Решение № 297 от 13.2.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 729/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във връзка с чл. 63в ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/. Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Заместник – министър на Министерство на икономиката и индустрията /МИИ/ - гр. София, чрез пълномощник – •• Г.В.Г., против Решение № 32 от 25.10.2024 г. на Районен съд /РС/ – Бяла Слатина, постановено по АНД № 6 по описа на съда за 2024г., с което е отменено Наказателно Постановление /НП/ № НП-23/06.12.2023 г., издадено от Зам.министър на МИИ, с което на „Ф.П.•.“ ЕООД •••, за нарушение на чл. 3 ал. 1 вр. чл. 2 ал. 1 т. 5 от Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ и на основание чл. 29 ал. 1 от същия закон е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 25 000 лв. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон и е необосновано, тъй като е постановено при неправилна оценка на събраните писмени доказателства, за което се излагат съображения. Твърди се, че както в съставения АУАН, така и в НП ясно и непротиворечиво е описана фактическата обстановка. Сочи се, че нарушението е извършено на 12.10.2023г. в обект – пункт за пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове /LPG/ извън данъчните складове, находящ се на адрес: ••• и безспорно е установено нарушението, за което се излага доводи. Отричат се допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на нарушението. Развиват се съображения, че не е налице маловажен случай и неправилно са присъдени разноските. Иска се отмяна на решението на РС и потвърждаване на НП. Претендират се разноски. Пред съда не се явява представител. Ответникът по касация „Ф.П.9.“ ЕООД ••• е ангажирал становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор – чрез пълномощник – • Б.Т.•••. Иска се отхвърляне на жалбата, като неоснователна и оставяне в сила на решението на РС-Б.Слатина за което се излагат подробни съображения. Претендират се разноски. Пред съда пълномощника поддържа писмения отговор и представя писмена защита, със списък на разноските. Представителят на ОП-Враца дава заключение за оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно, обосновано и правилно. По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежната страна, против неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 32 от 25.10.2024 г. на РС-Бяла Слатина, постановено по АНД № 6 по описа на съда за 2024 г., е отменено НП № НП-23/06.12.2023 г., издадено от Зам.министър на МИИ - гр. София, с което за нарушение на чл. 3 ал. 1 вр. чл. 2 ал. 1 т. 5 от ЗАРИДСНПНП и на основание чл. 29 ал.1 от същия закон на „Ф.П.•.“ ЕООД •••, с ЕИК ••• е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 25 000 лв. – затова, че на 12.10.2023г. в обект на дружеството находящ се на адрес: ••• – •• /LPG/ се извършва пълнене на бутилки за битови нужди с LPG извън данъчните складове, за което няма валидно удостоверение по чл.16 ал.3 от ЗАРИДСНПНП. За да отмени НП въззивният районен съд е приел, че същото представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, за което е изложил съображения – от една страна. От друга страна е приел, че има допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно посочване мястото на нарушението, а именно – не може да се разбере, къде точно е извършено нарушението - в ••• ул. ••• № • или в •••, ул.••• № •• или № •. Изложил е обосновани доводи в тази насока. Затова е отменил НП, като незаконосъобразно и е осъдил МИИ да заплати на „Ф.П.•.“ ЕООД сумата от 3 180 лв. разноски по делото. Тези изводи се основават на доказателствата по делото и са в съответствие с повелята на закона, поради което в пълнота се споделят от настоящия касационен състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК. Решението е валидно – постановено е от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни. На първо място с обжалваното решение РС-Бяла Слатина правилно е установил допуснато от административно-наказващия орган съществено процесуално нарушение на нормите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и до издаване на НП при неизяснена от органа фактическа обстановка. Нормите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изискват в акта за установяване на нарушение (АУАН) и в наказателното постановление (НП) да се посочи мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай АУАН и НП не съдържат еднозначно посочване на мястото на извършване на нарушението. На стр. 1 в АУАН, в два последователни абзаца е посочено различно място на извършване на проверката. Веднъж е записано, че „На 12.10.2023 г. е извършена проверка на място в обект • с адрес: •••. В следващия абзац се твърди, че на 12.10.2023 г. е извършена проверка и на •• находяща с адрес: •••. На стр. 2 от АУАН като място на извършване на нарушението е посочен „обект находящ се на адрес ••• – ••. Налице е противоречиво посочване на населеното място и общината, в които е извършена проверката. В АУАН в еднъж се говори за проверка в •••, общ. •••, а след това за обект в •••, общ. •••. В ••• е проверен обект на ул. ••• № •, а в ••• – обект на ул. ••• № ••. Единственото съвпадение е в наименованието на улицата. Не става ясно къде всъщност е извършена проверката и къде е извършено нарушението – в ••• или в ••• и на кой конкретен адрес. Видно от административната преписка „Ф.П.•.“ ЕООД има регистрирани обекти и в двата града, поради което съвсем не е без значение за кой проверен обект става дума в АУАН. Неяснотата за мястото на нарушението не е отстранена при издаване на НП. В него на стр. 2, втори абзац е посочено, че на 12.10.2023 г. е извършена проверка на адрес: •••, ул. ••• № •. В четвъртия абзац на същата стр. 2 от НП се говори за проверка на пункт за пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове находящ се на адрес: •••. На стр. 3 в НП е прието, че нарушението е извършено в •••. При разпита на свидетелите, посочени в АУАН се установи, че на 12.10.2023 г. те са извършили проверки и на други обекти. Според свид. Д.К. в този ден са проверили и други две • в •••. Според него процесната проверка е била в •••. От представеното писмо регистрационен индекс 1100-381-1/10.05.2024 г. на Община Бяла Слатина е видно, че на този административен адрес няма никакво пълначно помещение за пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG), а се намира имот с идентификатор 07702.501.1113 по КККР на •••, а по регулационния план представляващ УПИ V-1113, кв. 88, собственост на физически лица ( Ц.Н.И. и Н.Й.И. ), като в имота се намират една масивна жилищна сграда и една селскостопанска сграда. От писмените и гласни доказателства по делото не се подкрепя твърдението в касационната жалба, че „Ф.П.•.“ ЕООД е извършило процесното нарушение на ул. ••• № •• в •••. Преди да издаде процесното НП наказващият орган е разполагал с три констативни протокола (№ 815/10.10.2023 г., № 820/12.10.2023 г. и 821/12.10.2023 г.) и със служебните данни за наличните регистрации на „Ф.П.•.“ЕООД. Според Констативен протокол № 820/12.10.2023 г. и таблицата, посочваща удостоверенията за регистрации на дружеството, то има регистрирана • в •••, на ул. ••• № •. Според Констативен протокол № 821/12.10.2023 г. е извършена проверка на адрес: •••. Твърди се, че на едно и също място „Ф.П.•.“ ЕООД е осъществявал две дейности по чл. 2, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, съответно по т. 2 ( •• ) и по т. 5 ( •• ). За първата дейност има съответна регистрация, а за втората – не. Не става ясно обаче къде според АУАН и НП се извършват тези две дейности. Това съществено ограничава правото на защита търговското дружество и то не може да разбере срещу какви фактически твърдения трябва да се брани. Неяснотата относно административния адрес, където е извършена проверката и респективно е прието, че е извършено нарушението не е отстранена от наказващия орган и в обжалваното НП. В НП се сочат два номера на една и съща улица, като не става ясно къде е проведена проверката – на № • или на № •• на ул. ••• в •••. Предвид изложеното в хода на административно-наказателното производство е останал неизяснен въпросът за мястото на извършване на нарушението. Именно това е констатирано в обжалваното решение и тази констатация на съда е правилна. Тя сочи на съществено нарушение на процесуалните правила от страна на наказващия орган, довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, гарантирано в чл. 15 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН, да разбере в какво е обвинен, за какво нарушение е наказан, за да може да организира защитата си. Според трайната съдебна практика задължителното съдържание на АУАН и НП включва недвусмислено посочване на място на нарушението. То е елемент от състава на административното