Решение № 6 от 23.5.2025 г. на Районен съд - Трън по дело № 7/2025 г.

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от П. Г. А., с ЕГН ••••••••••, с адрес •••••••••••, обл.Перник, и съдебен адрес: •••••••••••••, срещу Наказателно постановление № 2025-361-1676/02.04.2025г., издадено от Началника на РУ Трън при ОДМВР Перник. В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Твърди се, и че нарушението е маловажен случай. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, вместо него се явява адв.Н. Ц., който поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Съдът, като обсъди материалите по приложената административно-наказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: По повод изтичане на срока на разрешение за притежаване и съхранение на огнестрелни оръжия (ловна нарезна пушка марка „ИЖ“, калибър 22 и пистолет „Макаров“ калибър 9Х18, с фабр.№ ИК ••••• св. Е. Е. младши експерт (Контрол на общоопасните средства) при РУ Трън, заедно с колегите си свидетелите П. Г. и М. З., отишли на проверка в дома на въззивника в ••••••••••• на 24.01.2025г. Месец преди проверката въззивникът бил уведомен с писмо с обратна разписка за изтичащото разрешително, както и, че ще трябва да представи наличните си оръжия в РУ Трън до 29.01.2025г. При извършената проверка на 24.01.2025г. останалите законни огнестрелни оръжия били установени от служителите на полицията (същите се намирали в металната каса в дома на А.), но за пистолета въззивника съобщил, че не може да го открие - не знае къде го е оставил. Написал и сведение в този смисъл. Свидетелят Е. Е. съставил АУАН № 1/24.01.2025г. на П. Г. А. за нарушение по чл.59 ал.1 и ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите средства, затова че не може да посочи местонахождението на законно притежавания от него пистолет „Макаров“ калибър 9Х18, с фабр.№ ИК •••••, като не е уведомил незабавно за загубата органите на МВР. Присъстващите на проверката служители на РУ Трън се подписали като свидетели на съставяне на АУАН. При съставяне на акта въззивникът не направил възражения на описаното нарушение. Три дена след проверката (27.01.2025г.) въззивникът депозирал жалба в РУ-Трън, че пистолетът му е откраднат. В нея описал, че е установил липсата на оръжието на 20.01.2025г., а впоследствие при снемане на обяснение по случая описал, че установил липсата на 16.01.2025г. Посочил и името на съпруга на негова братовчедка – К. П. В., който имал достъп до къщата, и има съпричастност към липсата на пистолета. В хода на проверката се установило, че В. още през месец декември 2024г. върнал ключа за дома на А. и няма отношение към случай. Заключението от проверката на РП Перник било, че пистолетът е загубен от въззивника, който не си спомня къде го е оставил. На 02.04.2025г. началника на РУ Трън при ОДМВР-Перник /упълномощен с МЗ № 8121з-595/26.05.2015г. издал НП № 2025-361-1676/02.04.2025г., в което като взел предвид установеното в горецитирания АУАН от 24.01.2025г., установил същата фактическа обстановка: на 24.01.2025г. при извършена проверка на адреса на въззивника в •••••••••••, обл.Перник, същият не може да посочи местонахождението на числящия се законно притежаван пистолет „Макаров“ калибър 9Х18, с фабр.№ ИК •••••, притежаван от П. Г. А. с разрешение № •••••••••••••, валидно до 29.01.2025г., издадено от РУ Трън, като не е уведомил органите на МВР незабаавно за загубата на притежаваното от него късо огнестрелно оръжие, за което е бил длъжен по ЗОБВВПИ. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. В хода на административно-наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на същото и ограничаващо правото на защита на нарушителя. В обжалваното НП е описано поведение на самия жалбоподател, което да представлява нарушение на ЗОБВВПИ (че не е уведомил органите на РУ МВР Трън, преди изтичане срока на разрешителното му за носене, съхранение и употреба на същите, че не може да предаде процесното късоцевно оръжие тъй като не може да го открие (задължение п о чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ). В това се изразява и нарушението на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ, според която норма лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия са длъжни да ги опазват от изгубване и достъп на други лица. Посоченото задължение за поведение е скрепено със санкционната норма, приложена от наказващия орган, на чл. 183, ал. 1 от ЗОБВВПИ (въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя), според която на наказание подлежи лице, което изгуби оръжие и не уведоми незабавно за това органите на МВР. В този сисъл за налагане на санкция е необходимо не просто оръжието да бъде изгубено, а това да е последвано от бездействие на лицето, изразяващо се в неуведомяване на компетентните органи. В случая от гласните и писмените доказателства по делото категорично се установява, че жалбоподателят не е уведомил съответния служител от служба КОС по мястото на регистрация на оръжието. Следователно се доказва поведение на жалбоподателя, което е в неизпълнение на чл. 183, ал. 1 от ЗОБВВПИ и може бъде прието, че същият е нарушил тази норма и подлежи на наказание. След като отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл. 183, ал. 1 от ЗОБВВПИ и се установява наличието на нарушение по този текст, то НП следва да бъде потвърдено по отношение на вмененото му нарушение по чл. 183, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОБВВПИ Нарушението е формално. В съзнанието на А. е имало представи относно обстоятелствата, при които действа, като въпреки това е осъществил нарушението. Правилно контролният орган е определил вида и размера на наложеното административно наказание – глоба в размер на 2000 лв. Същото е адекватно на вида и тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирано. Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът