Решение № 523 от 23.10.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 785/2025 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа ГПК вр. с чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по въззивна жалба от М. Т. М., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Р. срещу решение № 1284 от 15.09.2025г., постановено по т.д. № 20251100901725 по описа на Софийски градски съд за 2025г., т.о., VI – 11 състав. С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата от М. Т. М. срещу отказ № 20250820172659-2/26.08.2025г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър прекратяване на участието му като съдружник и заличаването му като такъв по партидата на „Прима Бела“ ООД, ЕИК 203210931. Въззивникът/заявителят - М. Т. М. счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място твърди, че прекратяването на участието в дружеството е настъпило автоматично след изтичането на предвидения в закона срок на предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че предизвестието за прекратяване на участието на съдружника не е надлежно връчено на „Прима Бела“ ООД. Според въззивника, предизвестието за напускане на дружеството е получено лично от управителя М. Т. М., който е единствения законен представител на „Прима Бела“ ООД. Частният жалбоподател моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и потвърдения с него отказ, и да даде задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши вписване на исканите промени. Препис от въззивната жалба е връчен на Агенцията по вписванията на 10.10.2025г., която е подала писмен отговор, чрез гл. юрисконсулт К.. Излага подробни доводи по твърденията в жалбата, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на въззивника. Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди наведените доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без уважение жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че отправеното от съдружника М. Т. М. на 15.05.2025г. предупреждение за напускане на дружеството, който е и управител на същото и в това си качество е положил подпис за получател не е надлежно връчено на дружеството. Осъщественото по този начин получаване на предупреждението за напускане на дружеството, не изпълнявало целта на закона, която е да бъде уведомено дружеството по начин, който да не е „скрит“ за него. Това съображение, макар да не е изрично разписано, се извеждало от разбирането, че предизвестието следва да се връчи не от съдружника сам на себе си, макар и в друго качество, а чрез лице, служител на дружеството, натоварено да получава кореспонденция и да я завежда, респективно е съгласно да го получи, за да се даде гласност на същото. В подкрепа на тези изводи била и трайната съдебна практика: Решение по т.д.№ 3401/2016г. на САС, Решение по т.д.№ 291/2019г. на САС, Решение № 4287/2016г. на СГС, Решение по т.д.№ 2692/2018г. на СГС, Решение по т.д.№ 558/2022г. на СГС и др. Принципно е основателно възражението на въззивника, че разпределението на дела на напусналия съдружник няма значение за валидността на упражненото от него право по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Предмет на правния спор по делото е, кой е легитимиран да получи предизвестието на съдружника по чл. 125, ал. 2 ТЗ, с което уведомява дружеството, че го напуска. Според настоящия съдебен състав, в процесната хипотеза по аналогия приложение следва да намери задължителното за съдилищата разрешение дадено с т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС. Съобразно това решение, напускащият управител не може сам да уведоми себе си, че напуска дружеството. В процесната хипотеза съдружникът отправил предизвестие за напускане на дружеството и неговия законен представител са едно и също лице. Въпреки липсата на изрична законова забрана предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ да се връчи от съдружника на дружеството по всички законови начини и следва да е достигнало до останалите съдружници. Това предизвести не може да остане „скрито“, както е в процесния случай, предвид задължението на органите на дружеството да уредят последиците от прекратеното участие на съдружника. Ирелевантно за това производство са възраженията на въззивника, че това ограничение, влизало в колизия с други действащи правни норми и причинявало ограничение на гражданските и полинтическите права на гражданите – чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДС и чл. 68, ал. 1 КРБ. Както вече беше отбелязано, напускането на съдружника по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ настъпва по право, поради което неговите правни последици и зачитане на неговото действие, не са обусловени от вписването му в Търговския регистър, както неправилно счита процесуалният представител на въззивника. Така мотивиран, Софийският апелативен съд