Решение № 198 от 16.12.2025 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 300/2025 г.

Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/. С решение №234 по гр.дело № 1337/2021 година по описа на Районен съд-В. е допуснато да бъде извършена съдебна делба между П. К. Т., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. С., •••••, М. В. М., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. В., ••••• и В. М. М., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. В., ••••• на следният недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.560.1.1, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10971.502.560 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобР. със заповед № РД-18-5 от 28.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект е с административен адрес: В., ••••, с предназначение: ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ със застроена площ 86 квадратни метра, състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, коридор и външно антре, брой нива на обекта: 1 /едно/, ведно с прилежащите му: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се под апартамента, с площ от 21.75 кв. метра, 1/3 идеална част от тавана на жилищната сграда и заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: 10971.502.558, 10971.502.983, 10971.502.562, 10971.502.561 и 10971.502.559 при следните права на съделителите: 16/24 идеални части за ищеца П. К. Т., 5/24 идеални части за ответника М. В. М. и 3/24 идеални части за ответника В. М. М.. Отхвърлено е възражението на В. М. М. с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. В., •••••, против П. К. Т., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. С., ••••• за намаляване на основание чл. 30 от ЗН даР.ето за 1/3 ид. ч. от него, извършено от П.П.Т., обективирано в Договор за даР.е на недвижим имот, сключен на 09.05.2018 г., материализиран в Нотариален акт за даР.е на недвижим имот № 145, том II, н.дело № 226 от 2018 г. на нотариус Т.А., с рег. № 162, с район на действие РС -В., като неоснователно. Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от М. В. М. чрез адв. П. Б. гр.В., ул. „6 септември” № 5.Сочи, че ищецът претендирал, че е собственик на основание даР.е на процесният имот в град В.. ДаР.ето бил получил от дядо си П.П.Т.. Ответникът В. М. бил направил възражение прието за съвместно разглеждане в производството по чл.30, ал.1 от Закона за наследството за намаляване на даР.ето, извършено на ищеца от дядо му П. П., материализирано в посоченият и приложен по делото нотариален акт, като бъде възстановена запазената част от наследството на В. М. от наследството на дядо му П. П., тъй като с направеното даР.е се нарушавала неговата запазена част. Районният съд е отхвърлил този иск, тъй като приел, че ищецът П. Т. не е наследник на П. П. и че В. М. не е приел наследството по опис. Неправилно бил приложил материалноправната разпоредба на чл.30, ал.2 от Закона за наследството и тълкувал превратно т.5 от ТР №3/2013 година по т.д.№3/2013 година на ВКС на ОСГК. По делото не била събирана информация, нито съда е изискал служебно дали е прието наследството на наследодателя П. П.. Твърди, че отхвърляйки иска за намаляване на даР.ето на процесният имот районният съд бил нарушил материалното право на въззивника да получи дял от имуществото на наследодателя си, съобразно нормите на Закона за наследството, като с направеното даР.е била нарушена неговата запазена част. Всичко това се доказало по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и от изслушаните съдени експертизи. Ищецът безспорно бил наследник на дядо си П., тъй като той бил негов дядо по майчина линия и това не било спорно по делото. Твърди, че подаденото възражение с правно основание чл.30, ал.1 от Закона за наследството за намаляване на даР.ето, извършено от наследодател П.П.Т., обективирано в нотариалния акт за даР.е на недвижим имот №145, том II, нот.дело № 226 от 2018 година, по силата на който П.П.Т. е дарил на ищеца П. К. Т. 75/370 идеални части от поземлен имот с площ от 377 кв.метра, находящ се на адрес гр.В., •••••• представляваща поземлен имот с идентификатор 10971.502.560, ведно с 4/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище апартамент с площ от 86 кв.метра, мазе 21, 75 кв.метра и 1/3 идеални части от тавана, от общите части и от правото на строеж върху мястото с адрес гр.В., ••••• с идентификатор 10971.502.560.1.1 било безспорно доказано от всички събрани доказателства. Поддържа се, че безспорно било установено по делото, че В. М. М. е наследник на П.П.Т., б.ж. на село Р., който с посочения нотариален акт дарил на П. К. Т. / внук на П. П. / посочените идеални части от описания недвижим имот и сградата, представляваща апартамент на първи етаж в сградата. В. М. бил наследник със запазена част по смисъла на чл.28 и чл.29 от Закона за наследството. Съгласно чл.28, ал.1 от Закона за наследството когато наследодателя е оставил низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез даР.е да накърнява онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството.В чл.29, ал.1 от Закона за наследството запазената част на низходящи, когато наследодателя не е оставил съпруг при две деца или низходящи от тях при две и повече деца - 2/3 от имуществото на наследодателя. За да определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличенията на наследството по чл.12, ал.2 от Закона за наследството. След това се прибавят към нея даР.ята според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряването за движимите. Като се сумира стойността на цялото имущество, останало след смъртта на наследодателя П.П.Т., неговата стойност е 72 243, 12 лева по заключенията на вещите лица по изслушаните експертизи към датата на извършване на даР.ето. Като се прибави към тази сума и стойността на даР.я имот към датата на откриване на наследството 4/6 идеални части от 67 000 лева = на 44 666, 67 лева. Получава се една обща сума в размер на 116 909, 79 лева. Разполагаемата част на наследодателя е 38 969 лева. Стойността на направеното даР.е е 44 666, 67 лева по пазарната оценка на вещото лице, т.е. с извършеното даР.е на недвижимия имот, предмет на делото, праводателят на ищеца П. Т., / внук на П.П.Т./ наследодателя на В. М. М., бил нарушил неговата запазена част от наследството и не били налице други имоти, с които да бъде компенсирана тази разлика. Твърди, че въззивникът наследявал от съпругата си Ю. П. П.а заедно със сина си, т. е. двамата наследявали ½ ид.ч. от имуществото на наследодателя П.П.Т.. Запазената част на наследниците по закон или техните низходящи при две деца е 2/3 от имуществото. В. М. получавал от имуществото в момента 1/3 от 72 243, 12 лева, което е 18 060, 78 лева, а запазената му част е в размер на ½ от 2/3 от 116 909, 79 лева, което е 38 969 лева. С извършеното даР.е на идеални части от имота предмет на делото се нарушавала запазената част на пряк наследник по закон. С посочената сума следвало да бъде намалено даР.ето на идеалните част на имота, направено от П. П. на внука му П. Т.. Поддържа се, че с посоченият нотариален акт наследодателят на страните П. П. се бил разпоредил с повече права от тези, които притежавал. П. П. бил прехвърлил чрез даР.е на внука си П. Т. всичките идеални част от 75/370 идеални части от поземлен имот 10971.502.560, като същият не ги бил притежавал в цялост. П. П. притежавал само и единствено 4/6 идеални част от тези 75/370 кв.метра от поземленият имот и само това можел да прехвърли на надаР.ят си внук. Районният съд обаче въобще не е съобразил това обстоятелство. При допускане на делбата и при направено възражение за накърняване на запазена част съдът бил длъжен да вземе в предвид, че накърнената запазена част с даР.ето на наследника по закон е в полза на друг наследник по закон, а именно внук на П.П.Т.. До момента ищецът не бил оспорил, че е внук на П. П., син на дъщеря му Ц. Т.а, майка на ищеца П. Т.. Въпросът за накърняване на запазената част на наследник бил преюдициален по отношение на иска за делба. Останалото след смъртта на наследодателя П.П.Т. имущество не било достатъчно за покриване на запазената част на В. М. в качеството му на наследник със запазена част по смисъла на чл.29 и чл.30 от Закона за наследството. Преди даР.ето и след него наследодателя бил предприел всякакви действия за намаляване на имуществото си с разпоредителни сделки в полза на трети лица. На следващо място от така допуснатата делба на процесният имот и определените права на съделителите били допуснати нарушения на чл.5 от Закона за наследството, като определените от него идеална част, респ. дялове от имота, били допуснати нарушения при математическото изчисляване на дела на съделителите В. М. и М. М.. Завишена била идеалната част на ищеца П. К. и бил намален неизвестно по какви причина дела на В. М. и дела на съделителя М. М.. Определени били следните права: 16/24 идеални части за ищеца, 5/24 идеални части за М. М. и 3/24 идеални части за В. М.. Твърди се, че съдът не бил съобразил и заместването на другите наследници и извършените разпореждания между съсобствениците преди възникване на настоящата съсобственост и придобитите от М. М. дялове от съсобствеността по време на брака чрез покупко - продажба със съпругата си и наследените от него и В. М. части, както от дядото П. П., така и от майка му Ю. П.. Иска се да се отмени атакуваното решение на Районен съд- В., като се отмени изцяло и се постанови друго, с което като се установи накърнената запазена част и да се определи частта, която следва да се следва на всеки един от съделителите в дробна част или идеални част при допускане до делба на посочения в исковата молба имот, като се определят правилно съобразно наследствените права и възникналата съсобственост дяловете на съделителите. Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от П. К. Т. от С., ••••••••, ЕГН ••••••••••, чрез адвокат Е. С. от Адв.колегия-В., •••••••, тел.•••••••, в който се оспорва изцяло въззивната жалба. В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС от П. К. Т., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. С., •••••, чрез адвокат-пълномощник Е. С., съдебен адрес: гр. В., •••••• против М. В. М., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. В., ••••• и В. М. М., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. В., •••••. Твърди се, че ищецът е собственик на основание правна сделка - даР.е на 4/6 идеални части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.560.1.1, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10971.502.560 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобР. със заповед № РД-18-5 от 28.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект е с административен адрес: В., ••••, с предназначение: ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ със застроена площ 86 квадратни метра, състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, коридор и външно антре, брой нива на обекта: 1 /едно/, ведно с прилежащите му: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се под апартамента, с площ от 21.75 кв. метра, 1/3 идеална част от тавана на жилищната сграда и заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: 10971.502.558, 10971.502.983, 10971.502.562, 10971.502.561 и 10971.502.559, съгласно нотариален акт № 145/2018 г. на нотариус рег. № 162, с район на действие РС - В.. Посочва се, че целият имот е придобит от праводателя на ищеца П.П.Т. през 1975 година чрез покупко-продажба /нотариален акт 144/1975 г. на ВРС/ по време на брака му с Д. Г. П.а, починала през 1993 година, чиито наследници са преживелия съпруг и двете им дъщери Ю. П. П.а-М.а и Ц. П. Т.а. През 2014 г. с нотариален акт № 110/2014 г. на нотариус рег. № 029, с район на действие РС - В., Ц. Т.а е продала на Ю. П.а-М.а по време на брака й с първия ответник М. М. наследствената си 1/6=2/12 идеални части. Освен това се сочи, че Ю. П.а-М.а е притежавала и 1/6=2/12 идеални части - наследство от майка си Д. Г. П.а. Излага се, че предвид горното М. М. притежава 1/12=2/24 идеални части от имота по силата на брака, а останалите 3/12=6/24 се разделят поравно между двамата ответници, при което положение М. М. има 5/24 идеални части, В. М. -3/24 идеални части. Ищецът поддържа, че той притежава по описаната по-горе правна сделка 4/6=8/12=16/24 идеални части от процесния имот. Твърди се, че до датата на подаване на исковата молба страните не са се поделили доброволно, а двамата ответници използват имота без да заплащат обезщетение на ищеца. Иска се от съда да допусне съдебна делба между страните на описания по-горе недвижим имот с права: 16/24 идеални части за ищеца П. К. Т., 5/24 идеални части за ответника М. В. М. и 3/24 идеални части за ответника В. М. М.. От ответниците В. М. М. и М. В. М. е постъпил писмен отговор. Наведени са основания за спиране на производството по делото. От ответника В. М. М. е направено възражение по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Иска се да бъде намалено даР.ето, извършено от П.П.Т., обективирано в Договор за даР.е на недвижим имот, сключен на 09.05.2018 г., материализиран в Нотариален акт за даР.е на недвижим имот № 145, том II, н.дело № 226 от 2018 г. на нотариус Т.А., с район на действие РС - В., по силата на който П.П.Т. е дарил ищеца П. К. Т. с недвижими имоти, като бъде възстановена запазената част от наследството на ответника В. М. М. в размер на 1/3 идеална част. В производството по делото е прието за съвместно разглеждане направеното от ответника В. М. М. против ищеца П. К. Т. възражение с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване даР.ето, извършено от П.П.Т., обективирано в Договор за даР.е на недвижим имот, сключен на 09.05.2018 г., материализиран в Нотариален акт за даР.е на недвижим имот № 145, том II, н.дело № 226 от 2018 г. на нотариус Т.А., с район на действие РС - В., по силата на който П.П.Т. е дарил ищеца П. К. Т. с недвижими имоти, като бъде възстановена запазената част от наследството на ответника В. М. М. в размер на 1/3 идеална част. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени са и са изслушани три съдебно-технически експертизи. От събраните по делото доказателства Окръжен съд-В. намира за установено от фактическа страна: Страните не спорят относно въведените от ищеца обстоятелства, отнасящи се до наследствено правоприемство и процесния договор за даР.е. От препис на удостовеР.е за наследници № Ф216 от 14.10.2020 г. на Кметство с. Р., общ. М., обл. В., се установява, че П.П.Т. е починал на 10.10.2020 г. е оставил наследници Ц. П. Т.а - дъщеря и В. М. М. - внук /син на Ю. П. П.а-М.а - дъщеря, починала преди наследодателя си и неин баща П. Т./. От препис на удостовеР.е за наследници № 10459 от 10.11.2014 г. на Община В., обл. В., се установява, че Д. Г. П.а е починала на 01.07.1993 г. и е оставила наследници П.П.Т. - неин съпруг, Ю. П. П.а-М.а и Ц. П. Т.а - нейни деца. Ответникът В. М. М. не е приел по опис наследството, останало от П.П.Т.. Това обстоятелство не е въведено в процеса, не са посочени и доказателства. Ищецът П. К. Т. на основание правна сделка - даР.е, обективирана в нотариален акт № 145/2018 г. на нотариус рег. № 162, с район на действие Районен съд-В. (л.5 -6 от делото)е придобил 4/6 идеални части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.560.1.1, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10971.502.560 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобР. със заповед № РД-18-5 от 28.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект е с административен адрес: В., ••••, с предназначение: ЖИЛИЩЕ АПАРТАМЕНТ със застроена площ 86 квадратни метра, състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, коридор и външно антре, брой нива на обекта: 1 /едно/, ведно с прилежащите му: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се под апартамента, с площ от 21.75 кв. метра, 1/3 идеална част от тавана на жилищната сграда и заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: 10971.502.558, 10971.502.983, 10971.502.562, 10971.502.561 и 10971.502.559. Праводателят на ищеца П.П.Т. е придобил имота през 1975 година чрез покупко-продажба /нотариален акт 144/1975 г. на ВРС-л.7 от делото/ по време на брака му с Д. Г. П.а, починала през 1993 година, чиито наследници са преживелият съпруг и двете им дъщери Ю. П. П.а-М.а и Ц. П. Т.а. През 2014 г. с нотариален акт № 110/2014 г. на нотариус рег. № 029, с район на действие РС - В., Ц. Т.а продала на Ю. П.а-М.а по време на брака й с първия ответник М. М. наследствената си 1/6=2/12 идеални части-л.6-7 от делото. По делото липсват доказателства и дори твърдения в насока ответникът В. М. М. да е приел наследството на П.П.Т. по опис. Така установената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и по същество не се оспорва от страните, които спорят единствено относно приложението на материалния закон. С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира следното от правна страна: Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г. Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд. Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения: На 22.09.1975 г. с нотариален акт за покупко-продажба № 144, том VIII, дело № 3167 от 1975 на В.ски районен съдия П. П. Т. и Д. Г. П.а са придобили процесния имот в режим на СИО. От препис на удостовеР.е за наследници № 10459 от 10.11.2014 г. на Община В., обл. В., се установява, че Д. Г. П.а е починала на 01.07.1993 г. и е оставила наследници съпруг - П.П.Т. и две деца - Ц. П. Т.а и Ю. П. П.а-М.а, починала на 10.06.2016 г. и оставила наследници двамата ответници - М. В. М. /съпруг/ и В. М. М. /син/. На 22.12.2014 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 110, том IV, нот. дело № 555/2014 г. на нотариус Л.Ц. с район на действие РС - В., Ю. П. П.а-М.а /наследодателка на ответниците, съпруга на първия ответник и майка а втория ответник/ закупила 1/6 идеална част от правото на собственост върху процесния имот от сестра си Ц. П. Т.а, като тази 1/6 идеална част е станала съпружеска имуществена общност между Ю. П. П.а-М.а и първия ответник - М. В. М.. На 09.05.2018 г. с Нотариален акт за даР.е на недвижим имот № 145, том II, дело № 226 от 2018 г. на нотариус Т.А. с район на действие РС - В., П.П.Т. е дарил собствените си 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесния имот на ищеца П. К. Т. - негов внук и син на неговата дъщеря Ц. П. Т.а. При това положение правата на страните са както следва: 16/24 идеални части за ищеца П. К. Т., 5/24 идеални части за ответника М. В. М. и 3/24 идеални части за ответника В. М. М.. Във въззивната жалба се съдържат основно доводи относно накърнената разполагаема част на наследодателя П. Т..Районният съд е приел, че възражението с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН е неоснователно, тъй като съгласно разясненията, дадени в т. 5 (всъщност в т.4)от ТР № 3/2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.