Мотиви към Решение № 1932 от 28.5.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 7748/2025 г.

В Софийски районен съд е постъпила преписка по съставен акт за констатиране на дребно хулиганство, против Г. П. И., за това, че: На 27.05.2025 г., около 22: 30 часа, в гр.София, ул.“517-та“ №42, е извършил непристойна проява на публично място, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към гражданите, като започнал да се заканва и крещи към служителите на ЦСМП с думите: „Ще нарежа гумите на линейката“, и минавайки от задна дясна страна, нанесъл удари по линейката с ръка и увредил ППС, с което си поведение е нарушил обществения ред и спокойствие, предизвикал е възмущението на граждани, но деянието, поради своята по–ниска степен на обществена опасност, не представлява престъпление по чл.325 от НК. Нарушителят е доведен в съдебно заседание и изслушан. Признава се за виновен. Съжалява за извършеното. Моли съда да му наложи най-лекото административно наказание, предвидено за извършеното нарушение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и приложените материалите към административнонаказателната преписка, приема за установено следното от фактическа и правна страна: На 27.05.2025 г., около 22: 30 часа, в гр.София, ул.“517-та“ №42, нарушителят И. се намирал пред дома си, кагото безпричинно започнал да се заканва и крещи към служителите на ЦСМП с думите: „Ще нарежа гумите на линейката“, и минавайки от задна дясна страна на линейката, нанесъл удари по нея с ръка, в резултат на което увредил ППС. По подаден сигнал за счупена линейка и нападнати служители на ЦМПС, на място пристигнали полицейски служители от 01 РУ-СДВР, които установили и задържали нарушителя И. за срок от 24 часа. На основание установеното в хода на извършената проверка по случая, полицейски служител при 01 РУ-СДВР, съставил на 28.05.2025 г., в присъствието на един свидетел при съставяне на акта, Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство на основание чл.2 от УБДХ, против Г. П. И.. Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от писмените сведения на свидетели-очевидци: полицейските служители, посетили местопроизшествието и установения на място екип на ЦСМП в състав: доктор Стоилов, медицинска сестра Пешева и шофьора на линейката И.. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, респективно чл.2, ал.1 от УБДХ, административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършено административно нарушение от надлежния орган, поради което актът за констатирана проява на дребно хулиганство представлява абсолютна процесуална предпоставка за образуване на административно-наказателно производство по УБДХ. Нарушителят е извършил непристойна проява, която съставлява дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от Указа за борба с дребното хулиганство. Предвид по-ниската степен на обществена опасност, констатираната проява е акт на дребно хулиганство и не представлява престъпление по смисъла на чл.325 от НК. Причина за извършване на деянието е незачитане на установените в страната норми на поведение на обществено място. Нарушителят осъзнава случилото се. Има критично отношение към собственото си негативно поведение на посочената в акта дата. Изразява искрено съжаление за извършеното. Предвид изложеното, съдът намира, че нарушителят И. следва да бъде признат за виновен в извършване на описаната в акта проява на дребно хулиганство. При определяне вида на административното наказание, измежду двете предвидени в УБДХ такива: глоба от 100 до 500 лева и задържане до 15 денонощия в съответното звено на МВР, съдът съобрази, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно: доброто му процесуално поведение, семейното му състояние, трудовата му ангажираност, чисто съдебно минало, без данни за други налагани административни наказания за прояви на дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ, което от своя страна навежда на извод за инцидентния характер на извършеното деяние. Превесът на смекчаващите вината и отговорността на нарушителя обстоятелства, както и данните за имотното му състояние, мотивират съда да му определи административно наказание глоба в полза на държавата. Относно неговия размер, съдът намира, че следва да наложи на нарушителя предвидения в чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ минимален размер, а именно: глоба в размер на 100 лева, при съобразяване на факта, че има доходи от трудова дейност. Съдът намира, че така определеното по вид и размер административно наказание по отношение на И., ще окаже необходимото възпитателно и поправително въздействие върху него - да се въздържа от извършване на такива прояви в бъдеще, както и върху останалите членове на обществото. Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.