Решение № 4942 от 11.11.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 13874/2024 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. В. А. Т. в качеството на кмет на Столична община чрез юрк. И. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №38-106/20.08.2024г. на председателя на Държавна агенция ”Национална сигурност” /ДАНС/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че кметът на Столична община /СО/ няма нормативно задължение да сезира ДАНС за извършване спрямо него на специално проучване за надеждност, респ. допуск до класифицирана информация, тъй като, от една страна ръководителите на всяка организационна единица определят списък на длъжностите, за които се изисква допуск, а от друга страна, лицата кандидатстващи за длъжност, включен в списъка, задължително се проучват за надеждност от ДАНС. Затова, лицата по списъка нямат задължение да подават молби, поради което и кмета на СО, като включен в списъка не е имал такова задължение. Допълва, че в ЗЗКИ и ППЗКИ не се вменява задължение на ръководителят на съответната организационна единица да проведе проучване за надеждност, като допускът до класифицирана информация е условие да се заеме определена длъжност. Освен това, не намира и указан нормативен срок, в който следва да се сезира ДАНС за проверка за надеждност. Намира, че АУАН е съставен след срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушителят е станал известен с подписване на клетвения лист, което за кмета на СО е било на 13.11.2023г. и именно от тази дата, ако се следва логиката в АУАН, тъй като задълженията за допуск са произлезли именно от заеманата длъжност, е известен нарушителя. Твърди, че съставения констативен протокол не му е бил връчен по надлежния ред, както към датата на съставянето му, така и към датата на съставяне на АУАН. Сочи, че липсват задължителните реквизити в съдържанието на акта по чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, а НП е издадено без да се проведе обективно разследване, включително и наказващият орган не упражнил правомощията си на преценка на доказателствата и допълнително разследване. Счита, че размерът на глобата не е съобразен с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. При евентуалност, в случай, че съдът не приеме доводите за отмяна на НП, моли деянието да се квалифицира като маловажно, тъй като е за първи път, не са настъпили вреди и вредни последици, а на 16.07.2024г. Т. е инициирал производство за проучване за надеждност, с цел допуск до съответното ниво на класифицирана информация, което го отличава с по-ниска степен на обществена опасност. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез юрк. Ч. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по изложените в същата съображения като незаконосъобразно. Претендира за присъждане на разноски. Наказващият орган чрез А. - държавен служител с юридическо образование, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по съображения, подробно изложени в депозирани писмени бележки, в които намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията за форма и съдържание по чл.42 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН. От събраните доказателства, категорично се установило извършеното нарушение, за което на Т. било наложено справедливо наказание, при съобразяване на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Противопоставя се случая да бъде квалифициран като маловажен, поради констатираните обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Претендира за юрисконсултско възнаграждение по представен списък от 150 лева. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С обжалваното НП на В. А. Т. в качеството на кмет на Столична община е наложена глоба, в размер на 200 лева, за това, че като ръководител на организационна единица по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗКИ в периода от 13.11.2023г. до 01.07.2024г. в гр. София не е подал писмено искане до ДАНС да му бъде извършено специално проучване за надеждност, с което си бездействие е извършил нарушение на чл.146 от ППЗЗКИ, вр. чл.37, ал.1, вр. чл.49, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗКИ, вр. чл.148, ал.1 от ППЗЗКИ. НП е издадено въз основа на АУАН №38-89/04.07.2024г. и констативен протокол с рег.№С-11692/01.07.2024г. Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП. Разпитани по делото са свидетелите Ц. И. С. - актосъставител и Д. П. Т. - присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които въз основа на заповед на председателя на ДАНС била извършена планова проверка след приключване на съответното тримесечие в СО като организационна единица относно спазване на изискванията за мерките за допуск до класифицирана информация. На 01.07.2024г. посетили СО и установили, че кмета на СО – В. Т. встъпил на тази длъжност на 13.11.2023г., с полагане на клетва и подписване на клетвен лист и съответно от тази дата, той имал качество на ръководител на организационна единица по смисъла на чл.20, ал.1 от ЗЗКИ. Установили също, че в СО имало утвърден списък по чл.37, ал.1 от ЗЗКИ на длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до съответно ниво на класифицирана информация от предишния кмет на СО. В същият списък била включена и длъжността „Кмет на СО - ръководител на организационна единица“, за която длъжност се изисквал допуск до класифицирана информация. На Т. били изпращани писма, с които го информират, че е задължен да подаде документи за стартиране на процедура по проучване за надеждност, които достигали до него, а той според деловодната система на СО ги пренасочвал към служителя по сигурността, но до датата на проверката на място, той не изпълнител тези си задължения, тъй като проучването се извършва само по писмено искане на ръководителя на организационната единица, в която кандидатства за заемане на съответната длъжност. За констатираното нарушение бил съставен констативен протокол, а в последствие в присъствие на кмета на СО бил съставен и АУАН, който му се предявил и той вписал, че няма възражения. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. Съдът при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП установи задължителното съдържание по в чл.42 от ЗАНН, включително по т.4 и т.5, като прецизно, с необходимата яснота и изчерпателност, според фактическите данни е направено описание на нарушението, с обстоятелствата на неговото извършване, както и са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. Спазени са разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, съответно за съставяне и неговото връчване. Касаещо възраженията на жалбоподателя за невръчване на констативния протокол, това не е част от административнонаказателното производство, което започва със съставянето на АУАН. Актът е съставен от оправомощено длъжностно лице със Заповед рег.№З-146/22.01.2024г. на председателя на ДАНС. АУАН е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН – тримесечен от датата на откриване на нарушителя и до една година от датата на извършване на нарушението. Нарушителят е открит на датата на съставяне на констативния протокол – 01.07.2024г., тъй като именно тогава в конкретика са обективирани всички признаци от извършеното нарушение, както и автора и вината му. Ето защо не може да се възприеме, че датата на встъпване в длъжност или всяка от датите на получаване на уведомителните писма до него, са именно датите на откриване на нарушителя. Процесното НП е издадено в изискуемата форма и законово съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Тези показания са потвърдени от събраните по делото писмени доказателства. Макар жалбоподателят да оспорва задължението си по чл.49, ал.2 от ЗЗКИ, не ангажира доказателства в подкрепа на тезата си, че не е длъжен да подава писмено искане като ръководител на организационна единица и длъжност включена в списъка по чл.37, ал.1 от ЗЗКИ за проучване за надеждност, свързано с допуск до определено ниво на класифицирана информация. На първо място, трябва да се каже, че действително в ЗЗКИ и ППЗЗКИ няма срок за подаване на такова искане за проучване. По тази причина, а и предвид, че нарушението е при бездействие, във всеки момент от възникване на задължението, а това е датата на подписване на клетвения лист и встъпване в длъжност – 13.11.2023г., без да е изпълнил задълженията си, ще е осъществен състав на административно нарушение и то към датата на установяване. Ето защо неоснователни са доводите на Т. в жалбата, свързани с липсата на срок за реализиране на задължението по чл.49, ал.2 от ЗЗКИ. Още повече, че с няколко писма, в периода от м.01 до м.03.2024г. е уведомяван от председателя на ДАНС, че следва да подаде такова заявление за проучване. На второ място, Т. като кмет на СО и включен в списъка на длъжностите по чл.37, ал.1 от ЗЗКИ лично той за себе си, тъй като е ръководител на организационна единица по смисъла на чл.20, ал.1 от ЗЗКИ, трябва да подаде искането за проверка за надеждност. Тези права, видно и от законовите разпоредби не могат да се делегират на други служители. В продължение на повече от шест месеца, кметът на СО вместо да изпълни закона – чл.49, ал.2 от ЗЗКИ, пренасочва напомнителните писма от председателя на ДАНС, така също и упорито отказва да изпълни законовото си задължение именно като ръководител на организационна единица, което е изключително пренебрежение, което в никакъв случай не може да обуслови по-ниска степен на обществена опасност, за да се квалифицира случая като маловажен. Що се касае до това, че на 16.07.2024г. е подал писмено искане, с което е стартирала процедурата по проверка, трябва да се има предвид, че това е след съставяне на АУАН и приключване на проверката, т.е. не е самоволно решение на Т., а продиктувано от започналото срещу него административнонаказателно производство. Не на последно място за завишаване на обществената опасност е, че Т. е кмет на СО, става въпрос за столицата на държавата, за обема от отговорности за отбранително-мобилизационна подготовка и готовност за работа във военно време, пряко свързани с националната сигурност, включително до контрол на нерегламентиран достъп до класифицирана информация. Правилно и в законоустановения минимум на жалбоподателят е наложено наказание по чл.132, ал.2 от ЗЗКИ – глоба от 200 лева, при съобразяване на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, в това число и смекчаващите вината обстоятелства като първо извършване и подаване на искане за проверка за надеждност преди издаване на НП. При тези съображения, съдът, намира че процесното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП – ДАНС следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган се защитава от служител с юридическо образование. При определяне на размер на юрисконсултското възнаграждение, съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а с оглед на липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключилото разглеждане в едно съдебно заседание и извършените действия от служителя А., намира че следва да определи минималното възнаграждение от 80 лева, което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. Водим от горното съдът