Решение № 2306 от 12.12.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 459/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Административното дело е образувано по жалба от Л. В. К. срещу Решение № 1030-19-1068#3/06.08.2024 г., постановено от Директора на ТП на НОИ – Сливен, с което е отхвърлена подадената от К. жалба срещу Разпореждане № 2175-19-66#1 от 28.06.2024 г., издадено от ръководител ПО, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е спряна, считано от 01.07.2024 г. В жалбата се твърди незаконосъобразност на атакуваното решение, като са изложени подробни доводи в подкрепа на твърдението за това и се иска от съда да постанови неговата отмяна. Претендира се за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателката Л. В. К., редовно призована, се явява лично и с адв. Е. П. от АК-Сливен, която поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното решение. Претендира за присъждане на направените по делото разноски, съобразно приложените от нея два списъка за техния размер. Процесуалният представител на оспорващата представя по делото писмена защита с допълнителни съображения за незаконосъобразността на обжалвания акт. Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ – Сливен, редовно призован, не се явява. Представлява се от ст. юриск. Р. Х., която оспорва жалбата неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, а оспореното решение да бъде потвърдено като правилно. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е приложено становище на директора на ТП на НОИ – Сливен, с което излага съображение за отхвърляне на жалбата и моли за присъждане на разноски. Процесуалният представител на административния орган представя по делото писмени бележки с допълнителни аргументи за законосъобразността на обжалваното решение. Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Л. В. К. подала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх.№ 2170-19-64 от 15.07.2022 г.. С разпореждане № 2170-19-64#2 от 10.08.2022 г. й било отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като и е бил зачетен общ осигурителен стаж от трета категория труд до 14.07.2022 г. вкл. - 30 години 1 месец и 28 дни, при изискуеми 36 години и 2 месеца. В разпореждането е посочено, че пенсията се отказва тъй К. не отговаря на изискванията на чл. 9а, ал. 2 от КСО - има повече от 5 години недостигащ осигурителен стаж. На 26.09.2023 г. К. подала заявление вх. № 2170-19-138 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО след заплащане на осигурителни вноски за недостигащия осигурителен стаж. Представила е 4 броя трудови книжки. В заявлението сочи, че не получава пенсия и има „отказ“ от 2022 г. До датата на заявлението за пенсия - 26.09.2023 г., освен предходно зачетения осигурител стаж от 30 години, 1 месец и 28 дни, пенсионният орган зачита следните периоди: За периода 15.07.2022 г. - 28.08.2022 г. вкл. - 1 месец и 14 дни осигурителен стаж от трета категория труд, положен в ТД на НАП Сливен на длъжност „и. х.“; За периода 29.08.2022 г. - 01.12.2022 г. - 3 месеца и 2 дни осигурителен стаж от трета категория труд, положен в „Т-Уайнс“ ЕООД на длъжност „х.“; За периода 01.12.2022 г. - 31.07.2023 г. - 8 месеца осигурителен стаж от трета категория труд - обезщетение за безработица и за периода 01.08.2023 г. - 25.09.2023 г. вкл. (дата на заявление 26.09.2023 г.) - осигурителен стаж от трета категория труд - 1 месец и 25 дни, положен в „Цар 83“ ЕООД на длъжност „т. с.“. Периодът е удостоверен в удостоверение обр. УП-3 е изх. №2 от 02.10.2023 г. представено от оспорващата (вх. № 2170-19-138#2 от 17.10.2023 г.). На оспорващата са зачетени 31 години, 4 месеца и 9 дни осигурителния стаж, при изискуеми 36 години и 4 месеца. С писмо изх. №2170-19-138#3 от 23.10.2023 г., по описа на ТП на НОИ – Сливен, Л. В. К. е уведомена, че към датата на подаване на заявлението не й достига осигурителен стаж за придобиване право на лична пенсия по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО в размер на 4 години, 11 месеца и 21 дни. Указано й е каква е общата сума на осигурителните вноски, която следва да заплати за недостигащия стаж, както и срока, в който следва да го направи. Писмото е получено лично от К. на 23.10.2023 г. в приемната на НОИ. Осигурителните вноски били внесени в указания срок и с разпореждане № 2/прот. № 03453 от 27.11.2023 г. й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 26.09.2023 г. Зачетен е осигурителен стаж от трета категория труд - 31 години 4 месеца и 9 дни и осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО - 4 години, 11 месеца и 21 дни. Във връзка с постъпил сигнал в сектор КП с вх. № 1035-19-118 от 26.02.2024 г. е извършена проверка за установяване на действително упражняване на трудова дейност, която е основание за осигуряване на лица, наети по трудово правоотношение в осигурителя „Цар 83“ ЕООД - [населено място]. Констатациите от проверката са обективирани в констативен протокол № КП-5-19-01628226 от 17.06.2024 г. На 20.06.2024 г. контролен орган при ТП на НОИ Сливен уведомил ръководител ПО за резултатите от извършена проверка на осигурителя „Цар 83“ ЕООД отразени в цитирания констативен протокол. Същите са дали основание да се предположи, че подадените данни за осигуряване по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Л. В. К. са неоснователни с цел ползване на осигурителни права от фондовете на Държавното обществено осигуряване и следва да се заличат, за което са издадени задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. В тази връзка контролният орган на ТП на НОИ – Сливен издал задължителни предписания № ЗД-1-19-01629829/19.06.2024 г. на осигурителя „Цар 83“ ЕООД, същият следва да заличи данните, подадени за Л. В. К. по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода 01.08.2023 г. - 30.09.2023 г. Оспорващата е уведомена за извършената проверка и заличаването на данните за осигуряване с уведомително писмо с изх. №1035-19-118#16 от 25.06.2024 г. С писмо изх. №1030-19-1068#1 от 23.07.2024 г. й е изпратено извлечение от констативния протокол, в частта касаеща нея. На основание извършената проверка и направените констатации било издадено Разпореждане № 2175-19-66#1 от 28.06.2024 г. от ръководителя ПО, с което личната пенсия на Л. В. К. за осигурителен стаж и възраст е спряна, считано от 01.07.2024 г. Същото било връчено лично на К. с известие за доставяне на 05.07.2024 г. К. обжалвала разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Сливен с жалба вх.№ 1030-19-1068/19.07.2024 г., който я отхвърлил като неоснователна с оспореното Решение № 1030-19-1068#3/06.08.2024 г.. Решението било връчено на оспорващата на ръка на 02.09.2024 г., която го обжалвала пред Административен съд – Сливен, чрез административния орган с жалба вх.№ 1030-19-1068#7/05.09.2024 г.. В решение е посочено, че осигурителният стаж от трета категория, с който е отпусната пенсията на жалбоподателката К. е 31 години, 4 месеца и 9 дни, в това число стаж от 1 месец и 25 дни от „Цар 83“ ЕООД, като без него на оспорващата ще бъдат зачетени 31 години, 2 месеца и 14 дни и недостигащ стаж (до изискуемите 36 години и 4 месеца) 5 години 1 месец и 16 дни. Съгласно чл. 9а, ал. 2 от КСО недостигащият стаж следва да е до 5 години. Лицето е закупило 4 години, 11 месеца и 21 дни и може да закупи още 9 дни, а не достигат 1 месец и 16 дни. Предвид горното може да се счете, че пенсията е неправилно отпусната. Установените обстоятелства във връзка с проверката на контролния орган на НОИ могат да доведат до промяна осигурителния стаж на лицето, а от там и прекратяване на пенсията съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО, в случая отпадане на основанието за получаването й. По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза с вещо лице П. Й. С., което не е оспорено от страните. Разпитани са като свидетели Я. Г. С. – с. в ТП на НОИ – Сливен, Р. Ж. П. – у. на „Цар 83“ ЕООД, Ж. П. П. – б. на Р. Ж. П. и Р. М. Б. – к. на дружеството. В хода на съдебното производство като доказателство по делото е приобщено, представеното от административния орган писмо вх.№ 2175-19-66#5/03.09.2024 г., от което се установява, че издадените от контролният орган на ТП на НОИ – Сливен задължителни предписания № ЗД-1-19-01629829/19.06.2024 г. на осигурителя „Цар 83“ ЕООД да заличи данните, подадени за Л. В. К. по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода 01.08.2023 г. - 30.09.2023 г., са влезли в сила на 20.08.2024 г., поради което подадените данни ще бъдат заличени служебно. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения: Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Решение № 1030-19-1068#3/06.08.2024 г., постановено от Директора на ТП на НОИ – Сливен, с което е отхвърлена подадената от К. жалба срещу Разпореждане № 2175-19-66#1 от 28.06.2024 г., издадено от ръководител ПО, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е спряна, считано от 01.07.2024 г. Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх.№ 1030-19-1068/19.07.2024 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО. Решението е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП на НОИ - Сливен. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК, като отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. В конкретния случай решението на директора на ТП на НОИ - Сливен съдържа изложение на фактическите основания, анализ на събраните в хода на производството доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи относно възраженията на К.. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган потвърждава извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО за спиране изплащането на личната пенсия на Л. В. К. за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.07.2024 г. Съдът установи, че решаващият орган е приложил правилно материалния закон по следните съображения: Съгласно чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1. По своята правна същност спирането на пенсията по чл. 95 от КСО има временен и обезпечителен характер, като по същество се цели да се избегнат неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване. Поради тази причина спирането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по правни последици не е равнозначно на прекратяване на пенсията на основанията по чл. 96, ал. 1 от КСО. Временният й характер се определя от това, че същата се прилага до окончателното решаване на въпроса за законосъобразността на отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случай, че длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 прекрати отпуснатата пенсия на някое от основанията по чл. 96, ал. 1 от КСО, то мярката по чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО отпада автоматично. Ако длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 прецени, че е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 6 и 7 и няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възобновява по негова инициатива по реда на чл. 97, ал. 1, т. 4 от КСО, считано от датата на спирането. Разпореждането за спиране изплащането на пенсия е различно по своето фактическо и правно основание от разпореждането за отказ и от разпореждането за прекратяване изплащането на пенсия. За постановяване на разпореждане за спиране изплащането на пенсия е достатъчно да са налице данни към момента на неговото постановяване, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на пенсията и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход. При съдебния контрол за спазване на материалноправните разпоредби по чл. 95, ал. 1 от КСО следва да се установи дали цитираните в административната преписка доказателства за обстоятелствата по чл. 96, ал. 1 от КСО съществуват към момента на постановяване на оспорения акт и дали същите съставляват елементи от фактическия състав на приложимата норма. Достатъчно е събраните доказателства и установени данни да свидетелстват само за вероятността, а не и за сигурността за съществуването на релевантните обстоятелства. В хипотезата на чл. 95, ал. 1 от КСО пенсионният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. В неговата дискреция и преценка е дали да издаде разпореждане за спиране на отпусната пенсия. Съдът има правомощие да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и дали е спазил изискването за законосъобразност на административните актове – чл. 169 от АПК. Въпрос на законосъобразност е дали административният орган не е нарушил рамките на оперативната му самостоятелност и дали не е упражнил превратно правото си на свободна преценка. В административната преписка са представени достатъчно писмени доказателства, вкл. и констативен протокол № КП-5-19-01628226 от 17.06.2024 г., с които се установяват относими факти и обстоятелства, които дават основание да се направи извода, че в случая административният орган е действал в рамките на оперативната му самостоятелност и не е упражнил превратно правото си на свободна преценка, като е приел, че са налице основания за спиране изплащането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.. Този извод не се опровергава от заключението на възложената по делото съдебно - икономическа експертиза и от показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като с тях не се оборва факта, че към датата на издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са били налице достатъчно данни за наличие обстоятелства по смисъла на чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО, които дават основание на органите на НОИ да спрат изплащането на пенсията на оспорващата К.. С посочените доказателствени средства се цели да се установят факти и обстоятелства, които да докажат, че Л. К. действително е била в трудови правоотношения с осигурителя „Цар 83“ ЕООД и пенсията й не е отпусната без основание, което задължително предполага, че към момента на издаване на посочените административни актове са били налице данни за обстоятелства, които пораждат основателни съмнения за съществуването на такива правоотношения, респ. данни и обстоятелства, които да доведат до прекратяване на пенсията на жалбоподателката. Както бе посочено по-горе при съдебния контрол за спазване на материалноправните разпоредби по чл. 95, ал. 1 от КСО следва да се установи дали цитираните в административната преписка доказателства за обстоятелствата по чл. 96, ал. 1 от КСО съществуват към момента на постановяване на оспорения акт и дали същите съставляват елементи от фактическия състав на приложимата норма. Достатъчно е събраните доказателства и установени данни да свидетелстват само за вероятността, а не и за сигурността за съществуването на релевантните обстоятелства, което в случая е налице. Съдът следва да съобрази и обстоятелството, че издадените от контролния орган на НОИ задължителни предписания № ЗД-1-19-01629829/19.06.2024 г. на осигурителя „Цар 83“ ЕООД да заличи данните, подадени за Л. В. К. по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода 01.08.2023 г. - 30.09.2023 г., са влезли в сила, което ще се отрази на размера на зачетения общ осигурителен стаж на оспорващата Л. К. и евентуално би довело до отпадане на основанието за получаване на отпуснатата й пенсия, респ. за прекратяването й по реда на чл. 96, ал. 1 от КСО. С оглед изложеното съдът намира, че оспореното решение е издадено в съответствие с материалния закон, тъй като са били налице предпоставките предвидени в чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО за спиране изплащането на пенсията на К., поради установените от контролните органи на ТП на НОИ – Сливен данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1. По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби на закона, поради което жалбата против него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски, за внесен депозит за вещо лице в размер на 200, 00 лева и за юрисконсултско възнаграждение, е основателна. Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, като размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да е 100.00 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав