Решение № 259 от 26.11.2024 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 405/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК. С Решение № 69/24.06.2024 г. по гр. д. № 279/2023 г. З.ски районен съд е отхвърлил предявени от М. И. К. и Л. С. К. срещу А. М. К. и Т. С. К. иск с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. 5 от ЗЗД за обявяване на нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113/10.04.2008 г. том І рег. № 981 дело № 114 от 2008 г. на М.Д. – Нотариус с рег. № 184 на НК, с район на действие района на РС – З., като привиден, прикриващ договор за дарение; ищците са осъдени да заплатят на ответницата Т. К. разноски за производството в размер на 1 150 лева. Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищците М. И. К. и Л. С. К., чрез пълномощник адв. И.Д., с оплаквания, че е неправилно. Във въззивната жалба се твърди, че противно на приетото от съда, показанията на ангажираните от ищците свидетели са взаимно подкрепящи си и кореспондират с другите доказателства; показанията на свидетелите, ангажирани от ответницата Т. К. са алогични, противоречиви и нямат каквато и да е връзка с действителността, поради което не следва да им се дава вяра. Твърди се, че съдът не е коментирал обясненията на страните, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, като се сочи, че истинското намерение на страните по сделката може да се установи единствено от тях самите, а не от трети лица. Твърди се, че сочената от свидетелите различна цена на сделката е сериозна индиция за неверни показания; сочи се, че не са налице писмени доказателства за предаване н сочените от свидетерлите суми. Твърди се от жалбоподателите, че ответницата Т. К. признава, че сделката е симулативна на няколко самостоятелни основания: продажната цена не е тази по НА, тъй като е уговорена официална пазарна цена 3 000 евро, а била платена цена от 29 000 лева; сделката е симулативна и по отношение на страните, доколкото апартамнтът бил на А. /другият син на ищците/ и тя давала парите на него, а не на ищците. По-нататък се прави анализ на показанията на свидетелите С.С., Ф.Л. и Л. И.а, като се отбелязват противоречия в тях, както и се твърди, че тези свидетели установяват преразказани факти от К., без лични възприятия по отношение на обстоятелството дали и срещу каква цена е била прехвърлена собствеността на апартамента; твърди се недостоверност и нелогичност на тези показания. Прави се анализ на показанията на свидетелите Р. и Я., ангажирани от ищците, като се твърди, че те са обосновани и логични, кореспондират със заявеното от страните по реда на чл. 176 от ГПК. Излагат се доводи, че имотът е прехвърлен на А. К., защото то живее в гр. З. и ищците са разчитали той да се грижи за тях, а другият им син е в чужбина и за да не може да се атакува сделката. Сочи се, че индиция за симулативност е и размера на продажната цена – близка до данъчната. Твърди се във въззивната жалба, че твърденията на ответницата Т. К. в отговора на исковата молба са оплетени и противоречиви, като не е ясно кой, кога и колко пари е давал за покупката. С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение, като бъде постановено уважаване на иска. В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалбаот ответницата Т. С. К., чрез пълномощник адв. В., с който се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Сочи се в отговора, че в основата на искоата претенция стои едно обратно писмо, с което се твърди симулация на сделката и то отново от ищците родители и ответника, техен син, без наличието на волеизявление от страна на ответницата Т. К..Твърди се, че от ищците и ответникът К. се цели единствено увреждане интересите на ответницата Т. К., доколкото последната се е развела със сина на ищците, като се касае за симулативен процес. Сочи се в отговора, че при твърдение за абсолютна симулация решението следва да е положително и отхвърлително само относно тази установеност; фактите, въведени от ответника чрез възражение не са обстоятелства, на които искът се основава, но при иск, предявен на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД за разкриване на абсолютна симулация при защитно възражение, прилагането на правилата относно прикритото съгласие по смисъла на чл. 17 ал. 1 от ЗЗД налага отхвърляне на иска на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, а не до обявяване на привидност. Твърди се, че настоящия случай е такъв, защото не се установява абсолютна симулация. Сочи се, че както при абсолютната, така и при относителната симулация, привидният договор е нищожен; когато с привидният договор страните са прикрили друго съглашение, по силата на чл. 17 ал. 1 от ЗЗД те са обвързани от него, ако са налице изискванията за неговата действителност, т.е. пак ще е налице прехвърляне правото на собственост. По отношение на обратното писмо се сочи, че се касае за частен документ, който не носи подписа на другата страна по сделката – ответницата Т. К., която го оспорва. Този документ не е нотариално заверен, поради което неговата достоверна дата е депозирането му с исковата молба. Сочи се, че когато е налице другарство и обратният документ се отнася до факт, който е общ за другарите, констатациите относно общите факти трябва да са еднакви спрямо всички задължителни другари. Обвързваща сила този документ няма по отношение съпругът, който не е подписал документа; прави се позоваване на практика на ВКС; В случая обратното писмо, в което не е участвал съпругът ответник, ще служи само като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165 ал. 2 от ГПК по отношение на неподписалия съпруг и не доказва симулацията, поради което ищцовата страна следва да приведе и други доказателства за твърдяната симулативност. Прави се аналази на свидетелските показания, ангажирани от ищцовата страна, както и се сочи, че евентуалното желание на прехвърлителите да лишат от наследство другия си син също не е индиция за наличие на привидно съгласие, а обратното, то установява намерението за възмездно разпорежда именно с тази цел. Прави се анализ на доказателствата по делото в подкрепа на твърдението, че ответницата Т. К. е установила възражението си за наличие на възмездна сделка. Допълъва се, че в тази насока са и представените разписка за получени от ищец К. пари от ответника К., като се сочи, че при предявяване на тези разписка в съдебно заседание на ищецът М. К., последният първоначално категорично заявява, че не е получавал никакви пари, като след намесата на ответникът А. К. заявява, че са пари в заем за ремонт /която намеса е отразена и в протокола от съдебното заседание. Твърди се, че и свидетелите на ищцовата страна са отрекли през 2008 г. да е правен ремонт на къщата в с. Е.р. Допълва се по отношение обратното писмо, че са налице противоречиви твърдения на ищецът М. К. и свидетелите – дали преди изповядане на сделката или след това е съставено обратното писмо. Излагат се доводи за придобиване на имота по силата на давностно владение. С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение; претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание за жалбоподателите пълномощникът им адв. И.Д. поддържа въззивната жалба. Въззиваемата Т. К. лично и чрез пълномощник адв. Е. В. оспорва въззивната жалба. Въззиваемият А. К. не оспорва въззивната жалба. Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази: Ищците М. И. К. и Л. С. К., съпрузи, предявяват иск да бъде обявен за нищожен на основание разпоредбата на чл. 26 ал. 2 предл. 5-то от ЗЗД Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 113/10.04.2008 г., по силата на който договор продават на сина си – ответника А. К. недвижим имот – апартамент със застроена площ 54, 14 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 31111.33.450.3.1. Ищците твърдят, че се опасявали след тяхната смърт другите наследници да не атакуват сделката, поради което вместо сделка дарение, каквато желаели да сключат, сключили договор за покупко-продажба. С исковата молба се представя обратно писмо от 10.04.2008 г., подписано от ищците и ответника А. К., според което страните заявяват, че договорът за продажба е привиден /симулативен/ и не изразява действителната им воля, която е да прехвърлят имота чрез договор за дарение. В обратното писмо е посочено, че пазарната цена на имота, която ще бъде посочена в нотариалния акт, няма да бъде предавана от купувача на продавачите. Като необходим другар, в качеството на ответник, по делото е конституирана Т. С. К., като е установено от писмените доказателства и не е спорно, че двамата ответници са били съпрузи от 1999 г. до прекратяване на брака с развод със съдебно решение от 30.06.2022 г. Ответницата К. оспорва иска с твърдения, че сключената на 10.04.2008 г. сделка за покупко-продажба е действителна и ответниците са заплатили на ищците като продавачи цената на имота. Правилно е прието от районния съд, че документът “обратно писмо“, подписан между страните по сделката, не обвързва неучаствалия в сделката съпруг /ответницата Т. К./, поради което този документ има значението на начало на писмено доказателство. Неучаствалият в сделката съпруг, макар и да не е страна по сделката, придобива права по нея по силата на закона /чл. 21 от СК/. Независимо от подчиненото му материалноправно и процесуалноправно положение спрямо съпруга-купувач, „обратното писмо“ не разпростира действието си спрямо неучаствалия в сделката съпруг; такъв документ няма обвързваща сила спрямо неучаствалия в сделката съпруг, но може да изпълни функцията на начало на писмено доказателство и като предпоставка за допустимостта на свидетелски показания по смисъла на чл. 165 ал. 2 от ГПК. В този смисъл Решение № 232/21.01.2020 г. по гр. д. № 4300/2018 г. ІV г.о. на ВКС. Подписаният от единия съпруг документ /обратно писмо/ има значение на начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията по отношение на неучастващия; тъй като двамата съпрузи имат качеството на необходими други, когато единият признава симулативния характер на сделката, а другият го оспорва, по правилото на чл. 217 от ГПК съдът преценява фактическите им твърдения с оглед всички обстоятелства по делото. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че представените от ответницата К. писмени доказателства установяват плащане от страна на ответниците в полза на ищците на пари за покупката на процесния имот. На л. 53 от делото на районния съд са представени копия от три разписки, за които ищецът М. К. и ответника А. К. не оспорват, че носят техните подписи. Според тези разписки ответникът А. К. е предал на ищеца М. К. суми: „На 09.04.2008 г. давам 1 000 лева стават общо 7 000 лева“, „На 17.04.2008 г. давам 500 лева стават общо 7 500 лева“, „На 18.12.2009 г. върнати 500 лева, остават 5 500 лева“. Както сочи и районния съд, в съдебно заседание ищецът М. К. първоначално отрича да е получавал тези пари от А. К., а след това, „подсетен“ от последния, заявява, че те са му дадени в заем за ремонт на къща в с. Е.р. На л. 54 от делото на районния съд е представено платежно нареждане за валутен превод, от което се установява, че ответникът А. М. К. превежда по банков път сумата от 3 000 евро на А. М. К.; не е спорно, че А. М. К. е другия син на ищеца, брат на ответника. Превода по това платежно нареждане подкрепя твърдението на Т. К., че процесния имот ищците смятали да дарят на другия си син А. К., но тъй като А. живеел трайно в чужбина и имал финансови проблеми, родителите решили да продадат апартамент на А. К. и Т. К. и с получените от тази продажба пари да подпомогнат сина си А.. Горепосочените писмени доказателства следва да се преценяват и с оглед депозираните пред районния съд свидетелски показания. Районният съд е направил обстоен анализ на свидетелските показания и подробно е мотивирал кои показания кредитира и по какви причини. От ищцовата страна са ангажирани свидетели Р. Р. и Е. Я.. Свид. Р. твърди да е информиран за всички уговорки относно процесната сделка, твърди, че ответникът А. К. е дал на баща си М. К. около 5 000 – 7 000 лева в заем за ремонта на къщата в с. Е.р. а в същото време не може да каже кога е правен ремонт на къщата в с. Е.р. Според свид. Я. пари за процесната сделка не са давани, „защото той е баща“, т.е. свидетелят изказва едно предположение, че тъй като ищците са родители на ответника А. К., не би следвало ответниците да са заплащали за процесния имот. Свид. Я., който твърди, че е близък с ищците и знае за уговорките по повод процесната сделка, твърди, че ищците искат да си вземат апартамента, тъй като А. К. „не им обръща внимание“, което следва да означава, че на свидетеля, въпреки близките си отношения с ищците и информираността за условията по процесната сделка, не знае, че ищците желаят прикритата сделка – дарение, да не се атакува и имота да остане дарен на ответника А. К.. Показанията на свид. С. следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е брат на ответницата Т. К.. От друга страна, свидетелите Ф.Л. и Л. И.а, за разлика от свидетелите на ищцовата страна, не са в роднински отношения със страните по делото и не се установява по друг начин да са заинтересовани от изхода на делото. Свид. Л., която живее в блока, където се намира процесния апартамент, дава показания, че през м. юни 2008 г. дала пари в заем на ответницата Т. К., които пари видяла как Т. предава на свекър си /ищеца М. К./ пред блока. Настоящата инстанция споделя изводите в мотивите на районния съд относно анализа на свидетелските показания и основанията за кредитиране на показанията на свидетелите, ангажирани от ответницата Т. К., поради което и на основание чл. 170 от ГПК препраща към тях. Показанията на свидетелите, ангажирани от ответницата Т. К., кореспондират с представените по делото писмени доказателства – разписки за изплащани парични суми от ответника А. К. и банков документ за преведени от А. К. 3 000 евро на брат му А. К.. В същото време, показанията на тези свидетели не се опровергават нито от показанията на свидетелите, ангажирани от ищцовата страна, нито от други доказателства по делото. Некоректно извод за противоречие на свидетелските показания, ангажирани от ответницата К., се прави чрез съпоставка на нейни твърдения, и то извадени от контекст. Няма основание да се приемат доводите във въззивната жалба, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите С. и Л., тъй като било нелогично и двата пъти ищецът М. К. да е седял самичък и да е чакал снаха си да вземе пари от някого и веднага да му ги даде. Според жалбоподателите следвало ответницата Т. К. да предаде парите на мъжа си, а той на баща си. Както е посочил и районния съд и е отбелязано в протокола от съдебно заседание от 29.03.2024 г., при предявяване на разписките от л. 53 от делото, ищецът М. К. първоначално категорично заявява, че не е получавал никакви пари – „Никой не ми е давал никакви пари – нито на мен, нито на жена ми“, ответникът А. К. /без разрешение от съда се обръща към баща си/ - и му казва, че това е за ремонта на къщата, след което ищецът М. К. заявява, че получил тези пари за ремонт на къщата /в с. Е.р.. Обясненията на страните по реда на чл. 176 от ГПК са коментирани от районния съд, поради което в това отношение оплакванията във въззивната жалба са неоснователни, както са неоснователни и доводите, че изводите на съда следва да се градят предимно на тези обяснения. По този повод следва да се допълни, че с оглед заявеното в исковата молба и твърдяното от свидетелите, че ищците и ответника А. К. са във влошените отношения, тъй като А. К. се установил в Ивайловград и не се грижи за родителите си, е налице противоречие в позицията на ищцовата страна – ищците като родители са недоволни от сина си, че не полага или няма да полага грижи за тях, в същото време ищците настояват единствено процесната сделка за покупко-продажба като симулативна да се обяви за недействителна, а прикритото съглашение – дарение, не се атакува. Това противоречие дава основание да се приеме, че твърдението за симулативност се прави единствено с цел да се лиши ответницата Т. К. от притежаваната от нея ½ от процесния имот с оглед разтрогване на брака между ответниците. Изцяло превратно и недобросъвестно се интерпретират във въззивната жалба възраженията на ответницата Т. К.. По делото не е било предмет на установяване по какви причини Т. К. не е присъствала при изповядане на сделката пред нотариус, както и защо тя не е вписана в нотариалния акт също като купувач, „при все че твърди, че тя е дала всички пари за имота“. Такова твърдение ответницата Т. К. никъде не е правила – само тя да е дала всички пари за имота, което е поредното недобросъвестно и превратно тълкуване на становищата на страните и на доказателствата във въззивната жалба. Предвид гореизложеното настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че ищците не доказват симулативност на атакуваната сделка. Напротив, ответницата Т. К. установява възраженията си, че за придобиване на процесния имот тя и ответникът А. К. са плащали парични средства както на ищците, така и на синът им А. К., с оглед установеното, че ищците са имали намерение процесния имот да прехвърлят на сина си А. К., но предвид възможността той да го продаде и предвид финансовите проблеми на А. К., ищците решили да продадат имота на другия си син, а с парите от продажбата да подпомагнат сина си А. К.. По повод оплакванията във въззивната жалба за различни твърдения на ответницата Т. К. относно продажната цена и изплатените парични средства, които твърденията според жалбоподателя дискредитират позицията на ответницата К., следва да се посочи, което е направено и от районния съд, че в настоящия процес не е необходимо да се установи изплащане на цялата продажна цена; достатъчно е да се установи изплащане на парични средства за покриване на уговорената цена, а ако се твърди, че не е изплатена цялата уговорена цена, то се касае за облигационни отношения, които не са предмет на настоящия спор. Във въззивната жалба превратно се интерпретират свидетелските показания. Свидетелите, ангажирани от ответницата Т. К. не са твърдели, че процесния имот е закупен за 3 000 евро, 7 000 лева, 2 000 лева и 29 000 лева. Свидетелите сочат какви суми са им известни да са дадени за изплащане на цената. Безпредметно във въззивната жалба се сочат твърдения на ответницата Т. К. относно цената на процесния имот, които според жалбоподателите дават основание за симулативност по отношение цената. Ищцовата страна, която претендира симулативност, въвежда твърдения за основания за симулативност; твърдения относно размера на цената не са въведени в исковата молба като основание за симулативност. Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата Т. К. деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 1 250 лева. Водим от горното Смолянски окръжен съд