Решение № 4920 от 7.7.2015 г. на Софийски градски съд по дело № 5415/2014 г.

С Присъда по н.о.х.д. № 147/2013г. по описа на Окръжен съд — гр.Кюстендил на основание чл.343, ал.4, във вр. с ал.З, пр.1, б. „б”, пр.1, във вр. с чл.2, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, във вр. с чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК на К.Й.Г. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 5 години. Присъдата е влязла в сила на 04.06.2013 г. Тази фактическа обстановка не се оспорва от ответника, както не се оспорва от ищците, че са получили след подаване на настоящите искове от ответното дружество обезщетение в размер на 2 000 лв. за В.Р.Т. и 55 000 лв. за Н.Л.Т.. От заключението на приетата по делото КСМАТЕ се установява, че управлявания от К.Й.Г. автомобил се е движел със скорост от около 112 км.ч., при критична скорост за безопасно преодоляване на завоя-98 км.ч. От удара в дървото и изпадането си от автомобила М.Н. Л. е получил с ъчетана черепно мозъчна, шийна, гръдна и коремна травми, които се дължат на действието на твърди тъпи предмети отговарят да са получени при процесното ПТП. Причината за смъртта на М. Л. е тежката шийна травма, настъпила в следствие на силно свиване в шията при натиск върху главата в посока отляво надясно. Със сигурност при този механизъм на ПТП според експертите е имало свободно движение на тялото на пострадалия Л. и с оглед изпадане на пострадалия от автомобила дава основание за заключение, че същия е бил без правилно поставен предпазен колан в момента на злополуката. По делото е представена спогодба от 12.02.2014 год. между ЗД „Е.” АД и Н.Л.Т., по силата на което дружеството се е ангажирало да заплати на бенефициента в срок от 45 дни от подписване на спогодбата сумата от 55 000 лв., като обезщетение за търпени имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на М.Н. Л.. На 08.04.2014 год. спогодбата е развалена от Н.Л.Т. поради неизпълнение от страна на дружеството-неплащане в срок на обезщетението. От показанията на св. Л. Л. и Р. Л./синове на ищците/ се установява, че и двамата родители са били съсипани от смъртта на сина им М., тъй като до тогава той живеел заедно с тях и имали прекрасни отношения. Месеци след смъртта на М. страдали както психически, така и физически, което наложило да ходят по болници.Странят от познати и приятели, постоянно ходят на гроба на сина им. Горната фактическа обстановка се установява и от материалите по нохд № 147/2013г. по описа на Окръжен съд, гр.Кюстендил При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Съгласно 226, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, където е посочено, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая по делото се установи, че между Н.Л.Т. и ответното дружество е бил сключен Договор за спогодба, по силата на който страните са постигнали съгласие за заплащане от страна на застрахователя на сумата от 55 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Видно от представеното Уведомление рег. № РК 014-3235/08.04.2014 г., обаче, ищецът по делото е прекратил действието на Спогодбата от 12.02.2014 г. на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, поради неплащането в срок на уговореното обезщетение, поради което съдът не следва да се съобразява с тази спогодба. Съдът приема за установено, че произшествието е настъпило поради движението с висока и несъобразена скорост на управлявания от К.Й.Г./ с концентрация на алкохол в кръвта от 2.27 промила/ лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4” с ДК номер ••••••••, в който автомобил на задната седалка се возел сина на ищците. Тези обстоятелства са установени с влязлата в сила на 04.06.2013 год. присъда по нохд № 147/2013г. по описа на Окръжен съд гр.Кюстендил, която настоящият съдебен състав зачита, по правилото на чл. 300 от ГПК - присъдата, постановена от наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновата на дееца. Причинно-следствената връзка между увреждането и настъпилата смърт също е доказана по безспорен начин. За автомобилът марка „Ауди”, модел „А4” с ДК номер •••••••• е имало валидна застраховка при ЗЕАД „И.Б.”, чийто правоприемник е ответникът по делото – ЗД „Е.” АД. Възражението на ответника за съпричиняване е основателно-според заключението на експертизата пострадалия е бил без поставен предпазен колан, като уврежданията които е получил са били в следствие свободното движение в купето на автомобила и изпадането извън него, което при поставен колан не е било възможно да се случи. Съдът не приема за установено, че пострадалия е знаел преди да се качи в автомобила, че шофьорът е употребил алкохол - по аргумент от чл.173, ал.3 ГПК, тъй като неявяването на помагача да даде обяснения по определени въпроси следва да си приеме като отрицателен отговор на тези въпроси. С оглед на горното съдът приема 30% съпричиняване. Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за претърпени неимуществени вреди са ОСНОВАТЕЛНИ. Техните размери следва да се определят съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Загубата на дете е голяма и тежка психическа травма, която е причинила на ищците болки и страдания. Смъртта на М.Н. Л. настъпила внезапно е била тежък удар за родителите му и двамата са съсипани, както психически и така и физически скръбта по изгубеното си дете. Според настоящия състав справедливото обезщетение за търпените болки, мъки и страдания е в размер на по 100 000 лв. за всеки от ищците, а след приетото съпричиняване по 70 000 лв. Ответникът следва да им заплати / след приспадане на извънсъдебно получените от В.Р.Т. 2000 лв. и 55 000 лв. от Н.Л.Т. / както следва: на В.Р.Т. сумата от 68 000 лв. и на Н.Л.Т. сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху определените размери от 05.04.2012 год. до окончателното им изплащане. Този размер е съобразен с установените по делото правно релевантни факти и обстоятелства- сравнително младата възраст на починалия-35 години, изключително близките отношения между него и родителите му, а също със социално-икономическите условия в страната и установената съдебна практика по подобни случаи и лимита на отговорност на застрахователя действаща към датата на събитието. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците и законната лихва върху извънсъдебно заплатеното обезщетение от 2000 лв. за първия ищец и 55 000 лв. за втория, за периода от 05.04.2012 год. до 13.05.2014 год. Над уважения размер до предявения такъв от ищцата В.Р.Т. от 118 000 лв. и ищецът Н.Л.Т. сумата от 65 000 лв., исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Съобразно този изход на делото, ответникът да заплати на ищците платен от адвокатски хонорар както следва: на В.Р.Т. сумата от 2485 лв. и на Н.Л.Т. 575 лв. Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 3320 лв. С оглед отхвърлената част от иска ищцата В.Р.Т. от 118 000 лв. и ищецът Н.Л.Т. следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на по 2030 лв.за всеки от тях и общо разноски в размер на 240 лв. Водим от горното, съдът