Решение № 1546 от 26.7.2013 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2394/2013 г.

Производството по делото е по реда на чл.375 - чл.379 от НПК и е образувано по повод внесено в съда постановление на прокурор в БРП, с което се предлага Г.Г.Ф. ЕГН ••••••••••, Я.А.П. ЕГН •••••••••• и Й.Г.Ф. ЕГН ••••••••••, тримата от гр.Бургас, да бъдат освободени от наказателна отговорност за извършено първите двата престъпление по чл.191 ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, и от третия – по чл. 191 ал. 1 от НК, като на всеки от тях бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а НК. Редовно призовани, тримата подсъдими се явява лично и с назначения им в досъдебното производство служебен защитник-адвокат, придържат се към обясненията, дадени в качеството на обвиняеми, по същество не оспорват фактите по обвинението, защитникът пледира първите двама подсъдими да бъдат признати за невинни и съответно оправдани по обвиненията по чл.191 ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК поради субективна несъставомерност, а третият подсъдим да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление и да му се наложи административно наказание в минималния установен в закона размер. Прокурорът поддържа обвиненията, счита ги за доказани по безспорен начин и пледира тримата подсъдими да бъдат признати за виновни и съответно санкционирани с административни наказания „Глоба” в минималния установен в закона размер. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Г.Г.Ф. ЕГН •••••••••• е роден на ••• •••, живее в същия град, кв. „П.”, ул. „Т.” № ••, и е ром, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан (реабилитиран) работи като общ работник в „Бургас метал” ООД. Подсъдимата Я.А.П. ЕГН •••••••••• е родена на ••• г. в гр.Стралджа, живее в гр.Бургас, кв. „П.”, ул. „Т.” № ••, и е ром, български гражданин, неграмотна, неомъжена, неосъждана, пенсионер по болест. Подсъдимият Й.Г.Ф. ЕГН •••••••••• е роден на ••• •••, живее в същия град, кв. „П.”, ул. „Т.” № ••, и е ром, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, не работи и не учи. Подсъдимите Г.Ф. и Я.П. живеят във фактическо съжителство и са родители на подс. Й.Ф.. През пролетта на 2011 г. обв. Й.Ф. се запознал със свид. Г. А.. Двамата се влюбили и не след дълга решили да заживеят заедно в дома на родителите на подс. Й.Ф. – подсъдимите Г.Ф. и Я.П. ••• в кв. „П.”. За това свое решение младите съобщили на подсъдимите Г.Ф. и Я.П. - родители на подс. Й.Ф., и на свидетелите А.А. и Р. А. – родители на свид. Г. А.. Първоначално, родителите се опитали да ги убедят да изчакат, тъй като възрастта им е недостатъчна, но получили отговор, че подс. Й.Ф. и свид. Г. А. на всяка цена ще живеят заедно, дори ако се налага да избягат от домовете си. Така родителските двойки се принудили да приемат решението им, а подсъдимите Г.Ф. и Я.П. приели свид. Г. А. да живее заедно със сина им в техния дом на посочения адрес. Към момента, когато свид. А. се нанесла да живее в дома на подсъдимите, тя вече имала навършена 14 – годишна възраст. Вследствие на интимната им близост, през лятото на 2011 г. свид. Г. А. желано и планирано забременяла от подс. Й.Ф.. След нормално протекла бременност, на 12.02.2012 г. свид. А. родила детето Г. Й. Ф., припознато от подс. Й.Ф.. Във връзка с възрастта на родилката, за раждането била уведомена свид. Й.Ц. – главен социален работник в ДСП-гр.Бургас, Отдел „закрила на детето”. Свид. Цонева посетила дома на подсъдимите, където след раждането се била върнала и свид. А., обследвала условията за живот в дома, беседвала със свид. А. и с подсъдимите Г.Ф. и Я.П. и установила, че условията за живот на майката и новороденото са добри, бременността е била желана, и бащата на детето и неговите родители обезпечават достатъчно финансови средства и грижи за нормално отглеждане на новороденото. Подсъдимите Г.Ф. и Я.П. били предупредени, че улесняването на съвместното съжителство между непълнолетно лице от мъжки пол и лице от женски пол, ненавършило 16 години е престъпление и свид. А. следва да се прибере в дома на своите родители, но заявили, че действали според традициите на техния етнос и не смятали, че вършат нещо нередно, макар свид. Цонева да ги уведомила, че ще сигнализира прокуратурата. На 08.02.2012 г. подс. Й.Ф. навършил пълнолетие, но продължил да съжителства със свид. Г. А. в дома на родителите си, макар последната да нямала навършени 16 години. На 09.02.2013 г. свид. А. навършила 16-годишна възраст, като тя и подс. Й.Ф. продължават и понастоящем да живеят в дома на родителите му. При тази фактология, извлечена от събраните в досъдебното производство доказателства, преценени по реда на чл. 378 ал.2 НПК, , съдът приема за безспорно, че с описаното поведение подсъдимите Г.Ф. и Я.П. действително са осъществили престъплението, за които за предадени на съд. В частност, в периода от пролетта на 2011 г. до 08.02.2012 г., когато синът им Й.Ф. навършил пълнолетие, в съучастие като съизвършители, чрез даване на съгласие и предоставяне на жизнено пространство в дома си в гр.Бургас, кв. „П.”, ул. „Т.” № ••, тези подсъдими улеснили непълнолетно лице от мъжки пол – сина си Й.Ф. и лице от женски пол – свид. Г. А., ненавършила 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, и така от обективна страна осъществили престъпния състав по чл.191 ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината – „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11 ал.2 предл.1 НК и за двамата подсъдими. Съдът не споделя защитните доводи за субективна несъставомерност на извършеното като престъпление по посочения текст. От обясненията на самите подсъдими в досъдебното производство, както и от показанията на свидетелите Г. А., А.А. и Р. А. безспорно явства, че първоначално подсъдимите Г.Ф. и Я.П. ясно са съзнавали, че заживяването на непълнолетния им син с току-що навършилата 14 години Г. А. е нередно и преждевременно, поради което са положили усилия да ги разубедят. Следователно, двамата подсъдими още тогава са били наясно с общественоопасния и противоправен характер на извършеното, но въпреки това са улеснили заживяването на непълнолетния им син и свид. А. в дома им, като са ги обезпечавали с жилищно пространство, пари и грижи. Тъкмо обсъдените представи, които несъмнено са съществували у подсъдимите преди началото на деянието, изпълват субективната страна на престъплението по чл. 191 ал.2 от НК. Престъплението по чл. 191 ал. 2 от НК се наказва с „Лишаване от свобода” до 2 години или с „Пробация”. Подсъдимите Г.Ф. и Я.П. не са осъждани и не са били освобождавани до момента по реда на Глава VІІІ, раздел ІV от общата част на НК, с деянието не са причинени имуществени вреди. С оглед горното, по отношение на тези подсъдими са налице всички предпоставки, и отсъстват пречки да бъдат освободени от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 191 ал. 2 от НК, и да бъдат санкционирани с административни наказания на основание чл. 78 а НК. При определяне размера на административните наказания „Глоба” за подсъдимите Г.Ф. и Я.П., съдът отчете обществената опасност на престъплението, която прецени като съответстваща на обичайната за този вид престъпни посегателства, ниската степен на обществена опасност на личността на всеки от двамата подсъдими, с оглед чистото им съдебно минало, трудовата ангажираност на подс. Г.Ф., както и положените от тях грижи и създадените добри условия за живот на непълнолетната свид. А., а впоследствие и за отглеждането на новороденото в дома им. При така установените факти относно деянието и извършителите, както и липсата на доказателства някой от тях да е имал водеща или преобладаваща роля в извършеното престъпление, съдът намери, че административните наказания следва да се определят в еднакъв за двамата подсъдими размер, при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, в законния минимум, а именно „Глоба” от 1 000 лева. Така определените наказания, от една страна, съответстват на извършеното престъпление, а от друга страна съдържат потенциал да съдействат за постигане целите на генералната и специалната превенция в смисъла и обема, предвиден в чл. 36 НК, във връзка с чл. 12 от ЗАНН, и най-вече да въздействат предупредително и възпиращо спрямо подсъдимите занапред. Що се отнася до подс. Й.Ф., според решаващият съд от обективна страна той действително е осъществил престъплението по чл. 191 ал.1 от НК, но само формално, а деянието му се отличава с явно незначителна обществена опасност, мотивираща извод, че не е престъпно. Моментът, от който подс. Й.Ф. е станал годен субект на престъплението по чл. 191 ал.1 от НК е датата на навършване на пълнолетие – в случая от 08.02.2012 г. Само 4 дни по-късно, на 12.02.2012 г., свид. А. родила общото им дете, което било своевременно припознато от подсъдимия и това било надлежно отразено в удостоверението за раждане на детето (л.38 от ДП). От момента на раждането на детето, по силата на чл. 122 ал.1 от Семейния кодекс, подс. Й.Ф. станал носител на родителски права и задължения, включително задължението упражняването на родителските права и задължения да се извършва в интерес на детето по общо съгласие на родителите (чл. 123 ал.1 и ал. 2 от СК), задължението да се грижи за за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси, и да осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете (чл. 125 ал.1 и ал. 3 от СК), и предписаното в чл. 126 ал.1 от СК задължение р одителите и ненавършилите пълнолетие деца да живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно. Следва да се отчита, че подсъдимият и свид. А. вече живеели близо година преди той да навърши пълнолетие, и съответно датата, когато той навършил 18-годишна възраст – 08.02.2012 г. всъщност не е началото на „заживяването”. Бидейки субект на посочените родителски права и задължения, които започнал реално да упражнява от раждането на детето на 12.02.2012 г., подс. Й.Ф. всъщност изпълнил предписаното му от СК поведение като родител, и това в конкретния случай е в интерес както на непълнолетната майка на детето, така и на самото новородено, предвид установените добри условия за неговото отглеждане в дома на подсъдимия, с помощта и на неговите родители. Ето защо съдът намира, че в случая е налице надделяващ интерес на детето и непълнолетната му майка да продължат да се намират в дома на подсъдимия и той да полага грижи за тях и след датата, на която Й.Ф. е навършил пълнолетие, макар от същия момент той обективно да е започнал осъществяването на престъпния състав по чл. 191 ал.1 от НК. По изложените съображения, стореното от подс. Й.Ф., макар формално да съставлява престъпление по чл. 191 ал.1 от НК, по съществото си не е престъпно, тъй като бележи изключително ниска степен на обществена опасност, и този подсъдим следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. По изложените съображения и на основание чл. 378 ал.4 т.1 и т. 2 от НПК, чл. 9 ал. 2 и чл. 78а ал.1 от НК, Бургаският районен съд, ІІ наказателен състав