Решение № 6578 от 20.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9856/2023 г.

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК. Образувано е по жалба подадена от „БАНКА ДСК“АД - взискател по изпълнително дело № 20228380402959 по описа на ЧСИ рег. № 838 с район на действие СГС – М.Б. срещу отказ за извършване на публична продан на недвижим имот, ипотекиран в полза на банката- взискател – апартамент №33, находящ се в гр. София, район Витоша, ж.к.Павлово – Бъкстон, ул. ••••, обективиран в съобщение с изх. № 36239/16.06.2023г. Излага оплаквания, че постановения отказ е незаконосъобразен, тъй като учредената в полза на банката както законна, така и договорна ипотека й дават право да се удовлетвори от имуществото, предмет на ипотеката – в случая ап.33, като влезналото в сила решение по иск чл.108 от ЗС спрямо длъжника, учредител на ипотеката, не му е противопоставимо, доколкото исковата молба е вписана след вписване на ипотеката и банката не е участвала в процеса. Длъжникът, получил препис от частната жалба, в срока по чл.436 ал.3 от ГПК не изразява становище по спора. Частен съдебен изпълнител М.Б. по реда на 436 ал.3 от ГПК е депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че по изпълнителното дело са представени доказателства, че със съдебно решение от 30.10.2017г. по гр.д. № 1579/2014г. на СГС, I ГО спрямо длъжника е признато за установено, че друго лице е собственик на ипотекирания недвижим имот, съответно длъжника е осъдена да му предаде владението. Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното: Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК, от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.1 т.1 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ за извършване на исканото от взискателя изпълнително действие. Обжалваният отказ е постановен по молба на жалбоподателя от 15.06.2023г., с която е заявено искане за извършване на публична продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот - апартамент №33, находящ се в гр. София, район Витоша, ж.к.Павлово – Бъкстон, ул. ••••, и за задължението, предмет на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. От представеното в цялост копие на изпълнително дело № 20228380402959 по описа на ЧСИ рег. № 838 с район на действие СГС – М.Б. се установява следното: Изпълнителното производство е образувано по молба на „БАНКА ДСК“АД и въз основа на изпълнителен лист № 4067/07.03.2022г., издаден по ч.гр.д. № 20221110103632/2022г. по описа на Софийски районен съд, 75- ти състав за заплащане от З.М.Н. на дължими парични суми по договор за ипотечен кредит от 10.12.2008г. /първоначално делото е образувано под № 20229200400098 при ЧСИ Й.М., като последствие прехвърлено при ЦСИ М.Б. с горецитирания номер/. Доколкото процесните вземания /по изпълнителния лист/ са били обезпечени с договор за ипотека, относно недвижимия имот, закупен от длъжника със средствата по ипотечния кредит, отпуснат от „БАНКА ДСК“АД, ЧСИ е предприел действия по изпълнение срещу недвижимия имот: извършен е опис на апартамент № 33 и насрочено предявяване на оценката на вещото лице, която не е оспорена от страните в изпълнителното производство, като с обжалвания отказ, ЧСИ изрично е отказал да насрочи публична продан на имота. Дали постановения отказ е незаконосъобразен зависи от даване на предварителен отговор на въпроса за противопоставимостта на правата на трети лица, спрямо правото на ипотекарния кредитор да се удовлетвори предпочтително от ипотекирания имот. В настоящият случай процесния апартамент № 33 е придобит от длъжника З.М.Н. въз основа на деривативен способ – договор за продажба сключен с И.П.П. и Д.Л.П. с нот. акт № 39, том I, рег. № 873, дело № 36/2009г. от 05.02.2009г., като средствата за цената на имота са платени на продавачите с парични суми, отпуснати на приобретателя по договор за ипотечен кредит с „БАНКА ДСК“АД и която е вписала законна ипотека върху имота, както и договорна такава по договор от 10.12.2008г. – л.15 от делото – на 05.02.2009г. С решение от 08.11.2013г. по гр.д. № 13493/2011г. по описа на СГС, ГК, I-4 състав влязло в сила на 23.03.2015г. е унищожен на основание чл.31 от ЗЗД сключения между И.В.Н. и И.П.П. /праводател на Зоя Найденова/ договор за продажба на недвижим имот апартамент №33, находящ се в гр. София, район Витоша, ж.к.Павлово – Бъкстон, ул. ••••, обективиран в нот. акт № 24/14.02008г. по н.д. № 970/2008г. на нотариус Ст. Тютюнджиев. По горецитираното решение взискателят или длъжникът по изпълнителното дело не са участвали като страни. С влязло в сила на 16.01.2020г. решение от 30.10.2017г. по гр.д.№ 1579/2014г. на СГС, I ГО спрямо З.М.Н. е признато за установено по иск с правно основание чл.108 от ЗС, че собственик на ап. 33 находящ се в гр. София, район Витоша, ж.к.Павлово – Бъкстон, ул. •••• е И.В.Н. и същата е осъдена да му предаде владението на апартамента. Няма спор, че като страна по цитираното гражданско дело не е участвал взискателят в настоящото производство - „БАНКА ДСК“АД. Спорният въпрос е дали решението по гр.д. № 13493/2011г. и последващо постановеното по гр.д. № гр.д.№ 1579/2014г. на СГС е пративопостановимо на ипотекарният кредитор, вписал ипотеката си преди подаване на исковите молби по исковете с правно основание чл.31 от ЗЗД и чл.108 от ЗЗД. Относно действието на вписването са дадени задължителни разяснения в ТР № 4/2015 г. от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което вписването има оповестително действие, като само по изключение, в изрично посочените в закона случаи /например чл. 114 б. "б. " изр.2 от ЗС във връзка с исковете по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, чл. 17 ал. 2 от ЗЗД, чл. 33 ал. 3 от ЗЗД, чл. 88 ал. 2 от ЗЗД, чл. 135 ал. 1, изр. посл. от ЗЗД, чл. 227 ал. 5 от ЗЗД/ вписването на исковите молби има и защитно действие: осигурява противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след вписването. Вписването на искови молби за нищожност или унищожаване на актове подлежащи на вписване има само оповестително действие/чл.112 от ЗС, чл. 114, ал. 1 б. "а" от ЗС /. В решение № 491/07.07.2010 г. по т.д. № 1348/2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. /, като е посочено, че дори исковата молба да не бъде вписана, при уважаване на иска правата на лицето, в чията полза е унищожен договора са противопоставими не само на правата на приобретателя по атакуваната сделка, но и на последващите приобретатели. Само в изрично посочени случаи ако актът, от който черпи права последващият приобретател е вписан преди вписване на исковата молба на първия отчуждител, действието на унищожаването ще се ограничи само в отношенията между страните по унищожаемата сделка, без да засегне правата на третите лица последващи приобретатели. Такова оповестително-защитно действие има вписването на искови молби по чл. 33 ЗЗД, но не и по чл. 31 ЗЗД“. Следователно и доколкото не е бил страна в производствата по цитираните по – горе граждански дела, по които са постановени решения по чл.31 от ЗЗД и сътоветно 108 от ЗС, правилно взискателят възразява, че силата на присъдено нещо по тях не му е противопоставима, но в качеството му на ипотекарен кредитор, но му е противопоставимо констутитивното действие на решението. Съгласно чл.167 ал.3 от ГПК ипотеката може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява, а последиците от спазване на това законово изискване е нищожност /Р 96/02.08.2021г. по гр.д. № 1841/2020г. на ВКС, и мн.други/. Т.е. несъмнено от момента на влизане в сила на решение от 08.11.2013г. по гр.д. № 13493/2011г. по описа на СГС, ГК, I-4 състав – 23.03.2015г. постановено по иск с правно основание чл.31 от ЗЗД и с което е унищожена сделката - продажба с приобретател – праводателя на З.М.Н., съответно тя губи правата си като последващ приобретател, както и правото й да учреди надлежно ипотека върху процесния имот/респ. за банката като кредитор по сключения договор за кредит със Зоя Найденова - право да впише законна ипотека върху него/да сключат договор за ипотека. С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че към момента на подаването на молба от 15.06.2023г. от взискателя „БАНКА ДСК“АД с искане за извършване на публична продан на процесния апратамент № 33, същия не е носител на съществуващо ипотечно право по смисъла на чл.173 от ЗЗД и даващо му право на предпочтително удовлетворение от цената на ипотекирания имот. Така мотивиран, Софийски градски съд