Решение № 38 от 5.5.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 281/2024 г.
Апелативен съд05.05.2025 г.докладчик Пламен Ангелов Синков
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 19/19.09.2024г., постановена по НОХД № 268/2023г. по описа на Окръжен съд – Ямбол. Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
С Присъда № 19/19.09.2024 г., постановена по НОХД № 268/2023 г., Окръжен съд – Ямбол е признал подсъдимия П. И. Б. за ВИНОВЕН в това, че вечерта на 09.07.2022 г. срещу 10.07.2022 г. в двора на имота си на ул. „.., умишлено е умъртвил С.С.С. на.. от същото село, като смъртта е настъпила на 12.07.2022 г. около 06: 37 ч. в МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - гр. Ямбол, поради което и на основание чл.115 вр. чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият Б. е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража и с Постановление на Окръжна прокуратура - Ямбол, считано от 14.07.2022г. до привеждане на присъдата в изпълнение. Със същата присъда подсъдимият Б. е признат за НЕВИНОВЕН в това да е извършил убийството с особена жестокост и по особено мъчителен начин, поради което и на основание чл.304 от НПК окръжният съд го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 от НК. Окръжен съд - Ямбол е постановил изрично изброените веществени доказателства, като вещи без стойност, да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия Б. са присъдени направените по делото разноски в размер на 6066, 84 лева, които да заплати в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – Ямбол и 1549, 50 лева в полза на Бюджета на съдебната власт, дължими по сметка на Окръжен съд – Ямбол. Недоволство от така постановената присъда е заявено от прокурор при Окръжна прокуратура – Ямбол, който с подаден въззивен протест претендира отмяна в частта, с която подсъдимият Б. е бил оправдан по чл.116, ал.1, т.6, предл.2 и предл.3 от НК и постановяване на нова присъда, с която да бъде признат за виновен и по това обвинение. С допълнение към въззивния протест, подадено в срока по чл.320, ал.4 от НПК, прокурорът навежда възражения срещу мотивите на окръжния съд в оспорената част. За да защити тезата, че деянието е извършено с особена жестокост, обвинителят се позовава на двете изготвени по делото психиатрично-психологични експертизи, които описват подсъдимия като емоционално лабилен, импулсивен, злопаметен и отмъстителен, често влизащ в конфликтни ситуации и реагиращ прекомерно. Това, заедно с конкретно проявената агресия към пострадалия, изразяваща се в нанасяне на множество силни удари, при липса на адекватна възможност да бъде оказана помощ и последният да се защити, според прокурора характеризира подсъдимия като жестока личност. Изложени са доводи и в посока наличие на другото квалифициращо обстоятелство – деянието да е извършено по особено мъчителен за пострадалия начин. Сочи, че алкохолното му опИ.е не е било достатъчно, за да притъпи изпитваните от последния болки и страдания, които са продължили и след неговото изтрезняване. В тази връзка се позовава и на заключението на съдебно-медицинската експертиза. Поддържа искането, направено с въззивния протест. Недоволен от присъдата е останал и защитникът на подсъдимия Б. – адвокат Н. П. от АК-Сливен. Бланкетно посочва, че няма неопровержими доказателства подзащитния му да е автор на деянието. Моли присъдата, като неправилна, да бъде отменена, а подсъдимия – оправдан. В допълнително изложение към въззивната жалба защитникът изтъква доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Твърди, че почива на предположения, тъй като не е посочен механизма, начина на извършване на деянието, което е съставомерен признак. Не оспорва, че при излизането на пострадалия от двора на подсъдимия лицето му е било наранено, но се позовава на съдебномедицинската експертиза, че не тези наранявания са довели до смъртта му. Залитането на пострадалия в този момент се обяснява с продължаващия ефект от голямото количество изпит алкохол. Излагат се доводи, че присъдата е постановена при неправилно установени фактически обстоятелства. Отчитат се празноти в причинно- следствения процес между деянието и неговия резултат. Защитникът изтъква липсата на доказателства за случилото се с пострадалия във времето между срещата му с подсъдимия и смъртта му, като не изключва намесата на трети лица или други фактори. Конкретно визира данните за поведението на свидетеля М. И., които силно разколебават обвинителната теза срещу подсъдимия Б.. Изгражда паралелна версия за случилото се в нощта, когато пострадалият е бил нападнат, като се позовава на показанията в съдебно заседание на свид. И. М.. Счита, че е възможно М. И. да е влязъл в двора на подсъдимия, като е прескочил задната ограда. Намира, че от обясненията на подсъдимия се установява единствено, че е налице реторсия в неговото поведение. Пострадалият е обидил жестоко Б., на което последният е отговорил с няколко шамара. Оспорва приетото като фактическо положение, че подсъдимият е нанасял удари с ръце, крака и тъпоръбести предмети. Счита, че последният извод незаконосъобразно е обоснован с показанията на свид. Е. И.. Не е отчетена в достатъчна степен липсата на ДНК материал от починалия по дрехите на подсъдимия и по иззетите колчета. Оспорва изводите на съда, че пострадалият е лежал на земята вследствие на нанесения от подсъдимия побой, без да е отчетено алкохолното му опИ.е, като евентуална причина. Сочи, че липсва яснота относно вида на камерата, насочена към дома на подсъдимия, което поставя под съмнение липсата на кадри през нощта, в която е извършено престъплението. Намира за неблагонадеждни показанията на свид. П.Б. в тази насока, поради нейната пристрастност. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимия Б. по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.115 от НК. В хода на въззивното производство отново се направи опит да бъдат призовани и разпитани свидетелите Г. И. И., В. И. М. и М. Б. И.. След като се установи, че свид. Г. И. е починал на 12.12.2024г., а другите двама свидетели не могат да бъдат намерени, за да бъдат призовани, настоящият съд на основание чл.317 вр. чл.281, ал.7 и ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК приобщи, чрез прочитането им, всички показания на тримата свидетели от досъдебното производство. В съдебно заседание адв. Н. П. поддържа въззивната жалба. Отново излага аргументи за липса на доказателства пострадалият да е починал вследствие на нанесен от подсъдимия побой. Оспорва заключението на вещото лице по техническата експертиза на видеофайлове, че камерите от заведението срещу входа на къщата на подсъдимия са се включвали само при движение, тъй като са основани единствено на показанията на пристрастен свидетел. Изтъква липса на доказателства, че подсъдимият е нанесъл повече и с по-голям интензитет удари от посочените от него в обясненията по делото. Навежда съмнение относно авторството на деянието, като отчита, че всеки би могъл да влезе през задната ограда в двора на Б. и да извърши побоя, и изтъква, че по делото са налице данни това да е извършено от свидетеля М. И.. Като аргумент в подкрепа на твърдението, че Б. не е извършил деянието, се посочва и липсата на кръв и ДНК от пострадалия по иззетите дървени сапове и по дрехите и обувките на подсъдимия. Акцентира и на възможността пострадалият, след като е бил под влияние на алкохола, да е паднал и да се е ударил в масата или на цимента в двора на подсъдимия. Счита, че е налице и прекъсване на причинноследствената връзка между случилото се в дома на подсъдимия и смъртта на пострадалия, предвид изминалия период от време и поведението на последния, който е обикалял в селото и до близката кравеферма. Посочва обстоятелството, че на въпроса „кой го е бил“, пострадалият отговарял „никой“. Счита, че дори подсъдимият да му е нанесъл някакви удари, той не е искал да го убие. Сочи, че няма данни за особена жестокост или особени болки и страдания. Представителят на апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата на Окръжен съд-Ямбол да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Същевременно поддържа подадения протест срещу присъдата в оправдателната й част. Счита, че обвинението е доказано по безспорен начин от събраните многобройни гласни, писмени и веществени доказателства. Намира за съответна на доказателствата приетата от ОС-Ямбол фактическа обстановка. Посочва, че е налице цялостна верига от косвени и преки доказателства, които формират един и същ извод за виновност на подсъдимия. Счита, че не са налице основания за преквалификация на деянието по чл.118 и чл.122 от НК. Прокурорът излага доводи и за неправилно оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл.116, ал.1, т.6, предл. второ и трето от НК. Сочи, че при умъртвяване на пострадалия подсъдимият е проявил изключителна ярост, ожесточеност и отмъстителност, обективирани в броя на ударите, тяхната интензивност, насоченост и сила, характерът и тежестта на множеството причинени увреждания. Отчита и демонстрираното безразличие на подсъдимия към състоянието на пострадалия, което го характеризира като жесток човек. Относно търпените от пострадалия болки и страдания намира, че е направен неправилен извод, като дезориентираното състояние на пострадалия в резултат от мозъчната травма е объркано с алкохолно опИ.е. Допълва, че смъртта не е настъпила бързо, като продължителността на болките и страданията е надхвърлила обичайните такива при причиняване на смърт. Счита, че при изменение на присъдата с прилагане на по-тежката квалификация, посочена в обвинителния акт, е логично и увеличаване на наказанието в съответствие с предвиденото в закона. Възползвайки се от правото си на лична защита и последна дума, подсъдимият Б. се присъединява към казаното от адвоката му, поддържа твърдението си, че не е виновен и сочи свидетелят М. И. като вероятен извършител на деянието. След като се запозна с направените оплаквания, изслуша становищата на страните, прецени събраните доказателства и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, независимо от посочените в жалбата основания, въззивният съд намери следното: Първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, съответстваща на пълния и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Установено е, че подсъдимият П. Б. е роден на.. в гр. Стара Загора, не е осъждан. Въпреки придобитото основно образование, същият е неграмотен. Установено е, че има интелектуален дефицит, в рамките на лека умствена изостаналост, който се дължи на получена през 1995г. травма на главата. Тогава той започнал да получава малки и големи припадъци, като в хода на заболяването станал лесно раздразнителен, често бил агресивен към близки и непознати, своенравен, налагащ се. Постепенно с годините припадъците се разредили и през 2016- 2017г. напълно изчезнали. Подсъдимият живеел заедно с майка си в Кипър до 2017г. след което се върнал в България, а майка му продължила да живее и работи в Кипър. През 2021г. той заживял сам в закупена от майка му къща на адрес с.... Б. бил безработен, като се изхранвал от средствата, изпращани от майка му. През лятото на 2022г. наел съседа си свид. С.К. да ремонтира къщата му. Пострадалият С.С. живеел сам в с.... Често злоупотребявал с алкохол и нямал постоянна работа. Извършвал услуги на хора в селото, за което те му се отблагодарявали с храна, алкохол или пари. На 9.07.2022г. свид. С.К. работел в къщата на подсъдимия до около 17, 30 часа. Същевременно в периода от 17, 40 часа до 18, 40 часа постр. С. посетил заведението „Пенелопа“, като няколко пъти влизал и излизал пред помещението. Заведението се намирало на улица „Опълченска“ №5, срещу къщата на подсъдимия Б.. От записите на поставените в заведението и пред него камери за видеонаблюдение се установява, че пострадалият бил облечен с горнище от два цвята - светлосиво нагоре и тъмносиво в долната част, бежова тениска и дълъг панталон с навити крачоли над глезените, с черни обувки и камуфлажна шапка с козирка. Същия бил в добро физическо състояние. Подсъдимият бил облечен с тъмно горнище със светли ленти на ръкавите, както и с тъмен панталон със светли ленти от външната страна на крачолите по цялата им дължина. По същото време Б. отишъл със своя съсед свид. Х.П. с автомобила на последния в гр.Стралджа. След като се върнали, подсъдимият помолил пострадалия, който по това време се намирал пред заведението „Пенелопа“, да му помогне да пренесат строителни материали, необходими за ремонта. С. приел предложението и в 18, 45часа на 09.07.2022г. влязъл в двора на подсъдимия. Двамата работили до 19, 45часа, след което седнали на маса, разположена на циментова площадка в двора пред къщата на Б. и започнали да употребяват алкохол. Масата била покрита с мушама. За времето от 20, 15 часа до 20, 40 часа при тях се отбили съседите свид. С.К. и свид. Х.П., които не консумирали алкохол, след което последните се прибрали по домовете си. След това подсъдимият и пострадалият останали сами на масата в двора и продължили с консумирането на ракия, като двамата заедно изпили общо около 600мл. – две бутилки по 300мл. Около 23 часа на 9.07.2022г. свид. И. И., брат му В. И. М. и свид. С.К. отишли пред къщата на свид. К., на ул.“.. (намираща се до заведение „Пенелопа“ и срещу дома на подсъдимия Б.) в с.Атолово и започнали да го викат по име. Подсъдимият излязъл на улицата, държейки дървен сап в лявата си ръка и направил забележка на тримата свидетели да не викат. Разменили си обидни реплики и те си тръгнали. Подсъдимият останал още малко на улицата, където се заиграл с някакво куче и в 23, 30 часа влязъл в двора на дома си, където продължили с пострадалия да пият. Докато разговаряли, подсъдимият решил да поиска от постр. С. да му върне заема от 30лв., който му дал около нова година, на което последният отказал. Това ядосало подсъдимия и той ударил пострадалия с ръце няколко пъти в областта на главата. В отговор постр. С. го напсувал на майка, което засегнало подсъдимия и той се нахвърлил върху него като нанесъл още удари с ръце, крака и тъпи и тъпоръбести предмети в областта на главата и цялото тяло, но с най-голяма сила били нанесени ударите по главата и гръдния кош. Упражнил и натиск с ръце в областта на шията му. След като прекратил побоя над пострадалия, подсъдимият се прибрал в дома си, за да спи. С. останал да лежи в безпомощно състояние на циментовата площадка на двора в близост до масата. На следващата сутрин – 10.07.2022г. около 6 часа, св.Х.П., който живеел на ул. „О.. – непосредствено до имота на подсъдимия Б., като ги деляла обща ограда, излязъл в собствения си двор и през оградата видял постр. С. да лежи на цимента до масата, като се опитвал да стане. Свидетелят П. имал работа на двора и останал там около час. Няколко пъти поглеждал към двора на подс. Б., като видял че пострадалият се местел на още две различни места - първо лежал между масата и чешмата, а след това в близост до входната врата. Свидетелят знаел, че С. злоупотребявал с алкохол и решил, че е пиян, затова не го заговорил. В 7, 30 часа на 10.07.2022г. другият съсед на подсъдимия - свид. С.К. излязъл от дома си с велосипед и отишъл да пие кафе пред кметството. В 7, 49 часа пострадалият излязъл от двора на подсъдимия и тръгнал залитайки по улицата. Свид. С.К. точно се връщал, като го видял пред заведението „Пенелопа“. Забелязал, че главата му е окървавена и е „неприлично“ обезобразен. Попитал пострадалия какво става, но той не му отговорил нищо и продължил към дома си. Пострадалият успял да се прибере в дома си на ул. „.., където около 09: 30- 09: 40 часа на същия ден бил посетен от свид. Г. И. И.. Последният влязъл в двора на С., викал го по име и след като никой не му отговорил, надникнал през прозореца и го видял да лежи на леглото. След като влязъл при него в стаята, И. установил, че С. е буден, но не може да стане поради болка в ребрата. Той му помогнал да се изправи и да се придвижи надолу, а после и обратно нагоре по стълбите, за да отиде до тоалетна. Пострадалият през цялото време залитал при движенията си, устата му била цялата разбита със засъхнала кръв, очите му били сини отвън по кожата и кървави вътре. Не можел да диша, държал се от двете страни на ребрата, като повтарял „нищо ми няма“. Свидетелят И. го попитал кой го е бил, а С. отговорил: „не съм бит, привижда ти се“. След това си легнал на леглото, а свидетелят И. напуснал къщата. Същия ден около обяд пострадалият напуснал дома си и отишъл пеш до кравефермата на Ц.А., в края на селото. Там срещнал свидетелите Й.Й. и С.Й.. Виждайки състоянието му – подпухнало лице, кръв около ухото и носа, вървял трудно, залитайки и обут само с една обувка, те го попитали дали някой не го е бил, на което той отговорил отрицателно. Пил вода и се върнал обратно у дома си. На 11.07.2022г. свид. И. И. – разузнавач група Криминална полиция към РУ-Стралджа посетил дома на постр. С., във връзка с получена информация, че по отношение на последния е извършена кражба на парична сума. Намерил го в едната от стаите – паднал между леглото и стената, в безпомощно състояние. Веднага се обадил на спешна помощ. Пристигналият на мястото медицински фелдшер от ЦСМП Стралджа - свид. К.К. констатирал, че постаралият най-вероятно е в кома. С. бил откаран в МБАЛ „Свети Пантелеймон“ гр.Ямбол, където въпреки проведеното лечение, починал на 12.07.2022г. в 06, 37 часа. Подсъдимият Б. забелязал пристигането на линейката пред дома на пострадалия и наблюдавал случващото се от собствения си двор, като за по- добра видимост се качил на покрива на една от стопанските постройки. По делото била изготвена съдебномедицинска експертиза на труп от вещото лице съдебен лекар д-р Т.Ч. /прил. на л.224-229, т.3, ДП/, от която е видно, че при извършената аутопсия на трупа на С.С. е установено следното: тежка съчетана травма с обхващане предимно на лицето, главата и дясната половина на гръдния кош, като при външния оглед на трупа са установени значителни кръвонасядания в областта на устните и носа с наличие на разкъсно-контузни наранявания, кръвонасядания в областта на дясната половина на главата, в тилно теменнтите области, на дясната половина на гръдния кош, както и в областта на горните и долните крайници. При аутопсията е установена дифузна травма в областта на главния мозък с повърхностни контузионни увреждания, обхващащи коровите слоеве на двете големи мозъчни хемисфери, наличие на огнищни субарахроидални кръвоизливи, обхващащи малкомозъчните хемисфери и двете големи мозъчни хемисфери с кървениста ликворна течност. В областта на дясното слепоочие и дясната половина на челото и теменната област е установено масивно синкавочервеникаво кръвонасядане с размери около 8-10 см в диаметър. Черепните кости са здрави. Установен е тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и мозъчния ствол в големия тилен отвор. Установена е значителна тежка гръдна травма със счупване на седмото и осмото десни ребра с масивни кръвоизливи около тях, контузия на десния бял дроб около местата на счупванията на ребрата и контузионни кръвоизливи на десния бял дроб. Наличие на масивни кръвоизливи в областта на меките тъкани на шията отпред и отзад, които обхващат долните части на шията. Пострадалият бил приет в коматозно състояние, като не е дошъл в съзнание до смъртта си. Причината за настъпването на смъртта била изпадането му в състояние на мозъчна кома вследствие на значителната черепномозъчна травма, като в процеса на танатогенезата значителна роля е изиграла и гръдната травма в дясно, със счупените ребра и контузията на десния бял дроб. Основно значение за настъпването на смъртта имала тежката черепномозъчна травма. Настъпването на смъртта било пряка и непосредствена последица от получените множествени травматични увреждания главно в областта на главата и гръдния кош. Описаните наранявания били получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети по механизма на нанасянето на множество удари с такива предмети в областта на главата, гръдния кош и крайниците. Уврежданията в областта на шията били получени в следствие на упражнен натиск с тъпи и тъпоръбести твърди предмети, вероятно с ръце. Някои от уврежданията на горните крайници били в процес на резорбция и били получени преди уврежданията на главата и гръдния кош. Ударите били по цялото тяло на пострадалия, но по-силните удари били в областта на главата и гръдния кош. Пострадалият е изпитвал мъчителни болки и страдания. Настъпването на смъртта било в пряка и непосредствена връзка с получените множествени травматични увреждания и настъпилите в тази връзка усложнения. Настъпването на смъртта било непосредствена последица на настъпилите усложнения от причинените тежки травматични увреждания в областта на главата и гръдния кош. От показанията на вещото лице д-р Ч.в, дадени в съдебно заседание е видно, че при употреба на алкохол, болките се усещат по-слабо. От изготвената по делото химическа експертиза на кръвта на постр. С.С. /прил.на л.344, 345 т.4, ДП/ е видно, че в кръвта иззета от трупа на пострадалия, не е установено наличие на етилов алкохол. В хода на досъдебното производство на 12.07.2022г. бил извършен оглед на труп, на бланка за оглед на местопроизшествие и фотоалбум /л.42-43, т.1, ДП/, в който са описани видимите наранявания на пострадалия. На 13.07.2022г. бил извършен оглед на местопроизшествие /л. 57-58, т.1, ДП/ и изготвен фотоалбум, в двора на дом № 4, ул. „.. Посредством тампон били иззети капки кръв, намиращи се на цимента между масата и вратата, както и на мушамата на масата. Иззета била и натривка с тампон от мушамата. Иззети били 4 бр.дървени сапове и шапка тип „ушанка“. От заключението на ДНК експертиза – протокол №23/ДНК-323-22 /приложен на л.240-244, т.3, ДП/ е видно, че иззетите посредством тампон капки червеникава течност, представляват кръв от постр.С.С.. При изследване на иззетите 4 броя дървени сапове и от натривката на мушамата бил установен ДНК профил на подсъдимия. Не било установено наличие на ДНК профил на пострадалия. На 27.07.2022г. било извършено претърсване и изземване /протокол л. 141-142, т.2, ДП/, при което подс. Б. предал дрехите, с които по негово твърдение бил облечен вечерта на 09.07.2022г. - сиво долнище с кант, синьо горнище от екип, зелена тениска с къс ръкав, къси панталони и чифт джапанки. От заключението на ДНК експертиза – протокол №23/ДНК-538-22 /приложен на л.250-255, т.3, ДП/ е видно, че по иззетите с протокол за претърсване от 27.07.2002г. дрехи и джапанки не е доказано присъствие на клетъчен материал, произхождащ от С.С.. Установен е клетъчен материал на подс. Б.. С протокол за доброволно предаване на 12.07.2022г. били предадени и приети като веществени доказателства 6 броя оптични носители DVD марка „Maxuell“, съдържащи записи от две охранителни видеокамери, монтирани от външната и вътрешната част на заведение ЕТ “Пенелопа“- с... От заключението на видеотехническата експертиза, изготвена от вещото лице Б. И. - протокол № 208 от 30.09.2022г. /прил. на л.262-271, т.3, ДП/ е видно, че записите на камерите вътре и вън пред заведението обозначени от вещото лице като камера №2 и №3, са с 10 минути назад от реалното време. Камера №3 била поставена вътре в заведението, като в период от време от 17, 27, 59ч. до 17, 43, 08ч. на 09.07.2022г., лице от мъжки пол се намира в заведението. Това лице е идентифицирано като постр. С.. От фотокопие 34 е видно, че в обхвата на камера №2 лице 1 /постр.С./ влиза в дома на подс.Б. в 18, 34, 32часа или 18, 44, 32ч. реално време, и излиза от там на 10.07.2022г. в 7, 49, 40часа. При движението си на излизане лицето видимо залита и върви неориентирано. На 09.07.2022г. в период от време между 20, 15ч. и 20, 40ч. в двора на подсъдимия влизат и излизат две лица, като е установено от гласните доказателства, че това са свидетелите С.К. и Х.П.. На камера №2 в 22, 55, 57ч. на 09.07.2022г., са идентифицирани три лица да вървят заедно, като в 22, 57, 21ч. лице от мъжки пол излиза от дома на подсъдимия. В 22, 57, 55ч. това лице води диалог с останалите три лица и в 22, 58, 08ч. влиза обратно в двора, като три секунди след това отново излиза, държейки дълъг предмет, наподобяващ пръчка и говори с трите лица. В 22, 58, 45ч. трите лица окончателно излизат извън полезрението на камерата, а лице обозначено като 5 остава в близост до платното за движение до 22, 59, 40часа. Съпоставено със събраните гласни доказателства, лицето което излиза от дома на подсъдимия е Б., трите лица заснети на улицата са свидетелите И. И. И., брат му В. И. М. и св.Стоян Савов К.. За период от време от 23, 38, 48 часа на 9.07.22г., когато за последно подс. Б. влиза в имота си, до 07, 49, 40 часа на 10.07.2022г., когато постр. С. излиза от там, камерата не е регистрирала друго лице или лица да влизат или излизат от дома на подсъдимия. От заключението на видеотехническа експертиза – протокол №207/16.09.2022г. (прил. л.329-338, т.4 от ДП), изготвено от вещото лице П. С. е видно, че са свалени записите от видеокамери, монтирани в стопанския двор на с.Атолово. На същите е записан пострадалия да се движи в района на стопанския двор на 10.07.2022г. в 13, 30 часа. От заключението на видеотехническа експертиза – протокол № 79/05.04.2023г. /прил. л.279-323, т.3 от ДП/, изготвена от вещото лице П. С. на видеозаписи, направени с общински камери, поставени на главния път в с. Атолово и в края на селото в близост до чешмата, обозначени от вещото лице като камера №1 и №2 /записите от двете камери са с 15 минути назад от реалното време/, се установява че на 10.07.2022г. около 13.00 часа по главната улица се движат две лица от мъжки пол, малко по-късно към тях се присъединява лице от женски пол. От свидетелските показания са идентифицирани като М. И., В. И. и Т. М.