Решение № 448 от 18.12.2025 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 461/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 297/13.07.2025 г. по гр.дело № 1522/2024 г. Смолянският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Т. Ч. и К. И. Ч. искове за делба срещу Д. И. Ч. и М. И. Ч., при квоти от 1/4 ид.ч. за всяка от тях, на следните недвижими имоти по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Стойките, общ. Смолян, с адрес: с. Стойките, ул. Ж. Б. № 12: Поземлен имот е идентификатор 69345.101.12 с площ от 504 кв. м., ведно с построените в него: двуетажна, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор •••••.•••.••.• със застроена площ 72 кв.м; селскостопанска сграда с идентификатор •••••.•••.••.• със застроена площ 23 кв. м, брой етажи 1; селскостопанска сграда с идентификатор •••••.•••.••.• със застроена площ 46 кв. м, брой етажи 1; селскостопанска сграда с идентификатор •••••.••••.••.•, със застроена площ 6 кв. м, брой етажи 1, и селскостопанска сграда с идентификатор •••••.••••.••.• със застроена площ 19 кв. м, брой етажи 1. С решението също така са осъдени М. и К. Ч да заплатят на Д. И. Ч. направените от нея деловодни разноски в размер на 1 000 лв.; на М. И. Ч. - деловодни в размер на 1000 лв.; а по сметка на РС-Смолян в полза на бюджета на съдебната власт – държавна такса по делото в размер на 50 лв. Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от М. Т. Ч. и К. И. Ч., чрез пълномощника им адв.Н. М., с искане да бъде отменено, да бъде допусната делба на дворното място и петте сгради в него при исканите квоти, както и да им се присъдят разноските. В съдебно заседание от жалбоподателките М. Т. Ч. и К. И. Ч., редовно призовани, се явява лично М. Ч., която, заедно с пълномощника си адв.М., представляваща и К. Ч., поддържа въззивната жалба. С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата Д. И. Ч., чрез пълномощника адв.В. Р., и въззиваемата М. И. Ч., чрез пълномощника адв.Св. Н., оспорват жалбата и молят за потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноските за въззивното производство. В съдебно заседание въззиваемата Д. Ч., редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.В. Р., и оспорва жалбата. Въззиваемата М. Ч., редовно призована, не се явява. За нея пълномощникът и адв.Св. Н. също оспорва жалбата. Страните, чрез пълномощниците си, са представили и писмени защити в определените от съда срокове. Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Смолянския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното: Напълно неоснователно е оплакването, че липсват мотиви за отхвърляне на исковете както за дворното място, така и за сградите, включително четирите стопански, при положение, че съдът приема наследодателят на ищците Ил. Ч. да е направил в двора дърводелска работилница, която е една от четирите стопански сгради. В решението са изложени подробни, ясни и точни мотиви за отхвърляне на исковете, основани на подробен анализ на свидетелските показания и писмените доказателства. РС-Смолян приема, че Ив. Ч. и семейството му са осъществявали физическо присъствие в поземления имот, жилищната сграда и допълнителните постройки, извършвали са явни действия по стопанисването им. Действията му били явни за ищците по делото след смъртта на Ил. Ч. през 1992 г., те са узнали, че съсобственикът владее идеалната част на наследодателя им и са имали възможност да защитят собствеността си, но не са предприели такива действия; Ил. Ч. е започнал да ремонтира старата наследствена къща и се дезинтересирал от процесния имот; нито той, нито наследниците му след неговата кончина не са ползвали процесното дворното място за засаждане на земеделски култури, къщата или помощните постройки. В тази част на мотивите е допусната грешка в изписването на годината на смъртта на Ил. Ч., която по никакъв начин не опорочава решението, защото е техническа и за съда и страните е безспорно, че смъртта е настъпила през 2002 г. Обстоятелството, че Ил. Ч. е направил в процесното дворно място дърводелска работилница, изобщо не може да обоснове предлаганото в жалбата заключение, че това извършено от него подобрение означава, че е владял имота. Освен, че работилницата е използвана от двамата братя Ил. и Ив., които заедно изпълняват дърводелски поръчки до около 1988-1989 г. и много се разбират помежду си, спомагат се, непрекъснато работят заедно /св.М., св.Изм., св.П./, обсъждането в съвкупност на всички събрани доказателства, а не изолирано, или само на отделни части например от свидетелските показания, показва дезинтересиране на Ил. Ч. от спорните имоти и установяване от брат му Ив. на владение върху всички тях. Същевременно, Ил. Ч. възстановява щетите от пожар върху старата къща/горната къща, както изясняват свидетелите, и започва да я свои, там живее със съпругата и детето си, тя е считана за негова от него, от семействата му, от свидетелите. Сам пълномощникът на ищците на съдебното заседание от 28.04.2025 г. признава, че е имало договореност родителите на Ил. и Ив. да слязат от от имота си, в който са живели допреди това в същото село, и, тъй като им било по-удобно, да заживеят на етажа, има предвид първия етаж от процесната жилищна сграда /макар да поддържа, че етажът бил прехвърлен на Ил./, а Ил. със семейството си се преместил в другата къща на родителите му /макар да твърди, че, независимо от това преместване, ползвал жилището, грижил се за него, подобрявал етажа в спорната къща, прехвърлен му от родителите/. Събраните доказателства опровергават твърденията, че първият етаж бил прехвърлен от родителите на Ил. и последният правил подобрения в него, след като се преместил със семейството си в горната къща. Подобрение е направено от Ил. Ч., но преди тези премествания, след които всеки от братята започва да свои съответния имот, който обитава – Ив. Ч. – процесните, а Ил. Ч. – горната къща, вероятно и с дворно място към нея. Няма доказателства, сочещи, че след смъртта на М. Ч. през 2010 г., ищците продължават да влизат в спорните имоти, наглеждат ги. Посещенията на М. Ч. в селото изобщо не са свързани с действия, които да показват, че тя свои спорните имоти. Напротив, според доведения от ищците св.Кечев, тя дори няма ключ от къщата. В светлината на гореизложеното се явява правилен изводът, че на практика двамата братя са извършили помежду си неформална делба на двата съсобствени имота в с.Стойките. Не е необходимо подобно твърдение да присъства в отговора на исковата молба, за да се приеме от съда наличието на подобно обстоятелство, след като то се установява от събраните доказателства. Не е небходимо също така възражението за липса на съсобственост поради придобИв.е на спорните имоти по давностно владение от Ив. Ч. и съответно – наследяването им от ответниците, да съдържа посочване на абсолютно всички подробности, свързани с това владение, като например двата пожара в горната, старата къща. Ако такива детайли се разкрият от разказите на свидетелите, съдът е длъжен да ги обсъди и да направи съответните изводи от тях относно спорното право. Това задължение е изцяло изпълнено от Смолянския районен съд. Ищците не са оспорили в течение на първоинстанционното производство изнесеното от свидетелите за пожарите в старата къща, като дори доведените от тях свидетели Кечев и Изм. дават сведения за пожарите. Тогавашният процесуален представител на ищците на съдебното заседание от 02.06.2025 г. даже не възразява срещу приемането като доказателства на представените от адв.Русева извадки от вестник „Отзвук“ и „Смолян Инфо“ за изгоряла къща в с.Стойките, най- малкото с твърдение например, че не касаят имоти на страните. Липсва нарушение на чл.9 от ГПК. На страните е дадена възможност да доведат и са разпитани точно толкова свидетели, колкото са поискали – на съдебното заседание от 28.04.2025 г. пълномощникът на ищците е поискал да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, това искане е уважено и са разпитани доведените от ищците свидетели В. К. и Г. Изм.. Закрепеният в чл.9 ГПК принцип на равенство на страните не се изразява в количествено равенство, например-да се разпитват по равен брой свидетели на всяка страна, а означава на всяка от страните да се осигури равна възможност да упражни правата си съобразно вида и начина на защита, които самата страна е избрала. В случая този този принцип е спазен в пълна степен от Смолянския районен съд. Напълно обосновани са изводите в обжалваното решение, че целият дарен имот е изключителна собственост на ответниците, които го придобиват по наследство от баща си Ив. Ч., починал през 2017 г., който пък го е придобил по давност. Правилно е прието, че от 1990 г. процесният имот се стопанисва изцяло от Ив. Ч. и семейството му. Изводът е направен при съобразяване сключването на брака на Ив. и Ст. Ч през 1978 г. и раждането на децата му през 1983 и 1984 г., заживяването на Ил. Ч. първоначално на съпружески начала с М. Ч. към 1989 г.-1990 г. и сключване на брака им през 1996 г., смъртта на бащата Н. Ч. през 1990 г. и приютяването на майката М. Ч. на първия етаж от спорната къща след смъртта на съпруга и; смъртта през 2002 г. на Ил. Ч. и преместването на съпругата и дъщеря му в Смолян; , смъртта през 2010 г. на майката М. Ч. и съответно на Ст. Ч. през 2016 г. и на Ив. Ч. през 2017 г. Съдът е длъжен да съобрази относно началото и края на релевантния период преди всичко събраните доказателства, а не единствено твърденията на страните, и да обоснове защо ги приема съответния начален и краен момента на периода. Това задължение е изпълнено от СмРС. Свидетелските показания, преценени във връзка едни с други и с всички останали доказателства, водят до категоричния и за настоящия съдебен състав извод, че Ив. Ч. е превърнал държането на идеалните части на своя брат Ил. Ч. от процесния имот в държане за себе си, това е станало достояние на Ил. Ч. и съпругата и детето му, като никой от тях не се е противопоставял на владението на Ив. Ч.. В тази връзка следва да се отчете и че няма данни Ив. Ч. или родителите му да са се противопоставяли на владението на Ил. Ч. върху старата къща, като Ил. Ч. от своя страна е превърнал държането на чуждите идеалните части от нея в държане за себе си. М. Ч. обитава първия етаж от спорната жилищна сграда със съгласието и по покана на Ив. Ч., когото всички считат за собственик на същия етаж, а и на цялата къща и двор, от около 1990 г. насетне, защото така е по- удобно за нея – да не се качва нависоко и да могат Ст. и Ив. Ч по-лесно да я обгрижват, като я настанят на техния долен етаж. Никой свидетел не съобщава от Ил. да е искано съгласие за настаняване на М. Ч. на първия етаж от процесната къща и това е така, защото цялата къща е смятана за къща на братовото му семейство. Пребиваване на Ил. Ч. при майка му на същия етаж се случва, когато той идва да преспи при нея, понеже се е напил и не е в състояние да се изкачи до горната къща/св.М./ или просто да посети майка си. Дори Ил. Ч. да е живял в някакъв период на първия етаж, това е било преди 1989 г. - 1990 г., докато възстанови старата къща, която пък свидетелите определят като изцяло негова. Св.П. и св.М. описват конкретни действия, говорещи, че и първият етаж се ползва от Ив. Ч. и семейството му като техен: Св.П. с позволението на ответниците, които са му дали и ключове, държи на този етаж известно време своя зимнина, докато приключи с ремонта на къщата си; същият свидетел помага на Ив. Ч. да изнася и внася покъщнина от този етаж, Ив. Ч. е пуснал до този етаж щранг за свързване на парното отополение, сменил е ВиК инсталацията, Д. Ч. поставя в него холова гарнитура, М. Ч. държи на етажа легла от нейните деца, кошари, дрехи, гардероби. Няма основание да не се дава вяра на показанията на св.П., тъй като ползването за кратко време на първия етаж за държане на негови вещи и то – зимнина, не може да обоснове заинтересованост, тъй като няма от какво да е заинтересован, след като вече е приключил с ползането и няма данни да има други причини за заинтересованост. Възрастта на свидетеля също не е основание да се откаже кредитиране на показанията му, тъй като той установява, дори това да е само за годините, за които има съзнателна представа за имота, действителното фактическо положение, намеренията на лицата, и това, обсъдено заедно с показанията на свидетелите, които имат впечатления от по-ранен период, категорично потвърждава извода за придобИв.е на имота по давностно владение от Ив. Ч. и съзнанието на наследниците му, че имотът е техен като наследен от баща им. Св.М. разказва как на първия етаж остават гости на Д. Ч.; когато идват племенниците на Ст. Ч., които учат в Музикалното училище, Ив. Ч. слиза долу, за да спят децата горе; когато дъщеря му М. ражда близнаците, отново така се ползват етажите за спане. Както правилно е изтъкнато в мотивите на обжалваното решение, тези свидетели, както и св.П. и Щ., са съседи на спорния имот, имат преки впечатления от него, не са заинтересовани, разказите им са еднопосочни и взаимно допълващи се. Затова съобщеното от тези свидетели съвсем основателно е кредитирано от съда и му се дава вяра и от настоящия съдебен състав. Правилен в тази връзка е подходът на Смолянския районен съд да отрече правдивостта на показанията на св.В. К. в частта, според която М. и Ил. Ч живели трайно на първия етаж на къщата; и на показанията на св.Г. Изм. в частта, според която М. Ч. идвала да наглежда долния етаж, след като свекърва и починала. Действително, показанията в тези части не се подкрепят от други доказателства, а св.Кечев от 1972 г. живее трайно в гр.Смолян и няма преки ежедневни впечатления от имота на Ч. Наред с това, св.Изм. изказва и свои предположения, а не твърдо установени факти: „Кака М. живееше на долния етаж и затова си мисля, че този етаж е на Ил..“; както и св.Кечев: „След 2010 г., когато почина майката на Ил., не знам кой е живял в къщата, защото мисля, че никой не живееше.“; предполага, че дъщерята на Ил. може да е ходила да наглежда къщата. Св.Кечев признава, че на новата къща е ходил преди три-четири години, и то защото имал приятели в Долно Стойките /иначе има къща в съвсем друга махала – Гращица/, но без да е влизал вътре. Ответниковите свидетели, от друга стана, имат съвсем ясни преки впечатления от състоянието на новата къща и двора не само отпреди три- четири години, а от много по-дълъг и включващ и последните години, период от време. Обжалваното решение е съобразено с приетото в ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк.дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. В случая Ив. Ч. е извършвал именно такива действия, с които е обективирал спрямо своя брат, съпругата му и дъщеря му, своето намерение да държи за себе си идеалните части на Ил. Ч. – в спорния имот са направени множество подобрения, но само от Ив. Ч. – барбекю, изолация на жилищната сграда, ремонт на покрива, на ВиК инсталацията и на дограмата, поставя парно отопление; изгражда пристройка, която е с преддверия към първия и втория етажи, оттам се влиза в баните и тоалетните; както и друга пристройка, в която има склад и котелно помещение, укрепва подпорни стени към съседни имоти, слага боядисани огради и големи цветарници, сади градината. След смъртта му, неговата дъщеря – ответницата Д. Ч. възстановява голяма подпорна стена в имота откъм пътя. На първия етаж от спорната къща ответниците държат своя покъщнина – легла, гардероби, холова гарнитура, донесена от Д. Ч., легла, кошари и дрехи на децата на ответницата М. Ч.; зимнина, като дори известно време – докато ремонтира къщата си, св.П. държи на първия етаж своя зимнина. Ключове от двата етажа са предадени от ответниците на св.П., за да наглежда къщата и двора, да го коси, тъй като двете не живеят постоянно там. Ответницата Д. Ч. е посадила в двора райграс, идва си често в имота от Пловдив, през лятото води и децата си. Доведените от ответниците свидетели установяват, че само Ив. Ч. е направил пристройките в имота. Няма и никакви твърдения в исковата молба Ил. Ч. да е направил някоя от постройките, които не са съществували при дарението на имота с нот.акт № 359/19.03.1975 г., освен, че бил направил дърводелска работилница. Относно нея са изложени мотиви от РС-Смолян, които включват и преценка на развититето на взаимоотношенията спрямо тази работилница в годините от изграждането и до предявяване на иска, а не само факта на изграждането и, което съдът е бил длъжен да направи, за да изпълни задължението си да прецени в съвкупност събраните доказателства. За останалите постройки не е било необходимо да се излагат отделни мотиви, при положение, че липсват отделни твърдения за тях от ищците и че дворното място с всички сгради в него са възприемани като една имуществена общност, принадлежала на Ив. Ч., и спорът е за дворното място с всичко в него като цяло. От друга страна, ищците не разполагат с ключове за имота /св.Кечев/, след смъртта на Ил. Ч. М. Ч. е виждана в имота само докато бабата М. Ч. е била жива, като М. Ч. идвала да я посети/ св.М., св.Изм., св.П./. Няма данни след смъртта на Ил. Ч. ищците да са осъществявали друг достъп до имота. Ищцата живее в гр.Смолян, а за дъщеря и К. Ч. са дадени показания, че е учила и живее в чужбина. Това, само по себе си, не означава липса на фактическа власт, тъй като за осъществяване правомощията на съ/собственик не е необходимо постоянно съ/собственикът да обитава лично съответния имот, това може да става и чрез другиго. Обсъдено обаче с останалите обстоятелства, отсъствието им от имота, съчетано с липсата на достъп до него, подкрепят извода за превръщане държането на идеалните им части от имота във владение от Ив. Ч.. Посоченото по-горе изискване на тълкувателното решение следва в случая да се разглежда задължително във връзка с установената между двамата братя Ил. и Ив. Ч т.нар.неформална делба на притежаваните от тях имоти в с.Стойките – при доказаните от свидетелите много добри отношения на разбирателство и взаимна подкрепа между двамата братя, липсата на данни за конфликти с родителите или със съпругите на двамата братя, последните превръщат във владение държането на идеалните части на другите съсобственици от имотите в селото със съзнание, че не ощетяват другия, тъй като пък всеки от тях се дезинтересира от свой дял от другия имот. Въззивният съд отказа да приеме като доказателство, поради настъпила преклузия, представения за първи път с въззивната жалба нотариален акт № 170/21.11.2002 г., рег.№ 3466, нот.дело № 318/2002 г. на нотариус с рег.№ 122 Невена Кулишева, действаща в района на Смолянския районен съд, с който М. Ч. прехвърля на сина си Ив. Ч., срещу задължение за издръжка и гледане, правото си на собственост върху 4/6 ид.части от двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м., намираща се в УПИ І-97, кв.11, по плана на с.Стойките от 1983 г. Дори обаче да беше приет като доказателство, не би оборил така изложените изводи; напротив – данните в него, съобразени с липсата от страна на Ив. и Ст. Ч и съответно след смъртта им – от страна на дъщерите им-ответниците, на оспорване правото на собственост на ищците, като наследници на Ил. Ч., върху каквато и да е част от тази жилищна сграда, потвърждават извода, че уговорката между Ил. и Ив. Ч е старата, горната къща, с двора, да остане в собственост само на Ил. Ч., а спорните имоти – да останат в собственост само на Ив. Ч.. На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищците и настоящи жалбоподателки следва да бъдат осъдени да заплатят на всяка от ответниците-въззиваеми по 1 000 лв. за направените от тях разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Смолянският окръжен съд