Решение № 3853 от 22.9.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 18085/2022 г.

производството по гр. дело № 18085/22 г. по описа на ПРС, XVІІI гр.с., е прекратено в частта, относно предявения от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, против С. И. И., ЕГН ••••••••••, установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване дължимостта на сумата за главница за разликата над 1212.21 лева до 1620.63 лева, за периода от 01.10.2020 г. до 31.01.2022 г., както и в частта, относно предявения от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, против С. И. И., ЕГН ••••••••••, установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване дължимостта на сумата за обезщетение за забава за разликата над 176.64 лева до 178.90 лева за периода от 02.12.2020 г. до 06.10.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 7042/10.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14462/2022 г., на основание чл. 233 ГПК, поради частични откази от предявените искове. Със същото определение Заповед № № 7042/10.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14462/2022 г., е обезсилена в частта относно сумата за главница за разликата над 1212.21 лева до 1620.63 лева, за периода от 01.10.2020 г. до 31.01.2022 г., както и в частта относно сумата за обезщетение за забава за разликата над 176.64 лева до 178.90 лева за периода от 02.12.2020 г. до 06.10.2022 г. Производството по делото продължава по отношение на предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, против С. И. И., ЕГН ••••••••••, обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване дължимостта на сумата за 1212.21 лева – главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. – 31.01.2022 г., както и за сумата в размер на 176.64 лева – обезщетение за забава за периода от 02.12.2020 г. -06.10.2022 г., за които суми и периоди включително е издадена Заповед № 7042/10.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14462/2022 г. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното: Видно от приложеното ч.гр.д. № 14462/2022 г. по описа на ПРС, І бр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящия процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ето защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания. Относно тяхната основателност, съдът приема следното: Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в •••••••••, публикувани в местен ежедневник - вестник „Марица“ - ••••••••• г. и в национален всекидневник – вестник „Новинар“ от 27.12.2007 г. В чл. 3, ал. 1 от Общите условия като купувач и потребител на топлинна енергия за битови нужди е определено физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда. На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че С. И. И. е собственик на имот - жилище, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Кольо Фичето“ № 3, ап. 21. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 3652/23.03.2023 г. – л.43-44/. Съдът приема тези факти за доказани, като ги съобрази и с представените по делото доказателства. По делото като писмени доказателства са приети: Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот ••••••••••••••• г. на •••• при ПРС, вписан под акт ••••, •••• от ••••••••• г. в Службата по вписванията – ••••••••• /л. 68-70/ и Справка от АВ, за периода от 01.01.1991 г. – 22.05.2023 г., в която е отразен Нотариалния акт за покупко- продажба на недвижимия имот от ••••••••• г. /л.78/; Заявление за услуга – Смяна на клиент за топлофициран обект, депозирано на 08.02.2022 г. от С. И. до „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, за открИ.е на абонатен номер на обект: ••••••••••••••• /л.71-72/, Заявление – Декларация от 08.02.2022 г. за започване на продажба на топлинна енергия от С. И. до „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, за обект: ••••••••••••••• /л.73-74/, Спогодба между С. И. и „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД от 08.02.2022 г., за открИ.е на клиентски номер само на С. И. за съсобствения обект /л.75-76/. Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната топлинна енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение, цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност. Фактурата се изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие. Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия. По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че задълженията са за сградна инсталация, битова гореща вода /БГВ/ и за услуга разпределение. Основният спорен между страните по делото въпрос, с оглед възраженията на ответника е дали на ответника е доставено претендираното количество и вид топлинна енергия /за БГВ/ през процесния период, съответно дали дължи претендираните за тази енергия, суми. Въпросът произтича от възраженията на ответника, че за целия, процесен период, в имота на ответника не се е потребявала БГВ. Относно дължимостта на конкретните, начислени от ищцовото дружество, суми по партидата на ответника по делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, на •••• инж. В. Ш. по назначената съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че през процесния период 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г., абонатната станция, обслужваща жилищния блок в •••••••••••••••, където се намира процесния апартамент ••••, е работила през целия процесен период, като е подавала топлоенергия за отопление и БГВ на включените в съответната мрежа абонати, т.е. сградата – етажна собственост, в която се намира жилището, е била топлоснабдявана. Вещото лице установява, че в имота на ответника, през процесния период, всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока, в имота няма монтирани ИРУ. Установява също, че през имота на ответника не преминава щранг лира. Вещото лице установява още, че в имота на ответника има монтиран един брой водомер за топла вода, като начисляванията за изразходваното количество ТЕ за БГВ са ставали на база един брой лице по 140 л./денонощие, поради неосигурен достъп за отчет на устройството. Според ••••, за имота на ответника са прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването за БГВ – на брой лица по 140 л./денонощие. Вещото лице установява, че за имота през процесния период, разпределеното количество топлинна енергия е общо 12, 42388 МWh, в т.ч. 2, 91551 МWh за отдадена сградна инсталация, 0, 0 МWh за отопление и 9, 50837 МWh за БГВ. Според •••• няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ. Според •••• количеството ТЕ за БГВ е начислявана като са спазени изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16- 334/06.04.2007г. – поради неосигурен достъп за отчет на измервателно устройство, липса на такова или изтекла метрологична годност. Вещото лице установява, че реално количество потребена ТЕ за БГВ не може да бъде определена, тъй като не е осигуряван достъп за отчет на измервателното устройство (водомер за топла вода) през процесния период. Поради тази причина начисляванията са ставали на брой лица по 140 л/денонощие, спазвайки се изискванията на т. 6.7 във вр. с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16- 334/06.04.2007г. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител. Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено, а и същото не е оспорено. От страна на ответника не са ангажирани доказателства за осигуряван достъп на разпределителя. Съгласно чл. 18, ал. 3 от Общите условия, купувачът в СЕС е длъжен да има средства за дялово разпределение на топлинната енергия в имота си – индивидуални топломери или индивидуални разпределители, монтирани на всички отоплителни тела, както и водомер за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имота му. Същият е длъжен да осигурява на продавача при необходимост, свързан с изпълнение на задълженията му достъп до помещенията, отоплителните тела и средствата за отчитане на дялово разпределение в своя имот – чл. 13, т. 3 от Общите условия. От изложеното следва, че дори да са верни твърденията на ответника, че през целия процесния период, в апартамента не е ползвана БГВ, то това не води автоматично до отпадане на задължението за заплащане на доставената в сградата топлоенергия, в т.ч. и за БГВ само за един абонат. Единственият начин да се установи дали в конкретния обект е ползвана топлинна енергия за БГВ за определен период е, чрез отчитане на показателите на водомера за БГВ. Това би могло да стане при условие, че абонатът или негов представител е изпълнил посочените по – горе задължения, а именно: да се снабди с изправен водомер за БГВ, както и да осигури достъп за периодичното му отчитане, съгласно предвидените в Общите условия, срокове. След като в случая е установено, че ответникът не е изпълнил задължението си да осигури достъп за периодичното отчитане на водомера, са приложими разпоредбите на Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, според които се начислява служебно количество за топлоенергия за БГВ. Съгласно чл. 25 от Общите условия, в случаите, когато уредите не са отчетени поради неосигуряване на достъп от купувача, разпределението на топлинната енергия за отопление се извършва от търговеца, съгласно чл. 70, ал. 4 (от Приложения по чл. 61, ал. 1 от НТ). От техническата експертиза, се установява, безспорно, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ. Поради изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че данните за потребеното количество топлинна енергия в представените по делото счетоводни документи не отговорят на реално потребеното количество топлоенергия за БГВ. Действително, макар и от заключението на съдебно – техническата експертиза да се установява, че през процесния период, отоплителните тела в жилището на ответника са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока, •••• установява, че за отопление не са начислявани суми. Обстоятелството, че абонатната станция, свързваща процесния имот, е работила и подавала топлоенергия, се доказа пълно и главно от техническата експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно изготвена. Според разпоредбата на § 1 т. 3 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, „инсталация в сграда“ или „сградна инсталация“ е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите. Съгласно чл. 143, ал.1 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата по чл. 125, ал. 3 (Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването). Съобразявайки изискванията на Наредбата и приложената към нея Методика за дялово разпределение на топлинната енергия, •••• е заключило, че дружеството за топлинно счетоводство е разпределило правилно съответната на отопляемия обем на жилището на ответника, отнесен пропорционално към обема на сградата, топлинна енергия за т.нар. сградна инсталация. С оглед посочената разпоредба и доколкото се установява, че абонатната станция, обслужваща сградата на ответника през периода е работила, съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и е изправна страна по него, която може да претендира насрещно реално изпълнение, респективно, че ответникът дължи определените суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Независимо от това, купувачът в сграда – етажна собственост, дори и в случаите на спряно топлоподаване към отоплителните тела в имотите, остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата – чл. 11, ал. 5 от Общите условия. В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2016 г. от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВКС, ОСГК. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по отправени преюдициални запитване, член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Приема се също така, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено и не е оспорено. Начинът на разпределение и начисляване на ответника на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, според •••• по СТЕ е бил извършван в съответствие с нормативните изисквания. Поради изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че данните за потребеното количество топлинна енергия в представените по делото счетоводни документи не отговорят на реално потребеното количество енергия. Изготвената от •••• В. Ш. и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза като обективна, компетентно дадена и неоспорена от страните, дава точен отговор на това как е образувана стойността на начислените количества топлинна енергия и акцесорните вземания, като на база изчисленията на •••• размерът на главницата за исковия период възлиза на сумата от 1380.92 лева, като след извършено плащане и прихващане на задължения за процесния имот, то неплатената сума за топлинна енергия е в размер на 1 212.21 лева, а обезщетението за забавеното й плащане – на сумата от 161.19 лева, които суми съответстват изцяло на претендираните от ответника вземания. Изложеното дотук налага извод за основателност на предявените от ищеца искове за установяване дължимост на сумите по издадената в негова полза заповед за изпълнение- главница и лихви в заявените размери. Върху главницата се дължи и законната лихва, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК от датата на подаване на заявлението - 07.10.2022 г. до окончателното й заплащане. Ето защо предявените искове следва да се уважат, като основателни и доказани. Относно разноските: С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 4 ГПК. Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на – 75 лева– ДТ; общо 400 лева – депозити за експертизи. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева за исковото производство и 50 лева – за заповедното производство, предвид конкретната фактическа и правна сложност. От разноските от общо 575 лева, по съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат 443.77 лева. Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 87.10 лева – ДТ в размер на 37.10 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. По съразмерност се дължат 65.20 лева. За исковото производство, ответникът е направил разноски в размер на 500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, видно от ДПЗС /л.32/. По направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията се определят по определения начин, съобразно размера на материалния интерес. В конкретния случай, съдът намира, че материалният интерес по делото се формира от общия размер на предявените искове и той възлиза на 1799.53 лева, като сбор от цената на двата иска. При така определения интерес на делото, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (действаща към датата на сключване на ДПЗС), е в размер на 479.95 лева. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. с оглед материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита интересите на ответника по делото. За исковото производство на ответника, следва да му се присъдят по съразмерност разноски в размер на 114.10 лева. За заповедното производство не са представени доказателства за сторени разноски от ответника, поради което такива не следва да му се присъждат. Мотивиран от горното, съдът