Решение № 486 от 5.2.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 552/2024 г.

Производството е по реда на с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Административното дело е образувано по искова молба на л.св. Д. М. А., понастоящем в затвора Плевен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, с правно основание чл. 62, т.1, ал. 4, ал. 5, чл. 284 вр. чл. 3, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗИНЗС вр. чл. 203 от АПК, за бездействие на ГДИН да бъде преместен в затвора Белене – отказ на три молби да бъде преместен, като по този начин се е влошило здравословното състояние на ищеца в следствие на неадекватно медицинско обслужване и лечение, като претендира заплащането на неимуществени вреди в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, за периода от 18.01.2024г. до датата на предявяване на исковата молба – 21.06.2024г. ведно със законна лихва. В исковата молба посочва, че e подал три молби до ГДИН за преместване, но е последвал отказ да бъде преместен, като по този начин се е влошило здравословното състояние на ищеца в следствие на неадекватно медицинско обслужване и лечение. Посочва, че на 18.01.2024г. със заповед №139/2024г. на Гл. директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, ищецът е бил преместен, не по негово желание за доизтърпяване на наложеното на А. наказание от затвора гр. София в затвора гр. Плевен, като счита, че с действията си Гл. директор на ГДИН нарушава чл. 62 т.1, ал. 4, ал. 5 от ЗИНЗС. Посочва се, че с три молби до Гл. директор на ГДИН, подадени чрез началника на затвора гр. София, е поискал да бъде преместен в затвора гр. Белене за негова сигурност, поради конфликт със служители, но не е бил преместен, като по този начин са нарушени чл. 62 т.1, ал. 4, ал. 5 от ЗИНЗС, а именно допуска преместване на лишен от свобода от един затвор в друг по предложение на началника на съответния затвор при възникване на психологическа несъвместимост, конфликт със служители или лишени от свобода, или при наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лишения от свобода и неговото здраве. В исковата молба се посочва, че според установената практика, заповедта за преместване от един затвор в друг затвор не представлява индивидуален административен акт и следва да се подчинява на основните принципи, ръководещи дейността на административните органи, какъвто е принципът на съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най- необходимото за целта, за която се издава акта. Ответникът по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, не е подал писмен отговор на исковата молба, въпреки че с определение № 2434/11.07.2024г. на ответника е предоставена такава възможност. В съдебно заседание ищецът – л.св. Д. М. А., понастоящем в затвора Плевен не се явява, не се представлява. Представена е писмена защита от л.св. Д. М. А., в която заявява, че следва да бъде уважен искът му, в частта да бъде преместен в затвора гр. Белене, с оглед сигурността и здравето му. Посочва, че никой не заслужава да бъде подложен на такава репресия, чувства се тормозен, като е лишен от правата си като гражданин, влошило му се е здравословното състояние, като вече по 13 подадени молби до директора на ГДИН не е получил отговор, налице е мълчалив отказ и не може да обжалва административния акт, което е нарушение на закона. В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, се представлява от ст. юрисконсулт П. П., която моли да се отхвърли така предявения иск от ищеца, тъй като в хода на производство се уточни, че искът му касае три негови молби за преместване, като ищецът твърди, че са три молби, от затвора Плевен до момента на завеждане на исковата молба, а видно от приложените доказателства, молби след преместването му в затвора Плевен, ищецът е подавал във връзка с негова лична кореспонденция, чието съдържание не е известно на администрацията на затвора Плевен. Заявява, че такива молби, видно от целия доказателствен материал, като към него е включен и доклад от Инспекторат във връзка с извършена проверка за лишения от свобода към МП, е че такива молби не са известни на ответника да са подавани в периода на исковата молба, а още по-малко, ищецът и неговия адвокат са имали достатъчна възможност да ги индивидуализират и да посочат конкретни дати и номера във връзка с твърдените молби, но такива доказателствени искания не са отправени до настоящия момент в хода на съдебното дирене. Заявява, че видно от приложените доказателства, а именно тези 3 броя молби е, че ищецът е искал единствено да му бъде регистриран и предоставен номер, с който да пътува негова лична кореспонденция в запечатан плик, а видно от приложените доказателства е, че ищецът е преместван неколкократно в различни места за лишаване от свобода, но той не е обжалвал заповедите за преместване и те са влезли в законна сила. В настоящото производство, освен липсата на първа предпоставка за ангажиране отговорността в настоящото производство, а