Решение № 100 от 13.8.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 169/2024 г.

с присъда № 3 по НОХД № 38/2024г. по описа на същия съд, постановена на 16.04.2024г. е признал подс. Д. И., украински граждани за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл.343а ал.1 б„г“ пр.1-во във вр. с чл.343 ал.4 във вр. с ал.3 б „б“ във вр. с ал.1 вр. с чл.342 ал.1 от НК за това, че на 10.12.2022г. по главен път ІІ-27 /с.Одринци - гр.Добрич/, при управление на МПС микробус марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег.№1- ВОЕ-031 /белгийска регистрация/, нарушил правилата за движение по смисъла на чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смърт и телесна повреда на повече от едно лице, а именно – смъртта на И.Р.Е. ЕГН •••••••••• от с.Златия; средна телесна повреда с два медико-биологични признака на Е.К.К. от с.Златия, изразяващи се в счупване на четири съседни ребрени дъги, обусловило трайно затруднение движението на снагата за период от около два- три месеца и хемопневмоторакс /наличие на кръв и въздух в дясна гръдна половина/, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота; средна телесна повреда на Д.К.Н. от с.Златия, изразяваща се в счупване на телата на два прешлена, обусловило трайно затруднение движението на снагата за период от около три-четири месеца и средна телесна повреда на Н.С.Н. от с.Златия, изразяваща се в счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен, обусловило трайно затруднение движението на снагата за период от около два-три месеца, като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите.

Индивидуализирано е наказание по реда на чл.54 от НК – „лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ, редуцирано по реда на чл. 58а ал. 1 от НК на ШЕСТ ГОДИНИ, като е определен първоначален общ режим на изтърпяване. Със същата присъда подс. И. е оправдан по първоначално възведеното обвинение по чл. чл.343 ал.4 във вр. с ал.3 б „б“ във вр. с ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

На основание чл.343Г във вр. с чл. 37, т.7 от НК е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ОСЕМ ГОДИНИ.

На основание чл.68 ал.2 пр.2 от НК съдът е привел в изпълнение наказание от осем месеца „лишаване от свобода“, наложено на подс. И. по НОХД № 582/2021г. на Районен съд Добрич и е определил първоначален общ режим на изтърпяването му.

В присъдата съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, както и досежно веществените доказателства по делото.

Въззивното производство пред АпС - Варна е образувано по жалба на подс. И., чрез защитника му – адв. Г. Г. /АК-Добрич/ с искане за намаляване на наложените наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“, както и да бъде приложена нормата на чл.68, ал.2, като подзащитният му не изтърпява наложеното по НОХД №582/2021г. на Районен съд-Добрич наказание от осем месеца „лишаване от свобода“.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав жалбата се поддържа от защитника и подсъдимото лице – акцентира се на несправедливостта на наложените наказания, с твърдение, че са завишени, доколкото подс. И. е оказал помощ на пострадалите, направил е самопризнания още на ДП и е изразил пълно разкаяние за извършеното деяние. По отношение приложението на чл. 68 от НК защитата изтъква факта, че подзащитният му е осъден за извършено престъпление по непредпазливост и поради това намира, че необосновано ОС – Добрич не е приложил нормата на чл. 68, ал.2 от НК, като е постановил и изтърпяване изцяло на наказанието от осем месеца „лишаване от свобода“.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, намира наложените от първоинст. съд наказания за справедливи, поради което и моли присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена изцяло. По отношение приложението на чл.68, ал.2 от НК намира, че съдебното минало и настояще на подс. И. не са осъществили необходимата възпираща роля по отношение на бъдещи правонарушения, което и обосновава ефективното изтърпяване на предходното условно наказание, доколкото тогава подс. е извършил 3 умишлени деяния, а впоследствие, след деянието, предмет на настоящото производство, е осъден и за извършено престъпление по чл.216 от НК.

Частният обвинител Е. се солидаризира изцяло със становището на държавното обвинение.

В своя защита подс. И. моли за намаляване на наложените му наказания и изразява съжаление.

В последната си дума пред въззивната инстанция И. изразява съжаление за смъртта на пострадалия Иван Е. и получените увреждания от другите трима пострадали, като подчертава, че е бил близък приятел с постр. Е.. След преценка на съображенията, развити в жалбата на подсъдимото лице и изложените доводи от страните в хода на въззивните съдебните прения, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна намери жалбата на подсъдимия за неоснователна по следните съображения:

Съдебното производство пред ОС-Добрич е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направили подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обв. акт, както и че не желае да се събират доказателства за тях или нови такива /л.109-111 от НОХД/; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти /л.111-112 от НОХД/. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че самопризнанията на подсъдимия И. се подкрепят от събраните по делото доказателства в ДП, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

Подсъдимият Д. И. е правоспособен водач на МПС, с категории В“ и „АМ“. На 10.12.2022г. в ранните часове след полунощ подсъдимия управлявал лек автомобил „Мерцедес“, модел „Вито“ с белгийски рег.№1-ВОЕ-031 с несъобразена с пътните условия скорост в посока от с. Одринци към гр.Добрич. На предна дясна седалка на автомобила пътувал св. Н.С.Н., а на задната седалка отляво надясно пътували И.Р.Е., св.Е.К.К. и св. Д.К.Н.. На излизане от левия завой на изхода на с.Одринци при скорост на движение на автомобила от 87, 23км/ч, водачът Д. И. загубил управлението и контрола върху превозното средство и навлязъл в лявата /насрещна/ пътна лента. На около 35-40м след излизане от с. Одринци, автомобилът започнал да напуска платното за движение и навлязъл в левия по посоката на движението пътен банкет.

Подсъдимият И. рязко завъртял волана надясно в опит да се върне на платното за движение, но въпреки предприетата маневра под въздействие на силите на скоростта на движение и масата на автомобила, последния продължил движението си по вече започнатата траектория. На около 47 метра след излизане от с. Одринци, автомобилът напускайки платното за движение и левия по посока на движението пътен банкет, започнал странично плъзгане по дъното на автомобила по стръмния скат след пътния банкет. Така плъзгайки се по ската, по тревата и събирайки пред себе си начупени остатъци от клони и почва достигнал до 58-59 метра след селото, като след това под натиска на теглото на автомобила и скоростта на движението с предното дясно колело и предния десен ъгъл на бронята, автомобилът се забил и заорал в почвата. На това място под въздействието на инерционната сила на скоростта на движение мястото на удари се превърнало в център на ротация около предното дясно колело, като задната част на автомобила отскочила нагоре, а автомобилът се завъртял около оста си по вертикала, надясно по посока на часовниковата стрелка на 180-200градуса и на около 35 градуса по хоризонтала наляво по посока обратна на часовниковата стрелка. Така преобърнат по таван, автомобилът прелетял до 63 метра след изхода на с. Одринци, паднал с горен десен ъгъл на тавана на купето върху земята и падайки на земята под въздействие на остатъчните инерционни сили се завъртял на около още 50-55 градуса наляво в посока обратна на часовниковата стрелка, като преустановил движението си по таван, без да се удари в близките дървета. След преустановяване движението на автомобила подсъдимият Д. И. се обадил на тел. 112 за станалото произшествие, като на място пристигнал медицински екип, който констатирал смъртта на И.Р.Е., а пътниците Н.С. И., Е.К.К. и Д.К.Н. били транспортирани до МБАЛ-Добрич за оказване на медицинска помощ за получените от тях увреждания.

За да обоснове фактическите си изводи, първоинстанционният съд е кредитирал депозираните на ДП обяснения на подсъдимото лице, показанията на разпитаните свидетели, обективирани в съответните протоколи за разпит; писмените доказателства и доказателствени средства, приетите като компетентно изготвени заключения по СМЕ за аутопсия на труп №115/2022г. /л.130-132, т.1 от ДП/; СМЕ по писмени данни №56/23г. /л.139-142, т.1 от ДП/; СМЕ по писмени данни №57/23г. /л.146-148, т.1 от ДП/; СМЕ по писмени данни №59/23г. /л.157-160, т.1 от ДП/; САТЕ /л.65-90, т.І от ДП/; СХЕ №Е- 176/22.06.2023г.

От заключенията по:

1. Съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на труп №115/2022г. /л.130- 132, т.1 от ДП/ се установява причината за смъртта на пострадалия И.Р.Е. - тежка гръдна травма – контузия и разкъсване на белите дробове и излив на кръв в гръдната половина, като уврежданията са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети.;

2. Съдебно-медицинската експертиза по писмени данни №56/23г. /л.139-142, т.1 от ДП/ се установява, че пострадалият Е.К.К. е получил счупване на четири съседни ребрени дъги, обусловило трайно затруднение движението на снагата за период от около два-три месеца и хемопневмоторакс/наличие на кръв и въздух в дясна гръдна половина/, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и други увреждания, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като уврежданията са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, представляващи средна телесна повреда с два медико-биологични признака.

3. Съдебно-медицинската експертиза по писмени данни №57/23г. /л.146-148, т.1 от ДП/ се установява, че пострадалият Д.К.Н. е получил счупване на телата на два прешлена, обусловило трайно затруднение движението на снагата за период от около три-четири месеца, като уврежданията са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, представляващи средна телесна повреда.

4. Съдебно-медицинската експертиза по писмени данни №59/23г. /л.157-160, т.1 от ДП/ се установява, че пострадалият Н.С.Н. е получил счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен, обусловило трайно затруднение движението на снагата за период от около два-три месеца, като уврежданията са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, представляващо средна телесна повреда.

5. Заключението по САТЕ /л.65-90, т.І от ДП/ не е установило неизправности по кормилната уредба, по спирачната система, по окачването на предния и задния мост на процесното МПС, които биха могли да бъдат причина за настъпване на произшествието; скоростта на движение на автомобила при излизането от завоя, непосредствено преди настъпване на ПТП е била 87, 23 км/ч, като основната причина за настъпване на ПТП е приета несъобразената с пътните условия скорост.

6. Заключението по СХЕ№Е-176/22.06.2023г. във връзка с концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установила 0, 36 промила, а наркотични вещества не са открити / л.112-126, т.І от ДП/.Непосредствено след ПТП подсъдимият И. е бил тестван с дрегер, който отчел 0, 60 промила алкохол, при взетата кръвна проба, съгласно протокола за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №1458/13.12.2022г.

Настоящият състав на АпС Варна от своя страна установи, че на досъдебното производство са били събрани всички относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. Правилно и обосновано първостепенният съд е съобразил, че волеизявлението на подс. е обезпечено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване и кореспондира на изготвените съдебни експертизи, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Първоинст. съдебно производство е приключило със съдебен акт, с който съдът, при съблюдаване нормата на чл.373, ал.3 от НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност и произтичащите от това санкции. В хода на въззивната проверка не се навеждат възражения, а и не бяха констатирани нарушения в избора и провеждането на процедурата по изслушване на изявлението на подс. И.. Въззивната инстанция изцяло споделя и направените от първоинст. съд изводи, досежно приложимия материален закон - законосъобразно е приложена нормата на чл.343а ал.1 б„г“ пр.1-во във вр. с чл.343 ал.4 във вр. с ал.3 б „б“ във вр. с ал.1 от същия член във вр. с чл.342 ал.1 от НК, с оглед реализирания от подсъдимия съставомерен резултат. Подсъдимият е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която го задължава като водач на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Същият не изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост, да спре при възникналата опасност за движението.

Изцяло се споделят изложените съображения и относно обективната и субективна съставомерност на деянието.

При прилагането на привилегирования състав по чл. 343а, ал.1 от НК, първоинстанционния съд се е съобразил със задължителните указания, дадени в ППВС № 1/1983 г., според които, за да е налице намаляващо/смекчаващо отговорността обстоятелство - оказване помощ на пострадалия или пострадалите по смисъла на тази норма, деецът трябва да е направил всичко зависещо от него за оказването й. Дали е имал дължимото поведение, се преценява конкретно с оглед възможностите му, обстановката, в която е действал, и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил. Друго изискване е помощта да е била необходима, сиреч да е оказана на жив човек, независимо от характера и степента на нараняването му, да е насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия. Съществено е да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на тези пострадали, които са живи. По тези критерии осъщественото от подсъдимия И. - сигнализиране на национален номер за спешни случаи 112 веднага след настъпване на произшествието, в конкретния случай съставлява осъществяване на всичко, зависещо от него към онзи момент, за оказване помощ на живите пострадали – Е.К.К., Д.К.Н. и Н.С.Н.. Позвъняването от страна на подсъдимия е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт и има съответна доказателствена подкрепа в материалите по делото. Това обстоятелство е значимо за правната оценка на деянието на подсъдимия. Тези действия са били максимално навременни и ефективни, както поради незабавното подаване на сигнала, така и поради факта, че се явяват единственото съобщение за наличие на пострадали. След като направеното от подсъдимия, според характеристиките на ситуацията и обстановката, в която е действал, е било единствено възможно в конкретиката на случая за оказване помощ на пострадалите, то следва да се приеме, че той е сторил всичко, зависещо от него, по смисъла на чл. 343а от НК.

По изложените съображения, проверявания съд правилно е приложил привилегирования състав на чл.343а от НК, оправдавайки подсъдимия по първоначално внесеното обвинение по основния състав на чл. 343 от НК.

Основното оплакване на жалбоподателя – подс. И. е свързано със справедливостта на наложените му наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ с довод за явна несправедливост.

Поначало следва да се отбележи, че това оплакване е декларативно заявено и не е подкрепено с доказателства и доводи, неизтъкнати пред първостепенния съд и неотчетени от него при индивидуализиране на наказанието на подсъдимото лице.

Избраната процедура по гл.ХХVІІ от НПК е предопределила редукция с една трета на прецененото като справедливо наказание. За престъплението по чл.343а ал.1 б”г“ от НК е предвиден специален минимум и максимум на наказанието „лишаване от свобода“ - от две до десет години. Определеното към максимума наказание от ДОС в размер на девет години, което след редукцията по чл.58а от НК е в размер на шест години „лишаване от свобода“ настоящия състав на АпС-Варна намира за справедливо по следните съображения: от материалите по делото се установява, че подс. И. е осъждан неколкократно преди извършване на процесното деяние - за умишлени престъпления по чл.195, чл.346 и чл.129 от НК. След извършване на настоящото непредпазливо деяние- на 01.05.2023г., той е извършил и друго престъпление – умишлено такова по чл.216 ал.1 от НК, за което е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт. Лошите характеристични данни за личността на подсъдимото лице не могат да бъдат пренебрегнати; налице са и множеството административни наказания, наложени му за неспазване на разпоредбите на ЗДвП, установимо от справката по НОХД /л.100-105/. Тези факти безспорно имат отношение към степента на обществена опасност на дееца, която настоящата инстанция преценява като висока.

Правилният анализ на относимите обстоятелства сочи, че тежестта на престъплението следва да бъде преценена като завишена, с оглед настъпилия вредоносен резултат - смърт на едно лице и средни телесни повреди на още три лица, като при едното средната телесна повреда е с два медико- биологични признака.

Самопризнанията на подсъдимото лице не се вземат предвид от съда като смекчаващо обстоятелство /каквото е искането на защитата/, тъй като по силата на чл.373 ал.2 от НК те се съобразяват като безусловно предопределящи приложението на чл.58а от НК. В този смисъл и т.7 от ТР № 1 /2009г. на ОСНК.

С оглед на изложеното по-горе, съставът на въззивния съд намира, че законосъобразно наказанието на подс.И. е определено при условията на чл. 54 от НК в размер на 9 години „лишаване от свобода“, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, към предвидения от Закона максимум, респ. след редукцията по чл.58а от НК - на 6 /шест/ години. Същото следва да се изтърпи ефективно от подсъдимия при определения вече „общ“ режим на изтърпяване.

Отчитайки обсъжданата предходна съдимост на подсъдимия, се отчете правилност в подхода на първостепенния съд по отношение приложението н а чл. 68 от НК, тъй като деянието, предмет на разглеждане в настоящото производство е извършено в изпитателния срок на отложеното от РС Добрич наказание по НОХД № 582/2021 г. Всичко изложено по-горе, досежно обстоятелствата, свързани с определяне на наказанието, дава основание на въззивния съд да приеме правилност и обоснованост при преценката на първата инстанция и при определяне размера на кумулативното наказание по чл. 343г от НК – „лишаване от право да се управлява МПС“ в размер на 8 /осем/ години.

В този смисъл определените наказателни репресии за подсъдимия И. са съответни на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.

Правилно ДОС се е произнесъл по ВД по делото, като е постановил автомобилът „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег.№1-ВОЕ-031 /белгийска регистрация/, ведно с талон за същия автомобил да се върне на собственика му или упълномощено от него лице, а ползвания дръг- тест 5000 - да се унищожи. Същото е относимо и по отношение дължимите от подс. И. разноски.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АпС-Варна достигна до извода, че жалбата на подс. И. е неоснователна, а присъдата на ОС-Добрич като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира /допуснати на досъдебното производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК,