Решение № 2842 от 24.2.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 40588/2021 г.

Производството е образувано по искова молба от „С---------” АД, с която са предявени установителни искове срещу „Т-----“ ЕООД. Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 1267, 28 лв., представляваща продажна цена за потребени водоснабдителни и канализационни услуги за периода 14.07.2017 г. – 14.02.2020 г. и за сумата от 109, 85 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 14.08.2017 г. – 14.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.02.2021 г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до посочения имот е извършил услугите, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че отношенията между страните са регулирани от общи условия, одобрени от ДКЕВР. Ответникът оспорва иска. Твърди, че искът е неоснователен. Прави възражение за погасяване по давност в подаденото възражение в заповедното производство. Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови задължения за ВиК услуги. Установи се, че исковата молба е постъпила в съда в законния срок. Съгласно чл. § 1, ал.1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи облигационната връзка, по отношение на доставените водоснабдителни и канализационни услуги се създава по силата на закона със страни – доставчика на ВиК услуги – ищеца и собственика или ползвателя на водоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗРВКУ, доставката на ВиК услуги се извършва по регулирани от ДКЕВР цени и се осъществява по публично известни общи условия. От представената справка от имотен регистър, воден от Агенция по вписванията е видно, че ответникът е придобил собствеността върху имота, следователно за посочения период страните са били в договорни отношения по повод доставка на ВиК услуги в имота на ответника. Справката е от официален държавен регистър, в който се вписват всички сделки с недвижими имоти и за целите на настоящото дело е достатъчно доказателство, че ответникът е собственик на имота. Отношенията между страните са регулирани от Общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение от 17.07.2006 г. Според клаузите на ОУ /чл.31, ал.2/, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след издаване на фактура. В чл.42 от същите при неизпълнение на задължението за заплащане на издадените фактури, се начислява законната лихва за забава, начислена от първия ден, след настъпване на падежа. Прието е заключение на съдебно-икономическа експертиза, чийто констатации съдът изцяло възприема при разрешаване на спора като обективно и компетентно изготвени. Съдът намира, че възражението на ответника за погасителна давност се явява основателно и в една част, задълженията му са се погасявали с тригодишна давност съгласно постановеното Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС, поради което исковете следва да се уважат само в непогасената им по давност част за процесния период. Непогасена по давност е претенцията на ищеца за главница за задължения с настъпил падеж в периода 17.02.2018 г. – 14.02.2020 г., а именно доставени ВиК услуги в периода 09.01.2018 г. – 14.02.2020 г. Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза стойността на ползваните ВиК услуги за този период е в размер на 1031, 12 лв. Претенцията за законна лихва за забава върху посочената главница е в размер на 87, 15 лв. Разноските на ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от иска. Така мотивиран, съдът