Решение № 853 от 26.6.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1198/2024 г.

Производство по чл. 258 и следв.от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора УниКредит Булбанк АД срещу Решение № 373 от 19.12.2023 г. по гр.д. № 1351/2022 г. на РС – Карлово, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск за осъждането на М. Е. Д. и Ю. Е. Д. да му заплатят парични суми – главница и лихви, произтичащи от Договор за кредитна карта № ••• от ••• г., сключен между УниКредит Булбанк АД и наследодателя / баща / на ответниците Е.Д.Д., починал на ••• г.. За постановяването на този резултат районният съд е приел, че въззивникът – ищец е установил по делото валидно облигационно правоотношение по процесния договор за кредитна карта и непогасени по този договор задължения за главница и лихви в размер на исковите суми, но не е установил приемане на наследството на длъжника по договора Е.Д.Д. от дъщерите му - ответници по делото, поради което отговорността им за процесните вземания на банката – кредитор към починалия длъжник по казания договор не може да бъде ангажирана. Въззивникът поддържа неправилност на решението като постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Заявени са следните оплаквания: 1/ Непълен и неясен доклад по делото, в който съдът не отделил спорното от безспорното, не били дадени указания за кои конкретни факти и обстоятелства всяка от страните носи доказателствената тежест, както и за кои от тях не се представени доказателства. Настоява, че в доклада си съдът не е указал на банката – ищец, че носи тежестта да докаже факта на приемане на наследството; 2/ Неправилен е извода на съда, че ответниците не са приели наследството на покойния си баща и длъжник по договора Е.Д.Д.. Поддържа, че приемането на наследството му от тях се презюмира при липса на извършен изричен отказ от наследство по реда на чл. 52 вр. чл. 49 ал. 1 от ЗН – в тази връзка цитират Решение № 437/17.01.2012 г. на ВКС. Поддържат да е неприложима в случая процедурата по чл. 51 от ЗН - предвид, че ответниците са представлявани по делото от особени представители по чл. 47 ал. 6 от ГПК. За доказване на факта, че ответниците не са извършили отказ от наследството на починалото лице Е.Д. се иска въззивният съд да извърши служебно справка за това в особената книга на РС – Карлово или на въззивникът да се издаде удостоверение, въз основа на което РС – Карлово да му предостави тази информация, както и въззивният съд да постанови личното явяване на ответниците, „ за да дадат обяснения относно приемането на наследството на Е.Д. „. За тези си доказателствените искания поддържа допустимост в хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК – във връзка с първото поддържано оплакване за неправилност на решението, касаещо доклада по делото. Искането пред въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете, претендира направените за двете инстанции разноски. Въззиваемата Ю. Д. чрез особения представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК адвокат А. Ц. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване на решението като правилно. Поддържа доводи, идентични с възраженията, заявени с отговора на исковата молба, в т. ч. и възражението въззивникът – ищец да не е доказал тя да е приела наследството на починалия длъжник Е.Д.. Поддържа, че това се дължи изцяло на неговото процесуално поведение/бездействие, като в доклада си по делото съдът изрично му е указал, че носи доказателствената тежест да установи факта на приемане на наследството, за да може да ангажира отговорността на наследниците за задълженията на покойния им наследодател. В тази връзка счита за недопустими като преклудирани исканите доказателства. От въззиваемата М. Д. чрез особения представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК адвокат Р. Г. не е депозиран отговор. Съдът установи следното: Производството пред районния съд е образувано по предявени от УниКредит Булбанк АД искове за осъждането на М. Е. Д. и Ю. Е. Д. да му заплатят – разделно, парични суми – главница и лихви, произтичащи от Договор за кредитна карта № ••• от ••• г., сключен между УниКредит Булбанк АД и наследодателя / баща / на ответниците Е.Д.Д., починал на ••• г.. От представените по делото писмени доказателства и назначената ССчЕ – неоспорена от страните, е безпротиворечиво установено възникването и съществуването на кредитно правоотношение по твърдяния от ищеца договор между него като кредитодател и покойния Е.Д.Д. – кредитополучател, както и непогасените задължения на последния по този договор в размер на исковите суми – 509, 66 лв. главница, 17, 92 лв. – лихва за просрочена главница за периода 18.12.2018 г. – 23.02.2019 г. и 221, 36 лв. – наказателна лихва за периода 23.02.2019 г. – 13.10.2022 г.. Установено е, че Е.Д.Д. е починал на ••• г. и негови наследници по закон са ответниците по делото М. и Ю. Е.Д. – дъщери. По делото те са били представлявани от назначени особени представители по чл. 47 ал. 6 от ГПК. В срока за отговор от процесуалния представител на Ю. Д. е възведено възражение тя да не носи отговорността по чл. 60 от ЗН предвид липсата на ангажираните по делото доказателства да е приела наследството на баща си – кредитополучателя Е.Д.. От страна на процесуалния представител на М. Д. възражение за неприемане на наследството не е направено. Исковете са отхвърлени с мотив, че при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, същият не е доказал приемане на наследството на длъжника по договора Е.Д.Д. от дъщерите му - ответници по делото, поради което отговорността им за процесните вземания на банката – кредитор към починалия длъжник по казания договор не може да бъде ангажирана. При служебната проверка по чл. 269 изр. 1 от ГПК настоящата инстанция намира решението за валидно и допустимо, а при проверката за неговата правилност във връзка с релевираните в жалбата оплаквания / чл. 269 изр. 2 от ГПК / за неправилно в частта, с която е отхвърлен иска срещу М. Д., съответно за правилно в останалата обжалвана част – отхвърлянето на иска по отношение на Ю. Д.. За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за неговите задължения е необходимо те да са приели наследство по посочените в чл. 48 от ЗН начини – чрез изрично волеизявление, вписано в нарочната за това книга към съответния районен съд или чрез конклуденти действия, несъмнено и недвусмислено сочещи на намерение за приемане. Т.е. наследството не преминава по право и автоматично към призованите към наследяване. В случая, към датата на откриване на наследството, настоящите ответници са били непълнолетни, съответно отказ от наследството за тях е бил недопустим, а правото им да го приемат е само по опис, като по делото няма данни да е прието по опис в 3 – месечния срок по чл. 61 ал. 1 от ЗН и до навършване на пълнолетие. Това обаче няма за последица загуба на това им право. Считано от навършването на пълнолетие те могат да го приемат по опис / в 3 – месечния срок по чл. 61 ал. 1 от ЗН /, без опис, да не го приемат изобщо, както и изрично да се откажат от него. Към момента на предявяване на иска и двете ответници са пълнолетни. От страна на ответника М. Д. не е оспорен факта на приемане на наследството/ респ. същото да е прието по опис, при което отговорността й да е ограничена и да не включва процесните задължения /, поради което не е в тежест на ищеца да го установява. Затова имуществената й отговорността й по чл. 48 вр. чл. 60 от ЗН се презюмира. Поради изложеното, по отношение на тази ответница искът неправилно е бил отхвърлен. Съответно този иск е основателен и ще се уважи, след отмяна на първоинстанционното решение за отхвърлянето му. От страна на ответника Ю. Д. възражение е заявено. Затова по отношение на нея презумпцията за отговорност не е налице. Ищецът е бил длъжен да установи факта на приемане на наследството. По делото не са ангажирани доказателства, сочещи на факта на приемане на наследството от Ю. Д. – изрично по чл. 49 ал. 1 или мълчаливо по чл. 49 ал. 2 от ЗН, нито ищецът е заявил пред от районния съд искане по чл. 51 ал. 1 изр. 2 от ЗН. Доказателствената тежест да установи приемане на наследството от тази ответница му е изрично указана с доклада по делото, а указания за конкретните доказателства, чрез които да проведе това доказване съдът не дължи. Затова и като преклудирани бяха отказани от въззивния съд исканите за пръв път пред него доказателства от въззивника – ищец. За неоснователно съдът намира възражението, че приемането на наследството от тази ответница се презюмира при липса на извършен изричен отказ от наследство по реда на чл. 52 вр. чл. 49 ал. 1 от ЗН. Отказ от неприето до момента на извършването на отказа наследство може да бъде направен неограничено във времето и ще има обратно действие – от датата на откриването на наследството. Предвид изложеното правилно по отношение на ответника Ю. Д. искът е отхвърлен. Предвид липсата на изрични диспозитиви по всеки от предявените два иска, обжалваното решение се отменя изцяло и се постановява решение за уважаване на иска по отношение на М. Д. до размер на ½ ид.ч. от претендираните главница и лихви и за отхвърлянето на иска срещу Ю. Д. до размер на другжата ½ ид.ч. от процесните вземания – съобразно дяловете им в наследството. Съобразно този инстанционен резултат на въззивника – ищец се присъждат направените да две инстанции разноски в размер на 606, 80 лв. / половината от всички направени /, от които 369, 30 лв. – за първоинстанционното производство и 237, 50 лв. – за въззивното производство. И Съдът