Решение № 233 от 7.10.2025 г. на Районен съд - Ихтиман по дело № 1133/2023 г.

производството по договор за строителство не се оспорва и се доказва от приетия по делото доказателствен материал. Съгласно сключения на 15.11.2022 г. договор за извършване на строителни дейности ищецът е възложил на ответника, който е приел да изпълни на свой риск - със свои сили, работна ръка и подходящи качествени материали строеж на еднофамилна жилищна сграда – къща и гараж до етап „кота нула“ в ПИ 260002 в местността „Мартала“ в землището на с. Горна Василица, при съответно уговорено в договора възнаграждение. Съгласно приетия по делото договор за извършване на строителни работи от 06.03.2023 г. ищецът е възложил, а ответникът е приел и се е задължил да изпълни на свой риск - със свои сили, работна ръка и подходящи качествени материали строежа на горните обекти до етап „кота било“ при съответно възнаграждение. Към двата договора са приложени КСС на материали, единични цени и обща стойност, неоспорени от страните в производството. Страните не спорят и се установява от заключението на приетата по делото ССчЕ, че изпълнителят е издал фактури за извършените СМР на обща стойност от 105 509, 44 лева с ДДС, заплатени от възложителя по посочения в догорите начин на плащане. Спорен и решаващ за изхода на делото е въпросът дали вложените допълнителни материали и труд, възлизащи на сумата от 9713, 36 лева с ДДС са по искане и/или със съгласие на възложителя или са вложени поради лошо изпълнение в качествено и количествено отношение от страна на изпълнителя по договора при неспазване на заложените в проекта величини и технологии. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да заплати възнаграждение за приетата работа. Приемането на извършената работа при договора за изработка обхваща два момента - фактическото получаване на изработеното от поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчаното в количествено и качествено отношение. Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /напр. приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност/, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по - късно. При прегледа и приемането на работата страните по договора могат да подпишат протокол, в който да удостоверят количеството на извършената работа и да определят дължимото възнаграждение. Двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове строително монтажни работи, в който са посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните видове материали и труд, по своята същност представлява приемо - предавателен протокол за конкретно извършените видове работи. Според константната практика на ВКС по правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Поради това протоколът за приемане на извършената работа може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността му по реда на чл. 193 ГПК. Когато протоколът за извършените СМР е подписан от възложителя, тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени, е върху възложителя, а при липса на подпис от възложителя и оспорване от негова страна, в тежест на изпълнителя е да докаже изпълнението на описаните дейности. Изложените принципни разбирания, отнесени към настоящия случай, дават основание да се заключи, че липсата на подписан между страните приемо- предавателен протокол /на приетия такъв по делото липсва подпис на възложителя/ не е пречка изпълнението на работата в качествено и количествено отношение да бъде установено с други доказателствени средства. Приетия по делото приемо - предавателен протокол от 04.07.2023г. за изпълнение строително монтажни работи, който е подписан единствено от изпълнителя, е известен още в строителните правоотношения като акт образец № 19 за изпълнени количества, подлежащи на плащане. Същият, обаче, не е предвиден като част от протоколите и актовете за строителство по сега действащата Наредба № 3 от 31.07. 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Протоколът има характер на частен свидетелстващ документ по изложените по - горе мотиви. Неподписаният от възложителя протокол обр. 19 не доказва извършването и приемането на работите и при оспорване на съдържанието му, изпълнителят носи тежестта да докаже, че е извършил актуваните видове и количества работи и че те са приети от възложителя. Липсва обусловеност между задължението за подписване на акт образец 19 и задължението за плащане на приети СМР. Когато е подписан и от възложителя, протоколът може да служи като доказателство за извършване и приемане на работите, но и в този случай той не се ползва с материална доказателствена сила и няма пречка да бъде оспорено съдържанието на отразените количества и стойности. В първото по делото о.с.з. ищецът е оспорил датата на протокола, както и съдържанието му - вписаните в него количества на материали и цени, като възразява да е възлагал извършване на част от дейностите, които са калкулирани и да ги е приемал. Възражението му не е преклудирано, тъй като е направено в първия възможен момент, протоколът е представен от ответника с отговора на исковата молба, а в цялост в първото о.с.з. При оспорване датата на съставяне на частен документ от страна в процеса, която не е участвала в съставянето му, доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от обективираните в документа факти и обстоятелства, в случая това е ответникът по първоначалния иск /в този смисъл е Решение № 17 от 13.06.2019 г. по т.д. № 1104/2018, I т.о., Търговска колегия на ВКС/. В случая и по арг. от чл. 181, ал. 1 ГПК съдът приема за достоверна дата на протокола 12.07.2023 г., доколкото от представената от ответника електронна кореспонденция /л. 116/ се установява, че към тази дата ищецът е дал становище по вписаните в този документ количества и стойности на материали, т.е. към дата 12.07.2023 г. документът е съществувал в правния мир. Оспореното съдържание на документа подлежи на доказване с всички доказателствени средства – писмени, гласни, заключение на СТЕ. В приемо - предавателния протокол са описани и калкулирани СМР, липсващи в приложените към двата договора КСС /оферта № 1 и оферта № 2 към договора от 15.11.2022 г. и оферта № 1 към договора от 06.03.2023 г./, а именно: дренажна мембрана, ВиК канал за гаража, изкоп за водопровод, пясъчна възглавница и затрупване на изкоп, монтаж на водопроводна шахта, доставка и монтаж на скеле за покрив, доставка и монтаж на винкел за гараж. Доказа се от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че след започване изпълнението на СМР по първия договор, по искане на възложителя предвидения по проект, съответно оферта /КСС/ бетон в основите на строежа /къща и гараж/ е бил заменен с бетон от по - висок клас - водоустойчив С37, чието количество и цена са включени в КСС по втория договор, а именно за къщата 21 куб.м бетон С37 водоплътен на единична цена 167 лева или общо 3507, 00 лева и за гаража 25 куб.м. бетон С37 водоплътен на единична цена 167, 00 лева или общо 4175, 00 лева или общо 7682, 00 лева, която сума е била заплатена от възложителя, тъй като е включена в първоначалната цена на договора от 06.03.2023 г.. Съгласно заключението на ССчЕ първоначално оферирано количество на бетон С 37 водоплътен е 121 куб.м. по ед. цена 167, 00 лв. на обща стойност 22 378, 00 лв., изпълнено е количество 134, 00 куб. м. на същата единична цена и на обща стойност 22 378, 00 лв, т.е. разлика за доплащане 2 171, 00 лева. От заключението на СТЕ и от показанията на свидетеля Ц. /консултант на изпълнителя/ се установи, че целият строеж е изпълнен с водоплътен бетон /който не е предвиден в проекта/. Ответникът не доказва, че възложителят е дал съгласие за такова изпълнение на строежа над основите. Свидетелят Ц. в разпита си не можа да отговори дали възложителят е дал устно съгласие за влагане на по- висок клас бетон до етап „кота било“. Ответникът не ангажира и писмени доказателства в горния смисъл - анекс между страните, доколкото по същество се касае за изменение на договора. Безспорно е и че по искане на възложителя в основите на строежа е вложен найлон, който не е предвиден в проекта, но видно от приетите по делото писмени доказателства - електронна кореспонденция и обосновка на възражения ищецът е оспорил цената на материала, а ответникът не доказа страните да са постигнали съгласие за цената и количеството найлон по предвидения в договора ред – писмен анекс. От друга страна се установи, че причина възложителят да поиска влагане на по - висок клас бетон и найлон в основите на строежа е изпълнение на изкопа в отклонение от проекта, тоест не е изпълнен кофража съгласно проекта, което, съгласно заключението на СТЕ, е наложило влагане на повече количество бетон и на найлон, който да предпази от разливане циментовото мляко и смесването му със земната маса, а оттам и от компрометиране качеството на основата. По делото се установи, че е налице изпълнение на СМР в отклонение от проекта в няколко направления. Допуснато е уширение на изкопа, изпълнителят не е изпълнил предвидения по проект кофраж /положен е частичен такъв/, което от своя страна е довело до вложено по - голямо количество бетон и повече земна маса при изпълнение на обратния насип. Съдът приема, че изпълнението на изкопа в отклонение на заложения проект се дължи на вида на почвата /т.е. не е по вина на изпълнителя/. Съгласно чл. 260, ал. 1 ЗЗД, обаче, изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата. Разпоредбата на ал. 2 от своя страна предвижда, че ако не стори това, той отговаря пред другата страна за причинените вреди. По делото не се събраха доказателства, че ответникът е предупредил ищеца, че изкопът не може да бъде изпълнен съгласно проекта /като материали и технология/ по причина вида на почвата, както и че изпълнение в отклонение от проекта ще доведе до влагане на допълнително и точно какво количество бетон и земна маса за обратен насип. Съгласно договорите за строителство всички изменения и допълнения се извършват чрез писмен анекс между страните /раздел IX, чл.2/. По делото ответникът не представи такива анекси. Нещо повече по арг. от чл. 160, ал. 2 от ЗУТ се налага извод, че всички изменения и допълнения по договора за строителство следва да се извършват в писмена форма, за да породят действие между страните. Липсват доказателства и затова, че изпълнителят е предупредил възложителя за възникналата необходимост от влагане на допълнително количество арматура в плочата на гаража и че е постигнато съгласие между страните в предвидената в договора писмена форма за количеството и цената на допълнително вложения материал. Видно от приемо - предавателния протокол изпълнителят е калкулирал с 827 кг. повече вложено желязо от оферираното, като сумата за доплащане е 2974, 70 лева съгласно заключение на ССчЕ. Липсват доказателства и изпълнителят да е уведомил възложителя за грешка в проекта - липса на калкулирана арматура за една греда на къщата, както и сключен между страните анекс за вложеното допълнително количество арматура за една греда на къщата, което съгласно заключението на СТЕ възлиза на 110 кг. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, при несъществени отклонения от одобрения проект в процеса на изпълнението му действително изпълнените СМР своевременно се отразяват върху копие от одобрения /съгласуван/ проект, като след фактическото завършване на строежа се изготвя от строителя или възложителя екзекутивна документация, отразяваща несъществените отклонения от съгласуваните проекти. В случая такава екзекутивна документация не е изготвена, не е отразено никъде, че се е наложило изменение, допълване на проекта по част „Конструкция“. Представеното допълнение по част „Конструкция“ касае гаража. В приемо – предварителния протокол са включени и калкулирани СМР, които изцяло липсват в първоначалните оферти – дренажна мембрана, ВиК канал за гаража, изкоп за водопровод, пясъчна възглавница и затрупване на изкоп, монтаж на водопроводна шахта, доставка и монтаж на скеле за покрив, доставка и монтаж на винкел за гараж. Ответникът не доказа, че за тези допълнителни СМР са подписани анекси към договорите, с които надлежно да са описани и калкулирани техните количества и стойности, т.е. възложителят да е дал съгласие за тяхното извършване, а за част от тях възложителят е възразил в приетата по делото обосновка на оспорени количества СМР. В заключение съдът намира, че ответникът, в качеството си на изпълнител по договора, не е изпълнил задължението си съгласно чл. 260, ал. 1 ЗЗД и съгласно раздел VI, чл. 1 от договорите да уведоми своевременно възложителя за недостатъците на проекта, съответно констатираната в хода на строителството необходимост определени СМР да се извършат по начин, различен от проектната технология, респективно възникналата нужда от влагане на допълнителни количества материали и труд. Страните не са подписвали анекси за изменение и допълнение към договорите за строителство, а съгласно договорите всички изменения стават в писмена форма. Договорът има силата на закон в отношенията между страните по него и същите са длъжни да го изпълняват, в противен случай понасят вредите от неизпълнението на договорните си задължения. Гореизложеното дава основание на съда да приеме за доказано, че възложителят не е приел извършените допълнителни СМР, обективирани в приемо- предавателен протокол акт образец 19. В подкрепа на този извод е и приетата като писмено доказателство по делото обосновка на оспорени количества СМР, приложена към покана от 11.09.2023 г. по реда на чл. 170, ал. 2 ЗУТ за подписване на актове и протоколи по строителството, която ищецът е изпратил до ответното дружество. Идентични възражения ищецът е посочил и в приетата по делото електронна кореспонденция между страните по повод изпратения от ответника приемо- предавателен протокол /л. 111-116 по делото/. Следва да се отбележи, че съдът счита за доказано по делото обстоятелството, че влагането на по - голямо количество арматура при изпълнение плочата на гаража се дължи на некачествено изпълнение на обратния насип, т.е. следва да се вмени в отговорност на изпълнителя. Това е така, доколкото ответникът, в чиято тежест е, не доказа наличието на обективна причина за вложеното по - голямо количество арматура, а възложителят оспори да е дал съгласие затова, заключението на СТЕ също не дава експертно обяснение за това действие. Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката. В случая възложителят е възразил срещу допълнително вложени материали в строежа, като за част от тях се доказа, че са вложени поради некачествено изпълнение /т.е. рискът е за изпълнителя/, а за останалата част липсва съгласие между страните и изпълнителят не е уведомил надлежно възложителя за недостатъците на проекта, довели до влагане на допълнителни материли, като не е постигнато съгласие и по цените на част от материалите. Действително съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД, ако надлежно определената цена на материала или труда бъде изменена, възнаграждението се изменя, макар и да е било уговорено изцяло. В случая възнаграждението за извършените строително - монтажни работи е уговорено изцяло в договорите. Ответникът - изпълнител не твърди и не ангажира доказателства за наличието на обективни причини за увеличени цени на материали и труд. По делото са приети като писмени доказателства заверени за вярност копия от подписани от надлежните участници в строителството, съгласно ЗУТ и Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставянето на актове и протоколи по време на строителството, образци на актове и протоколи за строителството. Съобразно чл. 1, ал. 4 от действащата Наредбата съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите. Съдебната практика е константна, че тези документи нямат материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179 ГПК, дори и в тяхното съставяне да са участвали лица, упражняващи публични функции – посочените актове и протоколи са частни свидетелстващи документи, на които специален нормативен акт придава допълнителни характеристики. Ето защо самото съставяне и подписване на горните документи, не установява автоматично изпълнение на работата в качествено и количествено отношение, респективно приемане на същата от възложителя. По изложените мотиви и с оглед разпределената доказателствена тежест, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. По насрещния иск: В тежест на ищеца по насрещните искове е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: по главния иск с правна квалификация чл. 79 вр. чл. 258 ЗЗД наличието на твърдяното облигационно правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него качествено, количествено и в срок, размер на вземането; по акцесорния иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава ищецът следва да установи, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на лихвата възлиза именно на претендираната сума. На основание чл. 154, ал.1 от ГПК в тежест на ответника по насрещния иск е при установяване на горните обстоятелства е да докаже положителния факт на плащане, респективно правоизключващите, правопогасяващите и правонамаляващите си възражения. Безспорно между страните в производството е наличието на облигационно правоотношение по два договора за строителство от 15.11.2022 г. и от 06.03.2023 г. Претендираната сума ищецът твърди, че представлява стойността на допълнително вложени труд, материали и по - висок клас бетон, договорени между страните. В тежест на ищеца по насрещния иск е да установи пълно и главно, че страните са постигнали съгласие за влагането на претендираните количества материали и относно техните цени. От събраните по делото писмени, гласни доказателства и от заключението на СТЕ, в кредитираната част, се установи, че между страните е постигнато съгласие единствено за поставянето на найлон, който не е предвиден по първоначалния проект, но липсва съгласие по отношение на неговата цена. Относно останалите вложени материали като количества и цени страните не са постигнали съгласие. Ищецът не ангажира доказателства за подписани анекси, по който начин страните са се договорили, че ще изменят договорите за строителство. Доказа се, че влагането на допълнително арматура за плочата на гаража е поради некачествено изпълнение на ищеца по насрещния иск, а допълнителното количество бетон се дължи на недостатъци в проекта, довели до изпълнение на изкоп по различна от проектната технология, изпълнение на неоферирани СМР, за което обаче изпълнителят не е уведомил надлежно възложителя съгласно чл. 260, ал. 1 ЗЗД, поради което и на основание ал. 2 от разпоредбата в негова тежест остават вложените допълнителни материали и труд, несъответни на проекта. Ето защо съдът намира, че предявеният насрещен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. При извода за неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и обусловеният от него акцесорен иск. По разноските: При този изход на спора с право на разноски разполага ищецът по първоначалния иск. Същият претендира и доказва разноски за държавна такса в размер на 388, 54 лева, депозити за експертизи в размер на 350, 00 лева /150, 00 лв. за ССчЕ - л.220 и 200, 00 лв. за СТЕ – л. 273/ и адвокатско възнаграждение в размер на 2750, 00 лева. Ответникът своевременно е възразил за прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение. Съдът разгледа претенцията за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в светлината на решение по дело C - 438/22 на СЕС от 25.01.2024г., съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1 от 09.07.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е нищожна, тъй като е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, пр.1 ДФЕС. Съгласно решението нищожността на Наредбата е задължителна за съда и засяга всички минали и бъдещи последици. Заложените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения все пак следва да служат за ориентир на съдебния състав. Следва да се отбележи, че към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие между ищцата и пълномощника – 12.11.2023г. /л. 326 от делото/ все още е действаща Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, в редакцията съгл. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022г.. Новата редакция на Наредбата е обнародвана в ДВ., бр. 14 от 18.02.2025г., в сила от 22.02.2025 г. При определяне размера на адвокатското възнаграждение по справедливост съдът съобрази, от една страна цената на исковата претенция, фактическата и правна сложност на делото, което се отличава в по - висока фактическа сложност от обичайните дела от този тип, съществения по обем доказателствен материал, факта, че по същество са проведени три открити съдебни заседания, в които пълномощникът на ищеца се явява, ангажира доказателства, осъществява активна процесуална защита и съдействие. От друга страна съдът съобрази икономическата обстановка в страната в последните години, инфлационните процеси, които неминуемо водят до поскъпване на услуги, в това число и на адвокатските такива. Изложеното мотивира съда да уважи претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2200, 00 лева. По изложените от ответника възражения относно подписа на ищцата на договора за правна защита и съдействие съдът не дължи произнасяне, тъй като същото е наведено едва с писмената защита и е преклудирано. Представеният договор за правна защита и съдействие доказва извършването на разноските за адвокатско възнаграждение. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в производството в размер на 2938, 54 лева. Така мотивиран, съдът