Решение № 58 от 25.4.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 62/2023 г.

Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

С Присъда № 15/06.12.2022 г., по НОХД № 27/2022 г. по описа на Окръжен съд – Смолян подсъдимият Т. Н. П. от гр. Ч., обл. С. е признат за НЕВИНЕН в това, че през периода от 09.11.2016 г. до 15.11.2016 г., включително, в гр. Ч., обл. С., при условията на продължавано престъпление, на три пъти, в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б „б“ от НК - председател на ГПК „Х.“ гр. Ч., ЕИК ••••••, съзнателно е сключил неизгодни сделки - договори за правна защита и съдействие, с неоснователно завишени адвокатски хонорари в общ размер на 27 000 лв., с адвокат Н.А.С. и с адвокат М.Н.П. от АК - С., съответно - договор за правна защита и съдействие серия СМ, № 0000015146 от 09.11.2016 г. за процесуално представителство на ГПК „Х.“ пред Районен съд Мадан по гр. д. № 98/2016 г. по описа на PC - Мадан; договор за правна защита и съдействие серия СМ, № 0000015147 от 10.11.2016 г. за процесуално представителство на ГПК „Х.“ пред Районен съд Чепеларе по гр. д. № 93/2016 г. по описа на РС – Чепеларе и договор за правна защита и съдействие серия СМ, № 0000015148 от 15.11.2016 г. за процесуално представителство на ГПК „Х.“ пред Окръжен съд Смолян по въззивно гр. д. № 93/2016 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, по неоценяеми искове, при минимален размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция по такива дела, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева за една инстанция, съответно дължимо 3 х 300 лв. = 900 лв. за три инстанции /пред Районен съд - Мадан по гр.д. № 98/2016 г. по описа на РС - Мадан, пред Районен съд Ч. по гр.д. № 93/2016 г. по описа на РС - Чепеларе и пред Окръжен съд - Смолян по въззивно гр. д. № 423/2016 г. по описа на Окръжен съд – Смолян/, и от това са произлезли значителни вреди за представляваната от него кооперация ГПК „Х.“ гр. Ч. с ЕИК ••••••, в общ размер на 26 100 лева, явяваща се разликата между платеното в размер на 27 000 лв. и дължимото по посочената наредба за трите дела в размер на 900 лв., /съответно 27 000 лв. - (3 х 300 лв.) 900 лв. = 26 100 лв., както следва:

• На 09.11.2016 г., в гр. Ч., обл. С., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б „б“ от НК - председател на ГПК „Х.“ - гр. Ч., обл. С., съзнателно е сключил неизгодна сделка - договор за правна защита и съдействие серия СМ, № 0000015146 от 09.11.2016 г. за процесуално представителство на кооперация ГПК „Х.“ пред Районен съд – Мадан по гр. д. № 98/2016 г. по описа на РС – Мадан, с неоснователно завишен адвокатски хонорар в размер на 10 000 лв., с адвокат Н.А.С. от АК – С. и с адвокат М.Н.П. от АК - С., по неоценяем иск, при минимален размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция по такива дела, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева за една инстанция, съответно дължимо 300 лв., и от това са произлезли значителни вреди за представляваната от него кооперация ГПК „Х.“ гр. Ч. в размер на 9 700 лева;

• На 10.11.2016 г., в гр. Ч., обл. С., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б “б” от НК - председател на ГПК „Х.“ гр. Ч., обл. С., съзнателно е сключил неизгодна сделка - договор за правна защита и съдействие серия СМ, № 0000015147 от 10.11.2016 г. за процесуално представителство на кооперация ГПК „Х.“ пред Районен съд Ч. по гр. д. № 93/2016 г. по описа на РС - Ч., с неоснователно завишен адвокатски хонорар в размер на 10 000 лв., с адвокат Н.А.С. от АК - С. и с адвокат М.Н.П. от АК - С., по неоценяем иск, при минимален размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция по такива дела, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева за една инстанция, съответно дължимо 300 лв., и от това са произлезли значителни вреди за представляваната от него кооперация ГПК „Х.“ гр. Ч. с ЕИК ••••••, в размер на 9 700 лева;

• На 15.11.2016 г., в гр. Ч., обл. С., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б „б“ от НК - председател на ГПК „Х.“ гр. Ч., обл. С., съзнателно е сключил неизгодна сделка - договор за правна защита и съдействие серия СМ, № 0000015148 от 15.11.2016 г. за процесуално представителство на кооперация ГПК „Х.“ пред Окръжен съд Смолян по въззивно гр. д. № 423/2016 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, с неоснователно завишен адвокатски хонорар в размер на 7 000, 00 лв., сключен с адвокат Н.А.С. от АК - Смолян и с адвокат М.Н.П. от АК - Смолян, по неоценяем иск, при минимален размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция по такива дела, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева за една инстанция, съответно дължимо 300 лв., и от това са произлезли значителни вреди за представляваната от него кооперация ГПК „Х.“ гр. Ч. в размер на 6 700 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАН по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.220, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В подадения първоначален протест и допълнението към него от Окръжна прокуратура – Смолян се излага оплакване за неправилност и незаконосъобразност на присъдата.

На първо място се счита, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е приетата от съда несъставомерност на деянието по чл.220, ал.1 от НК, без да се съобразят събраните по делото достатъчно убедителни доказателства за наличието на извършено престъпление. Прокурорът не възразява срещу довода на съда, че няма пречка договаряните адвокатски възнаграждения да надвишават минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. праг от 300 лева, но в случая се касае за драстична разлика между 23 и 33 пъти, което е недопустимо. Намира, че делото не се характеризира с някаква фактическа и правна сложност, което е било съобразено в решението на окръжния съд, който е преценил за достатъчна минимално предвидената сума в наредбата.

На второ място счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение при формиране вътрешното убеждение на съдебния състав, защото не са изследвани обективно, всестранно и пълно всички доказателства по делото, като сред тях има такива, подкрепящи обвинителната теза. Не е съобразено наличието на влязло в сила решение, по което е присъден справедлив размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева, което следва да се ползва със силата на присъдено нещо и е задължително за следващите съдебни инстанции.

На трето място, във връзка с възприетата липса на умисъл към извършено престъпление по чл.220, ал.1 от НК не е обсъдена възможността да се преквалифицира деянието по чл.219, ал.1 от НК при условията на непредпазливата безстопанственост, т.е. няма мотиви. Затова се иска отмяна на оправдателната присъда срещу подсъдимия П. и да се постанови нова, осъдителна присъда по повдигнатото му обвинение по чл.220, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК или алтернативно, да се преквалифицира деянието по чл.219, ал.1 от НК с налагане на поисканото от прокурора пред първата инстанция наказание.

На подсъдимия П. и на неговите защитници е било съобщено за подадения протест, но не е взето отношение.

На въззивното съдебно следствие се преразпита, заличеното от окръжния съд вещо лице Й. К. във връзка с изготвената КСчФЕ и се прие заключението й /т.1, л. 152 – 172 от ДП/.

Представителят на АП - Пловдив заявява, че поддържа подадения протест срещу постановената оправдателна присъда. Счита, че в конкретния случай окръжният съд неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, като е игнорирал важна част от тях. Не е съобразил решението на гражданския съд относно определеното възнаграждение на адвокатите за защита, като се е произнесъл отново по този въпрос и е иззел неговите функции. Според него няма спор, че възнаграждението може да се договаря в по-голям размер от минимално предвидения такъв, но в конкретния случай е налице прекомерно превишаване. На следващо място не е съобразена възможността за наличието на възможност за преквалифициране на деянието от специалната безстопанственост по чл.220 от НК в общата такава по непредпазливост по чл.219, ал.1 от НК, което съдът е отхвърлил, без да изложи някакви мотиви в тази насока.

Подсъдимият се явява лично и със защитници адв. К. от АК - С. и адв. К. от АК – П. Предлагат постановената присъда да се потвърди, като обоснована, законосъобразна и правилна, като се остави без уважение подаденият протест на прокуратурата.

Адвокат К. счита, че окръжният съд при повторното разглеждане на делото се е съобразил изцяло с дадените му указания от предходния въззивен състав и е неоснователно твърдението, че съдебният акт страда от липса на мотиви. Не може да се приеме, че определеното адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ е завишено, предвид обема на свършената работа, видим и от приложените граждански дела. Ако двамата адвокати са таксували подсъдимия за всяко отделно действие, то тогава размерът на възнаграждението им щеше да е много по-голям. Не споделя становището на прокурора, че съдебният състав по наказателното дело се е произнесъл отново за разноските, като е иззел функциите на гражданския съд и е игнорирал решение, което е влязло в сила по този въпрос. Според него това решение не може да бъде задължително за наказателния съд, като в НПК изрично е указано съотношението между гражданските и наказателните дела. Затова и наказателният съд няма пречка да прецени, че липсват данни за извършено престъпление при определяне на адвокатското възнаграждение, като въпросът за неговата справедливост не може да се базира единствено на завишаването на посочения минимален размер в Наредба № 1. Деянието е несъставомерно и от субективна страна, защото свидетелката П. е обяснила подробно механизма, по който е станало договарянето на адвокатското възнаграждение, как същото се предлага от адвоката, а клиентът в зависимост от интереса му, може да прецени, дали той е нормален или завишен. Самият подсъдим в обясненията си също е посочил защо е счел, че този размер не е завишен, с оглед интересите на представляваната кооперация. В този смисъл и обясненията показват неговата субективна представа, за това какво е защитавано и заплатено, както и за съотношението цена – резултат. На последно място посочва, че съдът е взел отношение и по въпроса за липсата на състав на престъпление и по чл.219 от НК.

Адвокат К. намира, че неправилно в протеста се визира липсата на съобразяване на наказателния съд с определеното от гражданския съд възнаграждение за разноски. Деянието според обвинителния акт е извършено преди това и към обсъждането му като неизгодна сделка няма отношение произнасянето пост фактум от гражданския съд. Затова е важно да се вземат предвид обстоятелствата към момента на сключването на тази сделка, с които е трябвало да се съобрази деецът. Не отрича, че чисто математически действително е надвишено многократно минимално посоченото в наредбата възнаграждение за неоценяеми искове, но остава висящ въпросът - на какъв размер се спира прокуратурата, за да се приеме, че същият би бил справедлив за конкретния казус. Но тогава не би се обърнало внимание на волята на страните по договора. Безспорно подсъдимият е опитен и житейски зрял мъж, но същият е лаик по отношение на правните въпроси, което е наложило да ангажира адвокати по делото. Не може да се счита, че същият като е завишил размера на възнаграждението, съзнателно е сключил неизгодна сделка, още повече и след като на два пъти пред общото събрание на кооперацията е дал разяснения по тези въпроси, като е дадена оценка за поведението на нейния председател и го е освободила от отговорност. Неслучайно съдът е посочил, че не може да се определи по несъмнен начин справедливият размер на дължимото възнаграждение. И намира, че не би следвало прокуратурата, търсейки подобен резултат, да се базира на това, че би следвало възнаграждението да е минималното в наредбата, в какъвто смисъл се е позовал гражданският съд за неговото намаляване и само това следва да е критерият. Този начин за определяне на неговия размер според защитника има съвсем друга функция. При преценката на възнаграждението трябва да се държи сметка за действителната сложност от фактическа и правна страна на спора, защото ако се види към какво е бил насочен искът по чл.58 от ЗК, ще се установи, че става дума за обективно и субективно съединени искове с множество заинтересовани лица, което изисква и особеното внимание на ангажирания адвокат по делото. Пропуска се да се вземе предвид и хипотезата, ако това дело е било загубено, без да се ангажира съответната адвокатска защита, какви щяха да бъдат имуществените последици за кооперацията от уважаването на предявените искове. Направеният експертен анализ за установените финансови загуби на кооперацията към момента на заплащане на адвокатското възнаграждение може да се дължи на обективни икономически причини, които нямат нищо общо с подзащитния му, за да се сочи че същият има вина за това й състояние.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Подаденият протест е неоснователен.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – Смолян по внесен обвинителен акт срещу подс. Т. Н. П. за извършено престъпление по чл. 220, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

На проведеното разпоредително съдебно заседание е решено производството да протече по общия ред, като ощетеното юридическо лице - ГПК „Х.“, е изпратило свой представител, но не е подало молба за конституиране като граждански ищец.

На съдебното следствие са разпитани подсъдимия, свидетелите – К.П., Й. Ц., М. П., В. П., показанията на св. Н. С. са прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК, изслушани са вещите лица – В. Д., изготвил графологическа експертиза, Л.Д., изготвила повторната КСИЕ, а на Й. К. при условията на чл. 282, ал.3 от НПК е прието заключението на изготвената първоначална КСчФЕ, на основание чл.283 от НПК са приобщени всички писмени доказателства от досъдебното и съдебно производство.

За да постанови атакуваната присъда, съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

С решение № 791 от 25.07.2001 г. по фирмено дело № 393/2001 г., по описа на Окръжен съд - Смолян е вписана „Г. „Х.” със седалище в гр. Ч., като същата се представлявала от подсъдимия П. от нейното учредяване до настоящия момент.

На 01.01.2003 г. е сключен Трудов договор № 1/01.01.2003 г. между ГПК „Х.“ и подсъдимия Т. П., като му е възложено да изпълнява длъжността „председател“. Това трудово правоотношение не е прекратено до настоящия момент. Към трудовия договор № 1/01.01.2003 г. е била изготвена длъжностна характеристика на председателя на кооперацията, като в нея е предвидено, че „При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят, е длъжен да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения; да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата. Според Устава на кооперацията председателят й /чл.42, ал.3, т.3 / има задължения и правомощия „Да ръководи текущата дейност на кооперацията“, вкл. и да „Води съдебни дела за защита, както на кооперацията, така и на горовладелската собственост, като представлява както Кооперацията, така и Общността на съсобствениците“.

В периода на функциониране на кооперацията дейността й се изразявала в стопанисване и ползване на гори в горски фонд /ревир Х./, като се извършвали добив и продажба на дървесина и са изплащани възнаграждения /наеми / на член - кооператорите.

От изготвената повторна експертиза от в.л. Д. и приобщените годишни счетоводни баланси на ГПК „Х.“ се установява, че същата за 2013 г. е отчела финансова загуба от 20 хиляди лева; през 2014 г. - финансова загуба от 82 хиляди лева; през 2015 г. - финансова загуба от 48 хиляди лева, а през 2016 г. - финансова загуба от 54 хиляди лева.

В този период от време начислените възнаграждения на член - кооператорите не се променяли, но се повишили разходите, свързани с изплащани възнаграждения на подизпълнители и други външни услуги. Към края на 2016 г. кооперацията натрупала задължения в размер на 330 хиляди лева, като незаплатените наемни възнаграждения към кооператорите възлизали на стойност от около 309 хиляди лева.

На 09.04.2016 г. в гр. Ч. е проведено общо събрание на член - кооператорите на ГПК „Х.“ при определен дневен ред, включващ по точки приемане на решения по утвърждаване и заличаване на член кооператори, отчет на УС и КС за 2015 г., разглеждане и приемане на ГФО за 2015 г. и гласуване за вписването му в ТР, приемане на решения за разпределение на печалбата/ загубата за 2015 г. и утвърждаване на размер на плащания наем, освобождаване от отговорност на Председателя на УС и КС за дейността през 2015 г., одобряване на основни насоки в организацията и развитието на кооперацията, избор на Председател, УС и КС, определяне на парични размери и дарения за 2016 г. На събранието са взети решения за избор на нови член - кооператори, приети са финансовия отчет, отчета на председателя и УС за разпределение на загубите и приходната част, утвърден е получавания доход за обезщетение на ползваните гори, определено е възнаграждение на председателя на кооперацията, преизбран е УС и КС на кооперацията, освободени са от отговорност членовете на УС, КС и председателя, подложено е на гласуване искане за избор на председател на кооперацията, като е преизбран като председател Т. П.. По време на събранието присъствал и член - кооператорът Е.Б., като неговата кандидатура за избор на председател не получила необходимия брой гласове.

На 25.04.2016 г. в Районен съд - Мадан е депозирана искова молба от Е.Б. в качеството му на член - кооператор, подадена чрез пълномощника адв. А.. С исковата молба са оспорени по реда на чл. 58 от ЗК всички взети решения на общото събрание на ГПК „Х.“ от 09.04.2016 г., като е образувано гр. д. № 98/2016 г. пред Районен съд – Мадан. В исковата молба е посочено, че по време на провеждане на общото събрание е ограничено правото на участие на част от кооператорите, не е спазен предвидения дневен ред на заседанието, реда и начина за гласуване на отделните точки от дневния ред, оспорена е легитимността на проведеното общо събрание и взетите решения.

На 28.04.2016 г. от съда е издадено разпореждане по реда на чл. 131 от ГПК като исковата молба е приета за редовна и препис от същата е изпратена на ГПК „Х.“ за подаване на писмен отговор. Разпореждането и исковата молба са получени от подсъдимия, като се свързал със св. П. /негова сестра/ и св. С., които упражнявали адвокатска професия. На двамата е издадено пълномощно от 05.05.2016 г. за осъществяване на представителство по делото, без да е уговорено възнаграждение за извършваната работа. От страна на двамата адвокати на 05.05.2016 г. са подадени няколко молби, чрез Окръжен съд - Смолян, като е поискано предприемане на действия по незабавно изземване и прекратяване на делото, оспорено е основанието за образуване на делото, процесуалната легитимация на ищеца, изложени са и твърдения за неподведомственост и неподсъдност на спора пред РС - Мадан, поискани са мерки за защита по административен ред.

На 09.05.2016 г. образуваното гр. д. 98/2016 г. по описа на РС - Мадан е прекратено и изпратено по подсъдност на РС - Ч., с оглед на направените възражения за неподсъдност от двамата пълномощници на ответника.

След прекратяване на делото са депозирани още няколко молби и възражения /на 11.05.2016 г. и 31.05.2016 г./ от адв. С. и адв. П., като са преповторени и доразвити тезите, съдържащи се в първоначално подадените молби от 11.05.2016 г. След изпращане на делото е образувано гр. д. 93/2016 г. по описа на РС - Чепеларе, като исковата молба първоначално е оставена без движение. Ищецът е отстранил нередовностите и посочил, че ответник по делото е ГПК „Х.“. Оспорени са поименно пет от взетите решения на общото събрание на кооперацията. На ответника е дадена нова възможност за подаване на писмен отговор, като е депозиран такъв от адв. С. и адв. П. на 05.07.2016 г. Двамата пълномощници са взели и писмено становище по отношение проекта на доклад по делото.

На 12.09.2016 г. е проведено открито съдебно заседание по гр. д. 93/2016 г., по описа на РС - Чепеларе, като ищецът бил представляван от пълномощника си адв. А., а ответникът бил представляван от адв. С. и адв. П.. В хода на производството са разпитани двама свидетели, приобщени са писмените доказателства, приключени са устните състезания и делото е обявено за решаване. В срока за депозиране на писмени защити от страните са депозирани две писмени защити от адв. С. и П. и писмена защита от адв. А.. По делото е постановено съдебно решение № 94/21.09.2016 г. като предявеният иск от ищеца е отхвърлен. С решението не са присъдени разноски в полза на ответника, поради това, че не са представени доказателства за изплащане на адвокатски възнаграждения на двамата пълномощници. Постановеното решение на РС - Чепеларе е оспорено от Е.Б. пред ОС - Смолян, като е образувано в. гр. д. 423/2016 г. по описа на ОС - Смолян. След администриране на въззивната жалба е подаден писмен отговор, чрез пълномощниците адв. П. и адв. С.. В отговора е взето становище от тях, че жалбата е неоснователна, като е поискано и присъждане на адвокатско възнаграждение. Към отговора на жалбата е представена справка - сметка да дължим адвокатски хонорар по гр. дело 93/2016 г. по описа на РС - Мадан, гр. д. 98/2016 г. по описа на РС - Чепеларе и въззивната жалба. В подадените справки-сметки е отразено, че хонорарът се дължи в тройния размер над определения минимален размер, като според въззиваемия били предявени десет отделни иска, което правило не по-малко от 18 000 лева за двете първоинстанционни дела. Към отговора са представени три броя платежни нареждания и договори за правна помощ, както следва:

• платежно нареждане от 09.11.2016 г. за изплатен хонорар на адв. М. П. в размер на 10 000 лева по гр. д. 98/16 г. по описа на РС - Мадан, ведно с договор за правна защита и съдействие от 09.11.2016 г.;

• платежно нареждане от 10.11.2016 г. за изплатен хонорар на адв. М. П. в размер на 10 000 лева по гр. д. 93/16 г. по описа на РС – Ч., ведно с договор за правна защита и съдействие от 10.11.2016 г.;

• договор за правна защита и съдействие от 15.11.2016 г. за представителство по в. гр. д. № 423/2016 г. по описа на ОС - Смолян, ведно с платежно нареждане от 17.11.2016 г. за изплатен хонорар в размер на 7000 лева спрямо адв. М. П. за подадената въззивна жалба.

Образуваното въззивно дело е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като е взето писмено становище по проекта на доклад от страна на пълномощниците на въззиваемия. Отделно са депозирани писмени защити от адвокатите С. и П.. На 21.12.2016 г. е проведено открито съдебно заседание по делото пред ОС - Смолян, като въззиваемият е представляван от адв. П.. Делото е прието за решаване, като са депозирани писмени бележки от страните.

На 10.01.2017 г. е постановено Решение № 14 по въззивно гр. дело № 423/2016 г. на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд и са присъдени разноски за въззивната инстанция в полза на ГПК „Х.“ в размер на 300 лева. С въззивното решение е уважено възражението за прекомерност на претендираните разноски в размер на 7000 лева и е присъдено минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева в полза на въззиваемия. След постановяване на акта на въззивната инстанция са подадени няколко молби от адв. С. и адв. П. за изменение на решението в частта за разноските, като са изложени твърдения за наличието на обективни и субективно съединени искове по делото /над двадесет - тридесет на брой, с над 500 страни/, като е поискано присъждане на възнаграждение в размер на общо 27 000 лева за трите дела. Молбите за изменение на решението в частта за разноските са оставени без уважение с определение на съда от 23.02.2017 г. На 19.04.2017 г. е депозирана молба до РС - Ч. /адресирана до РС - Мадан/ от пълномощниците адв. С. и П., като отново е поискано присъждане на разноски по повод обективно и субективно съединените множество искове, придружена със справка -сметка за дължим хонорар по двете първоинстанционни дела в размер на 10 000 лева. Молбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима - подадена след изтичане на срока по чл. 248 от ГПК.

По делото е прието за безспорно установено, че подсъдимият е сключил лично като законен представител на кооперацията с адв. С. и адв. П.: договор за правна защита и съдействие серия СМ № 0000015146 от 09.11.2016 г. за представителство на ГПК „Х.“, гр. Ч. пред Районен съд - Мадан по гр. д. № 98/2016 г. по описа на РС - Мадан с договорено възнаграждение в размер на 10 000 лева.; договор за правна защита и съдействие серия СМ № 0000015147 от 10.11.2016 г. за представителство на ГПК „Х.“ гр. Ч. пред Районен съд - Ч. по гр. д. № 93/2016 г. по описа на РС - Ч. с договорено възнаграждение в размер на 10 000 лева и договор за правна защита и съдействие, серия СМ № 0000015148 от 15. 11. 2016 г. за представителство на ГПК „Х.“ пред Окръжен съд - Смолян по в. гр. д. № 423/2016 г. с договорено възнаграждение в размер на 7000 лева. В тази връзка са приобщените писмени доказателства /бланки на трите договора/, дадените обяснения от подсъдимия, показанията на свидетелите П. и С.. Сумите, предмет на трите договора, са изплатени по личната банкова сметка на св. П., чрез извършен банков превод от наредителя ГПК „Х.“. С операционна бележка BI5003, на 17.11.2016 г. от клон на банка Д. ЕАД в гр. Ч. е платена сума от 7000 лева с основание „За въззив по въззивна жалба по гр. д. № 93/2016 г. на ЧРС“. С платежно нареждане с регистрационен номер 39105ЕТ-АА-0799, на 10.11.2016 г., от офис на Ц. АД е платена сума в размер на 10 000 лева с основание „Хонорар по гр. д. 93 от 2016 г. РС Ч.“. С платежно нареждане № 39105ЕТ-АА-0798, на 09.11.2016 г., от офис на Ц. АД в гр. Ч. е платена сума в размер на 10 000 лева на М. П. с посочено основание на превода „Хонорар по гр. д. 98 от 2016 г. Мадан към РС Мадан“. Извършените плащания са осчетоводени в счетоводството на кооперацията по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“/дебит/. В тази насока са изготвените заключения по изготвените експертизи от в.л. К. и в.л. Д.. От заключението на приобщената по делото графологическа експертиза с в.л. Д. е видно, че подсъдимият П. е положил подпис в графа „КЛИЕНТ“ на трите договора за правна защита и съдействие, а подписите в графа „АДВОКАТ“ са на адвокатите С. и П.. Подписите в графа „НАРЕДИТЕЛ“ в трите платежни нареждания за изплащане на сумите по договорите също са положени от подсъдимия.

Подсъдимият не е искал предварително одобрение на разхода за правна помощ от управителния или контролен съвет на кооперацията, видно от неговите обяснения, както и от показанията на свидетелите В. П. и Й. Ц.. На 08.04.2017 г. е проведено общо събрание на ГПК „Х.“, като е приет ГФО за 2016 г. на кооперацията, отчета на УС и КС за същата година, като П. е освободен от отговорност за дейността му през предходната година.

Настоящият въззивен състав, не установи наличието на основания за промяна в така възприетата фактическа обстановка от окръжния съд.

Обосновано е прието за установено, че в началото на месец ноември 2016 г. е проведена среща между подсъдимия П. и адвокатите М. П. и Н. С.. Двамата са информирали председателя на кооперацията, че следва да им бъде платено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по водените дела, образувани пред РС - Мадан, РС - Ч. и ОС - Смолян. На тази среща, според неговите обяснения, са изложили тезата, че делата са „обемни“, имат за предмет множество искове, предявени срещу всички член - кооператори, устава и органите на кооперацията, като това налагало определяне на дължимото се адвокатско възнаграждение по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в посочен размер, обективиран в договорите за правна помощ. В тази насока са показанията на свидетелите П. и С., приложените молби /вкл. справки - сметки за направени разноски/ с искане за присъждане на допълнителни разноски, депозирани пред въззивната и първата инстанция. От молбите им за присъждане на допълнителни разноски е достигнато до извода, че в съзнанието на двамата адвокати е имало формирана увереност, че по образуваните дела са предявени множество обективно и субективно съединени искове, като това е налагало определяне на възнаграждение, което според тях било договорено в минимален размер, съответстващ на сложността на делото.

Основателно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия, че е водил разговори с други адвокати, които му поискали по-висок адвокатски хонорар. Той не е посочил имена на адвокати, с които са водени паралелни преговори, като се е доверил на П. и С. и е приел предложението им за определяне на дължимо се адвокатско възнаграждение. За подобни разговори с други адвокати не споменават в показанията си и свидетелите С. и П.. Подсъдимият П. няма компетентност да определи сложността на делата и размера на сходни адвокатски възнаграждения, като правилно е прието, че се е доверил на отправеното предложение от двамата адвокати за определяне на дължимото се адвокатско възнаграждение и то в момент, когато процесуалното представителство по две от делата /пред РС / е било приключило.

По делото е приета и изготвената експертиза от в.л К., в чието заключение е отразено, че на кооперацията е причинена щета във връзка със сключените договори за правна помощ в общ размер на 26 100 лева, предвид на това, че е договорен и изплатен хонорар по трите договора над минимално предвидения размер от чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Действително, заключението в тази му част не следва да се кредитира, защото вещото лице е дало отговор на правен въпрос относно действителната справедлива цена на договорите за правна защита и съдействие. Вещото лице К. е с икономическо образование и няма компетентност да отговори на въпроса какво точно е справедливото адвокатско възнаграждение, което се дължи на двамата адвокати, съобразно фактическата и правна сложност на делата.

От правна страна:

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, окръжният съд обосновано е приел, че подс. Т. П. не е осъществил състава на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение по чл. 220, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като го е оправдал изцяло.

Подсъдимият П. е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ от НК, защото през периода от 09.11.2016 г. до 15.11.2016 г., като председател на ГПК „Х.“ е изпълнявал ръководна работа, която съгласно приложената по делото длъжността характеристика е била свързана и с управление на чуждо имущество.

За да е налице неизгодна сделка, трябва същата да е била сключена от съответното длъжностно лице, без да е била необходима за функционирането на структурата на засегнатата страна и когато нейните клаузи са неизгодни и не водят до постигане на целения икономически ефект[1].

Във внесения в съда обвинителен акт се твърди, че през горепосочения инкриминиран период, подсъдимият П. като длъжностно лице е сключил три неизгодни договора за правна защита и съдействие, които са с неоснователно завишен адвокатски хонорар.

Според фактите по обвинението, трите договора касаят ангажирането на двама адвокати за процесуално представителство по три граждански дела, предмет на които е неоценяем иск и дължимото възнаграждение по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения е трябвало да бъде в размер на по 300 лева за всяко едно от водените дела. И тъй като подсъдимият П. е сключил трите договора за правна защита и съдействие с цена общо за 27 000 лева, надвишаваща многократно минимално предвиденото в наредбата адвокатско възнаграждение, по този начин същите представляват неизгодни сделки, с което е нанесъл значителна вреда в общ размер на 26 100 лева на представляваното от него ГПК „Х.“.

В обвинителния акт е очертан като критерий за неизгодност на всяка една от сделките, заплащането в повече от допустимото възнаграждение по наредбата, т.е. при условията на „прекомерност“.

Отделно за сключените договори за правна защита и съдействие по образуваните дела пред РС - Мадан и РС - Ч. е посочено, че техният предмет е един иск, като е следвало да се заплати само едно възнаграждение в разумен размер според наредбата или подсъдимият е договорил и заплатил два пъти възнаграждение за едно и също нещо, т.е. критерият за двойно заплащане или „дублиране“ на дължимата цена за предоставената услуга по двете първоинстанционни дела.

В чл. 36 от Закона за адвокатурата е регламентирано, че адвокатът има право на възнаграждение за положения труд, като неговият размер се определя в сключения договор с клиента. Изрично обаче е отбелязано, че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован, като не може да бъде по- малък от предвидения такъв в наредбата на Висшия адвокатски съвет.

Не може да се оспори и това, че според чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията му към 2016 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по гражданско дело, при неоценяем иск, възнаграждението не може да е по- ниско от 300 лева.

Но според тези разпоредби, договарянето на дължимото адвокатско възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, като има ограничение единствено спрямо минималния му размер за съответния вид правна помощ. Или както коректно е оценено от първостепенния съд, договарянето на възнаграждението между адвоката и клиента над минимално предвидения в наредбата праг, не би могло да превърне автоматично договора за правна защита и съдействие в неизгодна сделка, поради прекомерността на договорената парична сума за заплащане. Това впрочем не се отрича и от прокурора в промененото му становище в протеста спрямо първоначалната позиция във внесения обвинителен акт, поддържано и от представителя на апелативната прокуратура.

В посочения инкриминиран период подс. П. е сключил последователно три сделки, представляващи договори за правна защита и съдействие по повод на осъществено процесуално представителство по гр. д. № 98/2016 г. на РС - Мадан, гр. д. № 93/2016 г. на РС - Ч. и в. гр. д. № 423/2016 г. на ОС - Смолян. По първите две дела е било изплатено възнаграждение на адвокатите П. и С. в размер на по 10 000 лева, а по третото от тях в размер на 7 000 лева.

По делото е установено, че и по трите договора за правна защита и съдействие, страните са изпълнили своите права и задължения, доколкото представляваната от подсъдимия П. кооперация в качеството на клиент е заплатила стойността на договорената услуга, а упълномощените от него двама адвокати са осъществили процесуално представителство по посочените в договорите три граждански дела.

Основният въпрос е, каква би следвало да бъде действителната справедлива стойност на възнаграждението за предоставената адвокатска услуга по всеки един от договорите и дали тя би следвало да е равна на минимално предвидения размер по наредбата от 300 лева? В тази връзка напълно резонно от окръжния съд не е споделена тезата на държавното обвинение, че справедливата стойност, трябва да е равна на минимално предвидения нормативен размер. Обстоятелството, че след произнасянето на ОС - Смолян по в. гр. дело № 423/2016 г. със съдебен акт е определена като дължим хонорар на адвокатите на спечелилата делото страна само сумата от 300 лева, не може да бъде определящ и обвързващ критерий за договаряните преди това с подсъдимия възнаграждения за ангажирането им по трите дела.

Тук няма никакво отношение и повдигнатият в протеста довод за наличието на сила на присъдено нещо от страна на горепосочения съдебен акт от окръжния съд за определените разноски спрямо вменената предходна деятелност на подсъдимия като представител на кооперацията по повод на сключените, според държавното обвинение, три неизгодни сделки, поради прекомерност на договореното възнаграждение.

Това е така, защото договорът за правна помощ не представлява типична облигационна сделка, тъй като е свързан с личността на договарящите се, в резултат на гласуваното взаимно доверие между клиента и лицето, упражняващо адвокатска професия[2].

Обстоятелството, че подсъдимият е могъл или не е успял да ангажира за същата дейност друго правоспособно лице – адвокат, за по-малко възнаграждение, не прави автоматично сделката неизгодна спрямо риска това лице, ако не е достатъчно мотивирано, да не се справи успешно по делото, в резултат на което кооперацията да претърпи други значителни вреди.

Правилно е съобразено, че процесуалното представителство по всяко едно от делата е било осъществено не от един, а от двама адвокати, които са положили съответния труд в рамките на своите компетенции и възможности, за да може в крайна сметка интересите на представляваната от тях кооперация да бъдат успешно защитени.

Друг значим факт е обстоятелството, че предмет на трите граждански дела са предявените не един, а множество неоценяеми искове по реда на чл.58 от Закона за кооперациите, защото по тях са били оспорени взетите решения на Общото събрание на кооперацията, които представляват съгласно чл.210, ал.1 от ГПК обективно, кумулативно съединени искове[3]. По този повод не може да не направи впечатление обстоятелството, че първоначалната искова молба по гр. д. № 98/16 г. на РС - Мадан на член-кооператора Е.Б. е била бланкетна и насочена срещу всички решения на Общото събрание на кооперацията, които са повече от 10 на брой, като така е и приета с разпореждане на съдията-докладчик[4]. Впоследствие при разглеждането й по гр. д. № 93/16 г. на РС - Ч., новият съдия – докладчик я е оставил без движение, като в изпълнение на указанията му са конкретизирани претенциите на ищеца спрямо 5 от решенията на ОС на кооперацията[5].

Неслучайно в чл. 2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. е посочено, че за процесуално представителство по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно. И по този повод от приобщените в настоящото производство три дела е видно, че са подавани многобройни молби, писмени защити, отговори на исковата молба и въззивната жалба на ищеца, като е било осъществявано и процесуално представителство по време на провеждането на поредица от съдебните заседания и др. На следващо място, ако се изходи от фактическата и правна сложност на предмета на спора по водените последователно граждански дела и техният обем, няма как да се приеме, че справедливото възнаграждение, което се дължи на двамата адвокати, трябва да възлиза в рамките на фиксираните от прокурора по 300 лева или общо от 900 лева. Не може да се оспори, че голяма част от депозираните молби, становища и искания по делото не са изрядни като стил и невинаги относими към водения правен спор, но от това не може да се направи извод за липсата на положен труд от двамата пълномощници във връзка с провежданата процесуална защита, особено с оглед и на постигнатия положителен резултат за техния клиент.

Настоящият състав споделя виждането, че по делото, във връзка с предмета на повдигнатото обвинение, не би могло да се установи по безспорен начин - какъв би следвало да бъде справедливият размер на дължимото адвокатско възнаграждение по трите процесни договора, респ. за прекомерността на изплатените суми. И от тук да се достигне до заключението за доказаност от обективна страна като съставомерен признак на престъплението по чл.220, ал. 1 от НК, наличието на причинена значителна щета в размер на не по-малко от 14 минимални работни заплати за страната[6], в резултат на сключените от подсъдимия неизгодни сделки.

Правилно е посочено, че липсва доказаност от страна на повдигнатото обвинение, каква точно следва да е причинената щета на кооперацията в резултат на сключените от подсъдимия три договора за правна помощ и съдействие. И това е така, защото договарянето на възнаграждение, макар и сериозно надвишаващо, минимално предвиденото по Наредба № 1/2004 г. на ВАС, не превръща автоматично сделката в неизгодна, още повече при наличието на предявени множество искове.

Не може да се отрече и обстоятелството, че през 2016 г. ГПК „Х.“ се е намирала в тежко финансово състояние, но последното не обвързва законния й представител, да договаря адвокатско възнаграждение, единствено в рамките на минимално предвидения размер в горепосочената наредба, т.е. да не го надвишава, с оглед на търсенето на най-ефективна защита по повод на подадената искова молба.

Основателно не е приета за доказана и тезата на прокуратурата, че на адвокатите С. и П. не е следвало да се заплаща изобщо възнаграждение по гр. д. № 98/2016 г. по описа на РС - Мадан, защото при сключването на договора, това дело е било прекратено и изплатеното възнаграждение се е дублирало с възнаграждението по следващото гр. дело № 93/2016 г. пред РС - Ч.. Това е така, защото в чл. 78, ал.4 от ГПК е посочено изрично, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. А в Закона за адвокатурата не е предвидена забрана за сключване на повече от един договор за правна помощ по вече образувано дело по време на процесуалното му развитие, защото страните са свободни да договарят условията за заплащане на извършената работа, дори и след приключване на съдебното производство, което е сторено и в настоящия случай.

Правилно не е възприет и доводът, че към момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие по гр. д. № 98/2016 г. на РС - Мадан и гр. д. № 93/2016 г. на РС - Ч., не е имало основание за заплащане на възнаграждения, тъй като двете дела са приключили, без по тях да е имало претенция за присъждане на разноски. Това е така, защото на практика, адвокатът и клиентът не са обвързани с някакъв срок да уредят финансовите си взаимоотношения по повод на осъщественото процесуално представителство, чрез сключване на договор. Безспорно договорите са били сключени в един по-късен момент, но това отново не означава, че председателят на кооперацията не е имал право да заплати адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по приключилите дела. По този повод решението на съда, включително и в частта му за разноските, не лишава адвоката от правото му да претендира съответното справедливо възнаграждение от клиента си, доколкото е осъществил процесуално представителство по делото.

Освен от обективна страна, подсъдимият П. не е осъществил състава на престъплението по чл.220, ал.1 от НК и от субективна страна, защото липсва установяване на нужния пряк умисъл за сключването на неизгодна сделка, в резултат на което да се причини и вреда на представляваната от него кооперация.

По делото е изяснено, че подс. П. се е доверил на двамата адвокати по повод на твърдението им, че предмет на трите дела са множество обективно и субективно съединени искове, като им се е дължало посоченото в договорите възнаграждение. Тази теза е аргументирана, макар и не достатъчно ясно, от двамата адвокати пред гражданските съдилища, за което няма вина техният клиент. В тази връзка по делото са били подадени от тях няколко молби с искане за присъждане на разноски, съобразно представените справки - сметки. Проличава и в разсъжденията при разпитите им в качеството на свидетели в наказателното производство.

Правилно е преценено за логично, обстоятелството, че подсъдимият не е бил наясно, какво точно възнаграждение се дължи за водените дела, като същият очевидно се е доверил безрезервно на поясненията на адвокатите си относно механизма на определяне на дължимите се възнаграждения и не е целял причиняването на вреди на кооперацията. Не може да му се вменява по този повод и визираното в протеста задължение - да проверява подобна информация по сходни дела, достъпна в правните справочници на А., С. и Л., тъй като не е специалист в тази материя, а и това става срещу съответното заплащане. Неслучайно съдебната практика изисква при преценката за неизгодността на сделката, да се вземат предвид не само нейният стойностен еквивалент, но и количеството, качеството и всички други обстоятелства, касаещи нейната специфика, като умисълът следва да е формиран към момента на сключването й, вкл. и спрямо резултата[7].

Само поради факта, че единият от ангажираните адвокати се явява сестра на подсъдимия[8], не би могло да доведе до извода, че същият умишлено и целенасочено е завишил изплатеното адвокатско възнаграждение в нейна полза. Не може да се отрече и това, че хонорарите по трите дела многократно надвишават дължимия минимален размер на адвокатското възнаграждение /при предявен само един иск/, но уговорената между страните по договорите сума сама по себе си, не би могла да бъде индиция за сключена умишлено неизгодна сделка. И това е така, защото размерът на адвокатското възнаграждение се явява резултат от свободното договаряне между страните по договора, при което се съобразяват качеството и обема на свършената работа, особено както е и в случая, ако е налице успешен изход по делото за клиента.

Убеждението на подсъдимия, че е действал правомерно, проличава и при запознаване с показанията на разпитаните по делото свидетели – не само ангажираните с договарянето адвокати С. и П., но и членовете на управителния и контролния съвет на кооперацията - П. и Ц., които са били запознати със случая. В по-косвен план проличава и от изказванията на проведеното Общо събрание на кооперацията през следващата година, по време на което са обсъдени резултатите от водените и приключени граждански дела, приет е годишният счетоводен и финансов отчет на кооперацията за 2016 г., а подсъдимият като председател и членовете на УС на кооперацията са били освободени от отговорност за предходната финансова година[9]. Вярно е, че решението на ОС на кооперацията за освобождаване на председателя от отговорност не би могло да повлияе на наказателната отговорност за извършено преди това престъпление[10], но заетата от него тогава позиция във връзка с ангажирането на адвокатска помощ, подкрепена и от присъстващите член-кооператори, илюстрира в известна степен невъзможността същият да предвиди настъпването на обществено-опасни последици от деянието си, свързани с нанасянето на значителни имуществени щети в резултат на изплатените, твърде високи по размер хонорари.

