РЕШЕНИЕ

№ 356

гр. С., 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева Членове: Ивайло П., Георгиев Лилия, М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500189 по описа за 2023 година С решение № 161 от 07.10.2022 год. по гр.д. № 62/2021 год. С.ският районен съд е осъдил „А.“ АД, гр. С. на основание чл. 75 от Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/ вр. чл. 377 и чл. 373, ал. 1 от ТЗ да заплати на В. Г. И. от гр. С. сумата 99 лева, представляваща обезщетение за повреди на сив куфар с размери 55/35/20 см. и сумата 145 лева, представляваща обезщетение за повреди на черен куфар с размери 70/45/35 см., които повреди са настъпили при изпълнение на 08.05.2019 год. на сключен между страните договор за превоз на пътници по въздуха от А в Република Турция до С. в Република България, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от предявяване на исковете – 30.09.2020 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил искането за присъждане на законна лихва върху всяка от тези суми в частта за периода от 09.05.2019 год. до 29.09.2020 год. С решението съдът е отхвърлил изцяло иска на В. И. срещу „А.“ АД за заплащане на сумата 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от бездействието на ответника да отговори на искането на ищцата за обезщетяване на повредите на багажа, настъпили при изпълнение на сключения между страните договор за превоз. Съдът е присъдил разноски по съразмерност. С определение от 17.02.2023 год. съдът е оставил без уважение молбата на адв. Е. А. от САК като пълномощник на ищцата В. Г. И. за изменение на решението в частта за разноските в общ размер на 185, 14 лева, които ответникът е осъден да й заплати чрез увеличаването им с 278, 85 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в осъдителната му част с твърдения, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 75 от Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/ вр. чл. 377 и чл. 373, ал. 1 от ТЗ.

Ищцата оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Ищцата не е обжалвала определението от 17.02.2023 год., което е получено от нея чрез пълномощника й адв. А. на 27.02.2023 год. с указания за възможността за обжалването му в двуседмичен срок от връчването.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата твърди в исковата молба, че на 08.05.2019 год. при полет от гр. А до гр. С. по време на извършения въздушен превоз от авиокомпания „А.“ АД бил повреден сериозно багажа й – два броя пътнически куфари: сив куфар с размери 55/35/20 см. и черен куфар с размери 70/45/35 см. На летище С. незабавно след пристигането й ищцата подала своевременно жалба за нанесените щети, заведена под референтен номер SOFVBB10025 от 08.05.2019 год., като жалбата била изпратена и по електронен път. Въпреки многократно отправените от ищцата покани до ответника, включително по имейл, превозвачът не я обезщетил за причинените вреди. Това обуславя и правния интерес от предявяване на осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди, както следва: 99 лева – обезщетение за вреди на сив куфар с посочените по-горе размери и 145 лева – обезщетение за вреди по черен куфар с дадена по-горе индивидуализация /след допуснато изменение на исковете в о.с.з. на 12.07.2021 год./, ведно със законната лихва. Представени са писмени доказателства – жалба, протокол за нанесени вреди, снимки, копие от бордна карта, копие от багажни етикети, както и доказателства за водената кореспонденция по електронен път.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза на в.л. Николова от 02.07.2021 год., направено след оглед на процесните вещи, според което сивият куфар с размери 55/35/20 см. е пластмасов, твърд, без едно колело, което е отчупено изцяло и липсва, а целият куфар е много одраскан, като е счупена е дръжката му, като тези повреди не могат да бъдат отремонтирани, а пазарната цена на този куфар е 99 лева; черният куфар с размери 70/45/35 см. е пластмасов, твърд, със счупено колело, потънало навътре, като целият куфар е много ожулен, а при пълнене с багаж би пропаднал веднага поради нарушаване целостта на дъното му, като пазарната стойност на този куфар е 145 лева.

Според показанията на св. Ч., който живее на съпружески начала с ищцата, на 08.05.2019 год., когато той, ищцата и синът им се връщали от почивка в А с полет, осигурен от ответника, след кацането и вземането на багажа на терминала на летище С., констатирали повреди по куфарите им, а именно: счупено /липсващо/ колело на единия куфар, спукване на колелата на големия куфар и одрасквания. На летището ги упътили към гишето за изгубен и повреден багаж, където служител снимал щетите по куфарите, дал им рапорт за повредите и ги насочил към сайта на авиокомпанията, където да предявят претенциите си. На изпратените имейли обаче не получили отговор от страна на ответника. Телефонните обаждания също не дали резултат. Отговорът бил, че е необходимо повече време, за да се разгледа претенцията. До датата на подаване на исковата молба никой от ответното дружество не се свързал с тях и повече не отговорил на обажданията, като така и не получили обезщетение за вредите.

Според показанията на св. И. – сестра на ищцата, на 08.05.2019 год. същата отишла на летището, за да посрещне нея и семейството й. Детето на ищцата плачело, защото в куфара му имало дупка. Последвалите опити на ищцата да се свърже с авиокомпанията чрез качената в сайта форма за контакт били безуспешни. Тогава подала жалбата на известния имейл адрес на дружеството, но не получила отговор.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата е допустима – подадена е от активно легитимирано лице в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предявеният иск е с правно основание чл. 373, ал. 1 вр. чл. 377 от ТЗ, според който превозвачът отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка. Приложими са и специалните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/.

Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗГВ за липси и повреди пътникът, изпращачът, получателят или техните законни представители или упълномощени лица предявяват пред превозвача или упълномощено от него лице рекламация в писмена форма не по-късно от седем дни от деня на получаване на багажа. Рекламацията се предявява в писмена форма пред превозвача, като се посочват предметът на рекламацията и размерът на исканата сума. Към рекламацията се прилагат всички документи, доказващи претенцията. Според чл. 132 от ЗГВ, когато към предявената рекламация не са приложени доказателствата, на които се основава, превозвачът е длъжен да уведоми рекламанта и да му определи срок, не по-малък от седем дни, за отстраняване на нередовността. Ако в определения срок нередовността не бъде отстранена, рекламацията се счита за неподадена и се връща. Превозвачът е длъжен в двумесечен срок от подаване на рекламацията да я разгледа и за резултата да уведоми рекламанта /чл. 133/. Иск срещу превозвача може да се предяви само когато последният напълно или частично е отхвърлил рекламацията или когато рекламантът не е получил отговор в срока, предвиден в чл. 133.

По делото не се спори, че договореният превоз е извършен на 08.05.2019 год., като същия ден ищцата е получила багажа. Установи се също така от представените хартиени разпечатки на водената електронна кореспонденция, че ответникът е получил на 09.05.2019 год. жалбата на ищцата, изпратена на електронния му адрес, който е посочен от него при зареждане на „Форма за рекламации“ на страницата му в интернет. С оглед това следва да се приеме, че в случая е спазен срокът за рекламация по чл. 127, ал. 1 от ЗГВ. Ако рекламацията не е отговаряла на изискванията на закона или не е била придружена с нужните доказателства, ответникът е следвало да определи срок за отстраняване на нередовностите – нещо, което в случая превозвачът не е направил. В двумесечния срок по чл. 133 от ЗГВ ответникът не се е произнесъл и по претенцията на ищцата. Тъй като срокът за отговор на рекламацията е изтекъл на 09.07.2019 год. и претенцията не е удовлетворена, предявеният иск се явява допустим, на основание чл. 134 от ЗГВ.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че активно легитимиран да предяви иска за заплащане на обезщетение за вредите по мА.ия сив куфар е непълнолетното дете на ищцата като негов собственик, а не самата ищца. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗГВ за липси и повреди пътникът, изпращачът, получателят или техните законни представители или упълномощени лица предявяват претенциите си пред превозвача. В случая претенцията е предявена от законния представител на детето. Освен това обстоятелството, че в единия куфар се е намирал багаж на непълнолетното дете, по никакъв начин не обуславя правото на собственост върху вещта, а оттам – и активната материалнопрвана легитимация.

Искът за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди е основателен. Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства – доклад за щети, свидетелски показания и заключението на вещото лице, че при получаването на багажа на летище С. процесните куфари са били повредени, като щетите са констатирани още при получаването, поради което следва да се приеме, че същите са настъпили по време на превоза, осъществен от ответното дружество. В случая не е съставен констативен протокол съгласно разпоредбата на чл. 124 от ЗГВ, като това е станало по вина на ответника, поради което не е приложима презумпцията, че багажът е предаден в изправност.

Съгласно чл. 75 от ЗГВ превозвачът носи отговорност за действителните имуществени вреди, които пътникът понася вследствие на повредата на багажа му. Повредите и тяхната стойност са установени както от свидетелските показания, така и от заключението на приетата оценителна експертиза. Според последната повредите по куфарите са от такова естество, че препятстват използването им по предназначение, поради което обезщетението следва да бъде определено в размер, равен на пазарната стойност на куфарите като нови. Установи се от експертизата, че пазарната стойност на повредения сив куфар с размери 55/35/20 см. е 99 лева, а пазарната стойност на черния куфар с размери 70/45/35 см. е 145 лева, като в тези размери следва да бъде уважен и предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2020 год. до окончателното изплащане /решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от 09.05.2019 год. до 29.09.2020 год./.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.

Съдът намира, че не следва да се произнася по искането на ищцата чрез адв. А., направено в писмения отговор на въззивната жалба, за изменение на решението на районния съд в частта за разноските, тъй като по това искане районният съд се е произнесъл с определението от 17.02.2023 год., което не е обжалвано и е влязло в сила.

Воден от горното, съдът