Решение № 201 от 8.2.2024 г. на Административен съд - Смолян по дело № 125/2023 г.

Производството е по чл. 251 ГПК. Съдът е сезиран с искане вх.№ 143 от 19.01.2024г. от директора на ТП ДГС З. за тълкуване на Решение №147 от 15.06.2023г. по адм.д. №125/23г. на АССм. Иска се съдът да разтълкува решението като укаже на административния орган на какъв етап следва да се върне открития конкурс, за да продължи работата на комисията, тъй като в съдебното решение не е указано какви последващи действия следва да изпълни директора, за да стигне до издаване на законосъобразна заповед. Ответната страна „ДИМ ТРАНС-95“ЕООД, [населено място] в срока по чл. 251 ал.3 ГПК не депозира становище. След преценка на допустимостта на молбата съдът счита, че същата се явява допустима. Според чл. 251 ал.2 ГПК тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено. В случая се иска тълкуване на влязло в сила съдебно решение, за което няма данни да е изпълнено, като напротив, сочи се в молбата, че административният орган не знае от кой етап да върне конкурса. Съгласно чл. 251, ал. 4 от ГПК съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо. В конкретния случай, предвид съдържащите се данни по делото, съдът счита, че не е необходимо призоваване на страните в открито съдебно заседание. Установени по делото релевантни към молбата за тълкуване факти и обстоятелства: С решение №147 от 15.06.2024г. по адм.д. №125/2023г. на АССм е отменена Заповед № 3-09-81/10.04.2023г. на директора на ТП ДГС-[община], с която е обявено класирането в проведения на 04.04.2023г. открит конкурс за възлагане на дейности добив, сеч, разкройване и разтрупване на асортименти, извоз до временен склад, кубиране и рампиране на дървесината, за обект №2322 и е определен изпълнител. Със същото решение е осъдено ТП „ДГС [община]“ да заплати на „ДИМ ТРАНС-95“ ЕООД, [ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от М. А. Д. разноски в размер на 2 750 лв. Решението е в сила от 14.12.2023г. Издадено е разпореждане за издаване на изпълнителен лист № 15/04.01.2024г. Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения: Според правната доктрина и установената съдебна практика на тълкуване подлежат неясните съдебни актове. Неясно е съдебното решение, от чиито мотиви и диспозитив не може да се разбере какъв е смисълът на решението, т. е. да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена правна воля на съда по разрешения с решението правен спор. На тълкуване подлежат решения, за които е невъзможно или затруднено прилагането на правните последици, произтичащи от тях. Смисълът на тълкуването на едно съдебно решение е да се обезпечи прилагането на правните последици на това решение, включително неговото правилно изпълнение. Тълкуването е способ за отстраняване на неясноти във волята на съда, водещи до затруднения при изпълнението на съдебното решение. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК подлежи само и единствено диспозитивът на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на присъдено нещо, а са само елемент на това решение (ТР № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС). Поради това тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване на самото решение, което се отъждествява с диспозитива му. В настоящия случай, видно от самото искане, молителят не е поискал тълкуване на диспозитива на влязлото в сила съдебно решение като неясно или неразбираемо. По-скоро иска тълкуване на мотивите на съденото решение, което е недопустимо.Тълкуване се прави на самото решението, което се отъждествява с диспозитива, въз основа на дадените мотиви. Законът не дава възможност за нова преценка на данните по делото или за промяна на мотивите, което би променило и волята на съда спрямо постановеното вече решение, ползващо се със сила на присъдено нещо. В случая влязлото в сила решение, предмет на молбата за тълкуване, не е неясно или недвусмислено. Волята на съда е достатъчно ясно формулирана в диспозитива на решението, а именно заповедта е отменена. Правомощията на съда по чл. 172 ал.2 АПК са да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. В случая заповедта е отменена изцяло. Не е в правомощията на съда да указва на административния орган на какъв етап трябва да се върне конкурса, за да продължи работата на комисията, нито съдът би могъл да указва какви точно действия трябва да се изпълнят от директора, за да се стигне до законосъобразна заповед, както се иска в молбата за тълкуване. Предвид изложеното съдът счита, че молбата по чл. 251 от ГПК за тълкуване на решението е неоснователна и следва да се остави без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд – [област]