Решение № 1703 от 21.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1428/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от Л. И. Е., с която са предявени искове срещу Държавата, представлявана от Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ както следва: за сумата от 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение, по което ищецът е оправдан. за сумата от 25 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение, по което ищецът е оправдан. Ищецът твърди, че е пострадал от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД 3076/2018 г. по описа на СпНС, IV състав, по което ищецът е оправдан с присъда, влязла в законна сила на 03.06.2021 г. На 03.07.2017 г. му е повдигнато обвинение, че в периода от 25.07.2011 г. до 23.11.2011 г. в гр. София в съучастие с други лица, умишлено улеснил извършителя Р.Р. да действа против законните интереси на представлявания Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), като организирал работата по изготвяне на анализа за определяне на стойността на предложените за продажба акции и от това последвали значителни и невъзстановими щети за държавата в лицето на АПСК в общ размер на 20 829 200 лв. Делото срещу него и 5 други подсъдими е внесено в Специализирания наказателен съд с обвинителен акт, по който е образувано НОХД 3076/2018 г. по описа на СпНС, IV състав. По делото са насрочени 46 съдебни заседания между 08.11.2018 г. и 28.06.2020 г., разпитани са 66 свидетели и 13 вещи лица по 22 на брой експертизи. С присъда от 28.06.2020 г. ищецът е признат за невиновен по повдигнатото и поддържано от прокуратурата срещу него обвинение, впоследствие присъдата е потвърдена от АСпНС. Случаят бил широко отразен в медиите. Заради наказателното обвинение в продължение на продължителен период от 4 години е уронен професионалният му авторитет, а Комисията по финансов надзор е отказала да го одобри за член на съвета на директорите на инвестиционен посредник „Б.“ ЕАД. Притеснявал се и за сина си, на 16 години, за съпругата си и за малкото си дете. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и за разходите за адвокатска защита в размер на 25 000 лв., както и законната лихва върху обезщетението от влизане в сила на присъдата - 03.06.2021 г. Претендира разноски. Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва да са настъпили заявените неимуществени вреди. Сочи, че деянието за което е било повдигнато обвинението, не представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, по отношение на ищеца никога не е била изпълнявана най- тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а е взета най-леката възможна мярка – „подписка“, както и не са му наложени каквито и да било други рестриктивни мерки за процесуална принуда, което практически не е довело до сериозни ограничения и негативни промени в обичайния начин на живот на ищеца. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между отказа на КФН да го одобри като член на съвета на директорите на инвестиционен посредник и воденото досъдебно производство. Твърди, че медийният интерес е породен от чувствителната за обществото тема, като образуваното наказателно производство срещу ищеца е от категорията дела „с висок обществен интерес”, за които органите на съдебната власт са длъжни да предоставят информация на медиите, като оспорва прокуратурата неправомерно да е предоставяла информация за наказателното производство. Оспорва оплакването за прекомерна продължителност на производството, като твърди, че срокът, в който е разгледано е в рамките на разумния. Оспорва и претендирания размер на обезщетенията, като това за неимуществени вреди счита, че не е съобразено с принципа за справедливост, а относно претендираните разноски за адвокатско възнаграждение – възразява за прекомерност. Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: По исковете чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ: С Постановление за привличане на обвиняем от 03.07.2017 г. по следствено дело № 115/2014 г., по описа на СГП-СО-СЗА, във връзка с пр.пр. № 8529/2013 г. на ищеца е повдигнато обвинение по чл.217, ал. 4, вр. ал. 2, вр.чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, за това, че в периода от 25.07.2011 г. до 23.11.2011 г. в гр. София, в съучастие с П.Й.В. като помагач и Р.Р. като извършител, умишлено е улеснил извършителя Р.Р. съзнателно да действа против законните интереси на представлявания (Агенция за приватизация и следприватизационен контрол - АПСК), като организирал работата по изготвяне на анализа за определяне стойността на предложените за продажба акции и от това последвали значителни и невъзстановими щети за държавата, в лицето на АПСК в общ размер на 20 929 200 лв. Взета му е мярка за неотклонение „подписка“. Делото е изпратено по подсъдност на Специализираната прокуратура и е образувано сл. дело № 42/2018 г. по описа на СП - Следствен отдел, пр. пр. № 908/2017 г. по описа на СП. Обвинението е било прецизирано с Постановление за привличане на обвиняем от 30.04.2018 г. по следствено дело № 42/2018 г. по описа на СП– Следствен отдел, пр.пр. № 908/2017 г., като на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал.1 НК. След приключване на досъдебното производство е внесен обвинителен акт, образувано е НОХД №4092/2017 г. по описа на СГС, което е прекратено от съда в разпоредително заседание поради допуснати съществени процесуални нарушения. Внесен е отново обвинителен акт, по който е образувано НОХД №3640/2017 г. по описа на СпНС, проведени са две съдебни заседания и производството отново е прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения. На на 03.10.2018 г. отново е внесен обвинителен акт срещу ищеца и още 5-ма обвиняеми, по който е образувано е НОХД № 3076/2018 г. по описа на 4-ти състав, СпНС. В образуваното наказателно производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу ищеца, предявен от държавата, представлявана от министъра на финансите, в размер на 7 457 553, 82 лв. Проведени са множество съдебни заседания, като делото е насрочвано през кратки интервали от време, провеждани са по няколко заседания месечно (напр. 4 съдебни заседания през м. март 2019 г., едно през април 2019 г., три съдебни заседания през м. май и две през юни 2019 г. и т.н.). С присъда № 22 от 28.06.2020 г., постановена по НОХД № 3076/2018 г. по описа на СпНС, 4- ти състав ищецът е признат за невиновен по повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение и е отхвърлен предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от Държавата, представлявана от министъра на финансите. Срещу присъдата е подаден протест от Специализираната прокуратура и жалба от гражданския ищец и е образувано ВНОХД № 495/2020 г., по описа на IV-ти въззивен състав на Апелативния специализиран наказателен съд. С решение № 260009 от 10.04.2021 г. АСпНС е потвърдил оправдателната присъда от 28.06.2020 г., постановена по НОХД № 3076/2018 г. Срещу решението на АСпНС е подадена касационна жалба от министъра на финансите, по която е образувано НОХД №469/2021 на ВКС. Поради оттегляне на касационната жалба производството по делото е прекратено с Определение № 60072 от 03.06.2021 г. на ВКС. С прекратяване на производството на 03.06.2021 г. оправдателната присъда е влязла в сила. Следователно, наказателното производство е продължило 3 години и 11 месеца, от привличането на ищеца като обвиняем на 03.07.2017 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 03.06.2021 г. От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че с договор за възлагане на управление от 20.12.2018 г., сключен между „Б.“ ЕАД, с ЕИК ••••••, в качеството му на възложител и Л. Е., в качеството му на изпълнител, на ищеца е възложено да осъществява управлението на „Б.“ ЕАД като член на Съвета на директорите на едноличното акционерно дружество. С решение № 525-ИП от 02.04.2019 г. на Комисията за финансов надзор, по подадено заявление за одобрение на ищеца по чл. 15, ал. 1 ЗПФИ за член на Съвета на директорите, е постановен отказ да одобри Л. Е. за член на управителния орган, като видно от мотивите основание за отказа е воденото срещу ищеца наказателно производство. От представените публикации в пресата и в електронни медии се установява, че наказателното производство срещу ищеца е получило широко медийно отразяване и публично разгласяване. Установява се от показанията на свидетеля Р.Р., колега на ищеца и същевременно подсъдим по същото наказателно производство, че поради широко медийно отразяване на наказателното производство и цитиране на имената на подсъдимите, в професионалният им кръг повдигнатите обвинения срещу тях са получили отзвук. Тъй като обвиненията са за престъпления, които са извършени във връзка с работата им, това се отразило изключително негативно на ищеца – колеги и приятели са се отдръпнали от него. Свидетелят сочи, че преди наказателното производство ищецът е бил най-позитивният човек, който познавал, спортна натура, много жизнен и оптимистично гледащ на живота. Вследствие на наказателното производство станал друг човек – станал затворен, сприхав, започнали да се карат за дреболии, загубил желание да върши каквото и да е, загубил и желанието си за работа. Контактите им в професионалната среда приключили изцяло поради обвиненията, които засягат професионалната им почтеност, тъй като в инвестиционния бизнес доверието е от огромно значение. На ищеца се наложило да търси реализация в друга сфера. По времето, по което е заведено делото, ищецът е получил предложение да влезе в борда на директорите на инвестиционен посредник, но получил отказ от регулатора –Комисията по финансов надзор, което се е отразило тежко на репутацията му. Поради тежките наказания, предвидени за престъпленията, за които е обвинен, ищецът се притеснявал и за семейството си. В този период му се било родило дете, имал и по-голям син, на когото било трудно да се обясни повдигнатите обвинения. Имал притеснения как ще продължи да издържа децата си, особено с нов член в семейството. Сочи още, че ищецът не бил се сблъсквал със съдебната система по какъвто и да е повод преди и това породило сериозни притеснения за него. Съдът кредитира показанията на свидетеля – същите са непосредствено възприети, последователно изложени и логични, подкрепят се от останалите събрани по делото доказателства. Отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни правоохранителни органи, е обективна като фактическият състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ включва: обвинение в извършване на престъпление, съдебен акт, с който лицето е признато за невиновно, претърпени вреди и причинно-следствена връзка между обвинението и вредите. При така установените факти съдът намира, че по отношение на претенциите за неимуществени вреди, се е осъществил фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по исковете съобразно чл. 52 ЗЗД съдът съобрази указанията, дадени с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г., ОСГК, ВКС, както и практиката, постановена от ВКС по реда на чл. 290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение №532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение №356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят вида и характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са и тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. При преценка на посочените критерии, съдът приема следното: Наказателното производство срещу ищеца е продължило 3 години и 11 месеца – срок, който с оглед фактическата и правна сложност на делото и броя на подсъдимите е напълно съобразен с изискванията за своевременно провеждане и приключване на наказателното производство. Поради това съдът приема, че наказателното производство е проведено в рамките на обичайния и разумен срок. На ищеца е била наложена мярка за неотклонение „подписка“ – най-леката, предвидена в НПК. Макар прилагането на тази мярка за неотклонение да създава известни неудобства, те не са свързани със съществени ограничения и съдът приема, че не се отразили значимо върху начина му на живот. Съдът приема за доказано негативното въздействие на наказателното производство върху емоционалната сфера на ищеца – станал е затворен, сприхав, загубил желанието си за