Решение № 2705 от 8.6.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 11238/2022 г.

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на Б. Г. И. срещу НП №7747/30.06.2022г., издадено от упълномощен ръководител - началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „ Пътна инфраструктура” - София, с което на основание чл. 53 ал.1 т.2 Закона за пътищата вр. чл. 26 ал. 2 т.1 б. „а“ от ЗП вр. чл. 8 ал. 1 и ал.2 и чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 4 000 лв. - за това, че при извършена от органите на Агенцията проверка е установено, че, без съответно разрешение, управлява състав от ППС с пет оси по чл. 6 ал.1 т.2 б.а от Наредба № 11 - МПС с две оси и полуремарке с три оси - при превишение на допустимото натоварване на единична ос – зaдвижвaщa и на допустимото натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето - нарушение на чл. 7 ал. 1 т. 4 б. а и на чл. 7 ал. 1 т. 3 б. Б от Наредба № 11/2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. С жалбата и в съдебно заседание се оспорват фактическите констатации по обжалваното НП и се претендират допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Излагат се също възражения, с които по същество се оспорват - вината на жалбоподателя за допуснатото нарушение и приложението на материалния закон. Представител на административнонаказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата със съображения в писмени бележки. И двете страни претендират присъждането на разноски по делото. По отношение на фактите по делото: Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното като факти по делото: На 03.06. 2022г. жалбоподателят управлявал повереното му от дружеството – собственик и превозвач ППС - състав от ППС с пет оси по чл. 6 ал.1 т.2 б.а от Наредба № 11 - МПС с две оси и полуремарке с три оси и в района на околовръстен път на София бил спрян за проверка от служители на АПИ - София. При проверката било установено, че се превозва товар от камък, проверени били документите на ППС, пътен лист и кантарна бележка за товара, извършено било измерване на разстоянието между осите на ППС и измерване с електронна мобилна везна на натоварването на всяка една от осите. При измерванията било отчетено - натоварване на задвижващата единична ос на ППС - 15.245 т. при максимално допустимо - 11.5 т съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 буква „А“ от Наредбата - превишение с 3.745 т. и - натоварване на тройната ос на полуремаркето 32.035 т при максимално допустимо 24 т. съгласно чл. 7 ал. 1 т. 3 буква „Б“ от Наредбата - превишение с 8.35 т. За констатираното на място е съставен актът за установяване на административно нарушение по делото, подписан от жалбоподателя без възражения. По отношение на доказателствата по делото: Изложеното като факти по делото се установява от непротиворечив доказателствен материал - АУАН и показанията на свидетеля - актосъставител, които потвърждават установеното с АУАН, проверените документи - документи на ППС, пътен лист и кантарна бележка за товара, удостоверение за отчетеното при измерването с електронна мобилна везна относно натоварването на всяка една от осите, доказателства за техническата годност на електронната мобилна везна - удостоверение от Български институт по метрология, решение 959 / 31.12. 2018г. на Министерски съвет за за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, също доказателствата за компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя и останалите документи, приобщени към материалите по делото. По отношение на правната страна по делото: При така установеното като факти - от правна страна съдът прие за жалбата за основателна в частта относно възражението за неправилно приложение на по - тежък материален закон. Съгласно посочените чл. 7 ал. 1 т. 4 буква „А“ и чл. 7 ал. 1 т. 3 буква „Б“ от Наредба № 11/2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства - допустимото за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване - максимално натоварване на осите за ППС по чл. 6 ал.1 т.2 б.а от Наредба № 11 е конкретно нормативно установено с посочените разпоредби на чл. 7 от Наредба № 11/2001г. на МРРБ. Съобразно изложеното и с оглед установеното по делото, че жалбоподателят е управлявал ППС с претоварени съгласно посочените норми задвижваща и тройна ос, без да разполага със специално разрешение по чл. 8 ал.2 Наредба №11 за движение на тежко по см. на чл. 3 от Наредбата ППС по пътищата, отворени за обществено ползване – законосъобразно е прието от административнонаказващия орган, че същият е извършил нарушение, за което следва да бъде санкциониран, макар неправилно нарушението да е квалифицирано като такова по по – тежко наказуем състав – по чл. 53 ал.1 т.2 вр. чл. 26 ал.2 т.1 Закона за пътищата. При обсъждане на приложените с НП разпоредби на ЗП - съдът прие, че субект на нарушението по чл. 53 ал.1 вр. чл. 26 ал.2 ЗП са лицата - субект и на задължението по чл. 26 ал.2 ЗП - да осигурят надлежно разрешение по закона при необходимост от това, а именно лицата по чл. 15 ал.3 от Наредба №11, от името и за сметка на които се осъществява дейността, в случая – дейността по превоза, както и ръководни длъжностни лица, които могат да наредят извършване на дейността в нарушение на тази разпоредба на закона, не и водачът на ППС, нает по договор като шофьор. Съобразно изложеното неправилни са изводите в обжалваното НП в частта относно приложението на материалния закон. Допуснато от жалбоподателя е нарушение на забраната по чл. 139 ал.1 т.2 ЗДвП - движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от МРРБ и с това е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 177 ал.3 т.1 ЗДвП, предвиждащ наказание глоба от 500 до 3 000лв. за водач на МПС, който управлява, не по установения ред, пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, установени от МРРБ. Съобразно доказателствата по делото следва да се приеме, че нарушението е извършено умишлено. Основанието да се приеме умишлена вина са значителното превишение на нормите по Наредба №11, видно за жалбоподателя и от представената от него кантарна бележка за тежестта на товара. Жалбоподателят не поддържа, че не е могъл да знае за възможното претоварване с описаното значително превишение на управляваното от него ППС и да предприеме необходимото, съобразно възможностите, с които разполага, за да предотврати движението на автомобила в нарушение на законовата забрана – да разтовари част от количествата до обеми, които несъмнено ще са в рамките на нормите, да поиска да се осигури техническа проверка на натоварването и други. По делото не се твърди и не са събрани доказателства нарушението да е извършено и в изпълнение на неправомерна служебна заповед като изключващото вината обстоятелство по см. на чл. 11 ЗАНН и чл. 16 НК. За необосновани съдът прие и останалите възражения за липсата на задължение за получаване на специално разрешение за движение на автомобила, тъй като същите са явно противоречие с описаните разпоредби на Наредба № 11, към чието приложение препраща текста на чл. 177 ал.3 т.1 ЗДвП. Наказването на жалбоподателя за извършеното от него нарушение следва да потвърдено при зачитане признатата в Закона за пътищата компетентност на актосъставителя и адм. наказващия орган по отношение нарушенията на изискванията за движение на извънгабаритни /тежки пътни превозни средства и чл. 189 ал.1 ЗДвП и чл. 167 ал.3 ЗДвП. Квалифициране от съда за първи път на нарушението като такова по чл. 177 ал.3 т.1 ЗДвП и Наредба № 11 вр. чл. 139 ЗДвП е в съответствие с правомощието на съда по чл. 63 ал.7 т.1 ЗАНН и чл. 337 НПК вр. чл. 84 ЗАНН – за приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение и с утвърдената съдебна практика по приложението на закона по наказателни дела. В случая по делото вярното квалифициране на нарушението е допустимо и при съблюдаване на правилата, осигуряващи правото на защита на жалбоподателя, тъй като видно от материалите - фактите на нарушението на Наредба № 11 ЗДвП и чл. 139 ЗДвП се съдържат във връчения на жалбоподателя АУАН, посочен и от наказващия орган като фактическо основание за налагане на административно наказание, а от друга страна и съставът на административното нарушение, извършено от жалбоподателя - по чл. 177 /3/ т.1 ЗДвП се явява по -леко наказуем в сравнение с приложения с обжалваното НП. По определяне размера на наказанието съдът съобрази от една страна - липсата на данни за предходни адм. нарушения, а от друга – като отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства - установения по делото размер на превишението на определените в закона норми, всяко от които, макар и несанкционирано отделно, се явява самостоятелно адм. нарушение. С оглед на това съдът прие за справедлив размер на наказанието - размер над средния, предвиден в закона – глоба от 2 500 лв.. Съобразно изложеното наказателното постановление в обсъжданата част следва да бъде изменено. По отношение на разноските: На осн. чл. 63д ЗАНН, чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за възнаграждение за участие на юрисконсулт на административно- наказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в размер 120 лв.. По изложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН съдът