Решение № 21604 от 23.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5147/2025 г.

Производството е по реда на чл. 294 – чл. 298 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по жалба на Л. Д. В., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [жк] [адрес], ет. З, чрез адв. П.-М. М. Б. с искане за отмяна на Наказателно постановление № 25-4332-/АПК/-000007/14.03.2025 г., издадено от Началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на Л. Д. В. на основание чл. 287, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс е наложено наказание глоба в размер на 350 лева, поради липса на доброволно изпълнение за периода от 17. 02. 2025 г. до 23. 02. 2025 г. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби. Твърди се, че не е налице годен административен акт, който да бъде изпълнен. Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332-006146/06.11.2024 г. била обжалвана и е образувано в АССГ адм. дело № 12735/2024г., 13 състав, с твърдение, че производството е висящо. От друга страна поканата за доброволно изпълнение е неясна според жалбоподателя. Ответникът - Началникът на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в писмено становище излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Аргументира се с факта, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си за предаване на Свидетелство за регистрация на МПС част II № 012642868, издадено за лек автомобил [Марка], модел „А 7“ с табели с регистрационен номер [рег. номер], което е било негова собственост от 11.08.2022 г. до 21.03 2025 г. след връчване на покана за доброволно изпълнение. Твърди, че в поканата ясно са разписани задълженията на жалбоподателя. Отделно от това, сочи, че с Решение № 14129/24.04.2025 г. на 13 състав на АССГ по адм. дело № 12735/2024 г. е отхвърлена жалбата на Л. Д. В. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332-006146/06.11.2024 г, издадена от полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ СДВР. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 296, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване акт, съгласно чл. 294 от АПК. За да се произнесе по същество на жалбата, съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 294 от АПК на обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението. В конкретния случай орган по изпълнението, по смисъла на чл. 271 от АПК, е началникът на отдел „Пътна полиция“ при СДВР. С оспореното Наказателно постановление на жалбоподателя Л. Д. В. е наложена глоба в размер на 350 лева, за времето на липса на доброволно изпълнение от 17.02.2025 г. до 23. 02. 2025 г., доколкото същият, след връчена на 13.12.2024 г. Покана за доброволно изпълнение рег. № 433200-116856/08.11.2024 г., не предава в 14-дневен срок на отдел „Пътна полиция“ при СДВР свидетелство за регистрация на МПС, част II, с № 012642868, с което виновно нарушил чл. 277, ал. 1 от АПК. Твърдението на В. в подадената жалба, че връчената му покана е неясна и не е могъл да разбере волята на издателя, доколкото в нея е цитирано друго МПС, не е подкрепена от доказателства и не отговаря на истината. Административният орган, издал СРМПС, съгласно изискванията на Наредба № І-45 от 24 март 2000 г. на МВР за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване регистрацията на моторни превозни средства и на ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни на регистрираните пътни превозни средства е констатирал, че на жалбоподателя в качеството му на собственик на л.а. „Ауди“, модел А7 с рег. № [рег. номер] е наложена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332-006146/06.11.2024 г., издадена от полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ СДВР, с която на основание чл.171 т. 2 б.“а“ от ЗДВП е наложено ПАМ - временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. Поради това на 13. 12. 2024 г. на жалбоподателя лично е връчена покана за доброволно изпълнение за предаване на свидетелството за регистрация на автомобила му, посочено е точно къде следва да бъде предадено свидетелството, а именно в сградата на „Пътна полиция“ –СДВР, посочен е и точният адрес. Изрично е предупреден, в текста на поканата, че при липса на доброволно изпълнение в указания 14 дневен срок на основание чл.287 ал.1 АПК ще му бъде наложена санкция в размер от 50 до 1000 лева седмично, до предоставяне на свидетелството за регистрация на МПС част II с № 012642868. В конкретния случай предмет на изпълнение е цитираната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-4332-006146/06.11.2024 г на полицейски инспектор в отдел ПП -СДВР Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, независимо дали Заповед за прилагане на принудителна административна мярка на полицейски инспектор към СДВР е обжалвана, налице е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК, задължението по което е станало изискуемо. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателя на 13. 12. 2025 г. В производството по оспорване на действия на орган по изпълнение съдът проверява единствено има ли валидно изпълнително основание от външна страна, насочено ли е изпълнението срещу длъжника по акта от органа по изпълнение, предприел ли е органа по изпълнението законосъобразни и съразмерни действия по изпълнение на акта. Съдът намира, че е осъществен фактическият състав за налагане на предвидената глоба на Л. Д. В., поради което следва да се приеме, че същата е издадена на валидно правно основание, със законосъобразен акт на орган по изпълнението. Видно и от представените писмени доказателства, жалбата на Л. Д. срещу процесната Заповедта за налагане на ПАМ е отхвърлена с влязло в сила Решение № 14129/24.04.2025 г. на 13 състав на АССГ по адм. дело № 12735/2024г. по описа на АССГ. Ирелевантен е факта, че след издаване на оспореното в настоящото производство НП, правото на собственост по отношение на автомобила е прехвърлено чрез договор за покупко –продажба на друго лице, съгласно представено извлечение от информационната система на отдел ПП –СДВР. От справка картон на водача Л. Д. В. се установява, че същият многократно е санкциониран за нарушение по чл.105 от ЗДВП и явно определените административни наказания не са изпълнили целите, посочени в чл.12 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на представена Заповед № 8121К-12431/09. 09. 2024 г. на Министъра на вътрешните работи, с която комисар Н. К. е преназначен на длъжността началник отдел „Пътна полиция“ при СДВР. В конкретния случай органът по изпълнението е наложил глоба в размер на 350 лева, който е определен правилно, като са съобразени обстоятелствата, че са били налагани до датата на издаване на процесното наказателно постановление други седмични глоби за същото нарушение, за неизпълнение на ПАМ след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Налице е установена системност на извършване, предвид предходните санкции за неизпълнение от страна на жалбоподателя на процесната Заповед за налагане на ПАМ. Съобразно изхода на делото се дължат разноски на ответната страна, но тъй като не са поискани, съдът не дължи произнасяне. Поради това и на основание чл. 298 от АПК, Административен съд – София град, Трето отделение, 60 състав