Решение № 1770 от 14.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2627/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба на С. И. К., от гр. Варна, [улица]против Заповед № ЗСПД/Д-В/30231/31.10.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД), във връзка с чл. 10а, ал.5 и ал. 6 от ЗСПД е отказано отпускане на месечна помощ за дете по отношение на Б. К. К. - ученик, записан в четвърти клас през учебната 2024/2025г. Жалбоподателката счита, че оспорената заповед е издадена в нарушение на закона, като изтъква, че са нарушени основни нейни права за: равенство пред закона, правата на детето – за осигуряване на най-добрия интерес по арг. от чл. 3, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) и правото на подкрепа на семейството по чл. 3, ал. 12 от ЗЗД. Прави се искане оспорената заповед да бъде отменена. В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателкта се явява лично като изтъква, че е попълнила коректно електронното искане на 11.10.2024г., но поради незнание не е довършила процедурата, а едва на 17.10.2024г. е входирала успешно заявлението. Ответникът - Директорът на ДСП- Варна – в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В депозирана молба с.д. № 171/07.01.2025г. от Х. Д. – Директор на ДСП-Варна, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна, а оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Моли в случай, че е направена претенция за присъждане на адвокатски хонорар, той да бъде определен в минималния размер по Наредба № 1/2004г. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Оспорващата С. И. К. е майка на детето Б. К. К. роден на [дата]. в гр. Варна. Детето е записано в четвърти клас за учебната 2024г.-2025г. Оспорващата подава заявление – декларация вх. № ЗСПД/Д-В/30231/17.10.2024г. за отпускане на месечна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за сина си Б. К. К.. Към заявлението е представено Удостоверение за раждане на детето. С оспорената заповед е отказано изплащането на еднократна помощ, тъй като молбата не е подадена в регламентирания срок. Заповедта е връчена на електронния адрес на жалбоподателката на 05.11.2024г. Жалбата до съда е подадена на 10.11.2024г. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по арг. от чл. 149 от АПК, от лице, имащо правен интерес от оспорване и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Отказът за отпускането на семейна помощ за деца се мотивира. Заповедта за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от издаването й, по арг. на чл.10, ал. 5 от ЗСПД. Разпоредбата на чл. 2 от ППЗСПД предвижда, че семейни помощи при отглеждане на деца се отпускат от дирекциите "Социално подпомагане" въз основа на заявление-декларация, заедно с необходимите документи, която се подава по настоящия адрес на правоимащото лице. В случая, не е спорно, че настоящият адрес на жалбоподателката е в гр. Варна. Следователно оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на териториално и материално предоставените му правомощия. Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК – наименование на органа, който я издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването, разпоредителната част, както и дата на издаване. Съдържа подпис на издателя, посочена е и възможността за оспорването – срок, в който следва да се подаде жалбата, както и органът, който трябва да се произнесе при обжалване. В административното производство по издаване на процесната заповед, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта за отказ от отпускане на поисканата помощ е съобщена в законоустановения 7-дневен срок, по арг. от чл. 10, ал. 5 от ЗСПД. Следователно административният орган е спазил процедурата по връчване на издадения отказ, като не е допуснал съществени нарушения, които да доведат до засягане или ограничаване правото на защита на лицето, чиято молба-декларация е отхвърлена. Независимо от горното съдът намира, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, предвид следното: Размерите на помощите за деца се определят със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и се финансират изцяло от държавния бюджет. Отпускат се от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на семейството, в зависимост от семейния статус, въз основа на подадено заявление-декларация по образец с приложени съответни нормативно регламентирани документи, удостоверяващи необходимите обстоятелства за право на конкретната помощ. За отпускане на всяка семейна помощ за деца са въведени специфични критерии, съобразно нейната насоченост. Съгласно чл.10а от ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната, и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Помощта се отпуска независимо от дохода на семейството. При спазване на чл. 31, ал. 1 от ППЗСПД кандидатстването за получаване на целевата помощ по смисъла на 10а от ЗСПД става въз основа на заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, като се прилагат изрично предвидени в ал. 2, чл. 31 от ППЗСПД съпътстващи документи. В ал. 4 на цитираната правна норма е заложено изискването заявлението декларация по ал. 1 да се подаде след записване на детето в първи, втори, трети и четвърти клас, но не по-късно от 15 октомври на текущата учебна година, с изключение на случаите, когато поради здравословни причини, установени с протокол на ЛКК, детето не може да започне училище, но не повече от 6 месеца от започване на съответната учебна година. Страните не спорят, че заявлението-декларация е подадено от родител на дете, записано в четвърти клас на учебната 2024/2025 г., което живее постоянно в страната. Не се оспорва и факта, че заявлението-декларация е попълнено и подписано с електронен подпис от жалбоподателката на 11.10.2024г., а е подадено на 17.10.2024г., което формално е извън срока определен по чл. 31, ал. 4 от ППЗСПД. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ППЗСПД противоречи на закона, поради което е неприложима. В случая е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗСПД, съгласно който правото на еднократна помощ за ученици, записани в първи клас или записани или продължаващи обучението си във втори, трети и четвърти клас, се погасява след един месец от началото на учебната година, т.е. заявлението по чл. 10, ал. 1 от ЗСПД следва да бъде подадено до изтичането на един месец от началото на съответната учебна година. В случая учебната 2024/2025 година е започнала на 16.09.2024г., доколкото 15.09.2024г. е неделя /почивен ден/ по арг. от чл. 101, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищно образование. Считано от 16.09.2024г., едномесечният срок по чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗСДП е изтекъл на 16.10.2024г., съгласно правилото за изчисляване на сроковете, определени в месеци, по чл. 60, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и чл. 10, ал. 6 от ЗСПД. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от ГПК, срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец – в случая съответното число при срока по чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗСПД е 16.10.2024г., а заявлението по чл. 10, ал. 1 от ЗСПД е подадено един ден по-късно - на 17.10.2024г. Според настоящия съдебен състав формалното закъснение от един ден не следва да бъде квалифицирано като пропускане на срока, доколкото попълването и подписването на заявлението-декларация с електронен подпис на 11.10.2024г. е доказателство, че жалбоподателката е предприела съответните действия, за да изпълни задължението си по подаването на необходимите документи. По изложените съображения жалбата за отмяна на оспорената Заповед е основателна, като административната преписка следва да бъде изпратена на ответника за произнасяне по заявлението на жалбоподателката в срока по чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД (14-дневен от влизане в сила на решението) и съобразно мотивите в решението по прилагане на закона. Независимо от изхода на спора жалбоподателката не е направила искане за разноски, поради което такива не следва да й се присъждат. Водим от горното, съдът