Решение № 514 от 29.10.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 108/2025 г.

Производството е по реда на чл. 437 ГПК. Длъжникът Община Драгоман обжалва отказа на ЧСИ С. Л., обективиран в разпореждане от 30.10.2024 г. по изп. д. № 20229270401452, са се намали поради прихващане размера на задължението, следователно да бъде намалена и дължимата пропорционална такса по т. 26 ЗЧСИ, да не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, а в условията на евентуалност да бъдат намалени поради прекомерност. Водещият довод в жалбата е, че задължението на длъжника по изпълнителното дело било частично погасено след образуване на делото със сума в размер на 600 лв. Погасяването било настъпило поради прихващане, извършено от взискателя, чрез изпращане до длъжника на изявление за прихващане и изразено от длъжника съгласие с Писмо с изх. № 53-00465- 001/11.10.2024 г., следователно дългът не възлизал на 1 590 лв., а на 990 лв., в резултат на което следвало да бъде намалена и дължимата пропорционална такса по т. 26 ЗЧСИ. По отношение на разноските се твърди, че длъжникът изрично е заявил, че е готов да изпълни задължението си, а взискателят преднамерено завел изпълнително дело. Взискателят „Главстроймонт“ ЕООД е подал писмени възражения, с които оспорва жалбата. Частният съдебен изпълнител е представил мотиви по обжалваното действие. Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното: Жалбата е допустима – същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от длъжник по изпълнителното дело и против действията на съдебния изпълнител, които по съществото си представляват отказ за частично прекратяване на изпълнителното производство и разноските по делото. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Изпълнителното дело № 20229270401452 е образувано по молба на „Главстроймонт“ ЕООД, ведно с приложен изпълнителен лист, издаден на 29.07.2024 г. от АССО на основание съдебно определение по адм. д. № 1133 от 2022 г. по описа на АССО, срещу Община Драгоман за заплащане на парично задължение, а именно сумата в размер на 1 590 лв., представляващи разноски по адм. д. № 1133 от 2022 г. по описа на АССО. От приложено по делото изявление за прихващане с изх. № 53- 00465/03.10.2024 г. (срт. 22) се установява, че „Главстроймонт“ ЕООД е извършило прихващане на вземането си в размер на 600 лв., представляващо сторени разноски за оспорване по административен ред на АУЗ № 1088-1- 1/01.11.2018 г. с вземане на Община Драгоман в размер на 196, 53 лв., представляващо разноски по делото пред АССО – адм. д. № 1133 от 2022 г. по описа на АССО и 222, 25 лв. – главница и лихви съгласно Решение по адм. д. № 1133 от 2022 г. по описа на АССО. А от Писмо с изх. № 53-00465- 001/11.10.2024 г. се установява, че Община Драгоман е изразила съгласие с извършеното прихващане. Предмет обаче на изпълнително дело № 20229270401452 е вземането на „Главстроймонт“ ЕООД срещу Община Драгоман в размер на 1 590 лв., представляващо разноски по адм. д. № 1133 от 2022 г. по описа на АССО, които са възложени в тежест на Общината и видно от обсъдените по-горе документи, прихващане с това вземане не е правено в изпълнителното производство. От изявлението за прихващане се установява, че сумата от 600 лв., представлява сторени разноски за оспорване по административен ред на АУЗ № 1088-1-1/01.11.2018 г., което вземане не е предмет на изпълнителното дело, но длъжникът изрично се е съгласил с извършеното прихващане, поради което възраженията му свързани с несъществуване на вземането, с което е извършено прихващането са неоснователни и сумата не би могла да бъде отнесена за частично погасяване на задължението по образуваното изпълнително дело. Следователно вземането на взискателя, за което е образувано Изпълнителното дело № 20229270401452 не е прихванато, съответно не е частично погасено, т.к. изявлението за прихващане касае различно вземане. С оглед факта, че размерът на приетата за събиране сума не следва да се променя, то и определеният по делото размер на таксата по чл. 26 ЗЧСИ следва да остане същият. По изпълнителното дело е приет за събиране в полза на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По делото е представено пълномощно от управителя на „Главстроймонт“ ЕООД, с което същият упълномощава адвокат Д. Е. да образува изпълнително дело и да иска предприемане на изпълнителни действия по своя преценка без ограничения. Към молбата за образуване е приложена и разписка, която удостоверява получаването на сумата от 500 лв., поради което правилно са били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на визскателя. В случай, че длъжникът е искал да избегне начисляването на допълнителни разноски е могъл да заплати задължението си доброволно, преди образуване на изпълнителното дело, което обстоятелство в случая нито се твърди, нито се доказва. Следователно искането на жалбоподателя за неприсъждане на разноски в полза на взискателя се явява неоснователно. Неоснователно е и искането за намаляване поради прекомерност на така приетото за събиране адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв., а според разпоредбата на чл. 10, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от същата наредба за процесуално представителство по изпълнително дело минималният размер на адвокатско възнаграждение, изчислен въз основа на размера на дълга – 1 590 лв., е в размер на 229, 50 лв. Следователно общият размер на минималното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело е в размер на 429, 50 лв. Настоящият съдебен състав приема, че приетият за събиране адвокатски хонорар в размер на 500 лв. не е прекомерен с оглед на факта, че надхвърля с по-малко от 20 % предвидения минимален такъв, а и предвид на обстоятелството, че задължението не е изплатено в цялост и към настоящият момент, поради което може да се наложи да се извършват и допълнителни действия. В обобщение, подадената жалба подлежи на отхвърляне. По изложените съображения и на основание чл. 437 ГПК Софийският окръжен съд