Решение № 27670 от 19.12.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 1530/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и слeдващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.13, ал.9 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по повод жалба от "Оризарна Пазарджик“ АД, ЕИК[ЕИК], представлявано от Ж. А. чрез адв. К. срещу Решение № Ж-44 от 16.01.2024г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което административното производство по жалба на "Оризарна Пазарджик“ АД с вх. № Е-13-262-115/12.09.2023 г. срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД е прекратено. В жалбата се твърди, че оспореното решение на КЕВР е издадено в противоречие с материалния закон и целите на закона, както и при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита отказът за присъединяване към мрежата на производител на ел. енергия за неизпълнение на лицензионните задължения на електроразпределителното дружество. Твърди се още, че в решението не са посочени изискванията, на които централата на жалбоподателя не отговаря, които да обосноват законосъобразността на отказа за присъединяване. Релевират се доводи, че решението на КЕВР е постановено формално, без проучване на фактическата обстановка, в несъответствие с приложимото право и при механично цитиране на текстове от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, неотносими към процесния казус. Моли за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на КЕВР за ново произнасяне и даване на указания за продължаване производството по присъединяване на централата на жалбоподателя, а „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД /“ЕСО“ ЕАД/ да съгласува условията за присъединяване. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат К.. Поддържа жалбата и моли обжалвания акт да бъде отменен. Претендира разноски за експертизата в размер на 300лв. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране – редовно призован, се представлява от юрк. Б.. Счита жалбата за неоснователна и молят да бъде отхвърлена. Претендират юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. Заинтересованата страна - "Електроразпределение Юг" ЕАД, редовно призована, не се представлява. Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: На 05.06.2023 г. „ОРИЗАРНА ПАЗАРДЖИК“ АД е подало Искане за проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ, с инсталирана мощност 590 kW, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор 55155.234 по КККР на [населено място], ул. „М. I войвода“ № 3. В подаденото искане е декларирано, че произведената електроенергия ще се използва за собствено потребление и обектът ще отдава излишната енергия в електроразпределителната мрежа. На 10.07.2023 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е изпратило искането за съгласуване до ECO на основание чл. 53, ад. 2 от Наредба № 6, като в писмото е посочено, че централата ще се присъедини към разпределителна уредба 20 kV на ТП „Зърнени храни“, електропровод „Металик“ 20 kV от п/ст „П.“ 110/20 kV. На 11.07.2023 г. ЕРД е уведомило жалбоподателя за изпратеното писмо за съгласуване. На 02.08.2023 г. в ЕРД е постъпило писмо от ECO с изх. № ЦУ-ЕСО-5430#3 от 31.07.2023 г., в което е посочено, че към настоящия момент не е налице обективна възможност да съгласува предложените условия, респективно да предложи на ЕРД договор за присъединяване, поради изчерпване на капацитета на п/ст „П.“. На 10.08.2023 г. с писмо изх. № 50037 „ОРИЗАРНА ПАЗАРДЖИК“ АД е уведомено, че процедурата по присъединяване на централата се прекратява, защото ECO не е съгласувало определените от ЕРД условия за присъединяване поради изчерпан капацитет на п/ст „П.“. С оглед задължението на „Електроразпределение Юг“ ЕАД по отношение определяне на условията за присъединяване при съобразяване с критериите за сигурно функциониране на електроенергийната система електроразпределителното дружество е посочило, че процедурата не може да бъде продължена. Срещу уведомление изх. № 50037/10.08.2023 г. в КЕВР е постъпила жалба от "Оризарна Пазарджик“ АД, ЕИК[ЕИК], представлявано от К. К., упълномощен представител срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, поради постановения от тях отказ за присъединяване на фотоволтаичната централа на дружеството – жалбоподател към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. С обжалваното Решение № Ж-44 от 16.01.2024г. КЕВР приема жалбата за неоснователна и прекратява административното производство с мотиви, че поради липсата на съгласуване от страна на “ЕСО“ ЕАД заради изчерпания капацитет на п-ст „П.“ за присъединяване на нови генерирани мощности, се препятства възможността на „Електроразпределение Юг“ ЕАД да определи условия за присъединяване на централата, което е в рамките на нормативно определените правомощия на електроразпределителното дружество. В хода на съдебното производство за разкриване на обективната истина е допусната съдебно-техническа експертиза, приета от съда като компетентна, безпристрастна изготвена и неоспорена от страните по делото. Административен съд София-град, ІІІ отделение, 62 състав, при така установената фактическа обстановка прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок за оспорване на административен акт от страна, която е адресат на акта, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, което обосновава нейната допустимост. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. В настоящия случай се установява, че оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган – КЕВР, в рамките на правомощията му. Решението е валидно, обективирано в предвидената в закона писмена форма и съдържа подробни мотиви, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В обстоятелствената част на решението са изложени достатъчно съображения в тази посока, позволяващи да се направи както извод за конкретните мотиви, от които органът се е ръководил при вземането на решението, така и да се извърши преценка за законосъобразност на акта. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решението отговаря на изискванията за писмена форма по общата норма на чл. 59, ал.1 АПК, като съдържа всички реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания. Решението съдържа мотиви и фактически установявания на органа – издател на акта. Решението е издадено с посочено правно основание – 22, ал.1 и ал. 7 от ЗЕ, във връзка с чл.147, ал.1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейности в енергетиката. В съответствие с чл. 22 от ЗЕ, КЕВР разглежда жалби на клиенти срещу енергийни предприятия, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, както и подзаконови актове по неговото прилагане, като в съответствие с ал. 5, когато Комисията приеме жалбата за основателна, тя с решението си дава задължителни указания по прилагането на закона. Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в Наредба № 3, по чл. 60. Съгласно чл. 147. ал.1о Наредбата когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е неоснователна, тя с решение прекратява преписката. В случая, изискванията на Наредба № 3, съгласно чл. 142 и следващите са спазени. Изготвен е доклад, проведено е закрито заседание, на което е прието и процесното решение, съгласно чл. 145 от Наредба № 3. Налице са спазване на изискванията за форма на акта от формална страна, решението съдържа фактически и правни основания съгласно изискванията на чл. 59 ал. 2, т. 4 от АПК. Решението на КЕВР е издадено в противоречие с материалния закон. Жалбата е насочена срещу прекратяването на процедурата по присъединяване на ФЕЦ с мощност 590 KW, предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор 55155.234 по КККР, [населено място] от страна на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, към разпределителната мрежа на същото, вследствие на отказа на ЕСО да издаде становище с условията за присъединяване на ФЕЦ. Присъединяването на производители към преносната или разпределителните мрежи се извършва съгласно чл. 116 от Закона за енергетика (ЗЕ) и Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Следва да се посочи, че Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи е отменена, считано от 02.04.2024 г., но е била действащ подзаконов нормативен акт към процесния период. Съгласно чл. 3, ал. 2 на същия, мрежовите оператори могат да отказват присъединяването на обект, когато не отговаря на изискванията по ал. 1 и застрашава надеждната работа на електроенергийната система, сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето и живота на гражданите и собствеността на трети лица. Съгласно чл. 116, ал. 3 операторът „е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяване". „Електроразпределение Юг“ ЕАД има лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия", съгласно която на лицензианта е дадено правото да извършва дейността по разпределение на електрическа енергия „...в съответствие с предвидените в лицензията условия, разпоредбите на ЗЕ, подзаконовите актове по неговото прилагане, общите и индивидуални административни актове на комисията, както и съобразно действащото законодателство в страната и с правото на Европейския съюз. С лицензията, на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са вменени задължения, включително да присъединява към мрежата потребители и производители на електрическа енергия, разположени на лицензионната територия. Eлектроразпределителното дружество трябва да изпълнява в пълнота изискванията на издадената му лицензия, както и на цялата приложима за дейността му нормативна уредба. Присъединяването на енергийния обект се извършва, ако са налице условията по чл. 116 ЗЕ и тези по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от наредбата предвижда възможност операторът да откаже присъединяване, когато обектът не отговаря на изискванията по ал. 1 и застрашава надеждната работа на електроенергийната система, сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето, живота на гражданите и собствеността на трети лица. Конкретни доводи касаещи наличие на кумулативните изисквания по нормата и даващи основание за отказ за присъединяване не са изложени нито в становището на ЕСО, нито в решението на Комисията. В случая наличие на основание за прилагане на хипотезата за отказ от присъединяване към мрежата на производителя не е установено, не е коментирано и такова не е залегнало като причина за прекратяване на процедурата. В този смисъл се споделят доводите на жалбоподателя, че формирането на подобни изводи, без наличието на каквито и да било констатации и установявания в тази посока води до неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Друго основание на което се базира оспореното решение е разпоредбата на чл. 55 ал.1 от Наредба №6/2014г. Съгласно ал. 1 на същата мрежовият оператор може мотивирано да откаже да присъедини електрическа централа към съответната електрическа мрежа при техническа невъзможност присъединяването да се осъществи в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация. Според ал.2 в случаите по ал. 1 мрежовият оператор посочва причините за отказа и необходимите мерки за тяхното отстраняване, както и за осигуряване на условия за присъединяване на централата съобразно плановете за развитие на мрежата. От анализа на цитираната разпоредба става ясно, че отказът да се присъедини електрическа централа към електрическа мрежа следва освен да се мотивира с конкретни причини, но и да се посочат необходимите мерки за тяхното отстраняване и осигуряване на условия за присъединяване на централата. Такива мерки за отстраняване на пречките и осигуряване на условия за присъединяване на централата не са коментирани в становището на ЕСО, нито от „ЕР Юг“ ЕАД. Безспорно, нужно е да се определят съответните специфични изисквания, които са следствие от съгласувателната процедура с „ЕСО“ ЕАД. Становището на “ЕСО“ ЕАД, че техническите и експлоатационни възможности на съоръженията в п/ст П. са такива, че всяко присъединяване на допълнителни генериращи мощности би довело до влошаване на надеждното функциониране на електропреносната мрежа, както и рискове от смущаване на сигурното и непрекъснато електроснабдяване на страната, но липсва посочване на мерките за отстраняване на липсата на капацитет и осигуряване на условия за присъединяване. Не е достатъчно посоченото в същия документ, че пречките за присъединяване на обектите при определените от електроразпределителното дружество условия не могат да бъдат преодолени чрез монтиране на допълнителни силови трансформатори или чрез подмяна на единия от съществуващите трансформатори с мощност 31, 5 MVA с нов такъв с мощност 40/50 MVA, а е нужно съгласно нормативната уредба да се предложат мерки за отстраняване на пречките и осигуряване на условия за присъединяване на производителя. Нито ЗЕ, нито Наредба № 6 предвиждат хипотеза на отказ на оператора на преносната мрежа да съгласува условията за присъединяване, определени от оператора на разпределителната мрежа средно напрежение. Действително, според сочената от КЕВР разпоредба на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 6 мрежовият оператор може мотивирано да откаже да присъедини електрическа централа към съответната електрическа мрежа при техническа невъзможност присъединяването да се осъществи в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация, като в тези случаи според ал. 2 следва да посочи причините за отказа и необходимите мерки за тяхното отстраняване, в конкретния случай такава хипотеза не е налице. Разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗЕ, е императивна и установеното с нея задължение за операторите на електропреносната и на електроразпределените мрежи следва да бъде изпълнявано, при наличие на посочените в закона предпоставки. За да се гарантира изпълнението на това принципно задължение, в ал. 3 на чл. 116 от ЗЕ е предвидено, че ангажимент на съответния оператор е да извършва разширението и реконструкцията на мрежата, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването. Отделно, чл. 116, ал. 8 ЗЕ изрично предвижда, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата, като предоставя необходимата информация за преносната мрежа във връзка с присъединяването, включително за начина и сроковете за присъединяване, в съответствие с 10-годишния план за развитие на мрежата. Поради това изложеният от ECO ЕАД мотив, с който е отказал да съгласува предложените от "Електроразпределение Юг" АД условия за присъединяване, а именно - поради изчерпване на капацитета на п/ст „П.“, е несъстоятелен и противоречи на материалноправните разпоредби. Този извод не се променя от заключението на вещото лице, доколкото същото макар и кредитирано от съда е направено на база приложените по делото документи, писмени становища и доклади, но не и на проверка на място и изследване на действителните възможности на подстанцията, техническите й характеристики и цялата документация по искането за присъединяване на ФЕЦ, поради което не може да послужи за изясняване на спора по делото. С оглед на всичко гореизложено, незаконосъобразно се явява решението на КЕВР, с което е прекратено административното производство по жалба на "Оризарна Пазарджик“ АД с вх. № Е-13-262-115/12.09.2023 г. С оглед изхода на спора и направеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателят има право на сторените в производството съдебно-деловодни разноски, в размер на 300лв. възнаграждение за вещо лице /триста лева/. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд София –град, ІІІ отделение, 62-ри състав