Решение № 283 от 12.7.2024 г. на Районен съд - Перник по дело № 705/2024 г.

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Настоящето производство е образувано по жалба от „•••••••••“- ЕООД, с ЕИК •••••••••, със седалище •••••••••, представлявано от управителя С. С. Т. чрез адв. Л. С. Д.-М.-САК срещу Наказателно постановление № 14-2300020 от 07.06.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник на „•••••••••“ ЕООД с ЕИК ••••••••• със седалище •••••••••, представлявано от управителя С. С. Т., за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер 1500.00 лв (хиляда и петстотин лева). Дружеството-жалбоподател „•••••••••“ ЕООД, по изложени в жалбата подробни доводи чрез управителя си С. С. Т. чрез адв. Л. С. Д.-М.- САК моли обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат твърдения за допуснати в хода на производството процесуални нарушения от наказващия орган, което бива сочено като основание за незаконосъобразност на атакуваното НП. Твърди, че е сключил трудов договор в писмена форма с лицето В. В. А., към момента в който е заварено в обекта на контрол от контролните органи на 22.04.2023г в 00.17ч. да полага труд като „касиер“. Сочи, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение (АУАН с № 14-2300020 от 02.05.2023 г.), послужил за издаване на обжалваното постановление, органът, установил нарушението не се е легитимирал със заповед/ документ, удостоверяващ правото му да извърши проверката, не е материално/местно компетентен за издаване на АУАН, както и, че АУАН не е предявен на нарушителя, като същият е известен, с което е накърнено правото му на защита срещу АУАН. Съгласно изложеното в жалбата на С. С. Т. в качеството си на управител на „•••••••••“- ЕООД с ЕИК •••••••••, АУАН не съдържа определените законови реквизити, задължителни за неговото съдържание съгласно чл. 42 от ЗАНН, както и, че органът издал НП е некомпетентен да налага наказанието поради липса на компетентност. Жалбоподателят твърди също, че в наказателното постановление (НП) липсват съществени реквизити, съгласно чл. 57 от ЗАНН, а именно: описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Неописването на обстоятелствата е съществен пропуск в изпълнението на задълженията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. С тези доводи се моли атакуваното НП да бъде отменено. За Дружеството –жалбоподател, представител не се явява по делото в с.з. Административнонаказващият орган (АНО) оспорва жалбата със становище, че процесното НП е правилно и законосъобразно. В хода на съдебните прения Л. Д. В. - Директор в Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник, предствляващ въззиваемата страна, излага подробни доводи, че така издадено НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като твърди, че същото е издадено по реда и начина предвиден в закона, налице са задължителните реквизити, а съобразно показанията на разпитаните свидетели в хода на производството се доказва по категоричен начин възприетата от наказващия орган фактическа обстановка, както и вмененото на дружеството- жалбоподател нарушение. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното: По допустимостта: Жалбата е подадена е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна: На 22.04.2023 г. св. Г. Г. и М. Д.- инспектори в Д "ИТ" Перник, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект на контрол- магазин „•••••••••“, находящ се в ••••••••• стопанисван от „•••••••••" ЕООД, ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление - •••••••, представлявано от С. Т. - управител, като установили, че посоченото дружество, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е уредило като трудови правоотношения, свързани с предоставянето на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето В. В. А., ЕГН: ••••••••••, който бил заварен в 00: 17 часа да полага труд в обекта, като „касиер“, като същите извършили и контролна покупка, за която били обслужени именно от посоченото лице и им бил издаден и касов бон. След това, инспекторите се легитимирали и с оглед правомощието си по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ предоставили на В. А. да попълни декларация, на основание чл. 399 Кодекса на труда /КТ/, с която да декларира факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от него дейност. В. А. попълнил собственоръчно и по негово желание предоставената му декларация, попълваща се от работници и служители /какъвто се явявал и В. В. А./, във връзка с извършването на проверка по спазването на трудовото законодателство, на основание чл. 399 от Кодекса на труда и във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от същия закон и чл. 39, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал от АПК, като със същата се установява законност на трудовите правоотношения при престиране на работна сила. В декларацията, лицето посочило, че работи в „•••••••••" ЕООД, ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление - •••••••, представлявано от С. Т. - управител, от дата-28.12.2022 г., като е посочил и адреса на процесния магазин „•••••••••“, и изпълняваната от него длъжност- „касиер“. Същият е описал и работното си време, а именно от 19.00 ч до 07.00 ч, като относно почивните дни е посочил, че работи на график, и има и почивки в работния ден. Описал е и че надницата ме у от 50 лева, относно трудово възнаграждение / стр.8 от делото/. В графата където следвало да посочи дали има трудов договор работникът вписал „не“. За извършената проверка е съставен протокол, в който проверяващите надлежно са описали констатираните нередовности, установени от нея входа на проверката. За изложените обстоятелства последният е посочил- дата, час и подпис / стр.8 от делото/. На база така установените обстоятелства, се стигнало до издаването на процесния АУАН № 14-2300020 от 02.05.2023, в който е посочено, както следва, че: при извършената на 22.04.2023 г. в 00.17 часа, проверка на място в обект на контрол: Магазин „•••••••••“, находящ се в ••••••••• стопанисван от „•••••••••“- ЕООД, ЕИК •••••••••, В. В. А. с ЕГН •••••••••• е заварен да полага труд. В собственоръчно попълнена декларацията лицето посочва, че работи в „•••••••••" ЕООД, от 28.12.2022г., като „касиер", получава трудово възнаграждение „надница-50 лв.", с работно време от „19.00 часа до 07.00 часа", почивни дни „график". Декларира, че няма сключен трудов договор.При направена справка в ИС на ИА „ГИТ в „Регистър на трудовите договори“, не се установило лицето да има сключен трудов договор със „•••••••••“- ЕООД към 22.04.2023 г. Предвид горното, „•••••••••“- ЕООД, в качеството си на работодател, е посочено, че не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето В. В. А., към момента в който е заварено в обекта на контрол, от контролните органи на 22.04.2023 г. в 00.17 часа да полага труд, с което не е уредил отношението по предоставяне на работна сила от В. В., като трудови правоотношения, в нарушение на чл.62, ал.1 във връзка чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Нарушението е описано, че е извършено и констатирано на 22.04.2023 г. в обекта на контрол: Магазин „•••••••••“, находящ се в ••••••••• стопанисван от „•••••••••" ЕООД, ЕИК •••••••••. Като нарушена е била посочена разпоредбата на чл.62, ал.1 във връзка чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. В издаденото на база акта НП, дословно е била възпроизведена фактическата обстановка от акта, като за вмененото нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от същия закон на Дружеството е наложена имуществена санкция в размер 1500.00 лв (хиляда и петстотин лева). Управителят на Дружеството е подписал акта без да направи възражения по констатациите в него, след което получил препис от същия. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения. След проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, АНО приел, че са налице основанията по чл. 53 ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на „•••••••••" ЕООД, с ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление - •••••••, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, за което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ му наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв. Процесното НП било връчено на 09.06.2023 г. По доказателствата: Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка, на база събрание по делото писмен и гласен доказателствен материал, както от представените в преписката писмени доказателства, така и от гласните такива, събрани в с.з., посредством разпита на свидетелите – М. М. Д., която е и актосъставител и св. Г. Д. Г. /свидетел по акта/, и писмените доказателства: протокол за извършена проверка, с № ПР2314910/ 02.05.2023 г.-заверено копие, АУАН № 14-2300020/ 02.05.2023 г., ведно с данни за връчване-заверено копие, Наказателно постановление № 14-2300020/ 07.06.2023 г.-заверено копие, Известие за доставяне на НП-заверено копие, Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от В. А.-заверено копие, Извадка от Регистъра на трудовите договори на НАП-заверено копие, СПРАВКА За приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, с входящ № 23388233011926 / 24.04.2023 г., за Дружеството, Трудов договор копие от 21.04.2022 г., Заповед № 3-0035/ 29.01.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ за териториална компетентност-заверено копие, Заповед № ЧР-392/ 12.05.2023 г. на Изпълнителния директор за персонална компетентност. По делото са разпитани като свидетели М. М. Д., която е и актосъставител и св. Г. Д. Г. /свидетел по акта/, които са възприели непосредствено обстоятелствата, при които са извършили проверката в обекта на работодателя. Съдът намира, че дадените в хода на съдебното следствие показания на двамата свидетели са пълни, ясни, обстоятелствени и относими към предмета на доказване. Съдът като ги анализира поотделно и в съвкупна преценка с цялата доказателствена маса намира, че същите следва да се кредитират изцяло. От показанията на св. М. Д. се установява времето, мястото и начина на извършване на нарушението / св. В с.з. заявява, че –„..По време на проверката имаше и други лица. Проверката беше инициирана от Инспектората към Общината. Бяхме с двама представители от тях и представители на сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР-Перник. Полицаите бяха за съдействие на проверката. Констативен документ на място не сме съставили. После, по документи, бяха изискани такива в Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник. Беше направена справка в информационната система на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по Труда“ в регистъра на трудовите договори и при нея се установи, че лицето В. А. към 22.04.2023г. не е имало и няма сключен трудов договор с дружеството, за което беше съставен АУАН. По време на проверката не беше представен трудов договор, подписан от двете страни. И такъв не е представен като писмено доказателство и в последствие в Дирекцията…“/. Показанията на свидетелката са еднопосочни и с изявленията на св. Г., като същите се допълват взаимно /св. Г.- В магазина влязоха колежката М. М. и един от представителите на Общински Инспекторат си закупиха продукти, за да установим, че там наистина се извършва търговска дейност и съответно пък лицето в обекта упражнява трудова дейност. След което вече се представихме аз и колежката, че сме от Инспекцията по труда – Перник. Представителите на Икономическа полиция и Инспектората също се представиха. От наша страна ние дадохме на лицето в обекта Декларация, за да попълни и декларира има или няма сключен трудов договор с работодателя. Същият, В. В. А., в разговор сподели, че няма сключен такъв договор и работи от преди Нова година, а в декларацията е посочил конкретна дата 28.12.2022 г. Ние съответно връчихме му призовка, с която изискахме надлежните документи. Колегите от Икономическа полиция и от Инспектората съответно предприеха действия, съответно те да си свършат тяхната работа със съответните документи. Лицето А. в декларацията декларира, че получава възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева като надница и работи нощни смени от 19: 00 до 07: 00 часа. Лицето не даде обяснения защо няма трудов договор. Просто така си работи с такава уговорка срещу заплащане на съответната надница. Вече защо не иска да има сключен трудов договор не сме го и питали….“/. Тоест от показанията и на разпитаните по делото в с.з, свидетелки, се установява, че по време на проверката, същите са били придружавани и от органи на полицията и са извършили проверката в тяхно присъствие, заварили са лицето да полага труд в обекта, като касиер, което и самото то не е отрекло, а изрично е вписало в предоставената му декларация по чл.402 КТ/. Показанията на свидетелките, съдът намира за обективни, безпристрастни и съответни на останалия събран по делото писмен доказателствен материал, като съдът не поставя в основата на своите изводи представения в копие трудов договор от дата 21.4.2022 г., както е посочено в титулната част на същия, ангажиран като писмено доказателства към жалбата, като същият очевидно първо не е съставен на тази дата, като видно от заявеното от В. А., сам същият е заявил, че от 12 месец 2022 работи в дружеството без трудов договор и се е подписал, а в самия договор са посочени друга година, а именно -21.04.2023г. / тоест един ден преди проверката/, в гр. К., община К., на основание чл.67 ал.1 т.1 и във връзка с чл.70 ал.1 от Кодекса на труда, се настоящият трудов договор между: „••••” ЕООД - К. със седалище гр.К., ••••, ЕИК •••••••••, представлявано от С. С. Т. с ЕГН ••••••••••, заемащ длъжността Управител, наричано в договор РАБОТОДАТЕЛ и В. В. А., наричан в този договор СЛУЖИТЕЛ с адрес: ••••, ЕГН ••••••••••, л.к. ••••, изд. на ••••, с образование Средно професионалнос придобит трудов стаж и професионален опит: 0 месеца и 0 дн, като е посочено, че относно- ПРЕДМЕТА НА ДОГОВОРА- РАБОТОДАТЕЛЯТ възлага, а СЛУЖИТЕЛЯТ приема да заема и да изпълнява длъжността Продавач - консултант, продажби НКПД 52232001 с код КИД 4711, к включва задълженията и отговорностите, изброени в приложената длъжно характеристика, с която служителят предварително се е запознал и с подписването на настоящия договор декларира, че му е връчен екземпляр от нея, както и че необходимото образование, квалификация, опит и умения за изпълнение на трудовите задължения. Като мястото на работа е посочено: гр. П., работно място: именно •••, на осем часов работен ден и 780 лева трудово възнагражедение, като тези данни пряко се опровергават от заявеното от самия работник в неговата декларация, и еднозначно сочат, че процесния трудов договор, не може да се кредитира като писмено доказателство, а е създаден за целите на производството, което се потвърждава и от справката на стр. 30 от делото и от разликите в годините, описани в договора, поради което и съдът не го поставя в основата на своите решаващи правни изводи и не го кредитира. От правна страна: Съдът намира жалбата за допустима, но неоснователна. В този смисъл, съдът счита, че първо следва да отговори на възражението на защита за невръчена покана писмена за съставяне на АУАН, като това възражение, съдът намира за неоснователно, като видно от доказателствата по делото, актът е бил връчен на управителя, същият е имал възможността да предостави възражения по чл.44от ЗАНН, като не се е възползвал от това свое право, като в пълнота е разгърнал правото си пред съда, чрез депозираната жалба, като макар и формално да е налице нарушение за невръчване на писмената покана за явяване за съставяне на АУАН, то същото в случая не може да се приеме, за съществено, което да влече след себе си отмяна на акта и НП / в този см. Виж-Решение № 432 от 15.03.2024 г. на АС-Перник по к.а.н.д. № 72/ 2024 г.: „Прието е, че съставеният АУАН не страда от пропуски и непълноти с характер да ограничат правото на защита на наказаното дружество, а съставянето на акта в отсъствие на нарушителя без да са налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – не са представени доказателства за връчването на покана за съставяне на АУАН е прието, че не представлява съществен порок на производството, тъй като видно от административнонаказателната преписка, нарушителят е бил запознат с всички факти, представляващи елементи от състава на нарушението, осигурена е възможност да бъдат изложени възражения, от която законният представител на наказаното лице се е възползвал…“/. В АУАН и в издаденото, въз основа на него НП, нарушението е описано словесно подробно и недвусмислено, като ясно са посочени датата и мястото на извършване му и са изложени релевантните за извършването му обстоятелства, подведени под фактическия състав на коректно описаната за нарушена разпоредба на КТ. Индивидуализирано е лицето, с което е прието, че не са уредени надлежно отношенията по предоставяне на работна сила чрез сключване на трудов договор в писмена форма, което в пълен обем се описва вмененото нарушение, изразяващо се именно в посоченото бездействие от страна на дружеството-жалбоподател по уреждане на отношенията с неговия работник по законоустановения ред, и то за дълъг период от време. Лицето в декларацията си, само посочва че няма трудово договор и работи за Дружеството от декември 2022 г. Така направеното описание кореспондира на правилно дадената правна квалификация - извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като първата правна норма разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а втората- че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съдът прие за безспорно доказано нарушението, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател, като съображенията са следните: По делото не се спори, че В. А. е бил заварен по време на проверката в обект магазин „•••••••••“, находящ се в ••••, стопанисван от „•••••••••" ЕООД. Проверяващите са категорични, че към този момент лицето е извършвало дейност, свързана с продаване на стока, а и същият в собственоръчно написаната от него декларация ясно и недвусмислено е посочил „касиер“ като заемана длъжност. Отново за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че кредитираните показанията на свидетелите Д. и Г. са ценни доказателствени източници, доколкото същите непосредствено са възприели извършваната дейност от работника, както и обстоятелствата, при които той лично е попълнил и подписал предоставената му декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, която се ползва с доказателствена сила. Техните показания са последователни, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите писмени доказателства – протокол за извършена проверка № ПР2314910/ 02.05.2023, декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от В. А., чието съдържание не само не е опровергано, но се потвърждава от останалия събран по делото доказателствен материал. Фактът, че проверяващите работят в Д "ИТ"-Перник не налага извод, че лицата са заинтересовани и субективни, тъй като те са изпълнявали служебните си задължения при извършване на проверката, поради което съдът цени техните показания и ги кредитира с доверие досежно обстоятелствата при които е било констатирано нарушението. За пълнота настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че в подписаната горецитирана декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от В. А. е посочен и размера на трудовото възнаграждение за един работен ден- „надница“, която получава, а именно 50 лв., както и изрично посоченото от него работно време от 19: 00 часа до 07: 00 часа, също е отразено и, че полагания почивен ден зависи от изготвения график за месеца, тоест описани са елементите на трудово правоотношение. Това са безспорно установени факти, които водят до извод, че е престиран труд по време на извършване на проверката от В. А., а видно от заявеното от лицето и дълго време преди това, без същият да има подписан писмен трудов договор. Ето защо от установеното работно място и посоченото работно време, изводът на АНО за осъществяване на вмененото нарушение е правилен и законосъобразен. След като работещият е бил подчинен на конкретни условия на труд като „касиер“, следвало е да спазва определено работно време, то безспорно отношенията е трябвало да се уредят посредством трудов договор, като дейността му е именно трудова. С окомплектованата преписка постъпва и предоставен от дружеството „•••••••••“- ЕООД трудов договор, сключен между дружеството и В. В. А. с ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••, на 21.04.2022 г., който договор първо е следвало да бъде предоставен в хода на проверката, а не след констатиране на нарушението от инспекторите на ИТ и съставения от тях АУАН, въз основа на който е издадено и наказателното постановление, като съдът вече изложи доводи по-горе защо счита, че не следва да кредитира същия. Предвид изложеното съдът счита, че от събрания в хода на производството доказателствен материал, безспорно се установяват фактите, включени в предмета на доказване, а именно: извършване на трудови функции от В. А. без сключен писмен трудов договор, тъй като е уговорена възмездна престация на работна сила за извършвана от работника конкретна дейност на обекта, която е част от дейността на работодателя, подчинявайки се на въведения режим на работа, спазвайки установено работно време, което също е проявление на трудова дисциплина и говори за известна подчиненост и зависимост. С оглед на посоченото следва да се приеме, че са налице всички елементи за определяне на правоотношението като трудово. При това положение работодателят е осъществил вменения състав на нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. Чл. 1, ал. 2 от КТ, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. За пълнота настоящия състав счита, че следва да се посочи и актуалната практика на касационната инстанция, относима по случая, а именно Решение № 187 от 11.10.2022 г. на АдмС – Перник по к. а. н. д. № 119/2022 г., както и практиката на РС Перник, имплементирана в Решение № 222 от 15.11.2021 г. на РС – Перник по а. н. д. № 1070/2021 г.; Решение № 394 от 14.06.2022 г. на РС – Перник по а. н. д. № 404/2022 г., които настоящият състав споделя. По вида и размера на административната санкция: Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който е юридическо лице и е нарушил задължението по чл. 62, ал. 1 от същия кодекс. В конкретния случай е наложен минимално предвидения в закона размер от 1500 лева, поради което и същият не може да бъде допълнително редуциран от съда. Относно маловажност на нарушението: По делото не са налице доказателства, установяващи маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28, вр. с чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс (относими към датата на неговото извършване), тъй като деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от този вид. На са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключителен характер на някое от тях, които в своята съвкупност да обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид деятелност. От друга страна в КТ е предвидена специална норма, регламентираща отговорността при маловажни нарушения – чл. 415в, ал. 1 от КТ. Същата предвижда по-леки санкции за нарушения на КТ, които са били отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители, но за процесното нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ законодателят изрично е регламентирал в ал. 2 на чл. 415в от НК, че не е маловажно по смисъла на ал. 1 на същата разпоредба. Следователно правилно е била определена санкционната разпоредба и размера на наложената санкция на лицето. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. По разноските: При този изход на спора – потвърждаване на обжалваното НП, разноски се следвана на АНО, но искания в тази насока не са били направени и за съда не възниква задължение да се произнася в посочения смисъл. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. Ал. 9 вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът