Решение № 16984 от 19.10.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 1460/2022 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК и е образувано по искова молба на В. А. Т против “ЗД Е” АД, с която е предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 426 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 19590 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физическа болка и душевни страдания, в резултат от инцидент, настъпил на 26.6.2021г. Ищцата В. А. Т извежда субективните си права при твърдения, че между нея и ответника бил сключен договор за застраховка "Помощ при пътуване в чужбина Т". Същата сочи, че на 26.06.2021г., при организирано пътуване до развлекателен парк, претърпяла инцидент при пътуване с АТВ, вследствие загуба на управление над същото от водача му. Вследствие на инцидента последната получила счупване на лявата ръка и на носа. В исковата молба са наведени твърдения, че за претърпените болки и страдания на ищцата била оказана медицинска помощ в болница в Република Турция, като по предписание на лекарите хирургичната интервенция по отношение на фрактурата на носа била отложена до завръщането на ищцата в Република България. Развити са съображения, че ищцата била транспортирана в Република България на 30.06.2021г., като престоят в Република Турция от 26.06.2021г. до 30.06.2021г. бил свързан със силни болки и страдания. В исковата молба са релевирани твърдения, че ищцата претърпяла силни болки, страдания и неудобства вследствие на инцидента. При изложените фактически твърдения, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 19580 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физическа болка и душевни страдания, в резултат от инцидент, настъпил на 26.6.2021г. В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за застраховка "Помощ при пътуване". В отговора са релевирани доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 426 КЗ, при застраховка "Помощ при пътуване" застрахователят се задължава да осигури непосредствена помощ на лице, което вследствие на случайно събитие е попаднало в затруднение по време на пътуване. Съгласно застрахователната полица, застрахователят се задължава да покрие разходите на застрахованото лице. В случая покритите застрахователни рискове са медицински разходи (вкл. при Covid 19), медицинско репатриране, репатриране на тленни останки, спешна медицинска помощ. В съответствие с изложеното, застрахователят платил на ищцата обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 932, 23 лева, съгласно представената фактура. В отговора са развити съображения, че неимуществените вреди не попадат сред покритите рискове при застраховка "Помощ при пътуване". На следващо място, ответникът сочи, че събитието представлява изключен застрахователен риск, тъй като съгласно застрахователната полица целта на пътуването е туризъм, без зимни и екстремни спортове. В отговора са релевирани доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която била без предпазна екипировка и не е потърсила нужната квалифицирана медицинска помощ. В обобщение, ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли да бъде постановено решение, с което същият да бъде отхвърлен. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Не се спори между страните, а и се установява от събраните писмени доказателства- застрахователна полица № ••••••••••/ 18.06.2021г., че на 18.06.2021г. между страните е сключен договор за застраховка “Помощ при пътуване”, основно покритие “Опция А”, с период на застрахователно покритие 23.06.2021г.- 30.06.2021г. и застрахователен лимит в размер на 10000 евро. Страните са постигнали съгласие, че предмет на застраховката е плащане на разходи и/ или обезщетение на застрахованото лице, съгласно Общите условия на застраховката. От представените Общи условия по застраховка “Помощ при пътуване в чужбина “Т”, предмет на застрахователния договор е осигуряване на непосредствена помощ на български граждани и чужденци, при настъпване на застрахователно събитие по време на пътуване и престой в чужбина. Срещу платена застрахователна премия застрахователят се задължава при настъпване в периода на застрахователното покритие на покрит по застрахователния договор риск, да покрие разходите и/ или да изплати обезщетение или сума в съответствие с условията на сключения договор и настоящите Общи условия до размера на договорените общи лимити на отговорност за съответния риск. В случай на застрахователно събитие осигуряването на непосредствена помощ на застрахованото лице се извършва от посочената в застрахователния договор асистираща компания, която оказва съдействие и предоставя и информация за получаване на медицинска или друга помощ. В разпоредбата на чл. 5 ОУ са посочени покритите застрахователни рискове, като при покритие, , Опция А", същите са, Медицински разходи", , Спешна стоматологична помощ", , , Медицинско репатриране", , , Репатриране на тленни останки", , , Репатриране на лица под 18г." и “Гражданска отговорност". По- нататък, в чл. 19 ОУ, е пояснено, че по риск „Гражданска отговорност" застрахователят покрива отговорността на застрахованото лице за вреди, причинени от него на трети лица по време на пътуване или престой в чужбина на територията на държава, включена в териториалното покритие по застраховката. Предмет на покритие са: неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; вреди, причинени на чуждо имущество; съдебни разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице във връзка с предявяването на претенция за обезщетяване на вреди по т. 1- 2. Изключените застрахователни рискове са посочени в чл. 28 ОУ, съгласно която застрахователят не изплаща обезщетение или сума и не покрива разходи за събития, настъпили по време на: спорт или дейност, които са извън обхвата на договорената и вписана цел на пътуване в застрахователния договор; спорт или дейност без необходимата предпазна екипировка, оборудване и/ или в некатегоризирани, неподдържани, необозначени, несъоръжени или необезопасени за целта места; туризъм, включващ екстремни спортове, който не е организиран от лицензиран туроператор и/ или без придружаващ лицензиран инструктор или водач; контактни спортове, скално катерене, алпинизъм, планинарство над 4000 метра надморска височина, гмуркане на дълбочини над 10 метра, мотоциклетизъм, парашутизъм, безмоторно летене, бейсджъмпинг, пещернячество, спелеология, циркова дейност, каскади, както и всякакви други екстремни дейности и спортове. Относно настъпването на застрахователното събитие по делото са събрани писмени доказателствени средства. От представената епикриза, издадена от болница Еслем, се установява, че ищцата е хоспитализирана на 26.06.2021г., с диагноза “Фрактура на лакътна стволове и лъчева кост, затворен”. В изпълнение на предвидените от закона задължения, ищцата е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, по повод което е образувана щета № •••••••••/ 26.06.2021г. Относно претърпените от ищцата болки и страдания, пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства- свидетелски показания. От показанията на св. Магда Митева, майка на ищцата, се установява, че по време на почивка в Република Турция, при екскурзия с АТВ, при движение по каменист и стръмен път, видяла, че ищцата била паднала в пропаст, била в кръв и синини. След посещение в болница, ищцата била диагностицирана с фрактури на лява ръка и на носа. Според свидетелката лекарите заявили, че в болницата не може да бъде извършена хирургична интервенция на носа и препоръчали такава да бъде извършена в Република България. Същата сочи, че след завръщането на ищцата в Република България на същата била отказана хирургична интервенция, като такава била извършена на четвъртия ден след завръщането на ищцата в Република България. Свидетелката твърди още, че след инцидента ищцата изпитвала много силни болки и неудобства, не можела да работи, не можела да се обслужва сама. От показанията на св. Станислав Грозданов се установява, че по време на престоя на ищцата в Република Турция, същата му се обадила и споделила, че е пострадала много зле, ръката била счупена, изпитвала силни болки в носа. Свидетелят споделя, че първоначално, при посещенията на ищцата в болница, на същата била отказана хирургична интервенция, като такава била извършена на четвъртия ден след завръщането на ищцата в Република България. От показанията му се установява още, че ищцата изпитвала силни болки и не можела да се обслужва сама. Относно претърпените от ищцата болки и страдания пред настоящата инстанция била назначена съдебно- медицинска експертиза (СМЕ), съгласно заключението на която ищцата е претърпяла лицево- челюстна травма, изявена контузия на лицето, рана (най- вероятно разкъсно- контузна) на лява вежда; контузия на носа със значимо травматично изкривяване на носната преграда при установено счупване в хрущялната част и перфорация на носната преграда; счупване на типично място (над китката) на лъчевата кост на лява ръка. Вещото лице разяснява, че травмите на меките тъкани на лицето покриват медико- биологичните признаци на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От счупването на хрущял на носния септум (носна преграда) е настъпило изкривяване (девиация) и хрущялно счупване с перфорация, които са обусловили постоянно (до оказване на специализирана медицинска намеса) затруднено носово дишане, като посочената травма не би могла да се възстанови спонтанно (без хирургична намеса), поради което посочената травма осъществява медико- биологичните белези на постоянно разстройство на здравето, опасно за живота. Счупването на лъчевата коста, само по себе си, осъществява медико- биологичните белези на трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник. Според вещото лице, налице е причинна връзка между получените увреждания и настъпилия инцидент. Съгласно заключението на вещото лице, възстановителния период при мекотъканните травми е 2- 3 седмици. При фрактура на лъчевата кост ръката се имобилизира за период от 4- 5 седмици, а възстановителния период е 7- 8 седмици. По делото липсват болнични листи на ищцата, касателно временната нетрудоспособност на същата, както и медицинска документация относно проследяване състоянието на ищцата след хирургичната интервенция на 22.07.2021г. В съдебно заседание експертът разяснява, че каската и коланът намаляват по сила и интензитет травмите. В случая се касае до лицева травма и фрактура на ръката, които защитен механизъм, вкл. каска (без да е шлем) не може да превантира. Вещото лице сочи, че при поставянето на колан може да се получи травматично увреждане от контакта с АТВ при падането. При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 1 КЗ, договора за застраховка "Помощ при пътуване" застрахователят се задължава срещу заплащане на застрахователна премия да осигури непосредствена помощ на лице, което вследствие на случайно събитие е попаднало в затруднение по време на пътуване, като събитията и условията за предоставяне на помощта се определят със застрахователния договор. Следователно, за уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже че е налице застрахователно правоотношение, в срока на действие на което е настъпило събитие, което представлява покрит риск, че е претърпял посоченото в исковата молба телесно увреждане, за лечението на което е сторил разходи в твърдения размер, че застрахователят има задължение да ги възстанови. Конкретиката на случая сочи, че между страните не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства- застрахователна полица № ••••••••••, че на 18.06.2021г. между страните съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Помощ при пътуване”, основно покритие “Опция А”, под формата на застрахователна полица. Не се спори и, че на 26.06.2021г. в Република Турция ищцата е претърпяла инцидент, при който е получила фрактура на носа и горен ляв крайник, както и мекотъканни травми. За понятието „застраховане“ съществува легална дефиниция в разпоредбата на чл. 3 КЗ: „Застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности, включително дейностите, посочени в т. 1 - т. 7“. Застрахователното правоотношение представлява правоотношение между равнопоставени правни субекти, по силата на което срещу задължението на застрахованото лице да заплати застрахователна премия застрахователят се задължава да носи риска от настъпване на застрахователното събитие, а след неговото осъществяване- да заплати застрахователно обезщетение или сума. Основно задължение на застрахования е да плати на застрахователя застрахователна премия. На това задължение съответства задължението на застрахователя да обезпечи застрахователна закрила, което преди настъпване на застрахователното събитие се изразява в задължение да носи риска от вредоносния резултат, а след този момент– задължение за плащане на застрахователно обезщетение или сума. Насрещните задължения се намират в синалагматична връзка. Основният спор между страните е настъпило ли е в срока на застрахователно покритие събитие, представляващо покрит застрахователен риск. Следователно релевантния въпрос е настъпило ли е в срока на действието на договора- 23.06.2021г.- 30.06.2021г., събитие, което представлява покрит риск, съгласно сключения застрахователен договор. Легалната дефиниция на понятието “застрахователно събитие” е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 4 ДР на КЗ, съгласно която застрахователното събитие е определено като настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие. На общо основание доказателствената тежест за установяване настъпването на застрахователното събитие- реализиране на покрит по застраховката риск в периода на действие на застрахователното покритие, на основание чл. 154 ГПК е за страната, черпеща права от последните обстоятелства- застрахованият. В случая ищцата извежда субективното си право да получи застрахователно обезщетение при твърдения, че при настъпилата злополука претърпяла неимуществени вреди- болки и страдания. Обхватът на застрахователно покритие е регламентиран в разпоредбата на чл. 426 КЗ- непосредствена помощ на лице, което вследствие на случайно събитие е попаднало в затруднение по време на пътуване. Конкретизацията на покритите рискове (при какви конкретни събития), както и в какво точно се изразява осигурената от застрахователя помощ е ясно посочено в самия застрахователен договор. Видно от представената застрахователна полица договорът е сключен при клауза „основно покритие, Опция А”. Съгласно разпоредбата на чл. 5 ОУ, с които застрахованият е запознат и е бил съгласен да бъде обвързан, покритите застрахователни рискове, при покритие, , Опция А", са, Медицински разходи", , Спешна стоматологична помощ", , , Медицинско репатриране", , , Репатриране на тленни останки", , , Репатриране на лица под 18г." и “Гражданска отговорност". В обобщение, предмет на застрахователно покритие е непосредствена помощ на лице, което вследствие на случайно събитие е попаднало в затруднение по време на пътуване. Извод в посочения смисъл може да се направи и при тълкуване на разпоредбата на чл. 426 КЗ в нейната цялост, в ал. 2 на с.р. е посочено, че застрахователят предоставя помощта в пари или в натура съобразно уговореното в договора. Следователно, предмет на покритието при посочената застраховка е оказване на помощ, т.е. оказване на съдействие на застрахованото лице. Обезщетяването на претърпените болки и страдания не представлява оказване на помощ и следователно същите не подлежат на обезщетяване от застрахователя. Съдът не споделя доводите на ищцата, че неимуществените вреди подлежат на обезщетяване, аргументирани с разпоредбата на чл. 5 ОУ, съгласно която застрахователят покрива риска “гражданска отговорност”. Във връзка с посочените доводи, следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ОУ е дадена дефиниция на понятието “гражданска отговорност”, като покрит застрахователен риск, а именно, че по риск „гражданска отговорност" застрахователят покрива отговорността на застрахованото лице за вреди, причинени от него на трети лица по време на пътуване или престой в чужбина на територията на държава, включена в териториалното покритие по застраховката. В ал. 2 на с.р. е посочено, че предмет на покритие са: неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; вреди, причинени на чуждо имущество; съдебни разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице във връзка с предявяването на претенция за обезщетяване на вреди по т. 1- 2. Съгласно трайната практика на ВКС по приложение на чл. 20 ЗЗД, израз на която са решение № 26/26.4.2017г. по гр. д. № 50246/ 2016г. на III г.о. на ВКС, решение № 81 от 7.07.2009г. по т.д. № 761/2008г. на ВКС, I т.о., решение № 115 от 01.11.2010г. по т.д. № 939/ 2009г. I т.о., т.д. № 523/ 2008г., ВКС, II т.о., по т.д. № 666/ 2010г., ВКС, II т.о., по гр.д. № 856/2009г., ВКС ІV г.о., по т.д. № 761/ 2008г., ВКС, І т.о., решение № 60079 ОТ 19.01.2022г. по т.д. № 105/ 2020г., І т.о. на ВКС, решение № 60077 от 15.07.2021г. по т.д. № 1243/ 2020г., І т.о. на ВКС, решение № 129 от 12.07.2013г. по т.д. 558/ 2012г. II т.о. на ВКС, решение № 4 от 4.02.2014г. по т.д. 23/ 2013 г., ВКС, II т.о., решение 12 от 11.02.2022г. по гр.д. № 2032/ 2021г. по описа на ВКС IV г.о., решение № 149 от 30.11.2017г. по т.д. 268/ 2017г. по описа на ВКС, I т.о., решение № 50011 от 7.09.2023г. на ВКС по т.д. № 2731/2021г., II т.о., при спор между страните по делото относно действителното съдържание на договорите и произтичащите от тях права и задължения, съдът следва да тълкува договора, съобразно изразената воля като се съобразяват граматическите и логическите правила, като приложи всички предвидени в чл. 20 ЗЗД критерии, а именно тълкува отделните уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При извършване на тази своя дейност, съдът следва да отчете и обстоятелствата при сключване на договора и поведението на страните. Тази практика изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. В съдебната практика се приема, че разпоредбата на чл. 20 ЗЗД е обща и се отнася за всички видове договори, независимо от формата на сключването им. В т.см. решение № 1 от 24.07.2012г. на ВКС по гр.д. № 777/2010г., I г.о., ГК. С оглед изложеното, тълкувайки отделните клаузи в договора не изолирано, а във връзка една с друга, настоящият състав счита, че клаузата на ал. 2 на чл. 19 ОУ следва да се тълкува във връзка с ал. 1 на с.р. Тълкуването клаузите на договора във връзка една с друга, по правилото на чл. 20 ЗЗД, както и с целта на договора за застраховка “Помощ при пътуване”, с обичаите в практиката и добросъвестността, дава основание да се приеме, че волята на страните е била застрахователят да покрие отговорността на застрахования при причинени от него вреди на трети лица. Изложеното обуславя извод, че в обхвата на застрахователното покритие по настоящия договор не се включва отговорността на трети лица за причинените вреди на застрахования. Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск и неговото отхвърляне. Относно разноските: При този изход на делото, право на разноски има ответника, на когото следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, съдът