а. За времето на записите лицата М. Б. и В. И. са винаги заедно, като не е установено лицето П. Б. да е влизал в обхвата на камерите. Не се установяват и кадри, съдържащи данни за среща между М. Б. и П. Б.. От същите камери се установява, че на 10.07.2022г. около 13: 40 часа в обхвата е попаднал и пострадалият С., който е идентифициран от вещото лице като лицето заснето от камерите на заведение „Пенелопа“ от същата експертиза и на стопанския двор, записите от които са изследвани със същата експертиза. Той се е разминал с другите три лица вървейки по главната улица, не са налице данни да са имали някакво съприкосновение, след което С. е излязъл от обхвата на камерата. Със същото експертно заключение е изведено подробно описание на дрехите, с които е бил облечен подсъдимия във вечерта на нападението на 09.07.2022г., видно от камера №2, поставена на заведение „Пенелопа“. Към в 18: 48 часа той е бил облечен с тъмно на цвят (вероятно черно) спортно горнище със светли ленти по дължина на ръкавите от външните им страни. В областта на кръста се вижда част от тъмна на цвят дреха (вероятно сива), вкарана под панталона, надолу е облечен с тъмен на цвят (вероятно черен) спортен панталон, на който се виждат светли на цвят ленти по дължина на крачолите от външната им страна и светли на цвят ленти в областта на коленете към сгъвките от задната им страна. Вероятно е обут с тъмни на цвят обувки, но поради отдалечеността му от камерата не може да се посочи вида им. Около 20: 12 часа камерата е заснела изображение на Б., на което той е облечен с тъмна на цвят, вероятно тъмно сива блуза/тениска с къси ръкави със светли ленти по дължина на ръкавите от външните им страни и светла на цвят вероятно апликация от предна страна в областта на гърдите, която блуза е с дължина под областта на седалищните части, спусната към коленете. Надолу е с тъмен на цвят, вероятно черен спортен панталон, на който се виждат светли на цвят ленти по дължина на крачолите от външната им страна и светли на цвят ленти в областта на колената към сгъвките от задната им страна. От заключението на изготвената в хода на ДП комплексна психолого- психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Л.Д. /психиатър/ и Г.А. /психолог/ е видно, че подсъдимият П. Б. притежава способност правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни обяснения за тях. Не са установени нарушения в базисните психични функции. Поради наличната си умствена недоразвитост в лека степен и оформената характерова промяна на личността в Епи-стил, неговите способности количествено са силно намалени, но не и качествено променени, както и неговите годности. Т.е. наличните му психични разстройства не променят неговата способност да разбира и да възприема правилно заобикалящата го действителност. Подсъдимият страда от лека умствена изостаналост, епилепсия, епилептична промяна на личността, както и има данни за битова употреба на алкохол. Същия не се води на диспансерен отчет в медицински заведения с психиатрична насоченост. Посочено е, че към момента на извършване на деянието и към момента на освидетелстването подсъдимият няма грубо нарушени базисни психични дейности, не е налична психотична продукция, както и не е налично разстройство на съзнанието. Притежава интелектуална и психична годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият може да участва в наказателното производство пълноценно. Личността му е болестно променена в епилептичен стил - промяната обхваща всички сфери, като най- изразени са характеровите промени. Прекалено любезен, склонен към ласкателство, склонен и към изразени гневни реакции, избухливост, агресивност при най-малкия отказ да се изпълни желанието му. Често е в мрачно настроение и обича да се оплаква, като винаги обвинява другите за собствения си неуспех. В поведението си е прикрит, разговорлив, социално желателен. Склонен към предприемане на рискови действия. С данни за лесна податливост към внушения. На забележките реагира с раздразнение. Емоционално лабилен, импулсивен, злопаметен и отмъстителен. Често влиза в конфликтни ситуации и реагира прекомерно. Има ограничени училищни знания и житейски познания, но умее да се приспособява към обстоятелствата в своя полза, има основни битови навици, има придобити трудови навици, самостоятелно се справя с нещата от ежедневието. В поведението си демонстрира висока социална желателност, според вещите лица е склонен към лъжа. В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена повторна комплексна психолого психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Е.К. /психиатър/ и Р.М. /психолог/, които потвърждават изводите на първоначалната експертиза, че подсъдимият е с лека умствена изостаналост, със запазена годност да възприема правилно фактите, относими към делото и да дава достоверни обяснения. На 27.07.2022г. бил извършен следствен експеримент с участието на подсъдимия на двора пред къщата му на ул. „.., с цел той да пресъздаде точното място, на което се е намирал пострадалия и да възпроизведе обстановката на 09.07.2022г. От изготвения протокол за следствен експеримент е видно, че Б. е посочил точното разположение на масата и столовете, къде е седял той и пострадалия. Същият е посочил и бутилка с обем от 300 мл., от която пили ракия, обяснил, че са изпили заедно с пострадалия общо две бутилки, а свидетелите К. и П. пили безалкохолно. Посочил е, че пострадалият го хванал за гушата и го стиснал леко с лявата си ръка, при което Б. с лявата си ръка избутал неговата. След това, със същата лява ръка подсъдимият нанесъл по дясната буза на пострадалия три шамара, след което и двамата седнали на столовете си. Посочил също така къде се е намирал пострадалия сутринта на 10.07.2022г. и в какво положение е било тялото му – седнал на циментовата площадка с присвити към гърдите колене, с ръце поставени на коленете и глава отпусната на ръцете. Попитал пострадалия какво прави, но той не му отговорил, поради което отишъл да си върши работа в гаража. По време на следствения експеримент Б. заявил, че не помни и желае да му бъдат прочетени обясненията, дадени в досъдебното производство, за да си припомни. След прочитането потвърдил по-голямата част от казаното, без да дава обяснения, единствено посочил, че не е вярно, че пострадалия бил подут. Отрекъл да е видял петно от кръв на мястото, където се е намирал той. Относно петната от кръв по покривката казал, че това не е кръв. Подсъдимият завел полицейския служител до барака в двора, за да покаже мястото, където е оставил сапа, с който гонил свидетелите К., М. и И., но заявил, че сапът го няма. Описаната фактическа обстановка се споделя изцяло от въззивната инстанция, като категорично установена от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, както и от заключенията на извършените експертизи, които първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено и е изложил убедителни съображения. Окръжен съд – Ямбол е кредитирал частично обясненията на подсъдимия от съдебно заседание и приобщените от ДП, и показанията на свидетелите Е. И., П.Б. и И. М. от съдебно заседание. Изцяло са кредитирани показанията на свидетелите И. И. и И.З., дадени пред съда и в досъдебното производство, и на С.К., Х.П., С.К., .Б.С., Й.Й., С.Й., К.К., дадени на съдебното следствие. В хода на въззивното съдебно следствие, по реда на чл.317 вр. чл.281, ал.7 и ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК, бяха приобщени показанията от досъдебното производство на свидетелите В. М., Г. И. и М. И.. Настоящият съд приема и кредитира заключенията на назначените и изслушани експертизи по делото, тъй като същите са обективни, безпристрастни, почиващи на документацията по делото. Експертните заключения са изготвени от компетентни вещи лица, специалисти в своята област, съобразно изискванията на закона. Експертите са отговорили ясно и точно на поставените въпроси, поради което изводите им не пораждат съмнение в тяхната достоверност. Правилно първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, както и приобщените от разпита в досъдебното производство. Обосновани и съответни на доказателствата по делото са изводите за достоверност на обясненията за случилото се въпросната вечер до момента на възникването на конфликта между него и пострадалия. Информацията е непротиворечива и хронологично вярна. Обстоятелства относно извършвания от свид. К. в двора на Б. ремонт, за ходенето до гр. Стралджа със свид. П., за пренасянето на строителните материали в двора с пострадалия и за това, че подсъдимият и пострадалия са прекарали вечерта седнали на маса в двора на Б. и са консумирали алкохол процесната вечер, се потвърждават от свидетелите С.К. и Х.П., както и от видеозаписите на камерите от заведение „Пенелопа“, разположено срещуположно на дома на подсъдимия – от другата страна на улицата. От същите доказателствени източници се прави извод и за външния вид на пострадалия и видимата липса на наранявания преди да влезе в двора на Б.. Подсъдимият последен е видял пострадалия С. преди той да получи нараняванията, довели до смъртта му. Хронологията на събитията е проследена от камерата, поставена пред входа на заведение „Пенелопа“, видеозаписите от която установяват, че след като е помогнал на подсъдимия да пренесе строителните материали, С. е останал в двора на къщата му и не го е напускал до сутринта на следващия ден. Междувременно в двора на Б. са влизали и излизали свидетелите К. и П.. След което движение е имало около 23.00 часа, когато свидетелите К., М. и И. са отишли да търсят свидетеля К. и си тръгнали, след като на улицата е излязъл Б.. През нощта на 9-ти срещу 10- ти юли 2022г. друго движение пред дома на подсъдимия не е осъществявано. Неоснователно е възражението на защитата, че липсват данни относно характеристиките на камерата, направила записите, поради което няма доказателства, че тя действително снима само при наличие на движение. Последното е породило в защитата съмнение за липсващи записи от процесния период. Относно вида на камерата и обстоятелствата, при които се активира снимачния режим, съдът кредитира показанията на свид. П.Б. – собственик на заведение „Пенелопа“, която е категорична, че камерите се включват автоматично при наличие на движение, а през останалото време не правят записи. Тези показания са подкрепени от вещото лице П. С., което е изготвило видеотехнически експертизи № 79/05.04.2023г. и № 207/16.09.2022г., и в съдебно заседание пред ЯОС е посочил, че е възможно камерата да прави видеозаписи само при движение. И тъй като записите са иззети по надлежния, предвиден в НПК, ред, настоящият съд няма съмнение, че същите са предоставени в тяхната цялост и изчерпателност. След като свидетелите П. и К. са напуснали двора на подсъдимия, последният е останал там сам с пострадалия. Живеещият в съседство до дома на Б. съсед – свид. П. посочва, че въпросната вечер, поради наличието на музика, пусната от подсъдимия и шума от телевизора в собствената му стая, не е чул нищо подозрително от съседния двор. Данни за викове и караници, не се съобщават нито от другия съсед на Б., живеещият от отсрещната страна на улицата – С.К., нито от преминалите по улицата около 23, 00 часа свидетели К., М. и И.. Въпреки това данни за възникнал конфликт между подсъдимия Б. и пострадалия С. се установяват от обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, който посочва, че е поискал от пострадалия да му върне дадена в заем сума пари, на което той е отказал и го напсувал на майка, след което С. хванал Б. за гушата, а той му отвърнал с няколко шамара с лява ръка по дясната част на лицето. Впоследствие пред окръжния съд подсъдимият заявил, че въпросната вечер с пострадалия не са имали нито устни, нито физически конфронтации. Като обяснение за разминаването в данните, е посочил физическа и психическа принуда, оказана от полицейските служители при задържането му. Твърдението на подсъдимия за оказан натиск от страна на полицейски служители да направи самопризнания не се доказва от събраните по делото доказателства. Не се установява същият да се е оплакал или да е подал жалба за неправомерно поведение спрямо него от органите на реда. Освен това, казаното от Б. при задържането му – под формата на разяснителна беседа, не е използвано срещу него при постановяване на присъдата. Обясненията, които съдът кредитира, са дадени на по-късен етап, след повдигане на обвинение. За този момент не се твърди да е оказан натиск, а присъствието на защитника му по време на разпита е гаранция за спазване правата на подсъдимия. Ето защо настоящият съд не дава вяра на обясненията, дадени от подсъдимия в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, че между него и пострадалия не е имало спречкване вечерта, в която е извършено престъплението. От изложеното следва, че процесната нощ пострадалият С. не е напускал двора на подсъдимия, както и че след като свидетелите К. и П. са си тръгнали, други лица не са влизали или излизали от адреса до сутринта на 10.07.2022г., когато е заснето излизането на пострадалия на улицата във видимо влошено състояние – залитащ, с наранявания и кръв по лицето и главата. Обстоятелството, че С. е получил нараняванията си докато е бил в двора на подсъдимия Б., се потвърждава и от свидетелите П. и К.. Живеейки в съседство до имота на подсъдимия, свидетелят П. е имал пряка видимост към неговия двор. Когато станал сутринта на 10.07.2022г. към 6 часа, той пръв забелязал пострадалия да лежи на земята в циментираната част от двора, паднал заедно със стола и лежащ на лявата си страна, видял да има кръв, но не била много и предвид честата злоупотреба с алкохол от страна на С., помислил, че е пиян и не му обърнал внимание. Другият свидетел – К., видял пострадалия пред дома си, непосредствено след като С. излязъл от имота на подсъдимия (тази среща също е заснета от камерата на заведение „Пенелопа“). Впечатление му направила окървавената му глава и, че бил неприлично обезобразен. От изложеното безспорно се установява, че пострадалият С. е получил нараняванията си в периода между 20.40 часа на 09.07.2022г., когато са си тръгнали свидетелите К. и П., и 6.00 часа сутринта на 10.07.2022г., когато е забелязан от свид. П.. През този интервал от време единственото друго лице, което също е било в двора на къщата, е бил подсъдимият Б., с когото вечерта се е разпалил конфликт за невърнат заем. Несъответствие се констатира по отношение на обясненията на подсъдимия спрямо установените от съдебномедицинската експертиза наранявания по трупа на пострадалия. Според кредитираните от двете инстанции обяснения от досъдебното производство, подсъдимият е нанесъл на пострадалия само няколко шамара, като е използвал лявата си ръка, а ударите са попаднали в дясната част на главата на С.. Реално претърпените от пострадалия вреди – наранявания по цялото тяло, от които с особена тежест се открояват травмите на главата и на гръдния кош, значително надхвърлят вредите, които биха били причинени от няколко шамара по лицето. В съдебно заседание пред ОС-Ямбол вещото лице по съдебномедицинската експертиза категорично е заявило, че в случая е възможно ударите да са нанесени с юмруците на ръцете и с крака, както и с други твърди тъпи предмети. Предвид неустановяването на следи от ДНК от пострадалия по иззетите и изследвани дървени сапове, настоящата инстанция изключва възможността ударите да са нанесени с такова средство. Следите по тялото на пострадалия свидетелстват за нанесени множество силни удари с юмруци и ритници, поради което първоинстанционният съд правилно не е дал вяра на обясненията на подсъдимия в тази част, а апелативният съд напълно се присъединява към тези заключения. С въззивната жалба подсъдимият и неговият защитник оспорват изводите на съда в частта, с която не се кредитират обясненията на Б. за случилото се в процесната вечер. Според защитата е възможно трето лице да е влязло в двора на къщата след като подсъдимият се е оттеглил да спи, а пострадалият е останал пиян на двора, което да е причинило на С. фаталните наранявания. Обвинението конкретно се насочва към свидетеля М. Б. И., който в хода на досъдебното производство е направил самопризнания, че е нападнал пострадалия и е откраднал от него парична сума. Основавайки се на показанията на свидетелите С.К., И.З. и частично на И. М., първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразния извод, че М. И. не е извършител на процесното деяние. След приобщаване от въззивната инстанция на показанията на свидетелите В. М., Г. И. и М. И., дадени на досъдебното производство, не се установяват данни, които да разколебават този извод. Не се спори по делото, че още на 10.07.2022г. свид. М. И. е заявил пред свои близки – свид. И. И., В. М. и Г. И., че именно той е нанесъл удари на С. предната вечер – на 09.07.2022г. Това изказване свидетелят М. И. потвърдил и пред разследващите органи при разпитите му на 11.07.2022г. и на 12.07.2022г. При първия разпит свидетелят заявил, че на 09.07.2022г. вечерта, след като вече е било пуснато уличното осветление, той бил сам на улицата и видят пострадалия с колело. Нанесъл на С. четири удара с юмрук в лицето, при което последният паднал на земята. И. твърди, че е взел от джоба на връхната дреха на пострадалия 100 лева. На следващия ден свидетелят променя показанията си като посочва, че пострадалият е бил без колело и е стоял пред двора на собствената си къща. Допълва, че освен ударите с юмрук, е нанесъл и няколко ритника в ребрата, докато С. е бил на земята. При двата разпита дава напълно различни отговори относно последващото си поведение – в единия случай твърди, че същата вечер е отишъл с влак до гр. Ямбол, където е похарчил откраднатите пари, а в другия случай посочва, че не си спомня какво е правил вечерта след нападението и къде е скрил парите. Настоящият съд не кредитира показанията на свидетеля И. от тези два разпита. На първо място, съобщените данни са изключително противоречиви и нелогични. Единственото общо в предоставената от двата поредни дни информация е твърдението, че е набил пострадалия С. вечерта на 09.07.2022г. и му е взел парите. Относно мястото, където го е срещнал, какво е правил пострадалия в този момент и вида на нанесените удари, е налице пълно разминаване. Отделно от това, показанията и от двата разпита са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства. Както вече се установи по делото, мястото на извършване на престъплението е в двора на подсъдимия Б., от където са иззети следи от кръв на пострадалия. Свидетелите П. и К. последни са видели пострадалия в добро здравословно състояние вечерта към 20.40 часа именно в двора на Б.. Видеозаписите от камерата на заведение „Пенелопа“ с категоричност доказват, че след като е влязъл в двора на подсъдимия около 18.45 часа на 09.07.2022г., С. не е излизал от там до 7.49 часа на 10.07.2022г., когато е заснет от камерата да напуска дома на Б.. Предвид изложеното, никое от посочените от свид М. И. места на извършване на нападението, не може да се приеме за достоверно. Същевременно свидетелят не твърди дори да се е доближавал до дома на подсъдимия Б. през въпросната вечер. Настоящият съд намира за недостоверни показанията и в частта им за вида и насочеността на нанесените удари, тъй като те не съответстват в пълна степен с установените от съдебномедицинската експертиза наранявания. Свидетелят И. първоначално посочва само четири удара с юмрук в главата. Няма логика да прави признания, да споделя навсякъде на близки и на приятели, че е извършил нападението, но да скрива част от информацията, освен ако към момента на даване на показания на 11.07.2022г. не е знаел, че пострадалият е бил наранен и в ребрата. При разпита му на 14.07.2022г. свидетелят М. И. посочил, че не е извършил престъплението, а когато сутринта на 10.07.2022г. чул за нападението над С., решил да излъже, за да покаже, че е силен и може да се бие, като по този начин е очаквал да спечели респекта на останалите и най- вече на конкретно момче от селото. Твърди, че около 12.00 часа на същия ден на чешма в селото в близост до дома на Б., се е срещнал с подсъдимия. Той му предложил сумата от 2000 лева, за да излъже, че е извършил престъплението. Свидетелят И. се съгласил. Сочи, че за да го убеди да приеме, Б. му показал, че има в себе си сума от 700 лева, за която твърдял, че е откраднал от пострадалия предната вечер. При същия разпит свид. М. И. посочил, че вечерта на 09.07.2022г. се е срещнал в заведение „Пенелопа“ със свидетелите И. И. и В. М., след което тримата ходили до къщата на свид. К.. Тогава чул от двора на Б. някой да вика тихо „Помощ“, чул удар на метал в цимент. Подсъдимият излязъл навън и държал в ръка дълъг предмет, който приличал на тръба, но нищо не им казал. От изложеното по-горе настоящият съд кредитира единствено твърдението, че свид. М. И. не е извършил нападението над С. в процесната вечер и мотивът му да излъже, че е искал да се покаже като силен и бияч пред останалите. Независимо от абсурдността на мотивите му, настоящият съд приема, че предвид младата възраст на свидетеля (тринадесет години), характеризираща се с лекомислие и самонадеяност, както и предвид ниската му образованост, той е виждал само позитивите от лъжата – да получи одобрението, признанието на връстниците си за това, че е силен и смел, но не и негативите – да срещне моралното неодобрение на обществото и да попречи за разкрИ.ето на истината за смъртта на пострадалия С.. Изявлението, че се е срещнал с Б. на чешмата, се опровергава от видеозаписите на камери, разположени в района. Записите са приобщени чрез видеотехническа експретиза № 79/05.04.2023г. От същите се установява, че свид. М. И. на посочените в показанията му дата и час действително е бил заснет от камерите, но да се разхожда с други две лица, които са идентифицирани като В. М. и Т. М.а. За времето на записите трите лица са винаги заедно, като не е установено П. Б. да е навлизал в обхвата на камерите. От изложеното следва, че среща между подсъдимия и свидетеля И. не се е състояла, което изключва достоверността на показанията и по отношение на посочената от свидетеля уговорка И. да поеме вината на Б. за извършеното престъпление. В частта им относно случилото се вечерта на 09.07.2022г. пред дома на подсъдимия, показанията на И. не кореспондират с останалите доказателства по делото. Единствено свидетелят И. И. посочва, че въпросната вечер свид. М. И. е бил сред трите лица заснети пред дома на подсъдимия от видеокамерата на заведение „Пенелопа“. Тези показания, обаче са опровергани от свидетелите С.К. и В. М., от които се установява, че именно те са лицата, които заедно със свид. И. И. са отишли да търсят свид. К.. След като свидетелят М. И. не е бил с тях, той няма как да е чул или видял описаната в показанията му обстановка. Никой от свидетелите К., М. и И. И. не съобщава да е чул звуци или гласове от двора на Б., а предметът, който подсъдимият е държал в ръцете си, описват като дървен сап, а не като метална тръба. От анализа на показанията на свид. М. И., дадени при трите разпита в досъдебното производство, може да се направи извод, че те с нищо не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, доколкото се състоят основно от неистински твърдения. Въпреки, че подсъдимият отрича да е нанесъл ударите, причинили смъртта на пострадалия и липсват преки доказателствени източници, които да подпомогнат за изясняване на механизма на нараняванията, единственият възможен извод е, че тези удари са били многобройни, насочени към цялото тяло, като със значителна сила са нанесени ударите в части на тялото, където са разположени жизненоважни органи като главата и гръдния кош. Това се извежда от заключението на съдебномедицинската експертиза, чиито констатации не са оспорени от страните. В същата е посочено, че ударите са нанесени с тъпи и/или тъпоръбести предмети, каквито мога да бъдат ръцете и краката на човек. Предвид липсата на категорични доказателства за употребата на дървен сап при нанасяне на ударите – настоящият съд отчита, че първоинстанционният правилно е отхвърлил тази възможност, като е приел, че ударите са нанесени единствено с ръце и крака. Неоснователно е и възражението, че по дрехите на подсъдимия не са открити следи от кръв или тъкан на пострадалия, което според защитата е оневиняващо обстоятелство. Този довод безспорно би имал основание, ако доказателствата сочеха в посока, че подсъдимият е бил облечен с изследваните дрехи в процесната вечер. На първо място следва да се отбележи, че изземването на дрехите е извършено на 27.07.2022г. – седемнадесет дни след датата, на която е извършено деянието, като на Б., докато е бил настанен в следствения арест, му е дадена възможност сам да предостави дрехите, с които е бил облечен въпросната нощ. Той е извадил от торбите си сиво долнище с кант по външната част на крачолите по цялата им дължина, зелена тениска с успоредни цветни ивици на гърдите и тъмно синьо горнище, по дължината на ръкавите на което има три успоредни бели ивици, които образуват кант. Така предоставените от подсъдимия дрехи не отговарят на тези, с които е бил заснет от камерата на заведение „Пенелопа“ в процесната вечер. Последните са били подробно описани от вещото лице П. С., в изготвената от него видеотехническа експертиза № 79/05.04.2023г. на НТЛ при ОД на МВР. Иззетото долнище се различава от описаното от вещото лице по цвета, който според експертизата вероятно е черен, и по липсата на светли на цвят ленти в областта на коленете към сгъвките от задната им страна. Разминаване има и в описанието на тениската. Тази, която е носил подсъдимия вечерта на нападението, е била със светли ленти по дължина на ръкавите от външните им страни, каквито ленти иззетата тениска няма. Единствено предоставеното горнище съответства като характеристики на описаното от вещото лице, но предвид изминалия период от време от датата на деянието до датата на изземването, същото е възможно да е изпрано, при което да са заличени всички следи. От изложеното следва, че подсъдимият е предоставил различни от действителните дрехи, категорично заявявайки в протокола, че това са били дрехите, с които е бил облечен процесната вечер. Няма как съдът да установи дали това поведение е целенасочено към заблуда на разследващите органи, или Б. просто е забравил с какво е бил облечен преди седемнадесет дни. И в двата случая липсата на следи от кръв и тъкан от пострадалия С. по предоставените от подсъдимия дрехи не допринася за изясняване на обективната истина по делото. Защитникът възразява за незаконосъобразно кредитиране на показанията на свидетеля Е. И. – полицейски служител, относно информацията, която е получил от подсъдимия при проведената с последния предварителна беседа при задържането му. Този аргумент е несъстоятелен, предвид изричното посочване на стр.8 от мотивите към присъдата, че именно в тази им част показанията на И. са изключени от доказателствената съвкупност по делото. Друго възражение на подсъдимия и неговия защитник се основава на тезата, че през нощта на 09.07.2022г. срещу 10.07.2022г. пострадалият след употребата на значително количество алкохол е залитнал, паднал е и се е ударил в ръба на масата или в цимента в двора на Б., и си е причинил нараняванията, които впоследствие са довели до неговата смърт. Видно от съдебномедицинската експертиза, С. е починал в резултат от тежка съчетана травма с обхващане предимно на лицето, главата и дясната половина на гръдния кош. Освен нараняванията по лицето и на тила, вещото лице е констатирало значителни синкави кръвонасядания, заемащи площ с размери около 8-10 см., с охлузвания и оток на кожата около тях, намиращи се в тилнотеменните области на главата. При вътрешния оглед на главата е установено синкавочервеникаво кръвонасядане с размери около 8-10 см в областта на дясното слепоочие и дясната половина на челото, обхващащо теменната област на главата. Това на пръв поглед изглеждащо като охлузване с оток около него нараняване, в действителност има значителен принос за мозъчната травма, довела до смъртта на пострадалия. То обаче няма как да е причинено при падане. Нараняване в тази част на главата може да е вследствие само на удар, насочен в посока отгоре-надолу или при удар с крак, ако пострадалото лице се е намирало на земята. Също аргумент оборващ тази теза на защитата е обстоятелството, че другото нараняване, обхванато от съчетаната травма - нараняването на ребрата, е в дясната половина на гръдния кош, а пострадалият е забелязан рано сутринта от свидетеля П. така както е паднал предната вечер със стола върху цимента в двора на подсъдимия, но е лежал на лявата си страна, по която липсват наранявания. От изложеното следва, че не може нараняването на ребрата, да е резултат от това падане. Настоящият съд също така отчита многобройността и комплексността на нараняванията, установени в различни части на тялото, които в съвкупност е невъзможно да са причинени от падане на С.. Безспорно установено по делото е, че различни свидетели са питали пострадалия кой го е бил (С.К., Г. И., Й.Й. и С.Й.). Неговият отговор е бил, че не е бит или въобще не е отговарял. Настоящият съд изразява съгласие с първоинстанционния, че описаното поведение на пострадалия не е основание за оправдаване на подсъдимия. Причините могат да са много – възможно е да не е помнил какво е станало процесната вечер, поради голямото количество изпит алкохол, или да не е могъл да осъзнае в пълна степен състоянието си, поради получената травма на мозъка, а е възможно и да се е чувствал засрамен, поради което да не е искал да споделя подробности за случилото се. Неизяснена е причината, поради която пострадалият не е потърсил помощ. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил и оценил събраната по делото доказателствена съвкупност. Авторството на деянието се установява от съвкупност от косвени доказателства, които са непротиворечиви и взаимно допълващи се помежду си, като водят към еднозначен и единствено възможен извод, че подсъдимият Б. е извършил процесното престъпление. С деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият П. И. Б. е извършил престъпление по чл. 115 от НК - вечерта на 09.07.2022г. срещу 10.07.2022г. в двора на имота си в с. Атолово, общ. Стралджа умишлено умъртвил С.С.С., като смъртта е настъпила на 12.07.2022г. около 6.37 часа. От събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че подсъдимият Б. е нанесъл с юмруци и ритници множество удари по главата и тялото на пострадалия, повечето от които са насочени към жизненоважни органи. Пострадалият е бил в пияно състояние, което значително е ограничило отбранителните му възможности. Ямболският окръжен съд прецизно е обсъдил становището на вещото лице д-р Ч.в в съдебно заседание и е кредитирал заключението по съдебно медицинската експертиза, в която подробно са описани откритите като обективни находки увреждания по тялото на пострадалия. Експертът е категоричен, че причинените множествени травматични увреждания, главно в областта на главата и гръдния кош, са в пряка причинна връзка с настъпилия смъртен изход. Настоящият съдебен състав изразява съгласие с изводите на ОС-Ямбол, че деянието не е съставомерно по по-тежко квалифицираните състави на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, предл. второ и трето от НК. Действително, причинените на пострадалия С. наранявания са тежки и принципно те биха предизвикали силни болки и страдания. Въззивният съд отчита и обстоятелството, че близо два дни след нанесения побой С. е бил в съзнание. Смъртта на пострадалия е настъпила на 12.07.2022г., въпреки оказаната му медицинска помощ, но когато е бил открит на 11.07.2022г. от свид. И. И. – полицейски служител към РУ-Стралджа, той вече е бил в кома и е починал без да се върне в съзнание. Конкретните обстоятелства по делото са в посока, че независимо от тежкото състояние, в което се е намирал, пострадалият не е показвал признаци да изпитва толкова силни болки и страдания, които да обосноват извод, че деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития. Правилно окръжният съд е отчел състоянието на алкохолно опИ.е, в което се е намирал към момента на нанасяне на уврежданията, както и становището на вещото лице Ч.в от съдебно заседание, че вследствие въздействието на алкохола върху целия организъм и върху нервната система, болките се изпитват по-слабо. Дори и след изтрезняването си, пострадалият не е показал симптоми на силно страдание. Сутринта на 10.07.2022г. след като излязъл от двора на Б., той е ходел самостоятелно, макар и залитайки се е прибрал сам, отговарял е на поставени въпроси, което се потвърждава от свид. С.К. и от видеозаписите от камерата на заведение „Пенелопа“. Около 9.00 часа е бил посетен в дома си от свидетеля Г. И., който му е помогнал да се изправи, да слезе и да се качи по стълбите, пострадалият се е държал за ребрата, но е ходел сам. Същият ден по обяд е отишъл до кравефермата в края на селото пеш и без чужда помощ. Там срещнал свидетелите Й.Й. и С.Й., заснет е и от поставените в района видеокамери. Въпреки, че всички свидетели, които подсъдимият е срещнал през деня, са възприели видимите наранявания по главата му и несигурната му походка, никой от тях не е предположил колко сериозно е състоянието на С., тъй като той не се е оплакал и не е потърсил помощ. Поведението на пострадалия не показва да е изпитал такива болки и страдания, които да могат да бъдат квалифицирани като особено мъчителни, поради което не е налице основание за преквалифициране на деянието по чл.116, ал.1, т.6, предл. второ от НК. Не са налице и данни, които да обосновават особена жестокост на дееца. Неоснователно е възражението в протеста на прокурора, обосновано на комплексната психолого-психиатрична експертиза, изготвена на досъдебното производство по делото, която характеризира подсъдимия като лице с епилептичен тип психика – емоционално лабилен, импулсивен, злопаметен и отмъстителен, често влизащ в конфликтни ситуации и реагиращ прекомерно. Тази характеристика не означава, че Б. е жесток човек по принцип, нито може да окачестви поведението му в конкретния казус като жестоко. Действително той се е ядосал по незначителен повод – отказа на пострадалия да върне сумата от 30 лева и това, че го е напсувал на майка, в резултат на което реакцията му значително е надхвърлила общоприетата такава, но самото му поведение при нанасянето на ударите не демонстрира жестокост и хладнокръвие по-големи от обикновените случаи на умишлено умъртвяване. От субективна страна настоящата инстанция се присъединява към първоинстанционния съд във възприетото становище, че деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл. За умисъла на дееца може да се съди както от неговите обяснения, така и от обективно установените негови действия предхождащи, съпровождащи и последващи деянието. Тъй като подсъдимият не дава обяснения в тази насока, то за вида на умисъла му следва да се съди по обективно установеното му поведение при извършване на престъплението. Безспорно установено е, че пострадалият е получил множество травматични увреждания в следствие на нанесения му побой от подсъдимия. Б. е нанесъл силни удари в главата и гръдния кош на пострадалия, които са довели до оток на мозъка с вклиняване на малкия мозък и две счупени ребра. Нанесените удари по другите части на тялото не са причинили съществени вреди, което показва, че основната атака е била насочена към жизненоважните органи, разположени в главата и гръдния кош на пострадалия. Подсъдимият е имал ясната представа, че увреждането им може да доведе до смъртта на С.. В случаите, когато деецът причинява множество телесни увреждания на пострадалия с нанасяне на тежки удари върху жизненоважни центрове на тялото, в резултат на което е настъпила смъртта, е налице умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда. Това е така, понеже в съзнанието на дееца се съдържат представи, че с деянието се причиняват телесни увреждания на пострадалия, които могат да причинят и смърт. Същевременно този умисъл е евентуален, тъй като смъртта не е била пряко целена. Подсъдимият е искал да отмъсти на пострадалия за това че е отказал да му върне парите, но и за това, че е засегнал честта на неговата майка, която единствена се е грижела за него. За евентуалността на умисъла свидетелства и поведението на подсъдимия, който след нанесения побой е можел да окаже помощ на пострадалия, за да предотврати смъртта му. Той обаче е останал безучастен – прибрал се е да спи, дори на следващата сутрин, когато е видял пострадалия в двора си – с всички наранявания и неспособност да се изправи, той го е пренебрегнал, при което пострадалият близо два часа се е придвижвал към външната врата на двора, за да си тръгне. Поведението на подсъдимия показва, че той допуска смъртта на С. като евентуална последица от нанесения побой и е безразличен към настъпването й. Затова е правилен изводът на първоинстанционния съд за наличието на евентуален умисъл по отношение извършването на убийство. Подсъдимият е допускал възможността да причини и по-тежки увреждания на пострадалия и евентуално смъртта му, но не това е бил пряко целения от него резултат. По изложените по-горе съображения настоящата инстанция намира, че ОС-Ямбол законосъобразно е отхвърлил претенцията на подсъдимия Б. и неговия защитник за преквалифициране на деянието по чл.122 от НК. За да е приложима разпоредбата на чл. 122 от НК, подсъдимият трябва нито да е искал, нито съзнателно да е допускал възможността да причини смъртта на пострадалия С. при нанасянето на процесните удари, като същевременно да е бил длъжен и да е могъл да предвиди такъв резултат, ако бе проявил необходимата грижа и внимание. В конкретния случай броят, силата на ударите и жизненоважните органи, където са нанесени показват, че подсъдимият е предвиждал настъпването на общественоопасните последици – смъртта на пострадалия С. и е допускал настъпването на същите. Видно от разгледаните доказателствени източници, не е налице основание за преквалифициране на деянието по чл.118 от НК. Изказаните от пострадалия отказ да изпълни желанието на подсъдимия да му върне парите и псувнята, с която е засегнал най-близкия му човек – неговата майка, не са довели подсъдимия до състояние на физиологичен афект. Видно от становището в съдебно заседание на вещото лице д-р Димитрова – психиатър, участвала в изготвянето на комплесната психолого-психиатрична експертиза, подсъдимият няма нарушение на съзнанието, тъй като е с ясен спомен за случилото се, което изключва възможността към момента на извършване на деянието да е бил във физиологичен афект или патологично опиянение. Предвид изложеното, провокативното поведение на пострадалия не е довело до отключване на механизма на физиологичния афект, за да се приеме евентуално квалификация по чл. 118, ал.1 НК. С въззивната жалба не се въвеждат оплаквания относно вида и размера на наказанието, въпреки това съобразно изискването на чл.314 от НПК, настоящата инстанция извърши проверка на обжалвания акт и в тази му част. При определяне вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия Б., решаващият съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства необремененото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни. Взет е предвид инцидентният характер на престъпната проява. Отчетен е и интелектуалния дефицит на Б., въпреки който той се справя сам в ежедневието си и в грижите по къщата. Първоинстанционният съд не е отчел наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което е определил наказанието в предвидения от закона минимум от 10 /десет/ години лишаване от свобода. Така наложеното наказание проверяващата инстанция намира за законосъобразно и справедливо по размер. В случая не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55 от НК, тъй като по делото не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл. 55 НК – и най-лекото, предвидено в закона наказание, да е несъразмерно тежко за извършеното. При това положение, налагането на наказание по този ред би било проява на неоправдано снизхождение към подсъдимия и би създало чувство за безнаказаност у него и останалите членове на обществото. Настоящият съд отхвърли възраженията на прокурора за изменение на правната квалификация в по-тежка, съобразно повдигнатото с обвинителния акт обвинение, не се установяват и отегчаващи отговорността обстоятелства, които да не са били отчетени от първоинстанционния съд, поради което не е налице основание за увеличаване размера на наказанието. Така определеното наказание въззивната инстанция намира за справедливо, законосъобразно и съответно на високата степен на обществена опасност на деянието и на обществената опасност на дееца, съобразено с характера и механизма на извършване и с целите на генералната и специалната превенция на закона. Законосъобразно и правилно решаващият съд е приложил разпоредбата на чл. 59, ал.1 от НК и е приспаднал времето, през което подсъдимият Б. е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 14.07.2022 г. до привеждане на присъдата в изпълнение. Законосъобразно и правилно при този изход на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия Б. са възложени направените по делото разноски – подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата по сметката на ОД на МВР-Ямбол сума в размер на 6066, 84 лева и по сметка на Окръжен съд – Ямбол сума в размер на 1549, 50 лева. Присъдените суми са за разноските за експертизи, направени в хода на досъдебното и съдебното производство. Правилно решаващият съд се е произнесъл касателно веществените доказателства, като е постановил след влизане на присъдата в сила същите да се унищожат като вещи без стойност. С оглед размера на наложеното наказание лишаване от свобода, надхвърлящ пет години, за умишлено по формата на вината престъпление, на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС правилно е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия Б. наказание от 10 години лишаване от свобода. По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че с оглед предоставените процесуални възможности в съдебното производство, образувано по протест на прокурора и жалба на подсъдимия, следва на основание чл.338 от НПК да потвърди атакуваната присъда на Окръжен съд- Ямбол, като обоснована, законосъобразна и правилна. Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
Цитирани разпоредби
18- чл. 115 НК
- чл. 122 НК
- чл. 55 НК
- чл. 116, ал. 1, т. 6
- чл. 118 НК
- чл. 118, ал. 1 НК
- чл. 54 НК
- чл. 59, ал. 1 НК
- чл. 189, ал. 3 НПК
- чл. 304 НПК
- чл. 314 НПК
- чл. 320, ал. 4 НПК
- чл. 338 НПК
- чл. 118
- чл. 281, ал. 7
- чл. 317
- чл. 57, ал. 1, т. 2
- чл. 59, ал. 1