Решение № 1073 от 12.6.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 763/2022 г.

Производството по делото е образувано по жалба на Д. К. Б. [ЕГН] от [населено място], [улица]против Отказ на Кмета на О. Г. Д. по заявление с вх. № УТ-20272-88 от 30.05.2022 г. за издаване на скица и виза за проучване и проектиране, материализиран в Писмо изх. № УТ-20272-99-001 от 13.07.2022 г. на Кмета на О. Г. Д., и е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ, тъй като в конкретния случай са налице всички правни и фактически основания за издаване на виза за проектиране на плътна ограда. Твърди се, че съгласно чл. 48 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти. Сочи се, че незаконосъобразно Кметът на Община Гоце Делчев не е администрирал заявлението на оспорващия до Главния архитект на Община Гоце Делчев, който да издаде виза за проектиране на плътна ограда и укаже параметрите на строежа съобразно действащия ПУП на града, предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряването на архитектурно единство при условията на чл. 48, ал. 9 във връзка с чл. 48, ал. 5 от ЗУТ. Иска се отмяна на оспорения отказ и връщане на преписката с указания за прилагане на закона. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на разноски съгласно списък, който представя. Ответникът, Кметът на Община Гоце Делчев, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата. Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: От данните по преписката се установява, че административното производство е започнало по заявление с вх. № УТ-20272-88 от 30.05.2022 г. на Д. К. Б. до Кмета на О. Г. Д. за издаване на скица и виза за проучване и проектиране на ограда при условията на чл. 48, ал. 9 от ЗУТ в собствения на Д. К. Б. недвижим имот с идентификатор по КККР № 17395.501.2123, УПИ XI от кв. 54 по плана на [населено място], изм. със Заповед № 762/14.12.2020 г. на Кмета на Община Гоце Делчев (л. 4 и л. 48 от делото). Към заявлението е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 121, том I, рег. № 1668, дело № 114/2020 г., схема на застрояването и идеен проект. До оспорващия е адресирано Писмо изх. № УТ-20272-88-001 от 13.07.2022 г., подписано от Кмета на Община Гоце Делчев, в отговор на заявление с вх. № УТ-20272-88 от 30.05.2022 г. на Д. К. Б. за издаване на виза за проучване и проектиране на ограда, с което същият е уведомен, че съгласно чл. 48, ал. 7 от ЗУТ към улицата височината на плътната част на оградата трябва да е до 0, 6 м. и цитираният в заявлението чл. 48, ал. 9 от ЗУТ е приложим с оглед осигуряване на архитектурното единство, като законът няма предвид архитектурно единство на отделни елементи в един имот, а такова, даващо цялостен облик на един по-голям ансамбъл от имоти със специфична архитектура, каквато на [улица]не е установена. В административната преписка не се съдържат данни за съобщаване на Писмо изх. № УТ-20272-88-001 от 13.07.2022 г., подписано от Кмета на Община Гоце Делчев, на оспорващия, в оспореното писмо не е посочено в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва, а жалбата е подадена чрез административния орган на 26.07.2022 г. с вх. № 94-00-943 на Общинска администрация [населено място]. По делото са събрани писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 159 от АПК, чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 и чл. 169 от АПК съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване пред Административен съд - Благоевград. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Съгласно трайно установената съдебна практика характеристиката и предназначението на визата за проектиране я определят като индивидуален административен акт по чл. 21, ал.1 от АПК във връзка с чл. 214, ал. 1 от ЗУТ, поради което и скицата с виза за проектиране, респективно отказът за издаването на виза подлежи на обжалване съгласно чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Отказът за издаване на акт за устройство на територията по чл. 140 от ЗУТ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ, подлежащ на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК съгласно чл. 215 от ЗУТ. От съдържанието на вписания в заявлението текст се извлича волята на заявителя да му бъде издадена виза за проучване и проектиране на ограда в собствения му недвижим имот. Писмо изх. № УТ-20272-88-001 от 13.07.2022 г., подписано от Кмета на Община Гоце Делчев, доколкото с него е изрично указано, че съгласно чл. 48, ал. 7 от ЗУТ към улицата височината на плътната част на оградата трябва да е до 0, 6 м. и на [улица]не са установени предпоставки за приложение на чл. 48, ал. 9 от ЗУТ, съгласно който строителството на огради в отклонение от изискванията по ал. 5 и 7 се разрешава от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект съобразно предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряването на архитектурно единство, съдържа волеизявление за отказ за издаване на скица и виза за проучване и проектиране на ограда при условията на чл. 48, ал. 9 от ЗУТ в собствения на Д. К. Б. имот с идентификатор по КККР № 17395.501.2123, УПИ XI от кв. 54 по плана на [населено място]. Доколкото оспореното писмо обективира властническо волеизявление на административен орган, с което, във връзка с подадено от Д. К. Б. заявление с вх. № УТ-20272-88 от 30.05.2022 г. изрично се сочи недопустимост за издаването на виза за проектиране на ограда, съдът намира, че направеното от органа изявление представлява отказ да бъде издаден акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ и засяга правата и интересите на заявителя. По съдържанието си оспореното писмо представлява изричен отказ по заявление с вх. № УТ-20272-88 от 30.05.2022 г. на Д. К. Б. до Кмета на О. Г. Д. и е допустим предмет на оспорване. Съобразно правомощията си, предвидени в чл. 168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващите, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, като съгласно чл. 168, ал.2 от АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Регламентирани са критериите, които обуславят незаконосъобразност на административния акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на определената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона (чл. 146 от АПК). Нищожността е такъв порок, който прави административния акт напълно недействителен, непроизвеждащ правни последици, а само създава привидност за настъпването им. В правната теорията са установени критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. На първо място, липсата на компетентност винаги е основание за нищожност на акта, без значение дали тя е материална или териториална. На следващо място неспазване на определената в закона формата е порок на акта, водещ до нищожността му и то само тогава, когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма. Нарушаването на административнопроизводствените правила обикновено води до унищожаемост, освен ако нарушаването на тези правила е довело до липса на волеизявление и на това основание - до нищожност. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност. Съгласно нормативната уредба на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. В чл. 140, ал. 1 от ЗУТ е предвидено, че възложителят или упълномощено от него лице може да подаде заявление за издаване на виза за проектиране. А съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството. По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 121, том I, рег. № 1668, дело № 114 от 2020 г. жалбоподателят се легитимира като собственик на имот с идентификатор по КККР № 17395.501.2123, УПИ XI от кв. 54 по плана на [населено място] (л. 5 – л. 6 от делото). Визата за проектиране се издава от главния архитект на общината в едномесечен срок от постъпване на заявлението (чл. 140, ал. 7 от ЗУТ). При тази нормативна уредба правомощията да издаде поискана виза за проектиране, както и да откаже издаването на такава, са предоставени на Главния архитект на Общината, а оспореното писмо в конкретния случай изхожда от Кмета на Община Гоце Делчев, който е постановил обективирания в него отказ при липса на материална компетентност за това. В случая съдържащият се в оспореното писмо изричен отказ за издаване на скица и виза за проучване и проектиране на ограда при условията на чл. 48, ал. 9 от ЗУТ в собствения на Д. К. Б. имот с идентификатор по КККР № 17395.501.2123, УПИ XI от кв. 54 по плана на [населено място] изхожда от Кмета на Oбщина Гоце Делчев, който не е овластен от специалния закон за произнасяне по заявления за издаване на виза за проектиране. Съгласно горепосочените разпоредби компетентността е на главния архитект на общината. Писмо изх. № УТ-20272-88-001 от 13.07.2022 г. е подписано от Кмета на О. Г. Д. и изразява неговата преценка по подаденото заявление за отсъствие на основания за издаване на виза за проектиране, т.е. именно Кметът на О. Г. Д. е издател на съдържащия се в него отказ за издаване на виза за проектиране по заявление с вх. № УТ-20272-88 от 30.05.2022 г., подадено от оспорващия, макар да не е овластен от специалния закон с правомощия да се произнесе по подаденото заявление в конкретния случай. Горните фактически и правни констатации налагат извода, че отказът е издаден от орган, за който липсва съответно установена в закона материална компетентност. При това положение, оспореният административен акт се явява нищожен. Липсата на компетентност е основание по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване на отказа, обективиран в оспореното писмо на Кмета на О. Г. Д., за нищожен, доколкото нарушението на закона с издаване на оспорения изричен отказ от Кмета на Община Гоце Делчев вместо от Главния архитект на общината е сред неотстранимите от същия орган пороци. Д. К. на О. Г. Д. е некомпетентен да се произнесе по заявление с вх. № УТ-20272-88 от 30.05.2022 г. на Д. К. Б. административната преписка следва да бъде изпратена на компетентния за произнасяне орган – Главния архитект на О. Г. Д.. Съгласно нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, подари което преписката следва да бъде върната на компетентния административен орган Главен архитект на Община Гоце Делчев за произнасяне по заявление с вх. № УТ-20272-88 от 30.05.2022 г. на Д. К. Б. с надлежен акт – издаване на виза или отказ за издаване на виза в зависимост от материалноправните условия и след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случай съобразно задължението на органа по чл. 35 от АПК. Предвид изхода от спора основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените в производството разноски в размер на 260 лева, от които 10 лева за държавна такса и 250 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В съответствие с чл. 143 от АПК във връзка с чл. 78 от ГПК страната има право на присъждане на разноски, при условие, че същите са действително направени, доказани и поискани в хода на процеса. Претенцията на оспорващия за присъждане на сторените разноски в производството е своевременно заявена (с жалбата против оспореното писмо) и доказана по размер (с договор за правна защита и съдействие от 24.03.2023 г. – л. 79 от делото). По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд - Благоевград