работа, засегнати били социалните му контакти и тези в работната му среда, уронено било доброто му име в обществото и положението му на уважаван професионалист в инвестиционния бизнес. За това допринесло широкото медийно отразяване на случая – в интернет, в пресата и по телевизията. Развитието на процеса е било отразено във всеки един негов етап. От друга страна професионалната репутация и реализация на ищеца са били засегнати временно - до приключване на производството с оправдателна присъда, доколкото съобразно доказателствата, ищецът изпълнява длъжността прокурист, която е управленска. Съдът съобразява още и възрастта на ищеца – към датата на повдигане на обвинението ищецът е бил на 46 г., в активна, трудоспособна, семеен – с две деца, с изградени социални контакти, личен и професионален авторитет. Предвид изложените съображения, с оглед продължителността на наказателното производство, неговото неблагоприятно отразяване върху емоционалната сфера на ищеца, временно накърнената професионална репутация, негативното отражение върху социалната и професионална реализация на ищеца, преживеният от него стрес и безпокойство, и съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 20 000 лв. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 20 000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди съдът съобразява разясненията по т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и тяхното настъпване. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение. В конкретния случай претендираните имуществени вреди са разноски за организиране на защитата на ищеца в наказателното производство, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Съдебната практика е единна, че заплатеното от обвиняемия адвокатско възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. За разлика от чл. 78 ГПК, в НПК не е уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение, на което наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ. Съобразно разясненията в мотивите на ТР № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение. В настоящия случай наказателното производство е със значителен обем на събрани доказателства, сред които десетки разпитани свидетели и многобройни заключения на вещи лица, изискващи сложен анализ. Делото е продължило 3 години и 11 месеца, като развитието му е следното: първоинстанционната присъда е била протестирана от прокуратурата и обжалвана от гражданския ищец – министъра на финансите, а срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от гражданския ищец, която е била оттеглена, поради което касационното производство е прекратено. Ищецът е сключил договор за предоставяне на правна защита в наказателното производство като за първоинстанционното производство е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лева, а за въззивното 10 000 лева. Сумите са изплатени на части, видно от представените копия от платежни нареждания. Наказателното производство в съдебната му фаза е образувано с обвинителен акт, който е внесен в съда срещу шест лица, сред които и ищеца. Проведени са били около 40 открити съдебни заседатели, разпитани са над 60 свидетели, изготвени са множество експертизи и са анализирани голям брой доказателства. Няма данни ищецът да е дал повод за отлагане на заседанията, нито да не е отказал дължимото съдействие в наказателния процес. Образуваните въззивно и касационно наказателно производство не са инициирани от ищеца, следователно не може да се приеме, че с поведението си той е допринесъл за забавяне или усложняване на процеса. В случай че се приложат правилата на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), минималното възнаграждение в случая следва да се определи на основание чл. 13, ал.1, т.1, вр. т.2, във връзка с чл.14, ал.2 НМРАВ. Предвиденото наказание за престъплението, за което е обвинен ищецът е кумулативно до 5 години лишаване от свобода и глоба, следователно минималното възнаграждение за защита в наказателното производство е 1600 лева. Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.2 НМРАВ за проведени повече от 2 открити заседания се дължи допълнително възнаграждение, което в случая за проведените 38 открити съдебни заседания възлиза на сумата от 9 500 лв. С оглед на гореизложеното минималното възнаграждение за защита във воденото срещу ищеца наказателно производство е 11 100 лв. за първата инстанция. Върху тази сума следва да се прибави и възнаграждението за втората инстанция. НМРАВ да не следва да се прилага - съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, Наредба №1/2004 г., с която се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, представлява забранено от чл.101, пар.1 ДФЕС хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. В същото време Наредбата е в някаква степен ориентир за дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение, с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В настоящия случай платеното адвокатско възнаграждение от ищеца не е прекомерно и отговаря на в пълна степен на фактическата и правна сложност на наказателното дело, вида, броя и естеството на извършените процесуални и следствени действия, проведените голям брой открити съдебни заседания. С оглед на гореизложеното съдът намира искът за обезщетение за имуществени вреди – адвокатско възнаграждение в наказателното производство в размер на 25 000 лв. По тези изложените съображения съдът приема, че искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 20 000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв., а искът за имуществени вреди е основателен в пълния предявен размер от 25 000 лв. Поради уважаване на главните искове, следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва от влизане в сила на оправдателната присъда - 03.06.2021 г. По разноските: На ищеца, с оглед искането по чл. 78, ал. 1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете. За разноски за държавна такса следва да се присъди сумата от 20 лв. За разноски за възнаграждение за един адвокат, следва да му се присъди, съразмерно с уважената част от исковете, сумата в размер на 1 224 лв. Така мотивиран, съдът