Решение № 2402 от 29.5.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 8948/2022 г.

Производството по делото се развива по реда на чл. 422 ГПК за установяване на паричните притезания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2665/2022г. по описа на ПРС.

Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1, изр. 2 от Закона за здравното осигуряване лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат стойностт на оказаната им медицинска помощ.

Следователно за да възникне в полза на здравното заведение субективното потестативно право за получаване стойността на болничната помощ, следва в обективната действителност да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти):

1. на пациента да е оказана медицинска помощ; 2. пациентът да е бил с прекъснати здравноосигурителни права към момента на приемането му за лечение, като не е заплатил повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗО неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения.

От представените по делото доказателства се установява, че ответникът е хоспитализиран на 23.12.2020г. при ищеца във Първа клиника по хирургия с диагноза „Субилеус“ като е изписан на 27.12.2020г, в която връзка са представени писмени доказателства: лист за преглед на пациент и направление за хоспитализация, декларация за информирано съгласие, еприкриза, из № 72891/2020г., сметка за стойността на лечението;

За установяване на обстоятелството, че към момента на хоспитализирането му ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, ищецът е представил по делото извлечение от НАП за здравноосигурителния статус от което е видно, че ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права, поради незаплащане на здравноосигурителните вноски за периода от м.11.2015 до м.10.2020г.

Съдът намира, че от така представените писмени доказателствени средства се установява, че към периода на хоспитализация на ответната страна е била с прекъснати здравноосигурителни права, като не са налице данни, че последните са възстановени към датата на дехоспитализацията на пациента, поради което и на основание чл. 109 ЗЗО ответника следва да заплати в полза на лечебното заведение стойността на осъществените дейности.

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК е определен в чл. 33 Закона за здравното осигуряване.

В разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 Закона за здравето.

Съгласно чл. 109 ЗЗО, здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

В случая по делото се установява, че ответникът не е заплатил дължимите здравноосигурителни вноски за 2019г. – цялата, за 2020г. – 10 вноски като в месеца преди неговата хоспитализация, съгласно изискванията на закона последният не е бил здравноосигурен, за да възникне правото му на лечение, платимо от бюджета на НЗОК – съгласно изискванията на закона поради което и се отхвърля възражението, че не са налице предпоставките за заплащане на оказаната медицинска помо.

С оглед обстоятелството, че в периода на предоставяне на медицинската помощ ответната страна е била с прекъснати здравноосигурителни права на основание чл. 52, ал. 2 от ЗЗО последният дължи заплащане на оказаната й медицинска помощ по цени на съответното болнично заведение.

По делото е приложена сметка на пациент от 19.04.2021г. за сумата от 631, 80 лева., която не носи подпис на пациента.

От представените по делото медицински документи се установява, че посочените диагностично-диагностични дейности са осъществени за лечението на пациента по време на болничния му престой. Медицинските документи са съставени от съответния лекуващ лекар, като последните удостоверяват осъществяване на посочената дейност. Част от представените по делото документи – Декларация за информирано съгласие за оказване ан болнична помощ и деларация за извършване на хирургични интервенции, носят подписа на ответника, като полагането на подпис обективира изявлението на пациента, че посочените дейности са осъществени.

Същевременно епикризата, направлението за хоспитализация, представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда - така Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС.

Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В така посочените медицински документи е удостоверено, че на пациента са извършени медицински интервенции, съобразно алгоритъм по клинична пътека № 197, като се установява, че пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, като са спазени изискванията на клиничната пътека.

По делото е приложен Ценоразпис на платените услуги – л.80 предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив в раздел № 1, утвърден със Заповед № 89/05.02.2015 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, гр. Пловдив, от който се установява, че стойността на предоставените медицински дейности е правилно определена.

За да възникне правото на ищцовото лечебно заведение да получи стойността на предоставената медицинска помощ на здравно-неосигуреното лице, следва пациентът да е уведомен за това при хоспитализирането му, както по аргумент на разпоредбата на чл. 86, ал. 2, т. 3 Закона за здравето да е информиран за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в болничната помощ.

Съгласно практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 378/14.04.2016 г. по гр.д. № 903/2016 на ВКС, ГК, IV г. о., разпоредбите на чл. 109 ЗЗО не следва да се разглеждат изолирано от останалите разпоредби в закона, касаещи правата на пациентите. Съществува връзка - корелация, между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето да бъде информиран за всички услуги и цени в лечебното заведение и задължението му по чл. 109, ал. 1 330 за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати здравноосигурителни права. Смисълът на уведомяването по чл. 86, ал. 2, т. 3 ЗЗ на пациента при приемането му в болницата, е лицето да е наясно, че към датата на постъпване в болничното заведение е с прекъснати здравноосигурителни права, и съответно информирането му, че ако не възстанови статуса си преди датата на дехоспитализация, следва да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ.

В производството по делото е представена Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и оказване на диагностични и лечебни процедури, в която е обективирано изявлението на пациента, че е запознат с ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, както и изявление, че приема да заплаща предоставените услуги, в случай че последните не се поемат от Републиканския бюджет, бюджета на НЗОК или друг източник на финансиране. Декларацията е подписана от пациента.

Последната представлява частен диспозитивен документ и се ползва с формална доказателствена сила, досежно обстоятелството, че изявленията, изхождат от лицето, сочено като техен автор – арг. чл. 180 ГПК. В този смисъл така представената декларация удостоверява изявлението на пациента, че последният е запознат с цената на предоставените услуги, както и че следва да заплати последната, в случай, че тази цена не се заплаща от бюджета на НЗОК.

По така изложените съображения се установиха всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на притезателното право на лечебното заведение да получи цената на осъществените медицински дейности.

С оглед основателността на исковата претенция следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по вече изложените от съда доводи и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство – сума в размер на 705 лева.

Така мотивиран съдът