Решение № 1057 от 9.5.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 117/2025 г.

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 и чл.4, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба от Н. А. Т., с адрес: [населено място], [улица], [адрес], [област], с [ЕГН], против Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ - град Кърджали, с адрес – [населено място], [улица], с посочено правно основание: чл.2, ал.1, т.1, предл.1, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и във вр. с чл.203, ал.1 и чл.204 от АПК, с посочена цена на иска в размер на 2000.00/две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, причинени и настъпили вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице с рег.№292зз-5 от 17.02.2023 год., издадена от полицейски орган – [длъжност] при ОДМВР - Кърджали. С исковата молба се претендира присъждане и на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както се иска и присъждане на направените по делото съдебни разноски. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че срещу ищеца Н. А. Т. била издадена Заповед за задържане на лице с peг.№292зз-5 от 17.02.2023 год. на [длъжност] при ОД на МВР - Кърджали, за това, че извършил престъпление по чл.114, ал.2 от НК. Сочи се също, че с Решение №[номер] от [дата], постановено по АНД №[номер]/[година] по описа на Районен съд – Кърджали, съдът отхвърлил жалбата му срещу заповедта за задържане на лице, но с Решение №385 от 28.11.2023 год., постановено по КАД №260/2023 год., Административен съд - Кърджали отменил решението на районния съд и вместо него постановил друго такова, с което отменил Заповед за задържане на лице с рег.№292зз-5 от 17.02.2023 год., издадена от [длъжност] при ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразна. Според ищеца Н. А. Т., в резултат на незаконосъобразното му задържане, осъществено въз основа на горната заповед за задържане на лице, той преживял силен стрес, публично бил опозорен и претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в опозоряването му пред близки и роднини, накърняване и злепоставяне на доброто му име, репутацията, честта и достойнството в службата и обществото, както и накърняване и злепоставяне на името му на добър съсед и примерен гражданин. Твърди също, че задържането е възпрепятствало и опорочило изпълнението на моралните му задължения •••. Ищецът посочва в исковата молба, че в ситуацията с незаконното му задържане претърпял негативни психически изживявания - стрес, притеснение и напрежение, както и че след внезапната смърт на близки хора (•••), допълнително изпитвал много негативни емоции като тъга, мъка и болка, изразяващи се в поява в ежедневието му на допълнителни стрес, страх, тревожност, потиснатост, напрежение, умора, липсата на сън, нездрав сън с много чести събуждания, липса на самочувствие и т.н. В исковата молба се твърди, че вследствие на задържането му, първо изпаднал в шок и че не просто бил шокиран, а бил буквално смазан от това, което се случило с него този ден, което се отразило пряко и на здравословното му състояние •••. Сочи се, че станал по-притеснителен и напрегнат, живеел в страх и напрежение, като се нарушили и част от контактите му с близки и приятели, като се твърди също, че било потъпкано правото му на свободно изразяване в страна-членка на ЕС, гарантирано по Конституция, а именно - да търси и получава информация, да споделя свое и на близките му мнение и становище, •••, като счита, че не е противоправно поведението, при което се изказва лично мнение с критична и негативна оценка по конкретен случай, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се споменава във връзка с личен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Според ищеца, тези изразени лични оценки не могат да ангажират със санкция и отговорност автора им, независимо че в случая се приемат като отправяне на „закана за саморазправа“. Предвид изложеното, с исковата молба ищецът Н. А. Т. от [населено място] моли да бъде призован на съд и след като съдът се увери в истинността на изложените в исковата молба твърдения, да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъден ответника, а именно - ОД на МВР – Кърджали, да му заплати сумата от 2000.00/две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за понесените от него неимуществени вреди, вследствие на отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице с рег.№292зз-5 от 17.02.2023 год., издадена от [длъжност] при ОД на МВР – Кърджали, с която бил задържан за срок до 24 часа, както и законна лихва върху дължимата сума - цената на иска, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане и на направените по делото съдебни разноски. В исковата молба са направени и доказателствени искания. Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът Н. А. Т. от [населено място], [улица], [адрес], [област], се явява лично в съдебно заседание, като същия поддържа исковата претенция, по изложените в исковата молба доводи и аргументи. В хода по същество излага съображения за несъответствието на издадената заповед за задържане на лице със законите и Конституцията на Р. България, както и с правото на ЕС. Сочи, че през целия си съзнателен живот винаги е бил за пример в обществото, но изведнъж с процесната заповед за задържане на лице е лепнато петно върху всичко постигнато от него, градено с много труд през години, петно, което да тежи в живота му занапред. Счита, че неговото задържане генерира негативизъм сред обкръжението му, като позорният факт на задържането с обвинение, че е извършил престъпление по НК, оставало незаличимо петно върху доброто му име на гражданин, съпруг, родител, съсед и т.н. Твърди, че бил принуден в този трагичен за семейството му период, да обяснява нелепата ситуация, че бил унижен и потресен, пред близките си хора, приятели и колеги и да изяснява причините за случващото се. Предвид подробно описаните в исковата молба претърпени неимуществени вреди и в какво се изразяват същите, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер и по основание така, както е посочена в исковата молба, ведно със законните лихви за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане. Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ - град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – гл.юрк. С. Ч., който оспорва, като недопустим, предявения иск от Н. А. Т. срещу Областна дирекция на МВР - Кърджали, с правно основание чл.2 от ЗОДОВ. Сочи, че исковата претенция по чл.2 от ЗОДОВ, съобразно правилата за местната подсъдност, следва да се разгледа от Районен съд – Кърджали, а не от Административен съд – Кърджали. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е депозиран и отговор на исковата молба от упълномощен процесуален представител на ответника – гл.юрк. М. П., в който се заявява, че искът е недопустим, като са изложени доводи за това. В случай, че искът се приеме за допустим, се твърди, че същият е неоснователен и недоказан, като са развива подробни съображения в тази насока. Сочи се, че безспорно е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразен акт, доколкото заповедта за задържане е отменена. Счита, че не са налице другите две предпоставки – настъпила вреда от този отменен административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия твърдян вредоносен резултат. Сочи, че безспорно, престоят в помещение за задържане е свързано с неприятни емоции, като тези отрицателни фактори подлежат на доказване от ищеца и следва да бъдат в пряка и непосредствена връзка с незаконния административен акт. Твърди, че ако е уронено доброто име на ищеца в резултат приписано престъпление, което не е извършил, то това накърняване не може да бъде последица от наложената ПАМ, тъй като тя не е санкция и не е израз на държавна властническа репресия, а е само вид административна принуда без санкционен характер, чиято цел е предотвратяване и преустановяване на административни нарушения или техните последици. Освен това счита, че доброто име в обществото е израз на обществено признание и до него се достига чрез действия и развиване на определени морални качества по време на целия живот на човека, както и че не всеки се ползва с добро име в обществото. В тази връзка сочи, че за да бъде уронено доброто име по претендирания от ищеца начин, то следвало да съществува към момента на възникване на публичния деликт и именно този факт подлежало на доказване от ищеца, в противен случай съдът нямал как да направи своите изводи. Счита, че ако се прецени, че са доказани неимуществени вреди, претърпени от ищеца, също и че те са непосредствена последица от незаконосъобразен акт на административен орган към ОД на МВР - Кърджали, то размерът на претенцията е изключително завишен - 2000 лева, като моли съдът да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства. Излага и довод, че претендираното обезщетение, като размер, не съответства на чл.52 от ЗЗД и на практиката на съдилищата в такива случаи. С оглед на изложеното, моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, поради липса на основните елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ и поради недоказаност на същия, алтернативно - да намали размера на дължимото обезщетение, съобразно чл.52 от ЗЗД и практиката на съдилищата по този въпрос. Участващият в съдебното производство прокурор от Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че исковата претенция е основателна, както и че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като излага подробни съображения за наличието на всеки един от елементите от фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в горецитираната разпоредба. По отношение претендирания от ищеца размер на иска, счита, че доколкото не са ангажирани други доказателства, освен твърдения на ищеца за претърпени неимуществени вреди, предлага настоящия съдебен състав да се съобрази и с принципа за определяне размера на вредите по справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от Закон за задълженията и договорите Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, че по отношение на ищеца Н. Т. е била издадена Заповед за задържане на лице с рег.№292зз-5 от 17.02.2023 год., от К. И. В., на длъжност [длъжност] в сектор [сектор] при ОДМВР – Кърджали, с която заповед е било разпоредено, на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи/ЗМВР/, ищецът Т. да бъде задържан за срок до 24 часа, във връзка с преписка рег.№[номер] от [дата] по описа на ОД на МВР - Кърджали, образувана за извършено престъпление по чл.144, ал.2 от Наказателния кодекс. Не е спорно, а и това се установява и от доказателствата по приложеното към настоящото дело АНД №[номер]/[година] по описа на Районен съд - Кърджали, че въз основа на така издадена заповед, ищецът Н. Т. е бил задържан на [дата]., в [час] и е бил освободен на следващия ден – [дата] в [час]. Установява се, че посочената преписка на ОД на МВР - Кърджали, във връзка с която е бил задържан ищецът Т., е била образувана по повод подадена на [дата] писмена жалба от М. М. - ••• и снети от нея допълнителни писмени обяснения, в които се съдържат твърдения за отправени от Н. Т. закани за физическа саморазправа. Безспорно е, че ищецът Н. Т. е обжалвал в срок така издадената му заповед за задържане на лице, пред Административен съд – Кърджали, по повод което е било образувано адм.дело №118/2023 год., като с Определение №54 от 09.03.2023 год., производството по това административно дело е било прекратено и същото е било изпратено по подсъдност на Районен – Кърджали. Безспорно е, че по този повод, в Районен съд – Кърджали е било образувано АНД №[номер]/[година] по описа на този съд, както и че с Решение №[номер] от [дата], постановено по това АНД №[номер]/[година], е била отхвърлена жалбата на Н. А. Т. против Заповед за задържане на лице с рег.№292зз-5 от 17.02.2023 год., издадена от К. И. В., на длъжност [длъжност]в сектор [сектор] при ОДМВР – Кърджали, за задържане на Н. А. Т., с адрес: [населено място], [улица], [адрес], [област], [ЕГН], за срок от 24 часа. Не е спорно също така, че това решение е било обжалвано в срок с касационна жалба, пред Административен съд – Кърджали, по повод която в този съд е било образувано КАД №260/2023 год. по описа на съда, също приложено към настоящото дело, както и че с окончателно Решение №385 от 28.11.2023 год., постановено по същото дело, е било отменено Решение №[номер] от [дата], постановено по АНД №[номер]/[година] по описа на Районен съд – Кърджали и е била отменена, като незаконосъобразна, Заповед за задържане на лице с Рeг.№292зз-5 от 17.02.2023 год., издадена от К. И. В. – [длъжност] при ОДМВР – Кърджали, с която, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е било разпоредено задържане за срок от 24 часа, на жалбоподателя Н. А. Т.. Със същото решение, Административен съд – Кърджали е осъдил ОДМВР – Кърджали да заплати на Н. А. Т., с адрес: [населено място], [улица], [адрес], [област], направените за двете съдебни инстанции разноски, общо в размер на 1070.00 лева. От наличните документи, намиращи се в приложеното и прието като доказателство по делото АНД №[номер]/[година] по описа на Районен съд - Кърджали, е видно, че с Постановление от 22.02.2023 год. на Районна прокуратура – Кърджали е отказано да се образува досъдебно производство по преписка Вх.№[номер]/[година], образувана в Районна прокуратура - Кърджали по повод справка от ОДМВР - Кърджали (ЗМ №[номер]/[година] на ОДМВР - Кърджали) по повод депозираната жалба от ••• М. М. – •••, с посочени данни за евентуално извършено престъпление от общ характер по чл.144, ал.2 от НК. ••••• ••••• •••••. По делото няма данни или твърдения, това постановление от 22.02.2023 год. на Районна прокуратура – Кърджали за отказ да се образува досъдебно производство да е било обжалвано пред Окръжна прокуратура – Кърджали. При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Предявеният иск е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от издаването на Заповедта за задържане на ищеца, с рег.№292зз-5 от от 17.02.2023 год., издадена от К. В., на длъжност [длъжност] в сектор [сектор] при ОДМВР - Кърджали, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е било разпоредено задържането на ищеца за срок до 24 часа и която заповед е отменена като незаконосъобразна, след обжалването й по съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират неимуществени вреди в резултат на отменена, с влязъл в сила съдебен акт, незаконосъобразна заповед за задържане. Ищец е адресатът на отменения административен акт, а ответникът – Областна дирекция на МВР – Кърджали, е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, към което принадлежи и органът, издал отменената заповед. Искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл.204, ал.1 от АПК, срещу субект по чл.205 от АПК. Тук следва да се посочи, че съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника за недопустимост на предявения иск, доколкото същият безспорно е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като обстоятелството, че в исковата молба ищецът е посочил като правно основание за предявяване на същата и разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, не променя извода за допустимост на предявената претенция. За да бъде уважен предявен иск за обезщетение за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да бъде установено наличието на кумулативно посочените в закона предпоставки, а именно: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредоносния резултат. Съобразно нормата на чл.4 от ЗОДОВ, отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица. Изискването за кумулативност на тези условия, т.е. предпоставки, се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника тежи изцяло върху ищеца. Анализът на събраните в хода на настоящето съдебно производство доказателства дава основание на съда да направи безспорен извод, че е осъществена първата от изискуемите се предпоставки за реализиране на отговорността на държавата за дейността на администрацията, предвидена в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно - доказано е по делото по несъмнен начин, че въпросната заповед за задържане на лице, издадена от [длъжност] при ОДМВР – Кърджали, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с рег.№292зз-5/17.02.2023 год., е отменена с Решение №385 от 29.11.2023 год., постановено по КАД №260/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали и което решение е окончателно. Отменената заповед представлява административен акт, който безспорно е издаден при изпълнение на административна дейност, тъй като задържането на лице по ЗМВР за срок, не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да се преустанови извършването на такова или лицето да се укрие. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че по несъмнен и безспорен начин е установено изпълнението на първата предпоставка за уважаване на ищцовата претенция за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на тази незаконосъобразна заповед, тъй като същата е отменена като незаконосъобразна, с окончателно съдебно решение. Настоящият съдебен състав намира обаче, че не е изпълнено второто кумулативно изискуемо условие – настъпването на вреди, за да бъде основателен и доказан предявения от Н. Т. иск за обезщетение, за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в опозоряването му пред близки и роднини, накърняване и злепоставяване на доброто му име, репутацията, честта и достойнството на работното място и сред обществото, стрес, притеснения и напрежение, както и влошено здравословно състояние, в резултат на този незаконосъобразен административен акт - заповед за задържане на лице. Няма легална дефиниция за понятието „неимуществени вреди”, но съдебната практика е извела наличието на две основни групи случаи, които попадат в обхвата на понятието – физически болки и емоционални страдания. В исковата молба се претендират обезщетение заради влошено здравословно състояние, т.е. претендира се такова поради настъпили физически болки или страдания, както и се претендира обезщетение поради наличието на емоционални и психически страдания по повод задържането на ищеца. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ищецът не съумя да докаже, че действително е претърпял такива неимуществени вреди – влошено здравословно състояние, т.е. настъпили физически болки или страдания, както и да е претърпял емоционални психически страдания, изразяващи се в негативни изживявания, безпокойство, уронването на неговия авторитет, добро име, самочувствие и достойнство, в резултат именно на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане на лице. Ясно е, че настъпването на неимуществените вреди не може да бъде предполагано, като установяването им, вида им, техния интензитет, трайността им и т.н., е изцяло в тежест на ищеца и поради това съдът е дал изрични указания. Съдът не може да събира служебно доказателства, установяващи тезата на едната или другата страна в процеса, като в случая, от страна на ищеца не са ангажираните каквито и да е доказателства, които да установят по един безспорен начин, че действително на същия са причинени неимуществени вреди, именно в резултат на отменения незаконосъобразен акт. На първо място, липсват каквито и да са доказателства, които да могат да обосноват извод, че конкретната Заповед за задържане на лице с рег.№292зз-5 от 17.02.2023 год., издадена от полицейски орган при ОДМВР – Кърджали, действително е повлияла негативно на ищеца и в частност е довела до влошено здравословното му състояние. На практика, от страна на търсещия обезщетение за претърпени неимуществени вреди не се представят доказателства от него да е търсена медицинска помощ или да са приемани медикаменти във връзка с твърденията за влошено здравословно състояние, което да е пряко и непосредствено свързано с противоправното задържане на лицето. На следващо място, съдът намира, че не са доказани и претендираните неимуществени вреди, изразили се в уронване на авторитета, доброто име и репутацията на ищеца сред обществото. Вярно е, че [населено място] не е чак толкова голям град, но по делото липсват доказателства за това, как е било разгласено задържането, до какъв кръг лица е стигнало и най-вече как се е променило отношението на тези лица към ищеца в резултат на това задържане. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са ангажирани никакви доказателства за това, че задържането е намерило някакъв специален отзвук както сред близки и познати на ищеца извън семейството му, така и сред негови колеги, служители и ръководители на ведомства и институции, с които работи и поддържа контакти. Недоказани са и твърденията за накърнен авторитет на ищеца пред семейството и в службата, като в този смисъл също не се представят никакви конкретни доказателства, нито се излагат твърдения някой от посочения кръг лица действително да е променил отношението си към ищеца. Съгласно трайната съдебна практика, неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност, интервираща в правната сфера на едно лице. Вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини, както се прави в случая. Действително психо-емоционалното състояние на личността и преживените негативни емоции от даден факт, са абсолютно субективни прояви, които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността. В случая обаче, от ищеца не са ангажирани годни доказателствени средства, въз основа на които съдът да приеме за доказано наличието на промяна в психо-физичното състояние на ищеца Н. Т., свързано с негативни емоционални и психически преживявания и лични страдания, в резултат от незаконосъобразно приложената спрямо него принудителна административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Безспорно е, че сам по себе си, престоят в помещенията за задържане в полицията са свързани с неприятни емоции, като в конкретния случай, предвид времето на задържането и обстоятелствата, това задържане вероятно е предизвикало възмущение, а дори и гняв у ищеца, но тези отрицателни емоции не могат да бъдат приети за емоционални и психически страдания, от които да са претърпени неимуществени вреди и които да подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Доводите на ищеца, че задържането е нарушило правото му на свободно изразяване, да споделя свое и на близките му становище с критична и негативна оценка по конкретен случай, касаят материалната незаконосъобразност на издадената Заповед за задържане на лице с рег.№292зз-5 от 17.02.2023 год., като от това конкретно основание за незаконосъобразността на задържането никакви специфични и отделни вреди не са произтекли. От изложеното по-горе следва, че в хода на производството по делото не бе установено на ищеца Н. Т. да са причинени неимуществени вреди, в резултат на физически болки и емоционални и психически страдания, които да са вследствие на промяна на социалното му положение, както и на цялостна промяна на поведението му или на психичното му състояние, било то краткотрайно или по-продължително, нито пък се доказа по някакъв начин да е бил уронен неговия авторитет, достойнство или добро име, както в обществен, така и в личен план. Така, съдът в настоящия състав намира, че посредством ангажираните доказателства в хода на производството по делото, ищецът не съумя да докаже да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неблагоприятно въздействие – причинени му физически болки и емоционални страдания, вследствие на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане на лице. На следващо място, съдът намира за нужно да посочи, че ищецът Н. Т. не доказа наличието и на третата кумулативно изискуема предпоставка, за да бъде уважен предявения от нея иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и твърдените да са претърпени неимуществени вреди. Съдът споделя довода на ответника, че претендираните от ищеца вреди не могат да бъдат квалифицирани като преки и непосредствени такива по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Както вече бе посочено, липсата на която й да е от кумулативно изискуемите предпоставки, за да бъде осъществен фактическия състав за уважаване на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ има за последица отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, със законните последици от това. Така, предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира, че с решението по настоящото дело, предявеният от ищеца Н. А. Т., с адрес: [населено място], [улица], [адрес], [област], иск против Областна дирекция на МВР – Кърджали, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с посочена цена на иска – 2000/две хиляди/ лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. При този изход на спора по настоящото дело и предвид своевременно направеното в хода по същество искане от процесуалния представител на ответника, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че в полза на ответника по иска следва да бъде присъдено такова, съобразно разпоредбата на чл.10, ал.4 ( Нова – ДВ, бр.94 от 2019 г. ) от ЗОДОВ, съгласно която, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/. Предвид това, в полза на Областна дирекция на МВР – Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минималния размер от 100/сто/ лева, определен съобразно чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24, изр.2/второ/ от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно което, по административни дела с материален интерес, каквото е и настоящото, възнаграждението е от 100 до 360 лева. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът