Решение № 235 от 8.12.2025 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 229/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимата С. И. П. срещу Присъда № 1 / 07.01.2025 г. по НДЧХ № 1560 / 2023 г., по описа на Районен съд - Русе. С жалбата и допълнението към нея се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на постановената присъда, за допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимата. Иска се атакуваната присъда да бъде отменена и подс.П. да бъде оправдана, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред въззивния съд, повереникът на частния тъжител излага съображения, с които счита жалбата за неоснователна и моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира и направените по делото разноски. Защитникът поддържа изцяло жалбата по посочените в нея основания и също претендира направените по делото разноски. Подсъдимата, редовно призована, не се явява. Окръжен съд - Русе, втори наказателен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното: Въззивната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна. С атакуваната присъда подс.П. е призната за виновна в това, че за периода от 26.07.2022 год. до 11.02.2023 год., в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на три пъти, като родител - майка на детето А. Ю. Д., не е изпълнила Определение № 1558 от 30.06.2022 год. постановено по гр.д.№ 32/2022 г. по описа на Русенски районен съд, в сила на 04.07.2022 год., относно режима на лични контакти на бащата Ю. Д. с детето А. Ю. Д., както следва: на 26.07.2022 год., на 23.08.2022 год. и на 11.02.2023 год., поради което и на основание чл. 301, ал. 1, т. 4 предл. 2 от НПК, вр. чл. 78а ал. 1 от НК, първоинстанционният съд я освободил от наказателна отговорност, като й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева, за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. На основание чл. 304 от НПК, съдът я оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал.1 от НК на дати: 05.07.2022 г., 02.08.2022 г., 28.01.2023 г. и 16.08.2022 г. Наред с това осъдил подс.П. да заплати по сметка на Районен съд – Русе направените по делото разноски в размер на 275.93 лв. Делото било образувано пред Районен съд – Русе на 10.08.2023 г. въз основа на постъпила тъжба от частния тъжител Ю. Д. чрез неговите повереници. В нея били изложени фактите, на които тъжителят основава претенцията си. Наред с това била дадена и правна квалификация на престъплението по чл.182, ал.2 вр. с чл.26 от НК с изпълнително деяние изразяващо се в осуетяване изпълнението на съдебно решение относно упражняване на лични контакти с дете. С Разпореждане № 2307 / 12.09.2023 г. съдията – докладчик насрочил делото за разглеждане без обаче да определи правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата. По делото били проведени множество заседания, в които този пропуск не бил отстранен. След като съдът приел делото за изяснено от фактическа страна и след проведените прения, постановил присъдата си, с която признал подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК с изпълнително деяние изразяващо се в неизпълнение на съдебно решение относно упражняване на лични контакти на тъжителя с детето му. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК не е необходимо тъжбата да съдържа правна квалификация на извършеното, а ако такава е посочена, то тя не обвързва съда. Затова и за да се очертаят рамките на частното обвинение и предмета на доказване, въз основа на изложените в тъжбата факти и да може предаденото на съд лице да узнае в какво е обвинено и да организира защитата си, разпоредбата на чл. 247б ал. 2, т. 3, вр. чл. 252, ал. 4, изр.2 от НПК задължава съдията - докладчик да даде съответната правна квалификация на деянието. Той следва да формулира обвинението, като посочи съответния текст от Особената част на НК и словесното му описание, изведени от съдържанието на тъжбата. Препис от това разпореждане се връчва на подсъдимия заедно с тъжбата и доказателствата към нея, чрез което той е наясно както с изложената фактическа обстановка от тъжителя, така и с правната квалификация дадена от съда. Осигуряването на пълна и подробна информация за повдигнатото на подсъдимия обвинение, както и за неговата правна квалификация, която съдът приема, е необходимо условие за осигуряване на справедлив процес. Като не е сторил това районният съд е нарушил регламентираното в чл. 55, ал. 1 от НПК право на подсъдимата да узнае в какво е обвинена. Наред с това първоинстанционният съд не е изпълнил и задължението по чл.15, ал.2 от НПК да гарантира упражняването на това право от подсъдимата. Тези пропуски не могат да бъдат приети за несъществени, тъй като престъплението по чл.182, ал.2 от НК може да бъде осъществено чрез бездействие или действие, респективно неизпълнение на съдебното решение или неговото осуетяване, а след като съдията-докладчик не е дал правна квалификация на престъплението, не е било ясно, че според съда подсъдимата е предадена на съд, не за осуетяването на определението относно режима на лични контакти на тъжителя с детето си, а за неговото неизпълнение. Предвид изложеното, настоящата инстанция намери, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.1 вр. с ал.1, т.2 от НПК довело до ограничаване на правото на подсъдимата да научи за какво престъпление е предадена на съд. Допуснатото нарушение е неотстранимо в хода на производството пред въззивната инстанция, тъй като не може последната инстанция за първи път да дефинира обвинението и да се произнесе по същество, лишавайки подсъдимата от инстанционен контрол. Това налага обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия „предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“. На следващо място, въззивния съд констатира, че при част от съдебните заседания от първоинстанционното производство, в това число и в заседанието приключило със съдебните прения, е присъствал и частният тъжител, който не владее български език. На същият не му бил осигурен преводач, в нарушение на чл.21, ал.2 от НПК, чл.15, ал.2 от НПК и на принципа за равенство на гражданите в наказателното производство регламентиран в чл.11, ал.1-2 от НПК. Доводите на първоинстанционния съд, поради които не е сторил това са напълно неправилни. Наред с това съдът изслушал съдебните прения, но не е дал думата на частния тъжител, в нарушение на процесуалното му задължение по чл.291, ал.2 от НПК. Обстоятелството, че той е имал упълномощени повереници, за да бъде подпомогнат, не го лишава от правото да защити лично обвинителната си теза. Принципно няма пречка да се съгласи с позициите на поверениците си и да не вземе участие в съдебните прения, но няма данни да му е предоставена възможността да изрази становището си по този въпрос и по въпроса за лично упражняване на процесуалното му право. По този начин съдът не е предоставил възможност на частния тъжител да упражни пълноценно правото си по чл.82, ал.1 от НПК да участва в съдебното производство, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. При това положение въззивният съд не дължи произнасяне по останалите наведени оплаквания срещу атакувания съдебен акт и по претенциите за направени разноски пред окръжния съд. Така мотивиран и на основание на чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.1 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл. 334, т. 1 от НПК Русенския окръжен съд, втори наказателен състав,