Решение № 108 от 15.6.2009 г. на Районен съд - Провадия по дело № 442/2006 г.

Производството е за делба, във фазата на извършването й. С Решение № 176/27.12.2007 г., влязло в законна сила на 12.02.2008 г., до делба между страните са допуснати: дворно място, находящо се в гр. ••••••••, Варненска област, с площ 355 кв. м., съставляващо УПИ VIII – 2679 в кв. 148 по плана на града, при граници: от две страни улици, УПИ VII – 2667 и УПИ IX – 2678, ведно с изградената в него едноетажна жилищна сграда без изба, със застроена площ приблизително 90 кв. м., състояща се от четири стаи, кухня, килер, баня и тоалетна, при следните съсобственически квоти: по отношение на дворното място – 5/9 идеални части за В.В.Г. и по 2/9 идеални части за Д.К.С. и Г.К.Г., и по отношение на жилищната сграда – 7/9 идеални части за В.В.Г. и по 1/9 идеална част за Д.К.С. и Г.К.Г.. Безпротиворечивите становища на страните – ищцата В.В.Г., представлявана в процеса от адв. Пл. И., и ответниците Д.К.Г. и Г.К.Г., действащи чрез особения представител адв. Г. Г., са, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на недвижимостите на публична продан. Съдът, като прецени основателността на поддържаните от страните доводи в доказателствения контекст на делото и съобразно казуистично приложимите законови разпоредби, формулира следните фактически и правни изводи по съществото на спора: Допуснати до делба с влязло в сила съдебно решение са следните недвижимости: дворно място, находящо се в гр. ••••••••, Варненска област, с площ 355 кв. м., съставляващо УПИ VIII – 2679 в кв. 148 по плана на града, при граници: от две страни улици, УПИ VII – 2667 и УПИ IX – 2678, ведно с изградената в него едноетажна жилищна сграда. Съобразно заключението на вещото лице Н.Н.Н. по допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, УПИ VIII – 2679 в кв. 148 по плана на гр. •••••••• е застроен, както следва: с едноетажна къща, състояща се от входно антре от винкелова конструкция( остъклено ), две спални, кухня, дневна, склад и външна тоалетна; със стопанска постройка – склад на двора, и гараж. Недвижимостите не са реално поделяеми според броя на страните и адекватно на количественото им участие в съсобствеността( изследвана е поотделно поделяемостта на жилищната сграда и дворното място ). Възлагателни претенции по смисъла на чл. 288, ал. 2 и 3 от ГПК( 1952 г. ) не са предявени. При това положение единственият възможен способ за извършване делбата на процесните имоти е този по чл. 288, ал. 1 от ГПК( 1952 г. ). Недвижимостите следва да бъдат изнесени на публична продан. Първоначалната оценка, на която ще следва да се направи предложението за продажба, се определя от съдебен изпълнител при спазване и на процедурата по чл. 354 от ГПК. Получената сума следва да бъде разпределена между страните съразмерно на делбените им квоти. В производствената фаза по допускане на делбата съделителите не са намерили за необходимо да индивидуализират всички изградени в процесното дворно място постройки. Доколкото обаче не са заявили изрично, че не желаят прекратяване на съсобствеността по отношение на гаража и външния склад, следва да се приеме, че въпросните сгради също са допуснати до делба( друго разрешение по отношение на склада и не може да бъде възприето, тъй като същият не е самостоятелен обект на собственост, а има обслужващо предназначение ). Съделителите дължат държавни такси по производството, които съдът определя на базата на дадената от СТЕ оценка на имотите (поотделно на дворното и място и жилищната сграда): В.В.Г. – в размер на 471, 11 лева, Д.К.С. – в размер на 124, 45 лева и Г.К.Г. – в размер на 124, 45 лева. Досежно предявените претенции по сметките: В с. з. на 18.03.2008 г. – първо в производствената фаза по извършване на делбата, ищцата В.Г., чрез проц. си представител адв. П.И., е предявила искане, всеки от съделителите Д.С. и Г.Г. да бъде осъден да й заплати сума, съответна на квотата му в съсобствеността по отношение на делбената недвижимост, за следното подобрение, което е извършила приживе на К.Г.С.( в периода 2000 – 2004 г. ) – подмяна на В и К инсталация, в резултат на която стойността на имота е увеличена с 500 лв. Тази претенция е неправилно квалифицирана и недопустимо приета за разглеждане от съда: тя не намира правното си основание в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗН, тъй като ищцата не е законен наследник на своя дядо К.Г.С. До 09.07.2004 г., когато е сключен покупко – продажбеният договор, обективиран в нотариален акт № 176, том II, рег. № 2231, дело № 351/2004 г. по описа на нотариус Зоя Аврамова с район на действие – съдебния район на ПРС, ищцата е била само държател на процесния имот( нанесла се е да живее при общия за ответниците наследодател, за да полага непосредствени грижи за него ). Т. е. коментираното вземане не произтича от увеличение на наследство, а е такова за неоснователно обогатяване срещу универсалните правоприемници на К.С. Претенцията относно него не е допустима в производството по сметките, тъй като няма връзка с подлежащата на прекратяване имуществена общност( т. 4 от Постановление № 7/73 – ПВС ). Към момента на извършване на обсъжданото „подобрение”, както се отбеляза, ищцата е била само държател на делбените недвижимости. Правоотношението между нея и наследодателя на ответниците касателно подмяната на В и К инсталация в процесната къща е възникнало към момента на извършването й, т. е. преди възникване на спорната съсобственост, с която не е във връзка по смисъла на чл. 286 от ГПК( 1952 г. ) вр. чл. 70 от ЗН и чл. 34, ал. 2 от ЗС( в аналогичен смисъл Решение № 401 от 12.VI.1987 г. по гр. д. № 210/87 г., ВС на РБългария, I г. о. ). Производството в тази част следва да бъде прекратено като недопустимо. Ищцата В.Г., освен горното, е предявила и искане, всеки от съделителите Д.С. и Г.Г. да бъде осъден да й заплати сума, съответна на квотата му в съсобствеността по отношение на делбената недвижимост, за следните подобрения, които е извършила в периода 2004 – 2006 г.: поставяне на външна ролетна щора, в резултат на което стойността на имота е увеличена с 250 лв.; поставяне на охранителни решетки на прозорците, в резултат на което стойността на имота е увеличена с 200 лв. и подмяна на стъкла на врати и прозорци, в резултат на което стойността на имота е увеличена с 50 лв. Правно основание на така предявения иск е разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Съобразно заключението на вещото лице Н.Н. по допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, в процесната къща са: монтирани две решетки на прозорци – малка и голяма, като извършените за целта разходи възлизат на 45 лв.; монтирана е ролетна щора на една от спалните, като извършените за целта разходи възлизат на 100 лв. Експертът не е отговорил, увеличават ли тези “подобрения” стойността на процесната къща и с каква сума. Свидетелката М.В. не е споделила непосредствени впечатления, касаещи извършването на обсъжданите подобрения. Свидетелят Н.Г., съпруг на ищцата, е заявил, че лично е финансирал и участвал в ремонтите, извършвани в процесната къща през 2003 и следващите години. Измежду ремонтните работи споменава изрично монтирането на ролетна щора, като уточнява, че всички те са извършени приживе на К. Г.С. Т. е. от събраните по делото гласни доказателства, дори да бъдат безрезервно и цялостно кредитирани, не се установява: че ищцата изобщо е подменяла стъкла на врати и прозорци в делбената къща; че именно ищцата и тъкмо в периода 09.07.2004 – 2006 г. е финансирала монтирането на две охранителни решетки на прозорци в същата; че монтирането на ролетна щора на една от спалните в жилищната сграда е извършено след 09.07.2004 г. При това положение разглежданата осъдителна претенция следва да бъде отхвърлена изцяло, а ищцата – осъдена да заплати държавна такса по производството в тази част в размер на 50 лв. Ищцата В.Г. е предявила искане за присъждане на разноски по воденето на делото, на основание чл. 293а от ГПК( 1952 г. ). Същата е доказала извършването на такива в размер на 90 лв. Всеки от ответниците следва да бъде осъден да й заплати сума в размер на 10 лв. Мотивиран от гореизложените съображения, съдът