нарушение и не може да се предполага или да се извлича от съпоставки на различни събрани в хода на производството доказателства. Посочването и то ясно и недвусмислено на място на извършване на нарушението в АУАН и НП е сред задължителните им реквизити. Това е необходимо условие за изясняване по безспорен начин на административното обвинение. Обратното би препятствало нарушителя да разбере за какво следва да търпи неблагоприятните последици от наложената санкция, което би рефлектирало на правото му на защита и винаги е съществено процесуално нарушение - самостоятелно основание за отмяна на НП. В случая в АУАН се сочат различни общини, населени места и номер на улица, където е извършена проверката, при която е установено нарушението. В НП остава различното посочване на административния адрес, където според наказващия орган е извършено нарушението. От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства ( писма рег.индекси 1100-381-1/10.05.2024г. и 1100-521-1/ 04.06.2024 г. на Община •••, извадка от регистър на МИИ и Удостоверение № 2895 от 30.10.2023г.) е видно, че на мястото посочено като такова на извършване на нарушението се намират масивна жилищна сграда на 1 етаж и селскостопанска сграда на 1 етаж, собственост на неучастващи в производството лица – Ц. И. и Н.Й.И.. Видно е също, че • на „Ф.П.•.“ ЕООД е на адрес •••. Според НП не това е мястото на нарушението. На второ място в обжалваното решение въззивния съд правилно е приел, че дори да има извършено административно нарушение, то случаят е маловажен по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗАНН. За него наказващият орган не е трябвало да издава НП, а е трябвало да предупреди писмено дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С лучаят е именно маловажен при отчитане на следните обстоятелства: Дори да се приеме, че продажбата на дребно на втечнен нефтен газ (LPG) чрез пълненето на бутилки излиза извън рамките на регистрацията по Удостоверение № 2131/30.12.2020 г. нарушението според НП е продължило само един ден – на 12.10.2023 г. Това изрично е посочено в АУАН и в НП. Видно от Конста-тивен протокол № 821/12.10.2023 г. и от показанията на актосъставителя още на 12.10.2023 г. е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 5/КН-821 от 12.10.2023 г. и обектът е бил запечатан. При това положение обективно нарушението е прекратено още в деня на проверката. Поведението на търговското дружество от друга страна сочи на желанието му да се съобрази изцяло с дадените от проверяващите указания. Това обстоятелство изобщо не е отчетено от наказващия орган. Видно от писмени доказателства още на следващия ден – 13.10.2023г. „Ф.П.•.“ ЕООД е подал заявление за регистрация за извършването и на дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП. От електронната система на МИИ е издадено удостоверение за „Успешно подадено заявление за услуга“ на 13.10.2023 г. Същото е заведено с вх. № 05-01-837/16.10.2023 г. и по него е издадено Удостоверение № 2895 от 30.10.2023 г. за регистрация на дружеството за извършване на дейност ••. Видно от показанията на свид. В.А. след издаването на това удостоверение от 30.10.2023 г. са отишли и отворили пункта за пълнене на бутилки за битова газ, който при нарушението били запечатали. Нарушението е извършено еднократно и само в един ден – 12.10.2023 г. като още на следващия ден дружеството е коригирало поведението си съобразно дадените указания, а междувременно обектът е бил запечатан и в него обективно не е извършвана дейност по ••. От поведението на наказаното лице няма настъпили никакви вредни последици. „Ф.П.•.“ ЕООД към 12.10.2023 г. е лице, регистрирано за дейности по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗАРИДСНПНП (•• ). В АУАН и НП са посочени съответните удостоверения за тези регистрации. След като дружеството е регистрирано да извършва търговия на едро и дребно с нефт и продукти от нефтен произход, това означава, че е извършена надлежна проверка, която е установила, че то отговаря освен на общите изисквания по чл. 7 от ЗАРИДСНПНП и на специалните такива за тези дейности. Тези изисквания са много по-сериозни от изискванията за извършване на дейността по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП (••). По тази причина наказващият орган при преценката за наличие на маловажен случай е трябвало да отчете обстоятелството, че дружеството отговаря на по-тежките условия в сравнение с условията за пълнене на бутилки с втечнен нефтен газ. Сравнението е лесно при прочита на нормите на чл. 8, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗАРИДСНПНП. От събраните по делото доказателства е видно, че „Ф.П.•.“ ЕООД към датата на твърдяното нарушение (12.10.2023 г.) отговаря на всички изисквания за извършване на дейност по пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове. В спорния обект не биха могли да настъпят вредни последици, което също сочи на маловажен случай. Това е така, защото от формална гледна точка към датата, посочена като дата на извършване на нарушението спорният обект отговаря на изискванията в него да се извършва дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП. Това се вижда от събраните писмени доказателства по преписката и само 18 дни след проверката е потвърдено с издаденото Удостоверение № •• от 30.10.23 г. за регистрация на дружеството за ••. Това удостоверение констатира обстоятелства, които обективно са съществували и на 12.10. 2023 г. Важно е да се отбележи, че то е с дата 30.10.2023 г. - след извършената проверка на 12.10.2023 г., след издаването на АУАН на 25.10.2023 г., но преди издаване на НП на 06.12.2023 г. Административно-наказващият орган следователно е трябвало да прецени, че далеч преди издаване на НП формалната липса на регистрация по чл. 2, ал. 1, т. 5 е отпаднала без от нарушението да са настъпили каквито и да било вредни последици. Изложеното по-горе сочи на маловажен случай по смисъла на чл.28, ал. 1 ЗАНН. Поведението на „Ф.П.•.“ ЕООД не представлява обществена опасност, или ако има такава, то тя е в много по-ниска степен в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Настоящият касационен състав счита направените в касационната жалба възражения за неоснователни. Оспореното решение е правилно, като не противоречи на материалния закон, същото е обосновано, постановено е при правилна оценка на събраните писмени и гласни доказателства. При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо и законосъобразно решение. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение на РС Бяла Слатина е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход на делото и своевременно направено искане за разноски от страна на ответника, следва на същия се присъдят разноски – съгласно представения списък – сумата от 3 180 лв. /три хиляди сто и осем-десет лева/ - за адвокатско възнаграждение. В тази връзка неоснователна е и касационната жалба в частта й за присъдените разноски с оспореното решение. С процесното НП е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лв. Според чл. 18, ал. 2 от Н аредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако адм. наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Н аредба № 1 от 9 юли 2004 г., възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дело при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. е в размер на 2 650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. В случая горница над 25 000 лв. няма, поради което мин. размер на възнаграждението е 2 650 лв. Именно това е размерът на договорения и платен адвокатски хонорар по делото, върху който е начислен дължимият 20% данък върху добавената стойност. По делото, както пред въззивната, така и пред касационна инстанция, е представен списък на разноските, ведно с копие от фактура и доказателства за заплатения хонорар. Адвокатското дружество •• е регистрирано по ЗДДС, видно от фактурите. По тази причина приложение намира нормата на §2а от ДР към от Н аредба № 1 от 9 юли 2004 г. за мин.размери на адв. възнаграждения. Според нея з а нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ адвокати размерът на възнаграждения-та по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Общата цена на предоставената адвокатска услуга с включен ДДС е 3 180 лв. и това е минималният възможен размер според чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 и §2а от ДР от Н аредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минимал-ните размери на адвокатските възнаграждения, както пред въззивната, така и пред касационна инстанция. За разноските следва да се осъди съответното ЮЛ /юридическо лице/, към което е органа издал НП /зам.министър на МИИ/, а именно – МИИ / Министерство на икономиката и индустрията/ - гр. София. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът