Решение № 711 от 29.4.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 612/2024 г.

Производството е по чл.215 от ЗУТ във връзка с чл.219 от ЗУТ във връзка с чл. 145 и сл.от АПК. Образувано е по жалба на Р. Г. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.1, №10, със съдебен адрес гр. Шумен, пл. „Освобождение“ №12, ет.3, адв. Г. Б. /процесуален пълномощник жалбоподателя с приложено по делото пълномощно/, срещу Заповед № РД-25-675/15.07.2024 г., издадена от кмета на Община Каспичан в частта ѝ по т.II, с която на основание чл.194 ал.1 ЗУТ е наредено на Р. Г. И. да осигури достъп в собствения си УПИ X-303 за извършване на предписаните по т. I ремонтни дейности на Д. Г., М. В. и Г. Г.. Основният довод на жалбоподателя за оспорване на процесната заповед е този, че в същата не е обсъдено изложеното в подадената от него до Община Каспичан жалба твърдение, че изградените на границата с имота му постройки /описани в т. I от заповедта/ са незаконно построени, като не ставало ясно дали за процесните постройки са представени строително разрешение или други строителни книжа. Липсата на такова произнасяне и липсата на събрани доказателства с оглед извършване на същото жалбоподателят дефинира като допуснато от административния орган съществено нарушение административнопроизводствените правила. Ето защо моли съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и немотивирана със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира присъждане на съдебни разноски. В проведеното съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от процесуалния си пълномощник адв. Г. Б. от АК – Шумен, която поддържа жалбата и моли съда да уважи същата. Ответникът по жалбата – Кметът на Община Каспичан, редовно призован, не се явява, но се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощения юрисконсулт И. К., който оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на всички административнопроизводствени правила и при липса на нарушение на материалния закон. Заявява, че след като е разпоредено извършването на ремонтни работи на опасен строеж, то е напълно нормално собственикът на съседния имот да бъде задължен да осигури достъп с оглед извършване на ремонта. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Каспичан. Заинтересованите страни Д. А. Г. с постоянен адрес: с. Могила, ул. „Хан Аспарух“ № 13, М. А. В. с постоянен адрес: гр. Нови пазар, ул. „Свети Никола“ № 9, ет.1, ап.2, и Г. А. Г. с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Струга“ № 7, ет.2, редовно призовани не се явяват и не изпращат представители в съдебно заседание, като от същите не са депозирани и писмени становища по делото. В Определение №401/10.03.2025г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Относно допустимостта на жалбата съдът следва да отбележи, че с Определение №1830/19.11.2024г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил без разглеждане жалбата изцяло като недопустима поради липса на правен интерес от оспорването и е прекратил производството по делото. По реда на касационния контрол с Определение №1857/25.02.2025г. по адм.д.№551/2025г. на ВАС, Второ отделение, е отменено постановеното по настоящото дело Определение №1830/19.11.2024г., в частта, с която е прекратено производството и е оставена без разглеждане жалбата на Р. Г. И. срещу т. II от Заповед №РД-25-675/15.07.2024 г., с която му е наредено да осигури достъп в собствения си имот УПИ X-303 за извършване на предписаните по т. I ремонтни дейности на Д. Г., М. В. и Г. Г., като ВАС е върнал делото в тази част на АдмСТ за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на решението. Със същото определение ВАС е оставил в сила Определение №1830/19.11.2024г. в останалата му част, с която е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес жалбата срещу т. I от Заповед № РД-25-675/15.07.2024 г., с която на основание чл. 195, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ е разпоредено на Д. А. Г., М. А. В. и Г. А. Г., съгласно нотариален акт № 53 т. II д. 507 от 1982 год. и удостоверение за наследници №303 от 15.04.2024 год. на Община Каспичан, да извършат ремонтни дейности на постройките, находящи се на границата с УПИ Х-303, осигуряващи основните изисквания към строежите за хигиена, здраве и опазване на околната среда - направа на нова мазилка по западните фасади, премахване на стрехите и поставяне на седящи улуци и водосточни тръби, чрез които да се отведат повърхностните води от покривите на постройките в собствено място. При това развитие на делото предмет на настоящото производство е оспорването на Заповед № РД-25-675/15.07.2024 г. само в частта ѝ на т.II, с която на осн.чл.194 ал.1 ЗУТ е наредено на Р. Г. И. да осигури достъп в собствения си УПИ X-303 за извършване на предписаните по т. I ремонтни дейности на Д. Г., М. В. и Г. Г.. Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорената част от заповедта, срещу подлежащ на оспорване административен акт, като подсъдността на делото на АдмСТ е определена с Определение №11948/06.11.2024г. по адм.д.№10521/2024г. на ВАС - Второ отделение. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа съвкупност: Административното производство е започнало по повод подадена от Р. Г. И. жалба с вх.№УТ-5037-1/12.04.2024г. до отдел „Контрол по строителството“ при Община Каспичан, в която след като се легитимира като собственик на недвижим имот в с. Могила, община Каспичан, находящ се на ул. „Хан Аспарух“ № 11 и представляващ: дворно място с площ от 1 375 кв.м., представляващ УПИ Х-303, в квартал 49 по плана на същото населено място, ведно с изградените в мястото паянтово жилище, лятна кухня, стопански постройки, подобрения и насаждения, при граници: УПИ I-298, УПИ II-297, УПИ IX-302, улица, УПИ XI-305 и УПИ XII-304, жалбоподателят е изложил оплакването си, че съседката му Д. А., притежаваща недвижим имот на ул. „Хан Аспарух“ №13 в с. Могила, община Каспичан, изградила незаконни постройки, които попадали точно на границата със собствения му недвижим имот. Според И. тези постройки имали проблем с отводняването и по този начин наводнявали дворното му място, а в имота му попадали и стърчащи ламарини и имало избит прозорец на една от плочите. Същият е посочил, че А. си построила и тоалетна в собствения му двор. Поради тези твърдения И. е поискал да се извърши проверка. И. е доказал правото си на собственост върху дворно място с площ от 1 375 кв.м., представляващ УПИ Х-303, в квартал 49 по плана на с. Могила, община Каспичан с нотариален акт за дарение на недвижим имот №188 том XVIII, рег.№10984 дело №3052 от 2013г. по описа на нотариус с рег.№346 на НК. По повод подадената жалба със Заповед №РД-25-366/16.04.2024г. на кмета на О. К. на основание чл. 194 ал.1 ЗУТ са определени трима служители за контрол по строителството в Община Каспичан: инж. Ж. Р. - началник отдел ТСУЕ в Община Каспичан, Л. Л. - главен специалист ТСУ в Община Каспичан, инж. И. Л. - главен специалист ТСУ в Община Каспичан, които да извършат проверка за констатиране на изложените факти в жалбата. Със същата заповед е наредено на жалбоподателя И. и на наследниците на А. Г. - Д. Г., М. В. и Г. Г. - собственици на УПИ IX-302 в кв. 49, по плана на с. Могила, с административен адрес: с. Могила, общ. Каспичан, ул. „Хан Аспарух“ № 13, съгласно нотариален акт № 53, т. II, д. 507 от 1982 год., да осигурят свободен достъп (включително от свободно разхождащи се животни) в имотите си на 26.04.2024 год. от 13.30 до 14.30 часа. Адресатите на заповедта са надлежно и своевременно уведомени за същата чрез връчването на преписи на заповедта с известия за доставяне. След извършената на 26.04.2024 год. проверка на място, до жалбоподателя И. и трите съсобственици на УПИ IX-302 в кв. 49, по плана на с. Могила е изпратено писмо изх.№УТ-5037-1-002/09.03.2024г., подписано от кмета на Община Каспичан, с което се уведомяват, че при проверката на място е установено, че в съседния УПИ IX-302 от кв. 49 по действащия регулационен план на с. Могила, по регулационната граница с УПИ Х-303 има изградени постройки на допълващо застрояване, чиито повърхностни води се изтичат в дворното място на И., но не е установено Д. А. да е извършила строеж на тоалетна в дворното място на Р. И.. При проверката било установено, че голяма част от постройките са строени преди 1984 год., а една от тях през периода 1985 - 1986 год. Адресатите на писмото са уведомени, че въз основа на установеното се извършва обследване на съществуващите сгради и след финализирането му ще бъдат предприети мерки за недопускане на наводняване на имота на И., който ще бъде уведомен допълнително за крайния резултат от проверката и дадените предписания. Писмото е връчено на жалбоподателя И., на Д. Г., М. В. и Г. Г. с известия за доставяне в периода от 10.05.2024г.до 14.05.2024г. На 08.07.2024 год.назначената със Заповед №РД-25-366/16.04.2024г. на кмета на Община Каспичан комисия е изготвила констативен протокол по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ във връзка с извършената на 26.04.2024 год.проверка на място и справка с наличната документация. В този КП е констатирано, че след извършена справка с кадастралния и регулационен план на село Могила, одобрен със заповед № РД-25-301/1986 год. е установено, че в УПИ IX-302, кв. 49 по плана на с. Могила са заснети две жилищни сгради и навеси, два от които са на границата с УПИ Х-303. При извършения оглед на място се констатирало съществуването на лятна кухня и три леки постройки, на границата с УПИ Х-303, с едноскатни покриви с наклон към съседното място и стрехи, надвесени над съседния имот, които създавали предпоставки за наводняване на съседния имот. Отразено е, че всички сгради и постройки са строени преди 1984г. по данни на собствениците на двата имота. При извършения оглед в УПИ Х-303 се констатирало, че сградите в УПИ IX-302 се нуждаят от ремонт, отводняването на покривите не е осигурено, в следствие на което УПИ Х-303 се наводнява. Въз основа на направените в протокола констатации и на основание чл. 195 ал.1 и ал.4 ЗУТ комисията е предложила на кмета на Община Каспичан да издаде заповед за: 1. Предприемане на действия от страна на собствениците на УПИ IX-302, кв. 49 по плана на с. Могила - наследници на А. Г., за извършване на ремонтни дейности на постройките, находящи се на границата с УПИ Х-303, осигуряващи основните изисквания към строежите за хигиена, здраве и опазване на околната среда - направа на нова мазилка по западните фасади, премахване на стрехите и поставяне на седящи улуци и водосточни тръби, чрез които да се отведат повърхностните води от покривите на постройките в собствено място.; 2. Осигуряване на свободен достъп за извършване на ремонтните дейности на наследниците на А. Г. от Р. И., собственик на Х-303, кв. 49 по плана на с. Могила, на основание чл. 194, ал. 1 от ЗУТ. В резултат на развилото се производство е издадена оспорената по настоящото дело Заповед № РД-25-675/15.07.2024 г.на кмета на Община Каспичан, в чиито мотиви са приети следните фактически положения: УПИ IX-302, кв. 49 по плана на с. Могила, с административен адрес: с. Могила, ул. „Хан Аспарух“ № 13, общ. Каспичан, е собственост на Д. Г., М. В. и Г. Г., съгласно нотариален акт № 53 т. II д. 507 от 1982 год. и удостоверение за наследници № 303 от 15.04.2024 год. на Община Каспичан, и в този имот съществуват стари сгради и постройки, както следва: двуетажна масивна жилищна сграда, едноетажна жилищна сграда, изградени свободно в имота, и две други сгради за обитаване, разположени на регулационната граница към съседния УПИ Х-303 от кв.49 по плана на е. Могила, собственост на жалбоподателя И.; непосредствено до едната, на границата със съседния имот, са разположени две леки постройки - навеси за отоплителни материали и инвентар; всички сгради и постройки, разположени на дворищно регулационната граница, са с едноскатни покриви с наклон към съседното място и стрехи, надвесени над съседния имот, което е предпоставка за наводняване на чуждия имот; на покривите няма монтирани улуци за отвеждането на дъждовните води и част от материалите, с които са изградени стените, са ерозирали; по данни на собствениците на двата имота всички постройки са строени преди 1984 год. Направен е правния извод, че Д. Г., М. В. и Г. Г. се явяват възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ по отношение на сградите в наследствения им имот. Предвид констатираното при извършената проверка, че постройките, разположени на общата дворищно регулационна граница между УПИ IX-302 и УПИ Х-303, не се поддържат в добро състояние, е направен правния извод, че състоянието на изпълненото строителство е в противоречие с изискването на чл. 169 от ЗУТ към строежите по отношение на хигиена, здраве и опазване на околната среда. Предвид изложените мотиви с процесната заповед е разпоредено следното: I. На основание чл. 195, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ Д. А. Г., [ЕГН], с адрес: с. Могила, ул. „Хан Аспарух“ № 13, М. А. В., [ЕГН], с адрес: гр. Нови пазар, ул. „Свети Никола“ № 9, ет.1, ап. 2 и Г. А. Г., [ЕГН], с адрес: гр. Шумен, ул. „Струга“ № 7, ет.2, Община Каспичан, Шуменска област, съгласно нотариален акт № 53 т. II д. 507 от 1982 год. и удостоверение за наследници № 303 от 15.04.2024 год. на Община Каспичан да извършат ремонтни дейности на постройките, находящи се на границата с УПИ Х-303, осигуряващи основните изисквания към строежите за хигиена, здраве и опазване на околната среда - направа на нова мазилка по западните фасади, премахване на стрехите и поставяне на седящи улуци и водосточни тръби, чрез които да се отведат повърхностните води от покривите на постройките в собствено място. II. На основание чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, Р. Г. И., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], ет. 1, ап. 10, да осигури свободен достъп в собствения си УПИ Х-303 за извършване на предписаните по т. I ремонтни дейности на Д. Г., М. В. и Г. Г.. III. Определен е срок за доброволно изпълнение на заповедта до 30.09.2024 г. Посочено е, че заповедта подлежи на обжалване по реда на чл. 215 от ЗУТ. Изложената фактическа съвкупност е установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи: Оспореният административен акт - Заповед № РД-25-675/15.07.2024 г., е издаден от материално и териториално компетентен административен орган - кмета на Община Каспичан, оправомощен по силата на законовата норма на чл. 194 ал.1 ЗУТ да издава заповеди, с които да задължава собствениците и обитателите на недвижими имоти да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията. Ето защо липсва отменителното основание по чл. 146 т.1 АПК. Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 т.1 ЗУТ, процесната заповед е издадена като цяло при формално спазване на изискванията за форма и реквизити, предвидени в чл. 59 ал. 2 от АПК. В същата са изложени фактически и правни основания за издаването й, ясни са адресатите ѝ, в разпоредителната част са определени задълженията на тези адресати, налице е посочване на начина и срока за изпълнение на задълженията по т. I от заповедта, и последната е подписана от издаващия я орган. Досежно възможността за оспорване на акта е налице препращане към нормата на чл. 215 ЗУТ без да са конкретно посочени срокът за оспорване и органът, пред когото може да се оспори, което представлява неспазване на изискването на чл. 59 ал.2 т.7 АПК, но предвид спазеният срок за обжалване на процесната заповед, този пропуск не следва да се третира като съществено нарушение на изискването за форма на акта. Същевременно по отношение на оспорената т.II от заповедта – предмет на настоящото производство, се констатира дефицит досежно определянето на начина и срока за изпълнение на задължението по предоставяне на свободен достъп от страна на жалбоподателя до собствения му имот. Този пропуск предпоставя незаконосъобразност на заповедта в обжалваната ѝ част поради неспазване на изискването към форма и съдържание. В разпоредбата на чл. 194 от ЗУТ не са разписани специални административнопроизводствени правила, каквито има регламентирани например за производството по премахване на незаконни строежи, но на основание общата норма на чл. 26 от АПК административният орган има задължението да уведоми заинтересованите лица за започване на административното производство. В случая това задължение е изпълнено посредством надлежното връчване на заповедта за назначаване на комисия, която да направи проверка по жалбата на Р. И., на трите съсобственици на съседния имот – заинтересовани страни по настоящото дело, и на самия жалбоподател. Съобразно чл. 196 ал.1 и ал.2 ЗУТ е назначена от кмета на Община Каспичан комисия, която е обследвала състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, и е предложила на кмета на общината да разпореди съответни мерки за поправяне на строежите. От проследяването на материалите по преписката следва, че всички заинтересовани лица са били уведомявани надлежно и своевременно за даваните разпореждания и извършени действия в хода на производството – за резултатите от извършената проверка на място и за издаването на процесната заповед, като предвид датите на връчване същите са разполагали с достатъчно време да направят възражения преди предприемане на следващото действие в производството. Ето защо съдът не установи в хода на административното производство до издаване на процесната заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на участие и защита на жалбоподателя. Т. нарушение се констатира при издаване на заповедта в оспорената ѝ част. Посоченото в тази част на заповедта правно основание за издаването ѝ – нормата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, въвежда задължение за собствениците и обитателите на недвижими имоти да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията. Това задължение кореспондира и с регламентацията на чл. 196 ал.7 изр.първо от ЗУТ, според която собствениците на строежите са длъжни да осигурят достъп за извършване на дейностите, определени в заповедта на кмета на общината. В настоящия случай са налице предписани строително – ремонтни работи, които са посочени конкретно т. I от заповедта /направа на нова мазилка по западните фасади, премахване на стрехите и поставяне на седящи улуци и водосточни тръби, чрез които да се отведат повърхностните води от покривите на постройките в собствено място/, и същите представляват материалноправна предпоставка за осигуряване на свободен достъп в съседния имот с цел осъществяване на същите. Осигуряването на „свободен достъп“ по смисъла на тази правна норма включва правото на определено лице да ползва за определен период от време чуждия имот с оглед извършване на разрешени СМР и представлява крайна мярка на ограничаване на вещното право на собственика на имота във връзка с правото му да го ползва в пълен обем. Константната съдебна практика е категорична, че този „свободен достъп“ следва да е определен от органа в конкретни параметри във времеви и пространствен аспект, което означава, че следва да е посочен конкретен за целта вариант на ползване на съответна част от чуждия имот, а не цялостното му ползване, и да е фиксирано времето на това ползване, необходимо за постигане целта на заповедта. В т.см. са Решение № 15516 от 12.12.2018 г. по адм. д. № 5275/2018 г., ВАС - II о. и Решение № 6509 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 822/2020 г., II о. Изискването за пространствени параметри на „свободния достъп“ до чужд имот означава, че в заповедта следва да е описан конкретен вариант на този достъп до поземления имот, вкл. и чрез отразяването му върху приложена скица-извлечение от действащия подробен устройствен план. Времевите параметри значат, че следва в заповедта да са определени конкретни дати и часови интервали, в рамките на които заинтересованите страни, извършващи ремонтните работи, да влизат в чуждия имот, ограничавайки по този начин правото на собственика му да го ползва пълноценно. В настоящия случай в оспорената разпоредителна част на заповедта не са поставени такива пространствени и времеви параметри на осигурения със същата свободен достъп на възложителите на ремонтните работи до имота на жалбоподателя. Не става ясно откъде ще се достъпи този имот и в коя част от същия ще се упражни достъпа. Определеният в т. III от заповедта срок се отнася по – скоро до възложителите на ремонта – заинтересованите страни по делото, и представлява краен срок за извършване на предписаните ремонтни работи съобразно изискването на чл. 195 ал.4 ЗУТ за фиксиране на определен срок за извършване на необходимите ремонтни дейности. Но този срок не може да се отнесе към оспорената част, тъй като за разпоредения със същата свободен достъп следва да са фиксирани дни или дати и часови интервали за влизане в чуждия имот, защото противното би означавало в рамките на 2-месечния срок извършващите ремонта лица сами да решават кога и по кое време на деня да влизат в съседния имот, което би представлявало нетърпимо положение за собственика на последния. Липсата на пространствени и времеви очертания на достъпа до имота на жалбоподателя е предпоставка за безконтролен достъп до имота, за прекомерно ограничаване правото на собственост, и спорове във връзка със задължението на ползващите се от достъпа лица и при определяне размера на обезщетението по чл. 194 ал. 5 ЗУТ. Ето защо пропускът на органа да ограничи пространствено и времево свободния достъп на заинтересованите страни до имота на жалбоподателя е не само нарушение на изискването за форма и съдържание, но представлява и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което налице са отменителните основания по чл. 146 т.2 и т.3 АПК. С оглед на гореизложените съждения заповедта в оспорената ѝ част е издадена и в несъответствие с целта на ЗУТ, уреждащ съгласно своя чл. 1, ал. 2 обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определящ ограниченията върху собствеността за устройствени цели. Съгласно основния принцип по чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България, частната собственост е неприкосновена, и при действието му е недопустимо административният орган по административен ред да ограничава прекомерно пълноценното упражняване на това право, позволявайки свободен и неограничен достъп до чужд имот в продължение на месеци. По този начин се нарушава и друг принцип в административното право – принципа на съразмерност по чл. 6 ал.2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ето защо е налице и отменителното основание по чл. 146 т.5 АПК. Доколкото оплакванията в жалбата срещу процесната заповед касаят незаконност на постройките, описани в същата като подлежащи на ремонтиране, следва да се посочи, че тези оплаквания биха могли да се обсъдят в производство по оспорване на административен акт, имащ за предмет този въпрос. Настоящото производство има за предмет само създаденото със заповедта задължение за жалбоподателя да осигури свободен достъп на възложителите на ремонтните работи до собствения му имот, поради което въпросът за незаконното строителство на подлежащите на ремонт сгради не може да бъде обсъждан. Едва при издаване на административен акт, в който е налице произнасяне по въпроса за незаконността на сградите, и в случай на обжалване на този акт, би било в компетентността на съда да се произнесе по същия. С оглед направените правни изводи следва, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на изискваното към акта съдържание, респ.форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за отмяната му по смисъла на чл. 146 т.2, т.3 и т.5 АПК. Доколкото след отмяната на оспорената заповед решаването на въпроса по същество не е от компетентността на съда и предвид наличието на материалноправната предпоставка за издаване на заповед по чл. 194 ал.1 ЗУТ – предписани строително – ремонтни работи, следва административната преписка да се изпрати на органа за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона, а именно: разпореждайки на осн.чл. 194 ал.1 ЗУТ на жалбоподателя И. да предостави свободен достъп до имота си на възложителите на СМР, да определи времевите и пространствени параметри на този достъп: конкретен времеви период по дати или дни с часови интервали за деня, мястото, от което ще се достъпва до имота на И. и точно коя част от неговия УПИ ще е предмет на този достъп. Относно отговорността за разноски – относно тази отговорност се прилагат правилата на чл. 143 АПК. Предвид изхода на делото – отмяна на оспорения акт, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.1 АПК, съгласно която, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая оспорващият претендира присъждане на разноски без да е представил списък за такива, като единствените доказани сторени разноски са в размер на 10 лева-платена държавна такса. Ето защо Община Каспичан следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата страна сумата от 10 лева – направени разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.2, чл.173 ал.2 от АПК във вр.с чл. 219 ал.1 от ЗУТ и чл. 143 ал.1 АПК съдът