Решение № 85 от 25.6.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 276/2023 г.

С Присъда № 13/19.05.2023 г. по НОХД 690/2022 г. на Окръжен съд – Русе подсъдимите Г. А. В. и М. С. М. са признати за виновни в това, че на 11.01.2022 г. в Русе в съучастие отвлекли E. О. П., като деянието е извършено от две лица, от лице, което се представя за лице от състава на Министерство на вътрешните работи и с користна цел, поради което: На основание чл.142 ал.2 т.2, т.6 и т.7 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК подсъдимият Г. А. В. е осъден на тринадесет години лишаване от свобода. На основание чл.142 ал.2 т.2, т.6 и т.7 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК подсъдимият М. С. М. е осъден на тринадесет години лишаване от свобода. Подсъдимите Г. А. В. и М. С. М. са признати за виновни в това, че на 11.01.2022 г. в Русе в съучастие отнели чужди движими вещи - пари в брой в лева и евро на обща стойност 65 000 лв. от владението на E. О. П. с намерение протИ.законно да ги присвоят, като употребили за това сила и отнетата сума е в големи размери, поради което: На основание чл.199 ал.1 т.1, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 и чл.54 от НК подсъдимият Г. А. В. е осъден на дванадесет години лишаване от свобода и на конфискация на една втора идеална част от цялото му имущество. На основание чл.199 ал.1 т.1, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 и чл.54 от НК подсъдимият М. С. М. е осъден на дванадесет години лишаване от свобода и на конфискация на една втора идеална част от цялото му имущество. Подсъдимите Г. А. В. и М. С. М. са признати за виновни в това, че на 11.01.2022 г. в гр. Русе в съучастие умишлено умъртвили E. О. П., като убийството е извършено с цел да бъдат прикрити престъпления по чл.142 от НК и по чл.199 от НК, поради което: На основание чл.116 ал.1 т.8 пр.2, вр. чл.115, вр. чл.20 ал.2 и чл.54 от НК подсъдимият Г. А. В. е осъден на двадесет години лишаване от свобода. На основание чл.116 ал.1 т.8 пр.2, вр. чл.115, вр. чл.20 ал.2 и чл.54 от НК подсъдимият М. С. М. е осъден на двадесет години лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 от НК са групирани наложените наказания на подсъдимия Г. В., като е определено общо наказание от двадесет години лишаване от свобода, което е увеличено на основание чл.24, вр. чл.39 ал.2 пр.1 НК с пет години, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Към определеното общото наказание на подсъдимия Г. А. В. от двадесет и пет години лишаване от свобода е присъединено изцяло наказанието конфискация на една втора идеална част от цялото имущество. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато от наложеното наказание времето, през което подсъдимият Г. А. В. е бил задържан под стража. На основание чл.23 ал.1 от НК са групирани наложените наказания на подсъдимия М. С. М., като е определено общо наказание от двадесет години лишаване от свобода, което е увеличено на основание чл.24, вр. чл.39 ал.2 пр.1 от НК с пет години при първоначален строг режим. Към определеното общо наказание на подсъдимия М. С. М. от двадесет и пет години лишаване от свобода е присъединено изцяло наказанието конфискация на една втора идеална част от цялото имущество. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато от наложеното наказание времето, през което подсъдимият Г. В. е бил задържан под стража. Подсъдимите Г. А. В. и М. С. М. са осъдени да заплатят солидарно на частните обвинители и граждански ищци Б. Л. П. и Р. Б. П. на всеки един от тях по 250 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2022 г. до окончателното й изплащане. Подсъдимите Г. А. В. и М. С. М. са осъдени да заплатят солидарно на А. О. К. сумата от 100 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2022 г. до окончателното и изплащане. Подсъдимите Г. А. В. и М. С. М. са осъдени да заплатят солидарно на частния обвинител и граждански ищец Б. Л. П. сумата от 31 885 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, в едно със законна лихва, считано от 11.01.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения иск в останалата част до 48 750 лв. Подсъдимите Г. А. В. и М. С. М. са осъдени да заплатят солидарно на частния обвинител и граждански ищец на Р. Б. П. сумата от 10 627 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, в едно със законна лихва, считано от 11.01.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен за разликата до 16 250 лв. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е присъдил направените разноски по делото. Подаден е протест от прокурори от Окръжна прокуратура Русе против присъдата в частта на наложените наказания на подсъдимите Г. В. и М. М. за извършеното престъпление по чл.116 НК с оплакване за явната им несправедлИ.ст. Излагат се доводи, че наказанието не е съобразено с изискванията на закона и събраните по делото доказателства. Според представителите на ОП, при анализа на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства при налагане наказанието на двамата подсъдими за това престъпление и за постигане целите на индивидуалната и генералната превенции следва да се наложи на всеки от тях наказание „дожИ.тен затвор без замяна“. Иска се изменение на присъдата, като се замени наложеното на всеки от подсъдимите наказание лишаване от свобода с дожИ.тен затвор без замяна, което да се изтърпи при специален режим. На основание чл.23 НК се иска да се наложи това наказание като общо най-тежко такова, като към него да се присъедини наказанието конфискация на ½ идеална част от цялото имущество на всеки от двамата подсъдими, както и да се отмени присъдата в частта за приложението на чл. 24 НК. Подадено е допълнително изложение към протест, в което са изложени подробни съображения в подкрепа на искането на ОП -Русе. Подадена е въззивна жалба от адвокат В. В., като повереник на частните обвинители и граждански ищци Б. Л. П. и Р. Б. П. срещу постановената присъда в частта на наложеното наказание за извършеното престъпление по чл.116 НК. Наведено е оплакване за явната му несправедлИ.ст. Иска се да се измени присъдата, като за престъплението по чл.116 НК на подсъдимите В. и М. се наложи наказание дожИ.тен затвор без право на замяна. Към жалбата е подадено допълнение от адвокат В. В., в което са изложени подробни мотиви в подкрепа на искането. Постъпила е въззивна жалба от адвокат И. Й., като повереник на частния обвинител и граждански ищец А. О. К. против присъдата в частта на наложеното наказание на подсъдимите Г. В. и М. М. за престъплението по чл.116 НК. Наведено е оплакване за явната му несправедлИ.ст. Иска се изменение на присъдата в тази част, като се наложи на подсъдимите В. и М. наказание дожИ.тен затвор без замяна. В допълнение към въззивната жалба от адвокат И. Й. са развити подробни съображения в подкрепа на искането. Подадена е въззивна жалба от адвокат Е. Т., в качеството му на служебен защитник на М. С. М., срещу постановената присъда в наказателната и гражданско - осъдителната й част. Наведени са оплаквания за неправилност на присъдата в тази част, тъй като е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и при явна несправедлИ.ст на наложените наказания. Иска се отмяна на присъдата, като се постанови нова такава, с която подсъдимият М. М. да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.8 НК и се отхвърлят предявените граждански искове. Алтернативно се прави искане за отмяна на присъдата, като делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд. Алтернативно се прави искане за изменение на присъдата, като се намалят отделните наказания и определеното общо такова, както и да се отмени приложението на чл. 24 НК. Подадени са допълнителни съображения към въззивната жалба, в които се излагат подробни мотиви в подкрепа на оплакванията в жалбата. Подадена е въззивна жалба и от адвокат Т. Р., като упълномощен защитник на подсъдимия Г. А. В. против присъдата. Наведени са оплаквания за неправилност, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, необоснованост на присъдата и явна несправедлИ.ст на наложените наказания. Иска се отмяна на присъдата, като се постанови нова такава, с която подсъдимият Г. В. да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения, да се отменят приетите правни квалификации по чл. 199, ал. 1, т. 1 НК и по чл. 116, т. 8 НК за извършените деяния, като се приеме, че е налице престъпление по чл. 198 НК и по чл. 115 НК. Алтернативно се прави искане да се отмени или да се намали значително размерът на наложените наказания, като се отмени увеличаването на общото най-тежко наказание с пет години. Алтернативно се прави искане да се отмени присъдата, като делото се върне за ново разглеждане на първата инстанция. Иска се да се отхвърлят предявените граждански искове или да се намали размера, в който са уважени. В допълнение към въззивната жалба, подадено от адвокат Т. Р. са развити подробни съображения в подкрепа на наведените оплаквания в жалбата. В съдено заседание е направен отказ от предявените граждански искове от гражданските ищци Б. Л. П., Р. Б. П. и А. О. К. срещу М. С. М. за заплащане на претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.116 Направен е отказ от предявените граждански искове от гражданските ищци Б. Л. П. и Р. Б. П. срещу М. С. М. за заплащане на претърпените от тях имуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.199 НК. В съдебно заседание представителят на ВТАП поддържа подадения протест против присъдата, като моли да се уважи. Заема становище, че престъплението по чл. 116 НК, за което са били обвинени подсъдимите, е изключително тежко и съответно за него наказание е дожИ.тен затвор. Това наказание е достатъчно сурово, за да бъдат постигнати целите и на генералната превенция, като се въздейства предупредително и превъзпитателно върху останалите членове на обществото. Наказателното производство следва да се прекрати по отношение на подсъдимия М., поради настъпилата му смърт. На следващо място прокурорът сочи, че Окръжен съд-Русе е наложил наказание конфискация, като е постановил да бъде конфискувана по ½ от цялото имущество на двамата подсъдими М. и В.. С присъдата не е определено кои са точно елементите на имуществото, които следва да бъдат конфискувани, което е нарушение на закона. Преди да се постанови конфискация следва да се установи наличното имущество на подсъдимите, а след това да се посочи от кое имущество каква част се конфискува, като непосочването на имуществото е съществено нарушение на закона. Моли да се измени присъдата в частта, с която е наложно наказание конфискация на ½ идеална част от имуществото на В., като се конкретизира. Адвокат В. В., повереник на частните обвинители и граждански ищци Б. Л. П. и Р. Б. П. поддържа подадената жалба и допълнително изложение към нея, като оспорва подадената жалба от подсъдимия Г. В.. Моли да се измени присъдата в частта на наложеното наказание за престъплението по чл. 116, ал. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 20 ал. 2 НК на подсъдимия В., тъй като е налице явната му несправедлИ.ст. Излага съображения в тази насока. Моли да се измени присъдата, като се наложи на подсъдимия В. наказание дожИ.тен затвор без замяна, като в частта на чл.23 НК се определи общо наказание дожИ.тен затвор без замяна. По отношение на подсъдимия М., наказателното производство следва да се прекрати, поради настъпилата му смърт. Адвокат М. М., повереник на частните обвинители и граждански ищци Б. Л. П. и Р. Б. П. поддържа подадената жалба и допълнително изложение към нея, като оспорва подадената жалба от подсъдимия Г. В.. Моли да се измени присъдата в частта, в която е наложено наказание за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1 НК, като се наложи на подсъдимия В. дожИ.тен затвор без право на замяна. Адвокат М. счита, че са налице и квалифициращите елементи по т. 6, пр. 2 и 3 и по т. 9 на чл.116, ал.1НК. Същите не са елемент от повдигнатите обвинения на подсъдимите, но са доказани по делото и следва да се считат, като отегчаващи отговорността обстоятелства. Начинът на извършване на убийството чрез задушаване на пострадалата в трайната съдебна практика се приема, че извършеното умъртвяване на жертвата е при условията на особена мъчителност. Продължилото задушаване чрез механична асфикция при пълно съзнание на жертвата, при осъзнаване и предугаждане на престъпния резултат, който е загубата на жИ.та, се явява изключително утежняващо отговорността обстоятелство. Повереникът счита, че въпреки липсата на такава правна квалификация в обвинението, няма пречка да се приеме наличието на това обстоятелство и да се третира като отегчаващо отговорността при определяне на наказанието. На следващо място повереникът счита, че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се приеме, че убийството е извършено предумишлено, въпреки липсата на квалифициращ признак по чл.116, ал.1 т.9 НК. Предприетите предварителни мерки като организация за извършването на двете престъпления отвличане и грабеж, съдържат у себе си изключително сериозни белези на това, че към момента на подготовката подсъдимите са допускали извършване и на убийство, въпреки че според доказателствата по делото, те са взели решение за това след извършване на двете предходни деяния. Налице е обстоятелството, че единият от подсъдимите е познавал лично пострадалата, макар и да няма данни по делото да са имали контакти и тя е познавала единия от извършителите като част от арменската общност в гр. Русе. Повереникът навежда доводи, че според обясненията на двамата подсъдими, същите са се опитали да изградят изключително строен механизъм на предотвратяване разкриване на престъпната им дейност, като са се информирали как се извършват записи от охранителни камери, по какъв начин се съхранява информацията, колко време се съхранява и как може да бъде унищожена. Наличието на униформи и заблуждението на жертва, че става въпрос за административни или други законови действия на полицейски органи, е показателно за това, че е налице предварителна подготовка. По отношение на механичната асфикция, двамата подсъдими дават обяснения, с които се опитват да си прехвърлят извършването на физическото умъртвяване един на друг. Повереникът счита, че не може да се приеме, че е налице самопризнание, което да бъде тълкувано като осъзнато признаване на вината за извършваното престъпление, за де се ползва привилегията за налагане на по-ниско наказание. Счита, че не е налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Моли да се изменени наказанието по чл. 116, ал. 1, т. 8 НК, като се наложи дожИ.тен затвор без право на замяна по отношение на подсъдимия В.. Следва да се прекрати наказателното производство по отношение подсъдимия М., поради настъпилата му смърт. Частният обвинител и граждански ищец Б. Л. П. поддържа подадената жалба и допълнителните изложения към нея, както и становищата на поверениците си. Частният обвинител и граждански ищец Р. Б. П. поддържа подадената жалба и допълнителните изложения към нея, както и становищата на поверениците си. Адвокат И. Й., поревеник на частния обвинител и граждански ищец А. О. К. поддържа подадената жалба и допълнително становище към нея. Моли да се уважи въззивната жалба, като се измени присъдата в частта на наложеното наказание за извършеното престъпление по чл.116 НК, като на подсъдимия Г. В. се наложи дожИ.тен затвор без замяна. По отношение на подсъдимия М., следва да се прекрати наказателното производство. Частният обвинител и граждански ищец А. О. К. поддържа подадената жалба и допълнително изложение към нея, както и становището на повереника си. Моли да се наложи дожИ.тен затвор без замяна на подсъдимия В.. По отношение на подсъдимия М., следва да се прекрати наказателното производство. Адвокат Е. Т., като защитник на подсъдимия М. М. поддържа подадената жалба и допълнителното изложение към нея. Оспорва подадените протест и жалби от частните обвинители и граждански ищци. С оглед настъпилата смърт на подсъдимия М. във въззивното производство, защитникът заема становище да се прекрати по отношение на него наказателното производство. Адвокат Т. Р., като упълномощен защитник на подсъдимия Г. В. поддържа подадената жалба и допълнителното изложение към нея. Оспорва протеста и подадените жалби от частните обвинители и граждански ищци. Защитникът счита, че няма доказателства за авторството на деянията и най-вече за престъплението по чл. 116 НК, освен обясненията на двамата подсъдими. Защитникът счита, че подсъдимият В. не е участва в подготовката и не е набавял средства за извършване на престъпленията. Същият само е карал колата, изчакал е в нея и е отишъл до входната врата на къщата на пострадалата. Акцентира се върху поведението на подсъдимия М., който е набавил униформа и е поставил нашивки, за да изглежда като полицейска. Набавил е белезници, сезал, спринцовки, ръкавици, свински опашки, лекарства, както и информацията за работата на камерите и времето за пазене на записите. М. е облякъл униформата, свалил е пострадалата от нейната кола, водил е всички разговори с нея до жилището й, в което се е качил заедно с нея, както и е показал мястото, на което да бъде закарана. Той е осигурил имота, в който са станали последващите действия. Докато подсъдимият В. само е карал колата. Намерени са два фаса с ДНК-материал от него, което показва, че той е присъствал на това място, но е бил изплашен, стоял е в страни и е пушил, докато М. е извършил останалите действия. Защитникът счита, че обвинението по чл. 116 НК по отношение на В. не е доказано и следва да бъде оправдан него. Оспорва заключението на психиатрично -психологичната експертиза. Защитникът моли да се приеме, че обвинението по чл. 116, т. 8 НК спрямо В. не е доказано по несъмнен начин, като следва да бъде оправдан в тази му част. В условията на алтернативност моли да се отмени присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като изготвените мотивите не отговарят на законовите изисквания и стандарти. В условията на алтернативност се иска да се намалят наложените наказания, като се отмени приложението на чл. 24 НК. В правото си на последна дума подсъдимият Г. А. В. моли за по-лека присъда. Апелативният съд като обсъди наведените оплаквания в подадените протест и жалби, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното: С оглед правомощията си по чл.313 НПК и чл.314 ал.1 НПК, при извършената проверка въззивният съд счита, че първостепенният такъв e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Настоящият съдебен състав, като извърши собствена преценка на събрания доказателствен материал по делото, намира за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Г. А. В. е български гражданин от арменски произход. Същият има постоянен и настоящ адрес в гр.Русе, •••••••••••. Подсъдимият е със завършено основно образование. Същият е женен и е баща на едно малолетно дете. Подсъдимият със семейството си живее на адреса в гр. Русе. Същият е с чисто съдебно минало. Подсъдимият Г. В. учил в Средно спортно училище със специалност джудо, но не се дипломирал. Занимавал се системно със спорт и станал републикански шампион по джудо. Подсъдимият имал характерно телосложение с широки рамене, дебел врат и наднормено тегло. Бил ловец, като притежавал опит в транжирането на дивеч. Подсъдимият В. претърпял битов инцидент при рязане на дърва, при който получил нараняване на окото. Претърпял множество операции, включително пластични за поставяне на клепач. В резултат на тези интервенции в лявата част на лицето на В. останал голям и видим белег. Подсъдимият В. управлявал л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег.№ Р 28••••, собственост на „Авто-Н“ ЕООД – Русе, като му бил предоставен от негов познат. Подсъдимият В. ползвал два мобилни телефона „Нокиа“ с ИМЕЙ 356933••••••••• и със СИМ карта 08885•••••• и „Самсунг“ с ИМЕЙ 353131005•••••••• и със СИМ карта 08794••••••. През последните години не е работил и изпитвал остра нужда от пари. Подсъдимият М. М. е български гражданин. Същият има постоянен и настоящ адрес в гр.Русе. Подсъдимият има завършено висше образование в Националното военно училище - Велико Търново. Подсъдимият М. е разведен. Живее на съпружески начала с жена в гр. Русе. Подсъдимият е баща на две деца. От 2015 г. има констатирана двустранна коксартроза. След завършване на военното училище подсъдимият М. М. е работил в поделение в гр.Елхово. През 1990 г. бил съкратен и постъпил в Агенция „Митници“. Подсъдимият М. е осъден с присъда по НОХД № 29/1994 г. на Окръжен съд гр. Пловдив за извършено престъпление по чл.212 ал.4 НК с наложени наказания десет години лишаване от свобода, лишаване от права по чл.37 т.6 и 7 НК и конфискация на една четвърт от апартамент. Присъдата е влязла в сила на 16.03.1998 г. След освобождаването от затвора подсъдимият М. започнал да развива самостоятелно търговска дейност. Разнасял стоки по магазините, продавал хранителни стоки, бил началник на охраната на склада за акцизни стоки на „ДМВ“ ЕООД - Русе. През 2019 г. останал без работа и започнал да изпитва нужда от пари. Подсъдимият М. ползвал мобилен телефон „Алкател” с ИМЕЙ 358435221•••••••• и СИМ 08885••••••. Управлявал лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ Р 7060 ВР, собственост на трето лице. Подсъдимите Г. В. и М. М. се познавали от около пет години. В края на 2021г. били в близки отношения. По това време и двамата нямали доходи и изпитвали остра нужда от пари. Н. А., съпругата на подсъдимия Г. В., взела заеми в размер около 16 000 лв. от финансови дружества за бързи кредити, които нямала възможност да погасява в срок. Подсъдимият М. М. не работел. Издръжката за семейството му се осигурявала от жената, с която живеел. Подсъдимите обсъждали финансовите си проблемите си и затруднения, поради което решили да се сдобият с пари. Частният обвинител Б. П. и пострадалата E. П. били съпрузи и живеели в гр.Русе. Същите притежавали верига от аптеки „Астра“ в града. Семейство П. живеело в двуетажна сграда в гр.Русе, която имала луксозен външен вид. Притежавали два автомобила БМВ. Единият бил с рег.№ Р 99•••• и бил управляван от пострадалата E. П.. Частният обвинител и гр.ищец Б. П. бил общински съветник и председателствал общинската структура на ПП ГЕРБ в Русе. Подсъдимият В. и ч. обвинител и гр.ищец Б. П. се познавали като членове на арменската общност в града. Първият бил обиден от поведението на втория, който преди време му отказал да го наеме на работа, въпреки че е арменец, а в същото време плащал на лице от ромски произход да помага в дома му. Подсъдимият Г. В. прекарвал голяма част от времето си в ателието на златаря А. и часовникаря Б.. Ателието им било в непосредствена близост до къщата на семейство П.. Синът на часовникаря работел в една от аптеките „Астра”. Подсъдимият В. знаел от него, че се реализирал значителен дневен оборот. Първият имал наблюдения спрямо жилищната сграда и начина на жИ.т на семейство П., както и имал информация за реализирания дневен оборот в аптеките. Тези обстоятелства били показателни за притежаваните от семейството значителни финансови средства. Подсъдимият В. ги споделил с подсъдимия М. М.. Разказал му, че бил обиден от Б. П., който отказал да му даде работа, както и че имал информация от сина на часовникаря Б., че в аптеките се реализира значителен дневен оборот. Двамата подсъдими решили да извършат грабеж на E. П., която прибирала дневния оборот от аптеките. Около края на месец ноември и началото на месец декември 2021 г. двамата подсъдими я наблюдавали повече от месец, за да изучат навиците й. Проучили гР.ка и маршрута на движение на пострадалата през деня, къде паркира автомобила си, кога завършва работния й ден и се прибира вкъщи. Подсъдимите забелязали, че по фасадата на сградата, в която живеела са монтирани камери за видео наблюдение. Установили, че E. П. управлява дейността на веригата от аптека № 9 на ••••••••••. Пострадалата работела там до късно вечер. През деня паркирала колата на обществения паркинг до НАП - Русе. Подсъдимите решили, че пострадалата носи в себе си дневния оборот от аптеките. Двамата се срещали и обсъждали събраната информация. Св. В. Ц. работел в НБИС и се занимавал с видео наблюдение. Преди време имал служебни контакти с подсъдимия М. М., който тогава бил началник на охраната в „ДМВ Петролиум”. Двамата станали приятели и запазили отношенията си, след като напуснали съответните позиции. По инициатива на подсъдимия М. двамата със св. Ц. се срещнали в края на месец ноември или началото на декември 2021 г. Първият накарал втория да му обясни действието на системите за видео наблюдение. Подсъдимият М. се интересувал от начините на свързване на компонентите, захранването, преноса на сигнали и запазването на информацията. Св. Ц. му обяснил подробности, тъй като се занимавал с такава дейност. Св. Р. П. бил син на семейство П.. Същият живеел с приятелката си - св.Р. Г. във Великобритания. В края на 2021 г. двамата се върнали за празниците при родителите си. Ч. обвинители и гр.ищци Б. П. и Р. П. решили заедно с техни приятели да посетят Курортен комплекс „Пампорово“. На 10.01.2022 г. бил изкаран от гаража автомобил „БМВ Х-6“, който бил с висока проходимост. Над купето му бил монтиран допълнителен багажник. На 11.01.2022 г. в 5: 30 часа с автомобила потеглили Б. П., Р. П. и св. Р. Г.. Пострадалата E. П. останала в Русе. В 10: 14 часа излязла от дома си. Качила се в л.а. „БМВ” с рег.№ Р 99•••• и се насочила към центъра на града. Провела няколко срещи с лица. В 12: 46 часа пострадалата паркирала колата на паркинга до НАП - Русе. От там отишла в аптека № 9 на ••••••••••. По-късно на същия ден подсъдимият М. видял паркирания автомобил БМВ с рег.№ Р 99••••. Телефонирал на подсъдимия В.. Двамата разговаряли, като решили да осъществят замислените действия. Намеренията им включвали подсъдимият М. М. да се представи за служител на МВР пред пострадалата, след това да я отведат принудително на безлюдно място и да вземат парите, които носи в себе си, както и други пари, които съхранявало семейството в дома си. Подсъдимият М. разполагал с униформено облекло на охранител, което наподобявало полицейска униформа, както и с метални белезници от времето, когато работел като охранител. Той подготвил и средства за обездвижване и успокояване на жертвата при необходимост. Това били два сезала, спринцовки, скоч-лента, калцуни, ръкавици, кабелни превръзки тип „свински опашки“ и кутия „Диазепам”, които поставил в чанта от преносим компютър. Около 15: 30 - 16: 00 ч. подсъдимият В. изключил мобилните си телефони и ги оставил в къщи. Сложил на главата си черна вълнена плетена шапка и вълнен шал, с които да прикрива лицето си. В. отпътувал с л.а. „Ситроен Берлинго“ до дома на подсъдимия М.. Последният облякъл униформата на охранител с черен панталон със странични джобове и черна тактическа жилетка с колан с множество джобове и кобур. В един от джобовете М. сложил белезниците, а през врата си преметнал кожен калъф, в който била поставена карта с надпис: „Република България, Държавна агенция „Национална сигурност“, Служебна карта 00037, М. Д. М. - специален агент и метален знак с надпис ДАНС и с герб. Поставил обозначителни знаци „Полиция“ върху тактическата жилетка. Подсъдимият М. изключил мобилния си телефон и го оставил в къщи. Същият носел две чанти, като в едната се намирали средствата за обездвижване и успокояване на жертвата, а в другата поставил черно текстилно яке с оранжева подплата. Двамата подсъдими се придвижили с л.а. „Ситроен Берлинго“ до НАП в гр. Русе. Подсъдимият В. паркирал на паркинга точно зад лекия автомобил с рег.№ Р 99••••, като имал видимост и към аптеката. В 18: 50 часа E. П. напуснала аптеката, като носела в чантата си двадесет хиляди лв. в брой. Насочила се към своя автомобил. Времето било тъмно и студено. Подсъдимите я видели, като В. прикрил лицето си с шала, а М. поставил на главата си черна качулка с прорези за очите и устата. Пострадалата П. отключила и влязла в автомобила си. Подсъдимият М. М. излязъл от л.а. „Ситроен Берлинго“ и отишъл при нея. Почукал на предната врата и я отворил. М. се представил за служител на МВР и казал на пострадалата, че спешно трябва да се придвижат до полицейското управление, където ще й бъде обяснена причината, поради която се налага да бъде отведена там. След това влязъл в автомобила и седнал на предната дясна седалка. Пострадала се притеснила от тези действия. Подсъдимият М. я попитал дали ще може да управлява колата. Пострадалата отговорила положително, като първият й наредил да потегли, като след излизане от паркинга трябвало да завие в посока магазин „Лидл“. Пострадалата П. се подчинила. В 18: 57 часа л.а. БМВ напуснал паркинга, като бил последван от подсъдимия В. с л.а. „Ситроен Берлинго”. Движението на двата автомобила било заснето от камера за видеонаблюдение, монтирана на изхода на паркинга. Подсъдимият В. с л.а. „Ситроен Берлинго” завил на дясно след колата на пострадалата, като двата автомобила се движили по ул. „Майор Атанас Узунов“. Когато наближили пресечката с ул. „Боримечка”, подсъдимият М. М. разпоредил на E. П. да завие по нея и да спре вдясно. Подсъдимият В., който ги следвал, също спрял до тях. Подсъдимият М. казал на пострадалата, че трябва да отидат в полицията за справка и, както и че трябва да се преместят в „служебен“ автомобил. Първият слязъл и отворил страничната плъзгаща се врата на л.а. „Ситроен Берлинго”, като насочил E. П. да седне на задната седалка. Последната се подчинила. Пострадалата излязла от л.а. БМВ, заключила го, отишла до другата кола и седнала зад водача. Подсъдимият М. й поставил белезници, като й обяснил, че „такъв е редът” и седнал на задната седалка от другата страна. Тогава подсъдимият В. потеглил. Пострадалата била изплашена и объркана. Попитала къде я водят и какво искат. Тогава подсъдимият М. М. й казал, че става въпрос за „едни пари“, които тя трябва да им даде, „за да няма проблеми“ като отидат в Районното управление. Пострадалата казала, че има пари, като извадила пакет с 20 000 лв. от чантата си и му ги подала. Подсъдимият М. ги взел и ги подал на подсъдимия В., който ги оставил между предните седалки. Първият я попитал дали има още пари в себе си или в дома си. Тя отговорила, че в жилището й има още пари в брой, които предложила да им даде. Тримата отпътували към дома на семейство П.. Подсъдимият В. управлявал автомобила, като минали последователно край хотел „Рига“ и Речна гара. Продължил по бул. „Придунавски“ и по ул.„Видин“, като стигнали до дома на семейство П.. Движението на л.а. „Ситроен Берлинго” било заснето от камерите за видеонаблюдение. По пътя подсъдимият М. започнал да разпитва пострадалата. Последната му обяснила, че парите са от дейността на аптеките, както и че жилището е празно, тъй като съпруга й и сина й са на ски в планината. Подсъдимият М. казал, че като вземат парите, ще върнат пострадалата на ул. „Боримечка”, където била оставена колата й и ще я освободят. Когато стигнали до сградата на ул.„•••••••••, подсъдимият В. паркирал колата на неосветено място. За да не бъде заснет от камерите на къщата, спрял на по -далечно разстояние до жилищен блок. Подсъдимият М. взел ключовете на пострадалата и отишъл да отключи къщата и да обърне камерите, докато подсъдимият В. останал с нея в колата. Първият отключил последователно вратата на двора, а след това и входната врата, като обърнал камерата с обектива нагоре. Подсъдимият М. се върнал до колата, след което тримата тръгнали към къщата. Двамата подсъдими вървели плътно до пострадалата, за да не може да избяга или да потърси помощ. Тримата минали през пътната врата и влезли в двора на къщата, а след това и вътре в жилището. Влезли в стая подобна на хол, където пострадалата поискала да пуши. След това двамата с подсъдимия М. М. се качили на втория етаж, където в спалня се намирала касата с парите. Пострадалата въвела кода и я отключила. Извадила от касата, намиращите се в нея банкноти в лева и евро с различен номинал на обща стойност четиридесет и пет хиляди лв. и ги дала на подсъдимия М.. В касата имало още ценности, включително килограм злато, които последният не видял. E. П. сложила парите в чанта и я подала на М.. След това двамата се върнали на първия етаж, където ги чакал подсъдимият В.. Подсъдимият М. му дал парите и му казал да ги занесе в колата. Пострадалата поискала да изпуши една цигара. Докато пушела, Б. П. й позвънил по телефона. Подсъдимият М. М. й наредил да не отговаря, а да го набере след малко. Инструктирал я да говори спокойно, като каже, че е изморена и ще си ляга. Пострадалата се подчинила и в 21: 26 часа позвънила на мъжа си, като му казала, каквото й било наредено от М.. Разговорът продължил 117 секунди и бил обслужен от клетката на мобилния оператор в квартала. След като приключил разговора, подсъдимият В. напуснал къщата, като отнесъл чантата с парите в колата. Общата равностойност на отнетата сума била 65 000 лв. Подсъдимият М. М. попитал пострадалата къде се намира записващото устройство (DVR), в което се съхранявали данните от камерите за видео наблюдение. Тя го отвела в сутерена, където се намирало устройството. През това време се чул шум, от който подсъдимият М. се притеснил, поради което вместо записващото устройство (DVR), взел само мрежовия комутатор (Switch). По този начин останала цялата информация от видео наблюдението. След това подсъдимият М. и пострадалата П. напуснали сградата, като оставили отключени вратите. Насочили се към л.а. „Ситроен Берлинго”. Подсъдимият М. отворил задната плъзгаща врата и казал на пострадалата да седне зад водача, а той седнал до нея. Подсъдимият В. потеглил и се насочил към ул. „Боримечка“. Спрял близо до л.а. БМВ и двамата подсъдими излезли да говорят навън. Подсъдимият В. казал, че не е съгласен да освободят E. П., тъй като тя можела да го разпознае. Решил, че последната имала възможност да го види, да чуе гласа му, да види колата, която той управлявал и регистрационния й номер. Подсъдимият В. се притеснил, че като член на арменската общност в града ще може лесно да бъде разпознат от нея. Казал на подсъдимия М. М., че „трябва да я махнат“, т.е. да я убият и да скрият трупа. Подсъдимият М. възприел думите на В. и се съгласил. Двамата се качили обратно в лекия автомобил, където седнали на същите места. Потеглили като минали по улиците „Пристанищна” и „Св.Д. Басарбовски”. Лекият автмобил се насочил към покрайнините на града, където се намирала бившата кожена фабрика. Мястото се използвало като нерегламентирано сметище и било в близост до дома на В., . Пострадалата E. П. се изплашила и попитала къде я водят. Подсъдимият В. я излъгал, че ще се срещнат с техни колеги. Пострадалата не повярвала и предложила да се обадят на св. Б. П., който можел да им даде още пари, за да я пуснат. Подсъдимият В. отговорил, че не е необходимо да се обаждат на никого, защото вече били пристигнали. Той спрял автомобила на безлюдно място, изключил фаровете и излязъл от него. Подсъдимият В. отворил задната врата от страната, където седяла E. П., хванал я с две ръце за врата и започнал да я души. Пострадалата въпреки, че била с белезници, се опитала да го отблъсне. На китката си имала смарт часовник със силиконова каишка в розово-червен цвят. Чрез него можела да набира телефонни номера и да приема обаждания. Пострадалата активирала набиране към номер на Б. П.. В 22: 34 ч. повикването било обслужено от клетката на мобилния оператор на бул. „Трети март“ № 58 в Русе, което било в непосредствена близост до мястото, където бил спрян л.а. „Ситроен Берлинго”. При набирането светнал дисплея на часовника и се чул сигнал. Подсъдимият М., който седял на задната седалка до пострадалата, се стреснал от звука на телефона. Хванал двете й ръце, за да смъкне часовника. През това време подсъдимият В. стискал силно с ръце врата пострадалата, както и я притиснал с тялото си. Междувременно телефонното повикване било прието от съпруга й, което било регистрирано в мрежата на мобилния оператор. Разговор не бил проведен, тъй като от набиращия номер се чувал само шум от боричкането. Пострадалата не можела да говори, защото подсъдимият В. я стискал за гърлото. Б. П. помислил, че съпругата му го набрала погрешка. През това време подсъдимият М. продължавал да държи ръцете на пострадалата. Подсъдимият В. я пуснал, като взел едно текстилно въженце и го преметнал около врата й. Изпънал силно двата му края и окончателно прекъснал притока на кислород към белите дробове на пострадалата. Подсъдимият М. успял да откопчае каишката на смарт часовника, свалил го от китката й и прекъснал разговора. В резултат на действията на двамата подсъдими пострадалата П. била умъртвена чрез механична асфикция, в следствие от задушаване, причинено от душене с ръце и загърляне с въже. Тялото й се отпуснало и останало да лежи между седалките на автомобила. Подсъдимият М. взел една малка брадвичка, която видял в предната дясна врата на колата, ударил с нея часовника. Първоначално го поставил върху парче от уплътнителна пяна от изхвърлен хладилник и нанесъл няколко удара. Тази основа била мека и острието на брадвата потъвало в нея, като оставило характерни следи. При ударите се отделила част от силиконовата каишка в розово -червен цвят, която останала в уплътнителната пяна. Подсъдимият М. поставил часовника върху камък и с брадвичката го счупи. По същия начин счупил и мобилния телефон на пострадалата. Парчетата прибрал в чантата й, тъй като било тъмно, не успял да събере всички. През това време подсъдимият В. изпушил няколко цигари с марка „Карелия“, като хвърлил фасовете по земята. След това двамата подсъдими се придвижили с л.а. „Ситроен Берлинго“ до къщата на В.. Загънали трупа с одеяло и го оставили да лежи между седалките. Подсъдимите си разделили парите, но без да ги броят, като всеки взел по една пачка с банкноти. Уговорили се да се срещнат на следващия ден. Подсъдимият В. казал, че „ще оправи тялото“. Взел колата на съпругата си и откарал подсъдимия М. в дома му, след което се прибрал. На следващия ден сутринта подсъдимият М. пристигнал с управлявания от него лек автомобил „Пежо 307“ пред дома на В.. Двамата първо закупили от магазин „Алба” покривен строителен найлон и плътни найлонови чували. От друг магазин подсъдимият В. купил електрически саблен трион. От дома си взел кабелен удължител, газова горелка, ножове и брадва. Подсъдимите отпътували с двете коли към с. Божичен, Област – Русе, където на •••••••• родителите на жената, с която живеел подсъдимия М. имали къща, която била необитаема през зимата. Имотът бил ограден с висока плътна ограда. Подсъдимият В. спрял плътно до врата на двора и двамата вкарали вътре трупа. Разстлали покривния найлон и сложили върху него тялото на пострадалата. С помощта на електрическия трион, ножовете и брадвата подсъдимите разчленили трупа на части, които поставили в найлоновите чували. Подсъдимите В. и М. откарали найлоновите чували в местността „Старото село” край с.Иваново, Област – Русе с лекия автомобил „Ситроен Берлинго”. От мост над река Русенски лом хвърлили в реката частите от трупа. След това се върнали обратно в къщата в с.Божичен. Събрали найлоновите чували, дрехите и чантата на пострадалата, собствените си дрехи и обувки и ги запалили с газовата горелка. Подсъдимият В. изгорил и текстилното въженце, което използвал за удушаването. Двамата подсъдими събрали пепелта от изгарянето и останалите в нея метални части от чантата и дрехите на пострадалата и ги разпилели извън къщата. Подсъдимият М. взел счупените мобилен телефон и смарт часовник, ключовете за автомобила на пострадалата, устройството за пушене на електронни цигари и други нейни вещи. Първият след като се прибрал в Русе, ги изхвърлил в река Дунав. Подсъдимият В. демонтирал задната седалка на л.а. „Ситроен Берлинго” и я изгорил в двора на къщата си без да изхвърли обгорелите метални пружини. В следващите дни двамата подсъдими включили мобилните си телефони и започнали да комуникират помежду си. С отнетите пари подсъдимият В. незабавно погасил бързите кредити на съпругата си, но без да й обяснява произхода на средствата. Подсъдимият М. решил да инвестира парите в изграждането на фотоволтаици. Първият потърсил св. В. Ц.. Двамата се срещнали, като М. му дал 3 500 лева. Обяснил му, че му дава тези пари, заради услугата, която му направил, тъй като му обяснил действието на камерите. Подсъдимият М. казал на св. Ц., ако някой го попита за парите да отговори, че са му върнати от даден заем. През следващите дни двамата продължили да се срещат. Подсъдимият М. завел св. Ц. на обекти, където смятал да инсталира фотоволтаиците. При една от срещите първият помолил втория да остави в офиса му калъф за дрехи, в който се намирало използваното от него униформено облекло, което било подобно на полицейска униформа. М. обяснил, че не може да посочи колко време ще ги съхранява. Св. Ц. му дал ключ, за да си вземе дрехите, когато иска. Подсъдимият М. М. решил с част от парите да си купи лек автомобил. Харесал такъв в гр. Бяла Слатина и поискал подсъдимият В. да го закара с колата си. Двамата се уговорили да тръгнат рано сутринта на 17.01.2022 г. Л.а. „БМВ“, който бил управляван от пострадалата, пречел на движението по ул. „Боримечка”. Неустановени лица срязали гумите му. Св. Б. П. узнал за това от свой служител. Същият не можал да се свърже със съпругата си, поради което подал сигнал чрез Я. Д.- служител в ОД на МВР - Русе. На 14.01.2022 г. било образувано настоящото наказателно производство. От записите на монтираните видеокамери на обществения паркинг до НАП - Русе разследващите органи установили връзка с л.а. „Ситроен Берлинго”, а впоследствие бил идентифициран и подсъдимият Г. В.. На 17.01.2022 г. същият бил задържан преди пътуването за гр.Бяла Слатина. По-късно бил задържан и подсъдимият М. М., у когото били намерени и иззети 7 000 лв., приготвени за покупката на автомобила. След задържането си подсъдимият В. отвел разследващите органи до местата на умъртвяването, на разчленяването на трупа и мястото на изхвърлянето му в р. Русенски лом. Извършен бил оглед в къщата в с.Божичен, където били намерени следи от кръв и метални части от изгорените вещи. В реката били намерени чували със седемнадесет части от разчленен човешки труп с гръдни, коремни и вътрешни органи. Подсъдимият М. също показал на разследващите мястото, където била умъртвена пострадалата и това, където разбил смарт часовника й и мобилния й телефон. Извършен бил оглед, при който са били намерени и иззети части от изолационен материал със следи от брадвата и част от каишката на часовника. При оглед в двора на къщата на подсъдимия Г. В. била намерена металната част от изгорената задна седалка на л.а. „Ситроен Берлинго”. Намерена била и иззета газовата горелка. Св. В. Ц. предал калъфа с униформените дрехи с полицейски знаци, използвани от подсъдимия М. М., както и получената сума от 3 500 лв. Изискани са били и получени справки за проведените между подсъдимите телефонни разговори, както и проведените такива от мобилния телефон на пострадалата. От дома й било иззето DVR устройството със записите от камерите за видеонаблюдение на къщата на 11/12.01.2022 г. Изискани били записите от камерите за видеонаблюдение, които заснели на 11.01.2022 г. и на 12.01.2022 г. движението на леките автомобили БМВ и „Ситроен Берлинго” и „Пежо 307“ и приобщени по делото. По делото е назначена медицинска експертиза. При изготвяне на заключението са изследвани от вещото лице д-р П. Д. намерените 17 обекта, представляващи части от разчленен човешки труп- гръдни и коремни вътрешни органи, части от ляв горен крайник, от долен ляв крайник, от десен горен крайник и от десен долен крайник. При извършения оглед и изследване е установено, че трупните части отговарят да са от едни труп, който е на жена в зряла възраст. От установената хистологична картина на белите дробове е направен извод, че приживе пострадалото лице е претърпяло травматично въздействие, водещо до неголямо размачкване на мастна тъкан, както и е получило остра дихателна недостатъчност. По меките тъкани на всички трупни части са били установени следи от действието на предмети с режещи ръбове, които са в зоната на разчленяването им. Според вещото лице, тези описани увреждания са били получени след настъпването на смъртта и отговорят да са свързани с разчленяването на трупа. При огледа и изследването на трупните части са установени кръвонасядания на гръбно -лъчевата повърхност на лявата предмишница в далечния й край и кръвнонасядане на лъчево –дланната повърхност на дясната предмишница в далечната трета, което обхваща кожа и подкожие. Същите са получени в резултат на директно действие от твърди и тъпи предмети и са получени преди смъртта от притискащото действие на белезници. Изготвено е допълнително заключение към медицинската експертиза. След запознаване с гласните доказателствени средства, вещото лице приема, че смъртта е причинена чрез интервенция в областта на шията, като са посочени два различаващи се механизма. Единият е загърляне чрез използване на въже, а вторият е душене с две ръце, удар с ръка в шията и загърляне чрез въже. От мястото на удушаването са били иззети фасовете от цигарите. От заключението на изготвената ДНК експертиза е установено по два от фасовете наличие на генетичен материал от подсъдимия Г. В.. По делото е изготвена техническа експертиза, като са изследвани иззетите записи от камери за видеонаблюдение от различни обекти. Записаните файлове са възпроизведени като кадри на хартиен носител. От записите на охранителните камери на различни обекти е заснето движението на 11.01.2022 г. в различни часове на лек автомобил БМВ с № Р 99•••• и на пострадалата П., както и на лек автомобил Ситроен Берлинго с рег.№ Р 28••••. От камера Ruse 7-3 е заснето в 10: 21: 50 ч. преминаването на л.а. БМВ с № Р 99•••• през кръстовището на бул. „Цар освободител“ и бул. „Съединение“ и продължаване движението му в посока халите. От камерите на аптека „Астра“ на ••••••••• в гр.Русе е заснето движението на л.а. БМВ с № Р 99•••• и на пострадалата П.. От записите се установява, че в 12: 46 ч. последната е влязла в сградата, а в 18: 50: 46 ч. до 18: 50: 49 ч. е излиза от там. От същата камера е заснето движението на л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № Р 28•••• в 16: 13 ч. по ул. „Богдан войвода“ към ул. „Майор Атанас Узунов“. От друга камера е заснето движението на лекотоварен автомобил, наподобяващ л.а. Ситроен Берлинго с рег. № Р 28•••• от 19: 14: 14 ч. до 19.14: 46 ч. и от 20: 08: 00 ч. до 20: 08: 02 ч. по ул. „Тодор Каблешков“ и престоя му на междублоковия паркинг на бл. „Георги Бенковски“. От камерите за видеонаблюдение от Общински паркинг до НАП Русе е заснето на 11.01.2022 г. в 12.40 ч. движението на лек автомобил БМВ с черен цвят по ул. „Майор Атанас Узунов“ и завиване в посока Общинския паркинг до НАП. В 18.57 ч. е заснето излизане на същия автомобил от паркинга и завиване надясно по ул. „Майор Атанас Узунов“, а след него движение л.а. „Ситроен „Берлинго“. На следващите записи е заснето движението на последния автомобил в 20.31 ч. -20.32 ч. по ул. „Дондуков- Корсаков“ в посока ул. „Панайот Волов“. На следващо място от камерите, монтирани на външната фасада и вътре в магазин „Алба“ в гр.Русе на ул. „Николаевска“ № 55, е заснето на 12.01.2022 г. в 08: 29 ч. - 08: 30 ч. паркирането на л.а. „Пежо 307“ със светло зелен цвят металик и излизането на лице, облечено с работни дрехи, влизането му в магазина, както и пазаруването му между 08: 30 ч. - 08: 37 ч. При увеличението на записите лицето се разпознава като подсъдимия В.. В 08: 39 ч. последният излиза от магазина и се качва на дясната предна седалка в л.а. „Пежо 307“, който потегля в посока към бившия завод „Арда“. От поставени камери за видеонаблюдение в с. Басарбово е заснето на 12.01.2022 г. движението на л.а. „Пежо 307“ с рег.№ Р 7060 ВВ и на л.а. Ситроен Берлинго с рег.№ Р 28•••• един след друг през селото, както и последователното им преминаване през обхвата на камерите в посока с. Иваново. При прегледа от видеозаписи от поставена охранителна камера по ул. „Балкан“ в с.Божичен се установява на 12.01.2022 г. в 10: 24: 56 ч. движение на л.а. „Пежо 307“ с признаци на регистрирания такъв с рег.№ Р 7060 ВВ в селото. След него в 10: 25: 04 ч. е заснето движение на л.а. Ситроен Берлинго с признаци на регистрирания такъв с № Р 28••••. В 15: 11: 09 ч. е заснето движение на същия автомобил в посока изхода на с. Божичен. В 15: 52: 04 ч. е заснето завиване на л.а. Ситроен Берлинго от ул. „Вит“ по ул. „Балкан“ в посока изхода на с. Божичен. В 15: 52: 34 ч. от ул. „Вит“ е заснето завиване на ляво на л.а. „Пежо 307“ с признаците на регистрирания такъв с № 7060 ВВ по ул. „Балкан“ към изхода на селото. От записите на поставени охранителни камери на „Агроиф 2021“ ООД в с. Иваново се установява на 12.01.2022 г. в 15: 59: 01 ч. движение на л.а. Ситроен Берлинго от кръстовището за с.Божичен и с.Иваново в посока с.Иваново. В 16: 10: 20 ч. е заснето връщане на същия автомобил към кръстовището за с.Иваново и Божичен. По делото е изготвена техническа експертиза, по която са изследвани записите от камерите за видео наблюдение, поставени над входната врата на жилищна сграда на ул. „••••••••• в гр.Русе. От същите се установяват записи от 11.01.2022 г. за времето от 10: 13: 45 ч. до 10: 17: 13 ч., на които е заснето движението на пострадалата П.. В 21: 13: 15 ч. до 21: 13: 21 ч. е заснето движението на три лица, които попадат в зоната за видеонаблюдение. В 21: 32: 46 ч. до 21: 33: 07 ч. е заснето едно от трите лица, което напуска зоната за видеонаблюдение. По делото е изготвена медицинска експертиза на веществени доказателства. Предоставени са за изследвани бял камък с неправилна форма с размери 8.5 х 7.5 х 4 см. и бял камък с неправилна форма и размери 3 х 3 х 2 см., иззети от каменния мост на р.Русенски лом. При изследването им по тях е установено наличие на човешка кръв. По делото е назначена ДНК експертиза. Изследвани са множество обекти. Иззетият клетъчен материал от яката на яке -1, от външна част на десен ръкав на яке - 2, от външна част на ляв ръкав на яке -2, от вътрешна част на ляв маншет на яке -2 и по черна текстилна маска е установено, че произхождат от М. М.. Две якета, които са обозначени с № 1 и № 2, както и черна маска за глава с прорези за очи са се намирали в калъфа с дрехи, който е предаден от В. Ц.. При изследването на яке -2 е установено, че по голяма част от иззетия клетъчния материал от десния му маншет и от яката му произхождат от М. М.. При изследване на угарка от цигара „KARELIA“, иззета при извършения оглед на 19.01.2022 г. на улицата срещу имот № 3 на ул. „Преслав“ в с.Божичен, е установен клетъчен материал, който произхожда от Г. В.. По делото е назначена ДНК, представени са за изследвани тъкани от различни органи и части от скелетни мускули, които са взети от трупа с женски пол при извършената аутопсия на 25.01.2022 г. Определен е ДНК профил на лице от женски пол, който напълно съвпада с ДНК профила, определен с обекти –електрическа четка за зъби, ластик за коса и човешки косъм, намерен на пода в л.а. Вещите лица приема, че не се изключва неизвестното лице от женски пол да е в родствени връзка по права линия с Р. Б. П.. На 18.01.2022 г. е проведен следствен експеримент в гр.Русе, като са изследвани обясненията на подсъдимия В. за маршрута, по който са се движили по време на извършване на деянията и укриване трупа на пострадалата. На мястото, където е била умъртвена последната, са намерени и иззети угарки от цигари „KARELIA“, като по една от тях е установен клетъчен материал, който произхожда от Г. В.. По делото е изготвена комплексна психиатрично –психологична експертиза от вещите лица д-р Николина А. и доц. С. К., като е проведено изследване на подсъдимия Г. В.. Според вещите лица, последният се характеризира с дисхармонична личностова структура, като приемат диагностична оценка личностово разстройство от смесен тип. Вещите лица приемат, че това е психично заболяване, което не лишава подсъдимия В. от базисните му психични годности. Същият е в състояние да разбира свойството и значението на извършените от него действия и да ръководи постъпките си. Вещите лица приемат, че при подсъдимия В. е налице дисхармонична личностова структура с тенденция да действа импулсивно, своенравно, с бърз интензитет на негативните емоционални преживявания при скъсен самоконтрол. Констатирани са данни за разстройство в реактивността на личността, което се манифестира с експлозивна готовност и раздразнителна слабост. В. е склонен да отстоява своите позиции, независимо от последствията им. При него се наблюдава изразена склонност към агресивни действия, както и има трайно изградено агресивно поведение. По делото е изготвена и психологична експертиза от вещото лице С. К., като е извършена експертна оценка на подсъдимия В.. Отчетена е личностовата структура на освидетелствания, както и е направена цялостна психологична оценка чрез проведено наблюдение, динамично интервю и чрез използвани специализирани методики, въз основа на които вещото лице приема, че при В. се констатира склонност да доминира чрез поведение в симбиотична връзка при извършване на асоциални действия. Психологичният механизъм на извършеното умъртвяване, притежава белези на решение без предшестващи конфликтни отношения, които да пораждат умисъл за убийство или без никакви предварителни отношения между В. и жертвата, т.е. същият е избрал единствения изход в ситуацията, за да предпази себе си, като действа ситуативно и крайно агресивно, отстранявайки жертвата. По делото е изготвена комплексна психиатрично –психологична експертиза от вещите лица д-р Н. А. и доц. С К., като е проведено изследване на подсъдимия М. М.. Вещите лица са приели, че личностовата структура на последния е дисхармонично изградена и му поставят диагностична оценка личностово разстройство от смесен тип. Същото не го лишава от базисните му психични годности да разбира свойството и значението на извършваните от него действия, както и да ръководи постъпките си. Дисхармоничната личностна структура при М. е с тенденция да действа импулсивно и своенравно. Склонен е да манифестира показност, с цел да компенсира вътрешната си неувереност и малоценностни преживявания. При него се отчита способност да кумулира агресивни тенденции и след това да ги реализира, като остава вътрешно хладен и дистантен към последиците от своите агресивни действия, както и има трайно изградено агресивно поведение. При разглеждане на делото във въззивната инстнация след обявяване делото за решаване, са постъпили данни за настъпила смърт на подсъдимия М. М.. Изискан е акт за смърт на последния. С вх. № 2346/ 15.04.2024 г. от Община -Русе е постъпил препис -извлечение от акта, който е издаден въз основа на акт за смърт № 178/ 5.04.2024 г., съставен в гр.София, район Сердика. От същия е видно, че подсъдимият М. С. М. е починал на 24.03.2024 г. Така описаната фактическа обстановка се установява от части от обясненията на двамата подсъдими, както и от показанията на свидетелите Б. П., Р. П., Р. Г., В. И., Г. И., С. Е., В. Ц., А. К., В. В., Х. И., В. К., Г. Х., Е. М. и С. К., от протоколите за оглед на местопроизшествия и на веществени доказателства, от протоколите за претърсване, изземване и за доброволно предаване с фотоалбумите към тях, от изготвените технически, медицински, токсико -химична, ДНК експертизи на веществени доказателства, допълнителна медицинска експертиза, от комплексните психиатрично- психологични експертизи, от информацията от мобилните оператори, от множество справки и документи, както и от веществените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 и чл.284 от НПК. От същите се установява по несъмнен начин извършването на престъпленията, за които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите, авторството и вината им. Настоящият съдебен състав възприе изцяло фактическите констатации, направени от първостепенния съд, тъй като те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателствени източници. Решаващият първоинстнационен съд е положил нужните усилия за събирането на достатъчен по обем доказателствен материал, който е необходим за правилното решаване и обективно изясняване на делото от фактическа страна. Спазил е предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната годност на доказателствата и възможността въз основа на тях да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Основните спорни въпроси по делото за коректната правна квалификация на извършените от подсъдимите престъпни деяния и обстоятелствата, при които са реализирани, са намерили своето правилно разрешение в мотивите на атакуваната присъда. Първата инстанция не е допуснала превратно тълкуване на доказателствения материал, като е изградила своите изводи в значителна степен върху обясненията на подсъдимите В. и М., тъй като те се явяват основен доказателствен източник, от който се установява извършването на деянията и авторство им. На двамата са проведени разпити в хода на досъдебното производство, както и такива в хода на съдебното следствие пред първата инстанция. По реда на чл.279, ал.3 вр. с ал.1 т.3 НПК са приобщени дадените от тях обяснения в ДП, тъй като са констатирани съществени протИ.речия между тях с дадените такива пред първата инстанция по отношение на твърдяните от всеки подсъдим факти. Отчетени са и вътрешни протИ.речия в сочените от тях обстоятелства при проведените им разпити. От друга страна са налице и съществени протИ.речия в обяснения на всеки от двамата подсъдими в насока омаловажаване собственото му поведението и прехвърляне тежестта върху другия, по отношение извършените от тях действия преди и по време, а така също и след осъществяване на престъпленията. След задържането си подсъдимите В. и М. са оказали съдейства на разследването. Първият дава обяснения, в които развива оневиняваща го версия за всички обективно установени обстоятелства, като прехвърля вината за трите престъпления на М., тъй като били извършени самостоятелно от него. Според В., подсъдимият М. сам е взел решението за умъртвяването на пострадалата, сам е бил разчленил трупа на пострадалата и е изхвърлил частите му в реката. Подсъдимият В. само е бил присъствал, като за това си „участие“, но без да е искал пари, е приел от него половината от отнетата сума около 35 000 лв. В обясненията си подсъдимият М. пресъздава детайлно фактологията, свързана с убийството на пострадалата П., като се опитва да сведе участието си само до присъствие, като твърди, че подсъдимият В. го е замислил и извършил сам. Дадените обяснения от подсъдимия М. М. са ползвани като основен доказателствен източник на приетите фактически положения, въпреки наличието на „оговор“, тъй като при съпоставката им с останалите доказателства се констатира убедителна подкрепа от тях. От защитата на подсъдимия В. се акцентира, че в инкриминирания случай е налице оговор, както и че не следва да се кредитират обясненията на М., дадени в досъдебното и съдебно производство. От първоинстанционния съд са кредитирани преимуществено обясненията на М., тъй като са приети за по - достоверни и логични, а така също и кореспондират с останалия доказателствен материал при направените съпоставка и анализ. Достигнатият извод в тази насока напълно се споделя от въззивния съд. В случая е налице „оговор“, който може да бъде поставен в основата на присъда при условие, че не е изолиран, а напълно кореспондира с всички други доказателствени източници, събрани и проверени по съответния ред, след пълно и обективно разследване, преценени по отделно и в тяхната съвкупност. На първо място настоящият състав на възивната инстанция счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършването на престъпленията по чл.142 ал.2 вр. ал.1 НК и по чл.199, ал.1 т.1 вр. с чл.198 НК от подсъдимите В. и М. и участието им в тях. От обясненията ми се установява каква е причината, която е довела до формиране у тях на идеята за осъществяване на тези престъпления. На първо място двамата подсъдими са били без работа и в затруднено финансово положение, поради липсата на средства за издръжка на семействата им, като са търсили начин за придобиване на пари по престъпен начин. На следващо място е било ноторно известно в града общественото и финансово положение на семейство П., които са били собственици на верига от аптеки, живеели са в луксозна жилищна сграда и са управлявали скъпи автомобили. Към тези обстоятелства следва да се прибави и придобитата информация от вътрешен човек за размера на реализирания от търговската им дейност дневен оборот, както и за движението на пострадалата със сумите от него в наличност след приключване на работния й ден. Тези обстоятелства са провокирали замислянето на план с цел придобиването на парични средства чрез отнемане на дневния оборот от пострадалата. В тази насока са обясненията на двамата подсъдими, от които се установява причината за извършване на деянията, а така също и защо са се насочили към пострадалата, която е упражнявала фактическа власт върху предмета на посегателство. Налице е протИ.речие в обясненията на подсъдимите В. и М. кой на кого е споделил обстоятелствата във връзка с финансовото положение на семейство П.. Въззивният съд възприема съображенията на първата инстанция, че не могат да се приемат за достоверни твърдените от подсъдимия В. обстоятелства в тази насока. Според него, подсъдимият М. М. е бил замислил и сам е осъществил престъпленията. Докато подсъдимият В. е искал само да му помогне и се е замесил против волята си. Той се е бил съгласил единствено да кара колата и едва когато видял E. П. е разбрал кое е лицето, което ще бъде обект на престъпното им посегателство. В. твърди, че е умолявал М. да не ограбва, а впоследствие и да не убива неговата сънародничка. Подсъдимият М. обаче е бил въоръжен с пистолет „Макаров“ и го е заплашил, че ще го убие, а после ще ликвидира и семейството му. По тази причина и против волята си В. е присъствал на местопрестъплението и не оказал помощ на пострадалата. Твърденията на В. по отношение на тези обстоятелства не могат да се кредитират, тъй като протИ.речат на формалната житейска и правна логика на обективно установените факти. Същият е част от арменската общност, познава нейните членове, както и е запознат с финансовото им положение за разлика от подсъдимия М. М.. Последният дава подробни и логични обяснения, в които без да отрича своите действия, уличава участието на подсъдимия В. както в отвличането, така и в грабежа. М. сочи обстоятелствата, които В. му е споделил, че семейство П. са собственици на верига от аптека, какъв е приблизителния размер на реализирания дневен оборот, както и какви са източниците му на информацията му. Подсъдимият В. е бил близък с други лица от арменската общност, от които е черпел тази информация. Първият е имал възможност да наблюдава дома на пострадалата и обичайното й поведението от часовникарско и златарско ателието на други арменци, където е бил ежедневен посетител. Подсъдимият В. е получил вътрешна информация за финансовите обороти от търговската дейност на семейство П. от сина на часовникаря, който е работел в една от аптеките. Следователно обясненията му звучат нелогично за това, че той не е бил запознат с тези обстоятелства за разлика от подсъдимия М., който не е член на арменската общност, но именно той е придобил такива данни от някакъв неконкретизиран източник. По делото е категорично установено, че пострадалата е била обект на наблюдение от подсъдимите, които са проучили гР.ка и маршрута й на движение през деня, къде е паркирала автомобила си, по кое време е завършвал работния й ден и кога се е прибирала в дома си. На следващо място по делото е установено, че в края на месец ноември или началото на месец декември 2021 г. подсъдимият М. се е срещал със св. Ц., който му е обяснявал действието на системите за видео наблюдение. Първият се е интересувал от начините на свързване на компонентите, захранването, преноса на сигнали и запазването на информацията в тях. Посочените обстоятелства се установяват от показанията на св.Ц.. Придобиването на такава информация от една страна е показателно за това, че жилищната сграда, в която е живеело семейство П., е била наблюдавана от подсъдимите, които са установили, че по нея е имало монтирани камери за видеонаблюдение. От друга страна придобиването на информация за начина на функциониране на системите за видеонаблюдение, за техния обхват и за съхранението на записите им говори за осъществената предварителна подготовка по какъв начин следва да се премахне информацията от тях. Тези обстоятелства налагат извод, че още тогава подсъдимите са планирали не само да вземат парите, които е носила пострадалата, а така също и да проникнат в дома й със същата цел. В тази насока е налице очевидна връзка на наблюденията на подсъдимия В. от ателието на часовникаря с обстоятелството, че инкриминираните деяния са извършени в момент, когато другите членове на семейството са отсъствали от града. За реализиране на замислените намерения от двамата подсъдими са показателни предварителните действия на подсъдимия М.. Същият си е подготвил облекло на охранител, което е наподобявало полицейска униформа с поставени обозначителни знаци „Полиция“, както и белезници, които е имал от дейността му като охранител. М. се е снабдил със служебна карта на специален агент от ДАНС, оформена като такава с метален знак с надпис ДАНС и герб. Приготвил е за използване при необходимост два сезала, спринцовки, скоч-лента, калцуни, ръкавици, кабелни връзки тип „свински опашки“ и „Диазепам”, които е поставил в чанта. Следователно така извършените подготвителни действия от подсъдимия М. са насочени към реализиране на общите им престъпни намерения с В., което се явява и показателно за предварителния им замисъл. Въззивният съд също счита, че не може да се възприеме защитната теза на В., че той не е бил запознат с тази подготовка, както и че бил замесен против волята му в извършените престъпления. Същият от една страна твърди, че е тръгнал само да помага с „шофьорлък“. От друга страна по делото е установено, че преди осъществяване на деянията подсъдимият В. е изключил двата си телефона, което е извършено съвместно с М., а така също и двамата не са ги ползвали няколко дни след реализирането им. Първият е сложил на главата черна вълнена плетена шапка и вземал вълнен шал, с които е прикривал лицето си. Следователно обясненията на В. в тази насока са голословни и не почиват на никакви обективно установи данни по делото. На следващо място по делото е категорично установено, че пострадалата, след като се е качила в лекия си автомобил, е била принудена да го управлява и да паркира на безлюдно място в резултат на действията на двамата подсъдими, а след това и да се премести в автомобила на подсъдимия В.. Тези обстоятелства се установяват от обясненията на подсъдимия М., който подробно възпроизвежда предприетите от него действия спрямо пострадалата, като й се е представил за полицейски служител и какви са казаните от него реплики, от които тя се е притеснила. М. е използвал това й състояние, влязъл е в автомобила й и е седнал на предната дясна седалка, след което й е наредил да потегли в указаната от него посока. За разлика от обясненията на подсъдимия М., В. възпроизвежда различна версия на събитията, която съдържа редица съществени неточности. Последният твърди, че е бил изненадан от развитието на събитията на паркинга до НАП. Изчакал е бил десет минути преди да тръгне да търси подсъдимия М., който е бил потеглил с колата на пострадалата. Това твърдение на В. не може да се възприеме за достоверно, тъй като липсва логично обяснение за такова поведение, а така също и не е ясно по какъв начин е успял да намери автомобила на пострадалата, в който се намирал и М., за да се движи след тях. Обясненията на В. в тази насока се опровергават от записите на монтираните камери за видеонаблюдение. Същите се установява, че управляваният от него л.а. „Ситроен Берлинго“ се е движил непосредствено след л.а. „БМВ“ с № Р 99•••• и е напуснал паркинга след него, което е показателно за наличието на синхрон в действията на двамата подсъдими и за предварително уговорения им план. Движението на л. а. БМВ с № Р 99•••• и на л. а. Ситроен Берлинго с рег. № Р 28•••• са заснети от множество камери за видеонаблюдение, монтирани на различни обекти в гр.Русе. В първия са се намирали пострадалата П. и подсъдимият М., а вторият е бил управляван от подсъдимия В.. Записите са приобщени по делото и са изследвани при изготвяне на назначената техническа експертиза / л.3 -59 от т.1, папка 5 от ДП/. Следователно движението на двата автомобила е категорично установено като маршрут, тъй като е обективно отразено от записите на камерите за видеонаблюдение, чието съдържание е възпроизведено в изготвения към заключението снимков материал, като в него са идентифицирани датата и часа, а така също и улиците, по които са преминали двата автомобила през инкриминирания ден. На следващо място по делото е установено преместването на пострадалата по нареждане на подсъдимия М. в л.а. „Ситроен Берлинго”, който е бил управляван от подсъдимия В. под предлог, че трябвало да отидат в Полицията за справка. Първата се е подчинила, като е излязла от л.а. БМВ, преместила се е в другата кола и е седнала зад водача, като са й били поставени белезници от М.. По време на движението от пострадалата са били поискани да даде „едни пари“, т.е. парите, които е носила в себе си, за да няма проблеми. П. е предала намиращите се в нея 20 000 лв. на подсъдимия М.. Последният ги е взел и ги е предал на подсъдимия В., който ги е оставил между предните седалки. Тази сума не е била достатъчна, според очакванията на подсъдимите, които са поискали още пари. Пострадалата се е съгласила да им даде по - голяма сума, тъй като в жилището на семейството е имало парична наличност, като по този начин се е надявала да бъде освободена. В обясненията си подсъдимият М. представя отиването до дома на пострадалата, като нейно предложение, за да им даде още пари. От установените по делото обстоятелства следва да се приеме, че влизането в жилището е било предварително замислено, така както е било реализирано в последствие. Този извод се налага от съдържанието на проведения разговор в края на месец ноември или в началото на месец декември 2021г. между подсъдимия М. със св. Ц., когато първият се е интересувал какво е действието на системите за видео наблюдение, техния обхват и по какъв начин се съхраняват записите, т.е. какви информация се записва и къде се съхранява, за да се премахне при необходимост. Това обстоятелство е показателно, че още тогава подсъдимите са планирали не само да отнемат парите, които са се намирали у пострадалата, а и да проникнат в дома й със същата цел. На следващо място по делото е категорично установено движението на л.а. „Ситроен Берлинго” до жилището на пострадалата, което не се оспорва от двамата подсъдимите, както и се потвърждава от записите на камерите за видеонаблюдение. Подсъдимият В. е спрял на известно разстояние от жилищната сграда на ул. „•••••••••, за да не попадне в обхвата на камерите за видеонаблюдение. Подсъдимият М. е обърнал една от камерите на страни. Двамата подсъдими с пострадалата са влезли в двора на къщата, а след това и в самата сграда, които действия са обективирани, тъй като са били записани от камерите, монтирани на сградата, въпреки че М. е бил обърнал една от тях. След влизането на тримата в жилището, пострадалата е отворила касата, от където е вземала намиращите се там банкноти в лева и евро с различен номинал на обща стойност 45 000 лв. Поставила ги е в найлонова чанта и ги е дала на подсъдимия М., който ги е предал В.. Последният ги е отнесъл в л.а. „Ситроен Берлинго”. В обясненията си В. отрича да е влизал в жилището на П., което се явява част от неговата защитна позиция. От записите на монтираните камери е обективно установено влизането на трима човека в сградата, като от обясненията на М. се конкретизира, че това са били двамата подсъдими и пострадалата, както и какво е било поведението на всеки от тях по време на престоя им там. По отношение на авторството на престъплението по чл.116 ал.1 т.8, вр. чл.115, вр. чл.20 ал.2 от НК, всеки от подсъдимите се опитва да прехвърли вината на другия, като представя себе си за пасивен наблюдател. След вземането на парите, но преди да освободят пострадалата, е взето решението за умъртвяването й. По отношение на тези обстоятелства първостепенният съд е кредитирал преимуществено обясненията на подсъдимия М. М.. Въззивният съд напълно споделя като обоснован този извод, тъй като се извежда от гласните доказателствени източници, а именно че от подсъдимия В. е казано, че „трябва да я махнат“. За да се аргументира този извод следва да се подложи на анализ и преценка събрания доказателсвен материал. В ДП е проведена очна ставка с участието на двамата подсъдими. При отговора на поставените въпроси В. е заявил, че се е опасявал, че пострадалата е можела да го разпознае, тъй като той е познавал съпруга й над 30 години, всички в квартала му са го познавали, както и са знаели автомобила му /л.105, т.2, п.5 от ДП/. Правилно се приема от първостепенния съд, че опасенията му са били основателни, като изложените съображения напълно се споделят от въззивния съд. Пострадалата не е познавала подсъдимия В. лично, но чрез съдействие на други представители на арменската общност в града лесно би могло да се установи самоличността му. Същият се е отличавал с характерна фигура и е имал белег на лицето. Пострадалата е чула гласа му. Възприела е характерната му фигура, а вероятно и белега на лицето, тъй като той е използвал за маскиране шал и шапки, които не са достатъчни да прикрият лицето му. Пострадалата е имала възможност да види автомобила, управляван от В., с който е била транспортирана, включително и регистрационния му номер. Всички тези обстоятелства са способствали за по- лесната му идентификация. За разлика от В., подсъдимият М. е напълно непознат за пострадалата П.. Същият е носел маска с прорези за очите и устата, поради което значително по –трудно би било разкриването на самоличността му. Правилно от първата инстанция е прието за доказано, че подсъдимият В. е бил действително изплашен да не бъде разкрит след деянията. В изложените по –горе мотиви са посочени конкретните обстоятелства, които звучат житейски логично, въз основа на които се налага този извод, поради което следва да се приеме, че именно той се е протИ.поставил да бъде освободена пострадалата, като е казал на М., че „трябва да я махнат“. Последният е възприел думите на първия, като от обясненията му не се установява да се е възпротивил или протИ.поставил по някакъв начин. На следващо място по делото е установено, че л.а. „Ситроен Берлинго” е бил управляван от подсъдимия В., в който са се намирали тримата. В. го е насочил към покрайнините на града и то към място, което се е използвало като нерегламентирано сметище. Същият твърди, че не той е решил, а М. му казал къде да кара. Обясненията на В. в тази част не могат да се приемат за достоверни, тъй като не кореспондират с установените по делото факти. Първият е управлявал автомобила, като се е отправил към безлюдно място, което е било използвано като нерегламентирано сметище и се е намирало в непосредствена близост до дома му. Следователно мястото, където е откарана пострадалата се е намирало в района, който е познавал само подсъдимият В.. Това обстоятелство е показателно за това, че той е взел самостоятелно решение къде да бъде откарана пострадалата, което не е било съгласувано предварително с М.. Видно от заключението на медицинската експертиза, смъртта на пострадалата е настъпила в резултат на интервенция в областта на шията, като са посочени два механизма. Единият е загърляне чрез използване на въже, а вторият е душене с две ръце, удар с ръка в шията и загърляне чрез въже. Първият вариант е посочен в обясненията на В., според когото по този начин е умъртвена пострадалата от М.. Вторият вариант се съдържа в обясненията на последния, по който механизъм е причинена смъртта на П. от В.. Последният в дадените обяснения по реда на чл.222 НПК твърди, че М. е бил извадил от полицейската жилетка въже, което бил преметнал през врата й и започнал да я души. Душенето е било продължило 5-10 минути, като той не е видял нищо, а само е чувал хъркането. Стоял на страна и само пушел / л. 11, т.2, п.5 ДП/. В следващите си обяснения В. допълва, че М. е извадил пистолет, заредил го и го насочил към гърдите му. Казал му, че ако не му съдейства и не му помага, ще го застреля и ще отиде в дома му и ще убие семейството му –майка му, жена му и детето му /л.58, т.2, п.5 ДП/. Дадените обяснения на В. в ДП са приобщени по реда на чл.279, ал.3 вр. с ал.1 т.3 НПК. Посочените два варианта на процеса, по който е протекла интервенцията в областта на шията на пострадалата не се отличават съществено като механизъм, тъй като и при двата е осъществена механична асфикция, която е довела до настъпването на смъртта й. Първоинстанционният съд преценява обясненията на В., че е бил заплашен от М. с пистолет, както и че той е единствен извършител на убийството, като неубедителна защитна позиция. Изложените аргументи напълно се споделят от въззивния съд. Първите обяснения са дадени от В. на 18.01.2022 г. /л.8-13, т.2, п.5 от ДП/. В тях той е посочил: „….Решихме да се справим с проблем, като я закарам някъде, където да не се вижда…“. При третия разпит на В., който е проведен на 13.09.2022 г., се появяват твърденията му за отправени заплахи от М. към него с изваден пистолет / л.58, т.2, п.5 ДП/. Девет месеца по -късно се излага различна версия от В. за това, че му е била оказана принуда от М., каквито обстоятелства не се твърдят в първоначалните му обяснения. Констатираната промяна в защитната позиция на първия, като се прехвърля вината върху втория, не може да се приеме за достоверна, тъй като от една страна подсъдимите са били в много близките отношения помежду си от години. Към това следва да се прибавят физическите данни и спортната подготовка на В., който е бивш републикански шампион по джудо. Същият има телосложение с широки рамене и наднормено тегло за разлика от М., който е имал двустранна коксартроза, което заболяване е свързано с увреждане движението накрайниците. Към тези физически данни на В., който се отличава с характерна физика, следва да се прибави основателното му притеснение, че по отношение на него е налице значително по– голяма вероятност да бъде разпознат, тъй като е част от арменската общност, а пострадалата го е видяла като фигура и телосложение, чула е гласа му, както и е имала възможност да види колата и да запомни регистрационния й номер. Правилно е прието, че каузалният принос на подсъдимия В. при извършване на това престъпление е значително по-голям, тъй като той е разполагал с физическа сила и възможност и сам да удуши пострадалата. Налице е участие и на подсъдимия М.. След позвъняването на смарт часовника на пострадалата, последният е хванал ръцете й, за да смъкне часовника. Подсъдимият М. е държал ръцете й през времето, когато тя е била душена от В.. С действията си първият е допринесъл при умъртвяването й, макар и с много по-малък принос. На следващо място по делото е категорично установено разчленяването на трупа на пострадалата от подсъдимите, както и последващите им действия да се освободят от него и да заличат следите от престъплението. На следващия ден двамата подсъдими са се снабдили със строителен найлон и чували. Подсъдимият В. е купил електрически саблен трион, а от дома си е взел кабелен удължител, газова горелка, ножове и брадва. Подсъдимият М. се е придвижвал с л.а. „Пежо 307“, а В. с л.а. „Ситроен Берлинго”, с който е бил транспортиран трупа. Движението на двете коли, както и закупуването на необходимите им стоки от магазин са записани от монтираните камери за видеонаблюдение на различни обекти в гр.Русе. Подсъдимите са се придвижил до с. Божичен, където в необитаема къща на родителите на жената на М., е осъществено разчленяването на трупа, поставянето му в найлонови чували, които в последствие са изхвърлени в река Русенски лом. По отношение на тези обстоятелства подсъдимият В. твърди, че подсъдимият М. М. сам разчленил трупа на пострадалата, а той е бил отвратен от ставащото и е стоял отвън. Докато е пазел пред къщата в с. Божичен, е минал само „селският пияница”. По делото е установено, че през това време покрай къщата са минали св. В. В. и С. К., които са управлявали моторни превозни средства. В показанията си свидетелите са посочили, че са видели пред къщата два автомобила, единият от които е бил „баничарка“, като не е имало никакви хора. Следователно двамата свидетели са управлявали МПС, поради което не могат да бъдат категоризирани като „селски пияници”. Нелогично е твърдението на подсъдимия В., който е непознат в селото, да стои на улицата и да привлича вниманието на минувачите в момент, когато се е чувал шум от електрически трион в двора. Управляваният от него автомобил „Ситроен Берлинго” е модел, който се нарича „баничарка“, какъвто е бил видян от св. В. и К.. Що се касае до разчленяването на трупа, правилно е прието от първостепенния съд, че е извършено със съвместните действия на двамата подсъдими. Отчетено е, че В. е ловец и притежава опит при транжирането на жИ.тни, както и физическите му данни, които са показателни за физическите му възможности, посредством които е осъществено разчленяването на трупа. От друга страна подсъдимият М. по никакъв начин не се протИ.поставил на действията на първия нито по време на убийството, нито на последващите такива, които са осъществени съвместно от двамата, като той е осигурил къщата, където е станало разчленяването на трупа. За да прикрият следите от убийството са били изгорени както дрехите и чантата на пострадалата, така и собствените им дрехи и обувки с газовата горелка в двора на къщата в с.Божичен. Пепелта от изгарянето е била събрана и разпиляна извън къщата. Тези обстоятелства се потвърждават от установените данни при извършения оглед на местопроизшествие, където са намерени множество изгорени метални части и плат, както и малки парчета обгорен найлон /л. 136 -138 от протокола за оглед и снимковия материал на л.144 - 145 от том 1, папка 1 ДП/. Подсъдимият В. е демонтирал задната седалка на л.а. „Ситроен Берлинго” и я е изгорил в двора на къщата си. Същият признава тези обстоятелства, които се потвърждават и от данните, установени при извършените оглед и следствен експеримент. При провеждането им В. е показал местата, където са горени вещите в двора на къщата в с.Божичен и в двора на неговата къща на •••••••••“, където е изгорил задната седалка на автомобила / л. 72-77, т.1, п.1 от ДП и л.78-83 и фотоалбума към него на л.97-99, т.1, п.1 от ДП/. Мобилният телефон и смарт часовника на пострадалата, които са били счупени, ключовете за автомобила й, устройството за пушене на електронни цигари и други нейни вещи са били взети от подсъдимия М. и са изхвърлени в река Дунав. С оглед изложените съображения настоящият състав на въззивния съд счита неоснователно наведеното оплакване от защитата на подсъдимия В. за това, че няма доказателства за участието му в инкриминираните деяния и най-вече за умишленото умъртвяване на пострадалата П.. На следващо място е необходимо да се посочи, че всеки един от подсъдимите дава обяснения, в които развива оневиняваща го версия за обективно установени обстоятелства, като свежда участието си до пасивно присъствие и прехвърля вината за трите престъпления върху другия, от когото са били замислени и съответно са извършени самостоятелно от него. Следва да се посочи, че в нито един момент от развитието на събитията, никой от двамата не предприема действия, за да преустанови или предотврати протИ.правното поведение на другия. Напротив съгласява с него, като му оказва нужното съдействие и продължава да присъства при извършване на понататъшните престъпния действия. Според подсъдимия В., М. сам замислил и осъществил отвличането и грабежа, като той не бил запознат с подготовката им и че бил замесен против волята му, като твърди, че е тръгнал само да помага с „шофьорлък“. Твърденията му в тази насока не могат да се приемат за достоверни, тъй като по делото е установено, че данните за финансовото състояние на семейството са били придобити от него преди осъществяване на деянията, след което е започнало наблюдението и проследяването на пострадалата, като са били проучени обичайния й гР.ка и маршрута й на движение през деня. През инкриминирания ден двамата подсъдими са изключили мобилните си телефони, както и няколко дни след това не са ги ползвали. Налице са подготвителни действия както от страна на М., така и на В.. Последният е сложил на главата си черна вълнена плетена шапка и вземал вълнен шал, с които е прикривал лицето си. Подсъдимият М. е придобил информация за функционирането на системите за видеонаблюдение, за техния обхват и за съхранението на записите охранителните камери. Подготвил си е облекло на охранител, наподобяващо полицейска униформа с поставени обозначителни знаци „Полиция“, както и белезници. М. се е снабдил със служебна карта на специален агент от ДАНС, оформена като такава с метален знак с надпис ДАНС и герб. Приготвил е за използване при необходимост различни средства, които да се ползват при необходимост при отвличането на пострадалата и преодоляване на евентуална съпротива от нейна страна. На следващо място при вземането на решение за умъртвяването на пострадалата както подсъдимият В., така и М. сочи другия като инициатор на това престъпление, като същевременно по делото липсват данни той да се е протИ.поставил на това решение. Напротив двамата са продължили съвместните си действия, като пострадалата е била откарана на безлюдно място в покрайнините на града. По отношение на посоката на движение и избора на място са изложени по –горе мотиви от настоящия състав на съда защо се приема, че това е станало по инициатива на В.. На следващо място по отношение на умъртвяването на пострадалата всеки от подсъдимите твърди, че другият е извършител. По отношение на това обстоятелство също липса протИ.поставяне на умъртвяването й. Напротив по делото е установена наличието съвместни действия от двамата, макар и с различен принос и интензитет. След извършване на убийството са продължили съвместните действия на двамата по транспортирането на трупа, закупуването на строителни материали и електрически трион. Подсъдимият М. е осигурил достъпа до имот извън града, който е бил необитаем през зимния сезон, където отново с участието на двамата подсъдими е реализирано разчленяването на трупа, поставянето в чували и изхвърлянето им в реката. Последващите действия са насочени към прикриване на следите от престъпленията, в които отново са участвали и двамата подсъдими. Изгорени са както дрехите и чантата на пострадалата, така и собствените им дрехи и обувки с газовата горелка в двора на къщата в с.Божичен. От подсъдимия В. е демонтирана и изгорена задната седалка на лекия автомобил, с който е транспортирана пострадалата. Останалите от нея мобилни устройства са били счупени, а други нейни вещи са били взети от подсъдимия М. и са изхвърлени в р. Дунав. На следващо място подсъдимите са се възползвали от неправомерно придобитите пари, като са си ги разделили и са се разпоредили с тях. В. е погасил кредити, взети от съпругата му. М. е имал намерение да инвестира взетите от него пари в производство на енергия, както и да си закупи автомобил. От защитника на подсъдимия В. е наведено оплакване за липсата на мотиви на първата инстанция, тъй като не отговарят на законовите изисквания и стандарти. При направената проверка е видно, че макар и пестеливи мотивите по отношение на доказателствения анализ, отговарят на изискванията в чл.305, ал.3 от НПК. Съдебната практика е категорична, че липсата на мотиви, към която се приравнява и формалното мотивиране на съдебните актове, е налице в случаите, когато съдът не е изложил съображения относно възприетите фактически и правни изводи по повдигнатото обвинение или те са дотолкова непълни и неясни, че не дават възможност на контролиращата инстанция да провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. След обективен прочит на материалите по делото и атакувания съдебен акт, въззивният съд не намира, че мотивите страдат от подобни пороци, които да налагат неговата отмяна на това основание, т.е. не е налице претендираното по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК нарушение на процесуалните правила. С оглед изложените съображения, въззивният съд приема за установено по категоричен начин, че подсъдимият Г. В. е осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.142 ал.2 т.2 т.6 пр. последно и т.7 пр.1, вр. ал.1 от НК. На 11.01.2022 г. в гр. Русе двамата с подсъдимия М. М. са отвлекли E. О. П.. Налице са квалифициращи елементи, а именно деянието е извършено от две лица, от лице, което се е представило за лице от състава на Министерство на вътрешните работи и с користна цел. Подсъдимите са извършили действия, посредством които пострадалата е отведена принудително от мястото, където се е намирала, като е променено местонахождението й и то противно на волята й. Същата е била лишена от възможността да се придвижва свободно в пространството. По делото е категорично установено, че пострадалата П. е излязла от аптеката и се е качила в автомобила си. Подсъдимият М. е бил облечен с облекло, наподобяващо полицейска униформа, като се е представил за полицейски служител. По този начин първият е формирал невярна представа у пострадалата, че е служител на МВР, поради което тя е изпълнила разпорежданията му да управлява колата и да я паркира на безлюдно място, а след това да се премести в автомобила на подсъдимия В.. Всички действия, които пострадалата е извършила след началото на мнимата „полицейска проверка”, са в резултат на упражнената спрямо нея принудата от подсъдимите. Изпълнителното деяние е осъществено от двамата подсъдими, които предварително са си разпределили ролите си. Подсъдимият М. М. е бил облечен с униформа и се е представил за полицейски служител, като по този начин е формирал невярна представа у пострадалата за служебно качество, каквото не е имал. Впоследствие е сложил на ръцете й белезници и я е накарал да се премести в лекия автомобил, управляван от В.. С автомобила на последният е променено в пространството местоположението на пострадалата, което е било осъществено против волята й и по усмотрение на извършителите. С промяната в местонахождението на пострадалата по принудителен начин е довършено отвличането. Налице са три отделни квалифициращи признака по чл.142 ал.2 т.2 т.6, пр. последно и т.7 пр.1 от НК. Деянието е извършено от две лица, като в случая са налице съвместни действия от подсъдимите В. и М.. Последният е бил облечен в униформа, обозначена с полицейски знаци, като се е представил за служител на МВР. Подсъдимият М. съзнателно е създал впечатление у пострадалата, че е полицейски служител, който ще извършва полицейска проверка. В случая се експлоатира обстоятелството, че тези служители се ползват с доверие сред гражданите, както и че се дължи изпълнение на техните разпореждания, издадени в кръга на служебните им задължения. На следващо място, деянието е замислено и осъществено от подсъдимите В. и М. с користна цел. Двамата са изпитвали сериозни финансови затруднения, като са извършили престъплението с цел да се сдобият с необходимите им парични средства. Отвличането на пострадалата е реализирано с цел да отнемат и присвоят значителната парична сума, която са очаквали да носи в себе си, както и пари, които са предполагали, че се съхраняват в дома й. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл от подсъдимия В.. Същият е притежавал психичната годност адекватно да възприема обстоятелствата, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи извършените от него действия. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на извършеното, предвиждал е обществено опасните му последици, както и е целял тяхното настъпване. На следващо място въззивният съд приема, че подсъдимият Г. В. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.199 ал.1 т.1, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 НК. На 11.01.2022 г. в гр. Русе подсъдимият В. в съучастие като съизвършител с М. М. са отнели чужди движими вещи - пари на обща стойност 65 000 лв. от владението на E. О. П. с намерение протИ.законно да ги присвоят. За осъществяване на деянието са употребили сила и отнетата парична сума е в големи размери. Изпълнителното деяние е осъществено чрез отнемане на паричната сума от пострадалата, което е станало против волята й. Част от парите са се намирали в чантата й, а другата част е била взета от дома й. По отношение на пострадалата е упражнена принуда под формата на сила. Същата се изразява в лишаването й от възможност да се придвижва по собствено желание в пространството, отведена е принудително до автомобила, управляван от В., като на ръцете й са поставени белезници, където е станало предаването на парите, които са били в чантата й. След това е отведена до дома й, където са отнети другата част от парите. В двата случая предаването на сумите е станало от пострадалата на подсъдимите, което се дължи на упражнената спрямо нея принуда, чрез която е осуетена евентуалната й съпротива. Налице е причинно - следствена връзка между употребената по този начин сила и отнемането на парите от подсъдимите. С действията им е прекъснато владението на собственика върху предмета на посегателство, като е установена трайна фактическа власт върху него. В инкриминираното деяние са участвали и двамата подсъдими, като е налице разпределение на ролите между тях. Първата част от парите са предадени от пострадалата на подсъдимия М. в лекия автомобил, а втората част са извадени от касата от първата и са били предадени на втория в жилището. В двата случая прекъсването на фактическата власт, упражнявана от пострадалата върху инкриминираните вещи, е реализирано от подсъдимия М. М., който ги е вземал и ги е предал на подсъдимия В.. Последният е установил трайната фактическа власт върху тях. Първата част от парите В. е прибрал между седалките на автомобила, а втората част от парите е изнесъл от жилището и също е оставил в колата. В. е управлявал автомобила, с който е станало придвижването на пострадалата съвместно с двамата подсъдими, когато са предадени парите, които са били носени от нея, както и когато тримата са се придвижили до дома й, където е взета останалата част. Правилно е прието от решаващият съд, че в инкриминирания случай подсъдимите са действали в съучастие като съизвършители. С оглед естеството на грабежа като съставно престъпление в правната доктрина и в съдебната практика еднозначно се приема, че за да е налице съучастие под формата на съизвършителство, не е необходимо всеки от извършителите на участва непосредствено в принудата и отнемането. Достатъчно е всеки от тях да осъществи поне един от двата акта при наличието на съзнание, че действат заедно за постигане на резултата от общата им дейност / Р № 199-94-І, Р № 363-82- І, Р № 4-01-ІІІ, Р № 460-95- ІІ/. На следващо място по делото е категорично установено, че двамата подсъдими са си разделили парите. Подсъдимият Верирян е погасил с тях кредити, а подсъдимият М. е имал намерение да ги инвестира в изграждане на фотоволтаици и да си закупи кола. Следователно е налице разпореждане с отнетите пари, като със собствени такива. Към момента на извършване на деянието минималната работна заплата е в размер на 650 лв., определена с ПМС № 331/2021 г. В инкриминирания случай отнетата сума е в размер на 65 000 лв. Предметът на престъплението надхвърля над 70 пъти минималната работна заплата, съгласно с ТР № 1/30.10.1998 г. по т.д. № 1 /1998 г. на ОСНК на ВКС. Следователно е налице квалифициращия признак по чл.199 ал.1 т.1 от НК. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл от подсъдимия Г. В.. Същият е притежавал психичната годност адекватно да възприема обстоятелствата, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на извършеното деяние, предвиждал е обществено опасните му последици, както и е целел тяхното настъпване, а именно придобиването на материална облага по неправомерен начин. На следващо място въззивният съд приема, че подсъдимият Г. В. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.116 ал.1 т.8 пр.2, вр. чл.115, вр. чл.20 ал.2 от НК. На 11.01.2022 г. в Русе в съучастие, като съизвършител с М. М. умишлено умъртвили E. О. П., като убийството е извършено с цел да бъдат прикрити отвличане по чл.142 и грабеж по чл.199 от НК. Изпълнителното деяние е осъществено чрез душене с ръце и с въже, вследствие на което е причинена механична асфикция, довела до смъртта на пострадалата. Посочените действия, с които е умъртвена, са осъществени от подсъдимия Г. В.. От пострадалата е било инициирано повикване от смарт часовника към съпруга й, като това й действие е израз на проявена съпротива от нейна страна. Опасността да бъдат разкрити е наложила намесата на подсъдимия М. М.. Същият е хванал ръцете й и ги е държал през цялото време, докато подсъдимият В. е извършвал умъртвяването й. По този начин е преодоляна всяка възможна съпротива от пострадалата спрямо действията на последния. При така възникналата общественоопасна ситуация, която е протекла динамично и се е загърнала за кратко време, като обаче всеки от двамата подсъдими е имал възможност да наблюдава както поведението на другия, така и да възприема положението на пострадалата. Подсъдимият М. се е намирал от дясната й страна на задната седалка в колата. Първият е имал пряко и непосредствено наблюдение върху протИ.правните действия на В., а именно душенето с ръце и използването на въже. Пострадалата не е можела да окаже адекватна съпротива на подсъдимия В., както с оглед физическите му данни и спортната му подготовка, така и поради факта, че е била с поставени белезници на ръцете. От дясната й страна се е намирал подсъдимия М., който е стискал ръцете й. Последният е държал ръцете й, за да свали часовника и да прекъсне разговора, а впоследствие го е начупил. По този начин М., макар и с относително по-скромен каузален принос, също е допринесъл за причиняване смъртта на пострадалата П.. Правилно е прието от обвинението и от решаващия първостепенен съд, че в случая е налице съучастническа дейност от двамата подсъдими под формата на съизвършителство. В съдебна доктрина и практика се приема, че такова е налице, когато са разпределени ролите при извършване на убийството. Като елемент от избрания начин на умъртвяване се явява както непосредственото въздействие върху пострадалото лице, така и неговото държане. В инкриминирания случай действията на подсъдимия М. правилно са квалифицирани като съизвършителски, тъй като същият е държал ръцете на жертвата, докато подсъдимият В. е осъществил умъртвяването й / т.6 на ПП № 2/1957 г. на ВС/. На следващо място правилно е прието, че е налице квалифициращият признак по чл.116 ал.1 т.8 пр.2 от НК. Убийството е било извършено с цел да бъдат прикрити предходните две престъпления по чл.142 и по чл.199 от НК. Двамата подсъдими са се опасявали, че E. П. може да ги разпознае и посочи като извършители. Надявали са се, че като я убият и прикрият следите, ще останат неразкрити и ненаказани извършените от тях престъпления. В случая пострадала е лишена от жИ.т, след като са довършени престъпленията по чл.142 НК и чл.199 НК и най вече е установена фактическата власт върху отнетите парични средства, към които е била насочена престъпната им дейност. Убийството е извършено, за да се прикрият извършените две престъпления. Изводите за субективната страна се приема както в правна доктрина, така и в съдебната практика, че следва да се изграждат върху доказаните реални действия на подсъдимия, които обективират и материализират формираните в съзнанието му представи. Въззивният съд също приема, че деянието е извършено при пряк умисъл от подсъдимия Г. В.. Същият е притежавал психичната годност адекватно да възприема обстоятелствата, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Избраните от В. действия за умъртвяването на пострадалата чрез душене с ръце и с въже, които са довели до настъпването на механична асфикция, са показателни за интензитета на въздействие и за използвана спрямо нея сила, както и че целта е била единствено и само настъпването на смъртта й. Следователно поведението му говори за съзнаване както на обществено опасния характер на извършеното деяние, на предвиждане на обществено опасните му последици, а така също и за тяхното настъпване, а именно чрез причиняване смъртта на пострадалата да бъдат прикрити извършените по -рано престъпления, на които тя е била очевидец. С оглед изложените съображения въззивният съд приема, че подсъдимият Г. В. е извършил престъпленията, за които е обвинен. Като е стигнал до този извод и ги е квалифицирал като престъпления по чл.142 ал.2 т.2 т.6 и т.7, вр. ал.1 от НК, по чл.199 ал.1 т.1, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 НК и по чл. 116, ал. 1, т. 8 вр. чл. 115, вр с чл.20, ал.2 от НК е налице правилно приложение на закона от първата инстанция. В този смисъл доводите в жалбата на защитата на подсъдимия В. за неправилно приложение на закон настоящият съдебен състав на въззивния съд намира за неоснователни по изложените по -горе съображения. С оглед представеното извлечение на акт за смърт се установява по категоричен начин настъпила смърт на подсъдимия М. М. преди приключване на воденото срещу него наказателно производство. Въззивният съд счита, че са налице основанията на чл. 334, т. 4, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, като следва да се отмени постановената присъда по НОХД 690 /2022 г. на Окръжен съд Русе в наказателно –осъдителната част по отношение на подсъдимия М. и да се прекрати воденото срещу наказателно производство. За престъплението по чл.142 ал.2 от НК е предвидено наказание от седем до петнадесет години лишаване от свобода. При условията на чл.54 НК на подсъдимия Г. В. е наложено наказание размер на тринадесет години лишаване от свобода. При определянето му са отчетени обществената опасност на деянието и на дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. От решаващия първостепенен съд е прието, че инкриминираното престъпление се отличава със значително по-високата обществена опасност в сравнение с обичайната за този вид престъпления. Въззивният споделя този извод, тъй като в случая са налице три квалифициращи признаци. За осъществяване на деянието е била създадената предварителна организация и подготовка, свързана с набавяне на информация за движението на пострадалата и за действието на камерите за видеонаблюдение в дома й. Използвана е униформа с поставени обозначителни знаци, наподобяващи полицейски, а така също и служебна карта на служител от ДАНС. Набавени са различни средства за елиминиране на съпротива от страна на пострадалата, а така също е имало разпределение на действията на двамата подсъдими. Отчетени са като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия В., задължението му за издръжка на едно малолетно дете, направените от него частични признания и относително по-малкия каузален принос в сравнение с подсъдимия М.. Като отегчаващи вината обстоятелства от първостепенния съд са отчетени завишената обществена опасност както на извършеното престъпление, така и личната обществена опасност на подсъдимия В., който в рамките на няколко часа е реализирал три престъпления. Наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на 13 години е правилно определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства. За престъплението по чл.199 ал.1 т.1, вр. чл.198 ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години. На подсъдимия Г. В. е наложено наказание при условията на чл. 54 НК от дванадесет години лишаване от свобода. Отчетени са като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, задължението му да полага грижи за едно малолетно дете, направените от него частични признания, както и относително по-малкия каузален принос в сравнение с подсъдимия М.. Обществената опасност на извършеното престъпление е много висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, които регламентират както неприкосновеността на правото на собственост или владение върху движими вещи, така и се явява посегателство спрямо личността на лицето, у когото се намират. В инкриминирания случай стойността на отнетата сума значително надвишава седемдесет минимални работни заплати, както и липсва възстановяване на значителна част от парите. Посочените обстоятелства правилно са отчетени като отегчаващи вината такива. При налагане на наказанието на подсъдимия В. е отчетена високата му лична обществена опасност, тъй като същият макар и с чисто съдебно минало в рамките на няколко часа е извършил три престъпления. На подсъдимия В. е наложено наказание за извършеното престъпление по чл.199 ал.1 т.1, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК при превес на отегчаващите вината обстоятелства от дванадесет години лишаване от свобода, както и конфискация на една втора идеална част от цялото му имущество. В присъдата не е конкретизирано имуществото, което е постановено да се конфискува до размер на ½ идеална част. Видно от представените справки и удостоверения от Агенцията по вписване и от Община Русе се установява, че подсъдимият В. притежава два недвижими имота в гр. Русе. Първият е поземлен имот, находящ се в гр. Русе на •••••••••••, с идентификатор № 63427.3.759, с площ от 4913 кв. м., заедно с построението в него сгради. Това са жилищна сграда с идентификатор № 63427.3.759.1, със застроена площ от 121 кв. м. на един етаж; Сграда - второстепенна постройка с идентификатор № 63427.3.759.2 със застроена площ от 22 кв. м. на един етаж; Жилищна сграда с идентификатор № 63427.3.759.3 със застроена площ от 53 кв. м. на един етаж; Сграда - второстепенна постройка с идентификатор № 63427.3.759.4 със застроена площ от 34 кв. м. на един етаж; Сграда - второстепенна постройка с идентификатор № 63427.3.759.5 със застроена площ от 17 кв. м. на един етаж; Сграда – второстепенна постройка с идентификатор № 63427.3.759.6 със застроена площ от 26 кв. м. на един етаж; Сграда –гараж с идентификатор № 63427.3.759.7 със застроена площ от 57 кв. м. на един етаж. Подсъдимият В. е собственик и на поземлен имот с идентификатор № 63427.3.604, находящ се в гр. Русе, •••••••••“ с площ 746 кв. м. Присъдата в частта на наложеното наказание на подсъдимия В. за извършеното престъпление по чл.199, ал.1 т.1 вр. с чл.198 НК следва да се измени, като се конкретизира притежаваното от него имущество, състоящо се описаните по –горе недвижими имоти, които следва да се конфискуват до размер на ½ идеална част. За извършеното престъпление по чл.116 ал.1 т.8 пр.2, вр. чл.115, вр. чл.20 ал.2 НК на подсъдимия Г. В. е наложено наказание в размер на двадесет години лишаване от свобода. Отчетени са като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало и задължението да издържа едно малолетно дете. Като отегчаващи вината обстоятелства са отчетени значително по-големия му каузален принос в съвместната престъпна дейност на двамата подсъдими и завишената му лична обществена опасност. На подсъдимия Г. В. за извършеното престъпление по чл.116 ал.1 т.8 пр.2, вр. чл.115, вр. чл.20 ал.2 НК е наложено наказание от двадесет години лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Според решаващият съд, при преценка на обществената опасност на това престъпление в случая не е констатирано завишение, спрямо обичайното за този вид. Налице е само един квалифициращ признак. Потресаващото разчленяване на трупа е извършено след довършване на престъплението, което няма отношение към правната квалификация на деянието и може да бъде отчетено като отрицателни характеристични данни в по-голяма степен за подсъдимия В.. Посочено е, че обществената опасност на извършеното престъпление, повишеният медиен интерес, както и обстоятелствата, че пострадалата е забележима и състоятелна личност, а съпругът й е действащ функционер от управляващата партия са повлияли върху бързината и качеството на разследването. Извън тези обстоятелства, престъплението не се отличава от обичайното убийство, последвало извършен грабеж на случаен гражданин. Първостепенният съд приема, че са налице отегчаващи обстоятелства, които не се отклоняват от типичните за този вид престъпления, както и не притежават извънредност и необичайност и не са достатъчни да обосноват изключителна тежест на престъплението, за да се приложи чл.38 ал.1 НК и чл.38 „а” ал.2 от НК. За престъплението по чл.116, ал.1 НК е предвидено лишаване от свобода от 15 години до 20 години, дожИ.тен затвор или дожИ.тен затвор без замяна. Обществената опасност на едно конкретно престъпно деяние е основно и определящо качество, което го характеризира от гледна точка на неговото отрицателно въздействие върху съществуващите и защитени от Закона обществени отношения. За изясняване на обществената опасност на едно деяние следва да се оцени конкретните характер, начин и степен на увреждане на обекта на защита, специфичните качества на дееца, субективните му особености, условията на време, място и обстановка на реализиране на престъпното поведение. Обществената опасност на деянието и на дееца са определящи за престъпното деяние по отношение на останалите негови елементи, посочени в чл. 9, ал. 1 НК, поставена в основата на неговата протИ.правност и наказуемост. Въззивният съд при условията на чл.339, ал.2 НПК намира за неоснователно оплакването на защитата на подсъдимия В., че липсва задълбочена оценка от първостепенния съд на смекчаващите вината обстоятелства, на степента на обществена опасност на деянието и личната такава на дееца, които са довели до незаконосъобразен извод при определяне размера на наложеното му наказание лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл.116 НК. На следващо място въззивният съд счита, че искането на прокуратурата и на частните обвинители за утежняване на наказателното положение на подсъдимия В. чрез определяне на по-тежко наказание за извършеното от него престъпление се явява основателно. Решаващият първостепенен съд не е убедителен в изводите си при определяне на вида на наложеното наказание за извършеното престъпление и на обстоятелствата, които го определят. В инкриминирания случай степента на обществена опасност на деянието е изключително висока, тъй като са увредени тежко обществените отношения, свързани с жИ.та на човека и телесната неприкосновеност на личността. Степента на обществена опасност на подсъдимия В. следва да се преценява с оглед чистото му съдебно минало. Същият има семейство и е баща на малолетно дете. Подсъдимият е оказал съдействие в хода на разследването, като прави частични самопризнания. Въззивният съд счита, че тези обстоятелства са с по -ниска относителна тежест при определяне вида на наказанието за извършеното престъпление, тъй като не са обсъдени с достатъчна задълбоченост установените по делото факти, които имат пряко отношение при осъществяване на оценъчната дейност на съда, с оглед законосъобразното определяне на съответно на тежестта му наказание. При определяне на наложеното наказание на подсъдимия В. за престъплението по чл. 116, ал. 1, вр. чл. 115 НК, както се посочи по-горе решаващият първостепенен съд не е убедителен в оценъчната си дейност, преценявайки степента на обществена опасност на деянието и личната такава на дееца, а така също и на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Решаващият съд приема, че инкриминираното престъпление не е със завишена обществената опасност, тъй като тя не се отличава от обичайната за този вид престъпления. Въззивният съд не споделя този извод. Напротив в случая е налице изключително висока степен на обществена опасност на инкриминираното деяние. На първо място следва да се посочи, че в рамките на няколко часа са извършени три престъпления от двамата подсъдими– отвличане и грабеж на пострадалата, както и убийство й. Престъпната им дейност се характеризира с възходяща градация и интензитет на посегателството спрямо нея. В инкриминирания случай са извършени престъпления, с които са засегнати широк спектър от значими обществени отношения, като с първите се накърняват правото на свободното движение на лицата и правото на собственост, а третото е посегателство срещу жИ.та на пострадалата. Подсъдимите са извършили убийството й, като не са приключили само с този нехуманен акт, а са последвали действията им по разчленяване на трупа и изхвърлянето му на части, както и унищожаването на вещите й. Тази поредица от действия е показателна за отношението на подсъдимите към най-висшата ценност в обществото, което е човешкия жИ.т. Пострадалата, след като е била отвлечена и ограбена, е отведена на нерегламентирано сметище, където е умъртвена чрез удушаване. Подсъдимите са мотивирани от користна цел да я отвлекат и да отнемат парите й. За да прикрият престъпните си деяния, са извършили убийството й. Умишленото умъртвяване само по себе си е нехуманен акт, но разчленяването и изхвърлянето на трупа е негова крайна садистична проява, която показва липсата на всякакво човешко чувство към пострадалата, както и реализация на намерението им да затруднят в максимална степен разкриването на трите престъпления. В случая извършеното убийство не може да се разглежда изолирано, а във връзка с останалите две престъпления, което е и трето по ред с пострадалата при градираща обществена опасност на деянията и ескалация на упражненото спрямо нея насилие. Подсъдимите не са ограничили престъпната си дейност до предварително планираното отнемане на пари, а са достигнали и до умишленото й лишаване от жИ.т. Поведението им се характеризира с съзнателност и целенасоченост, което е показателно за завишена степен на личната им обществена опасност. Същата се извлича както от готовността им да стигнат до крайност, като умъртвят жертвата, а така също и от последващите им действия, насочени към прикриване на следите от престъпленията. На следващо място е необходимо да се отчете, че при извършване на убийството е проявено насилие и бруталност, които са били напълно самоцелни. Пострадалата е била с поставени белезници на ръцете и по никакъв начин не се е съпротивлявала на подсъдимите. От момента на отвличането й, тя им е съдействала, изпълнявала е указанията им, допуснала ги е в дома си, отключила е касата, предала им е парите, показала им е къде се намира записващото устройство от камерите в сградата, а така също и не е оказвала никаква съпротива на престъпните им действия. Пострадалата по никакъв начин не е провокирала агресията на подсъдимия В.. Направеният от нея опит да телефонира през смарт -часовника е предприет едва след започването на удушаването. Това й действие се явява отчаян израз на беззащитното положение, в което се е намирала, тъй като е била с поставени белезници на ръцете в автомобила, с който е била изведена на сметище извън града. След убийството на пострадалата е последвало разчленяването на трупа, като са използвани различни средства- електрически трион, брадва и ножове, а така също и различни начини за нарязване на тялото й на части и за изваждане на вътрешните й органи, които са поставени в чували и са изхвърлени в реката. Всички тези действия на подсъдимите говорят за хладнокръвност и жестокост, тъй като са обмислили начина и средствата за прикриване следите от него, като по този начин са демонстрирали изключително пренебрежително отношение към личността и тленните останки на жертвата си. Последващото поведение с трупа на пострадалата не е съставомерен признак, но същото следва да се съобрази при преценката на личната обществена опасност на извършителите, а така също и следва да намери израз при посочването на отегчаващите вината им обстоятелства. По отношение на престъплението по чл.116, ал.1 НК е прието от обвинението наличието само на един квалифициращ елемент по т.8 на чл.116, ал.1 НК. В случая правилно е посочено от поверениците на частното обвинението, че са налице и други такива по т.6, пр.2 и 3 НК, а именно че деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за жертвата. Посочените квалифициращи обстоятелства не са включени в повдигнатото обвинение, но същите са доказани по делото, поради което следва да се считат, като отегчаващи отговорността обстоятелства. Убийството е извършено чрез задушаване на пострадалата. Съгласно трайната съдебна практика се приема, че това е един от начините, който причинява изключително страдание на жертвата, поради което умъртвяването й настъпва по особено мъчителен за нея начин. В случая е налице продължително душене с ръце и с въже на пострадалата, през което време тя е била в пълно съзнание. Към тези физически страдания следва се прибави и неописуемия ужас, който е изпитвала, тъй като е възприемала действия на В., насочени към лишаването й от жИ.т. Пострадалата е осъзнавала случващото се с нея, както и безнадежността на ситуацията от предстоящото безпричинно настъпване на смъртта й. От друга страна първата е била в обективна невъзможност да се протИ.постави по някакъв начин на действията по умъртвяването й, тъй е била с белезници, което също следва да се приеме като утежняващо отговорността обстоятелство. Настоящият състав на съда приема, че в случая е налице и особена жестокост. Същата се извлича от поведението на подсъдимия В., чийто действия се отличават с особена ярост и ожесточение. Същият първоначално е душил пострадалата само с ръцете си, а след това е използвал и въже, за да я умъртви. Тези действия на В. говорят за проявена неоправдана агресия спрямо нея, характеризират се както с жестокост, а така също и с безразличие към правото на жИ.т на пострадалата. Прекият умисъл за извършване на престъпление е възникнал инцидентно. Подсъдимите са носили със себе си чанта, в която са се намирали 2 бр. сезал, спринцовки, скоч-лента, калцуни, ръкавици, кабелни превръзки, тип „свински опашки“ и кутия „Диазепам”. Предназначението на тези вещи е било да послужат за физическото и /или психическото обездвижване на жертвата. За тази цел подсъдимият В. е носил и текстилно въженце, което е използвал за удушаването. Снабдяването с тези вещи и носенето им говори за наличието на предварителна подготовка за използването им при необходимост за елиминиране на евентуално оказана съпротива от пострадалата, а така също и за крайния вариант на изход от създадената ситуация. Установените данни за предварителната подготовка допълнително завишават степента на обществена опасност на деянието, която следва да се отчете при определяне на наказанието. Наведените доводи за наличието на предумисъл не се споделят от настоящия състав на съда. За да е налице такъв се изисква престъплението да е извършено по предварително взето решение при сравнително спокойна обстановка и хладнокръвно състояние, след обсъждане на въпросите за и против извършването му. Предумисълът се характеризира както с обмислянето и вземането на решение за убийство в относително спокойно и хладнокръвно състояние, а така също и с известна отдалеченост във времето, т.е. от момента на вземане на решението до този на привеждането му в изпълнение. В мотивите по –горе е посочено, че действително са налице подготвителни действия за елиминиране съпротивата на жертвата чрез физическо и/ или психическо въздействие спрямо нея. Тези действия обаче не са достатъчни, за да се приеме, че е налице предумисъл за убийството й, с оглед посочените по –горе допълнителни обстоятелства, които характеризират този квалифициращ елемент. На следващо място е необходимо да се отчете и факта, че безпричинно е лишена от жИ.т една жена в зряла възраст, която е ръководила и организирала търговската дейност на верига от аптеки в гр. Русе и областта. Двамата подсъдими са знаели това и са се насочили към нея, защото от тази дейност са били реализирани значителни суми като оборот, което е било в основата на користните им намерения. Престъплението е получило широк обществен резонанс. С широкото му медийно отразяване е ангажирано вниманието на обществеността не само в гр. Русе, но и в страна. Това обстоятелство следва да се отчете към допълните факти, извън квалифициращите елементи, които придават изключителност на тежкото престъпление / Р № 121 / 08.03.1999 г. по н.д. № 582/1998 г., II н.о. на ВКС/. На следващо място е необходимо да се посочи по отношение на подсъдимия В., че същият трайно не работи. Липсата на средства се явява основен мотив за извършване на престъпленията, които са били планирани от двамата подсъдими, ресурсно обезпечени и хладнокръвно извършени от тях. На следващо място е необходимо да се посочи, че вещите лица, изготвили комплексната психиатрична -психологическа експертиза и психологична експертиза характеризират В. като дисхармонична личност с изразено личностово разстройство. По отношение на него е отчетен садистичен механизъм на действие със склонност към импулсивно и своенравно действие, както и с бърз интензитет на негативните емоционални преживявания при скъсен самоконтрол. Прието е, че налично разстройство в реактивността на личността на В. се манифестира с експлозивна готовност и раздразнителна слабост. При него има трайно изградено агресивно поведение, като липсват преживявания на съпричастност и разкаяние. При обсъждане личната обществена опасност на подсъдимия В. на базата на установените по делото данни, характеризиращи поведението му при осъществяване на деянията, съпоставени с експертните заключения на комплексната психиатрична - психологическа и психологична експертизи следва да се приеме, че същият е дисхармонична личност с трайно изразено агресивно поведение и със склонност към насилие. Психологичният механизъм на поведението му по време на убийството се определя като садистичен със склонност да доминира за постигане на определени цели, като при него липсват преживявания на съпричастност и разкаяние. Към тези негативни данни от експертната оценка за личността на В. следва да е прибави проявената безпричинна жестокост от него при умъртвяването на пострадалата и безразличие към правото й на жИ.т, както и последващите му хладнокръвни действия по укриване на следите от престъпленията чрез разфасоването на трупа и изхвърлянето му на частите в реката. Обсъдени в съвкупност тези данни говорят за изключително висока лична опасност на подсъдимия В.. Представените документи от защитата на подсъдимия В., издадени от затворническата администрация, касаят и са относими към поведението му след задържането му. Съдържащите се в тях оценки за неговата личност и поведение са дадени на базата на преценки, направени от администрацията по време на престоя му в затворническото заведение, където пребивава, т.е. в условията на контролирана среда, поради което същите са неотносими при определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление. Всички описани допълнително факти и обстоятелства, извън от подчертаните от решаващия съд по реда на чл.54 НК, дават основание на настоящият съд да приеме, че извършеното от подсъдимия В. престъпление е „изключително тежко" по смисъла на чл.38, ал.1 НК и целите, посочени в чл.36 НК не могат да бъдат постигнати чрез по- леко наказание. При съобразяване разпоредбата на чл.57, ал.1 НК, въззивният съд намира, че на същия следва да се наложи наказание измежду алтернативно предвидените в чл.116, ал.1 НК, а именно „дожИ.тен затвор без замяна". Проследявайки формирането на вътрешното убеждение на първостепенния съд по отношение индивидуализацията на наказанието, наложено на подсъдимия В., настоящият съдебен състав намира, че са подценени отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства в тяхната относителна тежест и не са отчетени такива, които макар и несъставомерни пряко влияят при определяне вида на наказанието. С оглед изложеното, се споделя като основателно оплакването на прокурора и на частните обвинители за явна несправедлИ.ст на наложеното наказание за престъплението по чл.116, ал.1 НК „лишаване от свобода" за срок от 20 години, вместо по-тежко по вид наказание. Въззивният съд отчита установените по делото обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, отегчаващите вината обстоятелства, както и смекчаващи такива на подсъдимия Г. В., които са чистото съдебно минало и задължението за издръжка на малолетно дете, както и частичните му признания. При внимателния анализ на всички факти и обстоятелства, определящи вида на наказанието за конкретното престъпление и отмерването на тяхната тежест дават основание да се приеме, че законосъобразното наказание, което следва да се наложи на подсъдимия за стореното от него престъпление е „дожИ.тен затвор без замяна". Това наказание се налага за „изключително тежко" престъпление, каквото е изискването на чл.38, ал.1 НК. За налагане на това наказание извън свързаните със санкцията белези по чл.93, т.7 НК, следва да са налице и други допълнителни факти и доказателства, които да придават „изключителност" на тежкото престъпление. Въззивният съд намира, че са налице такива обстоятелства, които подробно се изброени и анализирани по-горе в мотивите. Видът на засегнатите правно защитени блага, характера и обема на вредните последици, механизма на извършване на престъплението, проявената престъпна упоритост в поведението на дееца, наред с оценката на всички събрани данни за неговата личност и обществената му опасност придават изключителност на конкретното престъпно деяние. Настоящият съд намира, че съвкупността от тези факти сочи на извод, че инкриминираното престъпление се отличава с по-висока степен на обществена опасност от други престъпления със сходна правна квалификация, което е основание то да бъде преценено като „изключително тежко" по смисъла на чл.38, ал.1 НК. На тази основа въззивният съд намира, че на подсъдимия В. следва да се определи наказание „дожИ.тен затвор без замяна" за извършеното от него престъпление по чл.116, ал.1, т.8 вр. с чл.115 НК. Въззивният съд приема, че това по вид наказание държи сметка на всички отчетени обстоятелства, относими в оценката им към вината и наказателната отговорност на подсъдимия В.. С такава по вид и обем наказателна репресия ще се въздейства в най- пълна степен върху него за постигане целите на наказанието, за поправително -възпитателното му въздействие, като се респектират останалите членове на обществото да не вършат престъпление, в следствие реализиране на генералната превенция на наказанието. Атакуваната присъда следва да се измени в наказателната част по отношение вида на наложеното наказание за подсъдимия В. и в частта за режима на изтърпяването му, като се определи наказание ДожИ.тен затвор без замяна, което да се търпи при специален режим по реда и условията на чл.57, ал.1, т.1 ЗИНЗС. На основание чл.23 ал.1 от НК следва да се определи на подсъдимия Г. В. общо наказание „ДожИ.тен затвор без замяна“, което да се изтърпи при „специален режим". С оглед изложеното следва да се отмени присъдата в частта на приложението на чл.24 вр. чл.39 ал.2 пр.1 НК, с която определеното общо наказание от 20 години лишаване от свобода е увеличено с пет години, което да се изтърпи при първоначален строг режим. По гражданските искове: В наказателния процес са приети за съвместно разглеждане предявени граждански искове от Б. П., Р. П. и от А. О. К. против двамата подсъдими за солидарно заплащане на претърпени неимуществени вреди, вследствие на извършеното престъпление по чл.116 ал.1 вр. чл.115, вр. чл.20 ал.2 НК, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2022 г. С предявените граждански искове от Б. П. и Р. П., първият като съпруг, а втория като син на пострадалата E. П. се претендира заплащане солидарно на сумата от по 250 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на престъплението по чл.116 НК От А. О. К. е предявен граждански иск, като сестра на пострадалата E. П. против двамата подсъдими за заплащане солидарно на сумата от 100 000 лв., представляваща за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие престъплението по чл.116 НК. Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници на E. П. се установява, че гражданските ищци Б. П. и Р. П. са нейни законни наследници. Същите са активно легитимирани да предявят иск по чл.45 и сл. от ЗЗД за причинените им неимуществени вреди, в резултат на извършеното престъпление. От доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че смъртта на E. П. е пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление от подсъдимите В. и М.. Последните виновно и протИ.правно са причинили вреди с неимуществен характер на близките на първата. Гражданските ищци са претърпели болки и страдания от загубата на E. П., която е съпруга на Б. П. и майка на Р. П.. Внезапната и неочаквана смърт на пострадалата се явява изключително тежка загуба за тях. Преживените душевни страдания от смъртта й, лишаването от бъдеща подкрепа и взаимопомощ, съставляват едно необратимо засягане на неимуществената сфера на съпруга й и сина й. Налице са претърпени неимуществени вреди от гражданските ищци от настъпилата преждевременна смърт на пострадалата. Между тях са съществували традиционни семейни отношения, като привързаност между съпрузите, а така също родителска обич и синовно уважение между родител и дете. В случая загубата се явява особено тежка за тях, поради травмиращия и жесток начин, по който е настъпила смъртта на пострадалата. От показанията на гр. ищци Б. П., Р. П. и св. В. К. се установява, че между съпрузите П. са съществували дългогодишни и хармонични съпружески отношения, основани на дълбоки взаимни чувства и уважение. Семейните им отношения са продължили близо тридесет години. Между двамата съпрузи е имало както силна лична привързаност, а така също и успешно партньорство в управлението и дейността на семейното им търговско дружество. Гражданският ищец Б. П. е преживял тежко загубата на съпругата си. Настъпилото трагично събитие, както и участието му в наказателния процес е довело възникването на проблеми с психическото му състояние, което е наложило да потърси специализирана помощ за преодоляването му. От гласните доказателствени източници се установява, че между пострадалата и сина й Р. П. са съществували традиционни семейни отношения на родителка обич и синовна привързаност. Гражданският ищец е живеел в чужбина, където е учел. Независимо от това обстоятелство са били поддържани отношенията между него и майка му и често са се виждали. За гр.ищец Р. П. смъртта на майка му е била тежък удар. Същият също потърсил специализирана помощ, за да преодоляване на възникналите проблеми. Въззивният съд счита, че правилно е определено по справедлИ.ст присъденото обезщетение за претърпените от гражданските ищци Б. П. и Р. П. болки и страдания от смъртта на пострадалата за всеки един от тях в размер от 250 000 лв., които са присъдени да се заплатят солидарно от двамата подсъдими, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Гр.ищца А. О. К. е сестра на пострадалата. От показанията на св. Е. М. и Г. Х. се установява, че между двете сестри са съществували топли и сърдечни взаимоотношения. Пострадалата след като се е омъжила, се е преместила да живее в Русе, като се е съхранила връзката помежду си. Пострадалата E. П. редовно е помагала на сестра си. В нейно лице гр. ищцата е имала сериозна опора. Двете непрекъснато са комуникирали по телефон, гостували са си и са ходели заедно на екскурзии. Гражданската ищца е била силно притеснена след изчезването на сестра си. След като е научила истината, коренно се е променило нейното поведение. Според св. Х., била емоционално разстроена и споделяла колко много й липсва сестра й, как иска да й се обади по телефона и иска да й сподели много неща. Св. Х. твърди, че гр. ищца след случилото се била тъжна и меланхолична, имала силно главоболие, не можела да се съсредоточи и се налагало да си тръгва преди края на работното време. Първостепенният съд е приел, че претърпените болки и страдания представляват неимуществени вреди, като е определил по справедлИ.ст обезщетение в размер на 100 000 лв., които са присъдени за заплащане солидарно от двамата подсъдими, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Предявени са граждански искове от Б. П. и Р. П. против двамата подсъдими за заплащане на претърпени имуществени вреди, вследствие престъплението по чл.199 ал.1 т.1, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК. Отнетата от подсъдимите парична сума е в размер на 65 000 лв. От частния обвинител и граждански ищец Б. П. са претендирани да му бъдат присъдени солидарно 48 750 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2022 г. От ч. обвинител и гр. ищец Р. П. са претендирани да му бъде присъдено обезщетение в размер 16 250 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.01.2022 г. По делото е категорично установено, че двамата подсъдими са извършили престъплението по чл.199 ал.1 т.1, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК. В резултат са настъпили имуществени вреди от деянието, което представлява непозволено увреждане, поради което следва да се репарират причинените вреди. Правилно е посочено от решаващия съд, че предявените искова са частично основателни, тъй като сборът им се равнява на предмета на престъплението, като не е отчетено, че една част от отнетите пари са били иззети и приобщени като веществени доказателства по делото. Това са 22 490 лв., които са върнати на наследниците на пострадалата. От тях 16 864, 50 лв. на Б. П. и 5622, 50 лв. на Р. П.. След приспадане на тези суми, имуществените вреди за гр. ищец Б. П. възлизат н а 31 885 лв., а за гр. ищец Р. П. възлизат на 10 627 лв. Първостепенният съд е присъдил солидарното им заплащане от двамата подсъдими, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2022 г. В останалата си част предявените искове от гражданските ищци са отхвърлени, като неоснователни до пълния претендиран размер. С оглед настъпилата смъртта на подсъдимия М. М. в хода на въззивното производство е направен отказ предявените искове от гражданските ищци Б. П., Р. П. и от А. О. К. за присъждане на обезщетения за претъпените от тях неимуществени вреди, вследствие на престъплението по чл.116 НК, както и на предявените искове от Б. П. и Р. П. за присъждане равностойността на отнетото имущество от престъплението по чл.199 НК против подсъдимия М. М.. Присъдата в частта, с която подсъдимите В. и М. са осъдени да заплатят солидарно на Б. П., Р. П. и на А. О. К. за първите двама от по 250 000 лв., а за последната от 100 000 лв. следва да се отмени по отношение на подсъдимия М., както и в частта за солидарното заплащане на тези суми. Присъдата в частта, с която подсъдимите В. и М. са осъдени да заплатят солидарно на Б. П. сумата от 31 885 лв. и на Р. П. сумата от 10 627 лв. следва да се отмени по отношение на подсъдимия М. и в частта за солидарното им заплащане. С оглед изложените съображения, са налице основанията на чл. 334, т. 4, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, като следва да се отмени постановената присъда в наказателно –осъдителната, в гражданско –осъдителната й част и в частта на присъдените разноски по отношение на подсъдимия М. М.. Следва да се прекрати воденото срещу него наказателно производство в тази части. На основание чл. 337, ал.2 т.1 НПК във връзка с чл. 334, т. 3 от НПК следва да се измени обжалваната присъда в частта на наложеното наказание на подсъдимия Г. В. за извършеното престъпление по чл.116, ал.1 т.8 вр. с чл.115 вр. с чл.20, ал.2 НК, като се замени наложеното му наказание 20 години лишаване от свобода с ДожИ.тен затвор без замяна, което да се търпи при специален режим. Присъдата следва да се измени в частта на наложеното наказание на подсъдимия В. за извършеното престъпление по чл.199, ал.1 НК конфискация, като се конкретизира притежаваното недвижимо имущество, което следва да се конфискува до размер на ½ идеална част. Присъдата следва да се измени в частта, с която на основание чл.23 ал.1 от НК е определено общо наказание на подсъдимия Г. В. от двадесет години лишаване от свобода на „ДожИ.тен затвор без замяна“, което да се изтърпи при „специален режим". Следва да се присъедини наказанието конфискация, като се конкретизира отнетото имущество. Следва да се отмени присъдата в частта на приложението на чл.24 вр. чл.39 ал.2 НК, с която определеното общо наказание от 20 години лишаване от свобода е увеличено с пет години лишаване от свобода. В останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена, като правилна. Водим от изложените съобразения и на основание чл. 334, т.4 НПК, чл. 337, ал.2 т.1 НПК във вр. с чл. 334, т. 3 НПК и чл.338 НПК, Великотърновският апелативен съд