Решение № 5527 от 23.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 10060/2024 г.

Софийски районен съд23.12.2024 г.докладчик СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-116/12.06.2024 г., издадено от Заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което за извършени нарушения на чл. 9, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти, на основание чл. 290, ал. 9, т. 2, предл. първо от ЗПФИ на дружеството – жалбоподател ИП „•••” АД, ЕИК ••••••••• са наложени две административни наказания "имуществена санкция" в размер от по 7500, 00 (седем хиляди и петстотин) лева. ОСЪЖДА ИП „•••” АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“•••“ № 140, ет. 6, представлявано от •••• и ••• – управители, да заплати на Комисията за финансов надзор, сумата в размер на 80, 00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата страна по настоящото дело. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на ИП „•••” АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“•••“ № 140, ет. 6, представлявано от •••• и ••• – управители, срещу Наказателно постановление № Р-10- 116/12.06.2024 г., издадено от Заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което за извършени нарушения на чл. 9, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН, чл. 295, ал. 1, предл. 2 от ЗПФИ и чл. 290, ал. 9, т. 2, предл. първо от ЗПФИ на дружеството – жалбоподател са наложени две административни наказания "имуществена санкция" в размер от по 7500, 00 (седем хиляди и петстотин) лева. В жалбата се релевират доводи в подкрепа на обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона. Конкретно се поддържа, че в случая е налице несъставомерност на нарушението, тъй като сключените в изпълнение на клиентските нареждания от „••••“ процесни сделки представляват предоставяне на услуга, свързана с изпълнение на клиентски нареждания и са свързани с предоставяните на дългогодишния клиент на Посредника инвестиционни услуги, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗПФИ. Сочи се, че регулаторният орган не е отправял препоръки към ИП, нито по какъвто и да било друг начин е насочвал вниманието към извършваните прехвърляния в изпълнение на клиентски нареждания. На следващо място се изразява становище, че в издадения АУАН КФН приема, че за периода от 17.08.2022 г. до 27.07.2023 г. ИП е извършил общо 16 трансфера на парични средства въз основа на нареждания на своя клиент, които обаче в нито един момент не са квалифицирани като нарушения, респективно не може да се приеме твърдението, че извършените два трансфера са част от „трайно занятие“, тъй като групирането на други сделки в някаква своеобразна съвкупност или период от време не е достатъчно, за да се изпълни изискването на чл. 9, ал. 1 от ЗПФИ за извършване на дейност „по занятие“, без същите тези сделки да са подробно анализирани и идентифицирани като нарушения. Отделно от това се навежда, че в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН КФН е квалифицирала нарушенията по различен начин в издадения АУАН и последвалото НП, тъй като в АУАН е посочено, че се касае за търговска сделка извън обхвата на инвестиционните услуги и дейности от предмета на дейност, без да се посочва, че установените нарушения са извършвани „трайно“, който пропуск е поправен с НП, но в резултат на този подход, КФН е възпрепятства ИП „•••“ АД да осъществи в пълнота правото си на защита и го е поставила в затруднено положение да реализира правата си. Алтернативно се счита, че деянието е маловажно и са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано. В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. – САК, с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. Последната, в дадения ход по същество и в ангажирани по делото писмени бележки, пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображенията, развити в жалбата. Моли се, в случай на присъждане на разноски на насрещната страна, същите на бъдат определени в минимален размер. Административнонаказващият орган се представлява от юрк.•••, с пълномощно по делото, който в дадения ход по същество и в ангажирани по делото писмени бележки, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: ИП „•••“ АД е инвестиционен посредник, вписан в регистъра на инвестиционните посредници по чл. 30, ал. 1, т. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН). С Решение № 39-ИП от 19.02.2003 г. на КФН е издаден лиценз на „•••“ АД за извършване на дейност като ИП (инвестиционен посредник), както и за извършване на дейност в чужбина. С Решение № 119 - ИП от 14.02.2006 г. КФН издала лиценз на ИКМ (ИП „•••“ АД) за осъществяване на дейност като инвестиционен посредник, включващ следните инвестиционни услуги и дейности по чл. 6, ал. 2 от ЗПФИ и допълнителни услуги по чл. 6, ал. 3 от ЗПФИ (предишни разпоредби на чл. 54, ал. 2 и ал. 3 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, отменени от 01.11.2007 г. с ДВ, бр. 52 от 2007 г., както и на чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Закона за пазарите за финансови инструменти (обн. с ДВ, бр. 52 от 2007 г.), отменени от 16.02.2018 г. с ДВ, бр. 15 от 2018 г.): а) инвестиционни услуги и дейности: приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти (по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗПФИ); изпълнение на нареждания за сметка на клиенти (по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗПФИ); управление на портфейл (по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 4 от ЗПФИ); инвестиционни съвети (по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗПФИ); предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти без безусловно и неотменимо задължение за придобиване на финансовите инструменти за собствена сметка (пласиране на финансови инструменти по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 7 от ЗПФИ). б) допълнителни услуги: съхраняване и администриране на финансови инструменти за сметка на клиенти, включително попечителска дейност и свързаните с това услуги като управление на парични средства и на обезпечения (по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗПФИ); предоставяне на заеми на инвеститори за извършване от тях на сделки с един или повече финансови инструменти, при условие че посредникът, който предоставя заема, участва в сделката (по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗПФИ); съвети на предприятия относно капиталовата структура, промишлената стратегия и свързани с това въпроси, както и съвети и услуги, свързани с преобразуване и придобиване на предприятия (по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗПФИ); предоставяне на услуги, свързани с чуждестранни средства за заплащане, доколкото те са свързани с предоставяните инвестиционни услуги (по смисъл на чл. 6, ал. 3, т. 4 от ЗПФИ); инвестиционни проучвания и финансови анализи или други форми на общи препоръки, свързани със сделки с финансови инструменти (по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 5 от ЗПФИ); услуги, свързани с поемане на емисии финансови инструменти (по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗПФИ). Въз основа на Заповед № З-196/03.08.2023 г. на Заместник-председателя на КФН била открита проверка на ИКМ, в хода на която и от представените от страна на ИП „•••“ АД клиентски регистър, регистри за нареждания и сделки, извлечение от регистър като регистрационен агент, досиета на клиенти, справки на аналитично ниво, съдържащи данни от партидата на съответния клиент за движението на парични средства и финансови инструменти, от страна на служители при Комисията за финансов надзор било установено, че клиенти на ИКМ били дружеството • • • • с клиентски № ••••••••, регистрирано в Обединените арабски емирства и • • • с клиентски № ••••••••••, гражданин на Украйна, както и че •••• с кл. № •••••••• (•••) отправял множество нареждания към ИКМ, съответно сключвал множество сделки в периода след подписването на договора му с посредника, докато клиентът ••• с кл. № •••••••••• (•••) не бил отправял никакви нареждания към посредника, респективно не бил сключвал никакви сделки със съдействието на ИКМ. При преглед на аналитичната справка на ••• длъжностните лица при КФН установили наличието на 2 (два) изходящи трансфера на парични средства от неговата партида към клиента •••, както следва: на 29.08.2023 г. за сумата в размер на 476667, 00 USD и на 13.09.2023 г. за сумата от 203060, 00 USD, които били прехвърлени от партидата на ••• към партидата на •••, като от извлеченията от регистрите за сделки нямало данни ••• да е сключвал сделки с посредничеството на ИКМ. В тази връзка били изискани писмени обяснения от посредника, съгласно които основание за нарежданията било, че същите са частично плащане по сключен на 28.12.2021 г. договор между ••• и ••• за покупко-продажба на дялове на дружество с ограничена отговорност •••, а извършената в случая от ИП дейност е била свързана с посредничеството при сключване на сделки с финансови инструменти, което включва и управление на парични средства, необходими за уреждане на отношенията между страните по сделката. С оглед изложеното проверяващите констатирали, че в аналитичната справка на ••• нямало данни от партидата му да са прехвърляни каквито и да било финансови инструменти, както и нямало данни от партидата му да са прехвърляни дялове на •••, а отделно от това, от аналитичната справка на ••• също било установено, че по неговата партида не са постъпвали дялове на •••. В хода на извършената проверка по осъществените на 29.08.2023 г. и на 13.09.2023 г. трансфери от партидата на ••• към партидата на ••• били установени още 16 (шестнадесет) трансфера на парични средства между последните, идентични на цитираните два трансфера и предхождащи ги, същите отново с основание на нарежданията – частично плащане по сключен на 28.12.2021 г. договор между ••• и ••• за покупко-продажба на дялове на дружеството с ограничена отговорност •••, а именно: На 17.08.2022 г. за сумата от 500 000, 00 USD На 07.09.2022 г. за сумата от 500 000, 00 USD На 26.09.2022 г. за сумата от 500 000, 00 USD На 13.10.2022 г. за сумата от 510 000, 00 USD На 02.11.2022 г. за сумата от 505 000, 00 USD На 17.11.2022 г. за сумата от 510 000, 00 USD На 25.01.2023 г. за сумата от 450 000, 00 USD На 26.01.2023 г. за сумата от 120 500, 00 EUR На 07.03.2023 г. за сумата от 318 581, 58 USD На 12.04.2023 г. за сумата от 300 301, 00 USD На 26.04.2023 г. за сумата от 300 300, 00 USD На 11.05.2023 г. за сумата от 223 780, 63 EUR На 22.05.2023 г. за сумата от 380 381, 00 USD На 15.06.2023 г. за сумата от 477 941, 00 USD На 22.06.2023 г. за сумата от 381 334, 00 USD На 27.07.2023 г. за сумата от 381 334, 00 USD С оглед направените констатации и съобразявайки гореизложените обстоятелства, свидетелят Р., заемащ длъжността „главен експерт“ в отдел „Надзор на инвестиционни посредници, пазари на финансови инструменти и разследване на пазарни злоупотреби“ в дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ към Комисия за финансов надзор, приел, че изпълнявайки на 29.08.2023 г. и на 13.09.2023 г. полученото на визираните дати нареждане от страна на клиент № •••••••• •••• да прехвърли 476 667 щатски долара и 203 060 щатски долара от партидата на цитирания клиент към партидата на клиент № •••••••••• •••, ИП „•••“ АД е извършил търговски сделки, които не попадат в обхвата на инвестиционните услуги и дейности по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти, съответно същите не са включени в изключителния му предмет на дейност, с които ИП „•••“ АД е извършил нарушения на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Поради това на 12.12.2023 г., в присъствието на упълномощен представител на ИП „•••“ АД и двама свидетели, св. ••• съставил АУАН № Р-06-416/12.12.2023 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушенията. Въз основа на така съставения АУАН, на 12.06.2024 г. Заместник – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, издал обжалваното наказателно постановление № Р-10-116/12.06.2024, в което били отразени обстоятелствата по извършването на нарушенията, техните фактически описания (идентични на тези в АУАН) и правната им квалификация по чл. 9, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти, като на основание чл. 290, ал. 9, т. 2, предл. първо от ЗПФИ на дружеството – жалбоподател са наложени две административни наказания "имуществена санкция" в размер от по 7500, 00 (седем хиляди и петстотин) лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Р.. Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право. От показанията на св. Р. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдените нарушения с техните фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля ••• ••• представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло. Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това основание. АУАН и Наказателното постановление са съставени от оправомощени за това лица, предвид приложената към материалите по делото Заповед № З – 227/19.09.2023 г. на Заместник – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Предвид възраженията на въззивника за това, че е налице различен начин на квалифициране на нарушенията в издадения АУАН и последвалото НП, тъй като в АУАН било посочено, че се касае за търговска сделка извън обхвата на инвестиционните услуги и дейности от предмета на дейност, без да се посочва, че установените нарушения са извършвани „трайно“, който пропуск е поправен с НП, е необходимо да бъде посочено на първо място, че разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска издаването на НП и когато е допусната нередовност на акта, поради което възражението е неоснователно, а на следващо място – същото не отговаря и на действителното положение, доколкото видно от съдържанието на процесния АУАН процесните сделки, за извършването на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника са приети от актосъставителя като такива, част от трайно установеното от ИКМ занятие. По изложените съображения е видно, че процесният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на всички императивни изисквания на ЗАНН. Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и с оглед правилното приложение на материалния закон. По същество на нарушението съдът намира следното: Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПФИ, ИП е лице, което по занятие предоставя една или повече инвестиционни услуги и/или извършва една или повече инвестиционни дейности. В ал. 2 и ал. 3 са описани инвестиционните услуги и дейности, съответно и допълнителните услуги, които могат да предоставят и извършват ИП. В чл. 20, ал. 1 от ЗПФИ е регламентирано, че конкретно издаденият на ИП лиценз определя изчерпателно инвестиционните услуги и дейности, които ИП има право да извършва. Лицензът може да включва право за извършване на една или повече от допълнителните услуги по чл. 6, ал. 3 от ЗПФИ, но не може да бъде издаден само за предоставяне на допълнителни услуги. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПФИ ИП, с изключение на банките – ИП, не могат да извършват по занятие други търговски сделки освен в случаите, предвидени в закона. От предходното следва, че ИП, лицензирани от КФН, имат изключителен предмет на дейност, състоящ се в предоставянето на определени инвестиционни услуги и извършването на определена инвестиционна дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗПФИ, както и в предоставянето на допълнителните услуги, уредени в чл. 6, ал. 3 от ЗПФИ. Обхватът на дейности, които може да извършва конкретен ИП, се определя изчерпателно в издадения му от КФН лиценз. Не се формира спор по делото по отношение на обстоятелството, че дружеството – въззивник ИКМ (ИП „•••“ АД) има издаден от КФН лиценз за осъществяване на дейност като инвестиционен посредник, включващ следните инвестиционни услуги и дейности по чл. 6, ал. 2 от ЗПФИ и допълнителни услуги по чл. 6, ал. 3 от ЗПФИ (предишни разпоредби на чл. 54, ал. 2 и ал. 3 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, отменени от 01.11.2007 г. с ДВ, бр. 52 от 2007 г., както и на чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Закона за пазарите за финансови инструменти (обн. с ДВ, бр. 52 от 2007 г.), отменени от 16.02.2018 г. с ДВ, бр. 15 от 2018 г.): а) инвестиционни услуги и дейности: приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти (по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗПФИ); изпълнение на нареждания за сметка на клиенти (по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗПФИ); управление на портфейл (по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 4 от ЗПФИ); инвестиционни съвети (по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗПФИ); предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти без безусловно и неотменимо задължение за придобиване на финансовите инструменти за собствена сметка (пласиране на финансови инструменти по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 7 от ЗПФИ). б) допълнителни услуги: съхраняване и администриране на финансови инструменти за сметка на клиенти, включително попечителска дейност и свързаните с това услуги като управление на парични средства и на обезпечения (по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗПФИ); предоставяне на заеми на инвеститори за извършване от тях на сделки с един или повече финансови инструменти, при условие че посредникът, който предоставя заема, участва в сделката (по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗПФИ); съвети на предприятия относно капиталовата структура, промишлената стратегия и свързани с това въпроси, както и съвети и услуги, свързани с преобразуване и придобиване на предприятия (по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗПФИ); предоставяне на услуги, свързани с чуждестранни средства за заплащане, доколкото те са свързани с предоставяните инвестиционни услуги (по смисъл на чл. 6, ал. 3, т. 4 от ЗПФИ); инвестиционни проучвания и финансови анализи или други форми на общи препоръки, свързани със сделки с финансови инструменти (по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 5 от ЗПФИ); услуги, свързани с поемане на емисии финансови инструменти (по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗПФИ). В конкретния случай и от събраните по делото доказателства обаче се установява, че дружеството – въззивник е нарушило нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗПФИ, тъй като изпълнявайки на 29.08.2023 г. и на 13.09.2023 г. полученото на визираните дати нареждане от страна на клиент № •••••••• •••• да прехвърли 476 667 щатски долара и 203 060 щатски долара от партидата на цитирания клиент към партидата на клиент № •••••••••• •••, е извършил търговски сделки, които не попадат в обхвата на инвестиционните услуги и дейности по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти, съответно същите не са включени в изключителния му предмет на дейност. Не могат да бъдат споделени възраженията на въззивника, че процесните сделки представляват „изпълнение на клиентско нареждане“, респективно и са включени в предмета на дейност на ИП по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗПФИ. В тази връзка е необходимо да бъде посочено, че съгласно т. 5 от § 1 от ДП към ЗПФИ, "Изпълнение на нареждания за сметка на клиенти" е извършване на действия, насочени към сключване на договори за покупка или продажба на един или повече финансови инструменти от името и за сметка на клиент, включително сключването на договори за продажба на финансови инструменти, емитирани от инвестиционен посредник или кредитна институция, в момента на тяхното емитиране“. В случая се установява, че сключеният между ••• (продавач) и ••• (купувач) договор за покупко-продажба на дялове на дружество с ограничена отговорност ••• е сключен преди и двете страни по договора да станат клиенти на ИКМ, респективно не е налице обективна възможност ИКМ да е посредничил във връзка със сключването на договора за покупко – продажба, а отделно от това договорът за покупко-продажбата на дялове на дружество с ограничена отговорност ••• не са финансови инструменти по смисъла на чл. 4 от ЗПФИ, респективно извършените от ИКМ действия по трансфериране на парични средства не са свързани по никакъв начин със сделка с финансови инструменти. Поради посоченото и доводите на дружеството – жалбоподател в противоположния аспект не могат да бъдат споделени. Като неоснователно се преценява от настоящия съдебен състав и възражението, че процесните две сделки неправилно са преценени от компетентните регулаторни органи като извършени „по занятие“ от посредника. В този аспект е необходимо да бъде посочено, че признакът „по занятие“ е част от обективната страна на нарушението и е налице при констатирано осъществяване на три или повече еднородни прояви. В процесния случай извън двете нарушения, за които е ангажирана администативнонаказателната отговорност на дружеството – въззивник са установени и конкретно посочени още 16 подробно описани с ID номер, дата, клиентски номер, клиент, вид операция, валута и количество (размер) изходящи от •••• към ••• трансфери на парични средства с идентични на процесните трансфери основания, поради което и доводи в аспекта на липса на горепосочения признак не могат да бъдат споделени. Отделно, в случая не е необходимо за предхождащите и обуславящи признака нарушения да е повдигнато административнонаказателно обвинение на дружеството – въззивник, доколкото за част от тях дори (първите две) същото би било и незаконосъобразно (като непокриващи съответния признак). Предвид гореизложеното, като е изпълнил на 29.08.2023 г. и на 13.09.2023 г. полученото на визираните дати нареждане от страна на клиент № •••••••• •••• да прехвърли 476 667, 00 щатски долара и 203 060, 00 щатски долара от партидата на цитирания клиент към партидата на клиент № •••••••••• •••, е извършил търговски сделки, непопадащи в обхвата на инвестиционните услуги и дейности по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти, съответно невключени в изключителния му предмет на дейност, дружеството – жалбоподател е извършило от обективна страна вменените му административни нарушения. Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна. Поради гореизложеното съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно чл. 290, ал. 9, т. 2, предл. първо от ЗПФИ на юридическите лица се налага имуществена санкция „за нарушения по ал. 1, т. 4 и 5 – от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 10 000 000 лв.“. В случая наказващият орган точно е приложил разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, доколкото за всяко от нарушенията е наложил отделна административна санкция. В атакуваното НП са изложени съображения за индивидуализиране на наказанието в посочения размер над минимално определения такъв, които съдът напълно споделя, предвид вида на осъществяваната от въззивника дейност и характера на регулираните обществени отношения. С оглед на това, обжалваното НП се явява законосъобразно и в тази му част. Настоящият състав не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, в която връзка следва да се отчете, че се касае за нарушения, които с оглед на естеството си и размера на трансферираните суми засягат обществени отношения с висока степен на значимост. Ето защо в разглеждания случай извършеното деяние с достатъчна интензивност е застрашило обществените отношения – предмет на защита, за да се приеме, че е административно нарушение. По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, а подадената жалба да се остави без уважение като неоснователна. При този изход на спора, претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна, като последното следва да бъде определено в размер на 80, 00 лева на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът

Цитирани разпоредби

46