Решение № 22955 от 3.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 817/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба вх.№ РСЦ25-ГР94-92/21.01.25г/депозирана по ел.път на 20.01.25г/ от М. Р. В. от [населено място] и с проц.представител адв. Б. против Заповед № РД-09-395/09.12.24г на Кмета на район „Лозенец“-СО. В жалбата се сочи, че Заповедта е проц. и мат.незаконосъобразна и противоречи на целта на закона, като се моли за отмяната й и връщане на преписката за ново произнасяне със зад.указания. Сочи се, че: Заповедта е съобщена на 06.01.25г, като жалбата е в срок; Заповедта не е редовно съобщена по реда на чл.18а от АПК; Отказът е обоснован с чл.3 ал.1 т.5 от Наредбата, който обаче въвежда критерий-непредвиден в чл.283 ал.12 т.1 и т.2 от ЗПУО, органът излиза извън законовата делегация на чл.283 ал.15 от ЗПУО, поради което на осн. чл. 15 ал.3 от ЗНА следва да се приложи законовата норма; нарушени са основните принципи по чл.3 ал.2 т.3 и т.4 от ЗПУО, както и основните принципи на АПК; нарушени са чл.35 и чл.36 от АПК/не са обсъдени възраженията й и не са установени релевантните факти/; това, чеи посещаваната частна детска градина е включена в системата на дър.финансиране, не променя факта, че родителите плащат такса за отглеждане на детето и респ. трябва да бъдат компенсирани за това-поради наличие на двата критерия по чл.283 ал.12 от ЗПУО. В съд.заседание жалбоподателката не се явява или представлява. Ответникът Кмета на район „Лозенец“-СО се представлява от служител с юр.образование Коцакова, която оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й, претендира юрк.възнаграждение. В становища по делото се сочи, че жалбата е просрочена, тъй като майката е задължена да следи профила на детето в ел.система- въведена от 27.09.23г, където Заповедта е била качена на 11.12.24г и веднага е бил пратен на родителя автоматичен мейл. Независимо от това, на 13.12.24г й е пратен втори мейл - с молба да потвърди с мейл получаването на Заповедта.Тъй като майката не потвърждавала получаването на мейлите, е разговаряно с нея по телефон на 06.01.25г- майката потвърдила устно, че е получила мейлите, но отново не върнала потвърдителен мейл. Жалбата й от 20.01.25г/депозирана по ел.път на 20.01.25г/ е просрочена, считано от 11.12.24г/когато Заповедта е качена в профила на детето в системата и й е изпратен автоматичен мейл/. Жалбата е и неоснователна, тъй като компенсиране се предвижда за деца-неприети в държавни или общински градини или училища. В случая детето се обучава в заведение-включено в системата на държавно финансиране. Съдът намира жалбата за допустима, като депозирана в срока и съгл. изискванията на АПК, пред надлежния съд, от лице с активна проц.легитимация/адресат на акта и заявител в адм.производство/, срещу инд.адм.акт по см. на чл. 21 от АПК, поради което следва да се разгледа по същество. По възражението на ответника за просрочие на жалбата, Съдът намира следното: Със Заповед № СОА23-РД09-2045/25.09.23г на Кмета на СО, на осн. чл. 44 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗМСМА и чл.7ж ал.5 от ЗЕУ, считано от 27.09.23г се въвежда в експлоатация модул „Компенсации“ на ИСОДЗ, ПГУ и І клас.Видно от т.2 на Заповедта- модулът има функционалност да изпраща на родителите, подали документи за компенсации- информативни съобщения; поддържа списък на частните детски ясли, градини и училища на територията на СО.Следователно, от една страна липсва волеизявление на Кмета на СО- връчването на актовете, постановени по заявления за компенсации, да се връчват чрез модула. От друга страна, дори да имаше такова волеизявление- то не може да дерогира нормите на АПК, респ. на чл.18а от АПК.Съдът намира, че е налице надлежно връчване на Заповедта /по реда на чл.18а от АПК/ на 08.01.25г - когато майката с нарочен мейл потвърждава получаването на Заповедта. Което води до извод, че жалбата не е просрочена, респ. е допустима. Съдът установи от фактическа страна следното: Начало на адм.производство е сложено със Заявление вх.№ РСЦ24-КМ01-745/31.10.24г и приложено към него Искане от 31.10.24г- за изплащане на компенсация за разходи за периода 15.09.24г- 31.10.24г. за детето А. Ц..Видно от профила на детето в модул „Компенсации“, компенсации за обучението му в същата ЧДГ „Джани Родари“ вече са били одобрявани от ответника – за предходната уч.2023/2024г, от 15.09.23г до 14.09.24г, по предходно Заявление вх.№ РЛЦ23-КМ01-338/23г. Към процесното Заявление са приложени: Договор за обучение от 21.06.22г, сключен с ЧДГ „Джани Родари“ ЕООД-София; доказателства за платени такси за обучение за м.09.24г и м.10.24г /по 600лв/, общо 1200лв. Видно от представените от ответника Списъци на частните детски градини и училища, включени в системата на държавно финансиране от бюджетната 2018г, 2020-2025г, съгл. Заповеди на М-ра на ОН/не е представен списък за 2019г/ - в нито една от тях не е включена Частна детска градина „Джани Родари“ЕООД. Видно от Акт за раждане на детето, то е родено на 29.07.20г, т.е. към момента на Заявлението/31.10.24г/, детето е на 4 години. Видно от Заповед № РД09-652/15.03.24г на М-ра на ОН, максималният размер за компенсиране за 2024г е 510лв месечно. Видно от представената извадка от ИСОДЗ- детето не е класирано в държавно или общинско детско заведение за периода, визиран в Заявлението, както и до 21.02.25г. Със Заповед № СОА21-РД09-414/16.03.21г на Кмета на СО, на районните Кметове са делегирани правомощия във връзка с компенсирането на разходите, сторени от родителите на некласираните деца. Със Заповед № РД-09-342а/14.10.24г на Кмета на района е назначена Комисия, която да разглежда заявленията и да подготвя проекто-актове по тях. Кметът на район „Лозенец“ се произнася с обж. Заповед № РД-09-395/09.12.24г, като отказва изплащане на компенсация на осн. чл. 10 ал.2, чл.4 ал.2 т.1 вр. чл. 3 ал.1 т.5 от НАРЕДБА за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане и обучение на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, приета с ПМС № 76/21г, ДВ бр.20/21г. Фактическото основание за отказа е- детето се обучава в ЧДГ/ в задължително предучилищно образование /, която е включена в системата на дър.финансиране. Съдът намира от правна страна следното: Заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му по делегация. Заповедта е в писмена форма по чл.59 ал.1 от АПК и съдържа зад.реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания. Съдът намира Заповедта за мотивирана, като въпросът дали фактическите и правни основания са правилни- касае материалната законосъобразност на Заповедта. Съдът намира, че са допуснати от ответника в хода на адм.производство съществени проц.нарушения- не са изяснени относимите факти/чл.35 от АПК/ и не са правилно анализирани събраните доказателства/чл. 36 ал.3 от АПК/. Според съд.практика съществени са тези проц.нарушения, които ако не бяха извършени- има вероятност актът да не се издаде или да се издаде с различно съдържание.Допуснатите проц.нарушения по преценка на доказателствата и изясняване на релевантните факти са довели и до мат.незаконосъобразност на Заповедта и отделно- противоречието й с целта на закона/ЗПУО/. Съображенията на Съда са следните: 1/ От доказателствата по преписката не се установява, че Частна детска градина „Джани Родари“ ЕООД е включена в системата на държавното финансиране. В Списъка за държавно финансиране за 2021г фигурира Частно средно училище „Джани Родари“ ЕООД, което е различно учебно заведение, респ. различно ЮЛ. Следователно, фактическото основание за отказ не се доказва от доказателствата по преписката. 2/ Нарушен е принципът на чл.7 ал.1 от АПК /актовете се основават на действителните факти/, принципът по чл.8 ал.2 от АПК /при еднакви условия-сходните случаи се третират еднакво/- доколкото за предходната учебна 2023/2024г детето се е обучавало в същата ЧДГ, но компенсации са били изплатени, както и принципът на чл.13 от АПК /последователност и предвидимост при упражняване на оперативната самостоятелност на органа/. Заповедта като проц. и мат.незаконосъобразна и противоречаща с целта на закона следва да се отмени и преписката да се върне на ответника за ново произнасяне/ в срока по чл.57 ал.4 от АПК /- при което да вземе предвид мотивите на Съда, както и че максималният размер за компенсиране за 2024г е 510лв месечно. При този изход на спора/основателна жалба/, на жалбоподателката се дължат разноски, но тя не е претендирала такива. Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2, чл. 173 ал.2 и чл. 174 от АПК, Съдът