Решение № 2474 от 25.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 14952/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „Тин Груп“ ЕООД срещу наказателно постановление /НП/ № НП-4/03.10.2022 г., издадено от заместник-министър на икономиката и индустрията, с което на основание чл. 30, вр. чл. 36, ал. 3 и ал. 5 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП, Закона/, вр. чл. 83 от ЗАНН, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 (пет хиляди) лева, за нарушение на чл. 10, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП. В подадената жалба се излагат съображения за прекомерност на наложената санкция, като се твърди банковата гаранция да е предоставена преди съставянето на АУАН още на 28.07.2022 г. Поради това жалбоподателят претендира за приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото липсват вредни последици от нарушението и това е първо нарушение за дружеството. Жалбоподателят настоява още, че е допуснатото съществено процесуално нарушение при описанието на нарушението и определяне на датата му, като са смесени различни състави на нарушения по чл. 30 и чл. 29 от ЗАРИДСНПНП. Твърди, че това е довело до неяснота относно датата на вмененото му нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП. Поради всичко изложено се претендира отмяната на НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен представител, а се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. А, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Акцентира върху това, че в АУАН и НП не е посочена датата на вмененото на дружеството нарушение. Позовава се на разминавания относно срока за изпълнение на задължението за внасяне на гаранцията в НП, като веднъж е посочено, че срокът е до датата на валидност на предходната гаранция, а след това, че нарушението е в периода 20.06 – 28.07.2022 г. Отделно от това претендира приложението на чл. 28 ЗАНН, доколкото към съставянето на АУАН нарушението вече е било отстранено. Претендира разноски за платеното адвокатско възнаграждение съобразно представен списък. Административнонаказващият орган – от заместник-министърът на икономиката и индустрията, чрез своя процесуален представител – юрисконсулт Георгиев, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения в писмен вид. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: „Тин Груп“ ЕООД със седалище в гр. Пловдив било вписано в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, за осъществяване на икономическа дейност „търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход“, за което му било издадено Удостоверение № 1378/17.09.2020 г. При регистрацията си дружеството е предоставило като обезпечение банкова гаранция, издадена от Прокредит Банк България АД на стойност 30 000 лева, със срок на валидност до 20.06.2022 г. Макар дружеството да продължило да изпълнява дейността по търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход и да било вписано в съответния регистър по чл. 16 от ЗАРИДСНПНП и след 20.06.2022 г., то не представило в МИИ документи, удостоверяващи ново обезпечение по чл. 9, ал. 1 от същия закон. Това обстоятелство било установено от св. М. К. на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол“, дирекция „Регулиране на икономическите дейности“ в МИИ след извършването на документална проверка на 28.07.2022 г., във връзка с подадено от дружеството заявление от 07.12.2021 г. за промяна на вписани в регистъра обстоятелства, изразяващи се в искане за добавяне на нов вид гориво. За установеното от свидетелката бил съставен и констативен протокол от същата дата, но не била изпратена покана до дружеството за изпращане на техен представител за съставяне на АУАН. Междувременно, на 01.08.2022 г. дружеството сключило нов договор за издаване на банкова гаранция с Прокредит Банк България, за сумата от 30000 лева на името на МИИ. На 03.08.2022 г. управителят на дружеството се явил лично в сградата на МИИ, за да представи банковата гаранция. При така достигнатите изводи, на 03.08.2022 г. свидетелката М. К. се възползвала от явяването на управителя на дружеството в МИИ и съставила АУАН № 4/03.08.2022 г. в присъствието на законния представител на дружеството-жалбоподател и на един свидетел на установяване на нарушението, което било удостоверено с техните подписи. С акта било установено извършено от дружеството нарушение на чл. 10, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП, тъй като дружеството не било представило нова банкова гаранция в законовия срок – 14 дни преди изтичане на срока на предходната банкова гаранция на 20.06.2022 г. Но въпреки това, в акта било посочено, че срокът за предоставяне на гаранцията е изтекъл на 20.06.2022 г., а освен това било описано, че в периода 20.06 – 28.07.2022 г. дружеството било вписано в регистъра без надлежната гаранция. В акта не била посочена дата или място на нарушението. Препис от акта бил връчен на управителя на дружеството още на същия ден. В акта не били изложени възражения срещу него, като такива не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН № 4/03.08.2022 г., при пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, на 03.10.2022 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № НП-4/03.10.2022 г. от заместник-министъра на икономиката и индустрията, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 10, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП. В НП се съдържали идентични твърдения относно датата на изтичане на срока за предоставяне на гаранцията и периода на нарушението, като също не били посочени дата или място на нарушението и не било отразено представянето на новата банкова гаранция от жалбоподателя. Видно от представеното известие за доставяне, НП било връчено на управителя на жалбоподателя на 27.10.2022 г. Жалбата срещу НП е депозирана в МИИ на 10.11.2022г. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. М. К., но преди всичко от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК (включително и копия на банковите гаранции, констативен протокол, удостоверение и заповеди за компетентност), които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля К., която лично е установила нарушението в хода на документалната проверка по партидата на дружеството /като и по делото е представена разпечатка относно подавани от жалбоподателя заявления до МИИ в този период/. Съдът прие, че свидетелката може и да не е била информирана за подадената на 03.08.2022 г. нова банкова гаранция, като при съставянето на АУАН на същата дата управителят не дружеството не е изложил подобни възражения. Но основните обстоятелства от предмета на доказване по делото съдът установи въз основа на представените писмени доказателства и преди всичко двете банкови гаранции, в които са вписани датите на влизане в сила на договорите и съответно тяхната валидност. В този смисъл от страна на жалбоподателя не се и оспорва, че в периода от 20.06.2022 г. до 01.08.2022 г. дружеството не е осигурило законовото обезпечение по чл. 9 от ЗАРИДСНПНП, като новата гаранция фактически е представена в МИИ едва на 03.08.2022 г. Но основните възражения на жалбоподателя са свързани с допуснати съществени процесуални нарушения и евентуално, маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, които следва да бъдат разгледани по-долу. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗАРИДСНПНП и съгласно Заповед № РД-16-1113/13.09.2022 г. относно наказващия орган и Заповед № РД-16-51/01.03.2022 г. относно актосъставителя, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснато нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. По делото несъмнено е установено, че дружеството – жалбоподател е задължен субект по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП. Следователно то е било длъжно и да предостави обезпечение по смисъла на чл. 9 от Закона в размера по чл. 11. А съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 10, ал. 4 от същия закон, в 14-дневен срок преди изтичане на срока предходната банкова гаранция, регистрираното лице е длъжно да предостави ново обезпечение. А съгласно посочената в НП санкционна разпоредба на чл. 30 от ЗАРИДСНПНП, „лице, осъществяващо дейност по чл. 2, ал. 1, което … не предостави документ, удостоверяващ направеното обезпечение, в указания по чл. 10, ал. 4 и/или чл. 12 срок, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с … имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.“ Макар от приетите фактически положения от съда да се установи извършването на административното нарушение, то в хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до необходимост от отмяна на обжалваното НП, свързано с липсата на посочване на датата и мястото на нарушението в НП и съществуващи противоречия относно законовия срок за изпълнение на вмененото на дружеството задължение. По делото не е спорно между страните, че предходната банкова гаранция, предоставена от жалбоподателя, е изтекла на 20.06.2022 г., както е отразено и в самия документ. Но дружеството не е представило ново обезпечение в срок от 14 дни преди посочената дата. С това то действително е осъществило чрез бездействие нарушение на чл. 10, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП, но това е станало още на 06.06.2022 г., когато е бил последния ден за законосъобразно изпълнение на това задължение. Следователно, на 07.06.2022 г. дружеството е извършило вмененото му нарушение в гр. София, където е седалището на МИИ, където е следвало да бъде предоставена банковата гаранция. Но тези обстоятелства не са намерили отражение в текста на АУАН или НП, където не е посочена дата или място на извършване на нарушението. В случая са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като в актовете не е посочена датата и мястото на твърдяното нарушение. Доколкото седалището на дружеството е в различно населено място от седалището на МИИ и поради липсата на каквито и да е изложени обстоятелства относно определяне на мястото на нарушението, съдът намира, че това представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Но липсата на посочена дата на нарушението несъмнено нарушава правото на защита на санкционираното лице в още по- голяма степен. Съдът намира, че при описание на нарушението от фактическа страна е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, доколкото не е посочено ясно и недвусмислено коя е датата на нарушението, а са изложени вътрешнопротиворечиви твърдения относно изтичането на срока по чл. 10, ал. 4 от Закона и периода на неправомерно бездействие на дружеството. Допуснатите пропуски и неясноти в АУАН са преповторени и в НП, като наказващият орган не се е възползвал от правомощието си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН. В НП от една страна ясно е описано правилото за поведение съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗАРИДСНПНП, а именно, че срокът за представяне на ново обезпечение е 14 дни преди изтичане на срока на предходното такова. Като и в санкционната разпоредба на чл. 30 от същия закон, изрично е изведено като нарушение непредставянето на гаранция в срока по чл. 10, ал. 4. Но въпреки това неправилно от наказващия орган е прието, че документът за банковата гаранция е следвало да се представи най-късно до 20.06.2022 г., т.е. датата на изтичане на предходната банкова гаранция. Този извод противоречи на законовата разпоредба, цитирана и в НП, доколкото там ясно е посочен срок за изпълнение на задължението и той е 14 дни по-ранен от приетия от наказващия орган. В случая поради невъзможността на наказващия орган да определи точната дата на нарушението е допуснато и нарушение на материалния закон. Още по-голямо объркване внася и вписаното в АУАН и пренесено и в НП, че „за периода 20.06.2022 г. до 28.07.2022 г. дружеството е било вписано в регистъра по чл. 16 от ЗАРИДСНПНП без представен пред МИИ документ, удостоверяващ направено обезпечение по чл. 9 от ЗАРИДСНПНП“. Доводът на наказващия орган за така определения период би бил правилен, ако се касае до т.нар. продължено нарушение, което се характеризира с трайно закононарушаващо състояние и се извършва чрез действие и последващо бездействие. Но настоящият случай не е такъв. Макар и да има продължителен характер, поради своето естество, нарушението чрез бездействие има начален и краен момент, като в НП следва да намери отражение датата, на която вече е налице нарушение, без значение дали същото в последствие е отстранено или не. В конкретния случай и посочената крайна дата на периода е произволна, доколкото се установи, че новата гаранция е издадена на 01.08.2022 г. и представена в МИИ на 03.08.2022 г. Но така описано нарушението в цитирания параграф от НП, не съответства и на посочената в НП санкционна разпоредба на чл. 30 от ЗАРИДСНПНП. А по-скоро сочи на нарушение по чл. 29 от Закона, макар изискването за предоставяне на обезпечение да попада извън обхвата на чл. 29, ал. 1. Това създава допълнителни затруднения пред санкционираното лице да разбере в какво конкретно е обвинено. С липсата на посочена дата и място на извършване на нарушението, наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН. Ангажирането на административно- наказателната отговорност на лицата е строго формален процес, при който наказващият орган следва да спази задълженията си да посочи конкретно и вярно описание на нарушението и датата и мястото, на които то е извършено. Недопустимо е съдът, действащ като въззивна инстанция да подменя волята на наказващия орган или да „поправя” допуснати неточности в издаденото НП. Неспазването на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН е винаги съществено нарушение в административнонаказателното производството, защото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Съдът в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59-63 ЗАНН следва да установи дали е извършено описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно да съпостави фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 ЗАНН. Нещо повече, липсата на посочена дата на нарушението или неправилното й определяне пречи да се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН и абсолютната погасителна давност за административно-наказателното преследване. А липсата на посочено място на нарушението затруднява наказаното лице да прецени кой е съдът, компетентен да разгледа жалбата му. В контекста на изложеното, следва да се има предвид, че за съда е недопустимо да изменя в този смисъл НП чрез посочване на конкретна дата и място на нарушението и да санира пропуските на наказващия орган, поради което констатираното съществено процесуално нарушение представлява основание за отмяна на НП. С оглед изхода на делото, съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН се явява основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на заплатеното възнаграждение за адвокат след отмяната на обжалваното НП. По делото като представител на жалбоподателя в проведените съдебни заседания е участвал адв. Апрахамов, който е представил пълномощно, списък и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 900 лева за адвокатска защита по делото плюс 300 лева за всяко следващо съдебно заседание след първото. От страна на жалбоподателя са представени и преводни нареждания за сумите от 900 лева и 300 лева, удостоверяващи плащането им по банков път на адвокат Апрахамов. Следователно, така направените разноски за адвокатска защита на жалбоподателя в общ размер на 1200 лева следва да бъдат възстановени от страна на наказващия орган. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на разноските от представителя на въззиваемата страна, дори при извод за неприложимост на минималните стойности, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-38/22. Съдът намира, че уговореното възнаграждение се явява съответно на сложността на делото /при което се разглежда строго специфична материя/, материалния интерес на страната /наложената й имуществена санкция в размер на 5000 лева/ и проведените две съдебни заседания с участието на адв. Апрахамов, който е с адрес в гр. Пловдив и явяването му в СРС е коствало допълнително време и разходи. Съдът отчете още, че жалбата срещу НП е изготвена от неговия съдружник, за което не се претендира отделно възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 17 състав