Решение № 838 от 8.4.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 19/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. К. К., [ЕГН], с посочен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], подадена чрез пълномощник - адвокат В. В. Ч. от •••, с посочен съдебен адрес и адрес за призоваване и връчване на книжа и съобщения - [населено място], [улица], [адрес], против Решение №63 от 05.11.2024 год., постановено по АНД №106/2024 год. по описа на Pайонен съд – Момчилград, с което е което е потвърдено наказателно постановление №3940 от 06.06.2024 год., издадено от директора на РДГ - град Кърджали. Касаторът заявява в жалбата, че счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания за обжалване по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът счита, че най-напред, следва да бъде отбелязано, че в случая първоинстанционното решение е необосновано, тъй като в него не е обсъдено нито едно от възраженията на жалбоподателя, направени е жалбата и с молба с Вх.№2773/29.10.2024 год. по описа на Pайонен съд - Момчилград. В тази връзка намира, че следва да бъде подчертано, че първоинстанционният съвсем лаконично, без да изложи каквито и да било аргументи, е приел нарушението било извършено в землище [населено място], [община], [отдел], [подотдел]. Твърди се, че в случая по делото не било установено по безспорен, ясен и категоричен начин, точното място на извършване на твърдяното нарушение, поради което било нарушено и правото на защита на жалбоподателя, който бил принуден да предполага къде е това място. Развити са доводи в тази насока, като се твърди, че изложеното е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление, поради което и обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, единствено и само на база на предположение относно точното място на нарушението. На следващо място, според касатора следва да бъде подчертано, че съгласно чл.1, ал.1 от ЗГ, посоченият закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, като в чл.2, ал.3 от ЗГ изрично били посочени места, за които разпоредбите на закона не се прилагат и следователно, за да бъде извършена преценка дали разпоредбите на чл.213, ал.1, т.1 и чл.266, ал.1 от ЗГ са приложими в конкретния случай, било необходимо да бъде установено мястото, от където са добити процесните дърва, респ. това място от своя страна да не е измежду изброените в чл.2, ал.3 от ЗГ. Твърди, че в конкретния случай в АУАН, в НП и в обжалваното съдебно решение не било установено по никакъв начин, че превозваната дървесина е от горския фонд, за да се изисква на нея да има поставена КГМ при транспортирането й и за да се прилагат спрямо нея изискванията на процесните разпоредби от Закона за горите и всъщност контролните органи очевидно изобщо не били изяснили мястото, от което е добита дървесината, за да се прецени дали тази дървесина е от горския фонд и дали за нея ще важат разпоредбите на ЗГ и Наредбата или не, поради което жалбоподателят необосновано е санкциониран. Развити са доводи и в тази насока, като касаторът счита, че извършването на твърдяното нарушение не е доказано по ясен, безспорен и несъмнен начин, поради което и обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. На следващо място, според касатора в първоинстанционното решение не са обсъдени и направените от жалбоподателя възражения, свързани с липса на точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се, че от една страна, в нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, в процесния АУАН изобщо не бил посочен признак от обективна страна на нарушението - а именно управлението на МПС, респ. транспортирането на дървесината от страна на жалбоподателя и доколкото по преписката били събрани безспорни доказателства, че към момента на проверката в автомобила, освен г-н К., се е намирал и г-н К., то не ставало ясно, по какъв начин административнонаказващият орган е преценил в обжалваното НП, че именно жалбоподателят е извършил твърдяното нарушение. В тази връзка счита, че липсата на точно посочване на лицето, което се твърди да е управлявало процесния автомобил, респ. е транспортирало дървесината, представлява липса на точно описание на нарушението в АУАН и е в противоречие с чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, поради което и процесното НП е следвало да бъде отменено, доколкото с него не би могло да се санира този съществен пропуск в АУАН. На следващо място в касационната жалба се твърди, че в процесните АУАН и НП липсва посочване както на конкретното техническо средство, с което се твърди да са измерени дървата, така и на метода, с който се твърди да е определено посоченото количество дърва. Развити са доводи и в тази насока, като се сочи, че при липса на доказателства за тези обстоятелства, липсва сигурност относно верността на измерването, а било необходимо да се отбележи, че административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения. На следващо място, според касатора първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на процесуалните правила не изискал служебно информация от РУ – [община], дали срещу жалбоподателя за същото деяние е образувано наказателно производство, а ако е образувано, то прекратено ли е и кога това се е случило. Счита, че така, в нарушение на процесуалните правила и на принципа за служебното начало, обжалваното решение е постановено без да бъде изяснено делото от обективна страна и без да бъде изобщо обсъдено направеното в жалбата възражение за издаване на процесното наказателно постановление при наличие на висящо срещу жалбоподателя досъдебно производство по ЗМ №[номер]/[дата] на РУ - [община] за същото деяние. В жалбата се твърди, че всъщност, с издаване на наказателното постановление на 06.06.2024 год., преди да е прекратено наказателното производство срещу жалбоподателя, е била нарушена императивната разпоредба на чл.33, ал.2, изр.1 от ЗАНН, което опорочило необратимо цялото производство по административно наказване и на собствено основание налагало отмяна на издаденото наказателно постановление, респ. правело обжалваното решение неправилно. В жалбата на последно място, но не и по значение, се сочи също, че в обжалваното съдебно решение изобщо не е обсъдено и възражението, че в случая са налице всички белези на маловажен случай дори и да бъде преценено, че жалбоподателят е осъществил вмененото му във вина административно нарушение. Сочи се, че в тази връзка следва да бъде подчертано, че в случая липсват вредни последици от деянието, че количеството на транспортираната дървесна маса е изключително малко – 1.68 куб. пл. м., че жалбоподателят не е бил санкциониран с влязло в сила наказателно постановление и за други или подобни нарушения по Закона за горите, както и че степента на обществена опасност на дееца е изключително ниска – същият е неосъждан, в млада възраст, няма данни да е криминално проявен и в района, в който живее, се ползва с добро име и авторитет, както и че в допълнение към това следва да бъде посочено още, че в случая не е посочена и пазарната стойност на процесната дървесина, за да бъде установено всъщност и незначителната й имуществена стойност. Поради това е изложен довод, че наложеното административно наказание е несъразмерно тежко с оглед тежестта на нарушението и личността на нарушителя, като са налице всички предпоставки за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид изложеното, касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебно Решение №63 от 05.11.2024 год., постановено по АНД №106/2024 год. по описа на Pайонен съд - Момчилград и да отмени, като незаконосъобразно и/или неправилно, наказателно постановление №3940 от 06.06.2024 год. по описа на РДГ –Кърджали. Алтернативно, в случай че съдът прецени, че са налице основания за това, моли да бъде отменено съдебно Решение №63 от 05.11.2024 год., постановено по АНД №106/2024 год. по описа на Pайонен съд - Момчилград и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Моли също, да бъде осъдена ответната страна да заплати на адвокат В. В. Ч. от •••, личен №[номер], адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ и съдействие на жалбоподателя в първоинстанционното производство, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 03.09.2024 год. и в настоящото производство, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 09.12.2024 година. Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - А. К. К. от [населено място], [община], [област], се явява лично. Заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Твърди, че превозваните от него дърва не били подредени и служителите от РДГ – Кърджали не измерили дървата в негово присъствие, както и че не видял с какво мерят дървата. Заявява, че дървата били от гората. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Момчилград, както да отмени и наказателното постановление. Ответникът по касация – директорът на Регионална дирекция по горите - Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се редовно упълномощен процесуален представител - гл.юрк. Е. Г. К. – М., която заявява, че оспорва касационната жалба и поддържа съображенията, изложени в депозирания писмен отговор. Счита, че обжалваното решение на Районен съд – Момчилград е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства. По отношение на основния мотив в касационната жалба, че дървесината не е добита от горска територия, прави уточнение, че същото е ирелевантно към спора, тъй като, независимо от къде е добита дървесината - дали от горска територия или извън горска територия, съгласно разпоредбата на чл.211 и чл.206 от Закона за горите, същата следва да бъде маркирана преди транспортиране и да бъде придружена със съответния документ за произход и превозен билет. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на Районен съд – Момчилград, както и издаденото наказателно постановление от директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали по мотивите, изложени в отговора на касационната жалба. Моли, освен това, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Регионална дирекция по горите – Кърджали. По касационната жалба, чрез Районен съд – Момчилград, е постъпил отговор на касационна жалба, от директора на РДГ - Кърджали, в който са изложени подробни съображения и аргументи за неоснователност на жалбата. Изложени са доводи за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение на Районен съд – Момчилград. В отговора се иска съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са събрани доказателства, които установяват извършеното нарушение на разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите, както и счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предлага настоящата инстанция да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Момчилград. Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима. Релевираните от касатора касационни основания са нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното Решение №63 от 05.11.2024 год., постановено по АНД №106/2024 год., Момчилградският районен съд е потвърдил наказателно постановление №3940 от 06.06.2024 год., издадено от директора на Регионална дирекция по горите - Кърджали, с което, с което, на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите/ЗГ/, на А. К. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [община], [област], е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите и на основание чл.273, ал.1 от Закона за горите, са отнети в полза на държавата вещите - предмет на нарушението: 2.80 пр.м3 дърва - бук. Със същото решение Момчилградският районен съд е осъдил А. К. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [община], [област], да заплати заплати на директора (!?!) на Регионална дирекция по горите – град Кърджали направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150.00 лева. За да постанови решението си, Момчилградският районен съд е посочил, че видно от АУАН и НП, същите са съставени и издадени против жалбоподателя, за това, че на 05.01.2024 год., в землище [населено място], [община], [отдел], [подотдел], А. К. К. транспортира с товарен автомобил, [Марка], с peг.№[рег. номер], 2.80 пр.м3 дърва или 1.68 пл.м3 дърва, от дървесен вид бук, с дължина 2 метра, немаркирани с контролна горска марка и че с това си деяние е нарушил чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите, поради което и на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите и чл.53, ал.1 и 2 от Закона за административните нарушения и наказания и поради липса на основание за прилагане на чл.28, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба по чл.266, ал.1 от Закона за горите, в размер на 500.00/петстотин/ лева, в приход на Изпълнителна агенция по горите, чрез РДГ – Кърджали и са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението: 2.80 пр.м3 дърва бук, на основание чл.273, ал.1 от Закона за горите. Районният съд е приел, че от показанията на свидетелите, разпитани по делото, а именно: С. Е. Т., Н. С. К. и Е. Х. К. и В. Х., чиито показания е кредитирал напълно, като кореспондиращи помежду си и дадени от очевидци и лица, незаинтересовани от изхода на делото, се установява, че на посечената дата жалбоподателят е бил спрян за проверка, при която било установено, че същият транспортира посочените количества дърва в товарен автомобил [марка] и че дървата са били немаркирани с контролна горска марка, измерени били с ролетен метър и били подредени в каросерията на автомобила. При тези мотиви, Момчилградският районен съд е извел извода си, че този жалбоподател е осъществил от субективна и обективна страна административно нарушение, като в случая е транспортирал описаните количества дърва, с което е нарушил чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. Приел е, че административнонаказващият орган е определил правилно и законосъобразно наказанието, което е наложил на жалбоподателя, поради което и извел и окончателния си извод, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. При това положение Районен съд – Момчилград е приел, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на директора (!?!) на Регионална дирекция по горите – град Кърджали, в размер на 150 лева. При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл. Касационната инстанция в настоящия състав намира, че доколкото районният съд е установил фактическата обстановка, е направил законосъобразни правни изводи, довели до постановяването на правилен и законосъобразен съдебен акт, като в тази връзка намира инвокираните в касационната жалба оплаквания за неоснователни. Настоящият касационен състав не споделя най-напред довода, че в процесните АУАН и наказателно постановление липсвало точно посочване на мястото на извършване на нарушението, което е задължителен реквизит по смисъла на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а описаното по твърде общ начин място на нарушението не съответствало на събраните по делото писмени и гласни доказателства и това било самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление. В съставения АУАН серия ЮЦДП №014806 от 05.01.2024 год. ясно е вписано мястото, където е извършено нарушението – в землище [населено място], [община], [област], на територията на РДГ – Кърджали, ТП ДГС – [община], [отдел], като според настоящия състав, това описание на мястото е в достатъчна степен точно и конкретизирано. Следва да се добави, че в случая става дума за изпълнително деяние „транспортиране“ с превозно средство на описания дървен материал, а транспортиране не се осъществява на едно конкретно място, то е свързано с движение, като в случая е посочено землището на населеното място, в което е извършено транспортирането и в което землище транспортното средство е било спряно от полицейските служители и е установено наличието на немаркирания с контролна горска марка дървен материал в него, т.е. това е и мястото, където нарушението е установено. По отношение на мястото на извършване на нарушението изискването на процесуалния административен закон ще бъде изпълнено и когато това място е посочено точно и конкретно, но и когато е посочено приблизително, напр. като район, квартал, или като се посочи находящо се в близост кръстовище или някакъв популярен обект, както и когато е посочено населеното място, респ. землище на населено място, в което нарушението е извършено (довършено) или са настъпили общественоопасните му последици. Изискването за посочване на мястото на извършване на нарушението е от съществено значение относно преценката за компетентността на актосъставителя, компетентността на административнонаказващия орган и териториалната компетентност на контролиращата съдебна инстанция. На следващо място, не се споделя доводът, развит в касационната жалба, че в процесния АУАН изобщо не бил посочен признак от обективна страна на нарушението, а именно - управлението на МПС, респ. транспортирането на дървесината от страна на жалбоподателя и че доколкото по преписката били събрани безспорни доказателства, че към момента на проверката в процесния автомобил, освен жалбоподателя К. се е намирал и още едно лице - К., то не ставало ясно по какъв начин, административнонаказващият орган е преценил в обжалваното НП, че именно жалбоподателят е извършил твърдяното нарушение. Тук следва да се посочи, че в съставения АУАН серия ЮЦДП №014806 от 05.01.2024 год., в графата „Данни за извършителя на нарушението“, е вписано следното: „А. К. К., [ЕГН], от [населено място], [община], [област], [улица], л.к. №[номер], издадена па [дата]“. При това положение е пределно ясно, че след като касаторът К. е вписан в тази графа на АУАН като нарушител, то именно той е лицето, което е управлявало транспортното средство, в което се е намирал дървения материал, т.е. именно той е извършвал транспортирането на немаркирания с контролна горска марка дървен материал. Относно обстоятелството, че именно касаторът А. К. е управлявал транспортното средство са категорични в показанията си свидетелите Е. Х. К. и Н. С. К., които са и свидетели на извършването и установяването на нарушението и такива при съставянето на АУАН и които са спрели това транспортно средство и са извършили проверка. Двамата свидетели пряко и непосредствено са възприели, след като са спрели превозното средство, кое лицето, което го управлява, т.е. кой е водачът на микробуса [марка], като свидетелят К. сочи, че са проверили и документите му, при което са установили, че това лице – водач, е именно А. К.. Не се споделя и довода, че в конкретния случай в АУАН, в НП и в обжалваното съдебно решение не било установено по никакъв начин, че превозваната дървесина е от горския фонд, за да се изисква на нея да има поставена КГМ при транспортирането й и за да се прилагат спрямо нея изискванията на съответните разпоредби от Закона за горите. Във връзка с този довод следва да се посочи, че независимо от къде е добита дървесината, дали от горска територия или извън горска територия, съгласно разпоредбата на чл.206 и чл.211 от Закона за горите, същата следва да бъде маркирана преди транспортиране и да бъде придружена със съответния документ за произход и превозен билет. Освен това, в открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, касаторът А. К. заявява, че дървата, т.е. дървесината, установена при извършената му проверка, били от гората. Казано по друг начин, това възражение е също несъстоятелно, тъй като такова задължение - да установяват от къде са добити дървата, по закон за нарушенията по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ проверяващите органи нямат. В случая не се касае за нарушение, свързано с незаконен добив на дърва/дървесина, за да се изисква посочване на мястото на сечта. Правно ирелевантен е въпросът при тези доводи, от къде са добити съответните дърва, тъй като тези обстоятелства не са изискуем признак от състав на нарушение по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, каквито са процесните. От обективна страна това нарушение се реализира с изпълнително деяние „транспортиране“ на дървесина, която не е маркирана с контролна горска марка и не е придружена с превозен билет. В касационната жалба е релевиран довод, че в процесните АУАН и НП липсвало посочване както на конкретното техническо средство, с което се твърди да са измерени дървата, така и на метода, с който се твърди да е определено посоченото количество дърва и че първоинстанционният съд, въз основа на свидетелските показания, констатирал за първи път факт - че е използван ролетен метър за измерване на дървата, като в нарушение на процесуалните правила, този факт бил използван за мотивиране на съдебното решение, което било недопустимо. Във връзка с този довод, настоящият състав намира за нужно да посочи, че в съставения АУАН серия ЮЦДП №014806 от 05.01.2024 год., в графата „Приложения“ е посочен като такова приложение, 1/един/ брой Констативен протокол под №004705 от 05.01.2024 год., който констативен протокол е приложен по административнонаказателната преписка и е приет като доказателство по делото от районния съд /на л.16 от АНД №106/2024г./. В този констативен протокол е описано, че е установено, че с товарния автомобил [марка] се транспортират широколистни дърва – бук, от 2 метра, а след като дървата са били замерени с ролетен метър от служителите на ТП ДГС - [община], е установено, че дървесината – технологична, възлиза на 2.80 пространствени куб.метра. В констативния протокол е описано, че след това е установено, че тези дърва не са маркирани с контролна горска марка и се транспортират без превозен билет. От това следва, че не първоинстанционният съд, въз основа на свидетелските показания, е констатирал за първи път този факт - че е използван ролетен метър за измерване на дървата, както се твърди в касационната жалба, а това обстоятелство е надлежно описано в посочения Констативен протокол серия ЮЦДП №004705 от 05.01.2024 год. – приложение към АУАН серия ЮЦДП №014806 от 05.01.2024 год., въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление. Следва да се добави, че за измерване на пространствения обем на дървесината в кубически метри, едва ли е необходим някакъв специален уред и това измерване без затруднения се извършва именно с ролетен метър. Освен това е видно, че този констативен протокол е подписан от касатора А. К. без каквито и да е забележки или възражения от негова страна. Предвид това настоящият касационен състав намира и този довод, развит в касационната жалба, за неоснователен. На следващо място, съдът не споделя и довода, че първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на процесуалните правила, не изискал служебно информация от РУ - [община] за това, дали срещи жалбоподателя за същото деяние е образувано наказателно производство, а ако е образувано, то прекратено ли е и кога това се е случило. По делото няма никакви данни, а няма въобще и твърдения, освен твърденията на жалбоподателя, по повод извършеното от жалбоподателя А. К. да е било образувано досъдебно производство, респ. да е било висящо образувано досъдебно производство. С приложената по делото Заповед за задържане на лице с Рег.№318зз-2 от 05.01.2024 год., издадена от [длъжност] при РУ – [община] /на л.9 от АНД №106/2024г./, е било разпоредено, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, задържането на жалбоподателя А. К. К., за срок до 24 часа в помещение за временно задържане в РУ – [община]. В заповедта е посочено, че задържането е разпоредено във връзка със ЗМ №[номер]/[дата] за това, че има данни за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, но никъде в тази заповед не се сочи, срещу А. К. К. да е образувано досъдебно производство за същото деяние, противно на твърденията на жалбоподателя, изложени в подадената жалба до първоинстанционния съд и поддържани и в касационната жалба до настоящата инстанция. В крайна сметка, ако такова досъдебно производство за същото деяние е било образувано, то е нямало никаква пречка жалбоподателят да представи доказателство за това и да поиска прилагането на чл.33, ал.2, изр.1 от ЗАНН. Настоящият касационен състав не намира и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, каквото искане се съдържа в касационната жалба, тъй като обсъжданото административно нарушение не се отличава по степента на обществената опасност и отношенията, които засяга, от други нарушения от същия вид, а освен това, количеството транспортирана дървесина не е изключително малко – става дума за 2.80 простр. куб.метра или 1.68 пл.куб.метра. Действително, по делото не са представени доказателства за други нарушения от страна на жалбоподателя по Закона за горите, но това обстоятелство не е достатъчно да обоснове малозначителност на деянието, нито пък е нещо изключително по своя характер. Същевременно, незаконното превозване на дървесина през последните години по мащаби е в такъв размер, че не дава възможност да се установи произхода на дървесината и всяко неоснователно снизхождение по отношение на такова деяние би било неуместно. Следва да се добави, че административното наказание глоба е наложено на касатора А. К. в минималния размер от 500/петстотин/ лева, предвиден в санкционната разпоредба на чл.266, ал.1 от ЗГ, като съдът намира, че в този минимален размер, наказанието ще изпълни целите си, предвидени в чл.12 от ЗАНН, а именно - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Ето защо, с оглед всички изложени по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира касационната жалба, подадена от А. К. К., [ЕГН], с посочен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], чрез пълномощник - адвокат В. В. Ч. от •••, с изложените в нея доводи и оплаквания, за неоснователна и недоказана, като при извършената служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не се констатираха твърдяните в жалбата основания за отмяната му. Ето защо, обжалваното решение на Районен съд – Момчилград, като правилно и законосъобразно, следва с решението по настоящото дело, да бъде оставено в сила с решението по настоящото дело. При този изход на делото и с оглед своевременно и надлежно направеното в хода по същество в съдебно заседание, искане от процесуалния представител на ответника по касация, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден касационния жалбоподател - А. К. К., с адрес – [населено място], [улица], [община], [област], да заплати в такова в полза на ответника по касация. Дължимото юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде определено в минималния регламентиран размер в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - в размер на 80.00 лева, тъй като по делото е проведено само едно съдебно заседание и същото не се отличава с някаква по-висока фактическа или правна сложност. Юрисконсултското възнаграждение следва да се присъди в полза на Регионална дирекция по горите – Кърджали, в качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка - структура на Изпълнителната агенция по горите, съгласно чл.158, ал.2 от Закона за горите. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.1/първо/, предл.І /първо/, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК и във връзка с чл.63в и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Административният съд