Решение № 684 от 5.3.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 991/2023 г.

Предмет на жалбата е постановен отказ да се верифицират разходи по искане за окончателно плащане № 2 по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 с № от ИСУН BG16RFOP001-2.003-0071-C01, сключен между МРРБ и Община Сандански в частта по т. 3, в която не се извършва верификация на сума в размер на 50 409, 14 лв. (петдесет хиляди четиристотин и девет лева и четиринадесет стотинки) лева по договори за извършване на СМР с изпълнителите „П.П.-С.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД.

Жалбата е процесуално допустима. Правото на оспорване е упражнено от бенефициента по договора, адресат на правните последици на оспореното решение, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване акт - индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. При отсъствието на други процесуални пречки по чл. 159 от АПК жалбата е допустима за разглеждане на оплакванията по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, предвид следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 9, ал. 5, изр. второ и трето от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице, като правомощията на ръководител на управляващия орган могат да се упражняват и от овластено от него лице. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството предвижда, че Министърът организира дейността на УО на ОПРР 2014 – 2020 г. По делото е представена Заповед № РД-02-14-642/15.06.2023 г. (л. 77 – л. 79 от делото) на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на оспореното решение - Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството А. Т. - Б. е определена за Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., като делегирането на тези правомощия е допустимо и е редовно извършено, т. е. процесното решение е издадено от компетентен орган.

Оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, сред които и фактическите и правни основания за издаването му.

Производството по верификация на разходи е уредено в чл. 60 - чл. 68 от ЗУСЕФСУ, като съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ междинни и окончателни плащания се извършват въз основа на искане на бенефициента, съответно след верифициране, с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕФСУ чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ постановява, че Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. В чл. 63 от ЗУСЕФСУ е разписана възможността УО да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента в посочените в нормата случаи. Решението е издадено след изпълнение на процедурата по чл. 60 и сл. от ЗУСЕФСУ във връзка с постъпилото искане за окончателно плащане след проверка по чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, искания на управляващия орган по чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и постъпил отговор в предоставения срок по чл. 63, ал. 2 от ЗУСЕФСУ.

Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСФСУ доколкото със закон не е предвидено друго, за програма по чл. 3, ал. 2, конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай това е Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество и Постановление № 189 на МС от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респективно за недопустимост на разходите по ОПРР 2014 – 2020 г., респективно представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕФСУ и в горепосочените подзаконови нормативни актове. Подробна регламентация на условията и реда за верифициране на разходите съществува и в Общите условия към сключения между О. С. и УО на ОПРР 2014 – 2020 г. АДБФП.

Разпоредбата на чл. 57 от ЗУСЕФСУ изброява кумулативно при условията на императивност общите предпоставки, на които следва да отговаря направеният от бенефициента по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ разход, за да е допустим за верификация. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация.

В оспорената част по т. 3 от Решение № РД-02-36-1086/27.09.2023 г., издадено от Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 г., административният орган е отказал верификация и плащане на разходи в размер на 50 409, 14 лв. (петдесет хиляди четиристотин и девет лева и четиринадесет стотинки) лева, представляващи БФП, отчетени в описаното по-горе искане за окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ условия във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и на основание чл. 22, ал. 5 във връзка с чл. 22, ал. 3 от сключения АДБФП № В016КЕОР001-2.003-0071-С01 на 23.09.2020 г. между МРРБ и О. С.. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ за допустими се считат само онези разходи на бенефициента, които попадат в обхвата на съответните насоки или условия за кандидатстване и в одобрения проект.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Визираните от последната разпоредба „насоки и/или друг документ“ в случая представляват Насоки за кандидатстване към процедура на подбор на проектни предложения BG16RFOP001-2.003 „Енергийна ефективност в периферните райони – 3“ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. Приоритетна ос 2: „Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони“. Анализът на изискването сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. Органът се е позовал в конкретния случай на чл. 22, ал. 3 и чл. 22, ал. 5 от договора за безвъзмездна финансова помощ. Разпоредбата на чл. 22, ал. 3 установява условията, при които непредвидените разходи при извършване на строително-монтажни работи могат да бъдат верифицирани като допустими. Както бе посочено и по-горе, съгласно чл. 22, ал. 3 от АДБФП № BG16RFOP001-2.003-0071-C01, сключен на 23.09.2020 г. между МРРБ и О. С., в случаите, когато в съответните Насоки за кандидатстване по конкретната процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) или въпросите и отговорите към тях е посочено изрично, че са допустими непредвидени разходи в КСС (в размер до 10% от стойността на СМР, финансирани от БФП по проекта) и в договора с изпълнителя на СМР има включена клауза, касаеща третирането на непредвидени разходи, тези разходи (в размер до 10% от стойността на СМР, финансирани от БФП по проекта) се отчитат на окончателно плащане. Непредвидените разходи могат да се отчитат и при искане за междинно плащане само в случай, че СМР дейностите са напълно приключили. С цел верифициране на непредвидените разходи бенефициентът следва да представи отделен протокол за приемането им или отделна част от протокола, придружен от необходимите документи, обосноваващи изпълнението им. В същата разпоредба е дадена и дефиниция на непредвидените разходи за строително-монтажни работи. На верификация подлежат само разходи, които попадат в следната хипотеза: „Непредвидени разходи за строителни и монтажни работи са разходите, свързани с увеличаване на заложени количества строителни и монтажни работи и/или добавяне на нови количества или видове строителни и монтажни работи, които към момента на разработване и одобряване на технически или работен инвестиционен проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация. Разходите, които биха могли да бъдат верифицирани като непредвидени, следва да отговарят на условията за допустимост на разходите по процедурата, в рамките, на която е сключен договорът ”. Т.е., за да бъде един непредвиден разход допустим е необходимо: 1.) в акта по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ да е предвидена възможност за непредвидени разходи и в договора с изпълнителя на СМР има включена клауза, касаеща третирането на непредвидени разходи; 2.) строително-монтажните работи, за които са направени, да са „напълно приключили“; 3.) да е представен отделен протокол или отделна част от протокола за приемането на строително-монтажните работи, за които непредвидените разходи са извършени, ведно с необходимите документи. Ал. 5 на чл. 22 от АДБФП предвижда, че отчитането на допустимите изменения на сключените от бенефициента договори за СМР се извършва в съответствие с Указанията за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014 – 2020 г. При непредставяне на пълна отчетна документация и/или неизпълнение на горепосочените условия УО има право да не верифицира направените от бенефициента разходи.

Тежестта за установяване и доказване, че извършените от бенефициента разходи не са допустими, е на Управляващия орган. Същият дължи мотиви, обосноваващи обвръзка между приетите за установени факти и обстоятелства във връзка със събраните доказателства и приложената правна квалификация на констатираната недопустимост на разходите.

По т. 3 от оспорения акт в обстоятелствената част Управляващият орган не се е позовал на чл. 7, чл. 8, чл. 9, чл. 10 във връзка с чл. 19, ал. 4 от договора за БФП, които разпоредби касаят недопустими разходи, като не е посочил и несъответствие или противоречие с допустимия % на непредвидените разходи във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 от административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Основанието за отказ в частта по т. 3 от решението не съдържа конкретно противоречие с Постановление № 189 на МС от 28.07.2016 г. и Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. Не е спорно по делото, че неверифицирането в конкретния случай се отнася до разходи, извършени за приключили СМР. По делото са приложени протоколи за приемане на извършени строително-монтажни работи, в оспорения акт органът се позовава на тези протоколи като сочи, че отчетените строително-монтажни работи, за които се претендира верификация на разходите, са именно отчетените в тези протоколи. Абсолютно никакви не само мотиви и доказателства, но дори и индиции, че разходите за претендираните дейности не са реално извършени не се съдържат нито в оспорения акт, нито в какъвто и да било документ, приложен по делото. В случая неверифицираните разходи се отнасят за извършени и актувани СМР, т.е. които безспорно напълно са приключили.

Не е спорно между страните, че описаните в т. 3 от решението разходи не са били предвидени към момента на разработване и одобряване на проектите.

Безспорно е, че в приложимия акт по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ като преки допустими разходи са определени и непредвидени разходи за строително-монтажни работи в размер на 10% от общата стойност на строително-монтажните работи по проекта, финансирани от безвъзмездната финансова помощ. В Насоките за кандидатстване изрично се посочва, че допустими са преки разходи за СМР, като в рамките на общата стойност на СМР, финансирани от БФП, могат да се включат и непредвидени разходи за строително-монтажни работи в размер до 10% от стойността на СМР, финансирани от БФП. Едновременно с това в договорите с изпълнителите в конкретния случай има включена клауза, касаеща третирането на непредвидени разходи. В чл. 3, ал. 1, т. 1.2. от договор № 138-04/ВG16RFOР001-2.003-0071-С01-S-01 от 21.05.2021 г. с изпълнител „П.П.-С.“ ЕООД за обект [жк], бл. 17, [адрес], [адрес] са предвидени „непредвидени разходи по време на изпълнение на СМР, 3% върху цената по точка 1.1 в размер на 15 498, 23 лева (без включен ДДС)“, т.е. 3 % непредвидени разходи за СМР са включени в сумата за всички СМР по договора, възлизаща на 532 105, 87 лева без ДДС или 638 527, 04 лева с включен ДДС. Съгласно чл. 3, ал. 2 от същия договор непредвидени разходи за строителни и монтажни работи са разходите, свързани с увеличаване на заложени количества строителни и монтажни работи и/или добавяне на нови количества или видове строителни и монтажни работи, които към момента на разработване и одобряване на технически или работен инвестиционен проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация. Разходите, които биха могли да бъдат верифицирани като непредвидени, следва да отговарят на условията за допустимост на разходите по процедурата, в рамките, на която е сключен договорът. Ал. 3 на чл. 3 от същия договор предвижда, че непредвидените разходи се отчитат на окончателното плащане, като същите могат да се отчитат и при искане за междинно плащане само в случай, че СМР са напълно приключили. За верифициране на непредвидени разходи следва да се представи отделен протокол за приемането им или отделна част от протокола, придружен от необходимите документи, обосноваващи изпълнението им. В чл. 3, ал. 1, т. 1.2. от договор № 143-04/ВG16RFOР001-2.003-0071-С01-S-02 от 26.05.2021 г. с изпълнител "Б." ЕООД за обект [жк], бл. 6А, бл. 6Б, бл. 7А, бл.7Б са предвидени „непредвидени разходи по време на изпълнение на СМР, 5% върху цената по точка 1.1 в размер на 26 509, 76 лева (без включен ДДС)“, т.е. 5 % непредвидени разходи за СМР са включени в сумата за всички СМР по договора, възлизаща на 530 195, 21 лева без ДДС или 668 045, 96 лева с включен ДДС. Съгласно чл. 3, ал. 2 от същия договор непредвидени разходи за строителни и монтажни работи са разходите, свързани с увеличаване на заложени количества строителни и монтажни работи и/или добавяне на нови количества или видове строителни и монтажни работи, които към момента на разработване и одобряване на технически или работен инвестиционен проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация. Разходите, които биха могли да бъдат верифицирани като непредвидени, следва да отговарят на условията за допустимост на разходите по процедурата, в рамките, на която е сключен договорът. Ал. 3 на чл. 3 от същия договор предвижда, че непредвидените разходи се отчитат на окончателното плащане, като същите могат да се отчитат и при искане за междинно плащане само в случай, че СМР са напълно приключили. За верифициране на непредвидени разходи следва да се представи отделен протокол за приемането им или отделна част от протокола, придружен от необходимите документи, обосноваващи изпълнението им. Следователно в договорите с изпълнителите „П.П.-С.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД в конкретния случай са включени клаузи за непредвидени разходи, които са идентични с предвидените такива в АДБФП.

Следва да се отбележи също, че в чл. 7 от АДПБФП е предвидено, че всеки непредвиден в проектното предложение разход или различен от предвидения, който възникне при изпълнението на проекта, и който не е включен в бюджета на проекта посредством допълнително споразумение, се счита за недопустим и не подлежи на верификация. С тази клауза е предвидено изключение за разходите за строително-монтажни работи. Т.е., дори и разходите за СМР да не са били предвидени, по смисъла на чл. 8 от АДПБФП може да са допустими.

Видно от Протокол за приемане на извършени СМР № 3 от 25.02.2022 г. по договора с „П.П.-С.“ ЕООД са отчетени извършени СМР на обща стойност за блок 17 и блок 18 - 532 105, 87 лева без включен ДДС, като в тази стойност са включени описаните подробно с единична стойност, количество и обща стойност непредвидени разходи на стойност 3 % в размер на 15 498, 23 лева (5 378, 95 лева за блок 17 и 10 119, 28 за блок 18). Протоколът е подписан от представители на възложителя, лицето, упражняващо строителен надзор, и изпълнителя – следователно описаните в него разходи са одобрени от тези лица съобразно предписаното в чл. 3, ал. 2 от сключения договор за СМР. Отчетените разходи не надвишават 10% от общата стойност на СМР, финансирани от БФП по проекта. Конкретно описаните в посочените графи непредвидени разходи за СМР са на стойност 15 498, 23 лева без ДДС, както бе посочено и по-горе. Видно от Протокол за приемане на извършени СМР № 4 от 12.08.2022 г. по договора с „Б.“ ЕООД са отчетени извършени СМР на обща стойност 556 704, 97 лева без включен ДДС, като в тази стойност са включени описаните подробно с единична стойност, количество и обща стойност непредвидени разходи на стойност 5 % в размер на 26 509, 38 лева без включен ДДС. Протоколът е подписан от представители на възложителя, лицето, упражняващо строителен надзор, и изпълнителя – следователно описаните в него разходи са одобрени от тези лица съобразно предписаното в чл. 3, ал. 2 от сключения договор за СМР. Отчетените разходи не надвишават 10% от общата стойност на СМР, финансирани от БФП по проекта. Конкретно описаните в посочените графи непредвидени разходи за СМР са на стойност 26 509, 38 лева без ДДС, както бе посочено и по-горе.

От горното следва, че в случая непредвидените разходи за СМР са допустими както по силата на предвиденото в Насоките за кандидатстване, така и по повелята на договореното в чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от сключените договори за СМР между възложителя О. С. и изпълнителите „П.П.-С.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД, извършването им е предвидено като възможност в чл. 7 от АДПБФП.

От наличните по делото доказателства, установяващи характера на процесните непредвидени строително-монтажни работи, е безспорно, че те са обективно необходими за въвеждане на обектите в експлоатация с исканото качество. Страните не спорят по този въпрос.

От лаконичните мотиви на административния орган в оспореното решение може да се приеме, че същият определя процесните непредвидени разходи за несъответни на дефиницията за непредвидени разходи, тъй като при непредставяне от О. С. на обосновка от изпълнител, проектант и строителен надзор на отчетените непредвидени разходи не се установява допълнителните строително-монтажни работи да не е могло да бъдат предвидени към момента на разработване и одобряване на техническия или работен инвестиционен проект. Т.е. в случая спорът между страните се свежда до обстоятелството били ли са предвидими процесните строително-монтажни работи към датата на одобряване на инвестиционния проект и това е положителният факт, който следва да бъде доказан в производството и то от административния орган, чиято е доказателствената тежест да установи фактите, на които основава издаването на оспорения акт, като такова доказване в конкретния случай не е проведено. В оспорения акт административният орган не е изложил каквито и да било мотиви защо счита, че процесните непредвидени разходи за строително-монтажни работи са могли обективно да бъдат предвидени към датата на одобряване на инвестиционния проект. Индивидуалният административен акт следва да бъде мотивиран, като се посочат конкретно фактите, които органът счита, че се субсумират под хипотезата на посочената като нарушена правна норма. Липсата на изложени факти, които да се отнесат към сочените от органа правни норми, не позволява на съда да провери законосъобразността на волеизявлението му в посочената част. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. В случая ръководителят на УО не е изложил конкретни и относими факти и обстоятелства, които да бъдат подведени към хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, поради което не се потвърждават твърденията в писменото становище на процесуалния представител на ответника, че органът е доказал наличието на основание за отказ за верификация в оспорената част. Изложените мотиви в оспорения административен акт са бланкетни и не почиват на обективни факти, а по-скоро на предположения. Липсват мотиви, както и доказателства, че тези разходи са можели да бъдат предвидени. Единствено са посочени декларативни изводи, но липсват мотиви за направените констатации.

Отделно от горното, съдът намира, че в конкретния случай с приемането на процесните разходи за извършени непредвидени СМР от всички страни, които участват в строителния процес, е достатъчно да се приеме обоснованост на процесните непредвидени разходи. Съдържанието на протоколите за приемане на извършени СМР, подписани от всички участници в строителния процес, в това число от възложител, изпълнител и строителен надзор, както и от страните по сключените договори за СМР, с отразените в същите данни и информация, позволяват да се приеме, че отчетените непредвидени разходи съдържат всички характеристики на непредвидени разходи по смисъла на сключените договори за СМР с изпълнителите, в тази връзка и по смисъла на АДБФП между Община Сандански и МРРБ. Съдът намира, че с надлежно представяне на цялата строителна документация, подписана от всички участници в строителния процес, е налице изискуемата обосновка и по отношение на отчетените непредвидени разходи, но същата неправилно не е взета предвид и не е обсъдена от административния орган при издаване на процесния административен акт. С подписване на протоколите за приемане на извършени СМР, в това число и непредвидените такива, всички участници в строителството са се съгласили, че тези дейности не са предмет на сключените договори, тъй като към момента на изготвяне на инвестиционните проекти не е могло да бъдат предвидени в проектната документация, както и че изпълнението на дейностите е задължително, с оглед осигуряването на качеството на строителния процес. Безспорно е, че съгласието на страните по договорите за строителство и участниците в строителния процес относно съответствието на непредвидените разходи с условията за допустимост, уговорени в сключените договори, не лишава органа от правомощието да прецени дали претендираните непредвидени разходи са допустими, но това негово правомощие следва да е упражнено законосъобразно, което значи и надлежно мотивирано. В конкретния случай, както бе посочено и по-горе, налице е фактически необосновано твърдение за нарушение на нормативни изисквания за допустимост на разход. Липсват конкретни фактически основания, които да се отнесат към сочените от органа правни норми. За пълнота следва да бъде отбелязано, че изричното вписване на факта на липса на заповеди в Заповедната книга на обекта за извършване на сочените СМР също не може да обоснове извод в обратен смисъл. Нещо повече, в чл. 64, ал. 1, изр. второ от ЗУСЕФСУ е предвидено, че, в случай че бенефициент не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане, но настоящата хипотеза не е такава.

Видно от изложеното изводът на органа, че процесните непредвидими строително-монтажни работи обективно е могло да бъдат предвидени към датата на одобряване на инвестиционния проект, е необоснован, което прави соченото правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ недоказано.

Предвид горното съдът приема, че процесното решение в оспорената част по т. 3 е немотивирано. Мотиви за неверифициране на разходите, описани в т. 3 от решението, не се съдържат и в преписката по издаване на оспорения акт. Налице е фактически и правно необосновано твърдение за нарушение на нормативни изисквания за допустимост на разход. Липсват ясно аргументирани от фактическа страна основания, налице е и непосочването на относими правни основания. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. В случая ръководителят на УО не е изложил конкретни и относими факти и обстоятелства, които да бъдат подведени към хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Освен това, както бе посочено и по-горе, извършването на дейностите по позициите, визирани като непредвидени разходи в горепосочените протоколи за приемане на извършени СМР по договорите с изпълнителите „П.П.-С.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД е обосновано и в съответствие с определението за недопустими разходи и условията, на които същите следва да отговарят, за да са допустими, с оглед приемането им от страните по договорите и всички участници в строителния процес.

Ето защо съдът приема, че разходите за непредвидени СМР в размер на 50 409, 14 лева в конкретния случай неправилно не са били верифицирани на посочените в оспорения акт фактически и правни основания по т. 3. В подкрепа на последното е и практиката на касационната съдебна инстанция, изразена в Решение № 11113 от 5.12.2022 г., постановено по адм. дело № 7928/2022 г. по описа на ВАС, Решение № 5794 от 14.06.2022 г., постановено по адм. дело № 1486/2022 г. по описа на ВАС и други.

Предвид изложеното обжалваното решение като незаконосъобразно в обжалваната му част следва да бъде отменено и преписката да се върне на органа за извършване на административно производствени действия по искането за окончателно плащане при спазване на указанията, съдържащи се в настоящото решение.

По отношение заявеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на оспорващата община, предвид изхода от спора и направеното от ответника възражение, размерът на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция съдът определя на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът не се произнася по дъжимост на разноските, направени от жалбоподателя за държавна такса, тъй като такова искане не е направено.