Решение № 763 от 13.6.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1458/2024 г.

Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК. Постъпили са две жалби от длъжниците по изпълнението Т. Д. Д. и Г. Х. Д. и двете против отказа на ЧСИ Ангел Ангелаков рег. № 826, район на действие ОС Пловдив, обективиран в постановление изх. № 3201/03.04.2024г. по изпълнително дело № 20248260400156, с което е отказано прекратяване на производството по изпълнително дело № 20248260400156. Двете жалби са обединени за разглеждане в едно съдебно дело по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК. В жалбите се поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че и двамата длъжника са осъдени да платят сумите по изпълнителния лист като наследници на починалия длъжник Х. Г. Д., без да имат качеството си на такива. Сочи се че това е така, защото жалбоподателите са направили отказ от наследство, който не е обвързан от срок и има действие спрямо всички /erga omnes/, в това число и спрямо съдебния изпълнител. Сочи се, че спорно е не съществуването на вземането, а дали ненаследник може да търпи изпълнение в качеството му на наследник. Иска се отмяна на обжалваното постановление и прекратяване на изпълнителното дело спрямо жалбоподателите. Въззиваемият взискател Застрахователно акционерно дружество «ОЗК-Застраховане» АД, чрез пълномощника адв.Н. Ш., намира жалбата за неоснователна и иска потвържадаване на обжалвания акт. Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения. ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбите са в срок. Същите са против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и са допустими, като разгледани по същество са неоснователни. Изпълнителното дело е образувано на 22.03.2024г. под номер 20248260400156 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков рег. № 826, район на действие ОС Пловдив по представен изпълнителен лист от 11.03.2024г., издаден въз основа на решение по гражданско дело № 683/2022г. по описа на ОС Пловдив, с което Т. Д. Д. и Г. Х. Д., в качеството им на наследници на Х. Г. Д. са осъдени да платят на Застрахователно акционерно дружество «ОЗК-Застраховане» АД сумите от 7 626, 98 лв., 25 000 лева за обезщетение за вреди, ведно с обезщетение за забавата и разноските по делото. Жалбоподателите са представили на съдебния изпълнител откази от наследството на общия им наследодател от дати 02.02.2023г. и 03.02.2023г. Съдебното дело по което е постановено съдебно решение и издаден изпълнителен лист е от 2022г. В казуса длъжниците и жалбоподатели по това дело не са конституирани като като такива по реда на чл.429 ал.2 от ГПК, при което изпълнителния лист може да се изпълнява и срещу имуществото на наследниците освен ако те установят, че са се отказали от наследството. Това е хипотеза, в която в изпълнителния лист не фигурират имената на наследнците, а фигурира само името на общия наследодател, който еднолично е бил страна по това дело, а неговите наследници не са участвали в съдебното дело. В казуса обаче изпълнителния лист изрично е издаден лично срещу длъжниците в качеството им на наследници на наследодателя, тоест в хипотезата на чл.289 ал.1 от ГПК. При това положение съдебния изпълнител няма право по аналогия с нормата на чл.429 ал.2 от ГПК, приложима при хипотезата на чл.289 ал.2 от ГПК, да проверява дали длъжниците са се отказали или не от наследството, защото това е въпрос решен със сила на пресъдено нещо в исковия процес, по който е издаден изпълнителния лист срещу точно определени страни, в точно определено тяхно качество, в казуса - наследници. Съгласно чл.297 от ГПК съдебно решение е задължително за всички. Съгласно чл.299 ал.1 от ГПК спор решен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен случаите когато законът разпорежда друго. В казуса самите жалбоподатели твърдят, че е налице спор дали те трябва да отговорят за вземания на техния наследодател, на база на това има ли валидни откази от наследство. На първо място този правен спор е вече решен с влязъл съдебен акт по гр.д. № 683/2022г. по описа на ОС Пловдив. На второ място този спорен въпрос принципно е извън компетентността на съдебните изпълнители и същите могат да се решават по съдебен ред в рамките на един исков процес видно от нормите на чл.124 ал.1 и чл.439 от ГПК, какъвто настоящото производство не представлява. Ето защо при липса на предпоставки за прекратяване на делото ЧСИ Ангелаков е действал законосъобразно и отказа му да прекрати делото следва да се потвърди от настоящия съд. Водим от горното съдът