Деянието законосъобразно е преценено, че не е извършено по непредпазливост, което да позволи преквалифицирането му като престъпление по чл.219, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Отправеното твърдение в протеста за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, не може да бъде споделено, а и настоящият въззивен състав като втора, първа инстанция[11], няма пречки да допълни съображенията на окръжния съд по отношение и на това престъпление.

Съдебната практика позволява подобна преквалификация, като се изисква съставомерните факти да включват възможността длъжностното лице в кръга на службата си да е оправомощено да сключва сделки от името на организацията, която представлява и с подписа си да ангажира отговорността й по тях. От обективна страна общото със състава на престъплението по чл.220, ал.1 от НК е, че с тях се причинява и значителна щета/вреда за съответната организация[12].

За разлика от него, обаче деянието по чл.219, ал.1 от НК поначало се извършва под формата на бездействие, като макар и рядко е възможно деецът да извършва действия, които са неправилни, некомпетентни или са недостатъчни за запазване на повереното му имущество[13]. Затова е важно в обстоятелствената част на обвинението да става ясно в какво точно се изразява неполагането на достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното имущество или възложената работа от страна на длъжностното лице и от това да произлязат значителни вреди.

Противно на доводите на прокурора, от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че подсъдимият П. не е упражнил необходимия контрол преди сключването на договорите, с оглед на задължението му като председател на кооперацията да опита да договори адвокатско възнаграждение с други лица, единствено в рамките на минимално предвидения размер от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, т.е. да избере по-изгодно икономически предложение.

Аргументирано по този повод от първостепенния съд е отчетено обстоятелството, че подсъдимият е имал убеждението, че ангажираните до момента адвокати са се справили успешно с възложената им задача, с оглед на изхода по приключилите дела и защитените интереси на представляваната кооперация. Два от договорите за правна защита и съдействие са сключени след приключване на гражданските дела № 98/2016 г. на РС - Мадан и № 93/2016 г. на РС - Чепеларе, като П. не е имал до този момент възможност да води паралелни проучвания и да избере друго предложение за процесуално представителство. И напълно логично е да се прецени, че след успешното приключване на първоинстанционните дела, ще следва да се сключи нов договор за правна защита и съдействие по в. гр. д. № 423/2016 г. пред ОС - Смолян отново със същите адвокати.

За престъплението по чл.219, ал.1 от НК също се изисква да се установи по категоричен начин, какви са действително нанесените вреди на кооперацията. С основание не е възприет и използвания от държавното обвинение подход, че това следва да съставлява разликата в паричните суми между договореното и изплатено на адвокатите възнаграждение и минимално предвиденото такова в наредбата. Отново остават неясни съображенията на прокурора, защо се приема, че е налице изискуемият резултат за значителност на нанесените вреди, с оглед на размера на платените суми по договорите, след като не е посочено как точно е калкулиран дължимият реално от подсъдимия адвокатски хонорар, който обичайно се заплаща при други подобни случаи[14].

Очевидно изплатените хонорари надвишават многократно, минимално предвиденото възнаграждение в наредбата, ако се приеме, че е налице предявен само един единствен неоценяем иск по чл.58 от ЗК. Но това не означава, че след като гражданският съд в решението си е счел на основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерен единият от тях[15], с оглед на присъденото минимално обезщетение за разноски на противната страна, следва автоматично и извода, че посредством сключените преди това от подсъдимия неизгодни сделки, по непредпазливост при условията на безстопанственост са нанесени значителни вреди на представляваната от него кооперация.

Възприемането на подобна теза би поставило множество стопански ръководители като длъжностни лица в абсурдната ситуация, впоследствие по сигнал на противната страна[16] да носят наказателна отговорност във връзка с присъдените от гражданския съд по-ниски обезщетения за разноски по делата, с оглед на заплащането преди това на прекомерни адвокатски възнаграждения, ако са значителни разликите в техните размери. Липсата на подобна увереност от страна на прокуратурата за наличието на извършено съставомерно деяние по чл.219 от НК от представителите на ръководството на кооперацията проличава и от представеното по делото постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 17.12.2020 г. по преписка № 1457/2020 г. на ОП - Смолян, касаещо в косвен план инкриминирания период и събития[17].

В конкретния случай данни по чл.11, ал.3 от НК за знание или дори за предположение от страна на подсъдимия за настъпването на подобни обществено-опасни последици при условията на самонадеяност липсват. Не могат да се приемат и негови действия при условията на небрежност, защото е бил длъжен или могъл да предвиди, че упълномощените от него преди това процесуални представители ще го заблудят по отношение на начина на формиране размера на адвокатското възнаграждение, така че да бъдат злепоставени интересите на представляваната от него кооперация, като й бъдат нанесени значителни щети.

В този ред на мисли не са налице условията за ангажиране на отговорността на подсъдимия П. и за престъплението по чл.219, ал.1 от НК, заради липсата и на установено субективно /непредпазливо/ поведение от негова страна. Затова и поддържаният от прокурора в протеста алтернативен довод за нарушение на закона, аргументиран с тезата за съставомерност на деянието по този по-леко наказуем състав на престъпление се явява неоснователен.

Окръжният съд е пропуснал да вземе отношение по направените разноски с присъдата, които на основание чл.190, ал.1 от НПК остават за сметка на държавата и това би могло да стане по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК с определение. Във въззивното производство няма направени разноски.

В заключение, настоящата съдебна инстанция намира протестът на Окръжна прокуратура – Смолян за неоснователен, което изисква да бъде оставен без уважение, а постановената присъда - потвърдена изцяло.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Апелативният съд [1] Р № 235/10.12.2003 г. по н.д. № 79/2003 г. на 3 н.о. и Р № 265/18.07.2013 г. по н.д. № 781/2013 г. на 2 н.о. на ВКС.