Решение № 16322 от 30.8.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 57358/2023 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗД „•••“ АД срещу •••, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 243, 88 лв., с включени 25 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено з••хователно обезщетение по з••ховка „Автокаско“ по щета № •••/22.11.2021 г. за настъпило на 20.11.2021 г. ПТП, вследствие на попадане на лек автомобил „•••“, с рег. № ••• в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно, при движение на автомобила на общински път в гр. ••я, в участъка до кръстовището на ул. „•••“ и ул. „•••“, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че на 20.11.2021 г. в гр. ••я, на ул. „•••“, при движение в посока бул. „Никола Петков“, в района на кръстовището с ул. „•••“ лек автомобил марка „Опел”, модел „••“, с рег. № •••, попаднал в необезопасена и необозначена шахта на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който към момента на процесното ПТП имало сключена имуществена з••ховка „Автокаско“, обективирана в з••хователна полица № Е•••. По заведената пред ищеца преписка по щета № •••/22.11.2021 и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на 218, 88 лв., която сума била изплатена на 13.01.2022 г. на автосервиза извършил ремонта на увредения автомобил. Поддържа, че с изплащане на з••хователното обезщетение е встъпил в правата на з••хования за възстановяване на платеното обезщетение, ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите в размер на 25 лв. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на процесната сума, но претенцията останала незаплатена. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът ••• е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва наличието на валидно з••хователно правоотношение по договор за имуществена з••ховка „Автокаско“ между ищеца и собственика на лек автомобил „•••“, с рег. № ••• към момента на настъпване на събитието. Поддържа, че попадането в шахта на пътното платно не съставлявало покрит от имуществената з••ховка риск. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Поддържа, че в участъка на кръстовището на ул. „•••“ и ул. „•••“ е налична само една шахта, която е разположена върху тротоара, поради което счита, че настъпването на процесното ПТП е изцялопо вина на водача на процесния лек автомобил, който в нарушение на ЗДвП и ППЗДвП не се е движел върху пътното платно, а по тротоара. Отделно от това, счита, че не е процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове, доколкото шахтата била собственост на ВиК оператора. При условията на евентуалност твърди съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „•••“, с рег. № •••, поради това, че не е избрал скорост, съобразена с пътните условия, която да му позволи да спре пред всяко препятствие на пътното платно. Оспорва и размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Оспорва твърденията, че на ••• е изпратена регресна покана с искане за заплащане на з••хователно обезщетение. Моли съдът да отхвърли предявения иск, евентуално – да нали размера на з••хователното обезщетение поради съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличие на валиден договор за з••ховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от з••хователя на дължимото з••хователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-з••хован при причиняване на з••хователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди. При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса положителния факт на погасяване на дълга, респ. възраженията си за съпричиняване. По делото при заявено от ответника с отговора на исковата молба нарочно оспорване и изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца, не се установява наличие на валиден договор за з••ховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество. Същият факт не е отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл. 153 ГПК подлежи на пълно и главно доказване, каквото по делото не е проведено. От ангажираните от ищеца писмени доказателства - з••хователна полица № Е •••/18.06.2021 г., Договор за з••ховка на моторни превозни средства, инженерна, плавателна техника и допълнително монтирано оборудване, № 5785опд- 45/04.06.2021 г. и Приложение № 1 към него, не може да се установи дали процесния лек автомобил „•••“, с рег. № •••, е бил з••хован при ответника. Посочените в Приложение № 1 към договор № 5785опд-45/04.06.2021 г. МПС-та са индивидуализирани единствено с посочване на модел на автомобила, години на експлоатация и обща з••хователна сума. Липсват други индивидуализиращи белези, от който може да се направи извод, че процесният лек автомобил е един от посочените от № 256 до № 282 автомобили марка „•••“. Процесният лек автомобил „•••“, с рег. № ••• не фигурира и в приложената по делото з••хователна полица № Е •••/18.06.2021 г. С определение № 8899/27.09.2024 г. съдът, по реда на чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, е разпределил доказателствената тежест за правнорелевантните за спора факти, като е указал на ищеца, че негова е тежестта да докаже наличие на валиден договор за з••ховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество. Със същото, на основание чл. 190 ГПК е задължил ищеца да представи списък на автомобилите към з••хователна полица Е •••/18.06.2021 г. Фактът, че посоченият документ се намира при ищеца и е част от з••хователната полица, не е оспорен от ищеца. Документът, който ищецът е задължен да представи по реда на чл. 190 от ГПК не е ангажиран от него като доказателство по делото, предвид на което приложение следва да намери правната последица, регламентирана от разпоредбата на чл. 161 от ГПК, съгласно препращащата норма на чл. 190, ал.2 от ГПК, а именно- приема за недоказан по делото фактът, че процесният автомобил е бил з••ховане при ищцовото дружество. По делото не са ангажирани други доказателства, от които да се установява, че към датата на процесното ПТП, лек автомобил „•••“, с рег. № ••• е бил з••хован при ищеца. Доколкото не е налице елемент от фактическия състав на иска по чл. 410 КЗ - наличие на валиден договор за з••ховка имущество между ищеца и собственика на увредения автомобил, предявеният иск подлежи на отхвърляне само на това основание, без да се разглеждат останалите елементи от фактическия състав на съдебно предявеното вземане. По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът ••• има право на направените по делото разноски в общ размер на 200 лв., от които 100 лв. – депозита за САТЕ и 100 лв. – ютисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ).