Решение № 1023 от 17.3.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 888/2024 г.

Производството е с правно основание чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Община Братя Даскалови, Област Стара Загора, БУЛСТАТ 000817568, представлявана от кмета на общината – И. С. Т., подадена чрез пълномощника адвокат – И. С. от АК-Стара Загора, против Решение № 03-РД/4943 от 13.09.2024 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София /ДФ „Земеделие“/, с което за установени нарушения на Закона за обществените поръчки /ЗОП/ на бенефициера Община Братя Даскалови е определена финансова корекция в окончателен размер от 297 330.88 лв. с ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по административен договор №BG06RDNP001-7.001-0041-C01 от 06.06.2019 г. за отпускане на БФП по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от „Програма за развитие на селските райони 2014-2020“ /ПРСР 2014-2020/.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Чрез представено по делото писмено становище се доразвиват съображенията, очертаващи основаната защитна теза на жалбоподателя, като допълнително се отправя и искане за прогласяване нищожността на административния акт, поради твърдение за издаването му от материално некомпетентен административен орган, доколкото липсвали доказателства за надлежно делегиране на правомощия по смисъла на чл. 2д, ал. 2 от Закон за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Отделно от последното се посочва, че решението е немотивирано и необосновано. Като цяло се оспорват изводите на административния орган за наличието на извършени от бенефициера нарушения на ЗОП, които от своя страна да бъдат определени като нередности по реда на Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ /Наредбата за посочване на нередности/, като в т. ч. се твърди че за част от нарушенията се наблюдава и извършването на погрешна правна квалификация от страна на административния орган, което на самостоятелно основание водело до незаконосъобразност на акта. От съда се иска отмяна на решение №03-РД/4943 от 13.09.2024 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез пълномощника си по делото в представени писмени становища, оспорва подадената жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Твърди се, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Посочва се, че решението е издадено въз основа на правилно установена фактическа обстановка и при съобразяване с относимите материални разпоредби, като в тази връзка изводът за допуснати от бенефициера нарушения на ЗОП, обуславящи и налагането на финансова корекция е правилен и законосъобразен. Отправя се искане за присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер от 150.00 лв., като в условията на евентуалност се прави и възражения за прекомерност по отношение размера на претендираното за присъждане от страна на жалбоподателя възнаграждение за един адвокат.

Представителят на ОС-Стара Загора дава заключение за неоснователност и недоказаност на жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На основание чл. 24, ал. 1 и чл. 45, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и във връзка с одобрен от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ оценителен доклад от 09.04.2019 г. по процедура №BG06RDNP001-7.001-улици, между ДФ “Земеделие“ и Община Братя Даскалови е сключен административен договор №BG06RDNP001-7.001-0041-C01 от 06.06.2019 г., ведно с приложения към него от №1 до №8 /л. 38 и сл., класьор I/, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване селата в селските райони“ от ПРСР 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Предмет на договора е предоставянето на БФП за изпълнението на проект с №BG06RDNP001-7.001-0041 и наименование „Рехабилитация и реконструкция на улици, част от уличната мрежа в с. Братя Даскалови, с Гранит, с. Мирово и с. Оризово, община Братя Даскалови“, като размерът на първоначално одобрената финансова помощ е 1 172 695.71 лв. и представлява 100% от одобрените и реално извършени от ползвателя на помощта разходи за осъществяване на проекта. Съгласно „Приложение №2“ към договора - „Таблица с одобрените допустими разходи за изпълнение на проекта и максимален размер на БФП /одобрен бюджет на проекта/“ в горепосоченият общ размер на разходите, за които бенефициерът е кандидатствал, освен тези за извършване на същинските дейности по реализиране на СМР, са включени и такива, свързани с възлагането и изпълнението на консултантски услуги, изготвянето на технически и/или работни проекти, разходи за осъществяването на строителен и авторски надзор. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора бенефициерът се задължава да извърши инвестицията в срок до 36 месеца, считано от подписване на договора, но не по-късно от 15.09.2023 г. Съгласно чл. 8 от договора бенефициерът се задължава да спазва всички критерии за допустимост, изисквания и задължения, произтичащи от договора и Условията за изпълнение /Приложение №6/. Административен договор №BG06RDNP001-7.001-0041-C01 от 06.06.2019 г. е изменян няколкократно, чрез сключването на анекси между страните, в частта му, относно одобрената обща стойност на допустимите за финансиране разходи за изпълнението на проекта на етапа на кандидатстване в т. ч. изменяно съответно е и Приложение №2 към договора, като окончателния размер на БФП е определен на 1 067 307.21 лв.

В рамките на одобрените по проекта дейности със свое решение №РД-414 от 05.09.2019 г. /л. 307, гръб и сл., класьор I/ кметът на Община Братя Даскалови е открил процедура за възлагане на обществена поръчка – публично състезание с предмет: „Рехабилитация и реконструкция на улици от улична мрежа в с. Братя Даскалови, с. Гранит, с. Мирово и с. Оризово, община Братя Даскалови по четири обособени позиции“, а именно: ОП №1: „Рехабилитация и реконструкция на улици, част от улична мрежа в с. Братя Даскалови, улица 2 – ОТ83 до ОТ319 /през ОТ106, ОТ107, ОТ108, ОТ 109, ОТ111, ОТ112, ОТ113, ОТ122, ОТ123, ОТ121, ОТ120, ОТ119/ община Братя Даскалови”; ОП №2: „Рехабилитация и реконструкция на улици, част от улична мрежа в с. Гранит, улица ОТ112 до ОТ130 /през ОТ137, ОТ136, ОТ135, ОТ 134, ОТ133, ОТ132, ОТ131/ община Братя Даскалови”; ОП №3: „Рехабилитация и реконструкция на улици, част от улична мрежа в с. Мирово, улица 1 – ОТ60 до ОТ140 /през ОТ79, ОТ78, ОТ81, ОТ100, ОТ124, ОТ123/ община Братя Даскалови” и ОП №4: „Рехабилитация и реконструкция на улици, част от улична мрежа в с. Оризово, улица 4 – ОТ109 до кръстовище с път III - 666 /през ОТ108, ОТ112, ОТ113/ община Братя Даскалови“. С решението възложителят е одобрил обявление за оповестяване откриването на процедурата /л. 310 и сл., класьор I/, както и документацията, относима към провеждането на процедурата в т. ч. Техническа спецификация /л. 323 и сл., класьор I/ и Методика за определяне комплексната оценка на офертите /л. 337, гръб и сл., класьор I/. Общата прогнозна стойност на поръчката е определена на 1 085 636.09 лв. без ДДС, като прогнозната стойност по всяка ОП е съответно както следва: ОП 1- 297 914.18 лв. без ДДС; ОП 2 – 342 048.15 лв. без ДДС; ОП 3-168 753.00 лв. без ДДС и ОП 4 – 276 920.76 лв. без ДДС.

Възприетият критерии за възлагане по всички ОП е „Оптимално съотношение качество-цена“, т. е. въз основа на цена и качествени показатели. С последното се цели да бъде избрана икономически най-изгодна оферта. Съобразно одобрената Методика за оценка на офертите класирането на допуснатите до оценка оферти е на база получена комплексна оценка /КО/, като максималният брой точки, който може да получи дадена оферта е 100. КО се определя на база следните показатели: П1 – „Качество на техническото предложение“, като измерител на качеството с максимално възможен бр. 100 т./относителна тежест в КО 50% /0, 50/ и П2 – Предложена цена с максимално възможен бр. 100 т./относителна тежест в КО – 50% /0, 50/. Към показателя П1 са предвидени и 3 надграждащи компонента, изпълнението на които могат да донесат допълнително общо 20 т. при оценяване на предложението за изпълнение на поръчката, последното от своя страна, ако отговаря на предварително обявените от възложителя изисквания и съдържа задължително изискуемите елементи ще бъде оценено с 80 т. В методиката се съдържа информация за начина на оценяване по основните и надграждащи компоненти, както и изискванията за представянето им. Посочено е също, че участникът следва да представи и линеен график за изпълнение на поръчката, който да представя строителната програма на участника и да е придружен с диаграма на работната ръка.

Възложителят е предвидил, че оферти могат да бъдат подавани по всички обособени позиции. Видно от Раздел III: “Правна, икономическа, финансова и техническа информация“ от обявлението на поръчката, условията за участие, критериите за подбор, в т. ч. изискванията към техническите и професионални способности на участниците важат за всички обособени позиции. В т. 1.3 от Раздел III, „Технически и професионални възможности“ възложителят е поставил минимално изискване към участниците да имат изпълнено строителство с предмет идентичен с предмета и обема на обществената поръчка през последните 5 години. Под „идентично или сходно строителство“ следва да се разбира: изграждане и/или ремонт и/или реконструкция и/или рехабилитация на пътища и/или улична мрежа, попадащи в обхвата на минимум четвърта категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Под сходен с предмета на поръчката обем, следва да се разбира дължина на изпълнената отсечка, както следва: по ОП 1-890 м.; по ОП 2-1000 м.; по ОП 3 -500 м. и по ОП 4- 740 м. Възложителят е посочил също, че при участие по повече от една ОП, изискването за дължина на изпълнените пътни участъци се прилага сумарно и може да се докаже с един или няколко изпълнени обекти.

Чрез одобрената техническа спецификация, част от документацията по процедурата, са определени и конкретизирани отделните дейности, включени в предмета на поръчката и условията за изпълнението на същите, както и количествените и качествени параметри и изисквания към всеки етап, съответно дейност. В раздел 3 “Изисквания за изпълнение на обществената поръчка“, т. 3. 1 „Общи изисквания“ от спецификацията е заложено, че предметът на поръчката включва и изпълнението на следните дейности, свързани с изпълнението на поръчката и представляват условие, следствие или допълнение към него в т. ч. и: 1. участие в процедурата по въвеждане на строежа в експлоатация; 2. отстраняване на недостатъците, установени при предаването на строежа и въвеждането му в експлоатация и 3. гаранционно поддържане на строежа, включващо и отстраняване на проявени дефекти през гаранционните срокове.

Като краен резултат от проведената обществена поръчка, с решение №РД-594 от 20.12.2019 г. на кмета на Община Братя Даскалови /л. 441, гръб и сл., класьор I/, след извършено класиране на подадените в процедурата оферти, за изпълнител на поръчката по всяка от четирите й ОП е избран участникът „Пътно- строителна компания Ес Би Ес“ АД, с когото са сключени и договори за изпълнение, както следва: №008 от 20.01.2020 г. на стойност от 281 946.08 лв. без ДДС за ОП-1; №009 от 20.01.2020 г. на стойност от 327 374.03 лв. без ДДС за ОП 2; №010 от 20.01.2020 г. на стойност от 165 171.93 лв. без ДДС за ОП 3 и №011 от 20.01.2020 г. на стойност от 265 583.40 лв. без ДДС за ОП-4 или общо на стойност от 1 040 075.44 лв. без ДДС.

Всички описани по-горе документи по възлагане на обществената поръчка, освен представени по делото, са публикувани и общодостъпни в секция „Профил на купувача“, намираща се на официалната интернет страница на Община Братя Даскалови – https: //sop.bg/bratia-daskalovi-949/proceduri-20-2-zop/a2-0005409.html До кмета на Община Братя Даскалови е изпратено уведомително писмо с изх. №02-0800/2308 от 16.06.2022 г., подписано от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л. 8-12/, относно откриването на производство по определянето на финансова корекция във връзка с извършени разходи по обществена поръчка „Рехабилитация и реконструкция на улици от улична мрежа в с. Братя Даскалови, с. Гранит, с. Мирово и с. Оризово, община Братя Даскалови по четири обособени позиции“, по административен договор №BG06RDNP001-7.001-0041-C01 от 06.06.2019 г. за предоставяне на БФП по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване селата в селските райони“ от ПРСР 2014-2020 г. Отбелязано е, че производството е инициирано във връзка с получен на 15.02.2022 г. Годишен доклад за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия ЕФГЗ/ЕЗФРСР на Разплащателна агенция BG 01 за финансовата 2021 г., като са посочени констатациите относно наличието на 3 нарушения на ЗОП, квалифицирани като нередности по смисъла на Наредбата за посочване на нередности, а именно:

1. Нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП, доколкото е налице ограничително изискване по отношение техническите и професионални способности на участниците. Нарушението е квалифицирано като нередност по смисъла на т. 11, б. „б“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Допускането му е основано на констатацията, че заложеното условие /в случаите на участие по повече от една ОП/ за сумиране на отделните дължини на пътни участъци, предвид поставените минимални изисквания за сходен обем на изпълненото строителство по всяка ОП, води до неравно третиране на участниците, доколкото тези от тях, които подават оферти за две или повече обособени позиции, следва да докажат по-голяма дължина на изпълнение и са поставени в по-неблагоприятно положение спрямо тези, които подават оферта само за една ОП. В този смисъл реално е отречена възможността участник, който подава оферта за две или повече ОП и е реализирал изискуемата дължина на пътните участъци за позицията, за която са заложени най-високите изисквания да може да изпълни поръчката и по другите ОП, без да са покрити сумарно изискванията на възложителя. Така поставеното изискване имало разубеждаващ ефект и необосновано ограничавало участието на заинтересовани икономически оператори в процедурата. За така квалифицираната нередност административният орган е предложил налагането на ФК, определена по пропорционалния метод в размер на 5% върху отчетените и допустими разходи по сключените 4 договора с изпълнителя „Пътно- строителна компания Ес Би Ес“ АД.

2. Нарушение на чл. 70, ал. 7 от ЗОП – наличие на незаконосъобразна методика. Нарушението е квалифицирано като нередност по смисъла на т. 11, б. „б“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Органът е мотивирал извода си за допуснато нарушение с това, че след извършен анализ на методиката за оценка на офертите е установено, че присъждането на точи не е обвързано с обективни обстоятелства и/или предварително зададени обективни критерии и е налице липса на единна база за сравнение. Акцентирано е върху предвидените от възложителя надграждащи показателя „Качество на техническото предложение“ обстоятелства и в частност първото от тях, касаещо посочване на разпределението, броя и квалификацията на необходимите строителни лица за всяка една операция в рамките на отделните дейности и предложението за паралелно изпълнение на две или повече дейности/операции с цел оптимизиране на ресурси и време за изпълнение. Заявено е, че доколкото операциите в рамките на дейността, която се възлага могат да бъдат определени и да се групират по различен начин и в този смисъл участниците сами преценяват какви операции да включат в предложението си, техническите предложения не могат да се съпоставят и да се сравнят, за да се прецени кое разпределение ще доведе до по-високо качество при изпълнение на поръчката. Така определените надграждащи обстоятелства не гарантирали реална конкуренция, тъй като не позволявали обективното сравнение на техническите предложения. В този смисъл методиката противоречала на чл. 70, ал. 7 от ЗОП и водела до разубеждаващ ефект за потенциалните участници в процедурата. За така квалифицираната нередност административният орган е предложил налагането на ФК, определена по пропорционалния метод в размер на 5% върху отчетените и допустими разходи по сключените 4 договора с изпълнителя „Пътно- строителна компания Ес Би Ес“ АД.

3. Нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП - доколкото избраният за изпълнител участник е следвало да бъде отстранен от процедурата, тъй като бил представил оферта, която не отговаряла на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. Нарушението е квалифицирано като нередност по смисъла на т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Допускането му е аргументирано с това, че при проверка на офертата на „Пътно- строителна компания Ес Би Ес“ АД е установено, че участникът не е изпълнил изискванията на възложителя, съдържащи се в т. 3.1 „Общи изисквания“ от Техническата спецификация, като в техническото си предложение не е предвидил дейности във връзка с въвеждане на обекта в експлоатация и отстраняването на недостатъци при предаването на строежа. В този смисъл участникът е следвало да бъде отстранен, тъй като представените оферти и за четирите ОП не отговаряли на предварително обявените условия на поръчката. В допълнение е посочено, че друг участник в процедурата, който също бил подал оферти за всички ОП е бил отстранен поради сходно несъответствие в представено техническо предложение. В заключение органът е посочил, че било допуснато „изменение на условията на поръчката“ след отваряне на офертите, което било довело до незаконосъобразно допускане на участника – последният избран и за изпълнител на четирите ОП. За така квалифицираната нередност административният орган е предложил налагането на ФК, определена по пропорционалния метод в размер на 25% върху отчетените и допустими разходи по сключените 4 договора с изпълнителя „Пътно- строителна компания Ес Би Ес“ АД.

С оглед установеното е определен размер на ФК от 247 775.73 лв. без ДДС. На бенефициера е предоставена възможност да изрази становище, съответно да направи възражения в срок от 14 дни, считано от получаване на писмото.

Във връзка с горното, от страна на жалбоподателя е постъпило възражение /л. 14-27/ вх. №02-0800/2308#1 от 12.07.2022 г. с изложени подробни съображения за необосноваността и неправилността на формираните от административния орган изводи за наличието на нарушения, както и за определянето на следващата се от това финансова корекция. След анализ на констатациите и изводите, позовавайки се на предоставения му „Годишен доклад за сертифициране на финансовия отчет…“, и след преценка на доводите, наведени чрез отправеното от бенефициера възражение, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал оспореното пред съда Решение №03-РД/4943 от 13.09.2024 г. /л. 30-44/, с което за констатирани нарушения, извършени от страна на Община Братя Даскалови при изпълнението на сключения АДПБФП, квалифицирани като нередности по смисъла на т. 36 от Регламент /ЕС/ №1303/2013 на ЕП и Съвета, е определена обща финансова корекция по пропорционалния метод в размер на 25% от стойността на отчетените и допустими разходи по сключените с изпълнителя „Пътно- строителна компания Ес Би Ес“ АД договори за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Рехабилитация и реконструкция на улици от улична мрежа в с. Братя Даскалови, с. Гранит, с. Мирово и с. Оризово, община Братя Даскалови по четири обособени позиции“. Общият размер на ФК е определен на 297 330.88 лв. с ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ, от която 49 555.15 лв. недължимо получено плащане за финансиране на разходите за ДДС. Решението е издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ и чл. 2, ал. 1, чл. 5 и чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности. В решението са възприети и съответно възпроизведени правните и фактически съображения, съдържащи се в изпратеното по-рано на бенефициера уведомително писмо, като същите са доразвити в посока по-подробното представяне на правната квалификация на твърдените нарушения. Установени са три нарушения: 1. На чл. 59, ал. 2. и чл. 2, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, изразяващо се в използването на ограничително изискване, водещо до неравнопоставеност и нарушаване на свободната конкуренция между участниците в зависимост от участието им по ОП, квалифицирано като нередност по смисъла на т. 11, б. „б“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за което е определен показател на ФК от 5%; 2. На чл. 70, ал. 7 и ал. 5, предл. 3 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП, изразяващо се в използването на незаконосъобразна методика за оценка на офертите, която не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта в съответствие с предмета на обществената поръчка, като не е налице възможност да бъдат сравнени и оценени обективно предложенията в офертите, квалифицирано като нередност по смисъла на т. 11, б. „б“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за което е определен показател на ФК от 5% и 3. На чл. 107, т. 2, б. „а“ във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП, изразяващо се в изменение на условията на поръчката след отваряне на офертите, което е довело до незаконосъобразно допускане на участника, впоследствие определен за изпълнител на поръчката и по четирите ОП, квалифицирано като нередност по смисъла на т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за което е определен показател на ФК от 25%. Разгледани са възраженията на бенефициера, като същите са отхвърлени като неоснователни. В решението са изложени мотиви във връзка със съставомерността на твърдените за извършени нарушения, техния негативен ефект, както и квалифицирането им като нередности и определянето по пропорционален метод на относимия размер на съответстващата на тези нередности финансова корекция в процентно изражение. ФК е определена на основание чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности в общ размер на 25% от стойността на финансовата помощ в размер на 1 189 323.52 лв. с ДДС, изплатена по заявените за възстановяване разходи.

Видно от приложената по делото обратна разписка решението за налагане на финансова корекция е получено от жалбоподателя на 18.09.2024 г., като жалбата срещу него е депозирана чрез административния орган, в чиято деловодна система същата е заведена на 02.10.2024 г. /л. 57, гръб/.

По делото са приложени и приети като доказателства, документите, образуващи преписката по издаване на акта, в т. ч. и документацията по проведената процедура, както и тези относими към компетентността на издателя на оспореното решение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Обжалваното решение №03-РД/4943 от 13.09.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София за налагане на финансова корекция подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ. Оспорването е направено от лице, адресат на акта, за което същият е неблагоприятен и в законоустановения за това срок, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, е предвидено, че управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета от закона финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред ЕК, са в съответствие с приложимото право на ЕС и българското законодателство. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган /РУО/, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция/ е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно ал. 5 на чл. 9 от ЗУСЕФСУ РУО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В случая проектът за чието изпълнение е сключен административен договор за отпускане на БФП е по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от ПРСР 2014-2020, като същият е одобрен от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Съгласно чл. 2г, ал. 3 от ЗПЗП /Редакция към ДВ, бр. 12 от 2015 г./, ПРСР 2014 - 2020 г. се одобрява от МС и се изпълнява от МЗХ.

Съобразно т. 15 от ПРСР 2014 - 2020 г. /публично достъпна на официалната електронна страница на Единния информационен портал на ЕСИФ – chrome-extension: //efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https: //www.eufunds.bg/sites/default/files/uploads/prsr/docs/2018-12/programa_za_razvitie_na_selskite_raioni.pdf/ Дирекция “Развитие на селските райони” в МЗХ е административното звено, изпълняващо функциите на УО, определен от България с решение на Министерски съвет №792 от 17 декември 2013 г. за определяне на органите, отговорни за управлението, контрола, координацията и одита на ЕСИФ и други инструменти и инициативи на ЕС в периода 2014-2020 г. и в съответствие с чл. 66 на Регламент (ЕС) №1305/2013. Записано е също, че дирекцията е изпълнявала функциите на УО на ПРСР и за периода 2007-2013 г. и в тази връзка притежава необходимия капацитет и компетентности. Ръководител на Управляващия орган е заместник-министър, отговорен за ПРСР 2014-2020 г. Посочено е също, че прилагането на Програмата ще се осъществява от УО и от ДФ „Земеделие“- Разплащателна агенция /РА/. УО ще сключи с ДФ „Земеделие“ - РА специален договор/споразумение, в който подробно са описани всички конкретни задължения/делегирани функции/дейности по отношение на прилагането на ПРСР 2014-2020, като подробно са описани тези, за които УО ще остане отговорен. По-надолу е записано, че ДФ „Земеделие“–РА ще извършва предварителен и последващ контрол върху и във връзка с дейностите/функциите, които ще бъдат делегирани от УО.

Предвид това, че в настоящия случай се твърди да е налице нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от закона, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ, то очевидно е следвало да бъде постановено РФК по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, което е в компетентността на РУО на програмата. Съгласно съдържанието на правната норма на §4, ал. 1 от ДР към ЗУСЕФСУ, преди и след изменението му в сила от 01.07.2022 г., се налага изводът, че компетентността на двата органа – МЗХ и ДФ „Земеделие“-РА във връзка с упражняването на контрол и администриране по смисъла на ЗУСЕФСУ спрямо изпълнението на проектите, финансирани от ПРСР 2014-2020 г., не е идентична, като тя се определя така, както е посочено в ЗПЗП и актовете за неговото прилагане или иначе казано - всеки от органите упражнява такава компетентност, каквато ЗПЗП и относимите актове предвиждат конкретно за него.

С оглед изложеното, възможността на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, който е и изпълнителен директор на РА, да постановява РФК по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ във връзка с приложението на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, какъвто акт е и процесния, е обусловена от наличието на материална компетентност за това, която да произтича на самостоятелно основание в т. ч. и чрез извършено надлежно делегиране на правомощия. В тази връзка съгласно чл. 2д, ал. 2 от ЗПЗП, УО на ПРСР 2014 – 2020 г. може, след одобрение от Министъра на земеделието, храните и горите, да делегира чрез договор част от функциите си по прилагане на програмата на ДФ "Земеделие" – РА, което според съда е в унисон с разпоредбата на чл. 9, ал. 5, предл. посл. от ЗУСЕФСУ. Подобна постановка, както вече бе отбелязано се съдържа и в т. 15 от ПРСР 2014-2020 г. От представения договор за делегиране на функции по прилагане на ПРСР 2014-2020 г. с №РД50-74 от 09.04.2015 г. /л. 92 и сл./ се установява, че функциите по прилагане на релевантната в процеса ПРСР са делегирани на ДФ "Земеделие" - РА, като с чл. 3, във връзка с Приложение №1 към същия договор, изрично е посочен техния периметър в т. ч. осъществяването на предварителен и последващ контрол за законосъобразност на обществените поръчки и налагане на финансови корекции в случай на установени нарушения на ЗОП при възлагането им. Със споразумение №РД 50-74 от 26.07.2016 г. /л. 99 и сл./ страните по договора, сключен по реда на чл. 2д ал. 2 от ЗПЗП, са разширили обхвата на Приложение №1 към същия, като е включена и подмярка 7.2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура", което сочи, че на ДФ „Земеделие“ са възложени правомощията на УО по Програмата, вкл. и в обхвата на процесната по делото подмярка.

Независимо от изложеното обаче се установява, че представения договор за уреждане на правата и задълженията във връзка с прилагане на ПРСР 2014 – 2020 г. е преустановил своето действие след 31.12.2023 г., видно от изричното отбелязване в чл.15 от същия. Последващ договор или допълнително споразумение не са представени по делото, като вместо това процесуалният представител на ответника в представено писмено становище поддържа доводи за произтичаща по силата на закона компетентност на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“-РА.

В тази връзка следва да се посочи, че компетентността, предвидена в чл. 11а във връзка с чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, е компетентност на РА, а не правомощия на управляващия орган, предвидени за упражняване от РА. В този смисъл посоченото в чл. 11а, ал. 1, т. 10 от ЗПЗП администриране на нередности включва осъществяването на контрола предвиден за РА, в качеството и на РА, а не правомощието за издаване на решение на финансова корекция, предвидено за РУО. Разпоредбите на чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 11 и чл. 11а от същия закон не обуславят прякото възникване на конкретни правомощия на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА да издава решения за налагане на финансови корекции по смисъла на специалния ЗУСЕФСУ и то в частност по отношение на ПРСР 2014-2020 г., доколкото цялостното прилагане на програмите за развитие на селските райони в т. ч. администрирането на нередности и тяхното последващо санкциониране се осъществява или чрез евентуалното разпределение на функции между УО и ДФ „Земеделие“-РА, или самостоятелно от УО, т. е. така, както е предвидено в ЗПЗП и относимите актове. В първия случай реализирането на въпросните функции, от които произтичат и правомощията по чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, очевидно е обусловено от сключването и действието на договор/споразумение по смисъла на чл. 2д, ал. 2 от ЗПЗП, наличието на какъвто договор, действащ към датата на постановяване на процесното решение, не се установи по делото.

Материалната компетентност на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА не произтича директно и от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ №352/78, /ЕО/ №165/94, /ЕО/ №2799/98, /ЕО/ №814/2000, /ЕО/ №1290/2005 и /ЕО/ №485/2008 на Съвета, доколкото съгласно чл. 54, §1 от регламента, правомощията във връзка с действията по възстановяване на суми от бенефициерите не са предвидени само и изцяло за РА, а и за органа отговарящ за възстановяването, съобразно националното законодателство, тоест в случая – УО, което е в унисон с разпоредбата на §4, ал. 1 от ДР към ЗУСЕФСУ, приложимостта на която бе обсъдена по-горе.

В случая наличието на коментираната делегация на правомощия е от съществено значение за валидността на оспорения пред съда административен акт - от гл. т. компетентността на посочения за негов издател административен орган - Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

Установената липса на компетентност на издателя на обжалвания акт е основание по чл.146, т.1 от АПК за обявяване на нищожността му.

Само за пълнота на изложението, съобразявайки изискването по чл. 168, ал. 1 от АПК, следва да се посочи следното:

Обжалваното решение за налагане на финансова корекция е постановено в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за издаване на оспорения акт и за упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, така и възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ - нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от закона, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ. В изпълнение на изискването по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, разгледани, обсъдени и подложени на преценка са възраженията на жалбоподателя. Вярно е, че в решението си административният орган механично е цитирал по-голямата част от наведените от бенефициера възражения, но това не означава, че не е обсъдил същите. Въпрос на възприета техника е това по какъв начин ще се обсъдят въпросните възражения и как в решението ще се обективира становището на органа по основателността им. В случая безспорно е налице изрично отхвърляне на доводите на жалбоподателя, като в подкрепя на това са изложени съображения. Обосновано е и по какъв начин и на какво основание е определен размерът на следващата се финансова корекция за всяко констатирано нарушение, съответно определения общ размер на наложената с обжалваното решение финансова корекция. С оглед на последното съдът приема, че е спазено както изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и изискването на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансовата корекция по основание и размер с мотивирано решение, като в тази връзка неоснователни се явяват направените от жалбоподателя доводи за немотивираност на акта и в частност досежно нарушението, свързано с наличието на незаконосъобразна методика. В действителност административният орган, макар и пестеливо, е изложил своите съображения по отношение на констатираното от него нарушение, като представяйки част от спорната методика е формирал извод, че същата не предоставя възможност за обективно оценяване на подадените оферти, предвид изискванията на чл. 70 от ЗОП. Според съда в случая не е налице твърдяната от жалбоподателя порочност в изложените от органа правни и фактически съображения, доколкото най-малко видно от направеното възражение срещу писмото, с което се открива производството, жалбоподателят е напълно наясно с вмененото му нарушение и в тази връзка са изложени подробни аргументи от негова страна.

Съдът приема за спазени регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за провеждане на процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. В съответствие с чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ преди издаване на решението за определяне на финансова корекция административният орган е запознал бенефициера с констатациите си и му е предоставил възможност за писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. В действителност решението е издадено на 13.09.2024 г., повече от две години след изтичане на предвидения в чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ срок, но последният има инструктивен характер, поради което неспазването му няма характер на съществено процесуално нарушение. Дали констатираните нарушения са правилно индивидуализирани и квалифицирани, и дали ангажираните факти и обстоятелства съответстват на направените правни квалификации описани в акта, в конкретния случай не може да се разглежда, като нарушение, водещо до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя. Подвеждането на фактите от обективната действителност под хипотезата на правните норми е въпрос на материална законосъобразност на акта, за което съда ще изложи мотиви по-долу в решението си. След извършена проверка съдът не установява допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на производството по постановяване на оспорения административен акт, които да обусловят отмяната му на самостоятелно основание.

Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли е възприетото от основание за налагането й, съответно правилно ли е определен размерът на финансовата корекция. Както вече бе посочено, съгласно чл. 71 от ЗУСЕФСУ с извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред ЕК, са в съответствие с приложимото право на ЕС и българското законодателство. Основанията за определяне на финансова корекция нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като съгласно чл. 70, ал. 1, т. 9 от закона такова основание е и нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Съгласно чл. 143 /1/ от Регламент №1303/2013 на ЕП и на Съвета държавите-членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. Съгласно чл. 122 /2/ от Регламент №1303/2013 на ЕП и на Съвета, държавите-членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно изплатените суми. Дефиницията за „нередност“ се съдържа в чл. 2, т. 36 на Регламент №1303/2013 на ЕП и на Съвета, съгласно която норма „нередност“ е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като „нередност“, изисква наличието на три елемента от обективна страна: 1. действие или бездействие на икономически оператор; 2. това действие или бездействие да води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. да има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Настоящият съдебен състав възприема, че езиковото тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 на Регламент №1303/2013 на ЕП и на Съвета не оставя каквото и да било съмнение, относно възможността вредата на бюджета на съюза да не е само реално настъпила, но и потенциална, т. е. нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасяне на вреда – последното трайно възприето, както в българската съдебна практика, така и в практиката на Съда на ЕС.

По отношение констатираните от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ нарушения при възлагане на обществената поръчка, квалифицирани от органа като нередности по смисъла на т. 36 от Регламент /ЕС/ №1303/2013, съдът приема следното:

В случая упражненото с оспореното решение административно правомощие по чл. 73 от ЗУСЕФСУ, от фактическа страна се основава на констатирани нарушения във връзка с правилата, съдържащи се в ЗОП, при провеждане от страна на бенефициера на процесната обществена поръчка, квалифицирани, като „нередности“ по смисъла на т. 11, б. „б“ и т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности във връзка с чл. 2, т. 36 на Регламент /ЕС/ №1303/2013, във връзка с чл. 70 ал. 1 т. 9 от ЗУСЕФСУ. Безспорно е, че Община Братя Даскалови има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент /ЕС/ №1303/2013 и именно в това си качество и като получател на БФП по ПРСР 2014-2020 г. е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено по програмата безвъзмездно финансиране, съставляващо средства по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ – т. е. налице е първият елемент от фактическия състав на определението за „нередност“.

Спорът по делото всъщност се свързва с наличието на втория и третия елемент от фактическия състав на посочената по-горе легална дефиниция за „нередност”, като материалноправно основание за законосъобразното определяне на финансовата корекция. Съгласно нормата на чл. 49, ал. 2, т. 1 от ЗУСЕФСУ, структурирана в глава четвърта от закона - „Специални правила за определяне на изпълнител от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ“, за определянето на изпълнител за дейностите по строителство, услуги и/или доставка на стоки, обект на обществена поръчка по смисъла на ЗОП, се прилагат правилата, предвидени в ЗОП - когато бенефициерът е възложител по смисъла на същия закон. Под правила за определяне на изпълнител законодателят е визирал относимите към възлагането на обществената поръчка правила от ЗОП /ППЗОП/. В чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на МС. Такъв акт е приетата с ПМС №57 от 28.03.2017 г. и на основание законовата инвеститура Наредба за посочване на нередности. Съгласно тази наредба /същата приложима по настоящия спор на основание § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ /Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 г./, нередностите съставляват нарушения на приложимото право, извършени чрез действия или бездействия на „бенефициента“, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ и които представляват основания за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Нередностите по чл. 1, т. 1 от наредбата, както и приложимите процентни показатели на финансови корекции за тях, са посочени в Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата.

Съгласно §13 от ПР към ПМС №248 от 05.07.2024 г. до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г. разпоредбите на наредбата, отменени или изменени с това постановление, запазват своето действие по отношение на изпълнението, управлението и контрола на тези програми, с изключение на §8 и 11, които се прилагат за производствата по определяне на финансови корекции по тези програми, започнали след влизането в сила на това постановление, т. е. за процесния случай следва да се прилагат разпоредбите на наредбата в редакцията й към 23.12.2022 г. За по-голяма яснота съдът намира за необходимо да посочи, че в т. 10 Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности /в относима редакция/, като случаи на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ, са определени нарушения, свързани с използването на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които са дискриминационни на базата на необосновани национални, регионални или местни изисквания, като б. „б“ на т. 10, обхваща случаите, при които съществува нередност по смисъла на т. 10, б. „а“, но е налице минимално ниво на конкуренция, т. е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор. Същевременно т. 10, б. „а“ конкретизира като нередности случаите, в които стопанските субекти са били възпрепятствани да участват в процедурата за възлагане на обществена поръчка поради основания за отстраняване, критерии за подбор и/или възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които включват необосновани национални, регионални или местни изисквания. В т. 11 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, като случаи на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ, са определени нарушения, свързани с използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от приложението, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, като б. „б“ на т. 11 обхваща случаите, при които са приложени дискриминационни критерии/ условия/ спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренция, т. е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор. Съответно в т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата като случаи на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ, са определени нарушения, обхващащи случаи при които критериите за подбор или техническите спецификации са променени след отварянето на офертите или са приложени неправилно – пр. е определен за изпълнител кандидат или участник, който не отговаря на критериите за подбор и/или на техническите спецификации, съответно неправилно е отстранен участник.

Процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в ЗОП, са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП. В рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е да определи предмета на поръчката и изискванията към потенциалните участници, съобразявайки обаче своите действия с фундаменталните правила и принципи, съдържащи се в относимото към сферата на възлагателния процес законодателство. Поради това е обосновано в процедурите да бъдат заложени условия, в съответствие с изискванията на ЗОП и ППЗОП, които не само защитават интересите на възложителя, но и гарантират и обезпечават ефективност при разходването на публични ресурси. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОП обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност и публичност, и прозрачност, които произтичат от общите принципи на Договора за функциониране на Европейския съюз. Нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП гласи, че при възлагането на обществени поръчки Възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

1. По отношение констатираното нарушението на чл. 59, ал. 2 от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОП възложителят може да определи по отношение на кандидатите или участниците критерии за подбор, които се отнасят до: 1. годността /правоспособността/ за упражняване на професионална дейност; 2. икономическото и финансовото състояние; 3. техническите и професионалните способности. Съобразно ал. 2 възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии, като цяло, трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. В рамките на оперативната самостоятелност на възложителя е да постави изисквания, както към икономическото и финансово състояние на участниците, така и към техните техническите и професионалните способности. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1, б. „а“ възложителите с цел доказване на техническите и професионалните им способности могат да изискват от участниците и кандидатите да докажат, че са изпълнили дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, за последните 5 години от датата на подаване на заявлението или на офертата, когато търсеното изпълнение се отнася за строителство. Тази самостоятелност обаче следва да се съобрази с принципите на чл. 2, ал. 1 от ЗОП, както и с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка и да не нарушава забраната на чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Предвид изложеното съдът приема, че за гарантирането и обезпечаването на подходящ стандарт на качество за изпълнение на предмета на дадена поръчка, при формулиране на изискванията за професионална компетентност и технически възможности на персонала на кандидатите, в т. ч. и наличието на доказано вече изпълнение, като търсеното, същите следва да се основават на необходимостта от въвеждането на съответните изисквания за установяване възможността за изпълнение и съобразността им с предмета, стойността, обема и сложността на обществената поръчка, при съблюдаване на забраната за поставяне на условия, които необосновано нарушават равенството на кандидатите във възможностите им за участие. От тази гл. т. неправомерно, съответно и в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, би било това изискване, което е непропорционално спрямо предмета, обема и сложността на поръчката и което води или до неравнопоставеност или до неоправдано ограничаване на възможността за участие на потенциални участници.

В случая няма спор относно обема и сложността, както в чисто технически, така и в логистичен аспект на предвидените за изпълнение отделни дейности, включени в предмета на процесната обществена поръчка, разделена на 4 ОП. Последните безспорно включват изпълнението на множество, различни по характер и значителни по обем дейности за сравнително голям период от време, които трябва да се изпълнят на различни места на територията на една сравнително голяма община, при наличието на множество конфликтни точки и с редица потенциални възможности за възникване на допълнителни усложнения при изпълнение на възложените работи. Следва да се наблегне на това, че принципна забрана за поставяне на по-стриктни или повече по вид и обем изисквания към възможностите на кандидатите от гл. т. определените от възложителя критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните им възможности няма, стига тези изисквания да са обективно необходими за да се гарантира, че заинтересованият субект има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганото, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет. Тази възможност е пряко проявление на споменатата оперативна самостоятелност, която притежава възложителя. В тази връзка се предполага, че последният безспорно се явява най-добре запознат с предмета и спецификата на обявената поръчка, тъй като същата цели задоволяване на определени негови потребности в качеството му на публичен възложител.

Следва да се посочи, че щом по законодателен път на възложителя е предоставено правото да ограничи броя на обособените позиции, за които може да се кандидатства, и/или броя на обособените позиции, за изпълнението на които може да бъде определен един изпълнител /чл. 46, ал. 4 и 5 от ЗОП/, то не би могло да се отрече и правото му, при разделянето на поръчката на ОП, както е в конкретния случай, да изисква критериите за подбор по отношение техническите възможности на участниците по всяка позиция да бъдат изпълнени, както за всяка една от тях поотделно, така и по отношение на всички позиции, за които съответният участник кандидатства, като това, разбира се, отново следва да бъде съобразено с по-горе изложените принципи и законови постановки.

В случая обаче поставеното изискване за сумиране на дължината на изпълнени пътни отсечки, съобразно заложеното по всяка ОП за която се участва от гл. т. доказването на сходно по обем изпълнение, се намира в противоречие с правилото за пропорционалност на заложените изисквания към предмета на поръчката и наличието на обективна необходимост от залагането им във връзка с реалната преценка за техническите възможности на участника. Изискването за сумиране ограничава участието на заинтересованите икономически субекти, които имат намерението да участват за повече от една ОП, спрямо тези които участват само за една ОП, доколкото първите, независимо, че могат да покрият изискванията за ОП с по-високи такива /или най-високи/, следва да докажат отделното изпълнение и на друга ОП с по-ниски изисквания, т. е. предвид липсата на съществена разлика в обектите на поръчката, де факто се пренебрегва опита на кандидата, в чиито възможности попада изпълнението на една ОП, да изпълни друга ОП, за която се изисква доказването на по-малък опит. Така на практика един участник, дори и да отговаря на изискванията по ОП 2 за изпълнена дължина на отсечката от мин. 1000 м., то ако той няма изпълнена и друга отсечка от мин. 500 м. /ОП 3/, а само такава прим. от 1000 м., той няма да може да участва и за ОП 3, за която всъщност оферти могат да подават други субекти, чиито опит се свежда единствено до изпълнението на отсечка с дължина от 500 м., т. е. налице е неравнопоставеност и завишени и непропорционални критерии за подбор, които обективно не съответстват с реалния предмет на поръчката. Правилно административният орган отбелязва, че конкуренцията за всяка ОП следва да е развива самостоятелно, като това води до убеденост и сигурност, че именно опитът, притежаван от участниците е този фактор, който ще им донесе предимство пред останалите, а и ще задоволи потребностите на възложителя и обществото в най-пълен обем. В този смисъл вярно е твърдението, че за икономическия оператор липсва сигурност, че ще спечели всички обособени позиции, за които е подал оферта, поради което така поставеното изискване определено има разубеждаващ характер. Вярно е също, че заложеното изискване нарушава принципите на свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност, поради неравното третиране на кандидати, проявили интерес спрямо дадена част от обществената поръчка.

Като отнесе фактите по спора към въпросния критерии за подбор, съдът приема наличието на материалноправно основание, установяванията на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в тази им част да бъдат квалифицирани като нередност по смисъла на т. 11, б. „б“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, съответно и приема, че е налице основание за налагане на финансова корекция в размер на 5% от поисканите за възстановяване разходи по засегнатите договори, за твърдяното, за извършено от бенефициера нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП, доколкото подобно се доказва.

2. По отношение констатираното нарушението на чл. 70, ал. 7 и ал. 5, предл. 3 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП.

Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗОП показателите, включени в критериите по ал. 2, т. 2 и 3 (икономически най-изгодната оферта се определя въз основа на един от следните критерии за възлагане: ниво на разходите, като се отчита разходната ефективност, включително разходите за целия жизнен цикъл; оптимално съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка), трябва да са свързани с предмета на поръчката, като те могат да съдържат фактори, които се отнасят до всеки етап от жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите, независимо че тези фактори не се отнасят до характеристиките, посочени в техническите спецификации, но не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 показателите, включени в критерия по ал. 2, т. 3 от ЗОП /оптимално съотношение качество/цена/ могат да съдържат: 1. измерител на качество, включително технически параметри, естетически и функционални характеристики, достъпност, предназначение за всички потребители, социални, екологични и иновативни характеристики и иновативни търговски техники и условия; 2. организация и професионална компетентност на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на ангажирания с изпълнението на поръчката персонал може да окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката, или 3. обслужване и поддръжка, техническа помощ и условия, като: дата на изпълнение, начин и срок на изпълнение или срок на завършване. С чл. 70, ал. 7, т. 1-3, буква "б" от ЗОП законодателят е предвидил, че в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател, като начинът трябва да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Съобразно чл. 33, ал. 1 от ППЗОП не се допуска оценяване на пълнотата и начина на представяне на информацията в документите.

В случая органът твърди, че утвърдената методика не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, както и че не осигурява достатъчно информация на кандидатите, като в тази връзка се твърди наличието на неясни и неточни указания в методиката. Препятствала се възможността обективно да се оцени нивото на предложено изпълнение, предвид това, че липсва единна база за сравнение на предлаганите от участниците операции в рамките на основните дейности, предмет на поръчката, които могат да бъдат от различно естество и съответно да се групират по различен начин. В този смисъл предоставената на комисията свобода при оценяване създавала предпоставки за субективизъм, което от своя страна водело и до разубеждаващ ефект върху потенциалните участници в обществената поръчка.

Очевидно спорът по делото е свързан с начина на формиране на оценката по показател П1- „Качество на техническото предложение“ и конкретно с един от надграждащите този показател елементи, а именно: „за всяка от дейностите е показано разпределението, броят и квалификацията на необходимите строителни лица за всяка една операция /за целите на настоящия показател, под операция се разбира обособена част от дефинирана дейност, която може да бъде самостоятелно възлагана и чието изпълнение може да се проследи еднозначно, т. е. има ясно дефинирани начало и край и измерими резултати/. Посочена е норма време за изпълнение на всяка операция. За всяка операция са дефинирани необходимите технически ресурси за нейното изпълнение /брой и вид на необходимата механизация, материали, срещи със заинтересовани страни и др./ и задълженията на отговорния/те за изпълнението й експерт/и. Предложено е паралелно изпълнение на две или повече дейности/операции с цел оптимизиране на ресурси и време за изпълнение, като предложението е придружено с организация на процесите, които се предвиждат /същите следва да са съобразени с нормативните и технологичните условия за съответните СМР/.“. Наличието на тези обстоятелства в предложението за изпълнение на поръчката ще бъде оценено с допълнителни 10 т., към вече получените 80 т., присъдени за техническо предложение, отговарящо на предварително обявените минимални изисквания на възложителя и съдържащо минималните изискуеми елементи.

След извършен анализ на параметрите, заложени в методиката за оценка в т. ч. минималните изисквания към допустимостта на техническото предложение и надграждащите тези изисквания компоненти, съобразявайки последните с основните насоки от техническата спецификация и съпоставяйки всичко това с техническите предложения на двамата допуснати до този етап участника - „Пътно- строителна компания Ес Би Ес“ АД и „Трейс – пътно строителство“ АД, съдът възприема като правилни констатациите на административния орган досежно наличието на незаконосъобразно методика за оценка на офертите, поради следното:

На първо място следва да се посочи, че макар в Условията за изпълнение на поръчката в т. ч. Техническа спецификация и Методика за оценка на офертите да не се съдържа конкретно и ясно изброяване, съответно разграничение, между отделните основни дейности, обхванати от предмета на поръчката, респективно и съставляващите ги отделни операции и процеси, очевидно същите се свеждат до: 1. подготвителни дейности /предаване на строежа, изготвяне на съответната документация, получаване на разрешения от компетентни органи и съгласуване на същинските дейности по СМР, обезопасяване и обезпечаване на обекта и др./; 2. същински дейности по извършване на СМР и 3. заключителни дейности / приключване на СМР, изготвяне на съответната екзекутивна документация, предаване на строежа и пр./. Видно от условията на поръчката в обхвата на всяка от основните дейности се предполага наличието на отделни други поддейности – „…Всички строително-монтажни дейности, следва да се опишат в тяхната технологична последователност…“, т. е. за възложителя всеки процес от СМР е отделна дейност, попадащ в рамките на основната такава, прим. - разбиване и премахване на стара пътна настилка, подготвяне на трасето, полагане на нов асфалт и др. Конкретизиране, съответно описание на отделни операции и систематичната им и технологична принадлежност към дадена дейност или процес липсва. В тази връзка направеното уточнение какво представлява дадена операция – „…обособена част от дефинирана дейност, която може да бъде самостоятелно възлагана и чието изпълнение може да се проследи еднозначно…“ не изяснява действителната воля на възложителя, доколкото самите понятие в контекста на основните и допълнителни дейности от поръчката се припокриват и всъщност в един момент дадена дейност се явява операция по смисъла на представената дефиниция. Отделно от това е налично и изискване предложението да съдържа освен основните дейности и такива, които са свързани с предмета на поръчката и представляват условие, следствие и допълнение към него, в чиито обхват влизат дейности, които представляват отделни елементи от основните дейности – извършване на необходимите изпитания и лабораторни изследвания; съставяне на строителни книжа и изготвяне на екзекутивна документация. Предвид последното съдът споделя извода на административния орган, че в методиката за оценка на офертите са налице редица неясноти, които в крайна сметка не дават пълна и обективна информация на участниците какво всъщност се изисква от тях за да получат предвидените допълнителни точки. Друг извод не се налага и след прегледа на техническите предложения на двамата участници в които се наблюдава различен подход при предложеното изпълнение и неговите компоненти. Не следва да се приема за правилно участниците сами да определят елементите, за чието изпълнение ще бъдат оценявани. Така в крайна сметка оценяването на предложенията за изпълнение на поръчката няма да се извърши на база ясни критерии и правила, като ще зависи по-скоро от субективната преценка на помощния орган на възложителя, изградена съответно върху самостоятелното интерпретиране на изискванията от страна на участниците.

На второ място следва да се отбележи, че въпросното надграждащо основното предложение обстоятелство/елемент, в същината си не представлява нещо различно, нещо в повече и нещо, което да отличи предлагания подход на изпълнение от това, което е минимално изискуемо. Предвид това, че като основни изисквания са заложени описанието на дейностите, тяхната взаимосвързаност, времевата им последователност /изискване за линеен график/ и ресурсна обезпеченост /диаграма на работната ръка/, в случая допълнителните изисквания не се явяват онова нещо, което да доведе до предпочитане на дадена оферта от други такива. Едно изискване, но представено по различен начин, не води до възникването на друго, чието покриване от участника да надгражда съществено предложеното изпълнение, т. е. да води до осезаемо, качествено повишаване на изпълнението, което от своя страна да бъде предпочетено от възложителя пред други предложени такива.

Предвид изложеното вярно се явява твърдението, че присъждането на оценки не е обвързано с обективи обстоятелства и предварително зададени критерии, което води до невъзможност за реално съпоставяне на предложенията за изпълнение, което ограничава реалната конкуренция между участниците.

С оглед горното, съдът приема наличието на материалноправно основание, установяванията на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и в тази им част-за наличието незаконосъобразна методика за оценка на офертите, да бъдат квалифицирани като нередност по смисъла на т. 11, б. „б“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, съответно и приема, че е налице основание за налагане на финансова корекция в размер на 5% от поисканите за възстановяване разходи по засегнатите договори, за твърдяното, за извършено от бенефициера нарушение на чл. 70, ал. 7 и ал. 5, предл. 3 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП, доколкото подобно се доказва.

3. По отношение констатираното нарушението на чл. 107, т. 2, б. „а“ във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП.

В чл. 107 от ЗОП са предвидени част от основанията за отстраняване на участниците или кандидатите от провежданите по ЗОП процедури, като сред тях попадат и случаите, при които участник е представил оферта /по смисъла на чл. 39. ал. 3 от ППЗОП/, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката – чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП. Същевременно съгласно чл. 109, т. 1 от ЗОП възложителят определя за изпълнител на поръчката участник, за когото не са налице основанията за отстраняване от процедурата. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ППЗОП в относимата към момента на обявяване на процедурата редакция, при подготовката на заявленията за участие и/или на офертите кандидатите и участниците са длъжни да спазват изискванията на възложителите. Техническото предложение е част от офертата, чрез която участниците заявяват желанието си за участие в процедурата по възлагане на етап подаване на оферти – арг. от разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ППЗОП. Видно от чл. 39, ал. 3, т. 1, б. „б“ от ППЗОП техническото предложение трябва да съдържа предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите спецификации и изискванията на възложителя, като в противен случай помощният орган, отговарящ за допускането, разглеждането и оценката на подадените предложения, по аргумент от чл. 57, ал. 1 от ППЗОП, няма да пристъпи към отваряне на ценовите предложения, респективно ще изключи съответния участник, представил несъответстващото техническо предложение от по-нататъшната процедура по оценяване и класиране. Именно тази правна последица, която законът придава на разминаването между установените спрямо техническото предложение изисквания, в т. ч. законови и поставени от възложителя, и съдържанието на конкретно предложената оферта в частта й относно техническото предложение, илюстрира значението на поставените изисквания, доколкото за разлика от предхождащия етап на подбор, при оценката на същинските оферти не е налице възможност за отстраняване на непълноти, несъответствия или други нередовности. Тъй като предложението за изпълнение на поръчката е част от Техническото предложение на съответния участник, същото следва да отговаря по форма и съдържание на изискванията на възложителя.

За да обоснове наличието на това нарушение административният орган е формирал извод за констатирана непълнота в изготвеното и представено от участника, избран за изпълнител, предложение за изпълнение на поръчката, предвид изискванията, съдържащи се в т. 3.1 „Общи изисквания“ от Техническата спецификация и в частност поради това, че не са предвидени дейности във връзка с въвеждане на обекта в експлоатация и отстраняването на недостатъци при предаването на строежа.

След извършен анализ на техническите предложения на участника „Пътно- строителна компания Ес Би Ес“ АД за изпълнение на обществената поръчка по всяка ОП /л. 197 и сл., класьор 2/ и сравнявайки същите с утвърдената от възложителя Техническа спецификация се установява, противно на твърденията на ответника, че участникът е предвидил дейности във връзка с въвеждане на обекта в експлоатация и същите са представени в т. 6. 2. от изготвената „Организация за изпълнение на поръчката“ по всяка ОП. Именно в тази част от предложението за изпълнение на поръчката, детайлно и в хронологична последователност, съобразена с относимата нормативна регламентация, са описани всички процеси след приключване на СМР, предшестващи окончателното приемане на обекта и удостоверяване годността за ползването му, чрез издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по смисъла на Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Описано е и взаимодействието с представителите на възложителя, както и с проектанта, техническия ръководител и лицето упражняващо авторски надзор, за които е предвидено да бъде изпратена писмена покана за извършване на оглед и приемане на обекта.

Независимо от горното обаче правилни се явяват констатациите на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ по отношение установената липса на предвидени в предложението дейности по отстраняването на недостатъци при предаването на строежа, като са представени единствено тези, свързани с гаранционното обслужване и отстраняването на дефекти, възникнали в гаранционните срокове. Дори и да се приеме, че подобни недостатъци при предаването на строежа биват установявани от отговорните технически лица и представителите на възложителя в рамките на процедурите по въвеждане на строежа в експлоатация, то предвид изрично заложеното в техническата спецификация условие, участникът е бил длъжен да предвиди и опише конкретните действия и мерки, които ще предприеме за тяхното своевременно отстраняване с цел непрепятстване процедурата по установяване годността за ползване на строежа.

Без съмнение изискванията на възложителя относно формата и съдържанието на предложението за изпълнение на поръчката са задължителни за всички потенциални участници, независимо от това дали същите са посочени в техническата спецификация, Методиката за оценка офертите или в друг документ, съдържащ указания към участниците и одобрен като част от документацията на обществената поръчка. На практика с представяне на техническото си предложение участникът поема задължение да изпълни всички дейности по предмета на поръчката в предвидените срокове и при използване на точно посочен ресурс от експерти, съобразявайки изцяло изпълнението с изискванията на възложителя, съдържащи се в одобрената документация.

С оглед гореизложеното предложените от „Пътно- строителна компания Ес Би Ес“ АД оферти правилно са възприети като неотговарящи на изискванията на възложителя, поради което са би налице основания за отстраняване на участника по смисъла на чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП, което не е сторено от Възложителя.

Отделно от горното е налице и наличие на неравно третиране на участниците в процедурата, доколкото за идентични пропуски в офертите на избрания изпълнител и друг участник - „Трейс–пътно строителство“ АД, комисията е приложила различен подход, видно от Протокол №2 в частта му по разглеждане на техническите предложения на допуснатите участници /л. 418 гръб, класьор 1/, като е предложила за отстраняване участника „Трейс–пътно строителство“ АД. В случая е налице неравно третиране на участниците в процедурата в нарушение на чл. 2, ал. 1 от ЗОП от гл. т. на това, че едни и същи фактически обстоятелства, относими към съдържанието на техническото предложение на участниците, са преценявани/оценявани за съответствие с предварително обявените от възложителя условия за изпълнение на поръчката, по различен начин.

С оглед изложеното съдът приема, че правилно установяванията на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в тази им част са били квалифицирани като нередност по смисъла на т. 14, от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, съответно че е налице основание за налагане на финансова корекция в размер на 25% от поисканите за възстановяване разходи по засегнатите договори за извършено от бенефициера нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП, доколкото подобно се доказва. Макар и неправилно в решението си административният орган да е приел, че е допуснато „изменение“ на условията на поръчката след отваряне на офертите, вместо неправилното им прилагане, тази непрецизност не може да се приеме за съществено нарушение, достатъчно да обуслови незаконосъобразност на обжалвания акт в тази му част. Т. 14 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности обхваща случаите на изменение на критериите за подбор или техническите спецификации след отваряне на офертите или случаите в които същите са приложени неправилно, в резултат на което незаконосъобразно е избран изпълнител. В действителност в т. 14 не става въпрос за други изисквания и условия на възложителя, извън критериите за подбор и същинските техническите спецификации, както е в конкретния случай с офертата на участника „Пътно-строителна компания Ес Би Ес“ АД, която не отговаря на условията за представяне на предложение за изпълнение на поръчката, от гл. т. на неговото съдържание, съдържащи се в техническата спецификация Предвид решение на ЕК от 14.05.2019 г. за установяване на насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат извършени спрямо финансирани от Съюза разходи в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки, е допустимо тълкуването по аналогия. В този документ е посочено, че видовете нередности, описани в раздел 2, са най-често срещаните като този списък не е изчерпателен и други нередности следва да бъдат разглеждани, когато е възможно, по аналогия с видовете нередности, установени в насоките. В този смисъл допуснатото от бенефициера Община Братя Даскалови нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП следва да бъде квалифицирано като нередност именно по т. 14 от приложението.

Предвид установените нарушения /незаконосъобразни изисквания за подбор, утвърдена незаконосъобразна методика и незаконосъобразно избран изпълнител на обществената поръчка/, осъществен се явява и третият елемент от фактическия състав на нередността, изискващ тя да има или да би имала като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза.

В случая в съответствие с чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕФСУ правилно е определен за приложим пропорционалният метод за определяне размера на финансовата корекция за всяко от нарушенията, тъй като поради естеството им е невъзможно да се даде реално количествено изражение на имуществените последици, нито на броя на участниците, които биха се включили, ако не бяха поставени ограничителните по естеството си изисквания, заложена незаконосъобразна методика и съответно не биха са създали предпоставки за некласиране на възможно икономически по-изгодна оферта.

Съгласно чл. 7 от Наредбата, при констатирани два или повече случаи на нередност, посочени в Приложение №1, се определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, размерът на която е равен на най-високия приложим процент. В случая са налице нарушения, за които са предвидени различни по размер финансови корекции, като съобразно чл. 7 от Наредбата, е определена една обща финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от тези нарушения и признати за допустими за финансиране разходи по сключените договори за изпълнение на всички ОП от обществената поръчка. Тези нарушения са с възможен финансов ефект спрямо бюджета на ЕС, тъй като се свързват с накърняване на основни принципи при разходването на финансови средства, т. е. ако не бяха допуснати, би се избегнало разходването на финансови средства на Съюза не по установения законов ред. Целта на финансовата корекция е да се гарантира или възстанови положението при което всички разходи, извършени в рамките на предоставена безвъзмездна финансова помощ, да бъдат в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство.

Съответствието на обжалвания административен акт с материалния закон в посочения смисъл, определя и съответствието му с целта на закона – защита на финансовите интереси на Съюза /член 58, § 1 от Регламент /ЕС/ №1306/2013/, поради което отсъства и основание за отмяната му по чл. 146, т. 5 от АПК.

С оглед обаче на установеното издаване на обжалваното решение от некомпетентен орган, дисквалифициращо го като валиден административен акт, съдът намира, че оспореното Решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/4943 от 13.09.2024 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, следва да бъде обявено за нищожно.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за разноски се явява основателно, като в тежест на ДФ „Земеделие“ следва бъде възложено заплащането на сумата от 17 700.00 лв., от които 1700.00 лв., заплатена държавна такса и 16 000.00 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Неоснователно се явява заявеното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г./.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд