Решение № 1099 от 21.9.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 207/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от И. М. С., ЕГН ••••••••••, срещу Наказателно постановление №442а-140 от 30.10.2024 г., издадено от Началник сектор "Охранителна полиция", Четвърто РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.17а, ал.2 от Закон за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 1000.00 лв. Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП. С рег.№Т-94-Д-66 от 14.08.2024 г. в Министерство на туризма бил регистриран постъпил по електронна поща сигнал от гражданин, съдържащ данни за преминаване и паркиране на превозни средства на територията на неохраняемия морски плаж "Шкорпиловци - Север". Сигналът бил изпратен по компетентност до ОД МВР Варна и Община Долни чифлик, в резултат на което била организирана съвместна проверка от двете институции. На 16.08.2024 г., около 11. 30 ч., служители на Община Долни чифлик и ПУ Долни чифлик при Четвърто РУ, ОД МВР Варна, сред които и свидетелите Д. Ж. (ст. експерт в отдел „Проекти за развитие на черноморското крайбрежие“, Община Долни чифлик) и П. П. (мл. инспектор в Четвърто РУ, ОД МВР Варна) при обхождане на северната част на морския плаж "Шкорпиловци" в ПИ 83404.502.36, (вид територия Защитена, НТП Крайбрежна плажна ивица) по кадастрална карта на с. Шкорпиловци установили множество паркирани автомобили върху находящите се в рамките на имота сиви дюни, един от които бил процесния л. а. „Фолксваген Пасат“, рег.№В1581ВА, собственост на въззивника И. С.. Установените при проверката обстоятелства били отразени в съставен Констативен протокол от 16.08.2024 г., подписан и от свидетелите Д. Ж. и П. П.. Въз основа на констатациите от проверката до въззивника била изпратена покана на основание чл.40, ал.1 ЗАНН за явяване в двуседмичен срок от получаването в ПУ Долни чифлик за съставяне на АУАН. На 10.10.2024 г. въззивникът И. С. се явил в ПУ Долни чифлик и представил пред свид. И. А. декларация, в която посочил, че на 16.08.2024 г., около 11.32 ч. е управлявал собствения си л. а. рег.№В1581ВА, при което спрямо него бил съставен АУАН №0561177 от 10.10.2024 г., за това, че на 16.08.2024 г. около 11.32 ч. в к. к. Шкорпиловци, обл. Варна, паркирал собствения си л. а. „Фолксваген Пасат“, рег.№В1581ВА, върху "сиви дюни" в границите на морски плаж „Шкорпиловци – Север“, в ПИ №83404.502.36, с което осъществил нарушение по чл.17а, ал.2 ЗУЧК. На 30.10.2024 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.30, ал.3 ЗУЧК наказание глоба в минималния установен размер – 1000.00 лв. НП било надлежно връчено на въззивника на 27.12.2024 г. Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите И. А., Д. Ж. и П. П., така и от приобщените документи – НП №442а-140 от 30.10.2024 г., АУАН №0561177 от 10.10.2024 г., декларация от 10.10.2024 г. от И. С., Констативен протокол от 16.08.2024 г., ведно със снимков материал, справка за регистрационни данни на л. а. с рег.№В1581ВА, извлечение от кадастрално-административна информационна система на АГКК за ПИ №83404.502.36, ведно с отразена схема на местоположение на обекти от снимков материал по процесната административно-наказателна преписка. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Относно допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане. Относно компетентният орган: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор "Охранителна полиция" в Четвърто РУ при ОД МВР Варна съобразно Заповед №365з-3925 от 08.08.2019 г. Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт: Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материално-правна норма и наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП. Съдът не споделя доводите на въззивника за непълно описание на мястото на извършване на твърдяното нарушение. В случая същото е достатъчно индивидуализирано като е посочено, че паркирането е осъществено върху защитена територия, върху крайбрежна плажна ивица и сиви дюни в границите на морски плаж "Шкорпиловци-север", в рамките на поземлен имот с идентификатор 83404.502.36 по кадастрална карта на с. Шкорпиловци, обл. Варна. Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт: Нормата на чл.17а, ал.2 ЗУЧК (Нов – ДВ, бр.60/2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) предвижда тотална забрана за преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по чл.17а, ал.1 ЗУЧК. Точно с тази забрана не се е съобразил въззивникът, като на 16.08.2024 г., е паркирал управляваното от него превозно средство в границите на морски плаж "Шкорпиловци - Север", находящ се в к. к. "Шкорпиловци", обл. Варна. В тази насока са всички събрани писмени и гласни доказателства по делото. Неоснователно е застъпеното от въззивника становище за неяснота на съдържащото се в АУАН и в НП описание на нарушението и неправилно посочване на нарушената правна норма поради твърдяно паркиране върху два вида защитени територии – „крайбрежна плажна ивица“, т. е. „плаж“ и „сиви дюни“. Дюните и плажовете не са взаимно изключващи се обекти. Плажовете, като обособена част от крайбрежната плажна ивица, може да включват и пясъчни дюни, но не е задължително. В този смисъл, когато обект на нарушението е плаж или част от плаж, където не са налични пясъчни дюни, ще е осъществен състава по чл.17б, ал.1 ЗУЧК, а когато обекта са пясъчни дюни, разположени на даден плаж, се осъществява състава по чл.17а, ал.2 ЗУЧК. В процесните АУАН и НП термините „морски плаж“ и крайбрежна плажна ивица са употребени не за означаване на обекта на нарушението, а за конкретизация на местонахождението на съответните плажни дюни, като ясно е посочено, че конкретния обект на нарушението е сиви дюни, върху които е осъществено паркирането. Наред с това, в НП счетеното за нарушено нормативно изискване не само е цифрово посочено, но е и изрично възпроизведена нормата на чл.17а, ал.2 ЗУЧК, забраняваща конкретно паркирането върху пясъчни дюни, а не паркирането върху морски плаж. В хода на административно-наказателното производство са събрани доказателства за предназначението на процесната територия, от които е видно, че мястото на паркиране на лекия автомобил представлява сиви дюни. От представената извадка от кадастрално- административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър се установява, че мястото, където е бил паркиран управляваният от въззивника автомобил, представлява крайбрежна плажна ивица, която е защитена територия, включваща сиви дюни. Това обстоятелство се извежда и от приложените специализирана карта по чл.32 от ЗКИР на плажовете и дюните в землището на с. Шкорпиловци, относима към мястото на установяване на нарушението, и снимков материал от проверката. От посочените документи е видно, че процесния имот е със статут на защитена територия, същият е изключителна държавна собственост и представлява пясъчни дюни (сиви дюни), като посочената информация е и общодостъпна посредством кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на интернет адрес https: //www.cadastre.bg/frontpage. Цитираните писмени доказателства кореспондират и с приобщените и кредитирани като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия показания от свид. Д. Ж., която в показанията си сочи, че процесният автомобил се е намирал паркиран върху настилка, включваща чакъл, пясък и растителност, представляваща т. нар. сиви дюни, наличието на каквито е било обозначено с указателна табела. Фактът, че границите на т. нар. сиви дюни са били обозначени с указателна табела се потвърждава и от приобщения по делото констативен протокол, изготвен към момента на проверката. В съответствие с цитираните доказателствени средства е и приобщения в хода на производството снимков материал, от който се установява, че процесния автомобил е паркиран върху настилка от чакъл, пясък и растителност, което кореспондира и с показанията на свид. Д. Ж.. Това, че свид. П. П. няма ясен и конкретен спомен за обстоятелствата по процесната проверка реално не противоречи, нито е в състояние да опровергае конкретно и категорично възпроизведените лични възприятия за съответните обстоятелства от свид. Д. Ж.. При така изтъкнатите аргументи, съдът счита за неоснователно отправеното от възивника възражение за неосъщественост на твърдяното нарушение, поради липсата на забранителни знаци за паркиране и указателни табели за особения статут на мястото, където е установен паркирания от него автомобил. Местоположението на спрения от въззивника автомобил именно върху пясъчните дюни, е несъмнено и това определено е било очевидно за водача на съответното МПС, както и факта, че съответното място не е било надлежно обособено и предназначено за паркиране или престояване на съответния вид превозни средства. При това, видно от кредитираните показания на свид. Д. Ж., както и от приобщения констативен протокол и от представеното извлечение от кадастрална карта, ведно със схема, при единствения обособен подход към местонарушението е била налична указателна табела за забраната за паркиране върху защитената територия. При така изтъкнатите съображения съдът намира за несъмнено установено, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.17а, ал.2 ЗУЧК, за което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност, тъй като именно той на посочената в НП дата е паркирал автомобила си на върху сиви дюни на територията на морския плаж "Шкорпиловци – Север". Като правоспособен водач на МПС, въззивникът е длъжен да се съобразява с всички закони, действащи в РБългария, касаещи управлението и паркирането на превозните средства. Правилно е приложена и съответстващата за нарушението санкционна разпоредба по чл.30, ал.3 ЗУЧК, предвиждаща глоба от 1000 до 3000 лв или имуществена санкция от 3000 до 5000 лв, за всеки който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. Съдът намира, че при определяне размера на наказанието правилно са взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства, че за въззивника това е първо нарушение от съответния вид, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Именно поради това АНО е наложил минималното предвидено в закона наказание за такова нарушение – 1000 лв. За съда не съществува възможност да го ревизира и намали под законоустановения минимум, тъй като така биха се нарушили разпоредбите на чл.27 ЗАНН. Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които да отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид и да сочат липсваща или явно незначителна обществената опасност на нарушението. Конкретното нарушение касае запретено от закона поведение, свързано с опазването на едно от природните богатства на държавата – Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК (чл.2, т.1). Прилагането на разпоредбата на чл.28 ЗАНН спрямо подобно нарушение би създало у въззивника чувството за безнаказаност и не би способствало за формиране на критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на административно-наказателния закон, каквато е индивидуалната превенция на нарушенията. Ето защо подобно нарушение не би могло да се толерира, а следва да се санкционира с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на разпоредбите на българското законодателство. С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК, съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в минималния установен размер 80.00 лв. Водим от гореизложеното, съдът