Решение № 739 от 3.7.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 489/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 от ГПК. Oбразувано е по въззивна жалба на Д. К. Д., ЕГН •••••••••• и В. П. Д., ЕГН••••••••••, срещу Решение №4398 от 05.12.2024г. по гр. д. №10886/2020г. на ВРС, 31-ви състав, в частта с която са осъдени Д. К. Д., ЕГН•••••••••• и В. П. Д., ЕГН••••••••••, по иска на И. Т. И., ЕГН••••••••••, да премахнат изградената стена от бетонови блокчета над кота +2.50м. по границата между имотите на страните, находящи се в гр.Варна, ул. „К.“ с идентификато𠹕•• с адм.адрес гр.Варна ул.“К.“ ••• (на ищцата) и с идентификато𠹕•• и адрес гр.Варна, ул.“К.“ ••• (на ответниците), както и изградената над стената лека дървена конструкция, ползвана за склад, явяваща се трето ниво на надстрояване, на осн. чл.109 ЗС. Подадена на 13.01.2025г. е и въззивна жалба на И. Т. И., ЕГН••••••••••, срещу Решение №4398 от 05.12.2024г. по гр. д. №10886/2020г. на ВРС, 31-ви състав, в частта с която е отхвърлен искът й за осъждане на ответниците Д. К. Д., ЕГН•••••••••• и В. П. Д., ЕГН••••••••••, да премахнат изградената от тях едноетажна постройка с идентификато𠹕••.4 с калканна стена по границата между имотите на страните, находящи се в гр.Варна, ул. „К.“ с идентификато𠹕•• и адм. адрес гр. Варна ул.“К.“ ••• (на ищцата) и с идентификато𠹕•• и адрес гр.Варна, ул.“К.“ ••• (на ответниците), както и с фасадна стена на лицето на имота им към улица „К.“, с предназначение на същата „билярдна зала“, а преди това „гараж“. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в останалата му част – по отхвърлените искове по чл.45 от ЗЗД за обезщетение за вредите от незаконно строителство на посочените елементи (обекти) в имота на Д.и. Във въззивната жалба на ответниците В. и Д. Д.и се поддържа, че решението на ВРС, в обжалваните му части, е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. След като се прави подробен правен анализ на предпоставките на иска по чл.109 от ЗС се твърди, че същите не са налице в случая относно стената от бетонови блокчета и дървената конструкция над нея. Тези елементи са изградени изцяло в имота на ответниците; не са довели до наклоняване на гаражната плоча на ищцата; не причиняват наводняване на гаража на ищцата при дъжд, напротив – водите при валежи се стичат в имота на ответниците предвид вида на покрива на конструкцията; не създават пречки на ищцата да ползва имота си по обичаен начин, нито увреждат по конкретен начин гаража й, в която връзка се позовава на заключенията по двете СТЕ пред ВРС. От последните въззивниците считат, че се установява и че главните причини за пукнатините в обекта на ищцата са липсата на хидроизолация на покрива, наличния в него отвор около ствола на дърво, некачествените материали и липсата на поддръжка на стени и покрив. А липсата на строителни книжа не е основание за уважаване на иска по чл.109 от ЗС без доказване на реалното увреждане на ищеца, както в случая. По същество се моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за отхвърляне на исковете в тази част, а в о.с.з. чрез молба искането се поддържа. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения. Акцентира върху незаконността на строежа на стената от бетонови блокчета и дървената конструкция над нея по см. на чл.225, ал.2 от ЗУТ, която е безспорна и която е достатъчна пречка за спокойното ползване на имота на ищцата. Позовава се на съдебна практика. По същество моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС, което поддържа и в о.с.з. Във въззивната жалба на ищцата И. И. се твърди, че решението на ВРС, в обжалваната му част, е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. При строежа на едноетажната постройка (билярдна зала, гараж) в имота на ответниците са били нарушени чл. 31, ал.1, т.1 от ЗУТ, чл.53 от ЗС и чл.50 от ЗС, тъй като: 1/ е нямало съгласие от ищцата и нейните праводатели за неспазване на минималното отстояние от 3 метра до имота й; 2/ строителството е незаконно; 3/ разрешението за строеж от 1996г. за постройката е нищожно. Във връзка с последното развива правни съображения, като обобщено сочи, че едноетажната постройка била изградена към 1984г. при липса на разрешение, при което последващото разрешение за преустройство на гаража в билярдна зала от 1996г. е нищожно. Това счита за достатъчна пречка за спокойното ползване на имота на ищцата. Отделно неспазването на отстоянието от 3 метра и изграждането на постройката по самата граница на съсдените имоти също съставлява достатъчна пречка за нормалното ползване на имота на ищцата. Позовава се на съдебна практика в подкрепа на оплакванията си. По същество моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за уважаване на иска в тази част, а в о.с.з. поддържа искането си. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира отговор по тази (втората по време) жалба, а в о.с.з. чрез молба я оспорва. При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпР. съдът взе предвид следното: Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД на И. Т. И., ЕГН••••••••••, за осъждане на Д. К. Д., ЕГН•••••••••• и В. П. Д., ЕГН••••••••••, да премахнат: 1/ изградената от тях едноетажна постройка с идентификато𠹕••.4 с калканна стена по границата между имотите на страните, находящи се в гр.Варна, ул. „К.“ с идентификато𠹕•• и адм. адрес гр. Варна ул.“К.“ ••• (на ищцата) и с идентификато𠹕•• и адрес гр.Варна, ул.“К.“ ••• (на ответниците), както и с фасадна стена на лицето на имота им към улица „К.“, с предназначение на същата „билярдна зала“, а преди това „гараж“; 2/ стена от бетонови блокчета над кота +2.50м. по границата между имотите на страните, находящи се в гр.Варна, ул. „К.“ с идентификато𠹕•• с адм.адрес гр.Варна ул.“К.“ ••• (на ищцата) и с идентификато𠹕•• и адрес гр.Варна, ул.“К.“ ••• (на ответниците), както и изградената над стената лека дървена конструкция, ползвана за склад, явяваща се трето ниво на надстрояване; както и да заплатят на ищцата сумата 1500лв. – обезщетение за вредите от незаконното строителство на всички посочени обекти/елементи в имота на ответниците Д.и. Ищцата твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор ••• по КК и КР, както и на изградените в него жилищна сграда с идентификатор •••.1 и гараж с идентификатор •••.2, а ответниците Д. Д. и В. Д. са собственици на жилищна сграда с идентификатор •••.1 и гараж с идентификатор •••.4, изградени в съседния на ищцата парцел с идентификатор •••, а също и на изградена дървена постройка над гаража на ответниците. През 2019г. ищцата констатирала напуквания по задната и страничната стена (едната от тях – гранична с имота на ответниците). След обследване от компетентно лице последното посочило, че гаражът е на калканна стена със сграда на ответниците, върху която те са надградили стена с височина 2.50лв. над покривното ниво на гаража. Поради това ищцата твърди, че деформациите по собствения й гараж са следствие на незаконно преустроената едноетажна постройка (преди гараж, сега билярдна зала) на ответниците и на незаконната калканна стена и дървена постройка над нея. От тях задният ъгъл на гаража на ищцата се отцепил, тухлената зидария се разместила и напукала, а основата в зоната около ъгъла е пропаднала към калканната стена. Оценява щетите по гаража си на 1 500лв. По тези причини претендира осъждане на ответниците за обезщетение в посочения размер и за премахване на едноетажната постройка, върху която са издигнали калканната стена и изградена дървена конструкция, явяваща се трето ниво на надстрояването. В о.с.з. поддържа твърденията и искането си. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците депозират писмен отговор, с който оспорват твърденията на ищцата, обвиненията за незаконни действия и основателността на исковете. Считат, че направеното от тях, въз основа на разрешение за строеж №54/16.09.1996г. издадено от началник управление при р-н А. на общ. Варна „За ремонт и преустройство на съществуващ гараж в билярдна зала“, не представлява калкан на стена и не стъпва на зида на гаража на ищцата, което е видно от обяснителната записка към одобрения и съгласуван проект част конструкции за „Преустройство на гараж в билярдна зала“, в който се предвижда – последната плоча на кота 5 да бъде използвана като тераса, оградена от към улицата с метален парапет, а от към съседния парцел (имота на ищцата) ограждане с масивен парапет, стъпващ изцяло върху конструкцията на собствената им сграда. Твърдението за ползван общ зид по калкана между имотите за строителството, при което с времето се бил получил натиск, провокирал пукнатините по задната и страничната части от гаража на ищцата, се опровергава от проекта за част „архитектурна“ за „Преустройство на гараж в билярдна зала“, видно от който са налице два отделни зида, изградени на границата между имотите, като масивния парапет (определен като калканна стена от ищцата) е ситуиран изцяло върху зида, ограждащ преустроения гараж на ответниците. Невярно е и че за извършеното строителство няма издадени по надлежния ред строителни книжа. Направеният масивен парапет (определен като калканна стена от ищцата) е бил предвиден в одобрените и съгласувани от компетентния за това орган проекти по части „конструктивна“ и „архитектурна“ за „Преустройство на гараж в билярдна зала“, въз основа на които е било издадено удостоверението от 1996г. от р-н А.. Соченото от ищцата като надстроено трето ниво представлява лека постройка за отоплителни материали и инвентар върху покрива на сградата на ответниците с размери 2/5 метра, извършена от лека метална конструкция облицована с дървена обшивка и дограма; покривът е едноскатен състоящ се от ондолин закрепен за метални греди. Поради това изпълненото е лека постройка по чл.151, т.3 ЗУТ, за която не се изисква изготвяне на проектна документация и издаване на разрешение за строеж. За строителството, освен одобрените проекти и разрешение, са налице и декларации - съгласие за извършване на строителство от страна на ответниците на общата граница с имота на ищцата, дадени от собствениците на имота към годината на тяхното построяване 1996г. - Г. П.а Т. и И. И. Д.. Отделно в северозападната си част имота на ищцата ПИ №••• навлиза в границите на собствения на ответниците имот, което също е от значение за предявените искове. От правна страна допълват, че за основателността на исковете по чл.109 от ЗС е от значение създаването на пречки за ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. В случая не може да бъде направен извод, че с и след преустройството и надстрояването в имота на ответниците се накърняват правата на ищцата да ползва гаража си. Няма и връзка между действията на ответниците и напукванията и пропаданията по гаража на ищцата. По същество молят за отхвърляне на исковете и за разноски, като в о.с.з. поддържат позицията си. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: От приетия НА №86/27.11.2018г. се установява, че с обективираната в него сделка Г. Т. е продала на ищцата И. И. собствеността върху 1/2 ид. част от ПИ №••• и от намиращите се в него жилищна сграда с идентификато𠹕••.1 и гараж с ид. №10135.5505201.2. От приетия НА №45/21.01.2019г. се установява, че с обективираната в него сделка С.М.-И. и Т. И. И. са продали на И. И. собствеността и върху другата 1/2 ид. част от ПИ №••• и изградените в него жилищна сграда с идентификато𠹕••.1 и гараж с идентификатор 10135.5505201.2. Гаражът в имота на ищцата е бил изграден съобразно позволителен билет №191/13.05.1968г. и съобразно одобрен проект. Приети по делото са конструктивно становище от м.02.2019г., протокол за трасиране от м.03.2019г., обяснителна записка и техническа документация, взети предвид от вещите лица при изготвяне на СТЕ по делото. От прието удостоверение от община Варна се изяснява, че отв. Д. и В. Д.и са съпрузи, сключили граждански брак през 1976г. От прието удостоверение от община Варна се изяснява, че отв. Д. Д. е дъщеря на К.К.Ц., роден на •••г., и Ц. И. Ц., респ. съпруга на В. Д.. С разрешително №107/20.10.1993г. на Д. К. Д., през време на брака с В. Д., е било позволено изграждането на жилищна сграда в терен в гр.Варна, ул.“К.“ •••, кв.А., парцел •••, кв.105, съобразно съгласуваните на 06.10.1993г. проекти. С приобщената молба-заявление от 19.12.1994г. правоимащите, съгласно договор от 12.10.1956г. с ИК на ГНС-Варна К.Ц. и Ц. Ц., са отстъпили на дъщеря им Д. Д. (ответницата по делото) правото им на строеж на жилищна сграда в имот в гр.Варна, ул.“К.“ •••, кв.А., парцел •••, кв.105. На 30.09.1993г. И. И. Д. е заявил липса на възражения по отношение на строежа в съседния терен, ако съседа К.Ц. при строежа направи на границата между дворните места самостоятелен фундамент. С декларация-съгласие от 21.03.1995г. на Г. Т., праводателка на ищцата и тогавашен съсобственик на ПИ №201, Т. се е съгласила К.Ц. и дъщеря му и ответница Д. Д. да построят в имота им в гр. Варна, кв.А., ул. “К.“ ••• сгради, независимо от предназначението и вида им, съгласно архитектурен проект, на самата регулационна линия между парцелите, като съгласието е с нотариално заверен подпис на далата го. С разрешение за строеж №54/16.09.1996г. на началник у-е при район А., община Варна, на Д. К. Д. е било разрешено преустройството на съществуващия гараж в билярдна зала, в терена в гр. Варна, ул.“К.“ •••, кв.А., парцел •••, кв.105, съгласно одобени проекти от 31.07.1996г. Приложени са още съгласувателна скица, строителен протокол от 02.07. и от 19.09.1996г., обяснителна записка и поредица от техничска документация за преустройството на гаража в билярдна зала, взети предвид от вещите лица при изготвяне на СТЕ по делото. Приложено е и конструктивно становище от правоспособно лице относно изграждането на лека постройка за отоплителни материали върху покрива на билярдната зала (бивш гараж) на ответниците, ведно техничска документация, взети предвид от вещите лица при изготвяне на СТЕ по делото. С удостоверение от 04.03.1998г. е констатирано от началник у-е при р-н А., община Варна, съществуването в имота на Д. Д. на жилищна сграда на три етажа, ведно с изба, бар и билярдна зала, в гр.Варна, ул.“К.“ •••, кв.А., парцел •••, кв.105, като имотът е оценен. С приложения КНА №188/11.03.1998г., в който са коригирани неточности с НА №136/19.03.1998г., е признато, че отв. Д. К. Д. е собственик на изградената по отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място жилищна сграда на три етажа, ведно с изба, бар и билярдна зала, в гр.Варна, ул.“К.“ •••, кв.А., парцел •••, кв.105, зона III, които обекти са отразени в КК и КР с идентификатори №•••.1 и №•••.4, видно от приетите скици от АГКК. Няма спор и е видно от СТЕ и приетите скици, че гаражът на ищцата и този на ответницата (преустроен в билярдна зала) са изградени по границата между съседните поземлени имоти. С жалба от 14.11.2019г. И. И. чрез майка си сезирала РДНСК-Варна и ДНСК-София за уврежданията по нейния гараж, сочени да са резултат от извършени в имота на ответниците СМР около границата между терените. Показанията на св. А. К. съдът цени като обективни, базирани на лични впечатления, но без специални знания. От тях се изяснява, че св.К. е посещавал често имота на И. И. в кв. А.. Чувал е за спор със съседита във вързка с постройката им до гаража на И.. Свидетелят е помагал за ремонти на гаража през 2019-2020г. заради пукнатини по едната от стените на гаража на г- жа И., която се намира „в дъното, не към съседите стената…в този ъгъл“. Пукнатините се увеличавали с времето. Според К. съседният имот бил така строен, че „стъпва частично на гаража отгоре“, тъй като „то се вижда“, „20-30 см. сугурно“ е това застъпване. Между гаража на г-жа И. и постройката в съседния имот нямало процеп. Показанията на св. Д.М. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, като базирани на лични впечатления, но без специални знания. От тях се изяснява, че св.М. е посещавала често имота на И. И. в кв. А.. Знае за спор със съседита във вързка с постройката им до гаража на И., която „лежи на гаража на свако ми И.“. Проблемът бил в това, че преди време в гаража имало асма, а сега я няма. По границата на имотите има циментови панели, а над тях дървена постройка, които според свидетелката „лежат на самия гараж“ на г-жа И. и заемат около една педя от него, като гаражът е „наклонен наляво“. Свидетелката никога не е влизала в гаража. Заключението по СОцЕ е без отношение към спора пред ВОС, защото касае само стойността на СМР за отстраняване на щетите по гаража на ищцата, а решението по иска по чл.45 от ЗЗД не е обжалвано. Заключението първата същинска СТЕ (на в.л. И. Г.) съдът цени като обективно, но аналитично за съотношението между изграденото в имота на ответниците и в този на ищцата, доколкото е базирано само на геодезическо замерване по точки, извършено дистанционно „от улицата“, съпоставено след това с кадастралните граници на съседните имоти и обекти в КК и КР, а също и с оглед посоченото от експерта, че преценката на причините за напукванията в гаража на ищцата не са от компетентността на инж. Г.. От него се изяснява, че разликата между геодезически измерената площ на ползвания от ищцата ПИ №201 с площта му по документи за собственост е 3.3кв.м., а спрямо КК владяното от ищцата е общо 7.3кв.м. повече. Основно това се дължи на навлизане на оградата й в североизточния ъгъл на терена й. Установени са и разлики между площта на ПИ №200 (в който са постройките на ответници) и КП от 1950г., респ. актуален КП, в диапазон между 8 и 20кв.м. По действащ РП от 1978г. на 28-ми м.р. на гр. Варна, границите на двата спорни терена нямат съществено изменение и съответстват на същите по КК, като вече споменатите разлики в площите са в рамките на допустимите. В обясненията в о.с.з. вещото лице поддържа допустимостта на неточностите съобразно чл.18 от Наредбата от 2016г. към ЗКИР. Според геодезически измервания от улицата гаражът на ищцата с №201.2 навлиза в ПИ №200 (на ответниците), вследствие на което изградената от тях калканна стена попада върху гража на ищцата с между 0.10-0.13 мм. За билярдната зала (гараж) с №200.4 са били издадени: архитектурен проект и проект по част конструкции от р-на А. от 31.07.1996г.; разрешение за строеж №54/16.09.1996г. от р-н А. (за преустройство); и стоителен протокол от 19.11.1996г. от същия орган. Причините за щетите и напукванията в гаража на ищцата не са от компетентността на инж. Г.. Гаражът на ответниците с №200.4 е заснет за първи път в КП от 1968г. при актуализацията през 1984г. Заключението втората същинска СТЕ (на в.л. И. И.) съдът кредитира изцяло като изготвено от строителен инженер-конструктор, базирано на непосредствено обследване и измерване на място на всички конструктивни елементи на обектите, в т.ч. частично разкъртване на мазилка между обектите, съпоствено след това с цялата приобщена проектна документация, а също и с приложен обстоятелствен снимков материал. Поради това и оспорването му поради колизия с това на в.л. Г. не може да бъде споделено, още повече че в.л Г. признава, че преценката на причините за напукванията в гаража на ищцата не са от нейната компетентност. От втората (допълнителната) СТЕ се установява, че няма представена по делото одобрена проектна документация за изграждане на стена от бетонови блокчета, фактически изпълнена над плоча с кота +2.5м. по границата на двата спорни имота; такава стена не е отразена и в екзекутивните чертежи за проекта „ремонт и преустройство на гараж в билярдна зала“. Леката дървена постройка за инвентар на на покрива на сградата на ответниците е с конструктивно становище, което технически съответства на чл.151, ал.3 от ЗУТ, но не и на чл.46, ал.2 от ЗУТ. Обичайно в практиката такива обекти (стената и леката конструкция над нея) се изграждат със съгласието на съседите. Конкретно на място няма видими дефекти по стената от бетонови блокчета; не е налице и видимо наклоняване на стената по посока имота на ищцата, поради което основата, върху която е изградена стената, не е нито компрометирана, нито наклонена. В гаража на ищцата има множество пукнатини, относно които не може да се каже със сигурност, че се дължат на надстрояването в имота на ответниците. Констатирано е обаче от експерта, че свърващото вещество между тухлите на гаража на ищцата е много слабо – липсва цимент или той е в минимални количества, поради което фугите протичат. На покрива на гажара не е направена хидроизолация, обърната към стената от бетонови блокчета, което предпоставя навлизане на дъждовна вода при валежи. Стената на постройката на ищцата е иззидана с единични тухли. На покрива на гаража през плочата е минавало дърво, което е предпоставка за навлизане на дъждовна вода между ствола му и стоманобетонната конструкция, защото когато дървото е сухо то се свива, а когато се намокри – се разширява и набъбва, от което се получават пукнатини, през които се процежда вода и влага (така и обясненията в о.с.з.). В ъгъла между стената на гаража към съседите и късата стена на изток е налице отцепване, което се ситуира и по пода на късата стена, което е в резултат от слаба или овлажнена основа и пропадане. В канала на гаража са открити соли на бетона, което означава високо ниво на подпочвени води и влага. В о.с.з. вещото лице поддържа заключението и допълва, че бетонната стена (без строителни книжа) попада изцяло в имота на ответниците. Между съседните постройки има две отделни стени, допряни една до друга, което се изяснява след разкъртване на външната мазилка и е онагледено на снимките с ••• и особено с №26 и №27. На снимка с №27 (л.326 от делото на ВРС) вдясно е тухлената конструкция на ищцата, а влявло след червения маркер е „скрита“ лява част от бетонова колона, намираща се в имота на ответниците, покрита от плоча, точно над която започва оградата с бетонови блокчета. Ъгловият процеп в гаража на ищцата може да се получи само при поддаване на основата, като отделно там е изпълнено със слаб разтвор. Плочата не е хидроизолирана и по този начин по фугата между плочата и стената на ответниците навлиза вода. Опитът за уплътняване на фугите около дървото на покрива (снимка №7 и №13 на л.322 и л.325 от делото на ВРС) не е пълноценен; очевидно има фуга между остатъка от ствола на дървото и холкера, при която при дъжд със сигурност прониква вода предвид обясненото вече свиване и набъбване на дървото във времето. Плочата на гаража на ищцата няма видим наклон. Избилите соли в канала на гаража се дължат на високи подпочвени води и естествени процеси, виляещи върху бетона, който от своя страна не е водоплътен. На въпроса: „изграденото от ответниците ли е причина за за състоянието на гража и напукването“ експерът дава отрицателен отговор. Единствено от обливането на стената при дъжд е възможно да слиза допълнителна вода надолу и (поради изяснената липса на хидроизолация) тя да се процежда по фугата между двете сгради. Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи: Негаторният иск с правно основание чл.109 от ЗС е средството за защита на правото на собственост на ищеца срещу всяка форма на пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на собственост, което пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели възведеното неоснователно въздействие да бъде преустановено и/или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, конкретно съпоставено с правата на ищеца и конкретно към момента на делото. Когато това въздействие, в момента на разглеждане на спора, не се докаже да препятства упражняване правото на собственост на ищеца в нормален обем, същото не се приема за съставомерно по чл.109 от ЗС спрямо ищеца, дори и само по себе си да е неправомерно. И обратното – дори да не нарушава специална правна норма, ако с поведението на ответника се накърнява собствеността на ищеца в нейните нормативно предвидени предели и обем и му се създават пречки за използване на вещта му, по-големи от обикновените, то искът по чл.109 от ЗС е основателен. От това положение, основано и на концептуалните разяснения в ТР №4/06.11.2017г. по тълк. дело №4/2015г. на ОСГК на ВКС, следва изводът, че решаваща за иска по чл.109 от ЗС е не формалната не/законосъобразност на действията на ответника, а преценката дали чрез нея се смущава правото на нормално ползване на имота на ищеца, освен в специфични случаи, при които естеството на нарушението имплицитно води до накърняване правата на ищеца (например незаконни действия изцяло в чуждия имот). По правило обаче хипотезата на чл.109 от ЗС няма да бъде налице както ако действията на ответника са основателни, така и ако не са, но не е доказано пълно и главно те да създават пречки на собственика, по-големи от обичайните (чл.50 от ЗС). Преценката е винаги конкретна. А след като бъде направена е необходимо да бъде съпоставена степента засягане на правата на ищеца с обхвата на търсената защита, така че последната да съответства (в разумни граници) на самото нарушение (така и Определение №50532/13.12.2022г. по гр. д. №2454/2022г. на на ВКС; Определение №53 от 04.02.2019г. по гр. д. №497/2018г. на 1-во ГО на ВКС; и други). Относно билярдната зала (бивш гараж) на ответниците на първо място се изясни от приетите писмени доказателства и от СТЕ, че гаражът в ПИ №200 е бил заснет за първи път в КП от 1968г. при актуализацията му през 1984г., при което с оглед констативния карактер на КП обектът е съществувал най-късно към 1984г., ако не и по-рано. За това не се и спори. От друга страна гаражът в терена на праводателите на ищцата е бил изграден съобразно позволителен билет №191/13.05.1968г. и съобразно одобрен проект. Следователно най-късно в началото на 80-те години на миналия век в двете съседни дворни места са били изградени два гаража, ситуирани по имотната граница, видно и от СТЕ по делото. От този момент до 2018-2019г., когато ищцата е закупила правото на собственост върху ПИ №201 и обектите в него, между предишните собственици на съсдените поземлени имоти не е имало никакви спорове или възражения по отношение притежавания от всеки от тях гараж по имотната им граница, което ясно и недвусмислено онагледява съгласието им за създване и поддържане на това положение близо 40 години. Нещо повече – на 30.09.1993г. И. И. Д. е заявил липса на възражения по отношение на строежа в съседния терен, ако съседа К.К.Ц. (баща на отв. Д. Д., видно от прието удостоверение от община Варна) при строежа направи на границата между дворните места самостоятелен фундамент, а с декларация- съгласие от 21.03.1995г. Г. Т., праводателка на ищцата и тогавашен съсобственик на ПИ №201, се е съгласила К.Ц. и дъщеря му и ответница Д. Д. да построят в имота им в гр. Варна, кв.А., ул. “К.“ ••• сгради, независимо от предназначението и вида им, съгласно архитектурен проект, на самата регулационна линия между парцелите, като съгласието е с нотариално заверен подпис на Т.. Чрез тези две формално предоставени съгласия от съсобственици на имота на ищцата към предходния момент още веднъж са преодоляни изискванията за минималните отстояния по чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ. Дори евентуално да би се приело за неизяснено дали всичките бивши съсобственици на ПИ №201 са декларирали изрично съгласие, последното е било конклудентно предоставедно предвид създаденото и поддържаното над 40 години притежание на гаражи и в двата съседни имота по границата между тях, което не може да се дерогира. Друг е въпросът, че изискването по чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ има градоустройствен характер и невинаги е решаващо за основателността на иск по чл.109 от ЗС. В продължение на обсъжданото, видно от материалите по делото и приетите СТЕ, относно гаража са били издадени архитектурен проект и проект по част конструкции от р-н А. от 31.07.1996г.; разрешение за строеж №54/16.09.1996г. от р-н А. (за преустройство); и стоителен протокол от 19.11.1996г. от същия орган, именно въз основа на които е било извършено и самото преустройство в билярдна зала след 1996г. Разрешението за строеж №54/16.09.1996г. не е отменено по надлежния ред, а въпросът за валидността и законосъобразността му като административен акт не е бил поставян до първото о.с.з. пред ВРС и не може да бъде поставен за първи път във въззивното производство; отделно пореди естеството му то не подлежи на косвен съдебен контрол съобразно чл.17, ал.2, изр.2 от ГПК, всъщност замолен за извършване едва с въззивната жалба. Поради всичко изложено съдът приема, че изграденият преди най-малко 40 години гараж на ответниците, ситуиран до също така изграденият по границата между терените преди над 40 години гараж на ищцата, не съставлява незаконен строеж. Още по-малко незаконно е преустройството му в билярдна зала въз основа на издаденото от компетентен орган разрешение за това. Евентуално (при много условности) билярдната зала притежава белезите поне на търпим строеж по смисъла на ЗУТ (за който статут на обекта са от значение хакатеристиките му), който също не подлежи на премахване. Така приетото е достатъчно за отхвърляне на иска по чл.109 от ЗС в разглежданата му част. Нещо повече – по делото няма нито едно доказателство, нито конкретно твърение в исковата и уточняващата молба, с какво точно гаражът-билярдна зала пречи на гаража на ищцата или е довел до напукванията по него. Пак така нито една от двете СТЕ по делото не съдържа подобна констатация. Индиция в този смисъл не се разкрива дори от свидетелските показания, които акцентират на стената от бетонови блокчета и надстройката над нея, като „стъпващи“ на плочата на гаража и така причиняващи (според свидетелите) уврежданията по последния, а не на билярдната зала. Нещо повече – от първата СТЕ по делото (на в.л. Г.) се изясни, че няма навлизане на постройката на ответниците в имота на ищцата, а дори обратното – гаражът на ищцата с ид. №201.2 навлиза в имотната граница на ПИ №200 на ответниците. Макар навлизането да е в размките на допустимото по Наредбата от 2016г. към ЗКИР, самият му факт е в противоречие с тезата, при това декларативно заявена в искова и уточняваща молба, че билярдната зала е причинила уврежданията по гаража на ищцата. Аналогично допълнителната СТЕ по делото в.л. И. И., кредитирана от съда съобразно гореизложеното, посочва като основна причина за напукванията на стените на гаража на ищцата компрометираност на части от конструкцията му, а не и самата едноетажна сграда на ответниците. В този смисъл по делото не бе проведено никакво доказване, че самото съществуване на билярдната зала-гараж на ответниците до гаража на ищцата е причината за повредите по него.А това е самостоятелно основание за отхвърляне на иска по чл.109 от ЗС за премахване на този обект. В обобщение по изложените съображения искът по чл.109 от ЗС да бъде премахната изцяло билярдната зала (бивш гараж) с ид. №200.4 по КК и КР на ответниците, е напълно неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Решението на ВРС по този иск следва да бъде потвърдено. Относно стената от бетонови блокчета над кота +2.50м. по границата между имотите и изградената над нея лека дървена конструкция действително няма представена по делото одобрена проектна документация за изграждането им; такива обекти/елементи не са отразени и в екзекутивните чертежи за проекта „ремонт и преустройство на гараж в билярдна зала“; леката дървена постройка за инвентар на покрива на сградата на Д.и е с конструктивно становище, което технически съответства на чл.151, ал.3 от ЗУТ, но не и на чл.46, ал.2 от ЗУТ. Поради това за тези два обекта/елемента не са съобразени изискванията на ЗУТ. Касае се обаче за неспазване на благоустройствени норми, тоест за незаконосъобразност от гледна точка на устройственото законодателство, което дори по арг. от ППВС •••/1974г. само по себе си не е достатъчно за премахване на обектите, допреди приключване на процедура пред административния орган с разпореждане за принудително премахване. В продължение на това, както се посочи неправомерността на едно действие, особено когато е извършено в собствения на ответника имот, не е решаващо за основателността или не на иск по чл.109 от ЗС между частноправни субекти, съобразно ТР №4 от 06.11.2017г. по тълк. дело №4/2015г. на ОСГК на ВКС; от значение е дали и как точно действието (незаконния по см. на ЗУТ строеж) се отразява на правото на собственост на ищеца по делото. По този въпрос на първо място се изясни от първата СТЕ по делото (на в.л. Г.), че няма навлизане на постройката на ответниците в имота на ищцата, а дори обратното – гаражът на ищцата „застъпва“ част от имотната граница с ПИ №200, с оглед на което не може да се приеме, че ответниците са навлезли в имота на ищцата чрез стената и леката постройка. От заключението по СТЕ на в.л. И. И., кредитирано от съда съобразно изложеното по-горе се изясни, че между съседните постройки има две отделни стени, допряни една до друга, видно и след разкъртването на външната мазилка, онагледено на снимките с ••• и особено с №26 и №27; на снимка с №27 (л.326 от делото на ВРС) вдясно е тухлената конструкция на ищцата, а вляво след червения маркер е „скрита“ лява част от бетонова колона, намираща се в имота на ответниците, покрита от плоча, точно над която започва оградата с бетонови блокчета, т.е. последната не засяга (не „стъпва“) върху плочата на гаража на ищцата, въпреки доводите за обратното. В подкрепа на този извод е и установеното от втората СТЕ, че на място няма видимо наклоняване на стената по посока имота на ищцата, като основата, върху която е изградена стената, не е компрометирана (поради тежестта); няма и видимо наклоняване на покривната плоча върху гаража на ищцата, както се твърди от нея. За сметка на това е констатирано от вещото лице, че свърващото вещество между тухлите на гаража на ищцата е много слабо – липсва цимент или той е в минимални количества, поради което фугите протичат; на покрива на гаража липсва хидроизолация, обърната към стената от бетонови блокчета, която да не пропуска дъждовната вода при валежи; стената на постройката на ищцата е иззидана с единични тухли; на покрива на гаража през плочата е минавало дърво, което е предпоставка за навлизане на дъждовна вода между ствола му и стоманобетонната конструкция, защото когато дървото е сухо то се свива, а когато се намокри се разширява и набъбва, от което се получават пукнатини, през които се процежда вода и влага; в ъгъла между стената на гаража към съседите и късата стена на изток е налице отцепване, което се ситуира и по пода на късата стена и което е в резултат от слаба или овлажнена основа и пропадане; в канала на гаража има избили соли на бетона, което означава високо ниво на подпочвени води и на влага, като ъгловият процеп в гаража на ищцата може да се получи само при поддаване на основата. Въз основа на всичко това експертът не може да направи извод, че пукнатините и слягането по ъгловата част между две от стените на гаража на г-жа И. се дължат със сигурност на надстрояването в имота на отв. Д.и. А на въпроса в о.с.з.: „изграденото от ответниците ли е причина за състоянието на гража и напукването“ експерът дава отрицателен отговор. При тези данни твърденията на ищцата, че изградените от ответниците стена и лека постройка над нея са причината за уврежданията по гаража на г-жа И., няма как да се приемат за доказани. На фона на обсъдената значима компрометираност на гаража и липсата на качествено саниране на плочата и стените му повече от 40 години не би могло, само поради посоченото от експерта, че от обливането на стената при дъжд е възможно да слиза допълнителна вода надолу и тя да се процежда по фугата между двете сгради, да се направи извод, че изграденото от Д.и е основната и водещата причина за щетите по гаража. Още повече след като за процеждането на вода по фугите и слабите места между сградите допринася и липсващата хидроизолация, в т.ч. в зоната между края на плочата на гаража и стената на ответниците. Ето защо по делото не беше проведено изискуемото пълно и главно доказване, че чрез изградените стена и надстройка в имота на ответниците се въздейства върху гаража на ищцата по начин, създаващ пречки за нормалното му ползване, изразяващи се в увреждания и пукнатини по две от стените му, впрочем една от които - ситуирана навътре към имота на ищцата, а не към съсдения (снимка №9, л.321 от делото на ВРС). В допълнение към горното с влязлата в сила част от решението на ВРС по делото е отхвърлен искът на И. И. за осъждане на отв. Д.и да й заплатят сумата от 1 500лв., като обезщетение за имуществени вреди по гаража на ищцата, вследствие незаконно изградените от ответниците бетонна стена и лека дървена конструкция над нея в имота им, на осн.чл.45 ЗЗД. Като основание за отричане на деликтната отговорност на ответниците е приетата за неустановена причинно-следствена връзка между поведението на Д.и, изразяващо се в изграждане и поддържане на стената от бетонни блокчета от кота +2.50м. по границата между двата имота и леката дървена конструкция над нея и уврежданията по две ъглови стени от гаража на ищцата. Съгласно чл.298 от ГПК решението в тази му част формира СПН между страните относно липсата причинна връзка между построеното от ответниците и напукванията по гаража на ищцата, който въпрос не може да бъде преразглеждан и е отделно и самостоятелно основание за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС за премахване на тези обекти/елементи, в подкрепа на останалите съображения на съда. В обобщение по изложените съображения искът по чл.109 ЗС да бъдат премахни изцяло стената от бетонови блокчета над кота +2.50м. по границата между имотите и изградената над нея лека дървена конструкция се приема от състава на ВОС за недоказан в конкретиката на случая и като такъв следва да бъде отхвърлен. Решението на ВРС по този иск следва да бъде отменено. По разноските: Предвид изхода по спора пред въззивния съд следва на ответниците да бъдат присъдени всички направени от тях разноски пред ВРС и пред ВОС, в размер на 1200лв. – адв.хонорар пред ВРС и 549.84лв. – държавна такса и адв. хонорар пред ВОС, или общо 1749.84лв., а на ищцата не се следват такива. В този смисъл следва да бъде отменено решението относно разноските с присъждане на такива съобразно изложеното. Воден от горното съдът