именно липсата на незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ответника, липсва и третата кумулативно свързана предпоставка за ангажиране на отговорността, а именно наличието на неимуществени вреди които ищеца да е претърпял вследствие на тези незаконосъобразни действия или бездействия. Заявява, че ищецът не ангажира, нито неговия адвокат, доказателства в подкрепа, че същият е търпял някакви болки и страдания във връзка с неразглеждането на 3 негови молби и непреместването му в друго място за лишаване от свобода. Моли съда да приеме, че така предявената искова претенция е неоснователна и недоказана и в случай, че се постанови акт в тази насока, претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН в размер на 300 лева. В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор Н. Р.. Прокурорът счита, че от събраните доказателства не се установява наличието на елементите от фактическия състав на отговорността на ГДИН по чл. 284 от ЗИНЗС. Заявява, че на първо място действително няма доказателства, че са налице отправени молби от ищеца и съответно отказ на затворническата администрация същият да бъде преместен от затвора Плевен в затвора Белене, за да се преценява тяхната основателност, но дори да се приеме, че е налице от съдържанието на представените молби искане в този смисъл, то непроизнасянето на затворническата администрация би могло да се приеме за мълчалив отказ, който не е обжалван от ищеца, а директно е предявен иск по чл. 284. Освен това прокурорът счита, че не се установи наличие на твърдените неимуществени вреди - влошаване на здравословното състояние поради непреместването му. Такива доказателства липсват, а от представените амбулаторни листове не са ангажирани доказателства от ищеца, установяващи че в резултат на това непреместване неговото здравословно състояние е влошено. Предлага на съда да постанови решение, с което да отхвърли иска изцяло. Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Съгласно справка рег. № 1127/12.03.2024 г. (л.л.109-110) на инспектор СДВР Т. Т., л. св. Д. М. А. постъпва в Затвора град Плевен на 18.01.2024г. на основание Заповед №Л139/10.01.2024г. - превод от Затвора гр. София, като е разпределен с Протокол № 7/25.01.2024г. в 3-та затворническа група в корпуса на затвора Плевен от 26.01.2024г. А. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 1г. 6м., като същият е осъден по член чл.196, ал.1, т.1 от НК за кражба, опасен рецидив. Посочва се, че от постъпването си в Затвора Плевен л.св. А. е спокоен и контактен. Не е имал проблеми в групата. Няма констатирани нарушения на територията на спалното помещение в което е настанен. Не са констатирани дисциплинарни нарушения и не е наказван със заповед до настоящия момент. В справката е посочено, че в предходна депозирана жалба с рег. №Ж-127/12.02.2024г. по описа на ГДИН, л.св. А. твърди, че се опасява за живота и безопасността си на територията на Затвора Плевен, като в отговор на жалбата от него е снетото обяснение по случая, като л.св. А. споделя, че до настоящия момент на престоя си в Затвора Плевен не е упражняван физически или психически тормоз върху него, като е посочено че това се потвърждава и от снетото обяснение от А.. В справка рег. № 1127/12.03.2024 г., е посочено още, че л.св. Д. М. А. е посещавал многократно медицински център на Затвора Плевен и е преглеждан от медицинските специалисти, а медицинското обслужване в Затвора Плевен се осъществява от четирима медицински специалисти - двама медицински фелдшера, назначени по граждански договор, един общопрактикуващ лекар, назначен по граждански договор и един общопрактикуващ лекар назначен по здравна каса, като А. е преглеждан от всички медицински лица. Посочва се, че в медицинския център на Затвора Плевен л.св. А. е преглеждан от постъпването си на 18.01.24г., след което отново на 23.01.24г., на 06.02.24г. и отново на 06.02.24г., на 15.02.24г., на 19.02.24г., на 20.02.24г., на 29.02.24г., на 05.03.24г. и на 07.03.24г., като л.св. А. е извеждан на специалист кардиолог в гр. Плевен на 29.02.24г. и на специалист невролог в град Плевен също на 29.02.2024г., а видно от приложените копия от амбулаторните листи и здравен картон е назначено лечение, което към момента се изпълнява. По делото като доказателства са представени: писмо вх. № 5867/16.10.2024 г. писмени доказателства от Инспектората по чл. 46 от ЗА към МП - общо 61 листа /л.л.51-112/, по опис: писмо рег. № 94-Д-37#6/19.04.2024 г. от Ръководител на Инспекторат по чл. 46 от ЗА; писмо рег. № 94-Д-37#7/19.04.2024 г. от Ръководител на Инспекторат по чл. 46 от ЗА; писмо рег. № 94-Д-37#8/19.04.2024 г. от Ръководител на Инспекторат по чл. 46 от ЗА; писмо рег. № 94-Д-37/17.04.2024 г. от Ръководител на Инспекторат по чл. 46 от ЗА; приемо- предавателен протокол от 20.03.2024 г. докладна записка рег. № 94-Д-37#3/16.04.2024 г. от Ръководител на Инспекторат по чл. 46 от ЗА; доклад от главен инспектор в Инспекторат по чл. 46 от ЗА; молба от 23.02.2024 г. от Д. А.; молба от 06.02.2024 г. от Д. А.; сигнал от 06.02.2024 г. от Д. А. до ръководителя на Инспектората по чл. 46 от ЗА; сигнал от 05.03.2024 г. от Д. А. до ръководителя на Инспектората по чл. 46 от ЗА; сигнал от 09.03.2024 г. от Д. А. до ръководителя на Инспектората по чл. 46 от ЗА; сигнал от 12.03.2024 г. от Д. А. до ръководителя на Инспектората по чл. 46 от ЗА; молба от 13.03.2024 г. от Д. А. до министъра на правосъдието; сигнал от 23.02.2024 г. от Д. А. до министъра на правосъдието; здравен картон на Д. М. А. – 6 листа; разпечатка от извършено медицинско изследване „стрес тест“; разпечатка от извършено лабораторно изследване на кръвна картина; амбулаторен лист № 001718/06.07.2021 г.; амбулаторен лист № 24060В0531СD/29.02.2024 г.; амбулаторен лист № 240605047ВF3/29.02.2024 г.; заявка от М. М. – м.ф. при МЦ на затвора рег. № 1840/05.03.2024 г.; писмо от електронна поща до началника на затвора Плевен вх. № 6058/26.03.2024 г.; медицинска справка рег. № 3898/26.03.2024 г.; заповед № Л-614/29.02.2024 г. на началника на затвора Плевен; предложение от 29.02.2024 г. от Медицински център – Затвора Плевен; служебна бележка за внесени в затвора вещи от 23.1.2024 г.; разпореждане вх. № 15898/14.11.2023 г. на Софийска градска прокуратура; заповед № Л-139/2 от 10.01.2024 г. на главен директор на ГДИН; заповед № Л-5382/20.12.2023 г. на заместник главен директор на ГДИН; писмо рег. № ИЗ-3229/07.03.2024 г. писмо на електронна поща вх. № Ж-227/05.03.2024 г.; справка рег. № 1127/12.03.2024 г. от началника на затвора Плевен; служебна бележка за внесени лични вещи в затвора Плевен от 13.10.2023 г.; медицинско свидетелство от 13.10.2023 г.; служебна бележка № 2565/30.11.2023 г. за проведен начален инструктаж за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. По делото като доказателства от ответника са представени: Справка Вх.№ В7428/08.10.2024г., ведно е приложения от инспектор РАС към Затвора, гр.Плевен /л.л.116-119/; Сигнал Рег.№ 94-Д-37/09.02.2024г./л.л.120-122/; Писмо от ГДИН Рег.№ И3-3229/07.03.2024г. ведно с приложения /л.л.123-126/; писмо на В.В. ръководител на Инспекторат по чл.46 от ЗА към МП вх. № 3064/19.04.2024г. с приложен доклад/л.л.127-140/; Писмо Изх.№ 2022/14.05.2024г. на за началник на затвора, гр.Плевен/л.л.141-182/. Представени са още: Писмо Рег. № 3849/04.10.2024г. до началника на затвора - София от началника на затвора-Плевен /л.194/; Писмо Рег. № 12342/17.10.2024г. до началника на затвора - Плевен от началника на затвора-София /л.195/; Становище Per.№ 10729/23.11.2023г. до ГДИН, ведно с Молба Рег. №М-4896/17.11.2023г. от Д. М. А. /л.л.196-197/; Заповед №Л-5382/20.12.2023г. на зам.гл. директор на ГДИН /л.л.198-199/; Заповед №Л-139/10.01.2024г. на гл. директор на ГДИН /л.л.200-202/; Писмо Изх. №ИЗ-1476/31.01.2024г. на комисар Ю. Ш. началник отдел СДВРП при ГДИН /л.203/; Молба Рег. № М 143/19.01.2024г. от Д. М. А. до началника на затвора, гр. Плевен за предоставяне на изходящ номер /л.204/; Молба Рег. № М 268/06.02.2024г. от Д. М. А. до началника на затвора, гр.Плевен за предоставяне на изходящ номер /л.205/ и Молба Рег. № М 269/06.02.2024г. от Д. М. А. до началника на затвора, гр. Плевен за предоставяне на изходящ номер /л.206/. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Искът за неимуществени вреди е процесуално допустим. Твърдят се претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, за периода от 18.01.2024г. до датата на предявяване на исковата молба – 21.06.2024г. ведно със законна лихва, поради отказ на три молби на ищеца да бъде преместен в друг затвор, като по този начин се е влошило здравословното състояние на ищеца в следствие на неадекватно медицинско обслужване и лечение. Съдът обаче намира, че исковата претенция е неоснователна. Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ищецът твърди, че са му причинени неимуществени вреди за периода от 18.01.2024г. до датата на предявяване на исковата молба – 21.06.2024г. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на пострадалия, изразяващи се в претърпени болки и преживени страдания. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище София, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията и/или служители на затворите, отговаря юридическото лице. Предвид горепосоченото Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за този период има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения иск. За да бъде основателен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция, т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/. Съдът намира, че не са доказани елементите на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи на ответника, не са налице причинени неимуществени вреди на ищеца в претендираните размери, които да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи на ответника. По делото няма никакви доказателства, че ищецът в процесния период /18.01.2024г.-21.06.2024г./, а и преди това, да е подавал молби до гл. директор на ГДИН, с искане за преместване в друг затвор, напротив по делото са представени Заповед №Л-5382/20.12.2023г. на зам. гл. директор на ГДИН /л.л.198-199/, с която е наредено А. да бъде настанен в затвора гр. Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание и Заповед №Л-139/10.01.2024г. на гл. директор на ГДИН /л.л.200-202/, с която е отменена Заповед №Л-5382/20.12.2023г. на зам. гл. директор на ГДИН и е наредено А. да бъде настанен в затвора гр. Плевен за доизтърпяване на наложеното наказание, като същите не са обжалвани и са влезли в сила, като освен това на всяка от заповедите А. собственоръчно е отбелязал, че е запознат, с отбелязване на дата, както и че няма да обжалва. А. А. не е бил съгласен с така постановените заповеди, с които той е настанен в затвора гр. Плевен за доизтърпяване на наложеното наказание, то той е могъл да ги обжалва пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, каквато възможност предвижда чл. 64 ал. 4 от ЗИНЗС, но той не ги е обжалвал. Като доказателство по делото е представено и Писмо Изх. №ИЗ-1476/31.01.2024г. на комисар Ю. Ш. началник отдел СДВРП при ГДИН /л.203/, в което е посочено, че във връзка с искане на А. да бъде преместен за доизтърпяване на наложеното наказание в затвора гр. Белене, с оглед запазване на социалните контакти с близките си, след запознаване с материалите, съдържащи се в личното досие на А. и анализ на правното му положение, както и преценка на наличните факти и обстоятелства по отношение престоя на лицето в местата за лишаване от свобода, със заповед № 139 от 10.01.2024 г. на ГДИН е наредено преместването му в затвора гр. Плевен, както и че л.св. А. е запознат с реда и сроковете на обжалване на посочената заповед и в случай, че смята правата си за нарушени следва да сезира за това компетентния съдебен орган. Писмо Изх. №ИЗ-1476/31.01.2024г. е връчено на А., като е отбелязана датата на връчването, като по делото няма представени доказателства посоченото писмо да е обжалвано. Действително от доказателствата по делото, става ясно че А. е подавал молби, но не и с искане да бъде преместен в друг затвор – с молба Рег. № М 143/19.01.2024г. от Д. М. А. до началника на затвора, гр. Плевен е поискано предоставяне на изходящ номер /л.204/, с молба Рег. № М 268/06.02.2024г. от Д. М. А. до началника на затвора, гр.Плевен е поискано предоставяне на изходящ номер /л.205/ и с молба Рег. № М 269/06.02.2024г. от Д. М. А. до началника на затвора, гр. Плевен отново е поискано предоставяне на изходящ номер /л.206/. Според съда от горното става ясно, че не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи на ответника, т.е. не е налице първата задължителна предпоставка по чл. 284 от ЗИНЗС вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не са налице и доказателства по делото, А. да е претърпял каквито и да било неимуществени вреди или пък да се е влошило здравословното състояние на А., както се твърди в ИМ. С оглед посоченото по- горе, съдът намира, че липсват доказателства, че е налице незаконосъобразен акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС, което е задължителната първа предпоставка, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС. Съдът намира, че не е налице „безчовечно или унижаващо отношение“ по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС, което предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. В случая от събраните по делото писмени доказателства не се установява, че на л.св. А. да е отказано преместване в друг затвор, а ответникът да е имал задължение да го премести и да не е изпълнил това свое задължение. Ищецът не е доказал и претърпени от негова страна неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между неправомерни действия и такива вреди, т.е. според съда не е налице нито една от трите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 284 от ЗИНЗС – не е налице действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и не е доказано настъпването, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. С оглед липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, не е приложима презумпцията по чл. 284, ал. 5 от същия закон и исковата претенция на А. е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. С оглед, че исковата претенция на л.св. Д. А. е неоснователна и недоказана, неоснователен се явява и акцесорният иск за присъждане на дължима лихва /законната лихва/ върху тази сума. С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл. 78, ал.8 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за правна помощ, е неоснователно. Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. С оглед цитираните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за юрисконсултско възнаграждение и независимо от изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм. д. № 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ. Мотивиран от горното и на основание чл. 285 от ЗИНЗС Административен съд – Плевен, осми състав,