Решение № 4475 от 25.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 7408/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба вх. №27298/12.04.2024 г., по описа на ЧСИ Н.В., подадена от длъжника Т. Н. Н., срещу разпореждане от 27.03.2024 г. на съдебния изпълнител, с което е отказано прекратяването на изпълнително дело № 20098410403524 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателят твърди, че последното доброволно плащане по изпълнителното дело е извършено на 29.04.2024 г., след който момент, до 22.02.2024 г. не са били предприемани други изпълнителни действия спрямо Т. Н.. От 29.04.2024 г. до 09.09.2019 г. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия срещу длъжника. Твърди, че в периода от 22.07.2015 г. до 12.10.2021 г. съдебният изпълнител е постановил пет разпореждания за насрочване на опис, но нито едно от съобщенията за тяхното насрочване не е било надлежно връчено на длъжника, като повечето от тях са изпращани по поща, и нито една от пратките не е била доставена на адресата й. Предприето е едно връчване от призовкар на съдебния изпълнител (на съобщение от 12.10.2021 г.), като връчителят е посетил адреса еднократно и не открил адресата на съобщението. Поддържа, че насрочването на опис е сред тези действия, които имат само подготвителен характер спрямо същинското действие по принудително изпълнение, а именно извършването на описа, поради което насрочване на опис не прекъсва предвидения в чл. 433, ал. 1. т. 8 ГПК срок. Моли обжалвания акт да бъде отменен и постановено прекратяване на изпълнителното дело. Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД и частният съдебен изпълнител Н.В. поддържат становище за неоснователност на подадената жалба. Сочат, че на 23.07.2015 г., 03.01.2017 г., 06.12.2018 г., 13.11.2019 г. и 12.10.2021 г., ЧСИ е насрочвал описи на адреса на длъжника и е правел опити да го уведоми с призовка, както и взискателят е подавал молби за предприемане на изпълнителни действия на 09.09.2019 г., 07.10.2021 г. и 20.09.2023 г. Ето защо считат, че не са налице предпоставки, при наличието на които производството по изпълнителното дело би следвало да се прекрати. Софийски градски съд, като съобрази изложеното от страните и данните по делото, приема частната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните: По молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.10.2009 г. по гр. дело № 8419/2009 г. на СРС, 84 състав е образувано и. д. № 20098410403524 г., по описа на ЧСИ Н.В., срещу длъжника Т. Н. Н., за сумите: 6477, 24 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, 2274, 58 лв. - лихви; 576, 59 лв. - съдебни разноски, както и разноските по изпълнението. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателя е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ да проучи имуществото на длъжника и да определи начина на изпълнението. Няма спор между страните, а и се установява, че до 29.04.2014 г. са постъпвали плащания от длъжника по изпълнителното дело, както и че след този момент ЧСИ е насрочвал описи на движимите вещи на постоянния и настоящ адрес на длъжника с разпореждания от: 22.07.2015 г., 03.01.2017 г. 06.12.2018 г., 13.11.2019 г. От приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че с цел уведомяването на длъжника за всеки един от насрочваните описи, ЧСИ е изпращал чрез негов служител или чрез пощенски куриер съобщение, които обаче не са били връчвани на длъжника. С обжалваното разпореждане от 27.03.2024 г. ЧСИ Н.В. е оставил без уважение постъпилата по делото молба от длъжника Т. Н. Н. от 05.03.2024 г. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка (какъвто не е настоящият случай) В решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС, чийто мотиви настоящият съдебен споделя, е прието, че перемпцията не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Разяснено е, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В мотивната част на т. 10 ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Посочено е, че прекъсва давността предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) и в контекста на този въпрос са посочени тези изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В ТР №2 от 04.07.2024 г., по тълк. дело №2/2023 г., на ОСГТК на ВКС, е прието, че води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността. Горецитираната съдебна практика обуславя извод, че прекратяването на изпълнителното дело по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва след изтичане на две години от момента: в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, предприети по искане на взискателя, или по инициатива на ЧСИ, когато е бил овластен по чл. 18 ЗЧСИ; същите не са осъществени поради необходимо от ЧСИ съдействие, или поисканите способи са приключили (ирелевантно е дали прилагането им е довело до осребряване на длъжниково имущество). При съобразяване съдържанието на приложените по изпълнителното дело документи, настоящият съдебен състав намира, че към момента на постановяване на обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното дело, същото не е било перемирано. По релевантния за настоящия спор въпрос относно правния ефект от насрочването от ЧСИ на опис (в случая на движими вещи), чрез издадено от него разпореждане, настоящият съдебен състав приема, че то е от естество да прекъсне двугодишния срок, тъй като съставлява осъществяване на необходимо изпълнително действие, което изгражда изпълнителния способ „Изпълнение върху движими вещи“. Реалното извършване на опис винаги е предпоставено от насрочването на такъв с издаване на нарочен акт на ЧСИ, в който са посочени деня, часа и мястото, и предмета на описа. ЧСИ носи задължението да съобщи този акт на страните по изпълнителното дело, не само защото иначе би извършил дисциплинарно нарушение, но и тъй като това уведомяването е свързано с важни правни последици: осигуряване възможността за страните да изложат евентуални свои възражения при извършване на самия опис, което очевидно не може да бъде сторено, ако те не са известени за момента и мястото на извършване на опис (чл. 467, ал. 1, т. 5 ГПК); поставяне на началния момент, от който страните се считат за уведомени за предявяването на оценката, когато тя се извършва след описа (чл. 467, ал. 3 ГПК); отпадане задължението за ЧСИ да уведоми длъжника за мястото и времето за проданта на вещта, ако в описа се посочат тези обстоятелства по искане на взискателя (чл. 468, ал. 4 ГПК). Също така, правото на съдебния изпълнител по чл. 431, ал. 1 ГПК, ако това е необходимо за изпълнението, да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения, може да бъде законосъобразно упражнено само ако длъжникът не оказва необходимото съдействие, а такова може да се приеме, че не е налице само при насрочен опис, който е съобщен на длъжника. Аргумент, че насрочването на описа не е само техническо действие, а изпълнително действие, изграждащо способа, е и предвиденото в чл. 467, ал. 5 ГПК, че след извършването му и подписването му от съдебния изпълнител, описът не се съобщава на страните, което е напълно логично с оглед на факта, че за да се пристъпи към опис, той трябва да е съобщен на страните, което обективно е предпоставено и от неговото насрочване. Извод в тази насока следва и от систематическото място на разпоредбата на чл. 449, ал. 1 ГПК, предвиждаща задължение за съдебния изпълнител при насочване на изпълнението върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение да се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Правилото за уведомяването на длъжника за насрочения опис с изпращане на поканата за доброволно изпълнение е поместено в глава Четиридесета - „Общи правила“, на дял втори „Изпълнение на парични вземания“, т.е. в общата част на дял втори, поради което следва да е приложимо не само в хипотезата на насрочен опис към датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение, но и във всеки един последващ момент в хода на висящия изпълнителен процес, тъй като, по вече изложените съображения, уведомяването на длъжника е важна предпоставка за законосъобразното пристъпване към ефективното извършване на самия опис. Предвид гореизложеното не следва да се дава стеснително тълкуване с разбирането, че издаването на разпореждане за извършване на опис не е равнозначно на изпълнителното действие опис на движими вещи, защото, макар и да има подготвителен характер за реалното осъществяване на описа, то е негова необходима предпоставка, и в този смисъл е действие, изграждащо самия способ. Следва да се отбележи и, че в т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изброяването на изпълнителните действия, прекъсващи давността, респ. перемпцията, не е изчерпателно, а примерно, поради което не може да се отнеме характера на изпълнително действие, прекъсващо перемпцията, издаването на разпореждане за насрочване на описа, само поради факта, че то не е посочено в мотивите на тълкувателния акт. Същественото е, че описът не е бил осъществен не поради причина, която стои във взискателя, а поради невъзможността да бъде открит длъжника, което е наложило и необходимостта многократно ЧСИ да насрочва провеждането на опис с изпращане на съобщение до Т. Н. Н.. Предвид горните съображения, следва да се приеме, че с последното извършено доброволно плащане от длъжника на 29.04.2014 г. е започнал да тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но той е бил прекъсван преди изтичането му с издадените разпореждания от ЧСИ за насрочване на опис на движими вещи от 22.07.2015 г., 03.01.2017 г., 06.12.2018 г., 13.11.2019 г. и 12.10.2021 г.. Отделно от това, считано от 09.09.2019 г., от 07.10.2021 г. и от 20.09.2023 г., настъпването на перемпция е осуетявано от взискателя посредством депозирана нарочна молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е искал да се проучва имуществото на длъжника и наред с това при откриване на такова да се налага запор на банковите му сметки, на пенсията му, или да се извършва опис на движими вещи. Хронологическото проследяване на визираните по-горе дати води до извод, че не е налице бездействие на взискателя да поиска изпълнително действие, или на ЧСИ да предприеме такова, в период, който е по-дълъг от две години, поради което не са били налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ето защо жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане за отказ да се прекрати делото следва да се потвърди като правилно. Мотивиран от гореизложеното, съдът