Решение № 476 от 4.12.2024 г. на Районен съд - Перник по дело № 1552/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „Стар Скрап“ ЕООД с ЕИК •••••••••, против НП № № 14- 2400135 от 13.09.2024 г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник, с което на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита, че са налице нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно изискуемите реквизити при издаване на АУАН и НП. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. Ф. поддържа жалбата. Моли НП да бъде отменено. Алтернативно излага доводи, че е налице приложението на чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът - директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник, чрез юрк. М. моли НП да бъде потвърдено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: При извършена последваща проверка в периода 12.08, 2024г. до 15.08.2024г. по спазване на трудовото законодателство на, , СТАР СКРАП” ЕООД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление: обл. Перник общ. Перник гр. Перник, ул ••••, представлявано от М.А.Ф., ЕГН ••••••••••, в качеството му на управител, се е установило, че във ведомост за заплати за месец 09.2022 г., работодателят е начислил трудовото възнаграждение за извършената работа на Б.Е.Б.. До приключване на проверката, не се представиха платежни документи удостоверяващи изплащането му. В тази връзка се констатира, че не е изпълнено даденото на основание чл. 404, ал.1, т.1 и т.12 от Кодекса на труда, предписание под №2, дадено с протокол за извършена проверка изх. № ПР 2425904/22.07.2024 г., а именно: Работодателят да изплати трудовото възнаграждение на Б.Е.Б. за извършената му работа през м. 09.2022 г. в срок до 08.08.2024 г. При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 14-2400135 от 15.08.2024 г, а въз основа на него и процесното НП. Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Т., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното: Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В наказателното постановление нарушението е описано пълно и ясно, съобразно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е осигурено правото на защита на наказаното лице. Не е допусната сочената от жалбоподателя неяснота относно фактическото основание за налагане на наказанието и правната му квалификация- видно от словесното описание на нарушението в наказателното постановление. Както в АУАН, така и в наказателното постановление точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. От така описаното съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят неяснота относно фактическите и правни рамки на формулираното обвинение, водещи до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени по делото. По отношение на приложението на материалния закон: Съставът на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ, се осъществява от обективна страна с неизпълнение на задължително предписание на контролния орган по спазване на трудовото законодателство. Субект на нарушението е всяко лице, което е носител на задължението, възложено с предписанието. Правнорелевантният факт, пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ е неизпълнението на предписанието, установено при последващата проверка. Като адресат на предписанието е дружеството „Стар Скрао“ ЕООД е и субект на нарушението, поради което отговорността му е реализирана правомерно. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 от КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, като съгласно т. 1 от нормата такива са и задължителните предписания на работодателите. Доколкото е установено, че към датата на последващата проверка, извършена на 15.08.2024 г. процесното задължително предписание не е било изпълнено, се налага извода, че работодателят с бездействието си е осъществил състава на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, поради което правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност и му е наложено наказание по чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ. Наложената имуществена санкция е определена в законовия минимум от 1 500 лева. Нарушението не може да бъде квалифицирано и като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Целта на дадените задължителни предписания е да се защитят правата на работниците и да се гарантира възможността на контролните органи да извършват своевременни проверки в обекта за спазване на трудовото законодателство. Неизпълнението на задължението води до лишаване на проверяващите от възможността да осъществят контролните си правомощия на мястото на проверката. Работодателите следва да бъдат дисциплинирани и да изпълняват стриктно законовите разпоредби и задължителните предписания на контролните органи, а това може да стане само и единствено чрез налагане на ефективни наказания. С оглед изхода на спора и разпоредбата на 64д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение определен по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът