Решение № 136 от 24.9.2024 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 412/2024 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-2400093 от 14.05.2024 година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, с което на „ПЛАМПРОЕКТ” ЕООД с ЕИК 206904099, със седалище и адрес на управление: град Велико Търново, общ.Велико Търново, обл.Велико Търново, ул.„Ком” № 8, представлявано от управителя Пламен Радославов Колев с ЕГН ••••••••••, за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 лв. Дружеството-жалбоподател чрез пълномощника си – адв. Д. Р., моли за отмяна на обжалвания акт, който акт счита за незаконосъобразен и неправилен, издаден в противоречие с материалния закон (описанието на нарушението в Акта и в НП било неправилно и не отразявало действителното фактическо положение, липсвала посочена правна квалификация, в НП липсвали доказателства, които доказвали нарушението, липсвали субективният и обективният елементи от състава на нарушението, налице бил сключен Граждански договор, размерът на наложената санкция бил завишен). Оспорва се попълнената от работника Декларация. Претендират се разноски по делото. В съдебната фаза дружеството–жалбоподател, редовно призовано, , изпраща представител - адв. Д. Р. и адв.РА., които пледират за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, като излагат допълнителни доводи и се излагат доводи в условията на алтернативност за имненение на обжалваното НП до размера на минимално предвиденото от закона наказание. В съдебната фаза се ангажират гласни и писмени доказателства. А Н О -Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, редовно призован, изпраща представител – Старши юрисконсулт Сидер Михайлов, койт о оспорва Жалбата като неоснователна и моли Съда да потвърди обжалваното НП като правилно и съобразено както с материалния, така и с процесуалния закони. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ангажират се гласни и писмени доказателства в съдебната фаза пред настоящата инстанция. Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: На 25.03.2024 година св.Л. О. Г. и св.К. А. К. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в присъствието на управителя на дружеството-Пламен Радославов Колев в обект СМР– Казино Голдън Ай /изграждане на хотел, ресторанти, спа център, търговски площи, паркинги и подземни резервоари в местността „Кючюк чеир”, УПИ I находящо се в землището на село Капитан Андреево, област Хасково. При проверката около 11, 45часа на същата дата лицето И-.Г.С. с ЕГН •••••••••• е заварено да работи в обекта като почиствало строителните отпадъци в обекта, респективно към момента на проверката лицето се намирало в горепосочения обект и извършвал трудова дейност. Свидетелите Л. О. Г. (Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково) и К. А. К. (Старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково) предоставили на български език -Декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство, на основание чл.399 от КТ и във връзка с чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 от АПК и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от АПК на лицето, работещо в обекта – И-.Г.С.. Последният декларира, че работи в дружеството-жалбоподател от 25.03.2024 година на длъжност „ОБЩ РАБОТНИК” с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа и с месечно възнаграждение в размер на 860 лв., период на плащане – на края на месеца, с почивни дни събота и неделя, както и че има сключен Трудов договор, но не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Декларацията е налична по АНПр. На дружеството-жалбоподател е връчена Призовка по чл. 45, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в която е указано да се яви представител на дата 01.04.2024 година в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково и какви документи да представи, като в последствие датата за явяване и представяне на документи е променена на 03.04.2024г. Призовката е получена на 25.03.2024г. от управителя на дружеството-Пламен Радославов Колев, приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), по което обстоятелство не се спори. На 03.04.2024г в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково са представени Граждански договор №11 от 01.03.2024г. сключен с лицето И-.Г.С., медицинско становище №750/ 01.03.2024г.за пригодност на работника И-.Г.С., начален инструктаж от 25.03.2024г., включващ и лицето - И-.Г.С. и Констативен протокол от 01.04.2021г., ведно с разписка към него за изплатена сума в размер на 850лева в изпълнение на граждански договор от 01.03.2024г. На 16.04.2024 година в Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково е съставен Протокол за извършена проверка на место и по документи относно спазването на трудовото законодателство с № ПР2411811, в който е посочено, че в качеството си на работодател дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от КТ по отношение на И-.Г.С. както и са констатирани още множество нарушения на трудовото законодателство. Препис от Протокола е връчен на управителя на дружеството-Пламен Радославов Колев, по което обстоятелство не се спори. Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Л. О. Г. – Главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към Министъра на труда и социалната политика, съставил против дружеството-жалбоподател на дата 16.04.202 4 година и в присъствието на управителя на дружеството- Пламен Радославов Колев (по което обстоятелство не се спори), Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 26-2400093. Това процесуално действие извършил и с участието на свидетеля К. А. К.. В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с несключване на Трудов договор с работника И-.Г.С. преди постъпването му на работа от страна на „ПЛАМПРОЕКТ” ЕООД – работодател по смисъла на КТ. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, която вписва за нарушена. Посочено е, че деянието е извършено на 25.03.2024 година в обект СМР– Казино Голдън Ай /изграждане на хотел, ресторанти, спа център, търговски площи, паркинги и подземни резервоари в местността „Кючюк чеир”, УПИ I находящо се в землището на село Капитан Андреево, област Хасково. Управителят на дружеството-Пламен Радославов Колев е запознат със съдържанието му, т.е. АУАН е редовно предявен, подписан и лицето е получило екземпляр от него срещу подпис. Управителят на дружеството-Пламен Радославов Колев не е посочил възражения против констатациите в Акта. Срещу АУАН в законоустановения 7-дневен срок е постъпило писмено възражение, в което оспорва изложените обстоятелства в него, като се твърди, че декларацията подписаната от лицето е попълнена под натиск от страна на проверяващите органи, поради което се оспорва верността на документа. Отделно от това се оспорва извода за извършено нарушение, доколкото се ангажирали доказателства, че с лицето бил сключен граждански договор, но тези доказателства не били взети в предвид, като отделно се сочи че самоличността на лицето не била установена по безспорен и категоричен начин и че проверяващите не били снели самоличността на лицето по документ с оглед установяване образованието му, квалификацията и възможността да възприема смисъла и значението на задаваните му въпроси. Сочи се още, че при съставянето на протокола, веднага се пристъпило към съставяне и на АУАН, вместо да се дадат предписания от проверяващите, но дори и да се приемело, че е налице адм.нарушение, то същото било маловажно, като са изложени съображения в тази насока. Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково е издал процесното НП. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, свързани с датата и мястото на нарушението, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 61, ал. 1 от КТ. Както в Акта, така и в НП е прието за установено, че работодателят „ПЛАМПРОЕКТ” ЕООД е извършило нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, тъй като не е сключил Трудов договор с лицето И-.Г.С. преди постъпването му на работа в дружеството. За това нарушение на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на нарушителя (работодателя „ПЛАМПРОЕКТ” ЕООД) е наложено административно наказание – „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 лв. Обжалваното НП е редовно връчено на дружеството-жалбоподател на 16.05.2024 година видно от Разписката за доставяне от Български пощи ЕАД на адреса на дружеството, като е връчена на бащата на управителя на дружеството. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Съгласно Заповед № 3–0864 от 17.10.2022 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, Директорите на Дирекции „Инспекция по труда” имат право съобразно териториалната си компетентност да издават и подписват НП по АУАН, издадени от Инспектори и от лица от съответната Дирекция „Инспекция по труда”. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП – Кирчо Жеков Кирев е служебно известно на Съда, но съща така е представена в тази насока и Заповед № ЧР-920 от 16.05.2018 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. Т.е. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ – Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед. От страна на жалбоподателя с цел установяване, че откритите в обекта работници са работели по граждански договор е представен и приет като доказателство по делото Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа/ежедневен инструктаж/, от която се установява, че в периода от 05.03. до 29.03/ без да е ясно за коя година се отнася/, работника И-.Г.С. е преминал ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа в дните-06.03; 08.03; 13.03; 18.03; 25.03 и 29.03. Бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел от страна на дружеството –жалбоподател- свидетеля М.Г.И., който твърди, че присъствал по време на извършване на проверката на процесната дата. Твърди, че св.Л. О. Г. посочвала на заварените в обекта работници, какво да попълват в предоставените им декларации, тъй като същите били неграмотни, както и че управителя на дружеството се намирал по това време в обекта и присъствал на проверката. Твърди още, че същите работели на граждански договор в дружеството и шефът им ги викал когато имало боклуци за изхвърляне и работели в различни дни по няколко часа. Сочи, че работи на трудов договор в едно дружество, но „шеф“ му бил управителя на наказаното дружество и приемал заповеди от него. При извършената очна ставка между св. М.Г.И. св.Л. О. Г., всеки един от свидетелите оспорва изложеното от другия и потвърждава своите показания.Св.Г. твърди, че по време на проверката същите не са били с баджове, въпреки твърденията на св.И., а имали служебни карти с които се легитимирали при извършване на проверката. Налично по делото е писмо от ИА „ГИТ“ до управителя на наказаното дружество във връзка с подадени възражения от него по така съставени АУАН, от което писмо се установява, че при извършена проверка не се установява, проверяващите инспектори да са извършили нарушения на процесния ден, както и дадени обяснения от св.Г. във връзка с извършената проверка, поведението и проведените разговори с управителя на дружеството и т.н.. Представени и приети като доказателства са и Трудов договор №23/22.11.2023г. сключен между дружеството и св.М.Г.И./в разрез с изложеното от него при снемането му на самоличността, че работи в друга фирма –ЕСБИЛД/, сключен договор между дружеството-жалбоподател и дружеството-ЕС БИЛД ЕООД, сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ от 31.03.2024г. за работника, открит в обекта и служебна бележка за доходи от друга стопанска дейност и/или от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество /по чл.45, ал.5 от ЗДДФЛ, като от последните се установява, че дружеството-жалбоподател е попълнило същите за изплатена сума в размер на 786, 25лева на работника заварен в обекта към 1-вото тримесечие на 2024г., и е авансово удържан данък в размер на 63, 75лева. Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства, приложени в АНП и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, свидетели св.Л. О. Г. и св.К. А. К.. За обективно верни се възприеха свидетелските показания н а св.Л. О. Г. и св.К. А. К., които са безпротиворечиви, логични и последователни, правдиво звучащи, взаимно кореспондиращи си и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към представители на дружеството- жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия и такива по между им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта –св.К. А. К., е и свидетел, присъствал при извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година по описа на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от дружеството-жалбоподател, с оглед установените факти на несключване на Трудов договор с лицето И-.Г.С. преди постъпването му на работа в дружеството. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни. Що се отнася до свидетелските показания на разпитания от страна на дружеството –жалбоподател свидетел- М.Г.И., съдът намира, че същите в своята цялост не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал, в частност същият не оспорва, че на посочената в НП дата е извършена проверка на обекта в който са открити работниците, които в този момент според свидетеля извършвали хигиенна дейност –почистване на обекта от строителни отпадъци, като по време на проверката присъствал и управителя на дружеството. В тази част, съдът кредитира същите, доколкото не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал в частност писмените/ПИП, Декларация от работника и т.н./ и гласни такива/показанията на разпитаните инспектори-Г. и К./. Що се отнася до изложеното от него, че работниците, работели на граждански договор по часово, както и че св.Г. посочвала на работниците какво да попълват, не се кредитират от съда с доверие, тъй като останаха изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал, като противоречат на останалите кредитирани от съда св.показания. Разпитаните по делото свидетели Г. и К., сочат, че откритите в обекта работници, сами попълнили предоставените им декларации, като самият управител бил до работниците си и им казвал как да ги попълнят и какво да пишат, а що се отнася до показанията на св.И., че свидетелките били с баджове, оспорват да са имали такива, а св.Г. твърди, че при извършване на проверката се легитимирали със служебните си карти. Отделно от това и в подкрепа на изводите на съда следва да се посочи, че от страна на дружеството жалбоподател не се ангажираха доказателства в подкрепа на изложеното от разпитания от тяхна страна свидетел, въпреки че именно в тяхна тежест бе успешно да установят, че лицата за които се твърди, че са на граждански договор в процесния обект, посредством ангажирани на безспорни писмени доказателства в тази насока. Действително след извършване на проверката на 25.03.2024г., на проверяващите са представени сключени граждански договор за всеки един от откритите лица от дати предхождащи проверката, както и констативни протоколи, ведно с разписка за изплатени суми, след датата на извършване на проверката, но в предвид собственоръчно попълнената Декларация от лицето, което е било запознато, че за попълване на същата за неверни данни носи наказателна отговорност, следва да се приеме, че декларираните от лицето данни отговарят на обективната действително, а по късно представените документи, доколкото ако действително са били налични/гражданският договор/ не са били представени по време на извършване на проверката, следва да се приеме, че са били създадени, с цел да бъдат използвани в адм.наказателното производство и като такива не са кредитират от съда, поради което съдът не изгражда правни изводи въз основа на тях. Представени и приети като доказателства Трудов договор №23/22.11.2023г. сключен между дружеството и св.М.Г.И./в разрез с изложеното от него при снемането му на самоличността, че работи в друга фирма –ЕСБИЛД/, сключен договор между дружеството-жалбоподател и дружеството-ЕС БИЛД ЕООД, сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ от 31.03.2024г. за работника, открит в обекта и служебна бележка за доходи от друга стопанска дейност и/или от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество /по чл.45, ал.5 от ЗДДФЛ, като от последните се установява, че дружеството-жалбоподател е попълнило същите за изплатена сума в размер на786, 25лева на работника заварен в обекта към 1-вото тримесечие на 2024г., и е авансово удържан данък в размер на 63, 75лева, в разрез с представената от него разписка, от която пък се установява, че е изплатена изцяло сума в размер на 850лева, като в забележка е посочено, че получателя обезпечава данъчните си задължения самостоятелно, респективно лицето при деклариране на годишната си данъчна декларация следва да заплати дължимия данък върху сумата от 850лева, взаимно си противоречат, доколкото от последната се удостоверява, че работника е получил изцяло сумата в размер на 850лева, а от представените в съдебно заседание документи се установява, че от сумата в размер на 850лева е удържан данък и на лицето е заплатено сума в по нисък размер, а именно 786, 25леваИменно поради тези съображения и доколкото представените както в адм.производство, така и в настоящото производство писмени документи взаимно си противоречат и няма достоверна дата тъй като съдържат само подписите на лица без нотариална заверка и почти всички документи са с дата след датата на проверката, следва да се приеме, че са съставени с оглед тази проверка, поради което не се кредитират от съда с доверие. За пълнота на съдебният акт, следва да се посочи, че по делото от страна на дружеството, както се посочи по горе са представени, освен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа от 25.03.2024г./по АНПр/, така и ежедневен инструктаж вече от 05.03 до 29.03. /без посочена година, но видовете инструктаж и обучение по безопасност на труда и основните изисквания за тяхното провеждане са определени с НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. Видно от същата/действаща към датата на констатираното нарушение/, съгласно чл.10ал.3 –инструктажа по безопасност и здраве при работа са т.1начален, , т.2 на работното място, т.3 –периодичен, т.4 ежедневен и т.5 – извънреден. Съгласно чл.12, ал.1- Начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 с оглед запознаването им със: 1. основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в предприятието; 2. вида и характера на извършваната работа; 3. специфичните опасности и рисковете за здравето и живота на работещите; 4. изискванията към тяхното поведение.А съгласно ал.2 - Инструктажът по ал. 1 се провежда в деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя програма…, а съгласно чл.15 -Ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи. При това положение следва да се приеме, че няма как на лицата открити в обекта да е проведен ежедневен инструктаж преди провеждането на началния инструктаж, т.к. последния е от дата 25.03.2024г., а представения ежедневен инструктаж предхожда горепосочената дата, поради което съдът приема, че представените в съдебно заседание извадки от ежедневен инструктаж на лицата посочени в него са създадени с нарочна цел, а именно да се ползват в настоящото производство и поради недостоверността им, съдът не ги кредитира с доверие. Що се отнася до извършената вътрешната проверка от АНО по повод подадени възражения от дружеството, както и относно сключените в последствие/през месец юни 2024г/ трудови договори между дружеството работател и част от заварените по време на проверката лица, следва да се посочи, че същите са ирилевантни и не допринасят за изясняване на делото от фактическа страна. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП и тези представени от страна на процесуалният представител на АНО в съдебно заседание(с изключение на документите, представени от работодателя при проверката по документи и тези в съдебно заседание по съображенията, изложени по-горе в настоящото изложение), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП е редовно връчено на дружеството-жалбоподател на 16.05.2024 година/, а жалбата срещу него е входирана в регистратурата на СЪДА на 28.05.2024г./подадена по пощата на 27.05.2024г./, от легитимирано лице и е процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно придружителното писмо от АНО до съда/. Преценена по същество, съдът намира същата за частично основателна, за което се излагат следващите правни съображения: ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Т.е. нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице в случая дружество да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение. Действително не е посочена конкретната хипотеза на санкционната норма - чл. 414, ал. 3 от КТ, отнасяща се до настоящия случай, но както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на дружеството-жалбоподател за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на дружеството да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Съдът не констатира съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40 от ЗАНН, доколкото същият е съставен в присъствие на законния представител на дружеството-нарушител (неоспорен от жалбоподателя факт). За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на дружеството-жалбоподател. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП (в посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова). В НП са посочени и доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението, поради което наведеното в Жалбата възражение в тази насока е неоснователно. Действително в АУАН не е посочен личен адрес на свидетеля К., а е посочен служебен такъв, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, датата й на раждане и адреса по местоработата й е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел К. и не е наличен проблем с нейната индивидуализация, т.е. с нейната самоличност, респ. призоваването й в съдебно заседание. От друга страна констатираното не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на Акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 416, ал. 1 от КТ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 416, ал. 5 от КТ. Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ, нарушенията на трудовото законодателство се установяват с Актове, съставени от държавните контролни органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 25.03.2024 година актосъставителят Л. О. Г. е заемала длъжността „Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към Министъра на труда и социалната политика” (чл. 399, ал. 1 от КТ). Предвид изложеното актосъставителят Л. О. Г. безспорно се явява държавен контролен орган, имащ право по силата на закона да извършва подобни проверки, респ. да съставя АУАН за констатираните нарушения. В тази връзка АНО е представил и Длъжностна характеристика на актосъставителя. Съгласно представените Заповед № 3–0864 от 17.10.2022 година и Заповед № ЧР-920 от 16.05.2018 година, двете на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ и деянието е извършено в зоната на отговорност на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково. Нарушението е извършено в мястото, където е следвало да бъде сключен Трудовия договор – работното място. Т.е. мястото е ясно, точно и коректно посочено. Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на санкционния акт. Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното дружество, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено, поради което наведеното възражение в Жалбата за неправилна и неотразяваща действителното фактическо положение обстановка е неоснователно. В тази връзка няма как на дата 25.03.2024 година (датата на проверката на работното място) на работника да е извършен начален инструктаж, тъй като той се извършва преди започване (постъпвана) на работа, а същият да е работил по граждански договор от 01.03.2024г., така както твърди дружеството- жалбоподател/съгласно изложените по горе доводи/. Отделно от това работникът в Декларацията твърди, че има сключен Трудов договор от 25.03.2024г., но такъв не му е представен в писмен вид. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 Кодекса на труда отношенията трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Именно това е и дадената от актосъставителя и от АНО правна квалификация, коята е правилна, поради което и наведеното въражение в Жалбата за липса на правна квалификация се явява неоснователно. По силата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение, а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството - жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с административна санкция. Безспорно се установи по делото, че дружеството-жалбоподател в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ на посочените дата и място в НП е извършило нарушение като в обект „СМР: Казино Голдън Ай – изграждане на хотел, ресторанти, спа център, търговски площи, паркинги и подземни резервоари”, находящ се в село Капитан Андреево, местност „Кючюк чеир”, УПИ I, област Хасково, не е сключило Трудов договор с работника И-.Г.С. преди постъпването му на работа. В подкрепа на изложеното е и фактът, че в собственоръчно попълнената от лицето Декларация, посочва, че работи за дружеството–жалбоподател като изписва наименованието му. В тази насока са и показанията на свидетелите Г. и К., от които се установява, че са възприели пряко и непосредствено извършваната от лицето дейност, която е в изпълнение на трудови задължения. Съдът счита, че са налице трудовоправни отношения между И-.Г.С. и дружеството-жалбоподател към датата на нарушението – 25.03.2024 година, тъй като лицето е изпълнявало определените му задължения, свързани с продължително и многократно изпълнение, т.е. задълженията му са били уговорени като многократни и повторяеми, ясни са наименованието на длъжността и характер на работа, както и началото на изпълнението на трудовите задължения, има уговорено месечно възнаграждение (, т.е. основно трудово възнаграждение с постоянен характер), както и период на плащане, определено е било и работно място, почивни дни през седмицата и почивка в работния ден, работното време, т.е. продължителност на работния ден и седмица. С други думи безспорно е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ, тъй като от събраните доказателства - разпит на свидетелите Л. Г. и К. К., обсъдени в съвкупност с писмените доказателства (Декларацията от И-.Г.С. ) се установява по категоричен начин, че посоченото лице е полагало труд, осъществявайки една и съща трудова функция, при условията на системност и повторяемост на осъществяваната трудова дейност, с определено работно време и почивни дни, както и е било заварено на място от проверяващите, като така са налице характерните елементи на трудовото правоотношение, при което се предоставя работна сила. Проверяващите за възприели пряко и непосредствено извършваната от И-.Г.С. дейност, която е в изпълнение на трудови задължения. Категорично и с оглед на Декларацията, подписана от работника, така установените отношения между дружеството-жалбоподател и работника са били трудовоправни, респ. следвало е да бъде подписан Трудов договор. От друга страна приложените в кориците на АНП Граждански договор от дата 01.03.2024 година, Медицинско становище, Начален инструктаж и Констативен протокол, ведно с Разписка са представени от страна на работодателя едва при проверката по документи, поради което Съдът не ги кредитира, тъй като те са в противоречие с другите доказателства по делото, както се посочи по горе в мотивите на съда. Отделно от това Съдът намира, че те както и представените в съдебно заседание писмени такива, са съставени с една единствена цел – да се избегне административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. Също така тези документи са в противоречие с данните, посочени от работника в Декларацията, която е попълнил собственоръчно и по отношение на която се установи, че направеното оспорване от страна на дружеството- жалбоподател не бе проведено успешно. След като е съществувало трудово правоотношение, но с лицето не е бил сключен Трудов договор преди постъпването му на работа, то работодателят не е спазил правилото на чл. 61, ал. 1 от КТ. Ето защо наведеното възражение в Жалбата, че не е извършено нарушението, е неоснователно. Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност н а ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова- Грозева). Във връзка с наведените твърдения във Възражението, Съдът държи да отбележи следното: не се установи проверката да е тенденциозна, тъй като е по постъпил сигнал за работещи лица без сключени трудови договори. Установи се също така, че служителите на АНО са обяснили на присъстващите лица, включително и на И-.Г.С., каква е целта на проверката и за какво се попълва Декларацията, както на лицата е станало ясно даденото разяснение, т.е. възприели са смисъла и значението на извършваната проверка. Отделно от това И-.Г.С. е попълнил собственоръчно тази Декларация на език, който владее и на който може да разбере съдържанието на изписания текст в документа. Действително самоличността на И-.Г.С. е снета по негови данни, а не на базата на официален документ, но дори и да бе представен такъв документ за самоличност, в него не се съдържа информация за квалификацията и образованието на лицето, в каквато насока са възраженията. ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, което е осъществено от обективна страна и правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на КТ, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно чл. 414, ал. 3, предложение първо от КТ за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ на виновния работодател (юридическо лице) се налага административно наказание – „Имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. При така направения преглед на установените факти и приложимите правни норми се налага изводът, че отговорността на „Плампроект” ЕООД е законосъобразно ангажирана на основание чл. 414, ал. 3 от КТ. Административното наказание е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в размер над минималния такъв предвиден в закона. Обществена опасност на дееца/дружеството –жалбоподател/ не е завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на влязъл в сила акт за друго идентично нарушение. Отегчаващи отговорността обстоятелства, не се установиха. Не са налице в преписката доказателства за финансовото положение на дружеството-жалбоподател, за да се наложи административното наказание „Имуществена санкция” в размер над минималния. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на административното наказание, размерът на наказанието следва да се намали до минималния законоустановен такъв. Предвид изложеното Съдът намира, че Жалбата е частично основателна, поради което НП следва да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание „Имуществена санкция” от 2 000 лв. на 1500 лв. Така редуцирания размер на наказанието, Съдът намира за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и по отношение на генералната превенция за въздействие върху обществото. Нарушението не е маловажно. Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: 1. нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. от него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл. 28 от ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - Имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Същевременно в нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, т.е. за тези нарушения, включително и процесното такова – по чл. 6 1, ал. 1 от КТ, привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. А с оглед приложимостта на специалната норма по КТ, то е неприложима общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. В изложения смисъл са Решение № 88 от 11.03.2014 година, постановено по КАНД № 43/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова, Решение № 119 от 01.04.2014 година, постановено по КАНД № 52/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова, Решение № 124 от 24.03.2014 година, постановено по КАНД № 56/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова - Грозева и др. Независимо от изложеното Съдът ще изложи и мотиви досежно неприложимостта на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението.Отделно от това са и изложени мотиви относно неприложимостта на чл. 415в от КТ.Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието само на отегчаващи обстоятелства – при проверката в обекта са констатирани множество нарушения, включително и няколко идентични с настоящото. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. По разноските: По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството-жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Основателно е и искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в две съдебни заседания и представяне на писмени доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. е справедливо. С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде изменено досежно размера на наложената санкция, чрез намалянето й, следва в полза на дружеството-жалбоподател да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на 75 лв., а в полза на АНО – 60 лв., или по компенсация следва АНО да бъде осъден да заплати на дружеството-жалбоподател разноски в размер на 15 лв. Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице по аргумент от чл. 2, ал. 1, вр.чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”), Съдът намира, че следва да осъди именно Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” да заплати сторените в настоящото производство разноски след извършената компансация. По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна страна. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 4, вр.ал. 7, ал. 4 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав